The Other Side

Начало » Posts tagged 'репортажи'

Tag Archives: репортажи

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 185 other followers

Последни публикации

Архив

Пришествието на втората вълна американски Black Metal

Antichriste Pantocrator European Tour 2019

Сравнително краткото европейско турне на американските Black/Death машини MANTICORE и злите Black Metal-и HELLGOAT, подкрепено от нетипичната гьотеборгска Black/Death формация KILL, първоначално не бе предвидено да мине през България. Благодарение на усилията на Metal Force HMC трите редки банди направиха едно немалко отклонение, за да се изявят в Grindhouse Skateboard Club. А да се види нещо от американската Black Metal школа, е събитие доволно рядко и прелюбопитно не само за нашите ширини, но и за Европа като цяло! Предвид еднодневните билети и наличието на Black Metal, очаквах подстъпите към клуба да представляват нещо, като обложката на „The Last in Line” на DIO… Поради това си взимам предварителен аванс за явяването. Макар че екзалтираните тълпи, изглежда, бяха свърнали в посока, по-прилична на една обложка на TANKARD, но както и да е…

2019.05.26 Antichriste Pantocrator European Tour Manticore, Kill, Hellgoat

Antichriste Pantocrator European Tour – Manticore, Kill, Hellgoat

В 20:20 ч. HELLGOAT окупират сцената, за да ни демонстрират първичната си същност. Минималистичният им Black Metal е обсебен от среднистия китарен звук, който се извлича почти изцяло на шведски акорди, от които не се чува отчетлив риф. Вокалите на Amon Demogorgon (v.,b.) представляват нисък харш, прорязван от редки фалцетни писъци. Басът е натурален. Едно- и двутоновите високо изсвирени поредици от Vaedis (g.), трудно могат да се нарекат „сола”, но носят стабилен спомен за ранните проявления на скандинавската Black Metal школа. Текстовете са обладани от детински сатанизъм и преобладават окултните послания.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Hellgoat

Често песните на HELLGOAT започват с бавни, запомнящи се Doom/Epic интродукции, които по-късно преминават в шумови виелици от първичен Black, където тоналността се губи във всеобщия хаос. Целенасочената бруталност прави опити да влезе на места в Grind похвати, обаче Atheos (dr.) трудно поддържа такъв интензитет на свирене. Усилията на триото изкристализират в едно по-статично сценично поведение. А твърде застъпеният шумов компонент не вдъхновява публиката за хедбенгинг и феновете се ослушват внимателно, за да вникнат в музиката. Многото ехо в микрофона е оставено и между песните, от което има окултно внушение, но посланията остават в лека загадка. Същевременно, въпреки немалката дискография на бандата, сетлистовете от концертите на HELLGOAT остават своеобразна тайна за посветените… Осем композиции са побрани в 30-минутния им репертоар за този концерт и ни разтварят в необходимата атмосфера.

Към 21:10 ч. KILL шумно прокламират възлизането си на сцената. На първо слушане идейната основа на групата не се отличава от тази на HELLGOAT, но има надградени доста приятни добавки. Към сходното ехо на вокалите и агресивния среднист китарен саунд и натурален бас, са добавени доста по-добра чуваемост на музикалните теми, по-разнообразна ритмика (Тук основателят на групата – Getaz (dr.) има основната заслуга!) и завладяващи хармонии! Кратките паузи между песните, както и внезапните преходи, сливат песните и разделят темите така, че сетът върви сякаш концептуално.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Kill

Между усложнените фигури в композициите на KILL има добавени пасажи с повтарящи се лесни рифовки, на които триото сякаш си поема дъх за следващите виртуозни впускания. Изглежда няма как в епичните моменти при гьотеборгците да не се промъкват и някои BATHORY влияния. Наред с тях KILL не се притесняват да посягат и към класическия Punk, като в „Anti-Cosmic Thunderstorm”. Агресивният шум и хармоничните решения намират много приятен баланс при момчетата и тъканта на сета им е изградена доста музикантски, въпреки влиянията! Досегът с публиката не е строго мизантропичен и преди последното парче Carl Warslaughter (v.,b.) се провиква:

          – Sofia!?! You die in infernal slaughter!

След това групата заслужено получава искане на бис, но времевите рамки са неумолими в този момент. Близо 40-минутният сет изчерпва полето за изява на шведите.

