The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба'

Tag Archives: Картини от една изложба

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 186 other followers

Последни публикации

Архив

“Outbound” от KELDIAN в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Outbound” от KELDIAN. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Много хора се чудеха какво се случи с нас след издаването на първите ни два студийни албума за тези близо 5 години мълчание. Ние двамата имаме други занимания и източници на препитание, а така стана, че останахме без студио, в което да работим и да записваме музиката си“ – споделят музикантите от норвежката Symphonic Power Metal група KELDIAN. Всъщност говорим за дуо в случая, състоящо се от певеца Christer Andresen, който свири също така на всички китари, и пианиста Arild Aardalen.

Техният разказ продължава:

„Един по един обаче проблемите ни започнаха да се решават, например Arild изгради малко студио у дома си. Тази нова работна площадка на KELDIAN скоро беше наречена „шкафът под стълбите“, а ние най-накрая имахме място да поглъщаме огромни количества чай и да обмисляме песните си, докато все още можем да излизаме навън, за да гледаме фиордите. И знаете ли какво стана? Вдъхновението ни се върна. Сега пък имахме нужда от пари.

Тогава решихме да опитаме с crowdfunding платформата Indiegogo и бяхме поразени от реакцията на нашите симпатизанти. Кампанията ни имаше огромен успех и производството на албума „Outbound“ („Излитащ“) вече можеше да започне. Фактът, че толкова много хора показаха какво означава KELDIAN за тях, ни направи още по-нетърпеливи да се върнем в рамките на обичайното ни усърдно темпо. Запретнахме ръкави, за да представим нещо, което би заслужавало доверието на всички тези хора.

С някои от песните в този албум живеем от много години, докато други са съвсем нови. Предизвикателството при записването им беше постигането на сходство между едните и другите. Винаги подхождаме към албумите си като към музикални романи, искаме да представим тематичното единство в текстовете, и песните да текат логично и без усилие, като отделни глави в книга. Един музикален албум обикновено е по-абстрактен от този възглед, но ние сме наясно, че това, което създаваме за хората, е един вид емоционално пътуване. Затова за нас е важно да отделяме 100 процента внимание на всяка една песен. Написахме около 13 или 14 песни за албума, но решихме да оставим 9 от тях“.

Keldian - Outbound

Keldian – Outbound

Музиката в албума предлага обичайното за групата съчетание на Electro-Ambient нагласата на Aardalen, бивш electro DJ и поклонник на VANGELIS, със силно подчертаното влияние от Hard Rock (EUROPE и VAN HALEN) и Heavy Metal (IRON MAIDEN) на Andresen. Но това не изчерпва корените в стилистиката на KELDIAN, често наричана „Cosmic Metal“, защото ще споменем също така влиянието на Luca Turilli и Dol Ammad, за да постигнат своята неповторима атмосфера с честа промяна на ритъма и темите.

В „Outbound“ двамата музиканти ни предлагат размисъл за космическите пътувания като съчетание и противоборство на изследвания и колонизиране, за техническите и моралните страни на звездните приключения, в които прозират и силно изразените в наши дни милитаристични намерения. В отделните песни откриваме влияние от книгите „Хиперион“ на Dan Simmons в борбата за освобождаване духа на хората и на „Звездата на Пандора“ от Peter F. Hamilton с мотива да можем да простим и да забравим враговете си. Авторите на албума отдават признание също така на създателите на космическата сонда Кеплер, която трябва да изследва 100 000 звездни системи в търсене на обитаеми планети, възхищават се на изключителната сила и висота на човешкия дух, проявени от оцелели в галактически катастрофи и аварии, а има и израз на почит към John F. Kennedy, дал тласък на американската космическа програма.

Албума „Outbound“, или „Излитащ“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 октомври, след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“To Pimp a Butterfly” от Kendrick Lamar в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “To Pimp a Butterfly” от Kendrick Lamar. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

На 15 февруари 2016 г. американският Hip-Hop музикант Kendrick Lamar получава 5 отличия „Grammy“ за работата си върху проекта “To Pimp a Butterfly”, или „Да пласираш пеперуда“.

Всичко започва през 2014 г., когато Lamar предприема пътуване до Южна Африка, където посещава исторически обекти, свързани с живота на Nelson Mandela – като затворническата му килия на остров Robben, запознава се с проявите на апартейд по негово време, открива за себе си различията между африканската и американската култура. Kendrick намира и доста сходства между живота в Южна Африка и този в гетото Compton в Лос Анджелис, където е израсъл.

