За първи път разбрах за съществуването на AVENGED SEVENFOLD, когато един съученик в гимназията ми каза за тях. По това време слушах предимно олд скуул групи и се отнесох с леко недоверие към тази нова банда. По-късно разбрах, че преценката ми за тях е била грешна.
Още когато чух и видях клипа към песента “Seize The Day”, разбрах, че има нещо уникално в тази група. Една страхотна балада, придружена с интригуващ и драматичен видеоклип. Налице са някои прилики с “November Rain” на GUNS ‘N’ ROSES, а и тук е момента да спомена, че в не малка част от песните на A7X можем да чуем влиянието на Axel Rose върху M. Shadows. Бях чел в едно интервю, в което соло-китариста на групата Synyster Gates, казва, че те се опитват да вземат най-доброто от техните идоли (METALLICA, GUNS ‘N’ ROSES, IRON MAIDEN, QUEEN, PANTERA) и да го поднесат на феновете по свой собствен начин. Резултатът от целия този експеримент определено е успешен, като доказателство за това е, че A7X в момента е една от най-обещаващите млади групи в света на рока и метъла и нищо чудно след някоя и друга година да ги видим на българска земя, по подобие на техните колеги от BULLET FOR MY VALENTINE, които ще вземат участие в тазгодишния фестивал Sofia Rocks…
Привлекли вече вниманието ми, започнах да се интересувам още повече от тази нова група и реших да прослушам цялата им дискография, за да видя откъде са тръгнали и как са стигнали до сегашния си статус на новите идоли на сегашното поколение рок и метъл фенове. Първият им албум – “Sounding The Seventh Trumpet” е очаквано суров, от времето когато групата прави първите си стъпки в музиката. В този албум се залага най-вече на агресията, един вид начин да се каже на света кои са тези младежи и за какво се борят. С излючение на “Warmness of the Soul”, във всички други композиции властва твърдия и мрачен саунд на метълкора, изпълнен с дерящите се вокали на M. Shadows.
Във вторият албум – “Waking The Fallen” настъпват коренни промени в звученето на групата. M. Shadows вече започва да пее и чисти вокали, налице е една друга важна новост – пристигането на втори китарист в лицето на Synyster Gates, който започва да оформя звученето на групата, заедно с колегата си ритъм китарист Zacky Vengeance. Заедно с басиста Johnny Christ и барабаниста The Rev, групата започва да придобива свой собствен облик и да се превръща в добре смазана машина, създала солидни парчета като “Unholy Confessions”, “Second Heartbeat”, “Clairvoyant Disease” и епичната балада “I Won’t See You Tonight”.
Възходът продължава в следващия албум “City Of Evil”, с който групата придобива още по-широка популярност, благодарение на “Beast And The Harlot”, “Bat Country” и спомената вече от мен “Seize The Day”. Като финален щрих е поставена близо 8 минутната композиция “M.I.A”, посветена на американските войници.
В следващия си албум, носещ самото име на бандата (“Avenged Sevenfold”) отново присъстват забележителни песни като “Almost Easy, Afterlife” и “Brompton Cocktail”. И в този диск има красива балада в лицето на “Gunslinger”, както и 8 минутен епос като “A Little Piece Of Heaven”, дело изцяло на The Rev.
С барабаниста е свързана и най-големата трагедия в групата, като няколко месеца преди новия албум “Nightmare” да бъде издаден, The Rev е намерен мъртъв в дома си. Въпреки смъртта на най-добрия си приятел, останалите от групата намират сили да продължат напред и благодарение на барабаниста Mike Portnoy албумът е завършен. Дискът е с една идея по-експериментален и с прогресив звучене, което не пречи да има отново размазващи хитове като “Nightmare”, “Buried Alive”, “So Far Away” (личен фаворит) и завършващата “Save Me”.
От всичко казано дотук, можем да заключим, че A7X вече са една утвърдена група, със солиден брой концерти зад гърба си, с многобройна армия от фенове, които очакват с нетърпение новия албум на бандата, който се очаква да излезе след около месец и половина.
Perfect Stranger





















