Само на 26 май кината „Арена“ ще излъчат концерта „Epitaph“ на JUDAS PRIEST, заснет в Лондон година по-рано, на 26 май 2012 г.

JUDAS PRIEST – легендите на хеви метъла, вдъхновили поколения от музиканти и фенове на тежкия саунд, отбелязват 40 години звукозаписна кариера с глобална кинопремиера на заснет на живо концерт „Epitaph“.
Екипът около JUDAS PRIEST определя „Epitaph“ като най-амбициозният концертен проект на групата в цялата й дискография. Той запечатва кулминацията на продължилото 50 седмици световно прощално турне „Epitaph World Tour“ и финалния концерт, състоял се на 26 май, 2012г. в лондонската зала HMV Hammersmith Apollo.
„Epitaph“ включва 23 изпълнения от поне една песен от 14-те студийни албума на JUDAS PRIEST в периода 1974 – 2008 година, от „Rocka Rolla” до „Nostradamus”. Заснет е с униклано HD качество и 5.1 Surround звук.

За всеки страстен фен на “Джудас прийст” присъствието на поне няколко концерта от “прощалното” им турне бе задължително, и кулминацията на това поклонничество бе концертът точно преди година в Хамърсмит, Лондон.
Слагаме “прощално” в кавички, тъй като, както и се надявахме, “Епитаф”-ът отбеляза само символичен край на творческото битие на една легенда. Че “Прийст” са по-живи отвсякога видяхме и се убедихме – на живо. Убедихме се и в нещо друго – че перфекционизмът им е почти безпрецедентен за рок-група.
Спомняме си феноменалното гостуване на “Прийст” в София през далечната 2004-та, както и спорните им концертни представяния след излизането на албума “Нострадамус”. Всички сякаш бяха побързали да пенсионират преждевеременно Роб Халфорд – за да бъдат впоследствие наказани за еретичното допускане, че The Metal God така лесно би се отказал – или би бил безсилен – да дефинира още години напред що е то метъл-музика. Защото само истински творчески Бог може да направи продължило с години турне, където през вечер-две да пее в продължение на сто и петдесет минути… да пее не какво да е, а “Пейнкилър”. Знаем за дълголетието и издръжливостта на много оперни певци – но Халфорд надминава дори техния професионализъм по мярата на интензитета на представянето си. Метълът е маниакалност, която Металният Бог довежда до чудовищност с абсолютно неподражаемите си страст и прецизност.
Разбира се, “Прийст” не са само “Пейнкилър”. Това е група-история, извела метъла изпод блуса, фънка, соула и хард-рока, запазвайки целият този колорит, груув и музикалност. “Прийст” е преди всичко адски грамотна и талантлива група, създала толкова песенни шедьоври, колкото не могат да се поберат в един концерт.
При все това, концертите от “Епитаф” успяваха да напоят и наситят вярната публика, а последният в Лондон бе чисто обяснение в любов – от група към фенове, от фенове към група… на пръв поглед и между членовете на самата група, така че публиката никога не би заподозряла вътрешните сътресения в “Прийст” (за които има слухове, но това няма никакво значение, след като не страда професионалното развитие на групата – нито на йота). Младият китарист Ричи Фокнър не би могъл да се вписва по-идеално, вливайки свежест към грабващата сърцето гледка на прегърнатите Халфорд и Типтън и барабанните залпове на Травис.
Най-важното – вокалното представяне – в Хамърсмит бе хилядапроцентово. Така бе според нас през целия “Епитаф”, макар убийствено-самовзискателният Роб понякога да се самобичуваше, че е пял деветдесет процента: това само идва да ни покаже поставената във висините летва.
В Хамърсмит видяхме най-доброто от всичко възможно: един зрял, достолепен Метален Бог, чийто глас, ако затворим очи, извира сякаш от 80-те години. Хамърсмит бе чиста вокална наслада, неописуема в баладичните си моменти и неземно-екстазна в интензивните. Всичко това допълнено от честото, неподправено-искрено “Обичаме ви” и “Благодарим”, с ръка на сърцето.
Доставете си естетическа, музикално-еротична наслада в най-висшия й смисъл – приемете подаръка да присъствате на празника “Епитаф” от Хамърсмит. Драгоценен шанс за всички, които не са имали късмета като нас да присъстват там на живо преди година… а за нас самите, шанс да преживеем всичко пак, поне още два пъти.
За верността на Голямата група към почитателите й говори фактът, че имаме обещаното дивиди и прожекция точно година след събитието; не само това, а и предстоящ албум и поне европейско турне… да сме живи и здрави, заедно с нашите любими Метални Богове!

Текст и снимки: Диана Чавдарова