          Сетлист KILL:

  1. WormwoodDescends
  2. HolocaustFires
  3. Vomitof Heaven
  4. The Devil
  5. Totentanz
  6. Anti-CosmicThunderstorm
  7. TheBlack Celebration
  8. InfernalSlaughter

Antichriste Pantocrator European Tour определено имаше обща концепция на звученето, от което MANTICORE не бягаха, но и не потъваха в обезличаване. Същото вокално ехо, добавено дори между песните, хаотичните свръхагресивни китари и тежко налаганите свистящи чинели, ни въвеждат в творчеството на триото в 22:05 ч. Като цяло, обаче, звукът на групата е решен в по-нисък регистър. Може би, заради това на Ixitichitl (b.,v.) са поверени бас сола, изплуващи над ниската китара. Ниските клокочещи вокали на Naberius (v.,g.) са с много тесен диапазон и се артикулират почти равно. Разнообразието се постига с беквокалите на другите двама музиканти. Групата се прицелва в ултра-бързите изпълнения, където енергичните пръстовки имат повече визуален, колкото чуваем ефект. MANTICORE седят уверено на сцената, движат се свободно, за разлика от първите две банди и залагат на шумното изпълнение, на ръба на чуваемостта на музикалните фигури. По време на смените на ритмиката триото демонстрира завидна сработка. Тежестта на Black Metal-а им посяга към Grind изригвания и Death Metal рифове под картечни барабани.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Manticore

За разлика от KILLMANTICORE са с ясно обособени песни, чиято единна структура има свое лице за всяка от тях. Поради това, направи впечатление смяната в постановката с Punk-Black парчето „Feast of the Beast”. След това групата премина в разгръщане на бавните си композиции, сред които имаше кавър, но и носеха спомен за ранните GRAVELAND. Ниските настройки на звука и тук попречиха на композиционното разгръщане на MANTICORE и бавните чукове блеснаха повече в агресивен и ритмичен аспект. Това не попречи да оценим самобитността на американците. Тринадесетото парче отсече края си с лимита на клубното време в 23:00 ч. и феновете успяхме само да изразим задоволство от изпълнението им.

          Сетлист MANTICORE:

          Intro

  1. Destruction of the Holy Light
  2. Insemination of the Sycopath
  3. Purity and Disease
  4. Halo of Vermin
  5. When Fire Strikes the Blackened Skies
  6. Empty Eyes/Hollow Temples
  7. Envenomation
  8. Filth Upon Filth
  9. Feast of the Beast/Rise of the Entombed
  10. The Gate of Nanna (Beherit cover)
  11. Breath of Plague
  12. Bleeding the Leeches
  13. Exalt

Въпреки задоволеността на Black Metal феновете със събития, може да се каже, че пропуснахме най-силните години на ранната американска Black Metal вълна в лицето на групи, като BLACK FUNERAL, JUDAS ISCARIOT или CRIMSON MOON. Втората вълна, обаче, имахме възможност да съпреживеем на живо и който е пропуснал тази възможност, би следвало да му бъде отнето правото да се жалва относно концертния живот в България! Носеща своята специфика в интерпретирането на европейските си влияния, тази вълна ни поднесе чудесно и мрачно музикално преживяване.

Rock Thrashler

26.05.2019, София, Grindhouse Skateboard Club

MAYHEM изсвири „De Mysteriis Dom Sathanas“ и замрази луната в София

Едва ли климатичните условия в столицата и фазата на Луната, изгряла над столичния клуб Mixtape 5 вечерта на 11 април 2017 г., имат значение, но пък допринесоха за общата мистична картина. През тази година концертните изяви на MAYHEM са свързани с почитта към класиката им „De Mysteriis Dom Sathanas“ (1994), която бе пренесена в София като ударно шоу в прослава на тъмните сили.

Mayhem

Mayhem

В 20:30 ч. – сцепвайки циферблата до секундата, на сцената са старите ни познайници INFERNO. Предрешени в традиционните за тях маски и наметала, чехите забиха своя мелодично-агресивен Black Metal. Стори ми се, че са с нов барабанист спрямо гостуването си у нас през 2016 г. (ако не забравя, да го проверя). В същото време част от хората пред клуба си допиват бирите и патроните, чудейки се дали да влизат на този етап, или да изчакат хедлайнера. Те пропускат.

Inferno

Inferno

Атаката е наситена с мелодии и удари в диафрагмата, съчетана с тотално раздаване на музикантите, свирещи посред бели паравани – замаскираните декори на хедлайнера, ограничаващи сценичното им пространство, свело се като площ почти като през есента предния път. Въпреки това, чехите успяват да вкарат енергията си в залата и да я насочат в правилната посока, заради което публиката (поизпълнила вече пространтвото пред сцената) им отвръща с взаимност. Близо 40-минутният сет на INFERNO завършва с „Eaten by Rats Forever“.

Inferno

Inferno

Момчетата направиха това, за което са тук, Mixtape 5 вече клокочи… Публиката скандира: „INFERNO! INFERNO! Е….йе! Е….йе!“

Mayhem

Mayhem

Откъм сцената се наблюдава движение, пренареждане на параваните, декорите, ограждащи от двете страни рак-ситемата на Hellhammer с „висящи“ отдолу чинели (така и не успях да го видя по време на концерта, така се беше „скрил“ – естествено съмненията ми се изпариха, слушайки уникалния му стил на свирене). Тук ще вмъкна, че след концерта видях как двама души от техническия екип пренасяха същата рак-система, изискваха се усилия и концентрация.

Mayhem

Mayhem

На бара защо ли решават да преливат бирата в пластмасови чаши, способствайки за големи опашки, което пък ме кара да обръщам повече внимание на това, което се случва на подиума по време на паузата. А там вече е изкаран реквизита от свещи и череп. Записан глас от пулта моли присъстващите да не ползват телефоните си (говорете, говорете).

Mayhem

Mayhem

21:51 ч. – Гръм, трясък, огън, жупел, син камък, камбаните звънят, мирише на тамян… Състоянието на обреченост е постигнато. Сред звъновете звучи интрото на албума „De Mysteriis Dom Sathanas“, Atilla изплува от мрака и започва „Funeral Fog“. Можем на живо да се насладим на характерния акцент на фронтмена на MAYHEM, който освен да пее, е погълнат от сцените на ритуали пред олтара.

Mayhem

Mayhem

Тук ми идва мисълта, че през годините групата станала е известна със своя реквизит от свински глави, които хвърчат наляво и надясно. Едва ли причината да сменят сценичната обстановка идва заради забрана от ХЕИ, но в крайна сметка не е необходимо да се стои на едно място. Пък и този вариант на шоуто им се получи добре.

Mayhem

Mayhem

Докато споделям с вас мислите, дошли ми в главата по време на „Funeral Fog“, идва време за „Freezing Moon“. Мнозина възкликнаха: „Как? Песен за бис, а втора в сета?!“. Все пак, да припомня, че това е концерт-трибют към даден албум и в него се следва последователността на траковете, което задава определени рамки.

Everything here is so cold
Everything here is so dark
I remember it as from a dream
In the corner of this time

Пого! С рамките дотук. Ври и кипи!

It’s night again
Night you beautiful
I please my hunger
On living humans
Night of hunger
Follow it’s call
Follow the freezing moon

Има нещо специално в тази песен, нещо което ме вкара в състоянието на еуфория. Един от тези химни, които съм чул на живо и ще помня преживяното с тях за цял живот.

Mayhem

Mayhem

„Cursed In Eternity“, а приятел споделя: „Вече трета песен гледам само сенки. Искам злобни фейсофе!“ – така е, MAYHEM са застанали зад маските, а освобождаването става постепенно. С един бегъл поглед на декорите, виждам че отзад  ги подпират назгули в наметки и качулки – все едно преоблечени хора, дотолкова реалистична изработка. По-късно ще ги видим и тези фигури.

Mayhem

Mayhem

„Pagan Fears“. Албумът е по средата, което се отбелязва с музикална интерлюдия, промяна в декора. Ритуал.

Woeful people with pale faces
Staring obsessed at the moon
Some memories will never go away
And they will forever be here

„Life Eternal“, „From The Dark Past“.

Mayhem

Mayhem

Махнаха параваните и на сцената стоят фигурите на сцената са хората с наметала и качулки. Hellhammer цъка по месинга, все така обвит в пушеци. Necrobutcher (в навечерието на рождения си ден) го раздава повече Rock’n’Roll. Atilla е запалил кандилото с тамян и ни изчита заупокойната молитва. Някъде в дъното на клуба се развя норвежкото знаме (знаменосец Анжела).

Mayhem

Mayhem

„Buried By Time And Dust“ и „De Mysteriis Dom Sathanas“ – истинска меса за Сатаната, са финалът на шоуто.

To the elder ruins again
The wind whispers beside the deep forest
Darkness will show us the way

Mayhem

Mayhem

Вечерният час настъпва в 22:50, „крютата“ се захванаха с кабелите и рак-системата. Черната тълпа постепенно се разтваряше в дъждовната априлска нощ, а през облаците просветваше луната, замръзналата.

Mrazek, 11.04.2017, клуб Mixtape 5, София

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Вижте Фотогалерията от концерта

Феновете

Феновете

 

%d блогъра харесват това: