Alithia

Местата, където се свири и слуша музика, могат да влияят значително на развитието на културата и моделиране на публики. Могат и да не влияят… Но именно значимите подиуми за музика дават характерния вкус на времето, както изпяха ЩУРЦИТЕ през 1982 г., и го разделят на епохи. Опирайки се на сцените и клубовете, си позволих да дам начало на една антология за събитията в българската рок-сцена, където Bar-Club Adams ще има своето място. Проектът се оказа трудоемък, придоби значителен обем и исторически привкус, пък и клуба е в края (за сега) на изследването. За това искам да ви припомня или запозная с интересните концерти, които се случват на това място!

Не спира да тече и дискусията за това, че в България сме нямали възможност да видим по-актуални имена от рок музиката. Тази дискусия придобива тона на упорит спор и се обезсмисля от фоновия шум в нея. Не е съвсем ясно, защо хора отишли на стадиона, се оплакват, че видите ли, не им се предлага нещо свежо!?! Дори и най-големите групи не са се родили на стадиона! Ако под „свежа музика“ някои подразбират, че тя вече трябва да е харесана от определен брой американци, то това не е много фреши… Забележително е какво стилово разнообразие и нови имена може човек да чуе по клубовете.

Съществува мнението, че Bar-Club Adams е „дупка“. Никъде другаде, обаче, не може да слушате толкова често изпълнението на родните ъндърграунд метъл групи, както и независими изпълнители от Австралия, Европа и Латинска Америка. В този смисъл, клубът замести една празнина в София, която остана след затварянето на клуб The Box. В The Box концерти се отменяха, ако публиката е по-малобройна от 30 човека, докато в момента Bar-Club Adams провежда събития, независимо от посещаемостта и с настървението на мело-маниаци в една не толкова комерсиална обстановка. Разбира се, не винаги може да се спори с критиките – при нормално развита музикална сцена и култура, на озвучителя Драго Балджиев не би се паднала честта да озвучава нещо повече от къщичка на Барби… Въпреки него, групи от пълния афиш на клуба успяват да се преборят със звука на тази сцена.

28.03.2014
MARICA, COLD IN DECEMBER, NEVER PRAY, LOTZA HATERS

Да бъдат поканени представители на Beatdown Hardcore сцената за подгряване на една Thrash Metal банда е нестандартно решение, но не и безинтересно!

В 20:40 ч. съществуващата от края на 2013 г. група LOTZA HATERS, създадена от членове на REDOUND е на сцената. Не става ясно защо момчетата са с две китари, като стената от звук няма отчетлив риф и мелодия? Няма го и усещането за такава концепция. Бавен Hardcore с вокали, които са еднотоново агресивно дране, свински писъци и поучаващо бяло рапиране. Набляга се на концепцията на вокалиста им – Иван, зад когото инструменталното изпълнение е хаотично и незапомнящо се. Двадесетте им минути натежават несъразмерно с времето.

NEVER PRAY са по-интересни за моето ухо, доколкото бавният им Hardcore с двама вокалисти, пеещи в Death Metal маниер, се доближава до 90-тарските американски образци на сближаването на сцените от двата споменати стила. При тях не става ясно защо двама певци с почти идентични данни пеят без да използват двуглас на места? Beatdown-ът при този секстет е израз повече на ограничените възможности на барабаниста им. Песните са сравнително еднообразни, но 35-те минути не натежаха и имаха своето очарование.

В 22:00 ч. някаква танцувална интродукция ни приканва вниманието. Квартета COLD IN DECEMBER избухва с похватите на модерния метъл. Основните му характеристики са среднотемповия гьотеборгски Death Metal с Hip-Hop Core припеви. Музиката, обаче, е многопластова, с разнородни влияния и отчетливо модерно звучене. Не само, но и доста заразителна и приятна за слушане. Съвсем не е случаен фактът, че след като ги слушахме в Adams Bar-Club (Тук плачещите за съвременна музика, да наострят сетива!), момчетата реализираха доста успешно задгранично турне!

Непретенциозните трашари от Ниш MARICA отвориха участието си в 22:45 ч. с индустриално интро. След което забиха изчистени рифове в класическа thrash metal концепция. Агресивните вокали напомняха на Paul Baloff и първия албум на EXODUS. Квинтета често сменяше темпото и правеше парчетата си разнооброзни. А сред тях не чухме нито едно слабо! Както при гостуването на други сръбски групи, публиката подкани вокалиста да говори на сръбски. „Я съм мало дéбел“, шеговито започна той. Оказа се, че репертоара на групата включва само 7 песни. Когато ги извикахме на бис, те обясниха, че не свирят кавъри и за това ще повторят едно от парчетата. За половин час MARICA успяха да ме направят свой фен.

