The Other Side

Начало » Българска сцена » Metalhead Meeting: Бира, мамалига, руска пляска и бразилска самба в едно

Metalhead Meeting: Бира, мамалига, руска пляска и бразилска самба в едно

Категории

Архив


https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/t1.0-9/10462876_10201250693308044_90799273375473790_n.jpg

По старите калдъръмени улички на Букурещ е пусто, събота сутрин e, мотаят се само бездомници и клошари, проскубани кучета лениво се излежават под първите утринни лъчи, работят единствено денонощните будки за ‘covri’ – демек, вкусните румънски гевречета, носи се аромат на топло кафе. Първите часове на зората предвещават жега, пек и най-после намек за истински летен ден. Седми юни е, и ни чака едно горещо посрещане на лятото в компанията на хедлайнерите ARKONAMOONSPELL и SEPULTURA, а събитието е METALHEAD Meeting 2014 – еднодневен фестивал, провеждащ се в Букурещ.

Sepultura

Sepultura

Римската арена в парк Карол тази нощ ще приюти над 3200 фена, под погледа на луната ще господстват музиканти от Латинска Америка до Източна Европа. Сцената е огромна и пред нея постепенно се пълни с народ. Девойките зад щандовете с бира с усмивка утоляват жаждата на пресъхналите устни, на щанда с мърч има всякакви глезотийки за феновете колекционери – тениски, дискове, плакати.

Moonspell

Moonspell

ENDSIGHT е групата, която открива събитието. Атиняните създават бандата през 2009 година, имат два издадени албума, а стилът е метълкор и мелодичен детметъл. Изключително представяне на изпълнителите, добър звук и добра загрявка за предстоящото и въпреки ранното им излизане на сцената, дано бъдат забелязани от повече фенове.

Diamonds Are Forever

Diamonds Are Forever

Следва младата румънска метълкор банда от Клуж Напока – DIAMONDS ARE FOREVER. Свирили на една сцена със Suicide Silence, Veil of Maya, Betraying the Martyrs, Super Butt, Give Em’ Blood, Subscribe.

Sincarnate

Sincarnate

Пред сцената настъпва леко оживление и се поставя началото на панаира. Продължаваме да се наслаждаваме на приличен звук, фестивална атмосфера и студена бира заедно със SINCARNATE – румънска дуум/дет метъл банда с два албума и един дългосвирещ зад гърба си. Тя е създадена през 2005 година в Букурещ. За тези години групата претърпява доста промени в състава си, а в България гостува няколко пъти.След доста суперлативи за бандата, очакванията бяха големи, но си останах само с тях. Може би поставена между енергията на метълкора и цвета на хардкора, изпълнението им ми се стори скучновато.

Last Hope

Last Hope

Нямам търпение на сцената да се качат нашенците LAST HOPE. Може би това бе най-доброто им представяне, което сме гледали. Обичана банда от румънците, обичана и от нас. За съжаление, групата е в намален състав – липсва Атанас. Пред сцената сме готови за панаир, българската група сред публиката заглушава изпълнителите със скандирания – „България“, и бива наградена за ентусиазма, подкрепата и присъствието си със специален поздрав от Алекс. Избухват само както те го могат, а феновете отдават дължимото с мош пит, съркъл, стена на смъртта, боди сърф – въргалът е в пиковия си час, полуголи потни мъжки тела летят в погото и сякаш се обръщаме към своята животинска същност – звярът дава воля на първосигнални чувства и емоции. Енергия, освобождение, енергия, освобождение, енергия и фък дъ систем, фък полис. Перфектен звук, простота и ярост ни караха да искаме още и още. Благодаря, че ни напоихте със свобода, момчета.

there’s no justice, there’s no peace there’s no freedom – fuck police… there’s no justice, there’s no peace
there’s no freedom – fuck police… този рефрен още дълго звучи в главата ми.

Arkona

Arkona

Е, няма как, ще трябва да се освободи сцената за руските паган фолк метъли от ARKONA.

Руска фолк група как да излезне на сцената, естествено, облечени в рубашки, кожени панталони и Маша наметната с неизменната вълча кожа (не зная дали е наметната с вълк, лисица или особен род суек, но заради всички поверия и легенди в славянската, а и не само, митология, аз си избрах това животно). Дали това е чиста проба позьорство – вижте ме мен жената воин, или идеята за сливане с вълчата душа и овладяване на вълчия нрав според древнославянския култ към животното е причината – сал Маша си знае, но вълчата кожа, която често е служела за знаме на римските манипули сякаш намира своето естествено място насред римската арена.

Arkona

Arkona

Да обърнем поглед към сцената на действие и да видим какво ни чака там. Владимир „Volk“, който от няколко години е постоянен член на бандата, овладял етно инструментите до съвършенство, за мен е най-забележителната фигура на подиума. Докато Маша подскача и редува ревящи вокали с езически напеви, този човек накара гайдата да разтвори сетивата на всички три хиляди фена. Накара ни да се веселим, потропваме в ритми, съчетаващи фолк и рок, и за знаещите руски бе лесно да разберат разказваните истории за славянски богове, култура, история. Веселбата и на трибуните, и пред сцената достига висоти, народните ритми въздействат на най-коравите метъли. Явь, Гой, Роде, Гой!, На страже новых лет, Славься Русь, Ярило… вдигнати ръце, поклащащи се тела, танци.

Moonspell

Moonspell

Изпращаме славяните с ръкопляскания, а аз с нетърпение очаквам любимата си банда – португалските готици MOONSPELL. Това ще е първото ми тяхно гледане, (най-вероятно и последно), въпреки че са гостували в България достатъчно пъти.

Първи акорди с Axis Mundi, Нандо излиза с легионерски шлем на главата, който не се съчетава особено добре с лачените черни гащи. Мога да кажа, че претърпях тотално разочарование. Няма по-скучна група в лайв изпълнение.

Moonspell

Moonspell

Фернандо и компания ще слушам само в къщи, на уредбата. Толкова. Като че ли и звукът беше с идея по-зле от преходния. Рибейро продължава с Alpha Noir от едноименния албум , Finisterra и Night Eternal, Opium, любима песен от албума Irreligiou, представен още с Mephisto, Awake и епичен край с Full Moon Madness, която ни накара да завием срещу луната и да празнуваме, разнообразна тълпа от хора обединени в лудостта на тъмнината и любовта към музиката… Full Moon Madness, We are as one and congregate… И да, въпреки скучноватото изпълнение, Нандо спря сърцата ни, замрази душите ни, открадна ума ни и ги държа в чернотата на нощта в продължение на час.

Sepultura

Sepultura

Баш хедлайнерът на вечерта – SEPULTURA, банда от горещата Бразилия, след толкова години все още много противоречиво приемана от феновете. Акустиката в Arenele Romana е страхотна и в комбинация с перфектно озвучаване се получава една изригваща Сепултура, една смазваща Сепултура, една помитаща Сепултура. Въздействаща върху всички сетива Сепултура, а аз се чувствам като вуду кукличка, някой друг отваря устата ми, движи ръцете и краката ми, не мога да се самоуправлявам, а музиката, като чук разтрошава и малкото здрав разум останал в мен. Магия или просто музика с камъни. Ненаситност и глад обединяват подивялата тълпа, тази малка общност от фенове иска още Сепултура, иска още музика, иска още звук.

Sepultura

Sepultura

Andreas Kisser, Paulo Jr., Eloy Casagrande, Derrick Green… тридесет години по-късно братята Кавалера вече ги няма, но Сепултура продължава да триумфира и завладява поколения фенове. Остарели, но само външно, отпечатъкът на времето е оставил следи върху тях, няма как, но имам чувството, че там, на подиума, стоят същите бунтари отпреди толкова лета. Е, като изключим уникалният барабанист Eloy , който е най-новото попълнение в групата, но за сметка на това показа завиден професионализъм. А Derrick, какво да кажа за този огромен чернокож мъж? Харизма, харизма и пак харизма 🙂

Sepultura

Sepultura

Да оставим музиката да говори, а? От първите звуци на интрото на „The Vatican“, та до финалните акорди на „Roots“ ние сме свидетели на смазващо шоу. Защото Сепултура е група, която не търпи компромиси в изпълнението на живо и в това е нейната сила.

Sepultura

Sepultura

Групата представи много добър сет лист – минаваме през най-силните албуми в дискографията на групата „Arise“ и „Roots“, кавърът „Da Lama Ao Caos“, изпълнен от Andreas Kisser, е последван от „Inner Self“, „Territory“, „Arise“ . „Refuse/Resist“ – бандата оставя инструментите си, идва ли края – не сте познали момчета, тълпата е ненаситна, никой няма да ви пусне да слезнете от сцената. Следват още три песни – Trauma of War, Ratamahata и със зазвучаването на Roots ние знаем, че дойде края.

Sepultura

Sepultura

Лека нощ, Бразилия и благодаря на Емил и Metalhead за чудесното изживяване и както винаги – перфектна организация.

Aziata

Фотограф: Йосиф Милчов ©

7 юни 2014 г., Arenele Romane, Букурещ

Фотогалерии от MetalHead Meeting 2014:

DIAMONDS ARE FOREVER

SINCARNATE

LAST HOPE

ARKONA

MOONSPELL

SEPULTURA


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: