Късна пролет на 1998 г. Аз съм в горните курсове на студентството си и съм добил гигантската самоувереност на незнанието и безгрижието. Редовно посещавам Синьото, което не само още съществуваше, но и бе в разцвет откъм посещаемост на рок деятели. Там се запознавам с четири стеснителни момчета, стиснали китари в ръце и движещи се в плътна група. Така видях за пръв път HYPERBOREA. Доста от тогавашните дългокосковци не са отдавна в бандата, но тя съществува до днес и ако не сте се запознали с нея, знайте, че има какво да каже!

Преминали през буйните и многолюдни 90-тарски изяви, сблъскали се с творческите разминавания и неактивни периоди, HYPERBOREA израстнаха по сцените, за да се превърнат в сериозно име с масивна репутация не само сред родните фенове. След един хипер-успешен и дълъг концертен сезон за тях, ще научим най-новите подробности около групата от самите й членове:

The Other Side: За година и половина групата реализира една доста дълга серия от много силни концертни изяви и аз се чудех, колко дълго може да продължи това натрупване на качество? Преди да навлезем в настоящето, споделете как постигнахте такъв възход при свиренето на живо?

Данчо: Бяхме много мотивирани да се върнем на сцената, където винаги ни е било мястото. Ние винаги сме били концертна група и най-добре се чувстваме на сцена. Контактът с публиката, споделените емоции с хората за нас са най-важни.

Андрей: Няма някаква секретна формула за това – добрата форма на сцена идва единствено чрез свирене на сцена. Преди това бяхме в период, в който предимно се занимавахме с отрепетирането на сериозен по обем и сложност материал. Той така или иначе не видя бял свят, така че това, което се вижда отвън е просто една дупка в съществуването на HYPERBOREA. Съответно, логично беше да се завърнем със серия концерти.

Антонис: Нуждата за комуникиране с публиката е нещо естествено за една група. Особено когато се правят нови песни, много е важно да ги свирим на живо, за да видим реакцията на хората към тях.

27.03.2016 Hyperborea подгряват за Asphyx в клуб Live&Loud

TOS: Много хора са свързани с историята на групата, за което свидетелства и гърба на един от моделите ви Т-шърти. Стабилен ли е сегашният състав и от кога сте в силната си формация?

Антонис: Мисля че е доста стабилен, при положение, че аз от 2013 г. свирия с Андрей и Данчо и от 2014 г. с Владо. Така че “базата”е стабилна и сега ние очакваме вокалиста да внесе последни щрихи и да продължим с концертите и приготвянето на албума.

Данчо: В момента, особено след раздялата с нашия вокалист Киро, сме много сплотени и решени на всяка цена да продължим напред. Понякога е нужен късмет, а друг път времето, опита и грешките играят роля, да си намерим точния човек.

TOS: След раздялата с вокалиста ви, задава ли се някакъв рубикон за HYPERBOREA? Ще се промените ли като музика? Как бихте отвърнали на коментари от сорта на „Няма го Киро, няма и HYPERBOREA“?

Андрей: Бих казал, че по-скоро това, което няма да се промени е вътрешната ни нужда за правене на музика и съответно – запазването на цялостта на групата. Като музика – ако няма промяна тук, по-добре да не се занимаваме въобще или просто да си свирим стария репертоар в пиянски формат. HYPERBOREA тенденциозно върви към по-мелодичен и прогресивен Death Metal, като това далеч не е от вчера и още по-малко има някаква връзка с напускането на Киро. Това не означава, че се отричаме от старите ни неща – HYPERBOREA изпълнява музика от всичките си периоди.

Раздялата ни с Киро неизбежно довежда до коментари от сорта на „няма ли го Киро, няма HYPERBOREA”. Такива коментари аз лично намирам за обидни. Да – Киро е бил фронтмен, да – всички знаят Киро, но HYPERBOREA са тези, които правят и изпълняват музика, а Киро в момента не е част от тях. Тези, които държат на Киро – предполагам му имат телефона.

Антонис: Що се отнася до настоящият момент, като музика мисля, че няма да се промени нищо. Единственото нещо, което е логично да се промени, е лицето на групата на живо. Тъй като, когато става въпрос за това, Киро като frontman, за толкова много години е представял HYPERBOREA по собствен начин.

Данчо: Рубикон мисля, че не. Киро е бил вокалист на групата още от нейното създаване, и е нормално като фронтмен, и като човек, който всички знаят като вокалистът на HYPERBOREA, да е нещо като човека-HYPERBOREA за повечето фенове на групата. Но в момента HYPERBOREA просто си търси нов вокалист, това е. Нищо друго няма да се промени.

Владо: Бих искал да допълня малко казаното от Андрей, затова че видиш ли няма го Киро – няма я и групата! Много, между другото, хора твърдят, че ни познават от дълги години и ми е малко странно, как тогава не знаят, че цялата музика е писана от Данчо, Андрей и мен, а и от Крум преди много години в първия албум!? В различни степени всеки от нас си е дал душата да пише музика, като, ако един е давал по-малко в писането на музика, то той е бил полезен по друг начин за развитието на HYPERBOREA. Допълвали сме се. Имаме, както изцяло авторски парчета, така и общи творби с фигури или идеи на всички нас. Текстовете са писани деветдесет и осем процента от Данчо, а Киро мисля, че има един или два текста за целия си престой, като фронтмен, в групата. Това е което Киро е дал в творческия път на групата, но разбира се, никой не отрича всичко останало, което той е направил за израстването и популяризирането на групата. Както вече казах, всеки от нас по един или друг начин е давал от себе си. Така че, нали, би било хубаво, да получаваме и ние дължимото ни признание и уважение за труда, който сме положили през годините. Нека бъдем честни и справедливи. Не казвам, че Киро е лежал само, да не кажа друго, защото всеки е помагал за развитието на групата с каквото може.

20.02.2016 Заедно с ветераните от Past Redemption в Rock Bar Fans

TOS: На концертите ви често представяте нови парчета. Има ли готов материал за записи?

Данчо: Имаме готови шест нови парчета. Раздялата ни с Киро ще ни забави разбира се, но ние усилено пишем нов материал. В момента подготвяме седмо парче.

Владо: На път сме да започваме да записваме трета „дългосвиреща плоча”, така че наистина ни трябва сериозна персона, която да запълни дупката в отбора. Аз съм сигурен, че нашият човек скоро ще се появи.

TOS: Как седи въпроса с лидерството в групата? Има ли един локомотив, който задвижва нещата? Единна ли е групата в решенията си?

Данчо: Донякъде в момента Владо е този човек. Той е най-деен и инициативен и постоянно мисли за групата, дори и сега, когато му се роди син. Да ти е жив и здрав, Владо! Иначе, всичко се обсъжда, и тогава решаваме какво да правим.

Андрей: Има три вида локомотиви: мениджърски, музикални и гръцки. На гръцкия често му кипва водата, преди да е вдигнал температура, но това е заради крехката възраст. Иначе потвърждавам, че Владо е този, на когото мениджърските умения се отдават съвсем естествено.

Владо: Край. Гасете тока! Почвам ви. – Всички се смеят.

Антонис: Аз съм лидера, разбира се…

09.10.2015 На Autumn Souls of Sofia Festival

TOS: Забелязвам, че колкото са по-нови композициите ви, толкова са по-усложнени. Как протича творческият процес при вас? Ще се задълбочава ли комплексността на музиката ви? На къде ще се развивате?

Антонис: Различният състав има много голямо вляние върху формирането на песни. Друг състав в повечето случаи означава и различна музикална посока. Тази посока също се влияе и от зрелостта на членовете, които измислят повечето материял. Други музикални идеи е имал Данчо на 18 години от сегашните му на 43 години. Опа извинявайте на 34 имах пред вид…

Данчо: Усложнението не ни е самоцел. За нас е най-важно ние да се кефим на това, което композираме – трябва да има чувство, иначе се губи смисъла. А седнем ли и си кажем: „Ето сега трябва да това да го направим сложно“, се губи чувството.

Андрей: Не влагаме усилия в посока „комплексност“ – това не е мерило за музика. Работим в посока влагане на повече съдържание в музиката. Музиката просто трябва да бъде разнообразна и интересна, а това не се постига с повтаряне на 3 акорда в рамките на 5 минути. И така в следващите 5 песни – в случай, че някой не е схванал посланието.

TOS: Какво се очаква от новия човек зад микрофона? Без какво е немислимо да бъде един певец на HYPERBOREA?

