Когато CALIBAN ни посетиха предишния път през 2009 г., те не бяха в най-добрата си форма и им предстояха няколко трудни години. Но съставът им остана стабилен и днес те представляват значително по-силна група на Metalcore хоризонта.

Caliban

Преживявайки сериозен подем около издаването на дебютния си дългосвирещ албум, KHANЪ не само са силна сценична група, но и фокусират усилията на голяма част от сцената ни, за създаването на автентичен български Folk Hardcore на световно ниво! Изборът им за отваряща група бе подходящ за такъв концерт. И момчетата се справиха масивно с представянето си.

Khanъ

В 20:10 в парти центъра все още има доста свободно място, но KHANЪ се заемат да консолидират феновете. Започват много агресивно, като и двамата им вокалисти се хвърлят на харшово пеене. Избухнали с енергия, която намира отклик у публиката, чак на третата песен чуваме първите чисти вокали в родопски стил. Момчетата се разгръщат със стари и нови парчета в характерния си маниер – с яростните кораджийски влизания, тънките вплетени фолклорни мелодии, доминиращата електрическа тамбура и разнообразната ритъм секция. Има ескалиране на енергията, която групата дава на феновете през последните 5 – 6 тяхни концерта и тази вечер те видимо се раздадоха, изцеждайки всяка сила от себе си и песните си. Публиката не им отвърна веднага със същото, но съм убеден, че имат нови фенове след това си сравнително кратко – 35 минутно представяне. Общо осемте композиции, заедно с искрения бис, който ги задържа на сцената, ги представи във възможно най-добра светлина.

Khanъ

Парти център „4-ти км.“ бе позабравена дестинация за тежки концерти от значително време. Сцената този път бе разположена пемпендикулярно на дългата страна на помещението, давайки възможност на публиката да се разпредели в дълбочина. По някаква причина солобарабанчето бе озвучено по странен начин и звучеше като чупене на леска – факт който не се оправи по време на концерта и ефекта не се различаваше из различните точки на залата.

Odd Crew

Малко след 21:00 ч. създалите си сериозна репутация момчета от ODD CREW се качват на подиума за да отразят присъствието си на специален гост. Стабилността на сценичните им изяви е константа след записите на последната им тава и държи високи показатели. Те подемат обработката с Metalcore инструментариум. Гладкото пеене на Васил стартира проблематично, но след това съчетанието на двете му бленди се хармонизира. В началото на сета музикалните Hardcore мускули преобладават, за да отстъпят по-късно място на песни с по-ярка идентичност и повече лирични моменти.

Odd Crew

Демонстрацията на единение с публиката ми идва доста хладна и заучена, особено на фона, на това, което ни предстоеше да усетим. Продължават да са проблематични и цитатите, които ODD CREW употребяват в авторските си композиции. Това широко ползване на най-ефектното от по-алтернативната сцена не е подплътено с очакваната демонстрация на искреност. Към средата на сета им китарите излизат от калъпа и на парчето „My Enemy“ ни поднасят едно типично Hard Rock соло, за да прелеят в страстната минорна лирика на „Follow the Horns“. Следват най-обичаните песни на квартета, с което подпечатват 50-минутното си, 10 песенно успешно присъствие за вечерта.

Odd Crew

Максималният брой зрители още не бе достигнат. Когато малко преди заключителния сет това се случва, виждам че събитието можеше да се проведе и в домакинският на организатора клуб. Е, щяхме да сме го поизпънали, докато сега се стигаше свободно до бара, където ни зареждаха с детски ампули пиво и други увеселителни артикули. Най-отзад, срещу сцената пък се намираше мърч-щанда с небогата колекция, но пък представяща добре и трите групи.

Caliban

В 22:30 ч. CALIBAN подхождат шумно към изпълнение на концертния си дълг. Минута по-късно, когато вокалистът им Andreas Dörner се появява, той директно се прегръща с предните редове от публиката. Емоционалното изпълнение на цялата група се фокусира във фронтмена и той не се притеснява да пее опрял чело в чело с най-горещите си фенове. На второто парче публиката вече го носи над себе си, въпреки, че за разлика от специалния гост, Andreas влачи кабел зад себе си! Мощният Jump Core се слива с мелодични пасажи, където гласът на германците не се притеснява да демонстрира крайни емоционални състояния. Wall of Death бива реализиран за първи път едва на трето парче! Въобще поведението на сцената излъчва фанатична искреност във всяка изпята дума и всеки закован риф! А рифовете се коват по немски – тежко, чисто и с настървена агресивност, носеща спомен за Thrash Metal.

Caliban

Когато Andreas изглежда загубва всякакъв контрол върху емоциите си (но не и върху гласа си), китаристът Denis Shmidt ни изненадва с доста добре изпяти чисти бекове. Малко по-късно чуваме и семпли на такива, което хвърля съмнение в автентичността на кристалния му глас. Другият китарист – Mark Görtz пък дроби невротични сола във високия регистър, докато ритъмниците смазват целенасочено, но с доста разнообразни ритмики. Единствено паузите между песните са доста дълги, но интензивността на шоуто по време на свиренето е ултрависока. Разбираме каква е разликата от „Знаете, че е традиция да ви питаме, как сте, добре ли сте?“ до „Искаме да се забавлявате! Просто го направете за себе си!“! Виждал съм краудсърфинг предприеман от височината на сценичните уредби на различни режисирани видеа и макар тукашната уредба да не бе екстремно висока, видях за пръв път на живо такова изпълнения от „закотвения“ за шнура на микрофона си певец! Когато българската публика услужливо понесе Andreas обратно към сцената, той удари един крол сред морето от ръце в обратна посока. Пълно изтрещяване… Мошпитът пък бе тежка категория…

Caliban

След обявената „maybe the last“ песен, дълго зовем CALIBAN на бис. Въпросният започва с интродукция с хор и клавири от пулта. Няма поза в динамиката, която групата демонстрира, защото трудно улавям с фотоапарат нещата, които се случват!

Caliban

– Искам всеки ***** задник тук на сцената! – казва вокалистът и стартира вълна от човешки компоненти заливащи сцената и река от тела вливаща се обратно при тълпите фенове. – Имаме за вас още две песни! – додава Andreas след първото добавено парче.
– Още три песни! – Крещи пък публиката!
– Two more songs.
– Tree more songs! – Умножават се гласовете и усмивките…

Caliban

Повредената каса прекъсва за малко биса, но единението между група и публика не е вече само усещане, а е видимо с просто око. Не че не беше така от първото парче, но сега не остава място за съмнение. Получаваме си трите допълнителни песни. Час и половина качествен, истински Metalcore концерт такъв, какъвто всеки късметлия би трябвало да е преживял!

Rock Thrashler
София, Парти център „4 км“, 08.04.2016 г.