Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…
Тони – вокали, Боян – китара, Виктор Вълчев – бас и Виктор Дишев – барабани.
Отмина 2012 г. Каква е равносметката за IMPADE?
Боян: За миналата година можем да кажем, че сме много доволни от работата която свършихме , издадохме албум , снимахме видеоклип на първата песен “Stupid Faith”, направихме турне и още доста концерти в София.
Виктор Д.: Караници с много клубове, смени в състава, задлъжняване към мафията и тежки пътувания с БДЖ.
Виктор В.: Дойдох в бандата, издадохме сингъл, снимахме клип за “Stupid Faith”, направихме турне и живяхме. Накратко не си хабихме времето с пълна сила и се отнасяхме сериозно към всичко, беше забавна година, особено краят.
Какви са ви плановете за 2013-та?
Тони: Да бачкаме упорито по материала за втория албум, да го запишем и разбира се да пуснем още един или два видеоклипа.
Виктор Д.: Да се издължим на мафията и на следващия ни концерт извън София да свирим с Обратен Ефект или Черно Фередже щот само май те се слушат по тези земи.
Боян: За 2013 година смятаме да започнем сериозна работа по нов албум , вече имаме няколко готови песни .
Издадохте албум, какво е посланието в него?
Тони: Съдбата, вярата и болного ни общество.
Виктор Д.: Купете си го!
Боян: Посланието в албума е, че понякога колкото и да се трудим и късмета да не е на наша страна, ние трябва да продължаваме да се борим.
Виктор В.: Мисля, че всеки ще намери нещо в този албум, което да свърже със себе си, но като цяло албума разказва историята на герой, който се бори с ежедневието и страда за всяка педя земя, мъчи се да прогресира, но все нещо го спъва.
Нещо за текстовете да кажете?
Тони: Любимият ми е на „Bitchy Look“, сигурно защото аз съм си го писал.
Виктор Д.: Ще ги видите! Като са цяло са се получили смислени.
Боян: Текстовете са писани 90% от нашия барабанист Виктор Дишев и ако човек ги прочете ще разбере смисъла и концептуалността на албума.
Виктор В.: На мен много ми харесват, много стриктна тематика и гъвкаво владеене на езика, много мисъл е засадена и тук-таме има стрък абстрактност.
Как феновете могат да се сдобият с вашата музика?
Тони: Физическо копие на “Hope Denied”, може да бъде закупено директно от нас, всички контакти са на нашата фейсбук страница. Предлагаме също потници, тениски, значки и тн. Парчетата ги има и в онлайн магазини като amazon.com и iTunes, където могат да бъдат закупени дигитално.
Виктор Д.: От нас!
Боян: Всички могат да я чуят на нашата музика в myspace и soundcloud!
Виктор В.: Чрез членовете на групата, най-вече Тони. Съкровищницата е поделена между нас четиримата.
Как се определяте жанрово?
Тони: Хеви Метъл!
Виктор Д.: Хеви МетАл!
Боян: Като цяло хеви метъл с наченки на прогресив, но последно време решихме да направим и някои по рок парчета, на които хората да куфеят и да си откъртят главите от кеф.
Виктор В.: Отчитам жанрове винаги, но ми е малко трудно да кажа. По принцип се водим Heavy Metal, но това за мен е най-спорния жанр сред всичките.
А какви концертни планове имате?
Тони: Планираме голям концерт за втората годишнина на бандата към март месец. И дано най-накрая ни поканят на някой фестивал през 2013! Писна ни да ни подминават.
Виктор Д.: Където и да свирим да разбием!
Виктор В.: Засега само втората годишнина през Март е сигурна. Напоследък не сме обсъждали тази свята тема.
Заснехте силен видео клип. Разкажете за него: какво показвате? Как и къде го заснехте?
Тони: Беше голяма лудница около снимането, добре че бяхме с няколко коли през цялото време. Трудно беше и осигуряването на финансовата част и локациите, но добре се позабавлявахме.
Виктор Д.: Някъде до летището беше и по едни медицински кабинети. Посланието на клипа всеки трябва да открие сам за себе си.
