На 2 октомври 2015 г. ще бъде дадено начало на „Post culture stage“/ „Пост-културна сцена“ в гр. Пловдив – новата платформа, чийто слоган е „Изкуство, а не арт“.

Пост-културната сцена ще заеме мястото на подземната част на клуб „Петното на Роршах“. Зад идеята на тази сцена се крият не само музикални събития, а една съвкупност от културозапазващи дейности. Литературни клубове и четения, концерти, тематични вечери, кинопрожекции, изложби и театър.

В официалното обръщение, публикувано по-долу, може да разберете кредото на съставителите на този проект. В него е заложена идеята за взаимопомощ между хора, готови да поставят статуквото под въпрос, чрез единственото нужно средство за това – развитието.

Идеята за пост-културната сцена представлява логичното разгръщане на поредиците „Последните първи“, „City Rock Gigs“, „Spirt & Spirit“. Възникването ѝ се аргументира от липсите в културния живот, осъзнати с развитието на тези платформи.

Така създателите (Александър Секулов, Никола Николов и Антон Шнитер) обещават на изнурените от бутафория зрители авантгарден и пъстър клубен сезон с „Post-culture stage”.

Началото от събитийна гледна точка ще бъде даден от WOSH MC, който ще е посткултурен гид на първия ден от откриването на Пост-културната сцена – 2 октомври 2015 г.

„Не сте чували за Уош? Едва ли.На обещаващата маса ще бъде сервирана инжекция пълна със затоплена течност. Съставки: думи, облечени в изящен синхрон, в компанията на режещо усещане към ежедневието, малко цинизъм, като от разочарован любовник, горест на млад нерез и истина, но недвусмислена, като срок на годност на кисело мляко. Господар на церемонията – великоизящният мосю Wosh!“

На 3 октомври 2015 г. който се явява вторият ден от откриването на сцената ще се качат THIS BURNING DAY, така създателите на Пост-културната сцена опитват да обхванат, макар различни стилово, но социално общи музикални насочености.

„THIS BURNING DAY могат да бъдат описани като изстисквачи на съвремието. Те са хванали в своите ръце музиката, която е на ръба на новото, и са я направили своя собствена. Пълните със звук последователни мелодии, раздиращите вокали, противопоставени на галещите ушите партии, ще ти държат погледа прикован към сцената непрестанно.“

Кредо на Пост-културната сцена: „Културата умря, превръщайки се в арт. И какво от това? Какво следва? Следва един мираж от разнолики информационни обещания. Една криза (крива?) на лутането. Там сте вие, там сме и ние.

Но какво можем да направим? Можем да дадем алтернатива. Да построим един кувиоз за културата, който да я запази, отгледа и развие в нейния най-чист и неподправен вид. Това може да стане само по един начин – да се влеем в нея като едни животоспасяващи флуиди. Всички ние. Присъстваме на смъртта на културата и създаването на пост-културната сцена.

Добре дошли.

Post-culture stage.
Изкуство, а не арт. 02.10.2015.”