The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба'

Tag Archives: Картини от една изложба

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 199 други абонати

Последни публикации

Архив

“The Forgotten Arm” от Aimee Mann в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Forgotten Arm” от Aimee Mann. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

…John се запознава с Caroline по време на панаира в щата Вирджиния в началото на 70-те години и двамата тръгват заедно с надеждата, че „споделянето на тежестта ще облекчи товара“. John е бивш боксьор и ветеран от Виетнам, който се е завърнал от войната с вътрешни демони и наркозависимости. Caroline пък е скитница, склонна да бяга при първите признаци за неприятности. Двамата тръгват из Америка със стар кадилак…

Така започва историята, която ни разказва певицата и авторът на песни Aimee Mann в отличения с наградата “Grammy” концептуален албум “The Forgotten Arm” („Забравената ръка“).

Aimee Mann - The Forgotten Arm

Aimee Mann – The Forgotten Arm

Темата за боксьора е важна за Aimee, тъй като „забравената ръка“ е прийом, при който противникът е многократно атакуван с поредица от удари, идващи от едната ръка, така че да бъде толкова ангажиран с необходимостта да ги блокира, че напълно да забрави другата. Тази „забравена ръка“ отприщва удар, който го съкрушава.

И това не е случайно. Година преди издаването на този албум Aimee започна да се занимава с бокс, откъдето идва и заглавието на албума “The Forgotten Arm”. „Моят приятел, който беше състезател по бокс, – споделя певицата, – ми показа тази маневра: удряш непрекъснато с лявата си ръка, а другата ти ръка е между вас двамата, и опонентът ти забравя за дясната ръка, така че може да нанесеш ъперкът. За мен това е свързано с факта, че нокаутиращият удар винаги е този, който никога не виждаш откъде идва.“

„През 70-те години на миналия век, – продължава тя, – всички смятаха, че наркотиците са за да си прекараме добре. Хората наистина не знаеха за пристрастяването към наркотиците. Когато израснах през 70-те, мислех, че задължително трябва да се вземат наркотици. Беше почти сякаш нямах избор. И така, когато си мислех за John и Caroline, за това време и това място, и си спомних за идеята за всеки от нас, който, дори и да започне да осъзнава, че има проблем с наркотиците, другите хора не говорят за него. Просто не беше в техния речник тази идея, че не можеш да се справиш с дрогата, и сякаш всичко е само и единствено забава.“

В сюжетната линия на албума Caroline опознава John достатъчно добре, за да може да види, че той се връща към рецидивите на наркозависимостта си, даже преди той самият да е осъзнал това. John се опитва неуспешно да се възстанови, докато междувременно Caroline се връща към своя начин на живот и бяга от John. Последната песен в албума ни кара да предположим сякаш много години по-късно John се е справил с проблемите си, и двамата с Caroline отново намират пътя един към друг.

Албума “The Forgotten Arm”, или „Забравената ръка“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“A Paranormal Evening with the Moonflower Society” от AVANTASIA в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “A Paranormal Evening with the Moonflower Society” от AVANTASIA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Деветият албум на AVANTASIA, метъл оперният проект на Tobias Sammet от германската Power Metal група EDGUY, отново включва участието на звезден състав. Това са певците Geoff Tate (ex-QUEENSRYCHE), Jorn Lande (ex-ARK, ex-MASTERPLAN), Michael Kiske (UNISONIC, ex-HELLOWEEN), Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS), Floor Jansen (NIGHTWISH), Bob Catley (MAGNUM), Ralf Scheepers (PRIMAL FEAR) и Eric Martin (MR. BIG), наред с китаристите Oliver Hartmann (ex-AT VANCE) и Sascha Paeth, барабаниста Felix Bohnke (EDGUY), а за оркестрациите отговаря Michael „Miro“ Rodenberg.

С “A Paranormal Evening With The Moonflower Society”, или „Паранормална вечер с обществото на лунното цвете“, Tobias ни кани на вълшебно пътешествие, изпъстрено с фантастични събития, и пояснява: „Лунното цвете е творение на нощта, което цъфти, когато светът спи. За мен то символизира, от една страна, странните герои, с които изпълвам песните си, а от другата – са странните музиканти, с които се заобикалям в AVANTASIA.“

Avantasia - A Paranormal Evening with the Moonflower Society

Avantasia – A Paranormal Evening with the Moonflower Society

Проектът е наситен със завладяваща, изпълнена с вълшебства вселена, която той изгражда през последните две десетилетия. Още с дебюта си „The Metal Opera“ (2001), Tobias започва да съчетава метъл, класика и рок, и покорява най-големите фестивали по света с най-изявените гласове от света на метъла.

