На 14, 15 и 16 април в бар-клуб „Адамс“ – великденски караоке маратон и чукане с яйца. Началото на събитието е от 22:00 ч., входът е свободен. Сцената се намира на ул. Ангиста 6 (до пл. Сточна Гара). Вижте програмата на клуба за април.

За повече информация посетете www.barclubadams.com където ще намерите всичко на едно място – календар с предстоящите събития, снимки от минали събития, промоции, коментари и всичко друго, което ви интересува.

Свети Йоан Кукузел е българин, роден през 1280 г. в гр. Драч (Дуръс), днешна Албания, а умира през 1360 г. в Атонския манастир – Великата Лавра. Неговите певчески възможности с великолепен диапазон на гласа и тембъра му отреждат прозвището Ангелогласния.

Можем с основание да твърдим, че Йоан Кукузел е сред най-изявените българи през Средновековието, признат още от своите съвременници за велик певец и композитор, за истински приемник на древните православни творци св. Роман Сладкопевец (VІ в.) и св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Той създава нов музикален стил и нотно писмо в многовековната православна музика, обновявайки я с живите елементи на тогавашния български фолклор и идеите на исихасткото учение. Родоначалник е на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодични фигурации, наситени с множество украшения. От богатото творчество на „ангелогласния българин“ са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове, сред които „Аниксантари“, „Голямото Исо на пападическото пеене“, „Херувимска“, както и „Полиелей на българката“, най-известната му творба, които поради богатата си орнаментика изискват виртуозна певческа техника и талант.

Свети Йоан Кукузел – Полиелей на българката

От малък Йоан Кукузел останал сирак, но поради забележителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол/Цариград. Йоан постъпил в училището при църквата „Св. Павел“, най-прочутата по онова време школа за църковни певци, в която учели предимно деца от негръцки произход. Вероятно по това време се появил и прякорът Кукузел, защото когато го питали какво яде, той отговорил на гръцко-български: „Кукия ке зелия“ (боб и зеле) и затова момчетата го нарекли Кукузел.

Талантливият българин бил забелязан от император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.), а негов учител бил самият цариградски патриарх Йоан Глика (1315-1319 г.). От Цариград св. Йоан се завърнал в Драч, но след кратко пребиваване в родния край Йоан Кукузел се озовал отново във византийската столица, извикан навярно по поръчение на самия Андроник ІІ. След свалянето на императора българският монах, който и без това търсел по-благоприятна среда за уединение и творчество, заминал за Света гора. На Атон св. Йоан постъпил в лаврата „Св. Атанасий“, в която по същото време съществувала истинска българска „школа“ („старците“ Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин и др.). През 1355 г., когато цариградският патриарх Калист (известни са връзките му с българските му събратя, особено със св. Теодосий Търновски) посетил Света гора, той специално се срещнал с Кукузел. По този повод един съвременник пише, че св. Йоан имал „глас славен и нежен, глас като на сирена…“

В „Житие на преподобни Йоан Кукузел“ специално се отбелязва ролята на майка му, «благочестива и богобоязлива жена, която се грижи да му даде християнско възпитание и го изпраща да изучава Свещеното Писание“. Докато учи в Цариград, той изпитва силна тъга по майка си и след дълги увещания получава разрешение да се завърне в родния си край. В „Житието“ пише: „Щом пристигна близо до дома си, Йоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя».

Изследователите предполагат, че именно в Драч се е зародила идеята за знаменитата му творба „Полиелей на българката“, посветена на неговата майка и думите й „Мило мое дете, Йоане, де си ми?“, предадени в житието на светеца на български език с гръцки букви.

„Полиелей на българката“ в изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ с художествен ръководител Таня Христова, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велика събота, 15 април, след новините в 21:00 ч.