Начало » Интервюта (Страница 10)
Category Archives: Интервюта
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Последни публикации
- В „Тотална инвазия“ на 29 октомври
- BENDIDA издават новия си албум „Elysian Fields“
- На 27 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Рок фестът We Are Going To Мъглиж 2026 е на 14 и 15 август
- MYRATH отново в София на 17 април
- На 20 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Програма на концерта на SUNN O))) този петък
- В „Тотална инвазия“ на 15 октомври
- MORTAL REMAINS се присъединяват към концерта на BAEST в София този петък
- На 13 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- BRAINSTORM във Фрактура тази неделя
- „Circling from Above“ от STYX в „Картини от една изложба”
- Програма на концерта на ASHES OF ARES в София този петък
- В „Тотална инвазия“ на 8 октомври
- KHANЪ на шаранъ навръх Никулден на 6 декември в клуб „При Черепите“
- Програма на концерта на OPETH в София този петък
- На 6 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- SVETLIO & THE LEGENDS откриват есенния си сезон в София на 24 октомври
- PAST REDEMPTION преиздават дебюта си „Decomposed“
- Eugene Abdukhanov (JINJER) във Фрактура тази неделя
Архив
Облак категории
Разкъсаното пълнолуние на българския Heavy Metal (Интервю с RP BAND)
септември 2, 2013 12:39 / 1 коментар за Разкъсаното пълнолуние на българския Heavy Metal (Интервю с RP BAND)
С името RP BAND съдбата ме сблъска, може да се каже, случайно. Но случайната среща с тази група не е случайност… Тях рядко може да ги видите на концерт (за сега) и не са склонни да се включват в истеричния модерен медиен шум. В традиционният им подход при правенето на музика има нещо пленително. Известно безвремие в съществуването и търсенията им в посока класическия период на метъла ги поставя в една загадъчно-пасторална светлина, която макар да е чужда на интернет обществото, извиква множество въпроси.
Концепцията за групата се заражда през 1999 г., като основният ѝ носител до днес остава барабанистът и текстописец Емил Димитров. Името идва от съкратеното „Разполовено пълнолуние“, както се нарича и първото им композирано парче. То е останало тайна за слушателите покрай персоналните рокади в състава. Към 2009 г. съставът се стабилизира и включва известния от участието си в група ТРОТИЛ Ивайло Динев, който е басист, китарист и композитор и клавиристката Веселина Томова. Текстовете им са изцяло на български език. През 2013 г. RP BAND реализират дебютния си сингъл „Черно“, подкрепен с клип и с помощта на гост музиканти: Мария Диез – вокал (RAMPART) и Владимир Андронов – бас.
Формален повод да помоля групата за интервю е очакваното им включване в концертната програма на бар-клуб Адамс за месец септември 2013 г. Успях да „заловя“ Емил и Веселина, за да повдигнат, макар и малко, завесата около групата:
Знам, че имате песен по текст на Виктор Юго. „Оригиналното“ име на групата е Разполовено пълнолуние, което също, ако не се лъжа, идва от едно описание на френския романтик за природен феномен преди тежка буря. Доколко Виктор Юго е вдъхновение за създаването и концепцията на групата?
Емил: Получава се интересно съвпадение, името идва от един мой текст, в който описвам природна картина и различните асоциации, които тя поражда в мен, текстът е писан през 1994 г. Идеята за песен по стихове на Виктор Юго се появи след като прочетох творбата му и ми направи силно впечатление колко актуално звучи и днес посланието й. Мисля да направим и други песни по стихове на класици.
Доста време сте били „спяща клетка“ в българската метъл сцена. Освен тривиалните за нашата действителност проблеми със състава, еготата, свободното време и готовността за отдаденост на групата, защо идеите са били оставени да узряват толкова дълго време? Има ли причина да вярвате, че времето работи за групата?
Емил: Просто е дошло времето, когато сме успели да реализираме една от нашите песни, след всички проблеми, за които споменаваш. Относно това дали времето работи за нас, по-скоро да, идеите отлежават, откриват се някои слаби моменти, преаранжираме някои части, също така и придобиването на опит си казва думата.
Веселина: Трудно е да се обединят няколко различни музиканти около концепция, която е авторска. Трябва или само да изпълняваш, или наистина да си ‘вътре’ в идеята.
Защо решите да запишете първата си официална песен с гост-вокалист? По какви критерии го избрахте? Трудно ли би отговорил човек зад микрофона на търсенията ви за този пост?
Емил: Инструменталът беше готов, предишният вокалист напусна по време на записите и след като се замислих за това кой би се справил успешно с тази задача, се сетих за Мария от Рампарт, поканих я, тя чу парчето, съгласи се и мисля, че се получи много добре. А за изискванията към бъдещ вокал на групата – най-вече да разбира посланията на текстовете, които изпълнява, както и цялата концепция, защото иначе не се получава, естествено трябва да пее вярно, да е сериозен и т.н.
Веселина: Нямам против да се експериментира с различни вокалисти и гласове. В случая, изборът беше подходящ.
С песента „Черно“ участвахте в един радио-конкурс. Имайки предвид доста тъмния текст и антирадиофоничното ви звучене, защо се решихте на тази стъпка? Въпросният конкурс е печелен от доста лигави и весляшки песни до сега.
Емил: Да, прав си за това какви песни печелят конкурсите и честно казано въобще не очаквах да спечелим, но това не пречи да участваме, защото, ако участват само „лигави и веселяшки“ песни, всеки би могъл да каже и то с основание, че печелят подобни изпълнения, защото само такива участват. Може би е добре да има конкурс и само за метъл песни, както и за различни други стилове, естествено.
Веселина: Видно е, че въпросният конкурс, както и почти всички останали конкурси в различни сфери, се печелят от определени участници. Все ми се ще да има справедливо съревнование, а именно – жабите да са си разпределени по гьоловете.

RP Band
Заснехте клип към същото парче с режисьор – Боян Карамфилов. Доволни ли сте от резултата?
Емил: Да, доволни сме от работата си с Боян, постигнахме резултата, който търсехме. Тук бих искал да отговоря и на някои ваши читатели, които отправиха градивна, надявам се, критика, че в клипа няма актьорска игра или други кадри. Идеята беше такава – като първо видео за групата да се акцентира върху музикантите и изпълнението, а за в бъдеще имаме и идеи за клипове и с актьорска игра и с архивни кадри.
Веселина: Работата по един клип не е просто да си свириш и някой да те заснема. Но смятам, че с всеки следващ клип се постига по-добър резултат. Аз съм доволна от първия.
Според сингъла ви, бих определил стила ви като повлиян най-вече от BLACK SABBATH. Относно влиянията си вие изреждате голямо разнообразие от стилове: хеви, траш, дуум и готик, но има мнения и за блек, фолк и дори дарк уейв влияния. Това разнообразие основава ли се на песните върху които работите понастоящем или е по-скоро концепция? Мненията на странични слушатели ли са или на членовете на бандата!
Емил: Концепцията ни се гради върху цялостно звучене, излъчване и послание на групата. За мен всички тези неща са неделими едно от друго, а различните стилове са просто изразни средства на една по-комплексна идея, а това, че клонят предимно към метъл стилистиката, разкрива може би и част от нас самите. Мненията са на наши приятели и слушатели, трудно ни беше да се самоопределим, а влиянието на Блек Сабат го забелязвам в голяма част от метъл групите. Сабат са може би първите създали подобни рифове и хармонии, а също така и едни от първите започнали да използват добре познатата ни днес метъл символика.
Веселина: Лично аз опитвам да намеря себе си и мястото на инструмента си в тази група. Използвам повече базата данни в главата си, отколкото да се придържам към определен стил.
За промоцията на сингъла си, изпълнихте само едно парче на сцената – едно доста нестандартно решение. За предстоящите концерти, окомплектован ли е напълно състава на групата? Ще разкриете ли нови имена?
Емил: Идеята беше да акцентираме върху представянето на песента и клипа, а за предстоящите ни концерти през септември, ще работим с гост-вокалист.
Веселина: За мен не беше проблем да се кача на сцената и да изсвиря само една песен. Важно беше да я представим на публиката.
Планирате ли някакво аудио издание? И в какъв времеви диапазон да го очакваме?
Емил: Да, работим по реализацията на албум, в който ще има и съвсем нови песни, които не са изпълнявани до момента, а най-нетърпеливите могат да посетят и фейсбук страницата ни, където ще могат да чуят всяка една песен, която сме записали.
Ще стане ли групата по-активна? От какво зависи да ви виждаме по-често – от реакцията на публиката или от времето, което можете да отделяте за музика?
Емил: И от двете, но бихме направили всичко възможно да представим нашата концертна програма навсякъде, където ни поканят и бихме го направили с най-голямо удоволствие.
Веселина: Това зависи наистина от много неща. Но най-важна си остава работата, която вършим в групата.
С какво бихте привлекли читателите да посетят ваш концерт? Отправете послание на феновете на The Other Side!
Емил: Който желае да чуе една интересна авторска програма, надявам се ще остане доволен. Бъдете здрави, мислете, чувствайте, обичайте и бъдете обичани!
Веселина: Освен на добре познатите на всички групи, не е лошо хората да отделят внимание и на сцената около себе си, независимо дали са музиканти или фенове. Да се огледат какво се случва пред тях. И да се забавляват!
Rock Thrashler
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Frost: Confessions of a drummer
август 23, 2013 16:31 / 1 коментар за Frost: Confessions of a drummer
„Confessions of a drummer“ – a joint interview with Frost of Satyricon by Diana Chavdarova and Madelen Engeseth of Scream Magazine (Norway). The article is published in Norwegian in the June 2010 issue of the same magazine. Photo by Madelen Engeseth.