Той се радва на завиден успех – има повече от три милиона продадени албума, над 250 милиона прослушвания, разпродадени световни турнета и почитатели, които го слушат на живо и пред домашните високоговорители с вълнение и ентусиазъм. Понякога Tobias сам не може да повярва на всичко, което му се случва. „Целият ми живот се основава на детските ми идеи и мечти, които странно защо все още намират своята аудитория“, казва той недоверчиво. „Дори след 30 години музиката е моето любимо, най-голямо и единствено хоби. И фактът, че мога да си изкарвам прехраната с нея, ме изпълва с дълбока благодарност.“

През 2020 г. той се възползва от пандемията и изгражда ново звукозаписно студио: „Аз съм дете на осемдесетте. Израснах с „Holy Diver“ на DIO, с групата QUEEN, но също и с „Take On Me“ на A-HA. Може би съм дал малко повече място на многобройните си влияния, но това съм аз, такъв съм. Обработих много неща от живота си и ги пригодих към моите фантастични герои. В резултат на това песните започнаха да развиват собствен живот, с който другите хора могат да се идентифицират, но винаги има нещо лично зад фантастичните теми. Искам да стимулирам въображението на слушателя, а не просто да предложа скучно бягство от реалността. AVANTASIA не е мюзикъл, в който магьосникът побеждава злия горски дух в седмата песен. Винаги има нещо повече.“

Албума „A Paranormal Evening With The Moonflower Society”, или „Паранормална вечер с обществото на лунното цвете“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Theory of Molecular Inheritance” от ARENA в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Theory of Molecular Inheritance” от ARENA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В своя най-нов студиен албум, с пореден номер 10 за период от 27 години, британската прогресив рок група ARENA се изявява с нов певец – Damian Wilson, когото знаем от участията му в проектите на AYREON, THRESHOLD, Rick Wakeman, LANDMARQ и т.н.

Нова е и тематиката на албума “The Theory of Molecular Inheritance”„Теория за молекулярното наследство“.

Arena - The Theory of Molecular Inheritance

Arena – The Theory of Molecular Inheritance

Автор на идеята и на текстовете към отделните песни е Clive Nolan, ето какво споделя в интервю:

„Всичко в този проект е по-различно от това, което обикновено правим, защото много от нашите неща със сигурност звучат в стила на фантастиката, но тук е малко повече от научна фантастика, и със сигурност е наука.

Историята разказва за учен от наши дни, който прониква в запечатана лаборатория. Открива резултатите от работата на изследовател преди 50 години, който вярва в идеята за молекулярно наследство, според която материята не изчезва напълно. Така че ако Бетовен става звезден прах, може така да го наречете, неговите молекули се носят в пространството и знаете, че те ще се интегрират отново, независимо дали ще се интегрират отново с дърво или с друго човешко същество.

Остава да видим дали теорията на учените потвърждава факта, че има конкретна молекула, която носи определени черти, тогава може да стане така, че ако 150 години по-късно се роди бебе и в това бебе да е интегрирана една от тези молекули, която например да е от Бетовен. Тогава това дете може да израсне, показвайки невероятен музикален талант, въпреки че родителите му не са го възпитали непременно по този начин или нещо подобно.

Така че това е вид теория, чиято концепция ученият развива и предлага това, което наричаме история на случаи. Един от тях е Бетовен, сериен убиец е друг и някакъв философ е трети, и така ученият предлага тези истории на случаи, като се стреми да намери и идентифицира молекулата, след което прави нещо с нея. Има малък обрат в историята, който ще оставя на слушателите сами да открият…“

Албума “The Theory of Molecular Inheritance”, или „Теория за молекулярното наследство“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 21 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Широк инструментален проект” от Юри Стойков в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Широк инструментален проект” от Юри Стойков. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Началото на „Широкия инструментален проект“ (“WIP”) на композитора Юри Стойков е през 1996 г., след като издава албума „Легендите“, наситен със симфонични и фолклорни елементи.

Юри обновява собственото си студио през 2008 г. и започва записите с идеята да покани 12 от своите приятели-музиканти да участват в различните пиеси, съобразно конкретната стилистика. Сред тях са пианистите Людмил Ангелов и Нелко Коларов, китаристите Иван Лечев и Иван Попов, барабанистът Божидар Тренков.

