Начало » Българска сцена (Страница 400)
Category Archives: Българска сцена
Раф – новото оръжие на OVERGAME
Тя е красива, нежна и фина. Косите й са огнени, също като гласа й. Всъщност именно той – гласът й, е бил на път да стане „Гласът на България” с огромната помощ на рок титана Кирил Маричков. Тя е Рафаела Косева – Раф.
От няколко седмици Рафаела е новото попълнение в редиците на една от успешните клубни банди у нас OVERGAME. Момчетата се разделиха с Вероника Лалева преди няколко месеца и направиха сериозен конкурс за титулярното място зад микрофона.
„Който търси намира“, казва Стефан – единият от китаристите на бандатa. И този път изглежда е прав.
Резултатът е красноречив – за минимално време в репетиционната бандата и Раф вече са натворили няколко нови авторски парчета. „Лятото ще се отдадем на сработване, работа по новите парчета и подобряване на старите. Ще имаме време да свирим повече. Никаква почивка, ентусизирани сме повече от всякога да се върнем скоро на клубната сцена, където ни е мястото”, заканва се китаристът Иван Стоянов.
Рафаела Косева пропява на сцена на тригодишна възраст, а малко по-късно посещава уроци по пиано. Още в училище пее и свири в училищни групи, дори се занимава с писане на театрална музика заедно с баща си. През 2011 г. участва в първия сезон на „Гласът на България“ и се класира за концертите на живо в отбора на Кирил Маричков. В момента следва „Музикална педагогика“ в Софийски Университет. Попада на обявата на OVERGAME случайно, но не й е трябвало дълго време, за да се качи на борда.
RICH COMPANY с тържествен първи юбилей в RockIT
На 24 юни, идния вторник, в бар „ROCK IT“ момчетата от RICH COMPANY ще отпразнуват първата си годишнина. Освен познатите ни парчета бандата ще представи и част от новите, заемащи гордо и равностойно място в творческата колекция на групата. Тържеството ще бъде уважено и от специални гости, които ще отбележат подобаващо и по уникален начин присъствието си на този мил празник. На същата дата е роден и вокалистът на RICH COMPANY – Венелин Цветков което гарантира двойната доза емоции на събитието. Както всеки един запомнящ се празник, така и този, ще бъде филмиран, архивиран и частично използван в бъдеще. За това не пропускайте възможността да станете част от този паметен за групата ден. Начало: 21:00 ч.

Hardcore празник: STICK TO YOUR GUNS и COMEBACK KID в България през юли
Две от най-големите имена в съвременния хардкор идват в България през юли. STICK TO YOUR GUNS от САЩ и COMEBACK KID от Канада ще свирят в София съответно на 1 и 9 юли. И двата концерта ще са в малката зала на клуб „Mixtape 5”, поради което и тиражът на билетите е ограничен до 220 броя за всяко шоу.
Това е един от малкото случаи, когато някое от актуалните хардкор имена идва точно в епогея на развитието си, а фактът че в рамките на девет дни идват две такива банди си е направо феномен за нашата сцена.
И по-подробно за двата концерта:
01.07.2014 – STICK TO YOUR GUNS (САЩ) + EXPECTATIONS + РЕЗЕРВЕН ПЛАН
20:00 ч., билети по 25 лева в мрежата на Ticketlogic.bg

09.07.2014 – COMEBACK KID (Канада) + MELEKH + CEDRON (Швеция) + BROTHERS IN BLOOD
20:00 ч., билети по 25 лева в бар „Петък” и магазин 100 Beers, както и онлайн от hcspirit.com

И двете събития с възрастово ограничение 18+, като непълнолетни и малолетни могат да присъстват единствено с придружител и нотариално заверено пълномощно за съответното лице.
В случай, че евентуално останат билети на входа (което е малко вероятно) цената им ще е 30 лева.
Metalhead Meeting: Бира, мамалига, руска пляска и бразилска самба в едно
По старите калдъръмени улички на Букурещ е пусто, събота сутрин e, мотаят се само бездомници и клошари, проскубани кучета лениво се излежават под първите утринни лъчи, работят единствено денонощните будки за ‘covri’ – демек, вкусните румънски гевречета, носи се аромат на топло кафе. Първите часове на зората предвещават жега, пек и най-после намек за истински летен ден. Седми юни е, и ни чака едно горещо посрещане на лятото в компанията на хедлайнерите ARKONA, MOONSPELL и SEPULTURA, а събитието е METALHEAD Meeting 2014 – еднодневен фестивал, провеждащ се в Букурещ.
Римската арена в парк Карол тази нощ ще приюти над 3200 фена, под погледа на луната ще господстват музиканти от Латинска Америка до Източна Европа. Сцената е огромна и пред нея постепенно се пълни с народ. Девойките зад щандовете с бира с усмивка утоляват жаждата на пресъхналите устни, на щанда с мърч има всякакви глезотийки за феновете колекционери – тениски, дискове, плакати.
ENDSIGHT е групата, която открива събитието. Атиняните създават бандата през 2009 година, имат два издадени албума, а стилът е метълкор и мелодичен детметъл. Изключително представяне на изпълнителите, добър звук и добра загрявка за предстоящото и въпреки ранното им излизане на сцената, дано бъдат забелязани от повече фенове.
Следва младата румънска метълкор банда от Клуж Напока – DIAMONDS ARE FOREVER. Свирили на една сцена със Suicide Silence, Veil of Maya, Betraying the Martyrs, Super Butt, Give Em’ Blood, Subscribe.
Пред сцената настъпва леко оживление и се поставя началото на панаира. Продължаваме да се наслаждаваме на приличен звук, фестивална атмосфера и студена бира заедно със SINCARNATE – румънска дуум/дет метъл банда с два албума и един дългосвирещ зад гърба си. Тя е създадена през 2005 година в Букурещ. За тези години групата претърпява доста промени в състава си, а в България гостува няколко пъти.След доста суперлативи за бандата, очакванията бяха големи, но си останах само с тях. Може би поставена между енергията на метълкора и цвета на хардкора, изпълнението им ми се стори скучновато.

Last Hope
Нямам търпение на сцената да се качат нашенците LAST HOPE. Може би това бе най-доброто им представяне, което сме гледали. Обичана банда от румънците, обичана и от нас. За съжаление, групата е в намален състав – липсва Атанас. Пред сцената сме готови за панаир, българската група сред публиката заглушава изпълнителите със скандирания – „България“, и бива наградена за ентусиазма, подкрепата и присъствието си със специален поздрав от Алекс. Избухват само както те го могат, а феновете отдават дължимото с мош пит, съркъл, стена на смъртта, боди сърф – въргалът е в пиковия си час, полуголи потни мъжки тела летят в погото и сякаш се обръщаме към своята животинска същност – звярът дава воля на първосигнални чувства и емоции. Енергия, освобождение, енергия, освобождение, енергия и фък дъ систем, фък полис. Перфектен звук, простота и ярост ни караха да искаме още и още. Благодаря, че ни напоихте със свобода, момчета.
there’s no justice, there’s no peace there’s no freedom – fuck police… there’s no justice, there’s no peace
there’s no freedom – fuck police… този рефрен още дълго звучи в главата ми.
Е, няма как, ще трябва да се освободи сцената за руските паган фолк метъли от ARKONA.
Руска фолк група как да излезне на сцената, естествено, облечени в рубашки, кожени панталони и Маша наметната с неизменната вълча кожа (не зная дали е наметната с вълк, лисица или особен род суек, но заради всички поверия и легенди в славянската, а и не само, митология, аз си избрах това животно). Дали това е чиста проба позьорство – вижте ме мен жената воин, или идеята за сливане с вълчата душа и овладяване на вълчия нрав според древнославянския култ към животното е причината – сал Маша си знае, но вълчата кожа, която често е служела за знаме на римските манипули сякаш намира своето естествено място насред римската арена.
Да обърнем поглед към сцената на действие и да видим какво ни чака там. Владимир „Volk“, който от няколко години е постоянен член на бандата, овладял етно инструментите до съвършенство, за мен е най-забележителната фигура на подиума. Докато Маша подскача и редува ревящи вокали с езически напеви, този човек накара гайдата да разтвори сетивата на всички три хиляди фена. Накара ни да се веселим, потропваме в ритми, съчетаващи фолк и рок, и за знаещите руски бе лесно да разберат разказваните истории за славянски богове, култура, история. Веселбата и на трибуните, и пред сцената достига висоти, народните ритми въздействат на най-коравите метъли. Явь, Гой, Роде, Гой!, На страже новых лет, Славься Русь, Ярило… вдигнати ръце, поклащащи се тела, танци.
Изпращаме славяните с ръкопляскания, а аз с нетърпение очаквам любимата си банда – португалските готици MOONSPELL. Това ще е първото ми тяхно гледане, (най-вероятно и последно), въпреки че са гостували в България достатъчно пъти.
Първи акорди с Axis Mundi, Нандо излиза с легионерски шлем на главата, който не се съчетава особено добре с лачените черни гащи. Мога да кажа, че претърпях тотално разочарование. Няма по-скучна група в лайв изпълнение.
Фернандо и компания ще слушам само в къщи, на уредбата. Толкова. Като че ли и звукът беше с идея по-зле от преходния. Рибейро продължава с Alpha Noir от едноименния албум , Finisterra и Night Eternal, Opium, любима песен от албума Irreligiou, представен още с Mephisto, Awake и епичен край с Full Moon Madness, която ни накара да завием срещу луната и да празнуваме, разнообразна тълпа от хора обединени в лудостта на тъмнината и любовта към музиката… Full Moon Madness, We are as one and congregate… И да, въпреки скучноватото изпълнение, Нандо спря сърцата ни, замрази душите ни, открадна ума ни и ги държа в чернотата на нощта в продължение на час.
Баш хедлайнерът на вечерта – SEPULTURA, банда от горещата Бразилия, след толкова години все още много противоречиво приемана от феновете. Акустиката в Arenele Romana е страхотна и в комбинация с перфектно озвучаване се получава една изригваща Сепултура, една смазваща Сепултура, една помитаща Сепултура. Въздействаща върху всички сетива Сепултура, а аз се чувствам като вуду кукличка, някой друг отваря устата ми, движи ръцете и краката ми, не мога да се самоуправлявам, а музиката, като чук разтрошава и малкото здрав разум останал в мен. Магия или просто музика с камъни. Ненаситност и глад обединяват подивялата тълпа, тази малка общност от фенове иска още Сепултура, иска още музика, иска още звук.
Andreas Kisser, Paulo Jr., Eloy Casagrande, Derrick Green… тридесет години по-късно братята Кавалера вече ги няма, но Сепултура продължава да триумфира и завладява поколения фенове. Остарели, но само външно, отпечатъкът на времето е оставил следи върху тях, няма как, но имам чувството, че там, на подиума, стоят същите бунтари отпреди толкова лета. Е, като изключим уникалният барабанист Eloy , който е най-новото попълнение в групата, но за сметка на това показа завиден професионализъм. А Derrick, какво да кажа за този огромен чернокож мъж? Харизма, харизма и пак харизма 🙂
Да оставим музиката да говори, а? От първите звуци на интрото на „The Vatican“, та до финалните акорди на „Roots“ ние сме свидетели на смазващо шоу. Защото Сепултура е група, която не търпи компромиси в изпълнението на живо и в това е нейната сила.
Групата представи много добър сет лист – минаваме през най-силните албуми в дискографията на групата „Arise“ и „Roots“, кавърът „Da Lama Ao Caos“, изпълнен от Andreas Kisser, е последван от „Inner Self“, „Territory“, „Arise“ . „Refuse/Resist“ – бандата оставя инструментите си, идва ли края – не сте познали момчета, тълпата е ненаситна, никой няма да ви пусне да слезнете от сцената. Следват още три песни – Trauma of War, Ratamahata и със зазвучаването на Roots ние знаем, че дойде края.
Лека нощ, Бразилия и благодаря на Емил и Metalhead за чудесното изживяване и както винаги – перфектна организация.
Aziata
Фотограф: Йосиф Милчов ©
7 юни 2014 г., Arenele Romane, Букурещ
Фотогалерии от MetalHead Meeting 2014:























































































