Здравей, Ники, представи групата (за пореден път) на читателите на The Other Side…

НИКИ: Първо нека поздравя The Other Side за подновената активност. Радвам се на възможността да поговорим отново за групата. А сега предствянето. Аз съм Ники китара и вокал на Eufobia, а освен мен в групата са също Стефан на бас, Благо барабани и най-новото ни попълнение Иван китара. Всички те са добре познати на интересуващите се от ъндърграунд в България освен покрай Eufobia с уастието им в редица други групи и проекти.

На края на 2012 г. сме. Каква е равносметката за EUFOBIA и за теб?

НИКИ: В последните години като цяло успяхме да наберем добра инерция покрай издаването на „Insemination“ през 2010-та и обновеният „Cup of Mud“ през 2011-та, влизайки в непрекъсваем цикъл на записване, снимане, издаване и промотиране. На практика свикнахме всеки ден да се слува нещо ново покрай групата. Все пак успяхме да обиколим полвин Европа свирейки, делейки сцената или дори турбуса с утвърдени групи като Vader, Gorgoroth, Malevolent Creation, Dark Tranquillity, или с истински ъндърграунд братя по оръжие като Krow, Bane, Negative Core Project Soul или пък Soul Sacrifice, което само по-себе си е постижение. Като че ли в сравнение с предходните две години 2012-та се явява малко по-скромна откъм изяви, но все пак посвирихме и попътувахме достатъно и няма повод да сме недоволни. Завъртяхме се из добре познатата Румъния и Балканите като цяло, включихме се като съпорт на Onslaught за трети вече път, свирихме и на места които не бяхме посещавали преди, срещнахме много нови хора, доста от които вече причисляваме към своите приятели, подкрепихме промоциите на новите издания на приятелите ни от Negative Core и Soul Sacrifice и не на последно място ни остана време да подготвим и аранжираме следващият наш албум.

Eufobia: Ники, Стефан, Иван и Благо

Какви са ви плановете за 2013-та?

НИКИ: На първо време, непосредствено след преминаване на новогодишния махмурлук смятаме да се занесем в студиото и да започнем най-накрая записите на предстоящия албум. Идеите са узрели отдавна. Доста от парчетата са свирени и отработени на живо и нетърпението е огромно мисля във всеки един от нас да ги реализираме най-накрая. След като запишем, разбира се ще направим и клипове към някой песни, ще подготвим изданието и след като е вече факт ще промотираме с голямо турне из Европа както се полага. Този път сме замислили нещо доста по-мащабно от преди и с помощта на някой хора заявявили интерес и готовност да помогнат и подкрепят групата, моята искрена надежда е че с малко повече късмет нещата ще се случат вече както са планирани.

Предстои да запишете трети албум, какво е новото в него?

НИКИ: Мисля че предстоящият албум напълно отразява желанието ни от една страна да се развиваме музикално, а от друга да останем верни на характерния ни стил и звучене. Най-голямата разлика с предишните два албума е че за разлика от там където парчетата са композирани за една китара, тук са направени за две, което дава много повече богатство на идеите. Все пак това е първият албум създаден като квартет, тъй като преди това не сме имали втора китара. Колкото и клиширано да звучи парчетата се усещат като по-зрели, като сме заложили повече на мелодията, култивирайки първичната агресия характерна за предишните ни неща.

Нещо за текстовете да кажеш? Отново ли се вихри Маркизът?

НИКИ: Според мен Маркиз дьо Сад е успял доста добре да долови и опише отвратителния характер на човешката природа по най-изчистеният и брутален начин. Ние също се стремим да покажем и разобличим същността на човека прикрита неумело под маската на мнимата цивилизованост и поради това влиянието на маркизовото творчество над текстовете ни като цяло е значително. Проблема е че на хората не им харесва да се гледат в огледалото и затова както нашите текстове така и творчеството на Дьо Сад остават неразбрани често пъти. Все пак в предстоящият албум текстовете на доста по-разнообразни теми и всяка песен носи своето послание, но без да се отбягва от основното сатиризиране, или по-скоро САДиризиране на заобикалящата ни реалност.

А какви концертни планове имате?

НИКИ: Ако всичко успее да се случи както е планирано ни предстои да заминем на голямо Европейско турне в подкрепа на албума. Имам нещо съвсем конкретно в предвид, но за сега не смея да споменавам нищо по въпроса за да не разваля магията. За жалост в случая не всичко зависи от нас, и понеже много обещани ни неща преди са се отменяли в последната минута, гледам да премервам думите си ориентирани към бъдещето, но все пак се надявам с малко повечко късмет нещата да се подредят за нас. Като цяло поради ред причини предпочитаме да заложим на турнетата за сметка на единичните си участия. Те и повечето групи неслучайно са на този принцип.

Eufobia

Всеки албум е съпроводен със заснемането на видео клипове. И този път ли традицията ще бъде спазена?

НИКИ: Бих казал че клиповете са много важна част от цялостната промоция на всяка група и влиянието им ще продължи да нараства заедно с влиянието на социалните мрежи и на сайтовете за видеосподеляне. Визуализацията на музиката ни естествено винаги е била първстепенна за нас. За жалост това което ни е пречело досега да заснемем клиповете по начина по който сме искали е бил жалкия бюджет с който обичайно сме разполагали, и в рамките на това все пак сме успели мисля да направим някой не лоши за гледане неща. За следващия на албум се надяваме на доста по-добро финансиране което ще ни позволи да реализираме клиповете най-накрая както подобава за да постигнем подобаваща визуализация на музиката която създаваме. Сценариите и идеите са готови отдавна, дори сме направили някой проби които ми дават увереност че ще успеем да избягаме от клишето група свиреща в репетиционна.

Не е ли време EUFOBIA да реализира своето мащабно DVD?

НИКИ: Твърдо не. За жалост сме далече от момента да сторим и това. Има още много хлебец да похапнем до тогава. И в прекият и във преносен смисъл. Нашата група едва сега започва да набира някаква популярност и за жалост все още доста от потенциалните ни слушатели изобщо никога не са чували за нас. Освен това повечето хора които слушат Eufobia са намират извън пределите на отечеството и са разпръснати на сериозни разстояния един от друг от което мащабността определено би пострадала. Според мен едно успешно DVD може да си позволи единствено една вече отвърдила се световно група, а не просто клубна ъндърграунд шайка с потенциал каквато ние сме. За сега за нас ще бъде по-добре да се концентрираме върху развитието на потенциала си и когато сме наистина готови DVD-то ще си дойде естествено от самосебе си.

Как ще коментираш ситуацията с днешната порно индустрия?

НИКИ: Ами аз лично нито гледам порно нито изобщо се интересувам много от тази индустрия. Това което се е случвало да попрегледам ми е било доста скучно и пародйино направено. Нито един подобен филм до сега не е успявал да ме грабне истински. Не искам да се изявявам като критик на нещо което не ми е в компетенцията, но все пак си мисля че с малко повече фантазия тези филми биха могли да се направят доста по-интересни и гледаеми. Проблемът е в това че тази индустрия е предназначена за масовия зрител който така или иначе си е доволен и не му трябва кой знае колко повече. Лошо няма принципно, но просто не е по вкуса ми. То и с гледане не става и без това, така в случая бих предпочел да бъда човек на действието.

Какво е твоето мнение за българската метъл сцена?

НИКИ: Аз вярвам че имаме достатъчно добри групи, които заслужават много повече от това което получават, но това което убива сцената са последиците от нихилистичният ни Български манталитет. Хората в Родината толкова време са били потискани че всеки се е затворил в собствената си черупка и не се интересува от нищо и от никого а за да успее каквото и да е хората трябва да умеят да работят заедно, да общуват, да си помагат и да се радват един другиму на успехите. И в случая не говоря просто за метъл сцената, това е причината да не върви каквото и да е в държавата, и понеже промяната на манталитета е трудно постижима според мен единственият изход е навън. Единственият начин една Българска група да успее е да търси пътища зад граница. За щастие света така се е глобализирал че това съвсем не е толкова трудно в настоящият момент.

Eufobia

Къде виждаш EUFOBIA след 10 години?

НИКИ: Надявам се след 10 години да сме успели вече да запишем албумите които сме искали да запишем, да сме заснели видеата които сме искали да заснемем, да сме успели да пропътуваме пътищата които сме искали да пропътуваме, да сме намерили хората които сме искали да намерим, радващи се и оценяващи това което правим, и да е дошъл момента в който ще можем с радост и гордост от постигнатото да се разделим със сцената за да отстъпим мястото на актуалните групи в които свирят хора на подходящите години заредени с хъс и ентусиазъм. Много са малко групите които успяват да слязат навреме от сцената преди да се превърнат в застарялата пародия на себе си. Не виждам себе си и групата в такава роля, колкото и странно да звучи изказано сега.

Забравих ли да те питам нещо?

НИКИ: Дори да си забравил нещо би могъл да ме попиташ следващият път. Надявам се да имаме повод да си поговорим отново в недалечно бъдеще, когато всичко което съм загатнал се предполага да е вече факт.

Твоето послание до феновете и читателите на The Other Side…

НИКИ: Няма да се уморя да призовавам хората да ходят по концерти и да подкрепят групите. Не мисля че биха могли да загубят нещо ако решат да отворят ушите си дори за родната музика. Най-много живота им да стане по-активен и интересен. Трябва да се знае че пиянстването в парка с тениска на Sepultura не прави никого по-метъл от останалите. Не че е лошо само по себе си, но има много по-добри неща за правене

Последни думи…

НИКИ: Честита 2013 на всички истински фенове на екстремната музика.

Въпросите зададе: Mrazek

Снимки: eufobia.com