Юри Стойков - Широк инструментален проект

Юри Стойков – Широк инструментален проект

Ето как ни въвежда авторът в своя замисъл:

„13-те пиеси в албума описват музикално 13 условни периода от живота на всеки от нас – от прощъпалника до последната равносметка. Те отразяват широтата и пъстротата на самия живот, в който всяка от 13-те възрасти, през които човек преминава, си има своя различна интонация и различна мелодия, различен ритъм и различно темпо, различни „наслагвания“ и аранжировки (от люлчината песен през танцуващата младост до симфоничната улегналост на старостта), без да спира да носи чертите на човека, който го живее и от чието сърце извира тази музика: те са като разноцветни парчета, но от един картинен пъзел. Затова, освен че в този творчески продукт всеки би намерил нещо от предпочитания си тип музика, той ще може да я „впише“ в една обща идея и да я чуе като част от смислено и осмислено цяло, което изненадващо би му допаднало“.

Албума „Широк инструментален проект“, или “WIP”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“We Are” от Jon Batiste в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “We Are” от Jon Batiste. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В първото издание на „Картини от една изложба“ за Новата година ще представим проект, отличен с 5 награди “Grammy” през 2022 година, включително за най-добър албум, отразил проблемите на съвременния свят ярко и завладяващо.

Певец, композитор, мултиинструменталист и диригент, джазмена Jon Batiste го знаем и от участията му със Stevie Wonder, Prince, Willie Nelson, Lenny Kravitz, Ed Sheeran, Mavis Staples и т.н.

Роден в Ню Орлиънс, Jon свири на перкусии в семейния оркестър още на 8 години. Преминава на пиано на 12 години и оттогава усвоява доста инструменти – може да го чуем да свири на дузина от тях в албума “We Are” („Ние сме“). След като се премества в Ню Йорк на 17 години, става възпитаник на реномираното музикално училище Juilliard, изгражда репутацията на изтъкнат джаз пианист, диригент на Биг бенд, но и активист за граждански права. Виждаме го през 2020 г. да води протестите в Ню Йорк след убийствата на George Floyd и Breonna Taylor. Тогава организира над 5000 души с приблизително 50 саксофона, 10 туби и над 100 тромпета да изпълняват песни за гражданските права като „We Shall Overcome“ и класики от Ню Орлиънс, сред които „Down by the Riverside“.

Jon Batiste - We Are

Jon Batiste – We Are

„Протестната музика в наше време трябва да изглежда и да се усеща по-различно, отколкото в миналото. Музиката е нещо, което говори на подсъзнателно ниво и изважда чувствата на повърхността по начин, който мисля, че нищо друго не може. Това е универсален език – казва Jon Batiste. – Често пъти чувствам, че артистите, прилагащи някакъв вид социален натиск, са голяма част от това, което кара нещата да се променят по отношение на политиката и по отношение на възприятието на хората. Казваме, че всичко е въпрос на любов, радост и общност, но част от това да запазиш тези неща непокътнати е, че истината трябва да е там. Не можете да имате любов, радост и общност, ако хората не казват истината и не се изправят пред истината.

Същевременно в албума представям освен социалните въпроси, така и спомените си от детството и юношеските ми години в Ню Орлиънс, загубата на невинността, а също и проблемите в по-зряла възраст като студент в Juilliard и след това. Когато си млад и имаш огън, разбираш кой си и как виждаш света около теб. И хората ти дават съвети, и ти чуваш всички тези неща за миналото. Опитваш се да отчетеш всичко това, и тогава изведнъж ставаш възрастен.”

Началото на албума “We Are” е в гримьорната на шоуто на Ed Sullivan, следва шестдневна звукозаписна сесия, която завършва осем месеца по-късно. Тогава Jon получава видение да включи дядо си в записите, както и племенниците си, а също маршируващия оркестър на гимназията St. Augustine в Ню Орлиънс, която я е завършил. В този албум той тръгва от джаза и госпъла на родния си град, за да представи 400 години от историята на афроамериканската музика.