Logic and disciplined thought are apparent in all of your statements. What is your formal education?
Well, says Frost, I’m actually an engineer, but that’s an education I’ve never made use of. I took a course in Computer Science at Oslo University, graduating with an engineering degree. I sort of thought that I might combine that kind of work where I had great mobility and flexibility, with Satyricon. When I undertook those studies, Satyricon had begun to grow to some extent. So I thought, given the market situation in those days, that I would be able to get a job anytime with an IT-education. Thought I could get well paid temporary jobs in between the Satyricon tours. However, things turned out differently by the time I was finished. Education was really worthless. There weren’t many jobs and any chance for the newly graduated to get them, not to mention temporary jobs and such. It is quite a sleeping title I have, he says.
Why choose music as your occupation?
To answer that, we must look into what happened in 1992. I had actually put my drumsticks on the shelf, and thought that I should remain a devoted fan rather than a musician, since that was how I viewed myself. I had played drums for some years, but not taken it that far. I didn’t think of myself as a musician, even though I had a tremendous interest in music and had already chosen black metal as my lifestyle. I thought that some people had to be fans as well – that’s how I pictured the whole thing. Then it happened that Satyr had mentioned to Bard Faust that Satyricon needed a drummer. I knew Faust well from Lillehammer, we had both lived there and even played together some time earlier. (Frost catches his breath…) So, Faust brought us together, and Satyr and I decided that I should audition for Satyricon – it was the end of 1992. I didn’t feel I was particularly good; I hadn’t played in months, either. I was rusty in addition to being bad,Frost says with a smile. It wasn’t a very impressive scenario, really, but Satyr and the two others that were in Satyricon at the time saw some kind of potential in my playing. They probably felt there was something special about my sound, a character and aggression maybe. The type of fuel they needed. They wanted to hear more and didn’t give up, so I thought I should capitalize on this. I began to practice like a beast. Seized the opportunity, and the rest is history as they say. This isn’t quite true, however, because I continued to pursue music as a passionate hobby for years. In 2003, I decided that I should start seeing myself as a musician. Up until then, I didn’t. I thought of myself more as a fan that ran away with music.However, I have always had little interest in the geeky aspects of having music as more than just a hobby. I haven’t studied other drummers, haven’t had any role models. I have not been so fanatically concerned with my own instrument. For me, the guitar has always played a greater role in the sound as a whole. I’m not exactly the type that would use my spare time to brush cymbals and wax my drum kit, he laughs. It was probably more in later years that I really started to dig what other drummers were doing, and listen to different types of music to find solutions for what works and what doesn’t. It was probably more to broaden my horizons and better myself at my instrument. So, the answer is twofold – I took an important step in 1992, and another equally important recently.
You demonstrate, in your statements and playing, two opposite sides: one of structure and logic and another of instinct and intensity. How do you balance them, and is one stronger than the other?
I suppose that the latter was stronger at first, because then I didn’t reflect much on what I was doing. I was really just driven by my interest in music, and playing drums was a way to show it actively. It has over time become a natural consequence that music felt like a great part of my life and I felt that I lived and breathed for it, but without being a musician with capital M.
I let myself be more or less guided by my own dedication, rather than systematically working to improve myself technically, analyze my own task and so on. I probably have a lot more balance between those things now. It is an insight that has to do with my desire in recent years to seriously improve myself. I feel that perhaps there is a potential there that can and should be exploited. To do so, I need discipline and I need structure, I need a way to bring that in. However, the violent and somewhat animalistic drive that I have while I’m playing will always be there. It is habitual and a part of my way of being. If I feel that it isn’t there anymore, I think I will lose all motivation to play.
What part of your personality is most organically expressed in your cooperation with Satyr, and do you feel that your cooperation with him is more creatively liberating than that with any other artist?
To answer the latter first, I will say both yes and no. Accordingly, the way I work in Satyricon is much different from the way I work in 1349. In Satyricon I work with a very creative person. I think of him as the greatest composer the black metal scene has today, and so it is logical for me to devote myself to that. To complete his compositions and be a part of his creative work also spurs me to think in a creative way. I have to complete his creativity by demonstrating creativity on my own instrument. We want Satyricon to be creative, and that should be present on all levels. He has stimulated me to think creatively, and to see others develop and be innovative does something for me too. Satyr will often sit playing the guitar while I play drums, and then we will get into a productive track and keep on. We then are both creative and it is stimulating.
1349 is creative in a slightly different manner: there are less limitations and as a rule I myself decide everything that comes to the drums. I have total control of the rhythmic side of 1349 – then I get to use the natural creativity that I have. 1349 has a very good band spirit that is motivating and inspiring in itself. I can’t say that I prefer one band over the other, because these are two different ways of working. I am very happy that I have these two different bands – one where I’m completely free and I can let things bubble and boil over, and one where another person controls much of the development.
What specific aspects of your contribution to Satyricon fuel your passion for music?
It is hard to say anything other than that it should be all about the drumming, and it is by necessity a wholistic picture. To devote myself to Satyricon the way I have done and put my entire soul into my playing.
Have you reached a point where you could lead a project of your own?
Yes, I have written and arranged music for 1349 for example. Wrote lyrics even. But that doesn’t mean that I lead the band. It is like that in Satyricon too – at times I will lead the live-band. I lead the rehearsals and decide when we should meet, the points of focus, what songs to play etc. In a different way, I take the lead in 1349 when I feel necessary. It is open for everyone to do that in the band. However, I do it mostly when it comes to arranging music and developing specific concepts. I will never be the leader of a band and I have no wish to have a band of my own.
You have said in an interview that “black metal has been evolving like any living organism, but the time has come for a revolution”. Could you please elaborate?
Yes, I can. I think that we have reached a point where something much more radical should happen, than has been the case in the past 10-15 years. The bands that front the whole black metal scene today are basically the same bands that were the leading players about 15 years ago. Besides that, there are projects that have been started by that generation. There are some new and good bands that have come forth recently, but in my opinion they resemble in all major aspects the bands from our generation. That is still the leading concept.It’s almost as if the new bands that emerge have to sound like old Darkthrone, Bathory or early Immortal to break through, while those who created the scene and built the foundations of what we have today, were very creative and did something that had never been done before. That was the way with Venom, Celtic Frost and Bathory. And when Norwegian bands came and revitalized an almost dead scene in the 90s, they also created something new that hadn’t been there before. This was the case with ”A Blaze in the Nothern Sky” by Darkthrone, Burzum, old Immortal, etc. Even if their references were obvious, they contributed with something new to a genre that was very radical. That’s what I feel we need now. I think that things have stagnated so much, that it is urgent for something like that to happen again to signify that the genre would continue to live. It’s become so old and stiff, with a nasty tendency to be repetitive and unoriginal, while it should be a creative and tremendously brute force. It has very little sting and it becomes conservative. And that is not good, he says smiling. So we need a bunch of 16-18 year olds that are really, genuinely black metal – something which is unlike anything else. Anything that’s more than just incredible speed or authentic sound.
Your decision to devote your life to music seems to have been taken recently. Could you specify the time and circumstances around it?
It would be difficult, he thinks before continuing. I came to that decision in 2004, and I guess I began to think about in 2003. In 2004, I decided this was the way I wanted things to be. From then on I would start seeing myself as a musician. I feel that there is a responsibility there as well.
As your skill level and confidence increased during your career, has your view changed on the importance of drums in song structure?
Yes, very much so. What I have learned recently is that assessing one’s own role is fucking important. Indeed, it is essential for every musician. But I wish I had learned that earlier. I think that in old Satyricon I did too much, played too much. I paid too much focus and attention, which ruined the drive of the songs. I should have allowed more room for the guitar and vocals in many places. There needn’t be anything wrong with fierce intensity or dense information, but you should always consider whether it is appropriate or not. This I have begun to realize recently, and I think it has pulled me further than many a technical success.
You often say that you ”still live the black metal lifestyle”. What does that entail?
It is a bit obscure, but I discovered around 90-91, he says thoughtfully, that the whole aura I perceived as black metal was damn appealing. I went to Helvete, for the first time in 90 or 91. Then everything was black, it was obscure. There were religious symbols, St Peter’s crosses, cat dolls with blood painted across their eyes, bullet belts and so on. And people had a dark aura that came with the spikes and long black hair and the whole package. It really got me. I thought: ”this is it”. Young people often search for an identity, without necessarily being aware of it. I guess I did, too. It came as a flash – there was finally something I could identify with. It was very strong; I realized this was the way it was going to be, without thinking of the consequences or what I was going to do. I was in, I already had black clothes and an inverted cross hung around my neck and so on. But there’s something more to it. I think I was very aware of the dark atmospheres and how much they meant to me. The clothing style I can still call my own. In 1349 I grow a bit traditional with leather and spikes, trying to take it far and make it grim. I have strong intuition for what works in that world. I like to experience the dark world that arises, and really make things right in order for black metal and other dark music to work.
What kind of literature has influenced you, and how?
I don’t know if there’s any piece of literature that has directly influenced my musicality. All that one reads will surely have an impact, and it might to some extent emerge in the style of playing. However, it would be more on a subconscious level. I read some cult literature, because I find it fascinating. The human subconscious is a very exciting field and that is exactly what magic is about. In addition, I think that Aleister Crowley has a very elegant style of writing. I like several books by Brett Easton Ellis, largely because of the language, as much as the plots. I love his language. He has been very lucky with the translations of his books into Norwegian. I have read ”American Psycho” in both Norwegian and English – it works very well in both languages. I think there are many clever translating solutions in Norwegian. So, these are excellent books. How literature has affected me, I don’t really know, I don’t think that way in relation to literature. The things I choose to read, the things I choose to listen to, and the way I express myself when I play, may all represent different sides of me. I am not sure whether these sides influence each other. I won’t deny the possibility.
