The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба'

Tag Archives: Картини от една изложба

DISTORTED REALITY и ZAPLAXA на 24 ноември в София

Последни публикации

Архив

“Екология” от Димитър Карамфилов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Екология” от Димитър Карамфилов, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„…Потънала е планината, пресъхнала е реката,
изяден е хълма, препълнена с боклук е долината,
асфалтирана е гората, върху която гният прегазени животни
Било ли е друго?! Ще бъде ли друго?!…“

Тези думи на музиканта Димитър Карамфилов от песента „Произвежда природата“ ни въвеждат в първия му албум „Екология“, наситен с музициране от висока класа и с ярко изразена гражданска позиция за опазването на природата като концепция:

„…Реката е красива, но вече чиста е единствено при извора, а по някога дори и там не е. Влива се в морето сякаш с облекчение и страст да потъне в него до самото му дъно, търсеща покой от непрекъснато обезпокояващите я уж разумни твари…“

„Композирам от много време, мотивиран съм за това – споделя авторът. – Парчетата в „Екология“ съм ги композирал в различни етапи от развитието си. Имам доста ранни неща, още в началото на Консерваторията имах няколко порива да напиша собствена авторска музика“.

Димитър Карамфилов - Екология

Димитър Карамфилов – Екология

Димитър е добре познат за любителите на джаза, които му отреждат място сред най-добрите български контрабасисти. Той повече от 10 години бележи участия с Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Живко Петров и други именити джазмени, очаровайки слушателите с виртуозната си техника. „Човек в нашата професия трябва да е много търпелив, защото това е социална работа и трябва да се разбираш с много хора по правилния начин. От това зависи дали върви работата. Разбира се, човек трябва да има любов към красивото, естетиката и другите изкуства“, подчертава той.

„Екология“ е авторски албум и съдържа десет пиеси, композирани от Карамфилов, който пояснява: „В албумът записахме и една композиция на Васил Пармаков, с когото ме свързва дългогодишно приятелство и от когото получих много вдъхновение и познание за джаза“.

Грууви, фънк, хип хоп, суинг, латино, фрий, авангард, блус, неравноделен фолк – всяка композиция е със собствен облик, но всички тях ги обединява джазовата пулсация и импровизацията с характерен за автора подход, наричан понякога „органичен джаз“.

За участие в дебютния си албум Димитър Карамфилов е поканил Михаил Йосифов – тромпет, Владимир Кърпаров – сопран саксофон, Арнау Гарофе – тенор саксофон, Константин Костов – пиано, Александър Логозаров – китара, Христо Йоцов – барабани и перкусии, както и певиците Марина Господинова, Янтра Миланова и Линда-Барбара Карл Вацулка. За съвременното звучене допринасят Александър Андонов (Ди Джей Вагабонд) и Васко Иванов (Декстър).

„Това са все точни хора, с които знам, че музиката ми ще звучи страхотно – твърди композиторът. – Просто смятам, че за да звучи една музика както искаш, трябва да подбереш хората правилно. С опита си го прозрях и наистина една музика може да звучи добре или зле точно заради това какви хора си избрал да я изпълняват“.

Албума „Екология“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 17 ноември, след новините в 21:00 ч., ден след неговата официална премиера в Студио 5.

“Starchild” от RANESTRANE в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Starchild” от RANESTRANE, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„…То почака, събирайки мислите си и размишлявайки върху своите все още неизпробвани сили. Защото, въпреки че беше господар на света, то не беше съвсем сигурно какво щеше да прави след това. Но все щеше да измисли нещо“.

Това са последните думи от главата „Звездното дете“, с която завършва „Една одисея в космоса през 2001-та година“, най-популярната книга на писателя фантаст сър Arthur Charles Clarke. Своята популярност тя дължи най-вече на едноименния епохален филм на режисьора Stanley Kubrick от 1968 г., в който двамата са съавтори на сценария, резултат от съвместната им работа в продължение на 4 години.