„Много музиканти, родени в Ню Орлиънс, – продължава Jon Batisteпоказаха на света как може да се прави музика по различни начини – независимо дали става въпрос за Louis Armstrong, Jelly Roll Morton или Sidney Bechet – в ранните години началото на черната музика, началото на джаза, бе и начало на формиращата се американска култура. И така стигате до наши дни, и си мисля, че с албума “We Are” представям тази линия, като показвам на хората по света, че жанровете не съществуват. Няма такова нещо. Това е само музика. Имаме музиканти, които създават музика въз основа на формули за жанр, което е лудост за мен, защото смятам, че изкуството трябва да бъде свободно и вдъхновено от каквото и да било. Този албум може би е първият път, когато хората получават шанс да изпитат това от мен. Защото жанрът донякъде ограничава хората и ги маргинализира. Идеята за синтезиране на всички неща, които харесвам, в съвременен безжанров албум, е нещо, което винаги ме е интересувало, и този път ми се стори подходящото време да го направя. Мисля, че това беше чудесна възможност джаз музиката да навлезе в общественото съзнание по нов начин. „We Are” е като филм, предназначен е да бъде слушан така, и го подредих да бъде цикличен“ – завършва Jon Batiste.

По този начин почти всичко, което отразява афроамериканската култура към 2021 г., може да бъде чуто в този албум под формата на джаз, R&B, рап, соул, фънк, хип-хоп и поп, смесено в нещо изцяло ново. В него откриваме фрагменти от убедеността на Marvin Gaye, завладяващия оптимизъм на Stevie Wonder, иконоборството на джаз пианиста Thelonious Monk и дързостта на рапъра Mannie Fresh.

Jon Batiste е автор или съавтор на почти всички песни в албума, свири на клавишни инструменти, пиано, струнни инструменти, бас китара, мелотрон и т.н., а дори и на електронната екзотика Теремин. Освен това е поканил за участие впечатляващ брой музиканти, сред които Mavis Staples, Quincy Jones, Zadie Smith, Pj Morton и Trombone Shorty, а особено ценно за него е съдействието на Stevie Wonder.

Албума “We Are”, или „Ние сме“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

ОРКЕСТЪР МЕЗЕ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя ОРКЕСТЪР МЕЗЕ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През 2011 година пианистът Милен Киров обяви създаването на стила „селски фънк“ така:

“Весела Коледа „Ние използваме добре познати музикални идеи, разбъркваме ги и ги поднасяме по доста различен начин, като “Фънк” в случая се отнася както до американския стил, така и до всички останали танцувални елементи в нашата музика, а “Селски” – защото всички сме деца на Земята и се обръщаме към нея да ни захрани с най-истинските неща в живота – не само с храна и история за отминали времена, а и с фолклор – изкуството, захранено от много поколения и векове на традиции, – който от своя страна подхранва нашия музикален микс.“на всички! Бог да ни благослови, всекиго от нас и нека да благослови Tiny Tim.”

Вторият албум на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ ни показва ясно развитието на групата и нейния уникален стил. Седем песни са на английски език и това е резултат от нарастващата популярност на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ и стремежа на композитора Милен Киров „селският фънк“ да достигне до възможно най-много хора. Целта е те да разбират за какво се пее и същевременно да си припяват, докато слушат тази оригинална музика, изпълнена с фънк ритъм секция, мощна брас секция, неравноделни размери, балкански по звучене и ладове мелодии.

Оркестър Мезе

Оркестър Мезе

Две от песните са на български език – „Селска приказка“ (автор на музиката и текста е Тодор Киров, баща на Милен) и „Зора“ – българска фолклорна песен. В албума също така има и две инструментални пиеси „Before The Dawn“ или „Преди зората“ с интимно и прочувствено кавал соло на Теодосий Спасов, и „A New Dawn („Нова зора“) – динамична и мощна композиция в размер 11/8, в която ще усетите виртуозната техника на Теодосий и на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ.

Разликата от първия албум “Селски Фънк” е, че в новия албум песните са много повече от инструменталните пиеси, звукът е по-мощен и има като специални гости виртуозни музиканти, сред които нашият Теодосий Спасов, Ellis Hall – изтъкнатият соул певец, свирил със Stevie Wonder, George Benson, Herbie Hancock, EW&F, Tower of Power, и т.н., китаристът Miroslav Tadic и гъдуларят Тодор Киров.

Ето какво споделя Милен Киров за „Картини от една изложба“:

„През 2013 година ОРКЕСТЪР МЕЗЕ вече беше установена група с един издаден албум и много фенове в Калифорния и Западния бряг на САЩ, с нарастваща популярност по света. Време беше да се запише албум, който да покаже израстването на групата и нашия уникален звук, и който да помогне да достигнем до още повече хора по света и да ни изстреля напред по пътя, който сме поели.

Като композитор и продуцент на този проект, знаех че ще ни трябват много средства да постигнем тази цел и да направим албум, с който да се гордеем и който да е на световно ниво. Затова направихме дарителска кампания чрез IndieGoGo платформата и много от нашите фенове откликнаха и дадоха средства в замяна на “селски колети” – неща като дискове, тениски, постери, уроци, вечери с мен, дори и бутилка ракия – които щяха да получат при завършването на албума.

Исках да поканя световноизвестни музиканти, а и също така и добри мои приятели, които биха се вписали в концепцията на албума и биха допринесли за разнообразието и уникалния негов звук.

Записите започнаха през лятото на 2013 г., но по различни причини се наложи да записваме на части в период от година и половина. Ние не бързахме и аз вложих много мои лични средства, а също така време и усилия. Исках да изпипам най-добрия за момента албум, който да направим с най-добрия възможен тонрежисьор Rich MouseR в неговото прекрасно студио.“

Албума „Оркестър Мезе“ с неговото празнично настроение ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Новата 2023 година, в събота, 31 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Christmas” от Al Jarreau в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Christmas” от Al Jarreau. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В началото на пояснителните записки към своя коледен албум певецът Al Jarreau привежда като мото цитат от любимата си книга “Christmas Carol” (“Коледна песен”) от Charles Dickens:

“Весела Коледа на всички! Бог да ни благослови, всекиго от нас и нека да благослови Tiny Tim.”

Носител на 7 отличия “Grammy” в три различни категории – джаз, поп и R&B, Jarreau си спомня източниците на вдъхновение за този албум: “Като дете седях до майка ми на седалката на пианото, докато тя свиреше църковна музика. Тя бе органистка и пианистка в местната църква и често ме взимаше със себе си на репетициите и църковните служби.

Al Jarreau - Christmas

Al Jarreau – Christmas

Този коледен албум трябваше отдавна да съм го записал и когато започнах работа върху него, открих, че има огромно множество песни, които знам и обичам от детство. Мога да направя 7-8 албума с по 13-14 песни всеки, а тук се наложи да се вместя в размера на един CD и това беше истинско предизвикателство.

Но по-важното бе настроението, което предизвиква у мен Рождество Христово и често си мисля, че ако всички ние можехме да съхраним духа на Коледа през цялата година, щяхме да живеем на великолепна планета. Рождественските празници носят магия, която разтърсва всеки, подобно на историята на Dickens от “Коледна песен”. Спомням си как тайно мечтаех за електрическо влакче и една Коледа приятел на татко ни заведе с брат ми да слушаме Рождественската литургия. Когато се върнахме у дома, татко бе инсталирал влакчето, което бе купил скришом от нас и то огласяше целия хол”.

Албума “Christmas” ще чуем на Бъдни вечер тази година, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Triumph or Agony” от RHAPSODY OF FIRE в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Triumph or Agony” от RHAPSODY OF FIRE. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В „Картини от една изложба“ досега сме представили 8 албума на италианската Symphonic Power Metal група RHAPSODY OF FIRE и нейните производни с Luca Turilli, и те бяха приети с одобрение от нашите слушатели. Съчетанието на класика, хеви метъл и фолклор, което въведоха талантливите италианци, често пъти е наричано „кинематографичен метъл“ заради сходството с музикалните съпроводи на Hans Zimmer и Danny Elfman.

“Triumph Or Agony“ („Триумф или агония”) е техният седми студиен албум, като и той е концептуален, подобно на предишните заглавия на групата. Това обаче не е продължение на сагата „The Emerald Sword Saga“ („Сагата за смарагдовия меч“), която представихме в цялост, а е втора част от новата сага на групата „The Dark Secret Saga“ („Сагата за мрачната тайна“), която ще завърши с деветия им албум „From Chaos to Eternity“.

Rhapsody of Fire - Triumph Or Agony

Rhapsody of Fire – Triumph Or Agony

Китаристът Luca Turilli, автор на текста, ни въвежда така:

„В „Триумф или агония“ Каас, герой от средните земи, Тариш, кралят на елфите, принцеса Лотен, Даргор, Повелителят на сенките, и мъдрият магьосник Ирас Алгор са готови да влязат в тъмните пещери на Дар-Кунор, подземен лабиринт от ужаси, разположен в сърцето на мъгливите мрачни земи. Героите трябва да предизвикат тайните на предците на Дар-Кунор, за да търсят последната от седемте черни книги, написана с кръвта на ангелите, която съдържа „Мрачната тайна“, зло пророчество“.

