Ако група, която е способна да оцелее 27 години, бе формирана на друго място…, то днес тя би имала петнадесетина албума и култов статус с твърда фенска маса в цял свят. Превратните моменти от историята на ХАДЕС ни най-малко не принизяват творчеството им, макар неговият обем да не е твърде голям. Нима големият Георги Минчев не записа първия си албум след 20 години на сцена!?! Страдалните факти на безвремие и упоритото идейно оцеляване даже извисяват тази наша група! Доказателството за това е заключено в прекрасните композиции, които са създали и продължават да създават. Във „Времето“ петимата варненци са кодирали наистина един дълъг период от нашето съществувание. След като преди 32 години ЩУРЦИТЕ възпяха вкуса му; след като Thrash Metal-ът по света отдавна доказа, че може да създава класики; след като преди 21 години АГРЕСОР го победиха, днес ХАДЕС ни припомнят злободневните, но и вечни дилеми на времето.

Хадес

Пред община Варна разглеждам грамадата, която народното недоволство е издигнало и чета нееднозначните протестни материали. След като ме виждат, че я снимам, две служителки на общината започват шумно да си навикват колко грозно седи „този боклук“ и как трябвало да се почисти! Това ми дава отличен повод да припомня/разкажа какво се случваше във Варна по времето, когато ХАДЕС са започвали своя творчески път:

Топлата фериботна връзка с Одеса, освен туристи по времето на „зрелия социализъм“, носеше и силен повей на съветизация. Представителността на морската ни столица се съблюдаваше от най-рестриктивните милиционерски власти в цялата страна. Всички видове аксесоари от „неформален“ вид бяха повод за незабавно задържане и щателна проверка. Късаха се нашивки, конфискуваха се скъсани дънки, дългата коса на момчетата бе повод за снемане на отпечатъци. Снимките на старите варненски рок банди говорят достатъчно в тази насока… Варненските фенове бяха наистина ъндърграунд в най-буквален смисъл – никакво появяване на обществени места; сбирки само в частни мазета. За да съхраниш рок идентичността си във Варна, се изискваше повече от любов към музиката! Това бе истинска битка, лишаване от социални контакти, стресово ежедневие и риск за всякаква професионална реализация. Можем само да се поклоним на онези момчета, които пренесоха метъл творчеството си от онези времена до днес!

Хадес

Пренесоха го не само през времето, но и го извадиха от мазето до зала 1 на Фестивален и конгресен център – Варна. Съществуваше опасност официалната мека мебел на тази зала да задуши концерта, подобно на концертите, провеждани в НДК, под чиято юристдикция центърът все още е. Съоръженията, издигнати за да приютяват конгресите на бкп не са подходящи за рок-концерт. Но освен символичното излизане от нелегалност, изборът на тази сцена внесе екзотичен и дори сюрреалистичен привкус на събитието.

Признаци на саундчек има от ранния следобед, но традицията метъл принадлежността да не се демонстрира по улиците на града е оцеляла. Към 18:30 ч. продължавам да се озъртам за съмишленици, когато, като във филм, от преките, почти изведнъж, изскачат 150 – 200 фена и влитат в центъра! На касата на залата ми издават билет в почти стар стил – отпечатано, надписано с ред и място. Постоянен щанд във фоайето пред зала 1 предлагаше новото издание и t-shirt с актуалния дизайн по време на цялото събитие. Пред входа на залата вече сме нетърпеливи, когато в 18:55 ч. отварят вратите. Най-припряните дисциплинирано си издирваме местата. Сцената е разгърната в големия си вариант (20 х 14 м.!) и зад нея висят титаничните тръби на орган. Озвучаването се губи в голямото пространство като гледка и носи някои ретро спомени… Озвучителят ни приканва да не сме толкова строги в търсенето на местата си и да се съберем пред групата. (Залата е с около 900 седящи места.)

Хадес

В 19:10 ч. прозвучава интродукцията от новия албум и започва парчето „Времето“. Сковаването от обстановката е двустранно и група и публика се „изучават“ взаимно. Помним ползването на класически произведения в китарните сола още от група ДЕМОН. Китаристът Константин Джамбазов отбелязва, че връзката между класическата музика и Thrash Metal-а оправдава представянето на новия албум в такава зала. Концертът набира инерция със седем композиции от новото издание на ХАДЕС – доста добри попадения в познатия ни стил на бандата. Смисълът на безжичните микрофон и бас все още се губи на този етап от представянето. Вокалистът Павлин Нейчев е с грим в стил Tom Warrior (CELTIC FROST). Неувереността му се тушира от голяма папка с текстове. Въпреки нуждата от нея, той обръща твърде често гръб на публиката – навик, който има и при другите им концерти. Малко по-мелодичната „Три в едно“ затваря опознавателната част на спектакъла. Новите песни са изключително качествени!

Ледовете са стопени и гипсът е счупен, когато групата посяга към по-старото си творчество. Прошарени металисти веят кичари изправени по предните редове, а млади фенове отприщват свободно енергията си на страничната пътека. Озвучаването изглежда прохожда в тежките жанрове и бас и каса доминират звука. Това, което варненските музиканти определят като Progressive Thrash Metal, се разгръща в клавирните партии, които в сегашния формат на групата носят стилистиката на ЕР МАЛЪК. Смесването на агресивен Thrash Metal с по-класически изразни рокаджийски средства и агресивни вокали, подчертава сходствата между двете банди. Ветеранът Константин добавя разкошни фалцетни бек-вокали и поддържа най-жива вербална връзка с публиката, докато настройките на основния микрофон не позволяват на Павлин да има ясна дикция между песните.

Хадес

Официалният сетлист за концерта не се спазваше стриктно. Изпълнените песни според моя слух (и с малко помощ от групата…) бяха:

    1.) Интродукция
2.) Времето
3.) Троя
4.) Филистери
5.) Това ли е?
6.) Не
7.) И всичко свършва
8.) Три в едно
9.) Радиация
10.) Черни пратеници
11.) Звярът
12.) Защитник на вярата
13.) Армагедон
14.) Мъката на Орфей
15.) Ужас
16.) Химн на лудия
17.) Рицари
18.) Хадес
19.) Тъмни улици > [бас соло] > [клавирно соло] >
20.) Кървави ръце
21.) Шутът
22.) Надпис върху чаша от череп
23.) Да бъде ден
Бис:
24.) Три в едно

„Конгресните“ прожектори са сериозни препятствия, дори за дигиталните видеоформати… Вероятно ползването на оптика е притеснявало някогашните партийни величия, заради едно или друго… Въпреки крайно постното осветление и липсата на димни ефекти, концертът добива своя душа, от която присъстващите са приятно погълнати. Проектираните върху тръбите на органа абстрактни фигури се доближават до правилното настроение, когато преминават в горящи пламъци. Концертът бе заснет с две камери, за да може пропусналите да му се насладят, макар и не толкова интимно. След баладата „Мъката на Орфей“ от сцената започват да „стрелят“ с най-известните си песни. Пиронът „Тъмни улици“ завършва с бас соло, което прелива в клавирна вакханлия. Освен ЕР МАЛЪК звученето, блендата се отваря към RAINBOW орган, за да докосне и KING DIAMOND психарията и да отвори „Кървави ръце“. Малко преди 21:00 ч. момчетата казват довиждане на публиката си.

Хадес

Озвучителят изказа задоволството си от първия такъв концерт във Фестивален и конгресен център – Варна и благодари на ХАДЕС за смелостта. Феновете, обаче, продължаваха да скандират името на изпълнителите, които от своя страна уважиха биса, повтаряйки по-мелодичния тъжен опус от новия си албум – „Три в едно“.

За щастие днес във Варна има много клубове, където се предлага доста качествена музика. Но този концерт, който много държах да посетя, бе планиран като титанично събитие, но протече малко срамежливо и опитомено. Голата сцена напомняше като стил на концертите в зала Универсиада през 1990 г. Мястото, скромната реклама, контрастиращият Thrash подход и дигиталната ера, в която живата музика се обезценява, не сработиха без прискърцвания. Значимостта на събитието и високото качество на музиката на ХАДЕС донесоха удоволствие на всички присъствали. Петима музиканти демонстрираха най-доброто, на което е способна българската рок музика и сякаш обобщиха времето от създаването й до този момент.

Rock Thrashler

22.10.2014 г.
Фестивален и конгресен център – Варна