18.04.2014
INCITER, ПРОБИВ

ПРОБИВ се гмурнаха в клубните и не само клубни участия с младежки ентусиазъм. Песните им са предимно на български език и на Thrash основа. Агресивната бленда на самотния им китарист, направена да пълни звук, е в твърде висок регистър, което не е подходящо и рифовете увисват извън общата картина. Квартета замесва в песните си Grind ритмика, Punk похвати и PANTERA насичане. Смяната на различните похвати се извършва без преходи и това звучи дървеняшко. Непохватното боравене с материала проличава ярко на кавърите на METALLICA и PANTERA. Плахото присъствие на сцената, както и опитите публиката да се разпява в началото на парчето, също не им прави услуга. Припевите им са преекспонирани. Последен трак от сета бе пънкарски кавър на PINK FLOYD. Вялата подкана за бис хвърли групата в глупаво колебание, преди да се оттеглят.

Пробив

Хърватите от INCITER бяха пристигнали с роуди-екип. Тяхния Thrash Metal е изпъстрен с много модерни влияния. Мелодичните пасажи стигат до прилики с MOONSPELL, а агресивните моменти докосват hardcore стила. Въпреки прецизното владеене на инструментите, INCITER нямат цялостното звучене на група с изработен собствен стил. Цитатите в музиката им са доста. Бяха изпълнени кавъри: мейдънката „Wasted Years“, а за „Ace of Spades“ фотографа на групата грабна китарата. Твърде разнородните песни оставиха тридесетината човека от публиката малко по-пасивни. Тогава групата се опита да сгрее общуването и обеща „Real Thrash Metal“. Представената песен бе малко по-бърза, с влияния от St. Anger периода на METALLICA. Веднага след това дойде и кавър на класиците. 10 минути след полунощ хърватите слезнаха от сцената без излишни демонстрации.

30.04.2014
ALITHIA, TATUL

Самият факт, че можеше да видим австралийска група, бе достатъчно мотивиращ, за да посетя събитието. Обидно малко хора мислеха като мен в онази сряда. А хората от другия край на планетата осигуряваха барабанния сет и голяма част от озвучаването!!! Последното обстоятелство бе  причина за закъснение на концерта.

TATUL са формация, окомплектована от бивши членове на HATE CHAMPAIGN, МЪРТВО, ПРОПАГАНДА, GRIMM, DOWNSLOT и участвали и в други проекти. Момчетата с различни музикални влияния са впрегнали усилия в един Alternative/Crossover Post-Metal. Разхвърляните експерименти бяха повече еквилибристично удоволствие за изпълнителите. Вокалите на Миро от ПРОПАГАНДА се лутаха между агресията, ЕМО-мелодиката и откровените фалцети. Забележително кръстосват пост-модерното с ретро-алтернативното, но крайния музикален продукт не е увенчан с високо качество.

Живота в Австралия, очевидно е приятно занимание, защото на групите им дори и в най-тежките стилове, липсва искрената агресия и неподправеното недоволство. В още по-голяма степен това важеше за ALITHIA, които смесват рок и електронни похвати в творчеството си. Заедно със сериозния си мърч-щанд, групата предлагаше евтини колието с амулети, които ми върнаха спомена от стрелбищата пред 80-те… Квинтета започна изпълнението си със своеобразен ethno-space core, където китарата не свири рифове. Меките вокали на китариста и вокалист John се целеха се ту в DEPECHE MODE, ту в ASIA. По-агресивните моменти взимаха от core стилистиката, но настроението бе повече world music и програминга се натрапваше на ухо. Басистът на групата имаше най-отявлена метъл визия. Обявявайки, че ще изпълнят песен, създадена против заробването, очаквах нещо повече в моя ресор: Песента „Satelite“ бе лежерно-нежна и посветена на унощожението на сателитите, които ни контролирали! (Помислих си – само месец ви трябва да поживеете в България!!!) Перкусиониста на групата, у когото очевидно течеше аборигенска кръв, обсеби микрофона за една песен, в която се рапираше. Интересно бе доброто владеене на инструментите и отлечното справяне с озвучаването от страна на групата, както и целия концерт. В 00:30 ALITHIA се оттеглиха внезапно.

