Не измина и седмица от предното пускане на особено мнение, което породи дори и обратна връзка, за която съм благодарен на автора й. Но ето че и днешния ден бе зареден с малки емоцийки, свързани с едно афтърпарти снощи, където промоутърът разтурил забавата пред стъписаните погледи на музиканти и фенове… Даа, Булгар, булгар… Излагаме се пред чужденците. Не вярвам аз, мълчи стадионът. Но не пиша тези редове да съдя когото и да било, не съм бил там, лук не съм ял, камо ли мирисал…

В миналата статия се нахвърлих уж, т.е. ме бяха накацали мухите, явно има за какво, но бях разбран на криво (пуачкам). Успях ли да ви объркам? Нямах никакво намерение да пускам лайномета и да обливам когото и да било. Трябва положителен „пи ар“! И се захванах… За съжаление, епизодите, спометати в горния абзац, ме карат да наблюдавам една печална картинка от българската (не само музикална) действителност. Но пък за себе си отхвърлям такива модели – изясняване на отношения по „лошия“ начин. Пийс, деца мои!

Този следобед, в обедната почивка, направих набег на близкия реп и като резултат тези две списания цъфнаха върху намиращото се в творчески безпорядък работно място пред смаяните погледи на колегите:

Само да вметна, че задните им корици са абсолютно еднакви, но няма да ги снимам, да не кажете „некомерсиален, а прави реклами“ – хвала на такива спонсори! Аз ще ги уважа скоро, стига да се намери повод.

В близките дни ще се отдам на четивото, но в Про-Рок вече прочетох една интересна статия… Всяко от списанията е на символичната цена от 5 лева. Подкрепяйте пресата!

Мразек