Kendrick Lamar - To Pimp a Butterfly

Kendrick Lamar – To Pimp a Butterfly

Lamar заявява: „Чувствах, че принадлежа на Африка. Видях толкова неща, които не знаех. Вероятно едно от най-трудните неща, които трябва да направите, е да съберете на едно място възгледите си за това колко красиво място може да изградите и да ги споделите с някой човек, още докато е в гето като Compton. Исках да вложа това свое преживяване в музиката. Идеята беше да направя албум, който да отразява това, но и всички проблеми на черните жени. Има разделение между светлата и тъмната кожа, защото то е в природата ни, но има и решение на проблема. В Южна Африка видях всички тези различни цветове да говорят на един красив език.“

Така в албума „Да пласираш пеперуда“ намират място темите за любовта към хората и за омразата, славата и депресията, насилието от страна на полицията, расовите проблеми и политиката в стихотворение, което се преплита между песните. Kendrick критикува системата, която потиска чернокожите младежи, но също така критикува и своите близки, че възприемат саморазрушителния модел, налаган им от обществото. Lamar признава потенциала на всеки, който е изправен пред трудности, да се разбунтува срещу системата, която го потиска, подобно на гъсеница, която се превръща в пеперуда:

„Исках да покажа светлата страна, яркостта на живота. В думата „пласьор, сводник“ има много агресия, тя има много нюанси. За мен тя означава да използвам своята знаменитост за добри дела. Друга причина е, че не съм подложен на сводничество от индустрията за моята знаменитост… Това става много по-дълбоко дори за мен.“

Kendrick рецитира откъси от стихотворението през целия албум, предхождайки всяко заглавие. В края на стихотворението разбираме, че е посветено на легендарния музикант 2Pac (Tupac Amaru Shakur), а в интервю Lamar обяснява, че работното заглавие на албума е било „Tu Pimp a Caterpillar“ („Да пласираш гъсеница“), което се изписва като абревиатура „TuPAC“. По-късно обаче е променено на „пеперуда“, за да символизира личния характер на Kendrick и неговата цялостна издръжливост след успеха му в музикалната индустрия.

В музикално отношение в албума “To Pimp a Butterfly” откриваме стилово отражение на целия спектър от афроамериканската музика, включително джаз, фънк, соул, хип-хоп от Западното крайбрежие на САЩ, авангард, а сред впечатляващия екип за подготовката на албума може да откроим Dr. Dre, Snoop Dogg и George Clinton.

Така “To Pimp a Butterfly”, или „Да пласираш пеперуда“, третият студиен албум на Kendrick Lamar намира милионни продажби, получава статус на платинен, а само в първия ден след издаването му чупи рекорда за стрийминг в Spotify с 9,6 милиона свързвания. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 октомври, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Thompson Fields” от MARIA SCHNEIDER ORCHESTRA в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Thompson Fields” от MARIA SCHNEIDER ORCHESTRA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В наши дни Maria Schneider, композитор и диригент на биг бенд, има репутацията да е сред водещите фигури в съвременния джаз. С повече от 30 години звукозаписна дейност, в която се откроява работата ѝ както с Gil Evans, така и с Bob Brookmeyer, тя често пъти е определяна като истинско явление в джаза на ХХI век, като най-вълнуващият композитор на музика за биг бенд, работещ днес. Това се потвърждава и от седемте отличия “Grammy”, които получава от 2004 г. насам.

Тя оживява съвременните класически аранжименти с уникални мелодии, написани спрямо силните страни на музикантите в нейния оркестър за да се получат произведения, които тя често нарича джаз камерна музика. Това впечатлява слушателите, които окачествяват нейната музика като „предизвикателна, величествена, вълшебна, спираща сърцето, прекрасна, въображаема, откровена, приковаваща, дръзка и извън всякакви категории“.

Maria Schneider Orchestra - The Thompson Fields

Maria Schneider Orchestra – The Thompson Fields

Maria Schneider умело размива границите между жанровете, нейните участия се простират от джаз в Ню-йоркския Линкълн Център до класика с Камерния оркестър на Сейнт Пол, щата Минесота, от Американския танцов фестивал до сътрудничество с „вечния хамелеон“ в рок музиката David Bowie. Тя е сред малцината, които получават “Grammy” в различни жанрове, сред които са джаз и класика, както и за работата си с David Bowie.

През 2015 г. Maria Schneider замисля проекта “The Thompson Fields” („Томпсъновите поля“), в който отразява своите спомени от детските си години в щата Минесота, откъдето е родом. Този проект е финансиран от нейните почитатели чрез платформата Artistshare, като крайният продукт е луксозна книга над петдесет страници с твърди корици, съдържаща снимки и рисунки от Audubon (Националната асоциация на САЩ за опазване на птиците и техните местообитания), както и мисли на Maria Schneider за природата, наред с компактдиск. Мотото на албума е мисъл на президента Theodore Roosevelt: „Няма нищо по-практично в крайна сметка от запазването на красотата, от запазването на всичко, което привлича по-висшите емоции в човечеството“.

Maria Schneider споделя в интервю: „Този албум е наситен с много лични чувства от висок порядък. Голяма част от музиката ме връща към спомени от дома и околната природа, и това отразява най-значимите неща в живота ми. Томпсънови бяха фермери и имаха ранчо на около пет мили извън Windom, в чийто покрайнини пък живеехме ние. Семействата ни бяха близки приятели, а тяхната ферма и този свят бяха и все още са наистина голяма част от моето възпитание и от живота ми, защото често се връщам там.

Що се отнася до музиката, то никога не сядам и не казвам „Добре, как да създам звука на този пейзаж?“ Всичко започна по съвсем различен начин. Бях съчинила началото на една пиеса, която всъщност ми дойде в пералното помещение, качих се горе в апартамента си и започнах да я свиря на пиано. Просто много ми хареса и продължих да я свиря отново и отново. Това ми напомни за родния ми дом.

Така се случи, че скоро след това се върнах във Windom на голяма среща на върха на AgroEcology, която се проведе във фермата на Томпсънови. Изкачих силоза и погледнах отгоре фермата, а музиката нахлу в главата ми и тогава почувствах целия пейзаж. И така, когато продължих да пиша музиката за албума и да измислям как да организирам и развия тази първоначална идея, тогава имах цялата тази сцена в главата си и мисля, че тя просто някак подсъзнателно ръководеше посоката на музиката. Този процес ми се случва доста често – знаете ли, когато пиша нещо, все едно се привързвам към него – става почти като кинофилм в мозъка ми или нещо подобно. Мисля си, че всъщност писането на музика е коментиране на моя живот, повече или по-малко, и трябва да живея живот, който си струва да коментирам, ако искам да напиша хубава музика“.

“The Thompson Fields” („Томпсъновите поля“) е посочен за най-добър албум на голям джазов ансамбъл при връчването на годишните награди “Grammy”, както и от читателите на най-реномираното издание за джаз Down Beat. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 октомври, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Free Hand” от GENTLE GIANT в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Free Hand” от GENTLE GIANT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Британската прогресив рок група GENTLE GIANT заема особено място в историята на музиката, тя е сред най-обичаните в жанра, в който създава някои от най-величествените и сложни произведения. През периода 1970-1980 година тя издава 12 върхови албума, в които вплита елементи както от класическата и рок музиката, така и от блуса, соула и джаза, от фолклора и епохата на Ренесанса и авангарда.

Музикантите са впечатляващо надарени: всеки от тях владее по няколко инструмента, всички те пеят и понякога изпълняват на концерт отделни фрагменти “а капела” на пет гласа. Това е една от прогресив-рок групите, за които е обичайно използването на елементи от класическата музика като: полифонията, контрапункта, мадригалната форма, полиметрията, модалната импровизация, вокалния канон и фугата, и т.н.

Gentle Giant - Free Hand

Gentle Giant – Free Hand

В текстовете на GENTLE GIANT намират място широк кръг теми, вдъхновени както от личните им преживявания, така и от философията и творбите на автори като Франсоа Рабле (François Rabelais) и шотландския психиатър Роналд Лейнг (Ronald Laing).

Своето творческо кредо те изразяват така: „Ние си поставяме за цел да преминем отвъд границите на съвременната поп музика като съчетаваме музикалните и техническите си умения с ясното съзнание, че можем да станем доста не-популярни“.

Въпреки подкрепата на верните си симпатизанти, продажбите на албумите на GENTLE GIANT са далеч от тези на съвременниците им от YES, GENESIS, ELP и JETHRO TULL. Започват кариерата си в звукозаписната фирма Vertigo, преминават към дъщерното дружество на Phonogram World Wide Artists и представят блестящия албум „In a Glass House“ (1973 – вече звучал в „Картини от една изложба“) и величествения „The Power and the Glory“ (1974). Когато обаче лейбълът се опитва да притисне групата да свири в по-търговска посока, GENTLE GIANT са възмутени. Преминават към Chrysalis и правят най-успешния си албум „Free Hand“ („Свободна ръка“) от 1975 г., под номер седем в тяхната дискография. Ето как става това.

Няколко години преди GENTLE GIANT са на европейско турне с JETHRO TULL и са силно впечатлени както от музиката им, така и от шефа на Chrysalis – Terry Ellis. „Ние наистина ги харесахме като група – разкрива по-късно пианистът Kerry Minnear, – и всъщност те бяха единствените ни истински приятели, които създадохме през годините. Именно чрез тази връзка и запознанството ни с Terry Ellis стана преместването ни в Chrysalis.“

Бас китаристът Ray Shulman разказва: „Идеята с „Free Hand“ беше да се върнем към корените си, към музиката от първите ни албуми“. Брат му, певецът Derek Shulman, допълва: „Terry ни накара да работим и цялата радост от свирене на живо се върна. Започнахме да си говорим отново, бяхме въодушевени, както във времената преди „Octopus“ (четвъртият им албум от 1972 г.)

