Много са нещата, които може да се кажат за уникалното и колоритно бургаско метъл общество. Традициите му, личностите, групите, които е формирало и неподражаемото му развитие представлява калейдоскоп от случки, весели истории, драматични обрати и поуки, които си заслужава да бъдат разказвани и обезсмъртени! Вашият скромен автор ще се опита да постави отправната точка на едно търсене, което ще е наше общо и съвместно. Със сигурност това не е началото на една история, но нека е началото на изследване! Начало, което побира в себе си лична гледна точка и спомени на 27 г., за което ви моля за снисхождение!

Ексхумация лого

Някъде в началото на август по Созопол става гмеж и затова се спасявам от там. Минавайки през Бургас винаги си оставям един ден, за да разгледам любим град. По тесните улички, с концентрация на заведенията, където се събират метъл фенове и тук-там в пешеходна част – ул. Алеко Богориди, погледът се приковава в светло сини и розови плакати, на които пише ЕКСХУМАЦИЯ! На едно петно по средата на листовете твърда хартия си личат силуети на неформали… По това време съм съсредоточен привърженик на автостопа и решавам, че идната събота ще отделя за да посетя този концерт.

През 1990 г. една от най-ранните концертиращи метъл формации в Бургас току що е формирана! Създателите й – братята Кристиян Петров (b.) и Крум Петров (g.) започват да реализират своя талант.. През ЕКСХУМАЦИЯ ще бъдат школувани много от бъдещите метъл музиканти в града, които ще формират по-късно групите BIOFOBIA, NECROMANCER, КАРЦЕР, АЛКОФИЛИЯ, KOROZY, ARTERY, THE REVENGE PROJECT…

1990.08.11 Ексхумация

В приятното утро на 11.08.1990 г. възлизам в началото на автомагистрала „Тракия”. Нарочно съм в хипарска „униформа” – не харесвам да ме качват идиоти, които назидават колко упадъчен е този начин на придвижване… Стопът, обаче, не върви. Концертът е от 19:00 ч. и авансът ми е голям, но постепенно се стопява. Отделно нямам представа къде точно се намира Младежкият дом в Бургас. Гугъл мапс е далеч в бъдещето… Когато стигам в града, до обявеното начало остават 15 – 20 минутки. Отегчен шофьор на такси се е подпрял на калника на колата. Питам го знае ли къде е това място? Той ме измерва с поглед от глава до пети и започва с досада да ми обяснява.

– Не, аз имам предвид, може ли да ме закарате до там?

– Разбира се! – Широка усмивка се разлива по загорялото приветливо лице.

Точно в 19:00 ч. спирачките изскърцват по паважа пред входа на Младежкия дом. Десетина тежко наковани метъла се обръщат. От таксито се измъква субект с много разпрани дънки, карирана риза, ръчно плетена лента за глава в жълт, светло-лилав и тъмно-лилав десен, „бижута” от каменни и дървени артефакти, събрани вероятно от плажа и елече с гръб на ROLLING STONES, за което немските туристи в Созопол казаха, че вероятно е нарисувано с молив… Физиономиите на металното братство се удължават. Профучавам, плащам си входа и потъвам в мрачната читалищна обстановка с опушени дървени ламперии, доволен, че не съм изпуснал началото. (Физически билети не се предоставят.)

Групата забива изключително благ за ухото Thrash Metal! Пеенето е на български. Рифовката е под тежката сянка на METALLICA, но във втежнен вариант, от който прозира и SODOM. С напредването на сета стилистиката се обогатява. Съществува тенденцията за всичкосвирене и в музиката се появяват отсенки от творчествата на BATHORY и VENOM.

1990.08.11 постер Ексхумация оцелял

Озвучаването в Младежкия дом е доста амортизирано и звученето на ЕКСХУМАЦИЯ е през много изкривявания, микрофонии и изчезване на инструменти или вокал. Въпреки това, ентусиазмът им е завладяващ. Около 40 – 50 фена сме в нещо като стар киносалон със седалки с мека облицовка, като част от първите редове липсват. Има и място къде да седне човек има и свободно за куфеене пространство. Момчетата очевидно са подготвили репертоар и коват авторски парчета едно след друго. Агресивен вокал с много ехо гъделичка ухото стържещо.

Малко след като е минал час от началото на свиренето, на момчетата не им се слиза от сцена и започва нещо като джем с канени на сцената гост-китарист и гост-вокал. Качеството на музиката се занижава, а някои интерпретации завършват спонтанно с фиаско. Публиката крещи за още след всяка импровизация. Но след час и половина свирене материалът наистина е изцеден и изчерпан. Появява се и онова желание за възнаграждение на усилията с бира… Група и гости се покланят от сцената и ни казват „Довиждане до следващият път!”

Пускам се по града, за да се  сдобия с плакат от събитието и да употребя все още автентичното бургаско пиво. (Апропо, съвременните технолози са успели по някакъв начин да уловят неповторимия блатно-бракичен аромат с тънък послевкус на букет от бензоени съединения, съдържащ се във водния ресурс, употребяван някога в бирената фабрика в града! Характерен (да го наречем), но станал любим вкус, не без участието на бургаските девойки, бщението с които може да те накара да преглътнеш всичко…) Нарочно си избирам розов постер, защото изглежда екзотично. Годините на съхранение, обаче, са изличили нежния розов отенък от хартията, която изглежда е багрена, за да се прикрие ниското качество на сивкавия материал.

След това се оттеглям към таванските помещения на високите блокове в комплекс Славейков, защото ми е любим… Сутрешно-неделният стоп ме очаква.

Rock Thrashler

Младежки дом, Бургас
11.08.1990
TOS 006/RTH 092