Данчо: Очакваме от него да е сериозен и отдаден на групата. Немислимо е HYPERBOREA да му е някакво временно забавление.

Андрей: Очакваме също така да бъде силен фронтмен/фронтгърл.

Антонис: Очакваме също и да носи разновидност на алкохол на репетиции.

TOS: Вие сте солидно име на българската Death Metal сцена. Има ли кандидати за поста на основен вокалист и как се представят?

Владо: Има, да! Вече имахме възможност да пробваме няколко човека, които се справиха добре, но ние сме си поставили за цел да дадем възможност на повече мераклии да се пробват, за да имаме и ние по-добра база за сравнение и да направим избор. А и не сме си поставяли ограничения от рода на пол, възраст и т.н., нито пък срок, в който трябва да се намери вокал. Защо пък да не се появи някоя мома с изродски гласови данни? Отворени сме към всички, които имат желание да се пробват, а и за сериозна работа. Тук е момента да кажа, че ние сме осигурили апаратурата, на която да се изявява кандидат „викалото”, т.ч. да не се притесняват, кандидатите, от липсата на такава. Ако, все пак, си донесат микрофон, на който, да разгънат талант и да ни омаят, това ще ги издигне в нашите очи.

TOS: Какво трябва да е готов да жертва един член на групата? И какво жертвате вие в името на музиката си?

Данчо: Музиката отнема много време, пари и усилия, но всичко се възвръща стократно. Така че, не бих казал, че ние жертваме нещо – компромиси с някои неща – може би, но жертва не.

Андрей: Ако жените ни бяха зли, тогава обаче щеше да има и жертви.

Владо: Моята ме бие. – Усмихва се заговорнически Владо.

Антонис: Моята не ме бие. (Чакай бе, аз нямам…)

TOS: В историята на групата е имало периоди, които са по-бедни на концертни изяви. Те били ли са свързани с проблемите по окомплектоването на бандата? Задава ли се известно затишие от ваша страна във връзка с намирането на нов човек зад микрофона?

Данчо: Ако намерим човек бързо, няма да се зададе затишие. Иначе, имаше един период, в който имахме друг басист – Динко, и тогава се бяхме съсредоточили върху писането на нов материал, и затова нямахме толкова концерти.

27.03.2015 Bar-Club Adams

TOS: Какво би било перфектното развитие на нещата за групата в сегашната ситуация? Какви са близките ви планове?

Данчо: Перфектното развитие би било да си намерим бързо вокалист, който да влезе бързо в час и още есента да имаме участия. Близките ни планове са, както вече Владо каза, да запишем EP. Материалът за него е почти готов.

TOS: Препоръчайте ни силни заглавия от българската и международна сцена, които не бива да пропуснем! Какво слуша HYPERBOREA днес?

Владо: Ние имаме много приятели – музиканти, групи, знайни и незнайни! За да не обидим някои от тях, че не сме ги споменали, ще кажем само, че и в нашата татковина има класни банди, които си заслужават да бъдат посещавани по концерти и да им се отдава подобаващо уважение. Иначе всеки от нас слуша разнородна музика. Ето Тони, например, слуша гръцко! – Настава всеобща веселба, в която Антонис не е причастен…

TOS: Вашето послание към феновете?

Владо: Знаем, че е право на феновете да мразят и обичат, която си поискат банда и да казват каквото си искат за нея, за нас, но нека не губят вяра, в това че ние ще се предадем и ще захвърлим с лека ръка всичко, за което сме се борили и постигнали през годините. Аз смятам, че в този състав Данчо, Тони, Андрей и аз сме една чудесно смазана машина и ни трябва само още един елемент, за да не „бръмчим” напразно, а да „газим” смело по сцените. Уверяваме Ви, че това няма да стане! Нашето послание е чрез музиката, която правим и ще правим, затова бъдете сигурни, че пак ще се видим, скоро, на сцената, на някой от клубовете. Всеки, който иска да се свърже с нас може да го направи чрез страницата ни във фейсбук, така че, не се притеснявайте да ни потърсите там! Бъдете здрави и наздраве!

Цялата група шумно и с одобрителни реплики се присъединява към казаното от Владо, след което преминаваме към невербалният етап от срещата ни…

Интервюто взе Rock Thrashler