13.05.2014
ANGELSEED, METAL WINGS

Стъпили на руините на старата хърватска Thrash Metal група DRINKING SKULL, ANGELSEED определят стила си като Progressive Thrash Metal. Като стари музиканти, момчетата с фронтдама пристигаха у нас със собствен бус и пълно оборудване. Спънки по преминаването на границата забавиха тяхното пристигане и тъй като подсигуряваха озвучаването, подгряващите наши Symphonic Metal-и METAL WINGS, просто седяха с нас и чакаха… Така към 22:00 ч. сериозно количество техника се търкаляше безразборно из целия клуб, а част от публиката помагаше при разтоварването.

След като гостите настроиха техниката и направиха чека си, час и половина по-късно слушахме на тъмно саундчека на METAL WINGS, който по необходимост преля в сета им. Голямата фенска почит, която NIGHTWISH получиха още с ранното си творчество в България е инкасирана в групата METAL WINGS. Тяхната вокалистката, цигуларка и кейбордистка – Стела Атанасова, демонстрира разностранния си талант, отдавайки почит на Tarja както с кавърите, така и с авторските песни. Зад баса като гост се изявяваше Панчо от група ЮВИГИ – тези стожери на родната сцена, помогнали на не една група. Интересните и приятни песни са ощетени само откъм по-богата ритмика. Строгото 4/4 във всичките им авторски композиции е лесна среда за разгръщане на инструменталното богатство, с което боравят. Въпреки закъснението, металните криле не спестиха нищо от едночасовия си репертоар.

Още със стъпването си на сцената, ANGELSEED внушиха титанично присъствие с перфектния синхрон, умелата употреба на озвучаването и изящно владеене на инструментите. Претендирайки за progressive thrash metal и имайки зад гърба си едно Sympho/Gothic EP, на сцената секстета направи впечатляващо power metal изпълнение! Новата им вокалистка – Lara, има нисък, силен глас, който контролира с лекота. Тя се разгърна из клуба поради пренаселването на малката сцена и се връщаше при колегите си само за да ползва пестеливо вокалния си ефект. На места песните им залитат към gothic metal стила, но остават в лоното на Power Metal-а. Въпреки, че съкратиха от програмата си, не пренебрегнаха кавърите в сета си. Завършвайки с метъл прочит на „Enjoy The Silence“ (DEPECHE MODE), успяхме да ги върнем за още една песен. За довиждане изпълниха кавър на белградските трашъри HELLER. Концертът свърши малко след 02:00 ч. Единственото им издание, окомплектовано с перце на групата се продаваше за скромните 6 лева.

01.06.2014
Thrashing Mania XV – HERESY

Trash Metal вълната пълзи през Америките в южна посока, като към днешне дата, вече е отминала централната й част. За това, когато траш група от централна Америка успее да стигне до източна Европа, следя с повишен интерес изявите й. Трябва да отбележим, че някои от сериозните промоутъри (визирайки BGTSC) не пренебрегват сцената на Bar-Club Adams за събитията си.

Heresy

Гостите от Коста Рика осъществяват своята мечта – да свирят в Европа, появила се, след като през родината им е минало турне на SODOM. (Което още веднъж сближава съвременната централноамериканска thrash metal сцена и българската такава от 90-те!!!) Без да имат подгряваща група (тук един минус за същия организатор), квартета започва сета си в 22:40 ч. Имайки предвид какви усилия са хвърлили по турнето и изданието си, очакванията ми бяха, изглежда, твърде големи. Нелошият им Thrash Metal е умишлено брутализиран с по-Black Metal мръсни китари, побрани в кратки песни, без ритъмът им да е прекалено забързан. Класическата им метъл визия и енергичност на сцената бе подкрепена със сърдечни благодарности и поздрави към немногобройната публика. Усмихнатия позитивизъм даже попрекаляваше с експресията на американска либерална психология, на фона на еретично-социалните текстове и тежкия звук.

Изпитващи различни влияния, HERESY не ни демонстрираха чисти рифове и усложняване на ритъма. Въпреки това, свириха самобитен метъл с доста енергия и оригинални мелодии. Бързите песни и скромният им репертоар ни лишиха от жива музика още в 23:10.

*  *  *

Посещаването на концертите в малките клубове носи много положителни емоции и обогатява музикалната култура. Надявам се драгия читател да посети поне един такъв концерт повече, отколкото го прави регулярно, за да се убеди в правотата ми!

Rock Thrashler