Виктор В.: Лично аз в този клип показвам що за висококалибрен антисоциалитик съм, но мога да разказвам доста за клипа. Беше едно от най-забавните неща, които съм правил, въпреки всичко. С него показваме главно сюжетна връзка с албума, а не с песента. Хората трябва да знаят посланието на “Hope Denied”, за да го хармонизират с клипа, но показваме море от неволи, обърканост, катастрофи, кошмари и дим. Трябва да го гледате, за да схванете цялостната идея, това е накратко. Заснехме го в една древна концертна зала близо до летището, не ми се споменава точното място. Беше тъмно, студено, мъгливо, пусто и охранявано от пазачи и много кучета, които бяха прекалено дружелюбни с нас. Друга част от клипа снимахме в скъп квартал и после на таванско помещение на забравих кой. Частта с болницата беше в един рехабилитационен център и ми е любима. За мен представява мрачния, скрит и краен унисон между ежедневието ни и самите нас.
Какво ви е мнението за българската сцена?
Тони: Има готини банди, но има още какво да се желае. На БГ сцената и е нужна подкрепа.
Виктор Д.: Един омагьосан кръг, където всички се цакат на без коз.
Боян: Каква българска сцена? В България на никой за никаква култура не му пука и освен ако народа не реши да подкрепи артиста или той не вкара свои средства в цялата работа, няма как да прогресира. Лошото е, че и хората вече почват да се отказват от изкуството.
Виктор В.: Изключително занемарена, доста тясна във всеки смисъл на думата, тръгнала към комерсиализация и леко пуста. Активните млади групи главно свирят 2-3 жанра, което е ужасно. Всеки по-запознат и по-толерантен от мен ще каже, че греша, но 6-7 различни групи не правят цяла сцена. На всички ни е омръзнало да отиваме на концерт със света троица от три групи и трите да са с един жанр. Предпочитам идейност, креативност и отдаденост. В голям спектър това не го виждам и ако сега ми се струва лошо, след десетина години ще ми се струва тъжно.
Къде се виждате след 10 години?
Тони: В Токио.
Виктор Д.: С лейди Баба в зала 1 на НДК!
Боян: След 10 години? Кой знае, много е далече , хахахах. Може да сме известни музиканти, може да сме се разпаднали, за момента си гледаме песните, концертите, работим усилено върху нова музика и гледаме да се забавляваме.Останалото е без значение за момента.
Виктор В.: Еми ако не съм вкъщи, потънал в тъга заради разпада на музикалната младеж, не знам. Сигурен съм че ще свиря още, че ще съм доволен и отдаден както сега.
Забравих ли да ви питам нещо?
Тони: Забавни случки на бандата? Има доста, може и мемоари да почна да пиша.
Виктор Д.: Казахме си достатъчно.
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
Тони: Слушайте повече родни изпълнители, посещавайте техни концерти, купувайте дискове и мърч. Keep Metal!
Виктор Д.: Не плюйте!
Боян: Очаквайте нови изненади от групата които сме ви приготвили, като музика, шоу и още какво ли не. Обичаме ви!
Виктор В.: Умната.
Последни думи…
Благодарности за интервюто!
И аз благодаря!
Въпросите зададе: Mrazek





















Пичове,много ме кефите!Много съдържателни отговори на иначе клишираните въпроси,радвам се,че сте „реални“ оптимисти и за вас и за българската рок,поп и метъл култура!Дерзайте!Ние ще ви подкрепяме/както можем…/! Рокът никога няма да загине!!!
ХаресвамХаресвам
Василе, клиширан ти е задника, защото се състои от две еднакви части, разделени с цепка. Повторението на въпросите с тези на други групи си има своята цел. Придържам се към концепцията, че групите сами си правят интервютата и не се налага да им слагам бебешка пудра. Иначе, благодаря за коментара.
ХаресвамХаресвам
Какво им е клиширано на въпросите…Така се прави интервю разбира се!! Няма да ги пита, какъв номер и цвят бельо носят …ами за неща които феновете искат да знаят…
ХаресвамХаресвам
За цвета на бельото – това е идея!
ХаресвамХаресвам
[…] Интервю с групата можете да прочетете ТУК. […]
ХаресвамХаресвам