Do you have favourite films and TV series?
I will highlight Eraserhead as my favourite film. This must have been David Lynch’s first real movie. It is completely outstanding. Very dark and dystopic. Lots of surrealism that he has given a shape and that I like very much. I have a deep sense of David Lynch and the way he relates to ideas and the human subconscious in a very successful way. He has no trouble completely devoting himself to abstract ideas to which he gives a cinematic shape, while at the same time placing them in a rather regular film context. I think the way he works with colours and filters is completely outstanding. The nightmarish mood in Eraserhead is probably what I rank the highest.There’s the feeling when I watch a David Lynch film that works within my mind. I understand him on some level even though I sometimes lose track, but at the same time it is just fascinating, he smiles. To see how he can create moods and cinematic art that you do not necessarily understand, but like a lot – I feel very inspired by seeing such things.You also mentioned TV series, and it’s obvious there must be Twin Peaks. Especially the first eight episodes, and the final. I like the series in its entirety and the characters he created. It’s absolutely brilliant.
You have the groove of a jazz drummer. To what extent do you appreciate jazz? What types of music do you listen to nowadays?
As a matter of fact, at the moment I listen a lot to a band that could be categorized as jazz, Bohren und der Club of Gore from Germany. It is basically a slow jazz band that operates on the borders of black, tenacious dark jazz, ambient and tafelmusik. All of their albums are very good. It is darker than…all black metal there is. People who are familiar with the jazz-like themes of Angelo Badalamenti, film music-maker who has worked closely with David Lynch for many years, would probably nod in recognition to much of Bohren’s music.
Do you have other artistic talents, for example design, drawing, etc.?
I wouldn’t take it that far. I have made a few rather simple designs. I used to do some logo drawing and stuff like that many years ago. I don’t do that much anymore. It was more of an interest I had in my teens, maybe in my early 20s. Now I feel I haven’t the time to dedicate myself to anything other than drumming, which is more than a big enough task in itself. Now and then, it is fun to draw a little – I usually draw patterns, symbols and logos. I think it would be fun to work a little on the guitar, too. It would have been great to be a guitarist, because I would like to write more music; I have already written some on guitar, but I can’t really play the instrument. That is a creative obstacle, obviously.
Have possibilities for commercial success played any role in your participation in a project and the direction you want the music to take?
Then I would have paved my own downfall. I work so that the bands I am in, go further, and the two bands in which I participate are Satyricon and 1349 – it is that simple. When we create music and visual concepts, anything artistic, we just do what we want, what we think is right. What fits the project that we’re working on. We follow our own taste. When things are done we will do our best to bring it as far as we can. He contemplates. In order to dedicate ourselves to what we do, we are obviously dependent on making money out of it. However, we will never whore ourselves, or we better just call it a day. I think it’s a good thing to work to get your records out.
Could you say that Satyricon is mentally challenging to you, while 1349 is emotionally challenging?
Well,he smiles. I can understand what you mean, in a way. In another way it is really the same thing. However, in regard to “mentally challenging”, I think that the way I play in Satyricon has come to be a lot about groove and taking things down, making it simple. It is much more mentally than physically demanding, and it is in many ways maybe heavier. In 1349, it is really hard work, and to be able to have that drive all the time, you have to be emotionally involved. I have an aggressive drive which arises spontaneously when I sit behind the drum kit, regardless of what I’m playing really, for better or worse. When I play with 1349, however, I invoke it additionally. That brings forth a lot of red energy in my direction. It is both a mental and an emotional thing. He thinks for a second.It is very important, that is. A sheer technical approach would not work for me at all.
To what extent are you involved in composing music and lyrics for 1349 in the last two albums?
As for ”Revelations of the Black Flame”, I didn’t write music for that album; however, I worked very creatively with the rhythm on the three regular metal songs. ”Maggot Fetus/Teeth Like Thorns” was a song I got perfect musical contact with. It was a damn kick to work with it and I still think it is one of 1349’s best songs – simple and straightforward but still evocative and special. The title of the album was mine by the way; the night it emerged I just had to forget about sleep. I think the dark, twisted and eerie atmosphere of ”Revelations…” is superb. On ”Demonoir”, I have contributed with an odd theme and worked a lot with arrangements and structuring. In addition, I wrote the lyrics to the title track. But above all, I put a lot of effort into the drumming solutions; I had the idea that the album should be incredibly dark, intense and violent, and I saw it as a task to substantiate with my drumming. It was all an exhausting affair, both to create and perform much of the material. The concept of viewing the songs as qliphotic stations or levels and linking them together with intros and intermezzos – which we call tunnels – was also mine. I see ”Demonoir” as an album with qliphotic moods – I link it with the tree of death according to the Kabbalistic tradition – and death is comprised of three stations that are connected with tunnels; Seth’s tunnels. These musical tunnels on “Demonoir” contribute greatly to give the album its twisted, dark and sinister atmosphere, and above all bind the individual tracks together into a whole. I like albums with a strong sense of unity. You should feel that when you enter the Demonoir world, you are not out until you have gone through the entire album.
Do you get many offers from bands who want you to join forces with them?
There are the requests, but most people recognize that I am busy with what I do. Even if I can do other projects, I prefer to dedicate myself to what I am doing. I never get into things without giving a bit of myself. At least I have to find something that I like. I have decided to keep things at a minimum; there is no extra time or spare energy. I have decided to prioritize the two bands I am in now. I will not do anything that interferes with the work I do there.
Can you think of musicians that you have not yet worked with, but you’d like to do so in the future?
Nobody in particular. I feel that I have a very exciting future both in Satyricon and 1349. I think that the two bands themselves are exciting instruments for musical expression. With the qualities the bands have now, I think it’s exciting to see how they evolve, and take an active part in it. That is big, Frost concludes, leaving us grateful and inspired.
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
CHRONOMANCY: Смятаме философията и музиката за сходен стремеж към съвършенство
юли 12, 2013 11:30 / 1 коментар за CHRONOMANCY: Смятаме философията и музиката за сходен стремеж към съвършенство
CHRONOMANCY са Heavy Metal група от Солун, създадена през 2010 г. „Chronomancy“ e изкуството да предвидиш кога настъпва точният момент за всяко действие. Според бандата музиката и философията са едно и също универсално понятие, което намира израз в композициите им. Стремежът им към прецизно музициране ги откъсва от IRON MAIDEN влиянията, характерни голяма част от гръцките банди. Албумът им „Here & Now“ е по хелоуински вглъбен и философски ориентиран. Смяната на вокалиста, също е в положителна посока и отключва по-прогресив същността им. В навечерието на техния първи концерт в България се опитах да изкопча нещо повече за групата от самите тях. Изразявайки се с доста скромни думи, момчетата оставиха повечето неща заключени в музиката си.
R.Th. Това, което чух от вашата музика е задълбочено и с усет към прогресив метала. Това ли беше идеята, когато създадохте групата и кога се сформирахте?
CHRONOMANCY: Групата е създадена през 2010 г., с първоначален план да свири epic/power metal. Докато имахме много смени в състава през годините, ние непрекъснато творяхме нови песни. Така те придобиха някои неочаквани превъплащения и вдъхновяващо собствено звучене.
R.Th. Две песни от дебютното ви демо фигурират и в описа на новия ви албум. Доколко са се променили между двете издания? Интрото от 2010 г. основа ли е на откриващия инструментал от края на 2012 г.?
CHRONOMANCY: Песните от нашето демо се промениха драстично, докато бъдат претворени в албума! Ние търсехме по-доброто звучене и за това ги оркестрирахме, като добавихме нови пасажи на соло китарата и повече симфонични елементи в почти всяка от тях. Смятаме, че демото ни бе просто една добра основа за нашето израстване и по-добро звучене.
R.Th. Ако не се лъжа, клавиристът ви е най-нов и скорошен член на групата. Кое наложи разширяването на състава?
CHRONOMANCY: Както споменахме, обогатихма песните с много елементи и се появи необходимостта, ако искаме да ги представяме добре на живо, да намерим и клавирист. Това ни дава и шанса да не се ограничаваме при композирането на нови неща и да звучим като себе си!
R.Th. Разкажете нещо повече за философията си, музикалните търсения и нещата, които трябва да знаем за вас!
CHRONOMANCY: Известно е още от името ни, че смятаме философията и музиката за сходен стремеж към съвършенство. Всеки член на групата има свое виждане, като същевременно уважава и гледната точка на другите. В известен смисъл, различията ни се сливат в нашата обща цел. Нашите търсения… Мислим, че вече сме ги достигнали! Но те са неизказуеми в думи и ние ги представяме на нашата публика на концертите си.
R.Th. Кое наложи смяната на вокалиста ви? И какво се случва с бившия?
CHRONOMANCY: Все по-интензивната работа на групата стана причина за трудното решение той да напусне, защото нямаше необходимото време, поради другите си ангажименти. Към момента не се занимава с музика, но ние му желаем успех във всичките му начинания!
R.Th. Актуалният ви албум „Here & Now“ отразява ли по някакъв начин политическата обстановка или е по-философски и иносказателен?
CHRONOMANCY: Политиката никога не ни е интересувала! Ние творим за човешките проблеми и как можем да подобрим живота си със времето. Това ще ви разкаже нашия албум.
R.Th. Географската ни близост ни осигурява известен поглед, но кажете: Как вие оценявате метъл сцената на Солун и региона? Кои ваши колеги бихте ни препоръчали да чуем?
CHRONOMANCY: За съжаление, много от гръцките банди не могат да се съизмерват с модерната европейска сцена. Но са благословени с творчески заряд и имат творчески стремежи. Тук има твърде много добри банди, за да рискувам да ги изброявам в интервю. Със сигурност си струва да бъдат чути доста от тях!