Ето какво е то:

… Древното пророчество разказва как малко преди поражението си във войната между силите на небето и ада злият син на адския бог Крон, известен като Некрон, се оттегля в леговището си в подземния свят. Там, усещайки предстоящата си смърт, той пише завет за чистото зло в седем черни книги. Некрон заповядва на седем безсмъртни демона да изпълнят пъкления му план. Една по една шест от тези книги са открити през вековете, но седмата, последната и най-страшната от всички, която съдържа тайната на неговото възкресение, остава скрита.

След като открива черните книги, ангел на име Ериан има видение, в което боговете на космическата светлина му казват как да спре пророчеството. Ериан написва със собствената си кръв Бялата книга, която разкрива как да спре пророчеството. Книгата представлява заплаха за адското пророчество и е скрита в Тъмните земи, на място, известно само на магьосниците от Черния орден.

Има надежда обаче, че седмата черна книга съдържа следа за това къде е скрита Бялата книга на Ериан и така е основан Орденът на Белия дракон, посветен на защитата на Омагьосаните земи от Тъмните земи. Рицарят Ирас Алгор решава да търси седмата черна книга и така започват неговите приключения, в които ключова роля играе Даргор, Повелителят на сенките, който, макар и наполовина демон, застава на негова страна.

В „Triumph Or Agony“ действието се развива така:

Групата спира пред непроходим пролом над червената река. Ирас обаче открива, че името на Некрон е ключът за преминаване – буквите в името му съответстват на различни числа от азбуката на Некранос, подредени в съответствие с черната геометрия, и така те прекосяват реката по невидим мост. Намират книгата, но изваждането ѝ от постамента кара ръце от гниеща плът да избуят от земята. Групата е ужасена, бяга и отново стига до реката. Този път нямат време да разрешават загадката и направо скачат в реката, смятайки, че всяка смърт е по-добра от тази, която ги чака от ръцете на демоните зад тях. За щастие всички успяват да избягат с последната черна книга. В Орин, градът на сивите стени, ги приема Ханос, един от мъдрите крале, които вярват в плана на Ордена на белия дракон да спаси познатия свят. След почивка те започват дългото си пътуване обратно към дома. Време е да отворят седмата черна книга“…

В записите на албума участва внушителен състав от около 150 гост музиканти, сред които певицата Bridget Fogle, китаристите Dominique Leurquin и Johannes Monno, три хора (The Epic Choir, The Opera Choir, The Brno Academy Choir), и чешката филхармония The Bohuslav Martinů Philharmonic Orchestra, The Baroque Ensemble, а звучат и гласовете на осем артисти, сред които Christopher Lee и Susannah York.

Албума “Triumph Or Agony“, или „Триумф или агония”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 17 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Картини от България 7” на студенти, алумни и преподаватели от НБУ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Картини от България 7” на студенти, алумни и преподаватели от НБУ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Стана традиция за нас да се присъединим към честванията на Студентския празник като дадем трибуна на млади творци да се изявят с най-новата си музикална продукция.

И така, 14 студенти, към които се присъединяват преподаватели и възпитаници от департамент „Музика“ на Нов български университет, курсове „Електронна и компютърна музика“ и „Тонрежисура“ с ръководители проф. д-р Симо Лазаров и доц. д-р Росица Бечева, се наемат да пресъздадат с изразните средства на електрониката за седми пореден път красивите моменти и преживяванията си из България, въплъщавайки неповторимата атмосфера на творческия си устрем.

В албума „Картини от България 7“ откриваме тяхното желание за съзидание и надежда. Многообразието на живота предлага разностилни композиции, носещи специфичната звукова среда, и това са композиции, обединени от темата за България. Всеки един от младите музиканти по своему чувства това привличане към природата и чувството си за принадлежност към историята, към хората. Всеки от тях по свой начин изразява това отношение и така в техните композиции оживяват Орфеевите напеви, красотата на Родопа планина и хората с техните помисли и чувства.

Картини от България 7

Картини от България 7

Използвайки различни тембрални и стилови средства, изразяващи личното им отношение и пречупена през призмата на динамичния живот, музиката ни въвежда във вселената на фантазията, в мисловните усещания на всеки от творците и отразява душевните пориви на младите творци.

Премиерата на албума „Картини от България 7“ ще се състои в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 декември, след новините от 21:00 ч. Същевременно това ще бъде заключителната част от ХXI Международен форум-фестивал „Вселената на компютърната музика 2022“.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

„Sour“ от Olivia Rodrigo в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Sour“ от Olivia Rodrigo. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

18-годишната певица, актриса и автор на песни Olivia Rodrigo нахлува с гръм и трясък в света на музиката през 2021 г. След като подписва договори с колосите в звукозаписната индустрия Geffen и Interscope Records през 2020 г., тя издава дебютния си сингъл „Drivers License“, с който чупи рекорди и се превръща в една от най-продаваните песни за 2021 г., а това веднага я изхвърля към гребена на световната слава. Следват синглите „Deja Vu“ и „Good 4 U“, както и дебютния ѝ студиен албум „Sour“, или „Неприятно“, посрещнати с одобрение от слушателите и специализираните издания – тя постига 300 730 000 прослушвания.

Olivia има два сингъла номер едно в Billboard Hot 100, албум номер едно в Billboard 200 и пет мултиплатинени сертификата от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA). В допълнение Olivia Rodrigo печели една от Американските музикални награди, седем отличия Billboard и четири музикални видео награди на MTV. „Time“ я обявява за артист на 2021 година, а Billboard я определя за жена на годината през 2022 г. И най-важното – получава три награди “Grammy” през 2022 г. – за най-добър поп албум, за най-добро соло поп изпълнение и за най-добър нов артист.

Песните в „Sour“ са подготвени съвместно от Olivia Rodrigo и нейния продуцент и автор на песни Daniel Nigro. Двамата се запознават през март 2020 г. и веднага започват работа, която приключва година по-късно – на 30 март 2021 г. като междувременно издават сингли, кой от кой по-успешен. Olivia заявява:

„Исках албумът да бъде супер многостранен. Мечтах да бъде пресечна точка между масовия поп, фолк музиката и алтернативния поп, заедно с елементи от поп-пънк, кънтри и гръндж. Обичам текстовете на песните, лириката и мелодиите от фолк музиката. Обичам мелодиката на алтернативния поп. Очевидно съм обсебена от поп музиката и поп изпълнителите. Така че се опитах да отчета всички мои влияния… и да направя нещо, което харесвам“.

Olivia Rodrigo - Sour

Olivia Rodrigo – Sour

В друго интервю тя разкрива, че е вдъхновена от произведенията на нейните любими певци и автори на песни като Alanis Morissette, Taylor Swift (обявена като съавтор на две от песните в албема), Kacey Musgraves, както и на групите No Doubt и White Stripes, а трябва да отчетем и влиянието на майка ѝ Jennifer, която я въвежда в метъла, пънка и алтернативния рок от 90-те години.

Що се отнася до съдържателната страна на албума, Olivia заявява, че с него изследва своите тревоги и открития като 17-годишна, затова тематиката му е посветена на проблемите на подрастващите, несподелената любов и сърдечната болка.

„Написах албума в период от време, когато чувствах, че всичко, което имах преди, което беше наистина страхотно и добро в живота ми, изведнъж се влоши. Бях супер несигурна и преживях това ужасно усещане за разбито сърце“.

Заглавието му се отнася до онези неприятни чувства, които младите хора изпитват, но често са критикувани заради тях, като гняв, ревност и тъга. Това е и концепцията за „страхотните неща“ в живота ѝ, които „прогресивно се влошават“ с напредването на възрастта ѝ, представлявайки специфично „парченце“ от живота ѝ като 17-годишна, с „неговите безкрайни болки на растеж и изненадващи открития“. И още нейни откровения:

„Има още едно нещо, с което наистина се гордея, е, че този албум говори за чувства, за които иначе е трудно да се говори или не са наистина социално приемливи, особено за момичетата: гняв, ревност, злоба, тъга, момичетата стават намръщени като кучки, стенат и се оплакват, и какво ли още не. Но си мисля, че това са истински и искрени чувства“.

По този начин песните в „Sour“ представят различни гледни точки към неуспешна любовна история с теми за несигурност, гняв, отмъщение, завист и ревност, като се използват специфични за детайлите на всяка песен текстове, излъчващи уязвимост.

Албума „Sour“, или „Неприятно“, ще чуем в събота, 3 декември, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: