Тумир беше специална секта сред българите, която се състоеше от седем разказвачи. Канът ювиги – върховният владетел на българския народ, беше глава на сектата на тумирите. Те помнеха цялата история на българите от най-древни времена до днес. Обикаляха из българската земя и разказваха приказки и истински истории, които се бяха превърнали в легенди и митове.

Тумир никога не ловуваха, не воюваха, не биваше да носят оръжие и ако те не заговореха първи, никой нямаше право да ги заговаря. Хората смятаха , че тумир непрекъснато повтарят наум историите, които трябваше да знаят.

Освен че беше чест да бъдеш тумир, беше голяма отговорност и тежко бреме, защото за да не забравят да са винаги съсредоточени и да останат винаги тумир, на младите разказвачи им се избождаха очите. Така тумирите цял живот обикаляха със своите дълги черни власеници с качулки и се взираха с невиждащите си очи към върховният Бог на българите…