Темите във „Free Hand“ са посветени на индивидуалния избор и свободата, изгубената любов и увредените взаимоотношения между хората, разочарованията и празнотата на живота по време на пътуванията на гастроли, за неудовлетворението да бъдеш считан за нещо различно от теб, просто защото си станал известен.

След появата си на 22 август 1975 г. този албум заема най-високото място за групата въобще в американската класация Billboard, както и в британските музикални издания.

Steven Wilson, често пъти наричан „принцът на прогресив рока“, има особени симпатии към албумите на GENTLE GIANT, той преработва такива техни заглавия като “Octopus”, “The Power and the Glory” и “Suite Three Piece”. Сега се заема с „Free Hand“ и на 25 юни 2021 г. се появява неговата версия. Именно нея ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 септември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Oklahoma” от Keb’ Mo’ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Oklahoma” от Keb’ Mo’. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Повече се интересувам от това да ми хареса на мен, когато правя музика, да ме кара да се чувствам горд и да се чувствам така, сякаш съм дал най-доброто от себе си. И ако други хора го харесат, това ще е чудесно“.

Това заявява Keb’ Mo’ – певец, китарист и автор на песни, носител на пет отличия Grammy, който успешно се изявява в такива жанрове като Blues, Folk и Jazz повече от 40 години. Той се сдобива със завидна репутация като музикант със способността си да съчетава традиционни подходи от Blues, Folk и Country със съвременна звучност, с тънката си чувствителност при възприемането на света и разказването на вълнуващи истории. Освен с издаването на поредица от великолепни албуми Keb’ Mo’, разкрива своите таланти в театрални и филмови проекти, и в тясно сътрудничество с широк кръг изявени музиканти от различни жанрове. Често се шегува, че не му се е налагало да продава собствената си душа, за да прави прекрасна музика, като алюзия с легендата за знаменития Blues музикант Robert Johnson, че е продал душата си на дявола, чиято роля той изпълнява в документалния филм „Can’t You Hear the Wind Howl: The Life & Music of Robert Johnson“.

Keb’ Mo’ - Oklahoma

Keb’ Mo’ – Oklahoma

В албума “Oklahoma” Keb’ Mo’ ни представя пъстра картина от едноименния щат като символ на съвременна Америка с такива актуални теми като имигрантската вълна, опазването на околната среда, мястото на жените в обществото, и любовта, – всичко това поднесено с безкрайна откровеност и щедрост на духа.

„Когато сте на определен етап от живота си, концепцията на албума лесно се вплита в процеса на работа – казва той. – Всички песни в “Oklahoma” произлизат от важни въпроси и теми за всички нас, и те наистина намериха отклик в мен по време на подготовката и записите на песните.“

Работата върху този албум започва през 2013 г., когато Keb’ Mo’ е поканен да участва в концерт с китариста Kenny Wayne Shepard в Оклахома и вижда опустошенията, нанесени наскоро от мощно торнадо, често явление по тези земи. „Това ме накара да си замисля какво значи да живееш в Оклахома и за всички велики хора, дошли тук“ – споделя музикантът. Така се ражда идеята да напише музика, с която да представи впечатленията си от видяното, появяват се даже няколко мелодии, но не се стига до тяхната реализация.

След няколко години съдбата го среща с певицата Dara Tucker, родом от Оклахома, и след разговорите с нея двамата замислят проект, в който да изобразят сложната дълбочина на американската действителност в нейния роден щат. Връзката с коренното население и трагедията на индианците, които говорят на 25 езика на територията на Оклахома, природните катастрофи и причинените от човека бедствия, невероятните музиканти и звукът на оригиналния музикален стил Tulsa, както и западняшката издръжливост и твърдост, но и опустошителното клане на цветнокожи през 1921 г., дискриминацията на жените, трагедията на имигрантите, терзанията на изоставен от жена мъж, усещанията в депресия, са повечето от тези теми.

„В един момент осъзнах, че не става въпрос само за създаване на добра песен със закачлива мелодия и смислен текст, но за писане на песни, в които нещо се случва“ – твърди Keb’ Mo’. – „Затова трябваше да прекарвам много време в пренаписване на текстовете, в нови запис и презаписи, и наистина си наложих упорита работа за преработката на целия материал. Стигнах до момента, в който разбрах анатомията на това как текстовете могат да работят и как да ги използвам, за да вложа някаква субстанция в песента. Това е като плънката на поничката. Всъщност не обичам да ям понички, но пък със сигурност знаете, че всеки път, когато ги отхапете, вътре ще има нещо. Така разбрах, че трябва да разкажеш историята по определен начин, да ѝ придадеш съответна форма и този запис да е резултат от този подход, в който да има фабула. И още нещо: бих искал да бъда запомнен като човек, който разказва добри истории, дава положителни емоции чрез музиката си и кара всички да се чувстват добре” – завършва Keb’ Mo’.

