Още с качването си на влака за Пловдив, попадам на неслучайни личности, пътуващи по същия повод, като мен. Те са по-свободни хора от моята особа и добиват билети по електронен път, докато трае пътуването. Докато пристигнем, концертът на YNGWIE MALMSTEEN е вече „Sold Out”! (Разпродаден!). Щастливо се възползвам от компанията им, защото запазеното ми място е във втори вагон, а такъв вагон в този влак няма… Късен следобед, Пловдив, група хора са щастливи, че се разхождам с пакет лед, който не мога да вкарам в Античния театър, дори и разтопен… Забраната за внасяне на вода е комерсиално извращение при този климат, а около входа има гора от полупълни пластмасови шишета.

Има групи и изпълнители, които е добре да чуеш точно в Античния, за да ти въздействат по-густо и маестро MALMSTEEN е един от тях. Въпреки активното си концертиране, артистът отдавна не е минавал през нашите ширини. Двете неизвестни – как се развива шоуто на YNGWIE и какво ще бъде решението на управата на Античния театър за параметрите на концерта, правят от събитието интересен феномен, който е оценен от доволно много хора.

Пълният Античен театър вади на показ ориенталската тарикатщина и масово хора „не са разбрали” къде точно са им местата. Някъде с примирение, някъде със скандали, публиката се разпределя по трибуните както успее… Закъснението на концерта разочарова тарикатите, които са разчитали музиката да прикрие несъобразяването им с правилата. Залепеният на подиума сетлист претърпява някакви корекции от екипа на YNGWIE. Стенд с четири еднакви китари е зареден в дъното на сцената. Бърз китарен лайнчек и появилият се силует, зад кулисите, кара феновете да се разшумят.

Едно от последните прессъобщения гласеше, че Yngwie Malmsteen е в отлична форма, но нямало да се среща с феновете, защото трябва да си почива… Когато малко след 20:50 ч. групата се качва на арената, е видно, че отличната форма се отнася до това, че маестрото е възвърнал младежката си фигура, която допреди една-две години беше компрометирана. А аз знам доколко това изпива силите да слушаш хора, които искат да ти кажат неща, които не те интересуват… Свиренето на именития китарист е уникално, както винаги е било. Ситните шестнадесетини (че и нагоре…) излизат сякаш без усилие и някак сами изпод пръстите на маестрото! Той се грижи повече за цялостното шоу с върколашката си визия на разрошени бакенбарди, вежди и коси. Прецизността на пръстите и синхронът му, сякаш, са подарени от нечистия!!!

Протяжното ни встъпление отговаря на над 50-минутното закъснение до излизането на групата. Отварящото „Rising Force” се пее от кийбордиста Nick Marino и то по впечатляващ начин! Още от началото Yngwie хвърля щедро перца в публиката, посредством артистични ритници, докато свири изящни сола. Облагодетелствани са ложите, непосредствено пред сцената и докато младежите деликатно се навеждат за сувинирите, превъзбуден възпълничък чичага пълзи на колене и събира на килограм, ползвайки плещите си като тарани срещу другите колекционери… Песните се сливат в поредица чрез интродукции и музикални интерпретации. Маестрото поема вокалните партии, както му е навик в последните продукции, които издава. В кратките паузи китари хвърчат към техника, обслужващ струнния магьосник, който деликатно подава следващия обслужен инструмент на Malmsteen. По-късно, прехвърлянето на инструменти става по-умерено. Тази въвеждаща серия завършва с „Like an Angel”, където Yngwie покрива микрофона, настроен с много ехо и други ефекти. Въпреки ефектите, на най-високите части кантото е премодулирано надолу. Китарните звуци са неописуемо красиво поднесени, хармониите им търпят интерпретации, а свободното съчетаване на гамите е белязано от живото изпълнение! Впечатляващо е, че басистът Emi Martinez е „вързан” на кабел, а свръхпрецизните му ненатрапливи тонове са здрава основа за виртуоза, дал име на формацията. Барабанистът Brian Wilson, освен другата част на здравата основа, дава и малко повече интерпретации на инструмента си, съобразно режисурата на спектакъла.

Цялата група, освен самия Yngwie е изместена малко в страни от предводителя си и много от фотографите на събитието даже я пренебрегват като сценично присъствие. Спортно-гимнастическите похвати с боравенето с китарата на Yngwie Malmsteen са фокус на вниманието, доколкото не всички са с достатъчна музикална грамотност, за да оценят само свиренето… В представлението на маестрото няма нови или учудващи компоненти. Ако сте слушали последния му студиен албум „Parabellum” 2021, ще установите, че автоцитатът е основното вдъхновение на изпълнителя. Той доста често е избухвал с композиторски шедьоври, но последното му творчество е просто интровертно. По същият начин и актуалното му концертно турне е посветено на жалони, които творецът е поставил доста отдавна и вече сякаш са се превърнали в съвременна класика. По-нови песни са преплетени с по-стари сола, а различни компоненти от композиционния му репертоар се вплитат едни в други по начин, който е труден за проследяване в аналитичен план. Музиката се лее в някакво безвремево пространство. Но самият рок спектакъл изглежда до известна степен ретро.

Yngwie Malmsteen пипа настройките по стената от усилватели „Marshall”, сякаш цял екип не се грижи за звука му. Като изключим гения на китариста, Nick Marino (kb., v.) прави впечатление като най-полезен музикант в групата! Той, освен, че осигурява клавирните хармонии, често е клавирен партньор в солата на Yngwie, се грижи за цялостния бек-граунд, където е необходимо и поема най-високите вокални партии на една плеяда вокалисти, минали през годините през групата. Може би именно тези уникални способности на музиканта го превръщат във фокус на вниманието на китариста, който често го замеря с перца, къде като шоу, къде с недоизказани упреци… По време на комбинацията от импровизирани сола на YNGWIE MALMSTEEN, другите музиканти трябва само да маркират подложката. Завършвайки вторият блок от свързани песни с „Parabellum”, Emi Martinez (b.) е включен с вокали, редом до маестрото.

Yngwie Malmsteen ни благодари, че сме на концерта, но базовото ехо на микрофона размива репликите му и ликвидира конкретиката в думите му. Той довършва мисълта си с инструментална композиция, както се полага. Докато фронтменът потъва за кратко зад кулисите, Emi Martinez (b.) ни обяснява колко му е приятно в България и специално в Пловдив. Монологът добива някои алогични закачки, докато Nick Marino (kb,. v.) подготвя бек-писта от лаптоп за по-нататъшната част от шоуто.

Подготвената бек-писта със щрайх дава основа за началото от няколко инструментални композиции, първите, от които са базирани на пиеси от класически композитори. Това е мястото, където Yngwie Malmsteen вади арсенала си от най-тънки пинизи и магьосничества с китарата, разкривайки неподозиран набор от звуци, които инструментът може да възпроизведе под достатъчно умели пръсти! Вакханалията от китарно майсторство преминава в авторски интерпретации и композиции, за да завърши с кратък цитат от „Bohemian Rhapsody” (QUEEN).

Маестрото се оттегля на заслужен тоалет, докато басистът ни залива с нов монолог от абсурди… Искал да ни види всички тази вечер! (???) Добре ли сме били прекарвали… Хубавото е, че Yngwie не се бави много и концертът продължава с две инструментални пиеси. После групата изоставя вдъхновителя си, който да ни покаже, че и сам войнът е войн. Освен нова порция китарен майсторлък, той ползва и орган-подобна педалиера за басов тътен, подобряващ звученето на солото му. Съдейки по ефекта от това звукоизвличане, педалиерата е ползвана и при другите песни, но трудно може да се идентифицира източникът й при изпълнението на цялата група. Китарното гуру се заиграва клекнал с ефектите пред себе си, модулирайки звукоизвличането. Дава знак да вземат китарата му и „увисва” пред педалиерите, докато последният му акорд продължава да отзвучава. Следва класическо блус парче, а групата се присъединява към сценичната изява. Nick Marino (kb., v.) отново задейства лаптопа си, за необходимия щрайх съпровод на следващата интерпретация на маестрото. Самият Malmsteen нервничи, заради някакъв проблем с ефекта му, без да прекъсва изпълнението си. Доколкото звукът е перфектен, не схващам проблема, но техник е на сцената и поправя малката кутия. Финалът на композицията включва игра с потенциометрите на ефекта, което обяснява случилото се и добавя нова порция възхита и удоволствие.

Дръм солото на Brian Wilson демонстрира богатството на преходите в композициите от албумите на YNGWIE MALMSTEEN. Когато групата се връща на сцената, забива неостаряващата „You Don`t Remember, I`ll Never Forget”, като я пее Nick Marino!

– Thank you, thank you, thank you, thank you so much! – Казва ни маестрото, още преди бандата да е ударила финалния акорд на парчето. След това музикантите се прибират.

Категоричното ни желание за бис първо е уважено от китарното роуди, който монтира на сцената стойка с акустична китара. Събирайки аплаузите, Yngwie Malmsteen ни поднася една подборка от различни части от сола, както и препратки към композиции на класически композитори, в изпълнение без подкрепата на електрическите устройства и доказвайки ни, че наистина е нечовешки владетел на струните. Изоставяйки акустиката, която веднага бива прибрана от сцена, той продължава солото си под клавирен съпровод. След още няколко музикални обрата в композиционното разточителство, групата се съсредоточава в изпълнението на „Black Star”. Стегнат и категоричен финал бива поставен, без разточителни тушове.

– Thank you, thank you, thank you, thank you! – Виртуозът сочи из различните посоки на публиката в Античния театър. – God bless you! Good night! – Довършва Yngwie и събира групата за поклон.

          Сетлист Yngwie Malmsteen:

01. Rising Force
02. Top Down, Foot Down / No Rest for the Wicked
03. Soldier
04. Into Valhalla / Baroque & Roll
05. Like an Angel
06. Relentless Fury
07. Now Your Ships Are Burned
08. Wolves at the Door
09. (Si Vis Pacem) Parabellum
10. Badinerie (Johann Sebastian Bach based medley)
11. Paganini`s 4th (Niccolò Paganini based medley)
12. Far Beyond the Sun (with Bohemian Rhapsody final)

13. Seventh Sign
14. Toccata
15. Evil Eye
16. Smoke on the Water (DEEP PURPLE cover)

17. Trilogy (Vengeance)
18. Guitar Solo
19. Brothers / Red House
20. Fugue – Noise
21. Drum Solo
22. You Don`t Remember, I`ll Never Forget

          Бис:

23. Acoustic guitar solo
23. Black Star

Скромно щандче с един модел тениски, някъде в дясно пред сцената и по средата на каменните редове, събира запалени фенове. Последни бири на половин цена изцеждат отминалото време… Сиротните шишета вода остават грижа на почистващите… Пловдив става град на скитащи рокаджии. Из приятните кафенета чувам фенове да коментират какво мазало е било свиренето на концерта… Свободата на словото понякога, изглежда, може да запушва уши. Тази нощ ще продължи да ми е густо, майни…

Rock Thrashler
20.06.2024, Пловдив, Античен театър
Снимки: Николай Стоичков © и авторът ©

---

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!