Математически измерения на космическите нашественици

Изглежда, че колкото са по-широки възможностите да се промотира музика чрез каналите на интернет мрежата, толкова по-трудно стига тя до потребителите си… За фена има критична маса от брой банди, които може да следи, а възможността да следи всички, на практика безплатно, в крайна сметка го кара да отложи или въобще да се откаже избирателно от многото информация! Така все по-често започваме да наблюдаваме рецидивиращи двугодишни турнета за представянето на нов албум. Такъв бе и този щастлив случай.

Внимателният подбор на пакета групи, очевидно, бе продиктуван от желанието да се подчертае претенциозното Progressive Death Metal равнище на европейската част от тази сцена. Немското продуциране на турнето, пък, осигурява стегнатата дисциплина и строгите параметри на концертите. А свежият екип на Projector+ дава сигнали, че ще има причина да ги похвалим при някоя годишна равносметка, примерно…

Obscura

Има всички признаци, че концертът ще започне по график, но публиката, съвсем по ориенталски, чувствено закъснява, което ми дава възможност да „инспектирам” подробно обстановката. Съвсем в немски стил, турнето е подсигурено с минимални като размери техническа екипировка, от която традиционно се изваждат големи резултати! Дали заради късане на техническата съвместимост „Германия – Франция” или просто поради особеностите на FRACTAL UNIVERSE, звученето на французите е много неудовлетворяващо…

Fractal Universe

Диктуваното от пулта темпо сякаш задъхва бандата, макар музиката им да включва пространни пасажи от акустики и баладични моменти, изпълнени в сложен Progressive Metal маниер. Рифовите части са дропнати, а саундът на седем-струнните им китари е решен така, сякаш нещата се свирят от клавири. Твърде многожичният бас не се чува на рифовете и само наблюдаваме претенциозни артикулации. В така формираното звучене не става ясно има ли добавка от пулта, но на по-бавните пасажи момчетата се представят много грамотно. Гласът на фронтмена/китарист е предимно чист или с мелодичен харш. Много стриктното пазене на тона е съчетано със значително „запушване” на гласа, от което страда силата му и се разчита на корекциите на озвучителя.

Fractal Universe

Последното издание на FRACTAL UNIVERSE е концертен запис и поне що се отнася до мен, остава загадка реализацията му. След третата песен, групата има кратко време за анонс, където се опитват да внушат, че следващото парче е за куфеене. Дропнатата му рифовка произвежда равномерен шум, при който акцентите се слагат изцяло от барабаните. Ако не е бавната инструментална част, това щеше да е просто шумова пауза. Тук и на последния трак ясно влизат клавири от пулта. Групата остава впечатление за висока музикална култура, но все още се бори с модерните тенденции в звукодобиването! Хубаво е българските групи, които също се заплесват по тези тенденции, а са с доста по-скромни технически спосоности, да видят FRACTAL UNIVERSE на живо, за да си направят сметка, какво рискуват, излизайки от репетиционната!

Феновете

Страничният Black/Death проект на Steffen Kummerer (v., g. Obscura) е една приятна добавка към този тур-пакет, макар групата да не е много активна последните години. Музиката на THULCANDRA е сътворена по някои калъпи, но основното ѝ свойство е, че доставя удоволствието от основните универсални мелодико-ритмически закономерности. И ако стилът е взел повече от Black Metal-а, то вокалите са повече във вените на Death-а. Подчертаните мелодии са уникални за всяка песен и са много ухолепчиви. Ритмиките са азбучни, но орнаменториката е забележителна с преходите си, акустиките и мелодичността. Вокалите са обилно оработени с 80-тарско ехо.

Thulcandra

След четвъртата песен THULCANDRA прекъсват монолитната си поддръжка от пулта, излизайки с трак от акустична аутродукция и имат време да ни приветстват. Ще изсвирят за нас ново парче, което си му е време, имайки предвид, че последният им студиен запис е от 2016 г. Песента е еманация на стилистиката на германците, но облечена в по-дълга и сложна композиция, споена от мелодични линии, някои от които са клавирни от пулта. Особеностите на хармониите и в последната песен говорят, че основният композитор в групата е един. Типично рокаджийският туш на финала извиква първите овации за бис. Немската програма, обаче, е неумолима.

Thulcandra

На богатия мърч щанд виси надпис, че цените са съобразени с регионалния стандарт. И това наистина е така! Примамливи предложения от всички групи извикват комплимент към покупателните ни желания и съдейки по феновете, комплиментът бе върнат!

Атмосферата

Изящната обложка на „Illuminati”, още парещия нов албум на GOD DETHRONED, си заслужава добиването му на винил! Дълга spoken/keyboards интродукция с ритмика звучи, докато групата се нарежда по сцената и приветства феновете с united знака. Интрото отшумява.

God Dethroned

– София!!! – Провиква се многозначително Henri Sattler (v., g.) и бандата забива първото и заглавно парче от новия си албум.

God Dethroned

Прави впечатление, че саундът се перфекционизира, рифовката звучи ясно и балансираността взема връх! Музиката на нидерландците е по AMON-AMARTH-ски простичка, но влиянията на GOD DETHRONED са многопластови и преминават през Black, Thrash, Epic и Death Metal. Строго металният харшов вокал е подходящ за изява във всички тези конотации на екстремната музика. Ефирните клавири, поддържащи хармонията са добавени от саунд-инженерите. Равноделният ритъм има бързи и бавни моменти, където блесват китарни мелодии или не покорява бласт машината Michiel van der Plicht.

God Dethroned

Посланията на GOD DETHRONED докосват скеча и новият им албум в своето студийно превъплъщение е мелодично-олекотен, но на живо групата прави впечатление на доста сериозна в прецизността и разнообразието си група. Blackened Thrash-арията „Villa Vampiria” ме грабва и ми подсказва, че момчетата не са пропуснали ранната дискография на SLAYER! Епики, Gothic, Black, Heavy (Най-вече в солата.) и Thrash/Punk влияния правят от сета им интересно и богато преживяване, което не е лишено от приятни хармонии. Струнниците умело имитират бек-вокали, но нечовешките преекспонирани хармонии подсказват, че те са добавени от пулта. Стегнатият им сет завършва дисциплинирано и някак внезапно.

          Сетлист GOD DETHRONED:

          Intro

1. Illuminati
2. Book of Lies
3. The World Ablaze
4. Villa Vampiria
5. No Man`s Land
6. Spirit of Beelzebub
7. Gabriel
8. Escape Across the Ice (The White Army)
9. Nihilism

Както и GOD DETHRONED, OBSCURA не идват за пръв път в България, но и двете групи заслужават вниманието на феновете. Както вече споменахме, германците втора година представят иначе топло посрещнатия и от фенове и от критика албум „Diluvium”. С немска прецизност и съвсем по план в 22:15 ч. клавирна интродукция извиква вниманието ни, а немските Tech. Death Metal корифеи влизат рязко с по-старо и агресивно парче, от продължаващата им космическа сага. Звукът продължава да бъде прецизен. Германците свирят със седемструнни китари, но рядко посягат към дропнатия сегмент в изящните си разложени акорди и рифове. Сложните Prog. Death Metal композиции извикват усещане за елитаризъм. Песните от новия албум са размесени с по-стари техни композиции. Вокалите пленяват с разнообразието от бленди (За стила…) и обхвата си.

Obscura

Напоследък свикнах хедлайнерът да е по-независим от разнообразния бекграунд и диктовката на пулта, но при OBSCURA нещата си остават на контролирано равнище. Пред много от песните има интродукции, различни от студийните варианти, като семпли от тях звучат и в съответното парче. Различни хорове, шумове и акустики доукрасяват композиционно музиката, но и диктуват едно препускащо темпо, което дистанцира групата от публиката ѝ. Космичността им, обаче, позволява това!

Obscura

Още в ранното си творчество OBSCURA заявиха своята претенция death metal-ът им да е наследник на DEATH. Новият им албум, освен оп-олекотен, е посегнал и по-напред в тази насока, към музициране в шаблоните на CYNIC. Бас фигуративността на Linus Klausenitzer много напомня на съсредоточената лудост на Sean Malone (b. Cynic). Prog. компонентът им е строго авторски и макар да напомня на места за PSYCHOTIC WALTZ, OBSCURA намесват джаз хармонии. Едновременно с усложненията от всякакъв характер, германците сякаш са композирали определени сегменти от песните си за почивка и има цели пасажи, контрастиращи с простовати музикални форми. Някои от песните им се сливат, а честите смени в темите и темпата водят до това, че за да ги отличим при така построения и озвучен сет, трябва да сме нагазили сериозно в дебрите на изказността им.

Obscura

Чак преди последното парче от регулярната програма, групата се представя. След композицията ние, разбира се, искаме добавка. Добре подготвеният от бекграунда бис ни бива предоставен. Финалното парче/бас соло, сякаш успокоява страстите, OBSCURA се покланят и феновете биват отпримчени от този друг свят, чието нашествие трая 75 минути…

          Сетлист OBSCURA:

          Intro

1. Anticosmic Overload
2. The Seventh Aeon

          Church Intro

3. Ode to the Sun

          Intro

4. Emergent Evolution
5. Diluvium ->
6. Mortification of the Vulgar Sun ->

          Acoustic Outro/Intro

7. Septuagint ->

          Acoustic Outro

8. Vortex Omnivium
9. Alone

          Noise Intro

10. Universe Momentum
11. Akrόasis ->

          Acoustic Outro

12. An Epilogue to Infinity

          Бис:

          Acoustic Intro

13. Ten Sepiroth ->
14. A Last Farewell

Obscura

Rock Thrashler

20.02.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!