R.Th. Кои са музикалните ви, а и не само вдъхновения? Имате ли групи – кумири?
CHRONOMANCY: Групите, които уважаваме и винаги ще бъдат вдъхновение за нас са BLIND GUARDIAN, MANOWAR, IRON MAIDEN. Има и много други банди, които ни вдъхновяват… Всеки от нас има и индивидуални музикални и житейски извори на вдъхновение.
R.Th. Как се случи вашия издател FM Records да заложи на вас? Доволни ли сте от него? Кои са най-добрите му черти?
CHRONOMANCY: Поради смяната на вокалист нямахме възможност да се кандидатираме за голям издател. Така че ние подписахме с FM Records, който е малък, но надежден лейбъл. За съжаление, обаче, те все още не могат да подкрепят силните имена от нашата метъл сцена, както им се иска.
R.Th. Какви са близките ви и по-далечни планове за развитието на CHRONOMANCY?
CHRONOMANCY: Вече работим по материала за втория си албум и смея да кажа, че нещата се развиват много добре. Разбира се, ще мине известно време, докато го реализираме. Така или иначе, не харесваме прибързаните неща и издания.
R.Th. Харесвате ли някоя българска група? Какви впечатления имате от българската сцена? Има ли наши групи, които, както се казва, сте си пускали повече от веднъж?
CHRONOMANCY: Отдавна се стремим да правим съвместни концерти с български групи, защото мислим че ще е полезно за всички обмяната на опит. Запознавайки се със сцената ви, бяхме силно впечатлени от група BENDIDA. Но групата, която наистина ни допадна и покори се нарича RAMPART. Много бяхме развълнувани от чудесното им представяне в Солун!
R.Th. Имате ли определени очаквания как ще ви посрещне нашата публика?
CHRONOMANCY: Без заобикалки, ще ви кажем, че това ще е първото ни представяне пред публика извън Гърция. Така че сме нетърпеливи да видим реакцията на публиката у вас и тя ще е тест за бъдещите ни очаквания.
R.Th. Ще ви питаме още неща след участието ви в София. А сега отправете своето послание към феновете тук!
CHRONOMANCY: Благодарим ви много за това интервю! Надяваме се да се видим в Adam’s club!
Rock Thrashler
„Divine Command“
„Here & Now“ – album preview
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
ВАЗЕКТОМИЯ: „Дързост и красота“ сред зимната флора на с. Марково и текезесарския манталитет
февруари 18, 2013 11:40 / 3 коментара за ВАЗЕКТОМИЯ: „Дързост и красота“ сред зимната флора на с. Марково и текезесарския манталитет
Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…
Ние сме двама марковски (Марково – пловдивско) пича и един компютър. Димитър (всичко без вокали) и Илия (вокали без нищо).
Отмина 2012 г., каква е равносметката за ВАЗЕКТОМИЯ?
2012 г. беше силна година за нас. Записахме относително петнадесет песни и четири клипа, от които един качествен.
Какви са ви плановете за 2013-та?
Музиката я правим спонтанно, докато не се получи нещо качествено,от което сме доволни. Не работим за норма. Не гоним срокове (само яки пички). Когато на Митака му дойде (не излиза два-три дена) идея за песен, ме вика в тях и започваме да работим по идеята му, докато не се получи нещо или докато не се откажем, поради липса на желание.
Да очакваме ли от вас албум скоро?
Имаме материал дори за два албума, но не мислим да издаваме защото, който иска може да си го намери в интернет пространството напълно безплатно.
Какво се крие зад името на групата?
Когато бях по-малък, не помня точно коя година е било, следях „Дързост и красота“. В един епизод един от героите се подложи на вазектомия. Тогава не знаех какво е това, но след няколко години, когато решихме да правим музика, трябваше да си измислим и име. Разисквахме няколко имена, но накрая повдигнах въпроса за „Дързост и красота“, и така си и остана – ВАЗЕКТОМИЯ.
Заснехте ударен видео клип. Разкажете за него: какво показвате?
Опитахме се да покажем на зрителя марковската флора през студените месеци, както и върха на текезесарския манталитет. Този абстрактен видеоклип най-точно представя музиката ни на глухонемите.
Как и къде го заснехте?
Над боровата горичка, между Таралежова и Слънчева поляна и до на Набора къщата. Имаше и кадър със стара руска верижна военна техника, който беше премахнат по искане на руското посолство.
Кривия меч от къде го изнамерихте?
Кривият меч е реквизит, присвоен от културен дом „Алеко Константинов“ с. Марково.
Колко ракия се изпи по време на снимките?
Не се изпи ракия, а едно вино и два компота.
Нещо за текстовете да кажете?
В повечето песни няма текстове, но където те присъстват, са по реална преценка, детски травми и с хипербола.
Как феновете могат да се сдобият с вашата музика?
Не знаехме, че имаме фенове. Мислихме, че само Зозан ни се кефи. Който иска да изпитва дискомфорт (душевен и физически), отпадналост, дезориентация и клекавица, може да се запознае с творчеството ни на следния адрес youtube.com/user/VasectomyProductions
А какви концертни планове имате?
Все още не сме репетирали за пред хора, защото нито Митака може да изсвири едно и също нещо два пъти, нито аз да го изпея. Песните са ни един път.
Как се определяте жанрово?
Всяка песен е в относително различен стил, като стиловете се застъпват и попълват на места.
Трябва ли да бъдат разрешени браковете между горграйндъри?
Нека да се женят и да се множат, само без еднополови бракове. Свирим на метъл сватби на половин цена.
Допустима ли е употребата на термично обработено месо в менюто на горграйндъра?
Аз ям най-често ряпа и цвекло и понякога пия олио, да ме прокара. Митака като се напуши, яде всичко и си окачва суджуците на струна 13-ка.
Горграйнд сутринта, по обед и вечерта. Как да бъдем истински горграйндъри и докато спим?
Като ни се изпотят гащите, си ги слагаме на лицата и заспиваме.
Какво ви е мнението за съвременната порно индустрия?
Питайте някакви чекиджии за тази работа, ние си имаме Сашка.
Какво ви е мнението за българската ъндърграунд сцена?
Сцената е на изключително ниво, но трябва да има повече и по-често живи изпълнения. Трябва да има безвъзмезден лейбъл, който да записва музиката на тези групи.
Къде се виждате след 10 години?
В четири чувала зад контейнер в „Обеля“.
Забравих ли да ви питам нещо?
Забравихте да питате дали ни липсва Тодор Живков.
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
Слушайте повече българската ъндърграунд сцена, подкрепяйте я, повече се бийте на концерти, топла бира и гумени жени.
Последни думи…
Ние не се взимаме на сериозно, правим го за удоволствие, но не спираме да се учудваме колко хора проявяват интерес към нас. Бъдете живи и здрави и внимавайте по пътищата, за да не ни давате материал за нови песни…
ВАЗЕКТОМИЯ ви пожелава приятна вечер!
Въпросите зададе Mrazek с помощта на Кошчей Екстремни
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Видео интервю с Paul Speckmann от MASTER, групата на турне в САЩ
февруари 9, 2013 11:17 / Вашият коментар
Колегите от Riff-Mag.com разпространиха интервю с Paul Speckmann от Death Metal ветераните MASTER, взето по време на „XIX Mangualde Hard Metal Fest“ на 12 януари 2013 г. в Mangualde, Португалия. Можете да го видите по-долу.
MASTER ще предприемат турне в САЩ следващия месец заедно с калифорнийската Death Thrash група SACRIFICIAL SLAUGHTER. 30-дневното турне ще стартира в Лос Анжелис на фестивала „Age Ov The Gods“ на 1 март и ще завърши с безплатен концерт в „Slidebar“ в Fullerton, Калифорния, на 1 април. Допълнителен съпорт са FISTHAMMER.
Източник: Blabbermouth.net
Mrazek
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
PHASE: надяваме се в София да намерим много нови приятели
януари 9, 2013 16:43 / 3 коментара за PHASE: надяваме се в София да намерим много нови приятели
Поводът за това интервю с тази гръцка група е предстоящият им концерт в София на 26 януари 2013 г. в столичния бар „Адамс“. Подробности за събитието тук. А сега се облегнете удобно и се наслаждавайте, без да стреляте по преводача, той толкова си може…
Представете се отвътре…
От вътре… Реално погледнато ние сме сбирщина клоуни, които се опитват да се справят със социалната реалност и се стараем да поддържаме някакъв баланс… Наистина ми харесва да мисля че се стремим за нещо по-различно… Изградихме тази машина, наречена PHASE, която прави възможно това, че да се провери реалността за тези, които най-много се нуждаят от нея. Тези, които винаги търсят истините в целия си живот и все още се крият зад средния си пръст… Като че ли ги привличаме към нашия таинствен флирт и си позволяваме да им кажем истината… Истината – за това е цялото това изкуство… Също така ние се стремим да срещнем хора с подобни на нашите духовни настройки и идеали… и с не толкова близки, но с които може да се общува и обсъжда… нещо такова.
Какви са новините около групата?
Няма новини, добри новини, които да се съобщят?.. По-късно ще имаме звукозаписни сесии, защото аз съм в лошо настроение и с болки в задника, е, Damos беше гол заедно с мен… Никога не правим нещата по задължение и се нуждаем от усещането към процеса, за да дадем 100% от себе си… Бавно и славно ще го привършим… Надявам се, че ще имате велики преживявания с това, което правим…
PHASE – каква е историята на това име?
