Начало » Българска сцена » Metalhead Meeting: Бира, мамалига, руска пляска и бразилска самба в едно

Metalhead Meeting: Бира, мамалига, руска пляска и бразилска самба в едно

По старите калдъръмени улички на Букурещ е пусто, събота сутрин e, мотаят се само бездомници и клошари, проскубани кучета лениво се излежават под първите утринни лъчи, работят единствено денонощните будки за ‘covri’ – демек, вкусните румънски гевречета, носи се аромат на топло кафе. Първите часове на зората предвещават жега, пек и най-после намек за истински летен ден. Седми юни е, и ни чака едно горещо посрещане на лятото в компанията на хедлайнерите ARKONA, MOONSPELL и SEPULTURA, а събитието е METALHEAD Meeting 2014 – еднодневен фестивал, провеждащ се в Букурещ.

Sepultura

Римската арена в парк Карол тази нощ ще приюти над 3200 фена, под погледа на луната ще господстват музиканти от Латинска Америка до Източна Европа. Сцената е огромна и пред нея постепенно се пълни с народ. Девойките зад щандовете с бира с усмивка утоляват жаждата на пресъхналите устни, на щанда с мърч има всякакви глезотийки за феновете колекционери – тениски, дискове, плакати.

Moonspell

ENDSIGHT е групата, която открива събитието. Атиняните създават бандата през 2009 година, имат два издадени албума, а стилът е метълкор и мелодичен детметъл. Изключително представяне на изпълнителите, добър звук и добра загрявка за предстоящото и въпреки ранното им излизане на сцената, дано бъдат забелязани от повече фенове.

Diamonds Are Forever

Следва младата румънска метълкор банда от Клуж Напока – DIAMONDS ARE FOREVER. Свирили на една сцена със Suicide Silence, Veil of Maya, Betraying the Martyrs, Super Butt, Give Em’ Blood, Subscribe.

Sincarnate

Пред сцената настъпва леко оживление и се поставя началото на панаира. Продължаваме да се наслаждаваме на приличен звук, фестивална атмосфера и студена бира заедно със SINCARNATE – румънска дуум/дет метъл банда с два албума и един дългосвирещ зад гърба си. Тя е създадена през 2005 година в Букурещ. За тези години групата претърпява доста промени в състава си, а в България гостува няколко пъти.След доста суперлативи за бандата, очакванията бяха големи, но си останах само с тях. Може би поставена между енергията на метълкора и цвета на хардкора, изпълнението им ми се стори скучновато.

Last Hope

Нямам търпение на сцената да се качат нашенците LAST HOPE. Може би това бе най-доброто им представяне, което сме гледали. Обичана банда от румънците, обичана и от нас. За съжаление, групата е в намален състав – липсва Атанас. Пред сцената сме готови за панаир, българската група сред публиката заглушава изпълнителите със скандирания – „България“, и бива наградена за ентусиазма, подкрепата и присъствието си със специален поздрав от Алекс. Избухват само както те го могат, а феновете отдават дължимото с мош пит, съркъл, стена на смъртта, боди сърф – въргалът е в пиковия си час, полуголи потни мъжки тела летят в погото и сякаш се обръщаме към своята животинска същност – звярът дава воля на първосигнални чувства и емоции. Енергия, освобождение, енергия, освобождение, енергия и фък дъ систем, фък полис. Перфектен звук, простота и ярост ни караха да искаме още и още. Благодаря, че ни напоихте със свобода, момчета.

there’s no justice, there’s no peace there’s no freedom – fuck police… there’s no justice, there’s no peace
there’s no freedom – fuck police… този рефрен още дълго звучи в главата ми.

Arkona

Е, няма как, ще трябва да се освободи сцената за руските паган фолк метъли от ARKONA.

Руска фолк група как да излезне на сцената, естествено, облечени в рубашки, кожени панталони и Маша наметната с неизменната вълча кожа (не зная дали е наметната с вълк, лисица или особен род суек, но заради всички поверия и легенди в славянската, а и не само, митология, аз си избрах това животно). Дали това е чиста проба позьорство – вижте ме мен жената воин, или идеята за сливане с вълчата душа и овладяване на вълчия нрав според древнославянския култ към животното е причината – сал Маша си знае, но вълчата кожа, която често е служела за знаме на римските манипули сякаш намира своето естествено място насред римската арена.

Arkona

Да обърнем поглед към сцената на действие и да видим какво ни чака там. Владимир „Volk“, който от няколко години е постоянен член на бандата, овладял етно инструментите до съвършенство, за мен е най-забележителната фигура на подиума. Докато Маша подскача и редува ревящи вокали с езически напеви, този човек накара гайдата да разтвори сетивата на всички три хиляди фена. Накара ни да се веселим, потропваме в ритми, съчетаващи фолк и рок, и за знаещите руски бе лесно да разберат разказваните истории за славянски богове, култура, история. Веселбата и на трибуните, и пред сцената достига висоти, народните ритми въздействат на най-коравите метъли. Явь, Гой, Роде, Гой!, На страже новых лет, Славься Русь, Ярило… вдигнати ръце, поклащащи се тела, танци.

Moonspell

Изпращаме славяните с ръкопляскания, а аз с нетърпение очаквам любимата си банда – португалските готици MOONSPELL. Това ще е първото ми тяхно гледане, (най-вероятно и последно), въпреки че са гостували в България достатъчно пъти.

Първи акорди с Axis Mundi, Нандо излиза с легионерски шлем на главата, който не се съчетава особено добре с лачените черни гащи. Мога да кажа, че претърпях тотално разочарование. Няма по-скучна група в лайв изпълнение.

Moonspell

Фернандо и компания ще слушам само в къщи, на уредбата. Толкова. Като че ли и звукът беше с идея по-зле от преходния. Рибейро продължава с Alpha Noir от едноименния албум , Finisterra и Night Eternal, Opium, любима песен от албума Irreligiou, представен още с Mephisto, Awake и епичен край с Full Moon Madness, която ни накара да завием срещу луната и да празнуваме, разнообразна тълпа от хора обединени в лудостта на тъмнината и любовта към музиката… Full Moon Madness, We are as one and congregate… И да, въпреки скучноватото изпълнение, Нандо спря сърцата ни, замрази душите ни, открадна ума ни и ги държа в чернотата на нощта в продължение на час.

Sepultura

Баш хедлайнерът на вечерта – SEPULTURA, банда от горещата Бразилия, след толкова години все още много противоречиво приемана от феновете. Акустиката в Arenele Romana е страхотна и в комбинация с перфектно озвучаване се получава една изригваща Сепултура, една смазваща Сепултура, една помитаща Сепултура. Въздействаща върху всички сетива Сепултура, а аз се чувствам като вуду кукличка, някой друг отваря устата ми, движи ръцете и краката ми, не мога да се самоуправлявам, а музиката, като чук разтрошава и малкото здрав разум останал в мен. Магия или просто музика с камъни. Ненаситност и глад обединяват подивялата тълпа, тази малка общност от фенове иска още Сепултура, иска още музика, иска още звук.

Sepultura

Andreas Kisser, Paulo Jr., Eloy Casagrande, Derrick Green… тридесет години по-късно братята Кавалера вече ги няма, но Сепултура продължава да триумфира и завладява поколения фенове. Остарели, но само външно, отпечатъкът на времето е оставил следи върху тях, няма как, но имам чувството, че там, на подиума, стоят същите бунтари отпреди толкова лета. Е, като изключим уникалният барабанист Eloy , който е най-новото попълнение в групата, но за сметка на това показа завиден професионализъм. А Derrick, какво да кажа за този огромен чернокож мъж? Харизма, харизма и пак харизма 🙂

Sepultura

Да оставим музиката да говори, а? От първите звуци на интрото на „The Vatican“, та до финалните акорди на „Roots“ ние сме свидетели на смазващо шоу. Защото Сепултура е група, която не търпи компромиси в изпълнението на живо и в това е нейната сила.

Sepultura

Групата представи много добър сет лист – минаваме през най-силните албуми в дискографията на групата „Arise“ и „Roots“, кавърът „Da Lama Ao Caos“, изпълнен от Andreas Kisser, е последван от „Inner Self“, „Territory“, „Arise“ . „Refuse/Resist“ – бандата оставя инструментите си, идва ли края – не сте познали момчета, тълпата е ненаситна, никой няма да ви пусне да слезнете от сцената. Следват още три песни – Trauma of War, Ratamahata и със зазвучаването на Roots ние знаем, че дойде края.