За участие в записите на “Oklahoma” той кани внушителен състав от струнен оркестър, вокална група и солисти, сред които се открояват знаменитият Pedal Steel китарист Robert Randolph, легендарният Blues музикант Taj Mahal, барабанистът Chester Thompson, Latino певецът Jaci Valasquez, както и певиците Dara Tucker, Rosanne Cash и Robbie Brooks Moore.

Този албум, отличен с наградата Grammy през 2020 г. в категорията за най-добър Americana албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 август, след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Future Nostalgia” от Dua Lipa в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Future Nostalgia” от Dua Lipa. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Британската певица с албански корени Dua Lipa още с дебютния си албум през 2017 г. ни се представи като напълно модерна поп звезда. Тя демонстрира ретро настроение и умения за закачлива поп музика с песъчинка проникновеност, подобно на Sia, Jessie J, и P!nk, лукаво бунтарски полъх като на Charli XCX или Marina & the Diamonds, въвежда гигантски припеви от онлайн съкращения (например „IDGAF“) и пренаписва наръчника за преодоляване на спомените от своя бивш гаден приятел в дигиталната ера. Това ѝ носи две отличия „Grammy“ през следващата година – за най-добър нов музикант и за най-добро dance изпълнение, както и още толкова награди “Brit”.

Ето защо вторият ѝ албум се очаква с повишено внимание, още повече, че Dua Lipa обявява своя нов концептуален подход към него, основан на прехода между носталгия и бъдеще.

Dua Lipa - Future Nostalgia

Dua Lipa – Future Nostalgia

Тя ни представя албум с носталгични спомени от детството си и музиката, която родителите ѝ са слушали като я съчетава с футуристични елементи за бъдеще с безкрайни възможности:

Исках да направя нещо, към което изпитвам носталгия, но да има и нещо различно, по-съвременно и провокативно, с поглед към бъдещето – заявява певицата. – Исках също така да изляза от зоната си на комфорт и да предизвикам себе си като създам музика, която да се усеща близо до някои от любимите ми класически поп песни, докато все още се чувствам свежа и уникално моя. Бях вдъхновена от толкова много изпълнители за новия си албум като започнем от Gwen Stefani до Madonna през Moloko и Blondie до Outkast, за да спомена само някои от тях. Прекарах доста време на гастроли с групата си, и затова исках „Future Nostalgia“ да съдържа много повече жив елемент, смесен със съвременна електронна продукция. Звукът ми някак си съвсем естествено се разви от дебюта ми насам, а и аз пораснах, но исках да запазя същата поп чувствителност, както при дебютния ми албум. Спомням си, че бях на път за радиопредаване в Лас Вегас и мислех за насоката на новия си албум и тогава осъзнах, че това, което всъщност искам да направя, е нещо, което да звучи носталгично, съчетано със свежа и футуристична окраска.“

В записите на албума „Future Nostalgia“, или „Бъдеща носталгия“, взема участие екип от 69 души, а резултатът е с впечатляващите 3.3 милиона продажби и нови отличия „Grammy“ и “Brit”. Този именно албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 август, след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Great War” от SABATON в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Great War” от SABATON. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Нашият девети студиен албум разказва истории от Великата война, както я наричат в Западния свят, по-известна като Първата световна война. Четири години кървав конфликт, който разтърси света и отнесе със себе си в гроба 4 империи, последствията от които и до днес отекват.

Контрастът между жестокостта на безмилостната война и героичните жертви, направени от нейните войници и офицери, намери място в песните в този албум.

Идеята за написването на този албум се роди отдавна, през 2008 г., и различните истории, за които пеем, бяха събирани в изследвания, безброй обиколки и с помощта на нашите фантастични фенове от цял ​​свят.

Албумът „Първата световна война“ ни връща сто години назад, към онова, което трябваше да бъде Войната, която да сложи край на всички войни. Днес знаем това по-добре…“

Ето така музикантите от шведската пауър метъл група SABATON ни въвеждат в последния си засега студиен албум. Те са намерили музикална форма на битки и герои от тази кланица с 19 милиона убити и 23 милиона ранени, сред които първото танково сражение при Villers-Bretonneux, приключенията на полковник Т.Е. Lawrence of Arabia (Лорънс Арабски), който обединява враждуващите арабски племена и победоносно ги повежда срещу войските на Османската империя, храбростта на сержант Alvin York от щата Тенеси при отбраната на Meuse-Argonne, покъртителната сцена със стотина кървящи руски кавалеристи при крепостта Osowiec, когато са обгазени с хлор, но тръгват в контраатака и обръщат в бяг 7000 немски войници, подвизите на въздушния ас Manfred von Richthofen, познат и като „Червения барон“ с 80 победи в небето, ставаме свидетели на 303 дни от битката при Verdun, и т.н.

Sabaton - The Great War

Sabaton – The Great War

Певецът Joakim Brodén заявява: „Това не е колекция от най-вълнуващите битки. Това е колекция от най-вълнуващите за нас, най-завладяващите ни истории и хора. Опитахме се да направим правилна концепция от това и това беше доста сложно. Например ние се натъкнахме на проблема как да получим добро възприемане от слушателите на песните и историите, които искахме да разкажем. И когато отразяваме някои по-дълги събития, като битката при Вердюн, например, която е продължила 303 дни… Къде да се спрем в хронологията – когато битката започва или когато свършва? Ако пеем за Червения барон, откъде да започнем – когато е влязъл във войната или когато са се случили събитията. Така че, за да постигнем възможно най-добрия резултат, всъщност трябваше да стигнем до факта, че ще трябва да разглеждаме албума като колекция от истории от Първата световна война.

Така ние без да искаме попаднахме в сходна проблематика на преподаването на историята на тази война в училище – коя част от историята да преподаваме и говорим за нея. Учителят трябва да следва това, което казват учебниците. И това е голяма част от проблема. Историята не е нищо друго освен сбор от отделни истории, а историите са толкова интересни. Е, как, по дяволите, можете да направите историята безинтересна?!“

Албума “The Great War“, или „Първата световна война“, записан с две вокални групи, струнен оркестър и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 31 юли, след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Контрария” от Йълдъз Ибрахимова в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Контрария” от Йълдъз Ибрахимова. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Американският композитор, музикален теоретик, философ, писател и художник John Cage има репутацията да е сред най-влиятелните композитори на ХХ век, пионер на недетерминираността в музиката и нестандартната употреба на музикални елементи, с множество нововъведения в електроакустичната музика.

През 1958 г. той създава „Ария“, произведение за соло глас, чийто текст се състои от изолирани гласни и съгласни, както и думи от арменски, руски, италиански, френски и английски езици. Нотацията е цветна и графична, състояща се по същество от вълнообразни линии в различни цветове и 16 черни квадрата, обозначаващи „немузикални“ гласови шумове. Цветовете означават различни стилове на пеене, които се определят от певеца преди изпълнение. Посветена е на певицата Cathy Berberian с премиера на 5 януари 1959 г. в Рим и се превръща в нова музикална „класика“, концептуален предшественик на поредицата „Song Books“ („Песенни книги“) на композитора, Aria No. 2, и Europeras I-V. Тази радикална композиция не само въвежда елемента на неопределеност във вокалната музика, но също така променя естеството на емоционалните жестове в пеенето, като се отдалечава от линейното повествование и музикални образи към изразяването и оценката на тези жестове като вид база данни, достъпна на обикновен език, и до използването на езика като звук сам по себе си.

Йълдъз Ибрахимова - Контрария

Йълдъз Ибрахимова – Контрария

Именитата наша певица Йълдъз Ибрахимова знаем, че винаги е готова за творчески предизвикателства и експерименти, и ето как тя пристъпва към „Ария“ на John Cage:

„С музиката на John Cage се запознах в средата на 80-те години, когато композиторът Румен Бальозов ме покани да изпълня на концерт едно негово произведение. Той ми даде и нотите, нещо като малка книжка 7-8 страници. Когато по-късно реших да ги прегледам, с удивление установих, че „нотите“ липсваха, а пред мен причудливи форми рисуваха красиви цветни графики. Това бе създадената от Cage през 1958 г. „Ария за глас“ – без никакви ноти, само с десет цвята и думи на пет езика. Дотогава не бях пяла подобна музика. Реших да се посъветвам с няколко композитори, но те търсеха ноти и вдигаха рамене. Ключът към арията ми даде едно изпълнение на Cathy Berberian.

Бях много впечатлена от философията на John Cage, от синтеза между звук, цвят и форма. Попитах Румен и той ми обясни, че става дума за Библията, за сътворението на света и появата на човека. Всички цветове носеха някакъв знак, насочваха ме към техниката на пеене, например кафявото беше за носово пеене, назал. Има в стил „Marlene Dietrich“, говорна интонация, детски глас, джаз. Най-силно ме привличаше предизвикателството, че не се пее по законите на традиционния нотопис, а по необикновена цветна графика.

Тази музика ме обсебваше, провокираше и постепенно ми даряваше особено чувство за свобода и безкрайност. Срещата с нея съвпадна с период, в който на сцената до мен имаше художници – аз пеех, а те рисуваха върху стени и платна, или пък обратно – аз изпявах всичките им картини, когато откриваха изложбите си. Особено силно се получи, когато се включи и хореография на сцената, въздействието имаше синергичен ефект.