За да разкрия концепцията на името, нека се върнем назад към 2003 г., когато се опитахме да направим нещо експериментално, атмосферично, психаделично и все в този дух, нещо което не проработи и се заключи у нас за дълго време… Всичко е една ФАЗА… Всеки баланс е толкова чуплив или гъвкав… Важното е да се постигне това съвпадение и PHASE го поддържа… Или нещо друго…
Разкажи повече за историята на групата… Някои интересни моменти?
Както вече казах, това е една стара идея да счупим модела, но това не се случи преди 2008 г., когато ние приехме функционална форма и започнахме да оформяме съществуващите идеи, да пишем нови и да представяме песните си на живо… Така се стигна до последната форма, която е повече от компания приятели, вещо, което бе намерението ни от самия начален момент, но сега наистина е факт, повечето от нас са приятели повече от 10 години… Всеки момент е интересен и от значение за нас… Като този, когато правим интервю… Някои моменти могат да влязат в клюкарника на Билборд, свързани с мениджмънта и отвъд него, свиренето ни в Сирия, страна, където трудно се свиреше преди и в момента е известна като трудно място…
Скоро ще свирите в София. Кажете повече за този концерт…
Наистина се радваме да се върнем там… Беше хубав период за нас и прекрасна възможност да се мобилизираме и да пътуваме заедно, да споделим това преживяване заедно… Надяваме се, също така, да спечелим нови приятели и да изградим дългосрочни връзки с тях…
Можем ли да очакваме нещо специално на това шоу?
Определено… Винаги го подразбираме по специален начин… не сме DREAM THEATHER, които са артистичен тип музиканти, обладани перфекционисти, нали така? Но това ще бъде повече религиозно преживяване… Можете да очаквате тонове интелектуални стимули…
Някакви планове за турнета?
Планираме повече шоута тук и там и разполагаме с хубав малък отбор, който ще се опита да ни осигури повече участия… Получаваме различни предложения, които преглеждаме внимателно… Надяваме се да можем да осъществим тези планове скоро… Не можем много да се занимаваме с логистиката… ни сме тук да правим изкуство…
Имате ли планове да направите видео?
Имаме толкова много идеи за заснемането на картини, съпроводени с нашата музика и работим върху тях… бъдете малко търпеливи и бъдете сигурни, че скоро ще бъдат на вашите екрани…
Разкажете нещо повече за вашите влияния?
Ядрото на нашите влияния е мейндстрийм метъла, имам в предвид групи като BLACK SABBATH, METALLICA, MEGADETH някои други, които слушахме като тийнейджъри, но жанрово сме по-близо до DEPECHE MODE, NINE INCH NAILS, сиатълския гръндж и много други неща, които се преплитат в съзнанието ми…
Каква е ситуацията с гръцката сцена в момента?
Хм, като навсякъде… Пълно е с жонгльори и опортюнисти, също така с „грозни патета“, които си мислят, че работата им е да станат „самовлюбени лебеди“ и да накарат съучениците си да ревнуват, защото някой им отделя много внимание… Разбира се, ние взаимодействаме с хората и използваме тази платформа… ние играем тяхната игра и обсъждаме с тях, но реално не се подписваме като принадлежност към никоя „сцена“, било то като мейдстрийм социалната реалност и не към революционната част на рока, какъвто се подразбира че е… За щастие има достатъчно романтични хора, които ние обичаме, те ни подкрепят, това някои промоутъри на групи, съдържатели на клубове и други…
Знаете ли нещо за моята страна България?
Зная за българските държави, вашата традиционна фолклорна музика и че днешната икономическа ситуация не е добра, това е, което знам… Обичам да посещавям някои музеи… Зная, че имате велик музикален фестивал в Каварна, както и други вестивали, имате хора, които ценят хубавото изкуство…
Бъдещите планове?
Мисля, че бог се смее винаги… Ще опаковам багажа си в моя малък апартамент, ще стоя в утопията, че мога да го занеса в дома ми на колела… Damos и Bill работят по завършването на техните студия… Знаеш, колко е забавно как системата работи… Конкурираш се краткосрочен план за да се докажеш като мазохист, правиш всичките тези неща в продължение на години, и накрая шефът ти пак може да те прецака… В полето „изкуство“ ще отбележа, че имаме намерение да запишем EP и да започнем работа по следващия материал…
Забравих ли да те питам нещо?
Мисля, че покрихме доста теми… Получи се прекрасно прозрение за PHASE…
Последни думи?
Ще се видим скоро… Не го пропускайте, ще бъде прекрасно събитие със сигурност!
www.facebook.com/phaseband
en.wikipedia.org/wiki/phase_(band)
www.youtube.com/phaseband
Въпросите зададе: Mrazek
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
IMPADE: съдбата, вярата и болното ни общество
януари 6, 2013 18:06 / 5 коментара за IMPADE: съдбата, вярата и болното ни общество
Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…
Тони – вокали, Боян – китара, Виктор Вълчев – бас и Виктор Дишев – барабани.
Отмина 2012 г. Каква е равносметката за IMPADE?
Боян: За миналата година можем да кажем, че сме много доволни от работата която свършихме , издадохме албум , снимахме видеоклип на първата песен “Stupid Faith”, направихме турне и още доста концерти в София.
Виктор Д.: Караници с много клубове, смени в състава, задлъжняване към мафията и тежки пътувания с БДЖ.
Виктор В.: Дойдох в бандата, издадохме сингъл, снимахме клип за “Stupid Faith”, направихме турне и живяхме. Накратко не си хабихме времето с пълна сила и се отнасяхме сериозно към всичко, беше забавна година, особено краят.
Какви са ви плановете за 2013-та?
Тони: Да бачкаме упорито по материала за втория албум, да го запишем и разбира се да пуснем още един или два видеоклипа.
Виктор Д.: Да се издължим на мафията и на следващия ни концерт извън София да свирим с Обратен Ефект или Черно Фередже щот само май те се слушат по тези земи.
Боян: За 2013 година смятаме да започнем сериозна работа по нов албум , вече имаме няколко готови песни .
Издадохте албум, какво е посланието в него?
Тони: Съдбата, вярата и болного ни общество.
Виктор Д.: Купете си го!
Боян: Посланието в албума е, че понякога колкото и да се трудим и късмета да не е на наша страна, ние трябва да продължаваме да се борим.
Виктор В.: Мисля, че всеки ще намери нещо в този албум, което да свърже със себе си, но като цяло албума разказва историята на герой, който се бори с ежедневието и страда за всяка педя земя, мъчи се да прогресира, но все нещо го спъва.
Нещо за текстовете да кажете?
Тони: Любимият ми е на „Bitchy Look“, сигурно защото аз съм си го писал.
Виктор Д.: Ще ги видите! Като са цяло са се получили смислени.
Боян: Текстовете са писани 90% от нашия барабанист Виктор Дишев и ако човек ги прочете ще разбере смисъла и концептуалността на албума.
Виктор В.: На мен много ми харесват, много стриктна тематика и гъвкаво владеене на езика, много мисъл е засадена и тук-таме има стрък абстрактност.
Как феновете могат да се сдобият с вашата музика?
Тони: Физическо копие на “Hope Denied”, може да бъде закупено директно от нас, всички контакти са на нашата фейсбук страница. Предлагаме също потници, тениски, значки и тн. Парчетата ги има и в онлайн магазини като amazon.com и iTunes, където могат да бъдат закупени дигитално.
Виктор Д.: От нас!
Боян: Всички могат да я чуят на нашата музика в myspace и soundcloud!
Виктор В.: Чрез членовете на групата, най-вече Тони. Съкровищницата е поделена между нас четиримата.
Как се определяте жанрово?
Тони: Хеви Метъл!
Виктор Д.: Хеви МетАл!
Боян: Като цяло хеви метъл с наченки на прогресив, но последно време решихме да направим и някои по рок парчета, на които хората да куфеят и да си откъртят главите от кеф.
Виктор В.: Отчитам жанрове винаги, но ми е малко трудно да кажа. По принцип се водим Heavy Metal, но това за мен е най-спорния жанр сред всичките.
А какви концертни планове имате?
Тони: Планираме голям концерт за втората годишнина на бандата към март месец. И дано най-накрая ни поканят на някой фестивал през 2013! Писна ни да ни подминават.
Виктор Д.: Където и да свирим да разбием!
Виктор В.: Засега само втората годишнина през Март е сигурна. Напоследък не сме обсъждали тази свята тема.
Заснехте силен видео клип. Разкажете за него: какво показвате? Как и къде го заснехте?
Тони: Беше голяма лудница около снимането, добре че бяхме с няколко коли през цялото време. Трудно беше и осигуряването на финансовата част и локациите, но добре се позабавлявахме.
Виктор Д.: Някъде до летището беше и по едни медицински кабинети. Посланието на клипа всеки трябва да открие сам за себе си.
Виктор В.: Лично аз в този клип показвам що за висококалибрен антисоциалитик съм, но мога да разказвам доста за клипа. Беше едно от най-забавните неща, които съм правил, въпреки всичко. С него показваме главно сюжетна връзка с албума, а не с песента. Хората трябва да знаят посланието на “Hope Denied”, за да го хармонизират с клипа, но показваме море от неволи, обърканост, катастрофи, кошмари и дим. Трябва да го гледате, за да схванете цялостната идея, това е накратко. Заснехме го в една древна концертна зала близо до летището, не ми се споменава точното място. Беше тъмно, студено, мъгливо, пусто и охранявано от пазачи и много кучета, които бяха прекалено дружелюбни с нас. Друга част от клипа снимахме в скъп квартал и после на таванско помещение на забравих кой. Частта с болницата беше в един рехабилитационен център и ми е любима. За мен представява мрачния, скрит и краен унисон между ежедневието ни и самите нас.
Какво ви е мнението за българската сцена?
Тони: Има готини банди, но има още какво да се желае. На БГ сцената и е нужна подкрепа.
Виктор Д.: Един омагьосан кръг, където всички се цакат на без коз.
Боян: Каква българска сцена? В България на никой за никаква култура не му пука и освен ако народа не реши да подкрепи артиста или той не вкара свои средства в цялата работа, няма как да прогресира. Лошото е, че и хората вече почват да се отказват от изкуството.
Виктор В.: Изключително занемарена, доста тясна във всеки смисъл на думата, тръгнала към комерсиализация и леко пуста. Активните млади групи главно свирят 2-3 жанра, което е ужасно. Всеки по-запознат и по-толерантен от мен ще каже, че греша, но 6-7 различни групи не правят цяла сцена. На всички ни е омръзнало да отиваме на концерт със света троица от три групи и трите да са с един жанр. Предпочитам идейност, креативност и отдаденост. В голям спектър това не го виждам и ако сега ми се струва лошо, след десетина години ще ми се струва тъжно.
Къде се виждате след 10 години?
Тони: В Токио.
Виктор Д.: С лейди Баба в зала 1 на НДК!
Боян: След 10 години? Кой знае, много е далече , хахахах. Може да сме известни музиканти, може да сме се разпаднали, за момента си гледаме песните, концертите, работим усилено върху нова музика и гледаме да се забавляваме.Останалото е без значение за момента.
Виктор В.: Еми ако не съм вкъщи, потънал в тъга заради разпада на музикалната младеж, не знам. Сигурен съм че ще свиря още, че ще съм доволен и отдаден както сега.
Забравих ли да ви питам нещо?
Тони: Забавни случки на бандата? Има доста, може и мемоари да почна да пиша.
Виктор Д.: Казахме си достатъчно.
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
Тони: Слушайте повече родни изпълнители, посещавайте техни концерти, купувайте дискове и мърч. Keep Metal!
Виктор Д.: Не плюйте!
Боян: Очаквайте нови изненади от групата които сме ви приготвили, като музика, шоу и още какво ли не. Обичаме ви!
Виктор В.: Умната.
Последни думи…
Благодарности за интервюто!
И аз благодаря!
Въпросите зададе: Mrazek
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
RAMPART: обещаваме да бъдем себе си до край
януари 6, 2013 11:30 / 1 коментар за RAMPART: обещаваме да бъдем себе си до край
Здравей, Мария представи групата на читателите на The Other Side…
Привет! Поздравления за възобновяването активността на The Other Side!
В момента RAMPART e в много силен състав: Свилен Иванов (бас), Петър Светлинов (барабани), Вили Нешев (китари), Виктор Георгиев (китари, бек вокали) и аз – Мария Диез (основни вокали). Заемам се с презентацията…
Свилен е басист, свирил в RAMPART през ранните ни години. Интересите му от джаз до дет метъл го разпъват между множество проекти, но той се завърна в групата и сега тя му е основен приоритет.
Разкъсващ се между CIROZA и нас, барабанистът Петър е музикант, за чиито способности вече няма нужда да говоря. Макар да свири в две банди, той определено внася стабилност в състава.
Вили е китарист, към когото се обръщат всички групи, които спешно се нуждаят от качествен музикант… Композиторските му способности и размахът му в студио, обаче, се разкриха именно в RAMPART. Той също в момента се раздвоява между нас и соловия си проект. А участва и в PROJECT ARCADIA.
Виктор е млад китарист и инструменталист с голям потенциал, който влива свежи идеи в групата. Свирил в RAMPART в периода 2009-2011 г., той се съсредоточи върху образованието си. Наскоро отново се присъедини към нашите редици.
В RAMPART винаги са свирили музиканти, отдадени на метъла и лоялни към неговите идеи.
Изпратихме 2012 г. Каква е равносметката за RAMPART и за теб?
Изпратихме 2012 г., доволни, че успяхме да осъществим голяма част от плановете и мечтите си. Реализирахме два диска за кратко време. Първият ни концептуален албум и съответното количество композиран материал станаха факт през отминалата година. Осъществихме западно-европейска обиколка, от която отзивите са повече от добри. Станахме и първата българска група, свирила в легендарния Dynamo Club, Eindhoven. Имахме доста силни изяви и на родната сцена. Това е фактологията.
Съдейки по усложняващата се ситуация с менажирането и продуцирането, с които съм се заела лично, групата расте! Доволна съм от повечето събития, които ни сполетяха. Ние сме във възход, така че, очаквайте повече от нас занапред!
Какви са ви плановете за 2013-та?
Най-близката ни цел е издаването на албум на български език, посветен на феновете, които ни подкрепят безрезервно. Интересът към последния ни студиен албум извиква необходимостта от един сингъл, допълнен от алтернативни версии, но за сега още изчакваме отзиви за подбора. Тези два проекта менажирам в момента. Съответно българският албум ще бъде подкрепен от множество участия, като този път ще наблегнем на концертирането извън София, за да уважим интереса на многото фенове, които питат за подобни изяви.
Няма да спира и работата по композиране на песни за следващ албум към външния ни издател Inferno Records, с който ще атакуваме големите фестивали. Но това е в по-далечно бъдеще.
Предстои да запишете албум, какво е новото в него?
Идеята за албум на български език не е нова. Оказа се, че сега е най-подходящият момент за реализирането му. Повечето песни в него ще са версии на парчета от английските ни издания, но ще запишем и песни специално за този диск, които и музикално ще са насочени към родния език. Очаквайте и един кавър на знакова българска група, на която сме фенове! Вокалите ще са по-разнообразни и като цяло албумът ще е по-емоционален.
Нещо за текстовете да кажеш?
Текстовете ми имат различни послания. В първия албум на групата „Voice of the Wilderness” търсех разнообразни тематики: от социални до епични. В някои от тях има метафорични интерпретации на лично преживени ситуации. В изданието има кратка анотация към всеки един текст, която обяснява основната идея и търсеното внушение. Като цяло, в текстово отношение дебютният ни албум е израз на протест.
Лирическата нишка на втория ни албум “War Behest” следва концептуална история, написана от нашия сътрудник Rock Thrashler, която включва приказното, баталното и елементи от биографията на групата. Самата концепция беше за една песен, но стана дълга, доста сложна и с различни части. Успях да претворя идеите във всички текстове. В истинската природа на конфликта няма положителни и отрицателни герои. Противостоянието се ражда от свободната ни воля. Често нямаме избор на коя страна да застанем. Това е история за ограниченията на човека и за решенията, които може да вземе по пътя към усъвършенстването.
Проектът “A Tale To Cold” е вдъхновен от мрачно събитие, за което е казано достатъчно в буклета на изданието. Този диск побира и метъл химни, които са извън концепцията на дългосвирещия албум.
Текстовете на предстоящия ни албум, чието заглавие все още няма да разкривам, са на различни теми, някои имат исторически оттенък, други – са по-философски. Посланията им са по-директни, тъй като са на български език и предполагам, че по-лесно ще достигнат адресата си. Повечето от тях са метафорични и интерпретират социалната действителност по начина, по който я възприемам – чрез активна позиция.
Направихте сериозни турнета… кое бе най-запомнящото се в тях?
Английските ни участия ще запомним с огромните притеснения на организатора и клубовете. Свирихме в Лондон по време на размириците, когато имаше опасност всички мероприятия, събиращи хора да бъдат отменени! Всички рискувахме, но двете планирани участия не пропаднаха.
Организаторите на немския фестивал TAUNUS METAL OPEN AIR бяха първите, които подходиха активно към групата и се интересуваха за наше участие при тях. Бяхме посрещнати в покрайнините на Франкфурт, като звезди – за първа година канеха чужди групи в наше лице и французите LONEWOLF. С тях бяхме включени в списъка на ко-хедлайнерите, редом до WITCHBURNER и METAL WITCH, а логото ни блесна на гърба на фестивалната фланелка. Стройна организация и абсолютен комфорт за групите са нещата, които ще запомня от този фест! Той ни отвори и вратите за още много покани. Останалото е бира и вурстове…
Вярвам, че повечето метъл фенове са чували за Dynamo Club в Eindhoven. За нас да сме първата българска банда, свирила там, е наистина вдъхновяващо. Само ще спомена, че клубът е на три етажа и в него има дни, когато се провеждат по 3 -4 концерта паралелно! Отскоро е възстановено мазето, откъдето е тръгнало израстването на клуба и сега там се помещават две зали и репетиционни. Там метълът е култура и идеология. Холандските фенове са доста хладни, но ние успяхме да ги сгреем.
Във Франция метълът е наистина ъндърграунд! Има ги групите, феновете и организаторите, но мащабите са съизмерими с българските. RISING FEST II събра към 150 човека при участието на 6 групи с хедлайнер – WIZARD. Страхотни организация, зала, кухня (!) и атмосфера. Там свирихме малко по-рано и след тази организационна грешка, ги учудихме с количествата пресушена бира. Накрая се наложи да ни заредят с шампанско!!!
А какви концертни планове имате?
В момента водя преговори с няколко чуждестранни фестивала за наше участие. Вече имаме добра репутация в Германия, откъдето се интересуват също няколко организатори на фестивали. Швеция, Дания, Франция, Англия и Испания са доста възможни дестинации за това лято. Западно-европейската обиколка за нас става задължителна, но нещата още са в процес на организация.
Както споменах, в България няма да пропускаме оферта за свирене извън София. Ще ни видят навсякъде, където е възможно. С няколко сериозни организатори съм в непрекъснат контакт.
Вече към есента имаме планове с още няколко групи да осъществим и една регионална обиколка в съседните държави – нещо като балканско турне. Съответно и там нещата са в развитие.
Имате ли планове за нови видеоклипове?
През тази година ще заснемем ново официално видео към една песен, която ще излезе и като отделен сингъл. Ако сте пропуснали да гледате последния ни клип “Metal Spell”, можете да го видите под интервюто: Той се възприе много добре в западна Европа и бе излъчван многократно от няколко немски и френски телевизии. Всъщност ние разполагаме с множество кадри от участията ни във Франция, Англия, Германия и Холандия, но те ще ни послужат на един по-късен етап. Новият видео клип на RAMPART ще бъде специално заснет, но все още е рано да разказвам подробности.
Не е ли време RAMPART да реализира своето мащабно DVD?
Технологиите доста бързо поевтиняват и за да е наистина мащабно едно DVD, ни трябва мащабен концерт. Продукциите тип „телефон за 1000 лв.“ ни заливат с кадри от всякакви събития и вече са отегчителни. Ние имаме сценарий за мащабно шоу по последния ни засега албум, който нескромно обявихме за метъл-опера. Капиталовложенията по него се оказват значителни и липсва заинтересованост към финансирането. В западна Европа са готови да посрещнат едно по-скъпо наше шоу, но не и да го продуцират. От друга страна ние продължаваме да работим по новите си проекти, така че засега DVD-то остава на заден план.
Какво е твоето мнение за българската метъл сцена?
Българското метъл общество е доказало своята уникалност. Сцената ни има групи с огромен потенциал. Сред музикантите има хора с невероятни способности. Всичко това, обаче, не поставя сцената ни сред развитите такива! Това е така, защото все още липсва разбирането за това какви позиции иска да достигне една група и как трябва да се грижи за постигането им. Системата „Свирим за кеф, следователно нещата ще се наредят, ако сме добри“ остави добрите български метъл албуми в неизвестност! А всепоглъщащата „гениалност“ на личностите продължава да изяжда групите отвътре и те бързо се разпадат, преди да успеят да постигнат нещо значимо.
В момента сцената е доста активна. Раждат се нови групи, увеличава се и количеството “плява” – тече количественото натрупване. Българските групи страдат от липса на продуциране. Те се “влюбват” в грешките си и оттук насетне музиката им става недостатъчно добра (да се изразим така…). Малкият ни пазар изисква друга визия за лансирането на родните банди и ако липсва такава, ще продължаваме да откриваме историята си в интернет, вместо в плейърите си.
Къде виждаш RAMPART след 10 години?
След поне още 6 албума, RAMPART ще са прокарали пътеката, по която марката “български хеви метъл” ще се разпространява в цял свят. Към този момент мисля и да сме водещата, действаща хеви метъл формация в страната. Ще имаме поне едно хедлайнерско турне в Европа и поне едно турне в САЩ.
Забравих ли да те питам нещо?
Да, за порноиндустрията… Иначе бих искала да добавя, че изданията ни могат да бъдат поръчани на преференциални цени от групата чрез rampart_metal@abv.bg или да бъдат намерени на концертите ни.
Твоето послание до феновете и читателите на The Other Side…
Благодарим на всички, които повярваха в нас! Адекватната информация помага за развитието на сцената. Липсата на обективност й пречи. Затова, подкрепяйте независимите медии и в частност The Other Side!
Бъдете себе си до край! Ние обещаваме да бъдем себе си до край!
Последни думи…
Честита нова метъл година! Нека да е още по-успешна от предишната за всички!
Благодаря ти, Мария, пожелавам ви успех!
Въпросите зададе: Mrazek
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
EUFOBIA: предстои да запишем албум за две китари
декември 31, 2012 14:18 / 2 коментара за EUFOBIA: предстои да запишем албум за две китари
Здравей, Ники, представи групата (за пореден път) на читателите на The Other Side…
НИКИ: Първо нека поздравя The Other Side за подновената активност. Радвам се на възможността да поговорим отново за групата. А сега предствянето. Аз съм Ники китара и вокал на Eufobia, а освен мен в групата са също Стефан на бас, Благо барабани и най-новото ни попълнение Иван китара. Всички те са добре познати на интересуващите се от ъндърграунд в България освен покрай Eufobia с уастието им в редица други групи и проекти.
На края на 2012 г. сме. Каква е равносметката за EUFOBIA и за теб?
НИКИ: В последните години като цяло успяхме да наберем добра инерция покрай издаването на „Insemination“ през 2010-та и обновеният „Cup of Mud“ през 2011-та, влизайки в непрекъсваем цикъл на записване, снимане, издаване и промотиране. На практика свикнахме всеки ден да се слува нещо ново покрай групата. Все пак успяхме да обиколим полвин Европа свирейки, делейки сцената или дори турбуса с утвърдени групи като Vader, Gorgoroth, Malevolent Creation, Dark Tranquillity, или с истински ъндърграунд братя по оръжие като Krow, Bane, Negative Core Project Soul или пък Soul Sacrifice, което само по-себе си е постижение. Като че ли в сравнение с предходните две години 2012-та се явява малко по-скромна откъм изяви, но все пак посвирихме и попътувахме достатъно и няма повод да сме недоволни. Завъртяхме се из добре познатата Румъния и Балканите като цяло, включихме се като съпорт на Onslaught за трети вече път, свирихме и на места които не бяхме посещавали преди, срещнахме много нови хора, доста от които вече причисляваме към своите приятели, подкрепихме промоциите на новите издания на приятелите ни от Negative Core и Soul Sacrifice и не на последно място ни остана време да подготвим и аранжираме следващият наш албум.
Какви са ви плановете за 2013-та?
НИКИ: На първо време, непосредствено след преминаване на новогодишния махмурлук смятаме да се занесем в студиото и да започнем най-накрая записите на предстоящия албум. Идеите са узрели отдавна. Доста от парчетата са свирени и отработени на живо и нетърпението е огромно мисля във всеки един от нас да ги реализираме най-накрая. След като запишем, разбира се ще направим и клипове към някой песни, ще подготвим изданието и след като е вече факт ще промотираме с голямо турне из Европа както се полага. Този път сме замислили нещо доста по-мащабно от преди и с помощта на някой хора заявявили интерес и готовност да помогнат и подкрепят групата, моята искрена надежда е че с малко повече късмет нещата ще се случат вече както са планирани.
Предстои да запишете трети албум, какво е новото в него?
НИКИ: Мисля че предстоящият албум напълно отразява желанието ни от една страна да се развиваме музикално, а от друга да останем верни на характерния ни стил и звучене. Най-голямата разлика с предишните два албума е че за разлика от там където парчетата са композирани за една китара, тук са направени за две, което дава много повече богатство на идеите. Все пак това е първият албум създаден като квартет, тъй като преди това не сме имали втора китара. Колкото и клиширано да звучи парчетата се усещат като по-зрели, като сме заложили повече на мелодията, култивирайки първичната агресия характерна за предишните ни неща.
Нещо за текстовете да кажеш? Отново ли се вихри Маркизът?
НИКИ: Според мен Маркиз дьо Сад е успял доста добре да долови и опише отвратителния характер на човешката природа по най-изчистеният и брутален начин. Ние също се стремим да покажем и разобличим същността на човека прикрита неумело под маската на мнимата цивилизованост и поради това влиянието на маркизовото творчество над текстовете ни като цяло е значително. Проблема е че на хората не им харесва да се гледат в огледалото и затова както нашите текстове така и творчеството на Дьо Сад остават неразбрани често пъти. Все пак в предстоящият албум текстовете на доста по-разнообразни теми и всяка песен носи своето послание, но без да се отбягва от основното сатиризиране, или по-скоро САДиризиране на заобикалящата ни реалност.
А какви концертни планове имате?
НИКИ: Ако всичко успее да се случи както е планирано ни предстои да заминем на голямо Европейско турне в подкрепа на албума. Имам нещо съвсем конкретно в предвид, но за сега не смея да споменавам нищо по въпроса за да не разваля магията. За жалост в случая не всичко зависи от нас, и понеже много обещани ни неща преди са се отменяли в последната минута, гледам да премервам думите си ориентирани към бъдещето, но все пак се надявам с малко повечко късмет нещата да се подредят за нас. Като цяло поради ред причини предпочитаме да заложим на турнетата за сметка на единичните си участия. Те и повечето групи неслучайно са на този принцип.
Всеки албум е съпроводен със заснемането на видео клипове. И този път ли традицията ще бъде спазена?
НИКИ: Бих казал че клиповете са много важна част от цялостната промоция на всяка група и влиянието им ще продължи да нараства заедно с влиянието на социалните мрежи и на сайтовете за видеосподеляне. Визуализацията на музиката ни естествено винаги е била първстепенна за нас. За жалост това което ни е пречело досега да заснемем клиповете по начина по който сме искали е бил жалкия бюджет с който обичайно сме разполагали, и в рамките на това все пак сме успели мисля да направим някой не лоши за гледане неща. За следващия на албум се надяваме на доста по-добро финансиране което ще ни позволи да реализираме клиповете най-накрая както подобава за да постигнем подобаваща визуализация на музиката която създаваме. Сценариите и идеите са готови отдавна, дори сме направили някой проби които ми дават увереност че ще успеем да избягаме от клишето група свиреща в репетиционна.
Не е ли време EUFOBIA да реализира своето мащабно DVD?
НИКИ: Твърдо не. За жалост сме далече от момента да сторим и това. Има още много хлебец да похапнем до тогава. И в прекият и във преносен смисъл. Нашата група едва сега започва да набира някаква популярност и за жалост все още доста от потенциалните ни слушатели изобщо никога не са чували за нас. Освен това повечето хора които слушат Eufobia са намират извън пределите на отечеството и са разпръснати на сериозни разстояния един от друг от което мащабността определено би пострадала. Според мен едно успешно DVD може да си позволи единствено една вече отвърдила се световно група, а не просто клубна ъндърграунд шайка с потенциал каквато ние сме. За сега за нас ще бъде по-добре да се концентрираме върху развитието на потенциала си и когато сме наистина готови DVD-то ще си дойде естествено от самосебе си.
Как ще коментираш ситуацията с днешната порно индустрия?
НИКИ: Ами аз лично нито гледам порно нито изобщо се интересувам много от тази индустрия. Това което се е случвало да попрегледам ми е било доста скучно и пародйино направено. Нито един подобен филм до сега не е успявал да ме грабне истински. Не искам да се изявявам като критик на нещо което не ми е в компетенцията, но все пак си мисля че с малко повече фантазия тези филми биха могли да се направят доста по-интересни и гледаеми. Проблемът е в това че тази индустрия е предназначена за масовия зрител който така или иначе си е доволен и не му трябва кой знае колко повече. Лошо няма принципно, но просто не е по вкуса ми. То и с гледане не става и без това, така в случая бих предпочел да бъда човек на действието.
Какво е твоето мнение за българската метъл сцена?
НИКИ: Аз вярвам че имаме достатъчно добри групи, които заслужават много повече от това което получават, но това което убива сцената са последиците от нихилистичният ни Български манталитет. Хората в Родината толкова време са били потискани че всеки се е затворил в собствената си черупка и не се интересува от нищо и от никого а за да успее каквото и да е хората трябва да умеят да работят заедно, да общуват, да си помагат и да се радват един другиму на успехите. И в случая не говоря просто за метъл сцената, това е причината да не върви каквото и да е в държавата, и понеже промяната на манталитета е трудно постижима според мен единственият изход е навън. Единственият начин една Българска група да успее е да търси пътища зад граница. За щастие света така се е глобализирал че това съвсем не е толкова трудно в настоящият момент.
Къде виждаш EUFOBIA след 10 години?
НИКИ: Надявам се след 10 години да сме успели вече да запишем албумите които сме искали да запишем, да сме заснели видеата които сме искали да заснемем, да сме успели да пропътуваме пътищата които сме искали да пропътуваме, да сме намерили хората които сме искали да намерим, радващи се и оценяващи това което правим, и да е дошъл момента в който ще можем с радост и гордост от постигнатото да се разделим със сцената за да отстъпим мястото на актуалните групи в които свирят хора на подходящите години заредени с хъс и ентусиазъм. Много са малко групите които успяват да слязат навреме от сцената преди да се превърнат в застарялата пародия на себе си. Не виждам себе си и групата в такава роля, колкото и странно да звучи изказано сега.
Забравих ли да те питам нещо?
НИКИ: Дори да си забравил нещо би могъл да ме попиташ следващият път. Надявам се да имаме повод да си поговорим отново в недалечно бъдеще, когато всичко което съм загатнал се предполага да е вече факт.
Твоето послание до феновете и читателите на The Other Side…
НИКИ: Няма да се уморя да призовавам хората да ходят по концерти и да подкрепят групите. Не мисля че биха могли да загубят нещо ако решат да отворят ушите си дори за родната музика. Най-много живота им да стане по-активен и интересен. Трябва да се знае че пиянстването в парка с тениска на Sepultura не прави никого по-метъл от останалите. Не че е лошо само по себе си, но има много по-добри неща за правене
Последни думи…
НИКИ: Честита 2013 на всички истински фенове на екстремната музика.
Въпросите зададе: Mrazek
Снимки: eufobia.com
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
MYSTICA ще изгрее с нови сили на българската сцена
декември 19, 2012 12:17 / 5 коментара за MYSTICA ще изгрее с нови сили на българската сцена
Здравейте, представете днешния състав на групата…
Росен: Наистина добър начален въпрос. В момента вече сме в пълен състав, както следва : Росен Колев – китари, Соня Спасова – клавишни, Борислав Ангелов – вокали, Мария–Магдалена – вокали, Станислав Чокарски – бас китара и Виктор Дишев – барабани.
Групата преживя промяна в състава си, сега той стабилен ли е?
Росен: Смело бих казал Да. В този си състав работиме добре и доста креативно.
Всички се занимаваме отдавна с музика и сме с оформени характери знаейки какво търсиме и каква е реалноста в България.
Соня: Атмосферата е творческа и ще покажем на публиката песните от първия ни албум с нов аранжимент, с нови вокални линии и с нова визия. Можем да кажем, че състава е стабилен всички с нетърпение очакваме да излезем скоро на сцена.
Изминаха повече от четири години от излизането на вашия дебютен албум “Dreams in Real Forms”? Какво правихте за това веме?
Соня: През този период имахме криза на кадри, но постепено към нас се присъединиха новите членове на бандата – Боби, Стаси, Мими и Виктор.
Росен: Не сме спирали да репетираме и мислим върху нови неща. Беше труден период за MYSTICA но вече се изправихме и смело продължаваме напред.
Имате ли нов материал за нов албум?
Росен: Имаме доста нови песни върху които работим и като станат достатъчно за албум отново ще влезнем в студиото. За сега мислим да запишем сингъл с нови и стари парчета, но преаранжирани.
Заснехте едно видео на инструментала „Impression“… Опишете основната идея в него. Какво е посланието?
Росен: Идеята бе да се изиграе пантомимен етюд върху наш инструментал. За това ни помогна моят стар приятел и съученик Камен Иванов. Клипът онагледява нашите усилия през годинте които сме положили да се запазим и продължим, въпреки трудностите с коите се сблъскваме в живота ни като музиканти.
Разкажете за текстовете на групата. Каква е тяхната идея? Как протича процеса на тяхното написване?
Борислав: Новите текстове са доста по-различни като цялост и послание от старите парчета. Много време съм размишлявал над целта на текста като цяло и моето мнение е, че трябва да кажеш нещо важно в текста, а не да задълбаваш и да се правиш на философ. Понякога идеите идват на момента, но рядко се случва да те удари прозрението и да напишеш всичко за пет минути… За да кажеш нещо ВАЖНО се изисква ужасно много време и мислене, да не говорим, че все пак трябва да бъде и изпято така, че думи от сорта на „паралелепипед” рядко влизат в употреба! (смее се)
Като цяло новите парчета са ориентирани в диалог между двата вокала така, че всичко ще бъде извън рамки…Ще има на места разказвач, мъжки роли, женски роли и т.н., но ще сведем концептуалния момет до минимум.
Как се справят новите вокали с изпятото в албума?
Мария-Магдалена: Принципно на готово е лесно! Или се придържаш към това, което вече е готово и само го допълваш, или си напрягаш мозъка да измислиш нещо коренно различно и понякога ефекта е много добър! Но когато има кой да те въведе в идеята и смисъла на парчето, нещата стават много по-бързо.
Ще се промени ли MYSTICA във вокално отношение?
Мария-Магдалена: От страна на вокали, моята идея е всеки глас да бъде преплетен с останалите инструменти. Без значение дали е вокал или китара, да няма разделение, както обикновено се случва. Всеки да има своята солова и кулминационна част, където да покаже майсторство и принос. Но и да звучим като един „оркестър”, където всеки един инструмент се преплита с другите и се допълват взаимно. В момента това е тенденция не само в България и се счита за голямо майсторство при постигане на този ефект, малко банди могат да направят това. А нашата задача е много по-сложна, защото съставът ни е по-голям от обичайния за рок група.
Росен: Мечта ми е било да има и дамски вокали в групата и това се сбъдна в лицето на Мария – Магдалена. Стараем се обаче да не са като традиционите женски вокали в метъла … ще направим нещо по различно с което отново да зарадваме нашите фенове.
Имате ли планове за ново видео? Защо не и да заснемете DVD?
Станислав: По скоро бихме заснели DVD. Мисля, че един концерт записан на DVD говори много повече за групата, от колкото един видео клип.
Вие свирите рядко на живо, но пък качествено. Имате ли някакви планове за концерти и турнета?
Росен: Вече в пълен състав мислим за концерт и той най вероятно ще се състои през 2013 г.
Според вас, каква е ситуацията на световната и родната метъл сцена…
Борислав: Нещата като че се променят, но не съм сигурен дали е към добро. Последните няколко години в България се родиха много групи, някои от тях добри. Лошото е в това, че въпреки че има много кадърни музиканти те остават в сянката на „големите” БГ звезди. В момента за мен има две сцени в страната ни – VIP и Underground. На първата дори не искам да обръщам внимание, не заслужават нито един коментар, мисля че много хора споделят мнението ми. В Underground-a нещата всички си ги знаем, прекалено много кавър – групи и малко качествена авторка музика. За да си музикант в страната ни трябва да имаш много голямо търпение и естествено да не очакваш нищо.
Преговаряте ли с издадел – български или чуждестранен?
Росен: Сами се промотираме и не мисля, че ние трябва да преговаряме с издатели, а те с нас (смее се). Ако има добра оферта не бихме я пренебрегнали, но не виждам опашка от такива пред репетиционата.
Къде в България могат да бъдат закупени вашите издания от феновете?
Росен: Вече само от магазините на SMF и през нашия сайт на мейла на групата, както и чрез Distributor Of Pain, но го има и за свободно сваляне от zamunda.net, Cointech.net
Вашето послание:
MYSTICA: Искаме да пожелаем успех на всички които се борят като нас за място под слънцето в музикалния свят. Съвсем скоро MYSTICA ще изгрее с нови сили на българската сцена, така че ви съветваме да сте нащрек 😉 Имаме много нови неща с които да ви изненадаме. MYSTICA се завръща и сме по силни от всякога.
Въпросите зададе: Mrazek
Споделяне:
- Click to share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Щракнете за споделяне в WhatsApp (Отваря се в нов прозорец) WhatsApp

