Сценарият всъщност ни предлага теми от глобалната психология на човечеството, през дебрите на електронния мозък до природата на напредналия извънземен разум и надрастването на материята, със все още непознати нам пространствено-времеви връзки.

Накратко действието се развива около странни предмети, наречени монолити. Първия го виждаме в древността да въздейства на племе хоминиди, после наша космическа експедиция до Луната открива на нея подобен монолит, който при срещата с експедицията внезапно излъчва силен сигнал към звездите. Оказва се, че той е оставен много отдавна там от древна космическа свръхцивилизация, за да извести с мощен лъч третия монолит, когато новата космическа цивилизация бъде родена и направи първа крачка извън планетата си. Третият монолит се намира в орбита около планетата Юпитер, а междувременно компютърният интелект ХАЛ 9000 унищожава почти целия екипаж на тръгналия към нея комическия кораб „Дискавъри едно“, без пилота д-р Дейвид Боумън. Той обаче успява да неутрализира ХАЛ, навлиза в орбита около Юпитер и преминава чрез монолита като през звезден портал в други измерения. В края на фабулата наблюдаваме превръщането на Боумън в свръхсъщество с необятни възможности – „Звездното дете“.

RanestRane - Starchild

RanestRane – Starchild

Този сюжет става отправна точка за музикантите от италианската Progressive Rock група RANESTRANE да започнат през 2013 г. да издават трилогията „A Space Odyssey“ („Една одисея в космоса“), стриктно придържайки се към действието от игралния филм на Stanley Kubrick. RANESTRANE през своята 20-годишна история създават собствен стил, наречен CineConcerto, намирайки източник на вдъхновение за своите албуми в класически филми, каквито са например „Nosferatu“ (1979) на режисьора Werner Herzog или друг филм на Stanley Kubrick – „The Shining“ („Сиянието“, 1980).

В записите на последната част “Starchild” или „Звездното дете“ от трилогията на RANESTRANE отново участват двама от британската Progressive Rock формация MARILLION – певецът Steve Hogarth и китаристът Steven Rothery.

Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 10 ноември, след новините в 21:00 ч.

“Extinct” от MOONSPELL в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Extinct” от MOONSPELL, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Португалската Gothic Metal група MOONSPELL е добре позната у нас както с 11-те си студийни албума, така и след поредицата концерти в България. Началото на състава е през 1989 г., и досега в него са участвали 10 музиканти, всеки от които внася различна стилистика в тяхната музика, като само певецът Fernando Ribeiro и барабанистът Miguel Gaspar остават неизменни.

Ето какво споделя Fernando в интервю по повод издаването на техния 10-ти студиен албум:

„Ние винаги сме били експериментална група, свирили сме какво ли не, включително Death и Thrash, обичаме да смесваме стиловете, да преминаваме през тях. Хората може да подходят към “Extinct” („Изчезнал“) без предразсъдъци. Има доста албуми, които са просто хубава музика, и на хората не им пука в какъв жанр и стил са, а ние понякога забравяме просто да слушаме музиката заради схоластични спорове.

Moonspell - Extinct

Moonspell – Extinct

В “Extinct” се опитахме да вкараме каквито искаме изразни средства, без да поставяме предварителни рамки. По този начин хора, които слушат различни стилове, ще намерят какво да им хареса в този албум.

Започнахме записите с намерението да използваме и източни музикални инструменти, тогава се включи шведския ни продуцент Jens Bogren и наехме оркестранти от Истанбул и Тел Авив, заедно с други източни музиканти като Yossi Sassi (ex-ORPHANED LAND) и Mahafsoun, която говори персийски. Идеята бе да създадем песни с определена атмосфера.

Що се отнася до концепцията на “Extinct”, тя представя две реалности: унищожението на природата, включително животните и растенията, и унищожението на чувствата и емоциите.

