The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба'

Tag Archives: Картини от една изложба

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 192 other followers

Последни публикации

Архив

“Обетована земя” от Красимир Тасков в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Обетована земя” от Красимир Тасков. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Светлата човешка илюзия за пребиване на мечтана територия, житейска и духовна, дава повод за нов прочит на библейската тема за обетованата земя от изтъкнатия композитор Красимир Тасков.

Професор Тасков завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”) през 1981 г. в класа по пиано на Джулия и Константин Ганеви, и композиция през 1984 г. при проф. Пенчо Стоянов. Многократно посещава курсове на именити композитори в Холандия и Румъния. Професор е по композиция от 2002 г. и завежда катедрата по композиция в НМА. Като пианист изнася солови и камерни концерти в страната и чужбина. Има впечатляващ актив с награди от конкурси като изпълнител и композитор.

Красимир Тасков - Обетована земя

Красимир Тасков – Обетована земя

Всъщност идеята за създаване на експресивната поема „Обетована земя“ се поражда у Красимир Тасков след покана за концертно честване на фондация „Млади български дарования“ през лятото на 1997 г., и ето какво споделя композиторът:

„Приех тогава спонтанно тази привлекателна идея като творческа задача, която ангажира съзнанието и въображението ми в посока на древната библейската тематика. Създаването на „Обетована земя“ ме вдъхнови за твърде бързата ѝ реализация, почти за месец бе готова партитурата. Тогава имах усещането, че тя ми се яви, даде ми се целият творчески процес – тематичен, драматургичен, инструментален…

Споменът за трескавата ѝ реализация във времето ме връща и към точната реакция и съвместната работа над творбата с видния наш виолончелист проф. Анатоли Кръстев, с когото ме свързва дългогодишно сценично и студийно сътрудничество. С него именно осъществихме премиерното изпълнение в зала България на 29.09.1997 г., за което му дължа признателност за успешната съдба на творбата, а впоследствие и за студийния ѝ запис, редакция и нотно издание.

Ще отбележа още нещо – продължава професор Тасковтази година случайно попаднах в интернет на сайт с картини от съвременния израелски художник Yoram Raanan, и бях буквално омаян от неговата „Пътят към Синай“ (б.а. – именно с нея илюстрираме това съобщение). Спонтанно реших да кача моята музика и неговата картина в една неочаквана колаборация на двама творци, което породи особено голям интерес в профила ми в Youtube.

Намирам, че картината отразява до голяма степен усещането за идеята ми в „Обетована земя“, носеща мистиката и драматизма на музиката, което ме изпълва творчески от намирането на сродна душа в потока на безбрежното съвременно изкуство“ – завършва професор Красимир Тасков.

Творбата „Обетована земя“ за виолончело и пиано в изпълнение на професор Анатоли Кръстев и професор Красимир Тасков, записана през декември 1997 г. в Първо студио на БНР, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 22 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Танцувайте с Емил” от Емил Димитров в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Танцувайте с Емил” от Емил Димитров. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Мен ме създаде публиката – твърди Емил Димитров в спомените си пред Гергана Михайлова – тя ме избра, тя ме направи звезда. Пишех композициите си, съобразявайки се нейния вкус и винаги ги изпробвах най-напред пред нея. Само ако публиката кажеше „да“, само тогава записвах песента. Тъй че имам творби, останали непубликувани. Пеех за цялата публика. В моето съзнание тя олицетворяваше един единствен човек, който ме харесва, обича и желае да ме слуша… Публиката беше за мен един организъм, една обща цялост, която се нуждае от мен, а и аз се нуждаех от нея. В тези моменти ние заедно поемахме дъх, едновременно се усмихвахме, вкупом пеехме и плачехме“.

Същата тази публика настоятелно предлагаше да намерим място в „Картини от една изложба“ за албум на Емил Димитров и да направим разговор за неговото дело, което далеч не е лесна работа. Защото за него е писано и казано толкова много, че е трудно да се представи нещо ново, още повече в предаване за концептуални албуми.

Емил Димитров - Танцувайте с Емил

Емил Димитров – Танцувайте с Емил

Неотдавна се простихме с Милчо Левиев и си спомних думите му за Емил Димитров: „Искам официално да отбележа – първата идея да направя джаз в неравноделни размери, в 9/8 – това е „Блус в 9“, – дойде от Емил Димитров. Той беше разпределен в казармата в Пловдив и написа „Нашият сигнал“ в 9/8. Във Военния клуб в Пловдив през 1961 г. изнесе огромен концерт – малко хора го знаеха, но беше нашумял. Когато говорим за поп певец в България – това е той! Той е певецът със собствен стил, интелигентен. Исторически Емил Димитров беше нашият най-голям поп певец. Останалите бяха малко или повече имитатори. Емил Димитров беше иноватор.“

Не са едно и две нещата, които Емил Димитров прави за първи път на българската поп сцена, освен използването на неравноделните размери – той бе първият наш певец, който изпълняваше свои собствени песни, негов бе първият български самостоятелен албум, той първи сред певците събра над 70 хиляди души на стадион, негови песни са изпълнявани и на френски, италиански, руски, английски, полски, испански, немски, фламандски, фински и шведски езици, негова е първата българска композиция, спечелила награда на международен конкурс, той е първият български изпълнител, носител на „златна“ плоча и т.н. Впечатлява и списъкът със знаменити певци, изпълнявали негови песни, сред които ще спомена само Тони Кристи, Алла Пугачова, Милва, Линда Рос, Йосиф Кобзон, Дейвид Александър Уинтър и Едита Пиеха.

Първите изпълнения на Емил Димитров в съзвучие с модерния за онази епоха Hard Rock се появяват на дългосвирещата му плоча “Танцувайте с Емил“, която именно решихме да представим. Това всъщност е един от неговите най-силни, най-разнообразни, най-добре съставени и изпълнени албуми, в който откриваме съчетание на присъщата му мелодичност с новите изразни средства от началото на 70-те години на миналия век.

И още нещо, макар и съставен от 8 отделни песни, този негов проект се възприема като нещо цялостно. Основната стилистична линия е върху основата на Hard Rock-а и това най-добре се откроява в изпълненията „Шехеразада“, „О, как обичам този ден“, „Сън“ и „Без тебе свършва моят живот“.

Албума “Танцувайте с Емил“, записан с участието на формацията „Синьо-белите“ с диригент Митко Щерев (който също така е композитор на две от песните и прави повечето аранжименти) и Трио „Обектив“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 15 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Coalescence / Съединение” от Димитър Бодуров и Иван Шопов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Coalescence / Съединение” от Димитър Бодуров и Иван Шопов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Джаз пианистът, композиторът и продуцентът Димитър Бодуров оформя своя музикален почерк в съчетание на джаз импровизация, класическа композиция, български фолклор и електроника. Има две опери – „Лилит“ и „Рефлектор“, – множество камерни творби, в дискографията му откриваме над 15 албума с негово участие, знаем го и от съвместните му участия с такива музиканти като Теодосий Спасов, Randy Brecker, американския саксофонист Michael Moore, индийския перкусионист Sandip Bhattacharya, Иван Шопов, Trygve Seim, Rick Margitza, част от които са издадени от собствения му лейбъл Optomusic.

Иван Шопов вече няколко пъти прозвуча в рамките на „Картини от една изложба“, за нашите слушатели той е многолик творец – художник, музикант, продуцент, композитор, естет и новатор. Иван участва в над 250 музикални издания, сред които редица солови и съвместни албуми. Това го превръща в една от водещите фигури на европейската електронна ъндърграунд сцена. Различните му проекти обхващат стилове като Drum and Bass, IDM, Jazz, Ambient, Techno, Rock и класическа музика. Иван Шопов има зад гърба си над 120 плочи за някои от най-големите международни лейбъли. Автор е и на музика за танцови и театрални постановки, работи по проекти за късометражни филми, интерактивни арт инсталации и като саунд дизайнер. Отличителна негова черта е начинът, по който смесва традиционен български фолклор, електронна музика и джаз за проектите TRIGAIDA, АВИГЕЯ, INFUSION и БALKANSKY. Част от собствената му продукция, както и музиката на музиканти, в които е повярвал, излиза чрез неговите лейбъли Etheraudio Records и ABCD.

Димитър Бодуров и Иван Шопов - Coalescence / Съединение

Димитър Бодуров и Иван Шопов – Coalescence / Съединение

И така, тези изявени български таланти, Димитър Бодуров и Иван Шопов, се срещат на сцена за първи път в съвместен концерт с Теодосий Спасов по време на фестивала Wake Up в село Куклен, Родопи. След това имат още съвместни участия като Бодуров е поканен да запише пиано партии за някои от проектите с Иван Шопов.

Покрай няколко от пътуванията на Иван в Нидерландия, двамата намират време за записи в студиото на Бодуров в Амстердам и в една от студийните им сесии през март 2017 г. решават да запишат спонтанна импровизация, която се превръща в основа на албума “Coalescence / Съединение”.

След като оставя суровите записи да отлежат няколко години, дуото отново се потапя в материала през 2020 г. Оригиналният запис е с дължина над 2 часа и от тях двамата музиканти селектират частите, който звучат най-интересно и имат завършен вид. Така се оформят осем композиции с различно темпо като албумът, който представят, се чувства и звучи така, сякаш е старателно композиран, а не създаден за миг.

„Coalescence“ е издаден почти без редакции като стремежът е да е възможно най-близко до оригиналния запис. Бодуров и Шопов ни потапят в различни темпа, а базираните на пиано музикални изследвания са минималистични в основата си, но и наситени с емоции.

Този албум излиза във време, когато повечето от нас са били принудени да променят в някаква степен живота си и обичайните си междучовешки взаимодействия. Докато проучват териториите на призрачния музикален застой, Димитър Бодуров и Иван Шопов ни дават възможност да изследваме различни състояния на ума, да почувстваме и да навлезем в нови светове, създадени от техния импровизационен диалог. Когато музиканти от различни среди се съберат, те се стремят така да съчетаят своите подходи, че в крайна сметка да се роди нещо принципно ново, това се случва и сега. Вероятно поради предишни студийни и съвместни изпълнения на живо, в „Coalescence“ това преплитане на елементи присъства още от самото начало. Постигат успешна комбинация от акустични звуци и техните синтетични двойници, която ни позволява да навлезем все по-дълбоко в нови музикални дълбочини.

Интересно е да се отбележи също така, че обложката на албума е дело на студио Micronavt. Използвана е микроскопска фотография на замръзнала сълза като концепцията е свързана с микрокосмоса, който съществува във всеки един от нас.

Албума “Coalescence / Съединение” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 януари 2022 г., след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Джоел” от Николо Коцев в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Джоел” от Николо Коцев. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„О, колко самотен се чувствам. Около мен няма нищо, само аз, моето ридание и пролетната нощ… А аз ридая… Колко ридая…”
(Joel Pettersson, „Понеделнична сутрин“, 1920-21).

Joel Pettersson (08.06.1892 – 05.01.1937) в наши дни е наричан „Ван Гог на Оландските острови” и се нарежда сред най-оригиналните финландски автори, пишещи обаче на шведски. Това е така, защото населението на островите говори шведски, който е официалният им език, а Оландия има автономен статус с център Мариехамн.

Николо Коцев - Джоел

Николо Коцев – Джоел

В творчеството си Pettersson отразява хората и живота в малко Оландско селце по сатиричен или възвишен начин. Докато е жив не се радва на признание. Първите му книги се отпечатват масово чак през 70-те години на миналия век. Всъщност Joel е доста противоречива фигура, освен художник и писател, той се изявява като артист, сценарист, театрал, поет и скулптор – оставайки приживе неразбран и често осмиван. Отива си от този свят с психично разстройство, болен, отритнат и самотен в психиатрична болница.

През 2007 г. на островите Оланд е основано дружество „Джоел“ с цел набиране на средства за създаване на опера, посветена на трагичния живот на артиста. Дружеството предлага на именития наш музикант Николо Коцев, който живее от 1989 г. на острова, да композира творбата, и той се заема. Резултатът е вдъхновен от класическата опера, съвременните мюзикъли и скандинавската народна музика.

Либретото е на шведски език и е от изтъкнатия финландски писател и поет, професорът по литература Lars Huldеn, като са включени и голям брой автентични стихове от Joel Pettersson, а режисьор е шведът Richard Bark.

Операта е за солисти, хор и 32 души оркестър. Оркестърът и диригентът също са от Швеция като диригентът е познато име – Jonas Dominique. За представленията е поканен професионален оркестър, докато хорът е от местни певци.

За световната премиера на операта на 24 юли 2009 г. в присъствието на президента на Финландия Таря Халонен е открита оперната зала/културен дом Аландика в Мариехамн, чието строителство трае три години. Поради големия интерес премиерата е последвана веднага от още 10 представления.

Операта „Джоел“ ще представим в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Картини от България 6” на студенти и преподаватели от НБУ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Картини от България 6” на студенти и преподаватели от НБУ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Стана традиция за нас да се присъединим към честванията на студентския празник като дадем трибуна на млади творци да се изявят с най-новата си музикална продукция.

И така, единадесет студенти, към които се присъединяват преподаватели и възпитаници от департамент „Музика“ на Нов български университет, курсове „Електронна и компютърна музика“ и „Тонрежисура“ с ръководители проф. д-р Симо Лазаров и доц. д-р Росица Бечева, се наемат да пресъздадат с изразните средства на електрониката за шести пореден път красивите моменти и преживяванията си из България, въплъщавайки неповторимата атмосфера на творческия си устрем.

В албума „Картини от България 6“ откриваме тяхното желание за съзидание и надежда. Многообразието на живота предлага разностилни композиции, носещи специфичната звукова среда, и това са композиции, обединени от темата за България. Всеки един от младите музиканти по своему чувства това привличане към природата и чувството си за принадлежност към историята, към хората, дори когато са Дания. Всеки от тях по свой начин изразява това отношение.

Картини от България 6

Картини от България 6

Използвайки различни тембрални и стилови средства, изразяващи личното им отношение и пречупена през призмата на динамичния живот, музиката ни въвежда във вселената на фантазията, в мисловните усещания на всеки от творците и отразява душевните пориви на младите творци.

Премиерата на албума „Картини от България 6“ ще се състои в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 декември, след новините от 21:00 ч. Същевременно това ще бъде заключителната част от ХX юбилеен Международен форум-фестивал „Вселената на компютърната музика 2021“.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Dionysus” от DEAD CAN DANCE в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dionysus” от DEAD CAN DANCE. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Проектът DEAD CAN DANCE никога не е бил нещо комерсиално. Той винаги е бил маслинова клонка на приятелството, нещо, с което да се достигне до другите хора, за да не се чувстват сами на планетата. Албумът „Дионис“ е просто още една част от клонката“Lisa Gerrard.

Преди около 30 години Brendan Perry от знаменитото австралийско дуо DEAD CAN DANCE, добре познато у нас, има трансцедентно преживяване в Calanda, Испания, където без спиране свири 10 часа на барабани по време на местния великденски празник, Rompida de la Hora, който датира от Средновековието: „Просто изпаднах в транс след няколко часа свирене, ръцете ми се разкървавиха. Не усещах нищо, бях напълно забравил за болката. Това беше точно в традициите на дионисиевите празненства, имам предвид Дионис, гръцкият бог на виното и удоволствието, защото по време на тези празненства се постига същия екстаз. В наши дни откриваме отгласи от тези пролетни празници из цялото Средиземноморие, най-вече в отдалечени места, където християнското влияние не е било толкова голямо, например в Сардиния и България. Хората носят маски и танцуват в кръгове, сякаш времето е спряло докато тече ритуала. В България присъствах на кукерски игри, които са наистина много красиви“.

Dead Can Dance - Dionysus

Dead Can Dance – Dionysus

Това дава повод на Brendan да се потопи през последните години във всичко, което се отнася до Дионис. Изучава гръцката музика и по същото време попада на книгата „Раждането на трагедията от духа на музиката“ (1872) от Friedrich Nietzsche. Тя отваря очите му за двете школи на културно мислене: на Аполон и на Дионис. В първата „всичко е подредено, премерено, под контрол – казва Perry, – докато втората е мечтателна, освободена, с импровизации. Когато двете са в едно, тогава се създава най-доброто в изкуството. Това наистина беше откровение за мен, защото аз и Lisa Gerrard се стремим да го правим от много години, без да сме го формулирали точно така“.

Brendan ми каза: „Нека този път да не правим песни, нека да го направим като звук от гората, за да можем да събудим красотата вътре в хората, за да си спомнят природата и древността. Да не се поддаваме на суетата или своето его, а да погледнем в гората и да отворим визията си за нещата, които все още имаме, които са живи в природата, и да се свържем с миналото като го пренесем в наши дни”, добавя Lisa Gerrard.

Dionysus“ се различава съществено от другите албуми в дискографията на DEAD CAN DANCE. След като прочита още три книги за Дионис, Brendan решава, че иска да представи „импресионистична творба“, която да се слуша в цялост, а не като цикъл от песни. „Това е невероятно сложна тема, – обяснява той. – Дионис се превръща от ранен аграрен и сезонен бог на природата в нещо доста дълбоко към края, когато култът му е забранен в християнски Рим. В повечето дионисиеви празници участват масово много хора, и тъй като Дионис е пряко свързан с раждането на гръцката трагедия и театър, реших, че трябва да включа хор.“

За да пресъздаде езика на Дионис, Perry използва софтуерно приложение със семпли от хорови библиотеки, и създава директория с изпети срички, които след това събира във фрази и изречения: „Може да измислите свои собствени думи и фрази и след това да ги възпроизведете като полифония, може да направите цяла група, която да пее една и съща фраза в различни хармонии. Така направих комбинации от гласовете ни с Lisa, за да създам ансамблов ефект.“

„Нямам представа на какъв език се пее в албума“, казва Lisa Gerrard. „Мисля, че албумът стана великолепен, защото Brendan отключи собствения си език и постигна нещо много невинно и смело. Той се опита да събуди древните инстинкти в хората, да събуди съзнанието вътре в нас. По някакъв начин като музиканти и поети ние стоим извън политиката и религията, и затова все още можем да говорим на свещения език на поезията от древни времена, а двамата с Brendan се стремим към това още от деца.

Албума “Dionysus”, или „Дионис“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 4 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Буря” от МАГИСТРИ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Буря” от МАГИСТРИ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Българската рок и блус група МАГИСТРИ, предвождана от политолога професор Евгений Дайнов, е създадена през 2007 г. Първият им албум „Pay The Boatman“ („Плати на лодкаря“) излиза през 2009 г. Името на албума е препратка към онази легенда, в която трябва да платиш на лодкаря Харон, за да те преведе до подземното царство на Хадес през реката на мъртвите Стикс. Гост-музиканти в този албум са Васко Кръпката и Анелия Павлова от група ПОПКОРН. Втория си авторски албум „Too Much Rock’n’Roll“ („Твърде много рок-енд-рол“) записват и издават през 2012 г. с участието на Ники, бившият певец на ГРАВИТИ КО.

Така стигаме до най-новото заглавие в тяхната дискография – концептуалния албум „Буря“, съставен от композиции, произлезли от участието на основните членове на група МАГИСТРИ в протестите у нас през периода 2013-2018 г. Става дума за буден младеж, преживял достойно десетилетието между 2010 и 2020 година.

Магистри - Буря

Магистри – Буря

Ето какво намираме в либретото на албума:

„В първата композиция „Песента на чергаря“ заварваме лирическия герой в състояние, в което всеки интелигентен и добронамерен човек е изпадал поне веднъж. Той се опитва да избяга от обществото за да съхрани себе си сред всеобщата простотия и алчност. Нищо не притежава, за да може да е свободен; постоянно пътува, за да не се обвързва с хора, които после ще го разочароват. В края на поредното пътуване обаче си задава важния въпрос: “Какво се случва?”. Задава си го толкова пъти, че накрая решава да потърси отговора.

Като начало в песента „Видовден“ лирическият герой оглежда внимателно какво се случва около него. Вижда до каква кочина са довели простотията и алчността. Решава, че трябва да научи защо нещата стоят по този начин. В следващото изпълнение „Преди да съм тъжен“ стига до наблюдението, че властта – както върху хората, така и върху умовете им – е в ръцете на подли и лицемерни хора. След наблюдението идва дълъг и мъчителен процес на разбиране, който откриваме в композицията „Разбрах“. Лирическият герой стига до извода, че той не е като „тях”; и че няма как с такива хора да се преговаря за бъдещето. Решението е – съпротива.

Веднъж стигнал до този извод, нашият герой се оглежда за съмишленици. Намира ги и тръгва с тях на бунт срещу властта и това прозвучава в песента „Протокол“. За зла участ този протест е насред много студена зима и, в крайна сметка, не успява. Животът обаче продължава и лирическият герой прави онова, което са правили в бунтовни времена поколения революционери преди него: влюбва се. За това се разказва в изпълнението „Момичето и кучето“. Любовта води до онзи момент на съмнение в бунтовните дела, който е описан в следващото заглавие „Навън и на свобода“.

Не щеш ли, тъй като предишният бунт не е успял да си свърши работата, започва нов. Заедно с новите си съратници, лирическият герой се втурва в започналата революция. Тя именно бушува в песента „Буря“. Този път се стига до победа. След зимата на тяхното недоволство за всички бунтари е дошло лятото на тяхното задоволство, представено в заключителната композиция „Тази година“.

Албума “Буря“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 27 ноември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Surrender of Silence” от Steve Hackett в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Surrender of Silence” от Steve Hackett. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Британският музикант, автор на песни, певец и продуцент Steve Hackett, когото помним и като китарист на прогресив рок групата GENESIS, оказал влияние на Eddie Van Halen и Brian May, Yngwie Malmsteen, Alex Lifeson и Steve Rothery, през 2021 г. развива завидна активност като издава два пълномащабни албума, книга и провежда масирано турне.

По-новият от албумите “Surrender Of Silence”, или „Отказ от тишина“, се появи през септември и е записан с неговата традиционна в последните години група, към която се присъединяват барабанистите Phil Ehart от KANSAS и Nick D’Virgilio от BIG BIG TRAIN, певиците Amanda Lehman, сестрите Lorelei и Durga McBroom от Африка, Malik Mansurov (от Азербайджан, свири на тар, вид лютня), Sodirkhon Ubaidulloev (от Таджикистан, свири на дутар), както и цигуларката Christine Townsend. А неговата група собствено включва такива знаменитости като пианиста Roger King, саксофониста Rob Townsend, бас китариста Jonas Reingold, певеца Nad Sylvan и Craig Blundell на барабаните.

Steve Hackett - Surrender of Silence

Steve Hackett – Surrender of Silence

Steve заявява: „Този ​​албум е пътешествие по време, когато не са възможни пътуванията“ заради световната COVID пандемия, която засегна почти всички. Steve обаче ни кани да пътуваме с неговата музика надлъж и шир без ограничения: „Две седмици след като завърших акустичния албум „Under A Mediterranean Sky“ започнахме рок албума “Surrender Of Silence”. С един замах издухахме паяжините на локдауна с чудовищната ритъм секция на Jonas, Craig, Nick и Phil заедно със саксофона и бас кларнета на Rob, с вокалите на Nad и Amanda, с мощния орган на Roger. Към тях добавих нещо като група от Организацията на обединените нации, защото работя с хора от Азербайджан, Таджикистан, Обединеното кралство, Швеция, Съединените щати, Армения. Всички ние се потапяме с пълна сила в това диво освобождаване на енергията. Това е албум със „забранени задръжки“, и като яхнете тази вълна, разкарвате всички демони и кошмари, всички те се разбиват на брега.

Обикновено пиша песните със съпругата ми Jo и често ги обсъждаме. Понякога тя измисля текста, а аз няколко месеца се почесвам по главата и съм озадачен, докато ми хрумне как да намеря точните образи. На много от местата, които съм виждал, успях да заведа Jo. Но тя също така е посещавала места, на които аз не съм бил, например Непал и Хималаите. Така че в песента „Shanghai To Samarkand“ добавихме нейните впечатления, и по този начин изградихме виртуално пътуване, вероятно засилено от факта, че не мога да го направя в действителност сега“.

Тук се включва и Jo: „Е, когато пътуваме в чужбина най-често сме очаровани от културата на местата, духовността, от това как живеят хората и каква е историята на тези места. Например когато отидохме в Етиопия, това бяха най-необикновените места и те ни носят цяла смесица от чувства. От една страна бяхме обезпокоени от нивото на бедност там, което мисля, че се долавя в песента „Fox’s Tango“.

Но тогава бяхме също така невероятно впечатлени от красотата на хората и необикновените простори, които можете да видите в Африка – от планините Симиен, които всъщност са известни като „покрива на Африка“, чак до равнините и Източноафриканската рифтова долина, където живеят всички тези племена. А те имат традиции, които ни връщат хиляди години, и цялото това място абсолютно ни очарова. Така се роди песента „Wingbeats“, в която вградихме африканските ритми с най-различни вибрации, които получихме там, и затова искаме да споделим всичко, което ни вдъхнови толкова много. Всъщност голяма част от текстовете идват от разговорите, които водихме с местните хора, и това често са социални проблеми“.

А Steve добавя: „В „Отказ от тишина“ коментирам политика, което обикновено не правя: аспекти на неравенството на богатството в света, който е разделен на имащи и нямащи, както и изменението на климата, също така едната половина на света беше в затворнически лагер, докато другата половина от света отговаряше за ключовете му. Така че има социални проблеми в албума. За мен в този момент е важно хората да осъзнаят какво се случва в света, мисля, че не е време да избягваме тези проблеми. И така, мисля си още, че този албум е част от ренесанса на стила, който наричахме „протестни песни“, така че има много гняв в албума, това е много ядосан албум, но аз съм много горд с него“.

Що се отнася до съдържанието на песните, в „Natalia“ откриваме също така обобщен образ на обикновената рускиня, изстрадала през годините от многото несгоди, понасяме се и по пътя на коприната от Китай до Близкия изток през Узбекистан в композицията „Shanghai To Samarkand“, в която звучат автентичните инструменти дутар и ориенталска цитра, за да се прехвърлим в Мексико по време на празника Day of the Dead (на испански Dia De Los Muertos) – Денят на мъртвите – с едноименното изпълнение, което носи ярките образи на Steve от срещите му с хората там.

В албума попадаме също така на темите за любовта („Held In The Shadows“), за грижите ни към опазването на околната среда („Scorched Earth“), за да завърши оптимистично с надеждата („Esperanza“).

Албума “Surrender Of Silence” („Отказ от тишина“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 20 ноември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Kenton’s West Side Story” в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kenton’s West Side Story”. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В края на 50-те години на миналия век оркестърът на джаз пианиста и диригента Stan Kenton бележи спад в продажбите и популярността си, когато на сцената се появяват музиканти като Elvis Presley, Bobby Darin, THE PLATTERS и др., които със сравнително малки ресурси имат впечатляващ ефект. Това налага оркестърът на Kenton да се реформира и през 1960 г. го виждаме с нов облик и нов звук.

Lee Gillette и други ръководители от гиганта в звукозаписната индустрия Capitol притискат Kenton към по-комерсиален подход в началото на 60-те години. Kenton е принуден да изостави територията на чистия джаз и да направи известни отстъпки. Така пристъпва към проекта да представи своя версия на мюзикъла “West Side Story” („Уестсайдска история“) от Leonard Bernstein и Stephen Sondheim с аранжимента на Johnny Richards.

Както споделя по-късно Kenton, версията на Johnny Richards, която технически е изключително сложна, е „железобетонна“, „Johnny е може би най-добре обученият музикално от всички нас, взети заедно“, но за времето си това е съществен риск да се предложи интерпретация на шедьовъра от Bernstein. 

Kenton’s West Side Story

Kenton’s West Side Story

Ще припомня, че сюжетът на мюзикъла „Уестсайдска история” е сходен с този на „Ромео и Жулиета” от Шекспир, само че в друго време и на друго място. Действието се развива през средата на 50-те години на миналия век в Манхатън, Ню Йорк, където две враждуващи банди – местните „Jets” или „джетовете, реактивните”, представители на бялото население от наемни работници и пуерториканците „Sharks” или „акулите” водят жестока битка за територии. Тони, основателят на „джетовете” се влюбва в Мария, сестрата на Бернардо, главатарят на „акулите”. Нататък историята е известна…

Албумът „Kenton’s West Side Story” („Уестсайдската история на Кентън”) е приет с рядко срещано одобрение от слушателите и критиката за този род стилистика като заема престижни места в класациите за поп музика и е отличен през 1962 г. с “Grammy” за най-добро джаз изпълнение от голям състав.

Най-интересна обаче е реакцията на представителите на компанията Mirisch, които по същото време подготвят премиерата на едноименния филм с участието на Natalie Wood и Richard Beymer. Те са поканени да чуят в офиса на Capitol в Холивуд откъси от албума на Kenton по време на смесването и мастерирането и остават крайно разочаровани, че не са го направили по-рано за да ги включат в музикалния съпровод на филма. Затова пък им разрешават на обложката на плочата да поставят кадър от игралния филм.

Албума „Kenton’s West Side Story”, или „Уестсайдската история на Кентън”, ще чуем на 13 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Вокални отпечатъци” от СПЕКТРУМ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Вокални отпечатъци” от СПЕКТРУМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В „Картини от една изложба“ продължаваме тази седмица с настроението от Деня на народните будители, като се обърнем към изконните извори на българщината – нашия фолклор, представен от сърцати млади хора в съвременно звучене.

Албумът „Вокални отпечатъци“ на акапелната формация СПЕКТРУМ е дълго чакан и мечтан от нейните участници. Собствено той е своеобразен опит за съвременна акапелна интерпретация на фолклора чрез колоритни вокални аранжименти, пречупени през призмата на джаза и инструменталната музика. 

Спектрум - Вокални отпечатъци

Спектрум – Вокални отпечатъци

Музикантите работят върху тази идея близо две години, отдавайки почит на българския фолклор, който от самото създаване на групата е източник на вдъхновение и творчески стимул за СПЕКТРУМ.

Някои от популярните теми, които звучат в албума, са „Седнало е Джоре“, „Бела съм бела, юначе“, „Изгрела ми е“. Аранжиментите са изцяло акапелни – за пет, а понякога и за повече гласа, съчетани с бийтбокс, което придава съвременна звучност на изпълненията. Музиката изобилства от джаз хармонии, разнообразие от ритми и преплитащите се тембри на петимата певци.

Наред с това групата представя и авторски композиции от творческото ядро на СПЕКТРУМКонстантин Бейков и Янко Янков. В тях осезаемо се усеща духът на българския фолклор и част от тях са резултат от съвместната работа с едни от най-изявените български фолклорни музиканти – Теодосий̆ Спасов, Христина Белева и ЕВА КВАРТЕТ.

Албума “Вокални отпечатъци“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 6 ноември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: