Не си мислете, че студеното време в София около 23 април 2017 г. е резултат на промени в климата, намалена слънчева активност или резултат на заклинанията на якутски шаман. Работата е там, че специални съоръжения са охлаждали с течен азот площадката за кацане на космическия кораб, наречен PAIN, пилотиран от капитан-комодор Peter Tägtgren.

Pain

Сред студени космически ветрве, на кръстопътя на галактитечските реки и столичните канали е разположен космодрумът Mixtape 5 (да не се бърка с Байконур). Въоръжен с фенерче тип „джобен телефон“ пробивам път през тъмните субекти-уфолози и научавам тревожната вест, че корабът още не е кацнал и концертът ще започне със закъснение. Това е повод за посещение на близката сладкарница и изяждане на запасите от сладки и солени пасти, донесени от екипажите на други космически експедиции.

След справка в галактическата информационна мрежа научаваме, че DUST IN MIND няма да свирят, за да бъде компенсирано поне частично закъснението, което, според началник-експедицията Peter Tägtgren, се дължало на „ужасния ден“ и „изпускане на ферибота“. Жалко.

Pain

Към 22:00 ч. вратите на клуба отварят и хората (жителите на нашата планета) постепенно започват да влизат, без да се правят тапи или блъсканици – тихо и спокойно. Звучи музика на DUST IN MIND, които се извиняват с надпис на мърча, че няма да свирят, и си лафят с феновете. На сцената ни посрещат „извънземните“ прозрачни барабани на David Wallin, ефектно осветени.

Pain

В 22:30 ч. гръмва популярен шлагер на Billy Idol. Клубът е пълен. Този път няма да се прибера с метрото. Ще трябва да хвана совалката. Ето го и Peter Tägtgren с развързана усмирителна риза и бяла китара. PAIN ни подкараха с „Pain in the Ass“, „End of the Line“ и „Zombie Slam“.

Pain

Бърза смяна на китарата за настройка и пробължаваме с „I wanna be“. Пушеци. Китаристът Greger Andersson подрънква (виртуозно) и на кухарката на стойката пред него. „Те идват“ – помислих си и отворих тефтера да запиша поредната мъдрост в него. В образувалата се пауза Peter сподели: „София! Най-великият град на света!“ – последван от публиката – „Пешо! Пешо!“ – след което Пешо призова да бъдат аплодирани DUST IN MIND. „Чаках да се завърна тук?“ – „Пешо! Пешо!“ – „Трогнат съм в сърцето си! Луди сте! А ако ви дам телефонния си номер, ще ми се обадите ли?“

Pain

„Call me“ – движението на групата е като торнадо по сцената, правейки прийома „поглед в очите на всеки“ (такова нещо видях на концерта на ARCH ENEMY), в момента в който всичко ескалира – бац, „технически срив“, какво става тука бе?! Peter погледна на ляво с възгласа „Идиот!“ – и там изкочи кукла на Joakim Broden (SABATON) и се включи в припева на песента. Майсторски изиграна сцена! Стана весело.

Pain

„It’s Only Them“. Не виждам усилватели, сигурно и те като барабаните са прозрачно-невидими. Един бързак от техническия екип притича и надраска нещо на сетлиста на Peter Tägtgren. Следват „Suicide Machine“ и „Great Pretender“. Движението по сцената не спира, малко пози „гръб-гръб“ като истински рок звезди.

Pain

„Monkey Business“. Нашият боен другар и фотограф Димитър Баръмски се е наврял баш у мелето и отправил обектива на телескопа към сцената и космическите обитатели там. Вижте пълната галерия от концерта. Пешо размахва ремъците-ръкави на усмирителната риза като виден развързан пациент от Карлуково.

Pain

Пак кухарката – идва ред на „баладката“, едноименната на албума и турнето „Coming Home“. Русото лелче на мърча не спря да припява през цялото време „I’m coming home“.

„Black Knight“ и „скок-подскок“ на „Same Old Sons“. „Те са тук“ – каза си жадният редактор и прелисти страницата на бележника си, записвайки сигналите от кораба-майка. Peter Tägtgren пак четка София. Представя ни басиста Jonatan Olsson и новия китарист Greger Andersson, който поздравява публиката: „Fuck you!“ – в отговор се чува самотен вик – „Е….йеее!“. Балансът е запазен.

Pain

„Jonatan, харесваш ли жени?“ – ехидно попита Пешо басиста си. Така преминаваме към „Dirty Woman“, последвана от „I’m Going in“.

В образувалата се пауза, групата имитира напускане на сцената (май не им се напускаше особено), пък и нямаше нужда да позират с прибиране зад кулисите и театрално излизане. „Върнах се!“ – отсече Peter Tägtgren и покани DUST IN MIND на сцената. Аплодисменти за французите. На сцената се появи българският трибагреник.

Pain

Peter сподели, че песента, която ще изсвирят, за него е една терапия от 1999 г. насам – „On and On“. И разбира се, усещането е, че космическият кораб каца в задния двор, а завършекът, „Grand Finale“, е „Shut Your Mouth“.

23:55 ч. Преди да се спуснат завесите, поклони пред аплодиращата публика. Аншлаг! Звучи мелодия от стар филм.  Благодарим, Пешо, благодарим, PAIN!

Mrazek
Mixtape 5, София, 23.04.2017 г.

Феновете