Веднъж, докато четях, попаднах на думата “extinct” и тя ми се стори подходяща да представи моите впечатления от събития и чувства, които преживях през последните няколко години. Много красиви места, усещания, любов, животни, растения изчезнаха от живота ми, от Земята, престанаха да съществуват, бяха унищожени. Това е дълбоко емоционално преживяване.

Fernando Ribeiro - Moonspell

Fernando Ribeiro – Moonspell

Говорих с наши изследователи, които бяха стигнали до същите изводи, които направих сам по поетичен начин, за унищожението, срещу което си струва да се борим. В Португалия преди имаше места, където обичах да ходя, а сега просто ги няма, защото са погребани под бетона.

В албума става дума и за празнотата, която всеки от нас чувства понякога. Човечеството е отговорно за тази ситуация – то унищожава природата и в крайна сметка ще унищожи себе си. Мъртви са всички онези, които са се предали и са се отказали да се борят срещу унищожението. Този албум е колкото за нещата, които ще изчезнат, толкова и за оцеляването ни като човечество“ – завършва Fernando Ribeiro.

Албума “Extinct” или „Изчезнал“, записан с оркестър и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 3 ноември, след новините в 21:00 ч.

“Звуци от дълбоките води” от Теодосий Спасов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Звуци от дълбоките води” от Теодосий Спасов, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Имаме си ние няколко имена в днешна България, които еднозначно се ползват с обичта на широки слоеве от хората. Теодосий Спасов е достояние и гордост за нашата култура, музикант с огромен брой почитатели в цял свят, и затова в „Картини от една изложба“ често даваме гласност на неговите изяви. Ето какво споделя той за мотивите да прави музика в поредица интервюта:

„Гледам да ми е интересно в този живот, особено в заниманията ми с музика. Понякога дори доста авантюристично поемам ангажименти, които имат вид на експерименти. Аз съм любопитен човек, а любопитството отваря вратите на откривателството. Това е много дълбоко и вълнуващо усещане – когато докосваш неща, които никой преди теб никога не е докосвал, и откриваш, и развиваш, имаш шанса да създадеш нещо коренно различно, ново… Разбира се, опирайки се на достиженията преди теб. Аз, за голямо щастие, имам много слоеве на постижения от майстори преди мен, мнозина са тези, които са оставили таланта си на звукозаписи.“

Теодосий Спасов - Звуци от дълбоките води

Теодосий Спасов – Звуци от дълбоките води

В най-новия проект на Теодосий са събрани откъси от негови композиции за музикалния съпровод на театрални и филмови постановки в периода 2003 – 2018 г.

„Като ти почукат на вратата, няма как да не отвориш“ – разказва Теодосий Спасов на входа на своята работилница за театрална и филмова музика.

И продължава: „Така наречената „приложна музика“ за кино и за театър е добре така да е написана, че да има живот и след това. Повечето от моите композиции с филмова и театрална музика съществуват и в концертните ми програми през годините. Така тази музика става по-съвършена и има по-дълъг живот.

Музиката и театърът имат много допирателни, процесите в изкуството се допълват. Разговорите, които водим с Бойка (б.а. – Бойка Велкова, съпругата на Теодосий, актриса и режисьор) ни обогатяват взаимно. Поднасяме си идеи, провокираме се и така се развиваме“.

Бойка Велкова присъства в албума като режисьор на два спектакъла с музиката на Теодосий Спасов: „Цветът на дълбоките води“ (2017) и „Призраци“ (2018), наред с постановките на Крикор Азарян („Продавате ли демони“, 2004), Дочо Боджаков („Следвай ме“, 2003), Гриша Островски („Престъпление на острова на козите“, 2004), Иглика Трифонова („Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, 2015), Стефан Спасов („Три високи жени“, 2018), Стоян Радев („Опит за летене“, 2018), Илиян Симеонов („Пазачът на мъртвите“, 2006), Атанас Киряков („Бартер“, 2015) и Цветодар Марков („Докато Ая спеше“, 2016).

Премиерата на албума “Звуци от дълбоките води“ ще се състои в навечерието на Деня на народните будители, събота, 27 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч. Специален гост ще бъде поетът Румен Леонидов със своето огнено слово и стихове от най-новата му книга „Покаяние Господне“.

“A New Dawn Ending” от ANCIENT BARDS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “A New Dawn Ending” от ANCIENT BARDS, в събота от 19:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Италианската Symphonic Epic Power Metal група ANCIENT BARDS прави силно впечатление с високото ниво на музициране, съчетано с включването на пълномащабен оркестър и хорове, и с гласовите възможности на певицата Sara Squadrani.

В „Картини от една изложба“ вече представихме първите две части от тяхната “Black Crystal Sword Saga“ или „Сага за черния кристален меч“, замислена от пианиста Daniele Mazza, който е автор на текста и музиката. Интересното е, че самият той не изпитва влечение към фентъзи романите, но с удоволствие чете скандинавски епос, най-вече финският „Калевала“, гледа фентъзи филми и играе компютърните игри „Final Fantasy“.

Ancient Bards - A New Dawn Ending

Ancient Bards – A New Dawn Ending

Ето за какво става дума в тази сага, така, както я представя Daniele:

„Историята, която ще ви разкажа, се случила отдавна в далечна страна. Но още не е време да научите как е възникнала… До онзи момент Последният свят изглеждал обгърнат от вечен мир, но нищо не е вечно… Sendor, върховният черен магьосник, узнал за съществуването на тайнствен меч, който давал на притежателя си Абсолютна власт: безсмъртие, невероятна сила и знания за цялото магическо изкуство. Никой не знаел за този меч освен четирима крале от четирите краища на света. Мечът бил скрит в тъмна пещера в Ноланд, под покрова на тъмнината, и заключен на скришно място, което можело да се отключи само ако четирите оръжия на четиримата крале бъдат извадени пред него. Съществуването на меча било пазено в тайна поради огромната му мощ.

Ето така започва историята на черния кристален меч, който бил откраднат от злодея Sendor. Тогава се появил героят Dorus, наел се да събере четиримата крале за да потърсят спасение от злия магьосник и да възстановят мира. Оказва се обаче, че Dorus всъщност ги е повел към капан: той самият е мъртвороден син на Sendor и кралица Shena, когото магьосникът върнал към живот с помощта на черна магия. Цената на това обаче била липсата на душа у Dorus и именно заради това Sendor иска да завладее черния кристален меч – за да може с неговата мощ да съедини Dorus с душата му. След поредица епични битки и поврати Dorus и Sendor са убити, но се оказва, че тъмният демон се е събудил и ни очаква голяма беда…“

Албумът “A New Dawn Ending” или „Краят на новата зора“, заключителна част от сагата за черния кристален меч, е записан с два хора, струнен оркестър и солисти, сред които е Fabio Lione (RHAPSODY OF FIRE, ANGRA). Ще ги чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 13 октомври, този път след новините в 19:00 ч.

“Winds of Samsara” от Ricky Kej и Wouter Kellerman в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Winds of Samsara” от Ricky Kej и Wouter Kellerman, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Две от най-ярките личности на ХХ век – Mahatma Gandhi и Nelson Mandela – стават източник на вдъхновение за съвместния проект на индиеца Ricky Kej и южноафриканеца Wouter Kellerman.

„Mahatma Gandhi е вдъхновение за всички хора в Индия – твърди пианистът Ricky Kej, – неговото универсално послание за световен мир, ненасилие и любов е все така важно, както и преди. Ние се опитахме чрез езика на музиката да представим посланието му с такива инструменти като флейтата, китарата, щрайха и човешките гласове. Mahatma Gandhi прекарва повече от двадесет години в Южна Африка и започва пътя си на мирната съпротива там. „Сатяграха“ е философията на Gandhi, която прилага за освобождаването на Индия от британското владичество, но той най-напред се противопостави на расовата несправедливост именно в Южна Африка. Искахме да почетем тази история, този дух и тази връзка между народите в нашата музика. Ние помним неговите думи: Щастието е когато това, което мислиш, това, което говориш и това, което правиш, са в хармония“.

„Фамилното име на Nelson Mandela е Madiba, така се казва и една от композициите в албума – добавя флейтистът Wouter Kellermanи в нея ние с Ricky изразяваме чувствата си на признателност към този велик водач и му отдаваме почит чрез музикална молитва, която съдържа както енергия, така и нежност. Nelson Mandela е бил силно вдъхновен от курса на мирна съпротива, наложен от Mahatma Gandhi, и провъзгласява следните три принципа: освободете себе си, освободете другите, правете го ежедневно. „Madiba“ също отразява връзката на Gandhi с Южна Африка“.

news_Ricky Kej and Wouter Kellerman - Winds of Samsara

news_Ricky Kej and Wouter Kellerman – Winds of Samsara

В музикално отношение проектът „Winds Of Samsara“ („Ветровете на Самсара“) съдържа съчетание на древни индийски песнопения, европейска фолклорна музика, съвременни оркестрови аранжименти и небесни вокални хармонии, които се изпълняват с техническа мощ и вулканична страст. Това е музика, която изразява и се радва на възможността за положителна промяна в света, докато изобразява образи на красиви пейзажи от пустините, от древни индийски дворци и африканската савана.

За глобалното звучене на албума допринасят близо 120 музиканти от 5 континента, които свирят на 50 инструмента и пеят на 5 езика – 2 индийски, два африкански и английски. Близо 2 години трае работата върху композирането, звукозаписа и издаването, и това си струва труда – албумът след появата си веднага заема първото място в класацията US Billboard New Age Albums Chart, и е отличен с наградата Grammy в същата категория.

Албума „Winds Of Samsara“ или „Ветровете на Самсара“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 6 октомври, и този път след новините в 22:00 ч.

“Breakfast at Tiffany’s” от Henry Mancini в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Breakfast at Tiffany’s” от Henry Mancini, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

…„Tiffany“ е бижутериен магазин в Ню Йорк, където Holly Golightly (името означава „стъпваща леко“) обича да ходи, защото там всичко е красиво. Holly, ефирна като името си, преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден, тя носи неизбежния отпечатък на своето минало …

Това е основната линия на романа на Truman Capote „Breakfast At Tiffany’s“ („Закуска в „Тифани“, публикуван през 1958 г.). Критици твърдят, че дори да не беше написал нищо друго, Capote би се наредил сред най-големите имена в световната литература само със своята „Закуска в „Тифани“. Романът получава такава известност, че сега бижутерийният магазин се рекламира чрез него и чрез едноименния филм на режисьора Blake Edwards по сценарий на Capote.

Henry Mancini - Breakfast at Tiffany's

Henry Mancini – Breakfast at Tiffany’s

Изпълнението на актрисата Audrey Hepburn в „Закуска в „Тифани“ се смята за най-доброто в цялата й кариера. Филмът се приема благосклонно от публиката и критиката, като най-големите отличия – две награди „Oscar“ и пет “Grammy” – са за композитора Henry Mancini.

Дотогава Enrico Nicola „Henry“ Mancini има вече завиден опит от работата си с оркестъра на Glenn Miller и като автор на музикалния съпровод за повече от 100 филма на киностудията „Universal Pictures“, докато през 1958 г. не започва самостоятелна кариера, включваща и съвместните му изяви с режисьора Blake Edwards.

Първият им съвместен проект е телевизионният сериал „Peter Gunn“, който се оказва доста успешен и дава началото на поредица от 30 съвместни филма в рамките на 35 години. В тях Mancini успява да наложи вмъкването на джаз елементи в оркестрациите, и това се оказва сполучливо начинание, отличено с множество награди.

Ето защо за мнозина е напълно естествено когато Blake Edwards научава, че му е възложено да режисира филма „Закуска в „Тифани“, да покани Henry Mancini да подготви музикалния съпровод.

И тук Mancini успява да постигне нов връх с музиката към филма, белязан от песента „Moon River“ („Лунна Река“) по текст на Johnny Mercer, която се нарежда сред най-популярните за всички времена. Макар тази композиция да има над хиляда интерпретации, до края на живота си Mancini смята, че версията на Audrey Hepburn най-близко съответства на неговите очаквания.

Албума „Breakfast At Tiffany’s“ или „Закуска в „Тифани“, записан с участието на оркестър, хор и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 29 септември, и този път след новините в 22:00 ч.

“Легенда за тракийското съкровище” от ЗЛАТНИ СТРУНИ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Легенда за тракийското съкровище” от ЗЛАТНИ СТРУНИ в “Картини от една изложба”, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През месец август тази година получих изненадващо предложение от наш редовен слушател. Г-н Димитър Дженев от Чирпан ми писа на официалния сайт на предаването, че може да ми предостави уникален запис от 1977 г. на първата българска рок опера. След време получих записа, както и допълнителна информация и така започна изследователска дейност с тогавашните членове на групата ЗЛАТНИ СТРУНИ. Техният проект „Легенда за тракийското съкровище“ обаче се оказа унищожен в архивите на БНР, продуцент на операта, по партийно-административно нареждане.

Свързах се с Иван Мишев в Торонто, Канада, тогава ръководител на ЗЛАТНИ СТРУНИ, и той си спомни: „Заедно с брат ми Боби замислихме да направим рок опера докато бяхме на турне в СССР, силно повлияни от „Jesus Christ Superstar”. Идеята ни бе операта да бъде представяна заедно с тракийските съкровища, които под патронажа на Людмила Живкова се показваха по света, да има визуални и сценични елементи, балет. Така и ние щяхме да имаме възможност да излезем в страните на Запад, което не ни позволяваха по това време. Купихме военен парашут, разрязахме го и върху него бяха изобразени фрагменти от Казанлъшката гробница, направихме копия на Панагюрското златно съкровище, ние пък се облякохме като жреци, имаше балет и пантомима с Вельо Горанов и така подготвихме цялостно музикално-сценично представление“.

Златни струни - Легенда за тракийското съкровище

Златни струни – Легенда за тракийското съкровище

Христо Ламбрев също го чух и видях, той е в София, и така разбрах, че по това време е единственият с музикално образование в ЗЛАТНИ СТРУНИ, нещо повече, той е завършил Консерваторията (сега НМА „проф. Панчо Владигеров“), Инструменталния факултет, специалност пиано. Затова върху него пада основната тежест за композирането и аранжиментите на музикалните идеи, които съчиняват с Иван Мишев, но и другите членове на ЗЛАТНИ СТРУНИ имат принос. Христо се нае да възстанови по записа от Д. Дженев съдържанието и участниците в рок операта, защото за тези 41 години не беше останала писмена следа, а либретистът Георги Гогов вече го няма сред нас…

И така, в записите участват наред с групата ЗЛАТНИ СТРУНИ певците Асен Селимски, Ани Павлова, Маргарита Хранова, както и Естрадно-симфоничният оркестър на БНР с диригент Дечо Таралежков, който заедно с Христо Ламбрев прави оркестрациите.

В повествованието оживяват Севт, тракийски цар, и неговата гибел в битка, жена му Лесескепра, обречена да го последва на оня свят, жреците и ваятелят, чийто творения стигат до наши дни.

След две официални представления в залата на ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и едно закрито прослушване пред почти пълния състав на Съюза на българските композитори заедно с представители на Държавна сигурност, рок операта е спряна, а по-късно и заличена като звукозапис в БНР.

Радио премиерата на първата българска рок опера “Легенда за тракийското съкровище” ще се състои на 22 септември, специално за Деня на независимостта, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 22:00 ч.

“Skyforger” от AMORPHIS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Skyforger” от AMORPHIS в “Картини от една изложба”, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Епосът „Калевала”, едно от най-значимите произведения във финската литература, отдавна получи признанието на литературната критика, която го постави редом до такива заглавия като шумерският „Гилгамеш”, индийските „Махабхарата” и „Рамаяна”, гръцките „Илиада” и „Одисея”, римският „Енеида”, английският „Беовулф”, германският „Песента на нибелунгите”, персийският „Шахнаме”. Този труд има толкова съществено значение за хората във Финландия, че всяка година на 28 февруари те отбелязват неговата първа публикация през 1835 година. Защото „Калевала” е поетична енциклопедия на финския народен живот, обобщена картина на древния свят. И още нещо: Джон Толкин признава, че „Калевала“ е един от източниците му на вдъхновение при написването на „Силмарилиън”, подобно на Лонгфелоу и неговата „Песента на Хаяуата”, създадена под влиянието на този епос.

Amorphis - Skyforger

Amorphis – Skyforger

Първите опити да се съберат и редактират стиховете в „Калевала” са от 1822 година и са дело на Закариас Топелиус, макар още през 1670 година да са регистрирани записи на фински фолклорни текстове. Те обаче остават без съществено влияние, докато през 1835 година финският учен Елиас Льонрот не публикува 12 хиляди реда, последвани през 1849 година от второ издание, съдържащо 23 хиляди стиха с осем стъпков хорей. Всъщност първата изследователска експедиция за събиране на стиховете датира от 1827 година, като са извършени общо 11 такива експедиции и е интересно да се отбележи, че в по-голямата си част тогава стиховете са изпълнявани като песни в пентатоничен лад в съпровод на кантеле – 5-струнна цитра.

Действието в епоса се развива около приключенията на Вайнемойнен – вечният вълшебник певец, ковача Илмаринен и щуравия Леминкайнен. Основните сюжетни линии са свързани с опитите на Вайнемойнен да се ожени за дъщерята на магьосницата Лухи, която е стопанка на Севера и господарка на Похьола, северният край и страна на мрака. Друга част от епоса е посветена на приключенията на героите в опитите им да си присвоят вълшебната воденица Сампо, която произвежда сол, храна и злато за своя притежател.

Финландската група AMORPHIS посвещава поредица албуми с интерпретации на „Калевала”, сред които се спряхме на “Skyforger” („Небесен ковач“), това е техният девети студиен албум. Както и в предишните им издания, текстовете са английски преводи на фински стихотворения. Те са базирани на „Калевала” и са написани от Pekka Kainulainen – доста сложни и метафорични разкази за любовта, самотата, загубата, смисъла от съществуването и небесните герои.

За разлика от двата предишни албума на AMORPHIS, „Небесен ковач“ е базиран на различни части от няколко руни (глави) в епоса, но представени от гледната точка на един човек, като са фокусирани върху ковача Илмаринен. В този смисъл това е връщане към подхода от „Tales From The Thousand Lakes“ от 1994 г., в който са представени истории от различни части на „Калевала”.

Албума “Skyforger” или „Небесен ковач“, ще чуем на 15 септември, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, този път след новините в 22:00 ч.

“The Blues Is Alive and Well” от Buddy Guy в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Blues Is Alive and Well” от Buddy Guy в “Картини от една изложба”, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

На 30 юли 2018 г. американският китарист и певец Buddy Guy, легендарният блусмен с ярка диря в музиката не само на ХХ век, навърши 82 години. Месец и половина преди това издаде нов албум “The Blues Is Alive And Well” („Блусът е жив и здрав“). Жив и здрав е и Buddy, който изнася 150 представления годишно и пуска нов албум приблизително на всеки две години.

Той е носител на 7 отличия Grammy, има 5 албума с челно място в музикалните класации и продължава да твърди: „Модата идва и си отива, но блусът никога не губи своя стил. Блусът е истината.“. Мнозина от най-изявените китаристи от 60-те години на миналия век признават Buddy за свой пример и учител, сред които Jimi Hendrix, всички от ROLLING STONES, Eric Clapton, Stevie Ray Vaughan и John Mayer.

Buddy Guy често е посочван като представител на появилия се след Втората световна война стил „Chicago Blues“, но той самият не приема това определение: „Всички ние – Muddy Waters, Little Walter, Sonny Boy [Williamson], Howlin’ Wolf – дойдохме от Юга. Аз например съм от Lettsworth, щата Louisiana, и отидохме в Чикаго, защото Chess Brothers записваха там, затова ни нарекоха „Chicago Blues“, но ако трябва да сме точни, това е чист „Southern Blues“.

Buddy Guy - The Blues Is Alive and Well

В музикално отношение 18-ият самостоятелен студиен албум на Buddy Guy „Блусът е жив и здрав“ е типичен Electric Blues Album, този път с гост музиканти Mick Jagger, Keith Richards, Jeff Beck и James Bay. Що се отнася до съдържанието на 15-те песни, доминираща е темата за тленността, за духовното наследство и бъдещето на блуса.

Албумът започва с песента „A Few Good Years“ („Няколко добри години“), в която Buddy пее с надежда да му остане повече време: „Няколко добри години са всичко, от което имам нужда сега, моля те, моля те, Господи, изпрати ми няколко добри години.“ В други песни той хвали ангелите си („Somebody Up There“) и съжалява за неизбежността на отпътуващия влак в „When My Day Comes“ („Когато ми дойде денят“), в „Blue No More“ („Няма повече тъга“) ни разказва за преживяванията на един блусмен в Деня на страшния съд. Албумът завършва с две песни, които отразяват днешната реалност на блуса. В „End Of The Line“ („Краят на линията“) виждаме тъгата на Guy за това колко е стар, но все още свири, макар да е все по-близо до края на кариерата си. След като размишлява за смъртта, той твърди, че „няма как повече да се държи“. Всичко това върви успоредно с оптимистичен ритъм, за да се противопостави на отрезвяващата реалност в текстовете, че много от блус легендите вече си отидоха, но той все още е силен, за да запази жанра жив, и като цяло Buddy звучи в албума с покоряваща жизненост.

Той заявява: „Обещах докато съм жив, да поддържам блуса жив, това ми поръчаха моите стари приятели Junior Wells, Muddy Waters, B.B. King, Howlin’ Wolf“. Пред прага на небесните порти той ни представя отговорността си да утвърждава формата на това най-американско изкуство в наши дни.

„Всеки път, когато влизам в студиото, за да записвам – допълва Buddy Guyсе опитвам да дам най-доброто от себе си, за да поддържам блуса жив, и това изисква страшно много усилия, малцина се тези, които го правят, дори ROLLING STONES не правят хит всеки път. Проблемът е, че блусът вече го няма по радиостанциите, можете да го чуете само в клубовете, а ми се иска да звучи по някоя от големите радиостанции Muddy Waters например, така че бъдещият Muddy Waters да слуша и да си каже „каква страхотна музика, никога не съм чувал нещо подобно“. Трябва да сме признателни на британските групи от 60-те години, например ROLLING STONES, те когато дойдоха в САЩ, бяха потресени, че гениите на блуса бяха тогава в задния двор на нашата култура. ROLLING STONES поканиха Muddy да свири на техните концерти и показаха на света какво съкровище имаме в тази музика“.

Продуцентът на албума Tom Hambridge допълва: Buddy влага всичко от себе си докато прави музика. Всеки път отправя обръщението на живота си чрез албума, който издава. Имах късмета да съм с него по време на записите на „Блусът е жив и здрав“ и да видя как музикантите от ROLLING STONES се вдъхновяват от неговото присъствие, те бяха като деца в страната на чудесата, така му се радваха и това беше прекрасно.“

Албума “The Blues Is Alive And Well” („Блусът е жив и здрав“), ще чуем на 11 август, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините в 21:00 ч.

%d bloggers like this: