Здравейте, представете OBSIDIAN SEA на читателите на The Other Side…

Антон: Групата е трио: Божидар Първанов (барабани), Ивайло Добрев (бас) и Антон Аврамов (китара и вокал). Започнахме през 2009 г. с музикални вдъхновения главно в 70-те и 80-те и търсейки онова настроение, което основно за удобство се нарича Doom. Имаме вече един албум, издаден през 2012 г. и скоро записахме втория, с идеята в началото на идната година да е достъпен за тези, които биха искали да го чуят.

Изпращаме 2014 г. Каква е равносметката за вас?

А: През годината имахме за основна цел да завършим работата по албума, което ни ангажира до есента. В голяма степен и заради това имахме само три концерта – през март, юни и октомври, но мисля, че като цяло това беше смислен период за нас, надявам се в подготовка за една по-заета следваща година.

Obsidian Sea

Какви са ви плановете за 2015-та?

А: На първо място, да видим албума си на бял свят, след което – повече концерти, включително, този път, извън обичайните столични места, в които се навъртаме, а защо не и извън България.

Какво е новото в новия албум в сравнение с предшественика му “Between Two Deserts”?

А: Много неща са нови. Като за начало – дебютът ни беше дело само на двама души (от мен и Божидар) и в този смисъл, OBSIDIAN SEA беше по това време нещо доста близо до „студиен проект” без идея за концерти. Настоящите ни песни са композирани и записани като истинска група и до голяма степен бяха и развити със свирене на живо и с импровизация, самото ни звучене е вече доста по-пълно и естествено отколкото преди.

Бих казал, че като цяло просто си дадохме повече свобода, искахме албум, който не търси преди всичко традиционното като чисто музикална форма (без непременно и да бяга от него) а е по-скоро посветен на настроения и темперамент, изразяващи отвъдното, съкровеното, но и екстатичното в нас.

Къде го записахте?

А: За записите използвахме помещението, в което репетираме, а не „същинско” студио. Избрахме този вариант, защото искахме по-естествен и неподправен звук, който е възможно да се стори на по-претенциозните и не съвсем адекватен на „съвременното”, но намирам, че е много по-подходящ за музиката ни. Ключово беше, че имахме шанса да сме в ръцете на хора, които знаеха какво правят и без които цялото това (до голяма степен DIY) начинание щеше да е невъзможно, така че: неизмерима признателност от цялата група за Симо от група CENTER и особено за Кирил Петрушев – Бъсти, чието дело е и крайният микс на албума. Мисля, че независимо на кого се хареса или не този запис, той звучи наистина близо до това, което търсехме, така че в този смисъл нещата се получиха.

Някаква интересна или куриозна случка по време на записите?

А: Не мисля, а и предполагам, че един запис, ако е бил твърде интересен, едва ли си заслужава да се чуе като резултат… Всъщност всичко премина наистина бързо и в необходимия унес, за да се изчисти прекаленото усърдие и да се промъкне достатъчно от неочакваното, а и от малките грешки, които естествено, запазихме.

Obsidian Sea – Dreams, Illusions, Obsessions

Вече разкрихте на феновете си две песни (“Child in the Tower” и “Mulkurul”) от предстоящото издание… До каква степен те го характеризират?

А: Избрахме точно тях, защото доста ясно отразяват водещите настроения на музиката ни. Малко по-традиционното – в “Child…”, както и по-вглъбеното, камерно и в немалка степен повлияно и от филмовата музика звучене на “Mulkurul”.

Нещо да кажете за текстовете?

A: Струва ми се, че името на албума – „Dreams, Illusions, Obsessions” – добре указва и каква е тяхната посока: всички да насочени към състоянията на безпокойство на духа, към маниакалното и онова, което често ни се струва „отвъд” като разбиране, но също така ни определя. Целта на текстовете ни е по-скоро да създават настроения и да изповядват, не да проповядват или да казват „истини”, затова и повечето са под формата на, да кажем, разкази, истории, в основата на които винаги стои истинското преживяване, но в които важното е не толкова смисълът, a цветът на сцената…

Какви концертни планове имате?

А: Все още е рано да се каже с точност, но със сигурност първият такъв ще е свързан с датата на излизането на албума.

Имате ли планове за видео клип?

А: Не сме го обсъждали наистина сериозно, но ако не планове, то идеи за това има. Засега те се отнасят за неопределеното бъдеще, но със сигурност ако го направим, ще търсим по-скоро разказ, а не просто илюстрация на музиката или чисто и просто групов портрет.

OBSIDIAN SEA… Каква история стои зад това име?

А: Няма кой знае каква задълбочена история. Името дойде като асоциация със звездното небе и същевременно с водната стихия, която по някакъв начин винаги съм свързвал с музикалното (поне у себе си).

Obsidian Sea

Какво е вашето мнение за българската метъл сцена?

А: Не съм убеден, че съм във възможността си да говоря за подобно общо явление, доколкото нямам такъв поглед. По стечение на обстоятелствата ние имаме по-скоро досег и сме делили сцена с една по-пъстра компания от групи, за чиято музика метълът е не винаги водещото начало. Така или иначе, приятно е да се вижда, че нещо се случва тук: създават се и има активни групи като UPYR, SATIVA, CENTER или да пък S.I.M.B., които също така успяват и да издават музиката си. Поле за развитие, естествено има, но дори да са направени малки крачки към това да се преодолее „традиционното” мислене, че „тук нищо смислено-музикално не покълва“, това е вече нещо… И понеже не всичко опира до групите, трябва да оценим онова което правят например хората от Rawk ‘N’ Roll Zine, от които сме получавали (а и не само ние, естествено) само и единствено подкрепа.

Къде виждате OBSIDIAN SEA след 10 години?

А: Не гледаме чак толкова напред, но при всички положения, ще бъдем точно там, където ни е мястото. Впрочем, не само ние – всички останали също.

Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…

А: Понасяйте Света, без да му вярвате прекалено. Пътувайте навътре. Довиждане.

Mrazek