В този албум, посветен на John Cage, освен соловата му пиеса „Ария за глас“, реших да включа като отговор и „Контрария“ на Румен Бальозов за глас и струнен оркестър, създадена по арията на John Cage, която е авторска музика по графиката, нотирана според правилата. Аз обаче не пеех по ноти в съпровода на симфоничния оркестър, а по графиката на Cage и импровизирах. Румен вложи много страст и желание в този проект, жалко, че вече не е между живите.

Интересна беше и реакцията на публиката по време на концертните представления, независимо от кой град беше – хората слушаха с голямо внимание, реагираха спонтанно и непосредствено, а после идваха и питаха: „Това не е ли Библията?“

Третата част от албума, макар и записвана по друго време, съдържа фрагменти от танцовия театър „Зелена игра“, отново на композитора Румен Бальозов“ – завършва Йълдъз Ибрахимова.

Албума “Контрария“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 юли, след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Angel of the West Window” от TANGERINE DREAM в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Angel of the West Window” от TANGERINE DREAM. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Австрия, началото на ХХ век. Барон Мюлер, австриец от британски произход, получава вещите на братовчед си Джон Роджър, наскоро починал. Сред тях попада на личните дневници на д-р Джон Дий (1527—1608), исторически персонаж, известен като маг, астролог, алхимик и математик (три века преди Лобачевски той пише за четвъртото измерение), който е фаворит на кралица Елизабет I и е предшественик както на Роджър, така и на барона. Дневниците разкриват на барон Мюлер кой всъщност е д-р Дий и каква е съдбата му като магьосник, усилията му да намери тайната на безсмъртието, съдържаща се във философския камък, и да насочи развитието на Англия в желаната посока…

Това е началото на повествованието от последния роман „Der Engel Vom Westlichen Fenster“ („Ангелът от западния прозорец“), издаден през 1927 г. от австрийския писател Густав Майринк, когото знаем преди всичко с друго негово произведение – „Голем“ (1914 г.). „Ангелът…“ е окултен трилър от жанра „фантастичен роман“, смесващ мелодрама и елементи на висши духовни елементи с изследване на някои от най-дълбоките мистерии на човешката душа. Сюжетът на романа съдържа преплитане на приключенията на д-р Джон Дий и неговия сподвижник, също записан в хрониките – сър Едуард Кели (1555 – 1597/8), през ХVI век и тези от ХХ век с елементи на хорър, и ни повежда към широк спектър от загадки, свързани с окултното като прераждане, езичество, трансцендентност и безсмъртие в рядко съчетание на херметизъм и тантра, кабала и келтски култове. Стремежът на д-р Джон Дий е да се превърне в „човек на розата“, част от група хора, станали безсмъртни чрез своите духовни нагласи, чиято задача е да помогнат на човечеството да се развива в духовен план…

Tangerine Dream - The Angel of the West Window

Tangerine Dream – The Angel of the West Window

Този роман е източник на вдъхновение за германската група за електронна музика TANGERINE DREAM и е вторият от поредицата Eastgate’s Sonic Poem Series, от която вече представихме “The Island of the Fay” на Едгар Алан По, “Franz Kafka – The Castle”, и „Finnegans Wake” от Джеймс Джойс.

Албума “The Angel Of The West Window“, или „Ангелът от западния прозорец“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 юли, този път след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“What’s Going On” от Marvin Gaye в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “What’s Going On” от Marvin Gaye. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

На 22 септември 2020 г. албумът „What’s Going On“, или „Какво става“, на американския соул певец, автор на песни и продуцент Marvin Gaye беше класиран на първо място в списъка от 500-те най-велики албуми за всички времена на изданието Rolling Stone. Ето как се стига до създаването на този албум.

Към края на 60-те години Marvin Gaye изпада в дълбока депресия след смъртта на певицата Tammi Terrell, негов сценичен партньор, неуспеха на брака му с Anna Gordy, сестрата на Berry Gordy, легендарният бос на фирмата „Motown Records“, и последвалите творчески разногласия с продуцентите, нарастващата зависимост от кокаина, проблемите с данъчните власти, и в резултат прави опит за самоубийство.

Неговите песни тогава се радват на огромен успех по цял свят, такива са хитовете „I Heard It Through the Grapevine“ и „Too Busy Thinking About My Baby“, но Marvin заявява: „Не заслужавам успеха си и се чувствам като марионетка – куклата на Berry, куклата на Anna. Имам собствен ум и не го използвах.“ В резултат на сериозен размисъл и анализ на състоянието си, той преживява дълбок катарзис и се насочва към търсения в духовната сфера, взира се в обществената и политическата действителност.

Marvin Gaye - What's Going On

Marvin Gaye – What’s Going On

Същевременно докато пътува с автобуса на групата FOUR TOPS, на 15 май 1969 г. певецът Renaldo „Obie“ Benson става свидетел на полицейска жестокост и насилие, извършено срещу антивоенни демонстранти, протестиращи в Berkeley – по-късно наречени „Кървав четвъртък“. Връщайки се в Детройт, композиторът на Motown Al Cleveland съчинява песен, базирана на разговорите му с Benson за видяното в Berkeley. След отказа на музикантите от FOUR TOPS да я изпълнят заради протестния ѝ характер, Benson я предлага на Marvin Gaye, докато двамата играят голф.

Benson отива у дома на Marvin, изсвирва му я на китара и успява да го убеди, че това е неговата песен. Gaye с негово съгласие добавя друга музикална линия, включва нова мелодия и текст, които отразяват собственото му отношение към събитията в Berkeley. По-късно Benson казва, че Gaye съществено е доработил и обогатил песента: „Той добави някои неща, които бяха по-естествени и направи това да изглежда като история, а не като песен…“

През това време Marvin е дълбоко развълнуван от писмата на брат си Frankie, който се връща от войната във Виетнам и попада в програма за лечение на ветерани. Братът на певеца пише в автобиографията си „Моят брат Марвин“, че когато се събират в бившия им дом в столицата Вашингтон, спомените на Frankie от службата му във войната разплакват и двамата братя. Marvin казва на брат си: „Преди не знаех как да се бия, но сега мисля, че ще го направя. Просто трябва да го направя по мой начин. Не съм художник. Не съм поет. Но аз мога да го направя с музика.“

В интервю за изданието Rolling Stone Marvin Gaye признава какво е оформило неговия възглед към социалните теми в музиката и концепцията на единадесетия му студиен албум „What’s Going On“, или „Какво става“: „През 1969 или 1970 г. започнах да преоценявам цялата си концепция за това, което исках да казва моята музика… Бях силно развълнуван от писмата, които ми изпращаше брат ми от Виетнам, както и от социалната ситуация тук, у дома. Бунтовете от Watts в Лос Анджелис станаха повратна точка в живота ми, и се запитах: „Когато светът избухва около мен, как мога да пея любовни песни?“ Разбрах, че трябва да изоставя собствените си фантазии, ако искам да пиша песни, които да достигнат до душите на хората. Исках да прогледнат какво се случва в света“.

На 1 юни 1970 г. Gaye влиза в „Hitsville USA“, първата централа и звукозаписно студио на Motown, където записва сингъла „What’s Going On“. След като го чува, Berry Gordy отказва издаването му, защото му се вижда, че песента е „твърде политическа“ за радиото, нарича я „най-ужасното нещо, което е чувал“, а и защото се страхува, че певецът ще изгуби своята публика. Gaye обявява стачка да не издава нищо преди да се пусне песента на пазара. След няколко месеца борба Motown се предава не без помощта на вицепрезидента Barney Ales, който искрено харесва изпълнението и зад гърба на Berry Gordy го издава. Така на 20 януари 1971 г. сингълът се появява, веднага заема номер 1 в Billboard R&B класацията и остава там пет седмици. Достига първо място в поп класацията на Cashbox за една седмица и се класира като номер 2 в най-важната класация за сингли Billboard Hot 100 и в Record World, като се продава в тираж над два милиона плочи.

Окрилен от успеха, Marvin Gaye дава ултиматум да запише вече цял албум и за да си осигури пълен творчески контрол без участието на Motown, влиза в студиото през март 1971 г. и прекарва там десет дни докато подготви албума „What’s Going On“. Това е първият пълномащабен проект на Gaye като продуцент и ето каква е неговата идея за този концептуален албум:

„Исках всички песни да преливат в следващата, те да бъдат взаимосвързани в един цикъл. Повествованието тук се води от гледна точка на ветеран от Виетнам, който се завръща в родината си, за да стане свидетел на омраза, страдания и несправедливост. Всъщност този ветеран е брат ми Frankie, чийто писма от бойното поле искрено ме разтърсиха, както и последвалите събития. Но исках да изследвам и темите за злоупотребата с наркотиците и бедността, както и екологичните проблеми, за които тогава не се говореше много“.

Motown издава албума на 21 май 1971 г, и той се превръща в първото заглавие от дискографията на Marvin Gaye с над 2 милиона продажби, като неговата тема и последователният поток на песните въвеждат форма́та на концептуалния албум в ритъм енд блус и соул музиката. Мнозина изследователи определят това издание като „най-важната и страстна плоча, излязла от соул музиката, представена от един от най-добрите ѝ гласове“.

Албума „What’s Going On“, или „Какво става“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 юли, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: