Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
ZNAFELRIFF издават новото си EP днес
Днес, 1 януари 2015 г., официално излиза новият албум на германо-норвежката Dark/Black Metal група ZNAFELRIFF, във формата на EP, което се състои от пет песни и се казва “Ruin”. В момента се разпространява само в дигитален вид, при това може да се изтегли безплатно, но се предвижда да бъде реализиран и на винилна плоча. Музикантите нямат планове за компакт диск. За повече информация: znafelriff@gmail.com
Znafelriff – Ruin
Групата е основана през 2001 г. в Свалбард, Норвегия и много скоро след това започват да правят химни за сатанизма, страха, мрака, природата… През 2002 г. бандата записва първото си демо с шест песни, носещо заглавието “Skruvmejseln Utsiktstornet”. Две години по-късно няколко членове на групата се местят в Берлин, Германия. През следващия период записват няколко песни в различни стилове и на различни теми. През 2012 г. най-добрите от тези пет песни излизат на EP със заглавието “The Desolate Years”. През 2014 г- бандата отново се събира в Свалбард, където даписват най-новото си издание “RUIN”, отново съдържащо пет парчета – то излиза за свободно теглене в bandcamp профила групата. За разлика от предните издания, където тесктовете са на норвежки и английски език, сега те са на немски.
Членовете на групата са:
Hesiat – 666-String Guitars;
Aarznel – Keyboards and Backing Vocals;
Borgas – Drums of Doom;
Berbeth – Vocals and Screams
“Картини от една изложба” ще представи “Pieces Of Eight” на STYX
В средата на 70-те години на миналия век американската група STYX продължава да пълни стадиони и зали, да звучи в радиоефира със своя мек прогресив рок, все едно диско и пънк теченията ги няма.
По време на подготовката и представянето на техния осми албум “Pieces Of Eight” или „Сребърна испанска монета”, издаден през септември 1978 г., тийнейджърите продължават да ги следват по света, албумът се продава в тираж над 6 милиона и това именно е периодът на техния зенит.
Styx – Pieces Of Eight
Темата на албума е повлияна от успеха на групата и парите, които променят всекиго, и е формулирана от пианиста Dennis Deyoung така: да запазим мечтите си и да не ги разменяме за пари и материални ценности.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 януари, след новините от 21:00 ч.
Репортажи от непосетени концерти
§ 1
5 декември 2014 г.
THE BEAT CLUB
1987 г. Поради разни причини, комунистическите диктатури променят отношението си към рок-музиката и открехват прозореца за обикновения човек към нея. Гледахме „QUEEN в Будапеща“ в кината. Гледахме го по няколко пъти. Студията ни за документални и за игрални филми – „Време“ и „Бояна“ произведоха първия филм за българска рок-група – „ЩУРЦИТЕ – 20 години по-късно“. И него го гледахме многократно. Научихме каква е разликата между киното и истинския концерт. Гледахме афиша на кината, разлепен пред тях, за да се осведомим за тези прожекции. Мълвата за концерти, които до скоро са били полулегални се разнася от уста на уста и често концертите са пред пълни зали, театри, стадиони…
2014 г. Произведен е филм за първата ни българска рок-група – БЪНДАРАЦИТЕ. Прожекциите му се съпровождат от изпълнение на формация от музиканти, свързани с бандата-титуляр, нарекли себе си THE BEAT CLUB. Информацията се лее от интернет и телевизия и се е превърнала в истеричен поток от лъжовен шум. Но за „Лорд Бънди от София“ и последвалото шоу на THE BEAT CLUB, тишината е съкрушителна. Традицията, за рок събитията да се разчита, че мълвата се носи по невидимите социални връзки твърдо все още е основната „рекламна стратегия“ на организаторите на подобни сбирки.
The Beat Club
Премиерата на „Лорд Бънди от София“ се е състояла на 31.01.2014 г. Вие чухте ли за нея? Изследвайки феномена на личната си неосведоменост, откривам, че на 28.01 в някои издания е излязла кратка колонка за събитието в Дома на киното. Има и едно интервю с Иван Милев – малкия Бъндарак в „Гласове“. Толкова. На премиерата са присъствали 70-80 човека.
Изпуснатата премиера е събитие бутиково. Да преглътнем! Очакват се нови прожекции, гарнирани отново с живо изпълнение от старите момчета. Да, случило се е! На 05.12.2014 г. Вие не само не сте разбрали. Отпечатък от този исторически момент не се е запазил в нито една медия преди или след прожекцията-концерт! На този последен концерт в Художествената академия, където през 60-те са се събирали студентски китарни групи, е имало не повече от 40 човека. Освен приятелите на музикантите, информация за събитието са имали художествените галерии, музеите и посолствата, защото събитието е в рамките на петдесетгодишнината на Художествената академия. Как феновете на рока да разберат за това паметно събитие?
The Beat Club
Знаете ли какво би се случило, ако в Англия се събере формация под името THE BEAT CLUB? Няколкомесечна истерия и напълването на една дузина стадиони за концерти. Не сте сигурни? Ще ви разкажа какво се случи при събирането на LED ZEPPELIN през 2007 г. за едно шоу. След многомесечна реклама, билетите за шоуто бяха изчерпани за 5 минути. Концертът излезе на DVD/Blue Ray и се разпродаде в 2 милиона копия. Репетицията на групата от преди самия концерт излезе на CD!
Затова свободолюбивата ни рок-гилдия не успя да изпрати комунизма! Защото чакаме някой да разбере за тихата ни печал и да дойде от нищото. През 60-те е било достатъчно – апокрифите са се саморекламирали. Задължението на днешния български рок-фен е стриктно и с лични контакти да следи за събития и концерти в своята любима музика. Ако в мощния, съвременен информационен поток, той няма личните контакти, отива на други събития. И рок-фенът изчезва. Първо от концертите и после – въобще.
П.п.: Кадрите са предоставени от забележителна личност – колекционер на български рок, с когото трябва да ви запозная в специален материал!
§ 2
27 ноември 2014 г.
КОНТРОЛ
1988 година. Фрагментът е от песента е „Не умирахме от щастие“:
Предъвкваме стари плоски клишета
С дъх неприятен на чужди уста.
Имаме пътища, имаме цели,
Но само на думи сме силни и смели.
Много смели…
2014 година. Част от „Герой“:
За партиите никога не бях достатъчно партиен.
За вярващите никога не станах аз благочестив.
За десните бях крайно ляв. За левите пък много десен.
Както и да се стараех, с глава стърчах над всеки строй.
А можех да бъда герой!
Наивно отивам в клуб „Терминал 1“ с намерението да си закупя билет на място. Билетите, обаче, са изчерпани и на входа любезно обясняват на мен и на други, като мен, че допускането на повече хора би застрашило сигурността. За сметка на това се виждам с много познати. С някои не сме се срещали от десет и повече години. Същевременно на концерта влизат и много непознати за мен лица. Какъв е този феномен – да се разпродаде онлайн концерт на българска група?
КОНТРОЛ преживяха много превъплъщения, но не смениха тематиката на творчеството си. Старите и новите им песни третират едни и същи проблеми. И тези проблеми си останаха непроменени през годините, въпреки че доста лица в политиката се промениха. А те отдавна третират политически проблеми и мястото на обикновения човеек в политическата обстановка. Можем да се радваме на успеха на групата в новото им амплоа, но остава тъжният факт, че актуалността на КОНТРОЛ е успоредна на актуалността на политическия проблем, породен от посткомунистическите кланове и мафиотизирането на държавния апарат от най-новата ни история! Разочарован от пропуснатия музикален пир, съм доволен, че все пак хората имат желание да чуят истинските проблеми на болното ни общество.
Билетът за Контрол
На дискусията около новият вокалист на групата – Иван Гатев, вратата бе хлопната именно на този концерт. Двама изключително приятни непознати ми предоставиха билетите си за снимка, която да ви покажа. Благодаря им! От дълбините на заветното място бумтят стари класики на КОНТРОЛ, когато загубвам всяка надежда да се присъединя към събитието. Влизайки в иначе доста подреденото ни метро, разбитата ми надежда се материализира в едно счупено бирено шише. Не, не от мен.
Счупена бутилка в метрото
От актуалното „Това е песента“:
Зная някой ден и аз така ще свърша,
но за всеки случай повторих шута пак.
Нищо не почувствах, само слюнка във устата,
плюя на всичко, пак идва есента.
Плюя на всичко, това е песента!
`88 – „Свобода“:
Ако искам ще крещя, ако трябва ще мълча.
Ако искам ще строя, ако трябва ще руша.
Ако искам ще отричам, ако трябва ще обичам.
Трябва ли – ще се родя, ако искат – ще умра.
Ей това е свобода!
Rock Thrashler
-
- The Beat Club
-
- The Beat Club
-
- The Beat Club
-
- Билетът за Контрол
-
- Счупена бутилка в метрото
IHATE пуснаха за слушане демо-албума си
IHATE, проектът на Chris Barnes (SIX FEET UNDER, ex-CANNIBAL CORPSE) и мултиинструменталиста Bob Taggett, пусна за свободно слушане осем демо песни.
Chris Barnes споделя относно създаването на проекта: „В началото на миналата година във фейсбук получих съобщение от някой си Bob и Bob ми каза нещо, което мнозина го правят, че има няколко песни и дали ще се съглася да ги изпея, дали може да ми ги изпрати да ги чуя. Получавам множество такива питания и не им обръщам особено внимание. Но тогава току що се бях върнал от турне и бях отегчен, затова реших да чуя една песен от Bob. След като чух първата изпратена песен, която той ми изпрати като видео файл, аз усетих, че това е нещо различно, разполагащо и с визия. Имаше нещо примитивно и енергично в музикалната атака. Аз се запалих. Музиката бе толкова агресивна, като нож, прорязващ плътта на тялото. Слагането на музиката във видео ми грабна вниманието, разбрах фокуса на Bob – намерих го за интересен. Винаги съм работил над историите на текстовете в моето съзнание, в моето собствено въображение, но никога не бях започвал от такава отправна точка, от текстове, които са част от видео, на филм. Писах на Bob, че ще бъде удоволствие за мен да се включа в проекта. И така, от едното нещо последва друго и ние започнахме да пишем материал и да записваме.“
THE SANITY DAYS пускат тийзър за предстоящия си дебют
Бившите членове на британската Thrash Metal група ONSLAUGHT Steve Grimmett, Steve Grice, Alan Jordan и Jase Stallard пуснаха тийзър с музиката от предстоящия дебютен албум на бандата им THE SANITY DAYS – формирана през 2012 г. и първоначално фокусирана върху албума на ONSLAUGHT „In Search Of Sanity“ (1989), единствения с участието на вокалиста Grimmett.
The Sanity Days
Групата споделя: “Албумът ще представи девет наши песни, написани през последните 15 месеца, обещаваща смесица на мрак, метъл и режещи рифове, сцетани с мелодични вокали.”
Междувременно, лидерът на ONSLAUGHT Nige Rockett започна словесна война с бивщия певец на ANTHRAX Neil Turbin, който бе привлечен като гост-фронтмен на мястото на Sy Keeler по време на турнето им в САЩ, но бе изгонен преди то да завърши.
DIMHOLT: Докато усещаме сърцата си горящи, ще вървим своя път
Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…
Привет! Благодарим за интереса към нас! Групата е създадена през 2003 г., а в настоящия си състав сме от 2007-ма. DIMHOLT сме Woundheir – вокали, Асен – китари, Румен – китари, Явор – бас (бас и вокали и в TRYSTH) и Станимир – барабани (барабани и в SOURCES OF I, проект на доста интересни музиканти, и от родната сцена, предвождан от белгийското чудовище Deha).
Изпращаме 2014 г. Каква е равносметката за DIMHOLT?
2014-та година беше наистина доста добра за нас. След множество перипетии успяхме да издадем дебюта си, стъпихме на румънска територия като част от минитурне с VRANI VOLOSA и THE REVENGE PROJECT, което мина просто убийствено, успяхме да направим някои наистина запомнящи се концерти, като безспорните ни фаворити са участието ни като съпорт банда на ROTTING CHRIST и, разбира се, промоцията на дебютния ни албум. Естествено имаше и някои разочарования, но те не могат да заличат позитивите за нас от изминалите 12 месеца.
Dimholt
Какви са ви плановете за 2015-та?
През 2015-та година ще направим всичко възможно да промотираме изданието си на възможно най-много места и концерти. Ще се опитаме да уредим участия в градове, в които не сме имали възможност да свирим, като би било хубаво да стъпим в Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Търново, Русе, Шумен. Паралелно с това работата по нов материал си тече постоянно, така че ще използваме всяка една възможност за обсъждане и репетиране на нови идеи.
Издадохте дебютен албум, какво е неговото послание?
Честно казано бих оставил всеки сам да открие нещото за себе си в албума. Всяка една песен, влязла в „Liberation Funeral” носи своя особена обвивка, която всеки би могъл да разтълкува по свой начин. Важното за нас е да провокираме хората да вникнат в песните. Може би това е най-важната част, която да отговори изчерпателно на въпроса ти. Не съм привърженик на прокламиращите послания, честно казано. За мен музиката винаги е била катализатор на желанието да провокирам възприятията си, да се вслушвам в мъничките, наглед семпли моменти в музиката. Така че ако аз бях човек, който за пръв път се сблъсква с нова за себе си група, в случая DIMHOLT, бих подходил с внимание към скритите детайли. Посланието е в детайла – обърнете внимание на детайлите.
Къде го записахте?
“Liberation Funeral” е записан изцяло в столичното “Sub Zero Studio”. Много се радвам, че направихме този избор, защото работихме с адски готин екип, в лицето на Николай „Бебо” Берберов и „Бамби” Никифоров от O.H. Самите записи се разкъсаха във времето, направихме ги на няколко сесии, а в последствие, допълнителната обработка отне също достатъчно време. Това ни даде шанс да направим контакт с Thomas Tannenberger от ABIGOR, който се съгласи да ни помогне с оформянето на звука. Нямаш представа каква чест беше за нас, че се отзова именно той. Винаги съм смятал неговата банда за едно от големите си вдъхновения.
Някаква интересна или курозна случка по време на записите?
За интересните случки по време на записите няма да ми стигне една седмица да разказвам. Работата с Бебо може да бъде много повече от забавна, повярвай ми! Бяхме си взели камера, за да снимаме как всеки един от нас записва партиите си, да си начешем крастата, както се казва. Асен, Станимир и Явор бяха тотално вглъбени в записите и сякаш нищо не можеше да ги изкара извън равновесие, но когато се появявах с камерата в апаратната докато Румен записваше, ставаше голям смях. Човекът се притесняваше много и отнасях доста попръжни, та трябваше да спирам камерата, за да може той да си запише рифовете както трябва. Родиха се култови лафове, които си ползваме и до ден днешен.
Dimholt
Нещо да кажете за текстовете?
В голяма част от случаите отговорник за текстовете съм аз. Разбира се, дейно помага и Асен, но основната тежест пада върху мен. Вдъхновенията са различни, в това отношение не можем да избягаме от клишето, че доста лични преживявания са отговорни за появата на част от текстовете.
Вие сте си издател? Не сте ли търсили лейбъл?
Решихме да издадем „Liberation Funeral” сами, а причините за това са повече от тривиални – сам знаеш, че трудно някой би инвестирал пари в банда, която не познава. Още преди да започнем работата по албума, знаехме, че ще трябва да се оправяме сами с това. Разпращаме промо дискове постоянно, получаваме обратна връзка от различни места, но до оферта така и не се е стигнало. Място за оплакване няма, не сме първите, не сме и последните. Ще продължим да работим здраво, ще промотираме албума си възможно най-много, било то с концерти, или с промо пакети по различни медии и издателски компании. Дори и да не успеем да грабнем вниманието на лейбълите, нямаме причина да спираме да правим това, което ни носи удоволствие. Докато усещаме сърцата си горящи за DIMHOLT, с лейбъл или не, ще вървим своя път.
Как феновете могат да се сдобият с издането?
Всеки, който има интерес към албума, може да се сдобие с него чрез нас през facebook страницата ни, или да си го закупи с платен даунлоуд през bandcamp. Скоро ще обявим и още нещо интересно в тази посока, но към момента най-сигурно е хората да се свързват директно с нас.
Какви концертни планове имате?
Както вече стана дума, за нас е важно да свирим на места, на които не сме се представяли досега. Разбира се, няма да пропуснем нито една възможност за концерт в София или в градове като Бургас и Варна, където са ставали едни от най-запомнящите се концерти. Ще репетираме и нов материал, ще се постараем до края на 2015-та да оформим скелета на втория ни албум. Надявам се, че ще успеем отново да посвирим и в чужбина.
Белгиецът Deha често излиза с вас на сцена. Какви са отошенията ви с този човек?
Това, което ни свързва с Deha е много повече от приятелство. В последният етап от работата по албума той беше неотлъчно до нас, даваше ни съвети, консултирахме се с него за едва ли не всяка една промяна, която правихме. Отделно от това, отдадеността му към музиката е адски заразителна, да не кажа фанатизирана. От момента, в който се срещнахме с него, знаех, че искам този човек с нас на сцена. Няколко пъти беше споделил, че „In Tombs” е любимата му песен, решихме да пробваме да я изпеем заедно и се получи великолепно! На промоцията на албума я направихме на живо за пръв път и не мислим да се отказваме от този начин на представяне на песента. Възможно е съвместната ни работа да не остане само с една песен. Времето ще покаже!
Имате ли планове за видео клип?
Обсъждали сме идеята за видео клип, като дори имаме точно избрана песен за него. Но предвид, че заснемането на клип е доста трудоемка и финансово ангажираща инвестиция, към момента няма как да осъществим подобно начинание.
DIMHOLT… Каква история стои зад това име?
Честно казано няма кой знае каква история около избирането на името на бандата. В шедьовъра на Толкин „Властелинът на пръстените”, DIMHOLT е пътят на мъртвите. Попаднали веднъж на него, за нас не бе трудно да го изберем за име на групата. Смятаме, че самото определение „пътят на мъртвите” пасна идеално на нашата представа как точно да опишем групата си с една или повече думи в чисто музикален, концептуален и текстови аспект.
Dimholt
Какво е вашето мнение за българската метъл сцена?
Според мен българската метъл сцена се развива добре. Има много разностилови банди, които правят отлични концерти, а и появата на нови албуми също говори за раздвижване. В последно време станахме свидетели на концерти на родни групи, които събират 100+ човека, което е показателно, че към творчеството има интерес. Във време, в което всеки си набавя различна музика, било то купувайки си я или чрез сваляне по Интернет, присъствието на подобен брой хора по концерти е наистина показателно, че хората не са безралични към самите артисти. Разбира се има го и противоположния момент, но смятам, че определени хора, групари, организатори, собственици на клубове кореспондират добре помежду си и се получават силни концерти. Радва ме фактът, че групите не се притесняват да се комбинират във всевъзможни пакети и формации въпреки разликите в стила си. Това създава предпоставки за изява пред не толкова профилирано ухо, което според мен е пътят за популязиране на музиката като цяло. Трябва да продължим да си помагаме помежду си, за да затвърдим основите на това, което се случва в последните години.
Къде виждате DIMHOLT след 10 години?
Предполагам, че ще сме мрънкащи чичаци, които разправят на децата си „едно време като ходихме еди-къде си…”, хаххаха! Другата опция е да влизаме в студио за втория си албум! Шегата настрана, надявам се да сме все още активна банда след толкова много години. Времето лети бързо и много неща сигурно ще са коренно различни, но надявам се да сме се нагодили и към тях, за да движим групата си напред. Надявам се след 10 години хората все така да ни подкрепят, да идват на концерти и ти да ме питаш същия въпрос отново. 😉
Забравих ли да ви питам нещо?
Да! Колко века трябва да минат, преди Арсенал да се сетят да уволнят Венгер?!?!? На този въпрос май нямам отговор, а и май няма да съм жив да видя как ще се случи този обрат на съдбата! АХАХАХАХАХХАХАХА!
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
Благодарим ви, че идвате по концерти и подкрепяте българското! Продължавайте в същия дух! Докато ви има вас, ще ни има и нас! Вярвайте в себе си, но и не забравяйте: Despair is upon us!
Последни думи…
Успех на The Other Side и благодарности за интереса към DIMHOLT!
Mrazek
Новият албум на ODD CREW ще бъде продуциран от Jason Suecof
Новият албум на ODD CREW ще бъде продуциран от Jason Suecof, който е работил с банди като DEVILDRIVER, CHIMAIRA, TRIVIUM, ALL THAT REMAINS, SIX FEET UNDER, WHITECHAPEL и др. Групата не може да си позволи да финансира такъв проект, но мислят, че с помощта на фенове и приятели ще успеят. За това вече е пусната crowd-fund кампания в най-популярния интернационален сайт за целта indiegogo и скоро ще бъдат добавени и други опции за подкрепа на проекта. Момчетата поясняват: „Крайната цел е 35 хиляди долара, като ако ги достигнат ще запишем всичко в AudioHammer Studios, Флорида. Ако не успеем, или ще търсим други начини за финансиране, или ще работим от нашето студио и ще кореспондираме онлайн с Jason, което ще елиминира голяма част от разходите. Благодарим на всички, които ни подкрепиха вече и на тези, които ще го направят в бъдеще.“
Tchort и BloodPervertor намериха вокалист за THE 3rd ATTEMPT
След като анонсираха новия си проект THE 3rd ATTEMPT, китаристите Tchort (ex-CARPATHIAN FOREST, ex-EMPEROR, ex-BLOOD RED THRONE) и BloodPervertor (ex-CARPATHIAN FOREST, APOSTASY, ex-NEONGOD) започнаха търсене на нов вокал. Явно публикациите в скромната ни медия са имали ефект, защото след 4-месечни прослушвания те съобщават, че са намерили подходящия човек.
The 3rd Atempt
Коментирайки процеса, Tchort споделя: „Бяхме издухани, не само от количеството заявки, но и от качеството. Нещата, публикувани във фейсбук профила ни, бяха само върхът на айсберга. Беше труден избор, в крайна сметка ние се спряхме на бившия фронтмен на MIDNATTSVREDE и NECROCAVE – Kaahrl Ødemark – заради неговото отношение и това, което предлага, което съответства на нашите разбирания за THE 3rd ATTEMPT. Заедно публикувахме демо-песен заедно с Kaahrl като вокал, това е начин да го представим на всички.“
Песента „The Beast Within“, която също така включва Daniel Vrangsinn на баса и Anders Kobro на барабаните, може да бъде чута:
Първото концертно участие на THE 3rd ATTEMPT ще бъде на 18 февруари 2015 г. на Blastfest в Берген, Норвегия.
OBSIDIAN SEA: Пътуване навътре
Здравейте, представете OBSIDIAN SEA на читателите на The Other Side…
Антон: Групата е трио: Божидар Първанов (барабани), Ивайло Добрев (бас) и Антон Аврамов (китара и вокал). Започнахме през 2009 г. с музикални вдъхновения главно в 70-те и 80-те и търсейки онова настроение, което основно за удобство се нарича Doom. Имаме вече един албум, издаден през 2012 г. и скоро записахме втория, с идеята в началото на идната година да е достъпен за тези, които биха искали да го чуят.
Изпращаме 2014 г. Каква е равносметката за вас?
А: През годината имахме за основна цел да завършим работата по албума, което ни ангажира до есента. В голяма степен и заради това имахме само три концерта – през март, юни и октомври, но мисля, че като цяло това беше смислен период за нас, надявам се в подготовка за една по-заета следваща година.
Obsidian Sea
Какви са ви плановете за 2015-та?
А: На първо място, да видим албума си на бял свят, след което – повече концерти, включително, този път, извън обичайните столични места, в които се навъртаме, а защо не и извън България.
Какво е новото в новия албум в сравнение с предшественика му “Between Two Deserts”?
А: Много неща са нови. Като за начало – дебютът ни беше дело само на двама души (от мен и Божидар) и в този смисъл, OBSIDIAN SEA беше по това време нещо доста близо до „студиен проект” без идея за концерти. Настоящите ни песни са композирани и записани като истинска група и до голяма степен бяха и развити със свирене на живо и с импровизация, самото ни звучене е вече доста по-пълно и естествено отколкото преди.
Бих казал, че като цяло просто си дадохме повече свобода, искахме албум, който не търси преди всичко традиционното като чисто музикална форма (без непременно и да бяга от него) а е по-скоро посветен на настроения и темперамент, изразяващи отвъдното, съкровеното, но и екстатичното в нас.
Къде го записахте?
А: За записите използвахме помещението, в което репетираме, а не „същинско” студио. Избрахме този вариант, защото искахме по-естествен и неподправен звук, който е възможно да се стори на по-претенциозните и не съвсем адекватен на „съвременното”, но намирам, че е много по-подходящ за музиката ни. Ключово беше, че имахме шанса да сме в ръцете на хора, които знаеха какво правят и без които цялото това (до голяма степен DIY) начинание щеше да е невъзможно, така че: неизмерима признателност от цялата група за Симо от група CENTER и особено за Кирил Петрушев – Бъсти, чието дело е и крайният микс на албума. Мисля, че независимо на кого се хареса или не този запис, той звучи наистина близо до това, което търсехме, така че в този смисъл нещата се получиха.
Някаква интересна или куриозна случка по време на записите?
А: Не мисля, а и предполагам, че един запис, ако е бил твърде интересен, едва ли си заслужава да се чуе като резултат… Всъщност всичко премина наистина бързо и в необходимия унес, за да се изчисти прекаленото усърдие и да се промъкне достатъчно от неочакваното, а и от малките грешки, които естествено, запазихме.
Obsidian Sea – Dreams, Illusions, Obsessions
Вече разкрихте на феновете си две песни (“Child in the Tower” и “Mulkurul”) от предстоящото издание… До каква степен те го характеризират?
А: Избрахме точно тях, защото доста ясно отразяват водещите настроения на музиката ни. Малко по-традиционното – в “Child…”, както и по-вглъбеното, камерно и в немалка степен повлияно и от филмовата музика звучене на “Mulkurul”.
Нещо да кажете за текстовете?
A: Струва ми се, че името на албума – „Dreams, Illusions, Obsessions” – добре указва и каква е тяхната посока: всички да насочени към състоянията на безпокойство на духа, към маниакалното и онова, което често ни се струва „отвъд” като разбиране, но също така ни определя. Целта на текстовете ни е по-скоро да създават настроения и да изповядват, не да проповядват или да казват „истини”, затова и повечето са под формата на, да кажем, разкази, истории, в основата на които винаги стои истинското преживяване, но в които важното е не толкова смисълът, a цветът на сцената…
Какви концертни планове имате?
А: Все още е рано да се каже с точност, но със сигурност първият такъв ще е свързан с датата на излизането на албума.
Имате ли планове за видео клип?
А: Не сме го обсъждали наистина сериозно, но ако не планове, то идеи за това има. Засега те се отнасят за неопределеното бъдеще, но със сигурност ако го направим, ще търсим по-скоро разказ, а не просто илюстрация на музиката или чисто и просто групов портрет.
OBSIDIAN SEA… Каква история стои зад това име?
А: Няма кой знае каква задълбочена история. Името дойде като асоциация със звездното небе и същевременно с водната стихия, която по някакъв начин винаги съм свързвал с музикалното (поне у себе си).
Obsidian Sea
Какво е вашето мнение за българската метъл сцена?
А: Не съм убеден, че съм във възможността си да говоря за подобно общо явление, доколкото нямам такъв поглед. По стечение на обстоятелствата ние имаме по-скоро досег и сме делили сцена с една по-пъстра компания от групи, за чиято музика метълът е не винаги водещото начало. Така или иначе, приятно е да се вижда, че нещо се случва тук: създават се и има активни групи като UPYR, SATIVA, CENTER или да пък S.I.M.B., които също така успяват и да издават музиката си. Поле за развитие, естествено има, но дори да са направени малки крачки към това да се преодолее „традиционното” мислене, че „тук нищо смислено-музикално не покълва“, това е вече нещо… И понеже не всичко опира до групите, трябва да оценим онова което правят например хората от Rawk ‘N’ Roll Zine, от които сме получавали (а и не само ние, естествено) само и единствено подкрепа.
Къде виждате OBSIDIAN SEA след 10 години?
А: Не гледаме чак толкова напред, но при всички положения, ще бъдем точно там, където ни е мястото. Впрочем, не само ние – всички останали също.
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
А: Понасяйте Света, без да му вярвате прекалено. Пътувайте навътре. Довиждане.
Mrazek
ACCEPT се разделят с китариста и барабаниста си
Германските Heavy метъли ACCEPT се разделиха с китариста Herman Frank и барабаниста Stefan Schwarzmann. О официалното изявление на групата се казва: „Искаме да благодарим на Herman Frank и Stefan Schwarzmann за това, че бяха част от нас през последните четири и повече години, че бяха на разположение при нужду и даваха всичко от себе си! Ние и феновете знаехме, че те имат собствени кариери, които отнемат време, както и някои конфликти, които са извън контрол. Herman и Stefan са готови да покорят света със собствената си банда PANZER, която подписа с Nuclear Blast за новия си албум. Ние се разделяме като приятели и им пожелаваме нищо друго, освен успех! Ние се готвим за тежко турне през 2015 г. Световното турне „Blind Rage“ продължава.“
Herman Frank
Herman се присъединява към ACCEPT през 1982 г., малко преди издаването на „Restless And Wild“ и бе в групата до издаването на „Balls To The Wall“ (1983). Когато ACCEPT се събраха през 2005 г. за няколко фестивални участия, Herman пое втората китара успоредно с основателя Wolf Hoffmann, Schwarzmann седна зад барабаните.
tefan Schwarzmann
Frank и Schwarzmann бяха привлечени в ACCEPT отново заедно с новия певец Mark Tornillo и взеха участие в записите на последните три студийни албума: „Blood of the Nations“ (2010), „Stalingrad“ (2012) и „Blind Rage“ (2014).
Frank и Schwarzmann участват в нов проект, наречен PANZER, който включва в себе си и басиста/вокалиста Schmier, известен като фронтмен на трашерите DESTRUCTION. Дебютния албум „Send Them All To Hell“ излезе на 28 ноември 2014 г. чрез Nuclear Blast.
