The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба'

Tag Archives: Картини от една изложба

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 175 other followers

Последни публикации

Архив

“Songs From The Bardo” от Laurie Anderson, Tenzin Choegyal, Jesse Paris Smith в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Songs From The Bardo” от Laurie Anderson, Tenzin Choegyal, Jesse Paris Smith. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Откакто съществува, човечеството непрекъснато се опитва да реши един невероятно парлив въпрос – как да избегне смъртта“ – ето така именитият наш професор дфн Александър Федотов започва предговора си към преведената от него „Бардо – тибетската книга на мъртвите“. Това издание ни нарежда сред единствените пет страни в света, чийто преводачи са дръзнали да възпроизведат пряко от старотибетски на родния си език съдържанието на това древно учение, възприето като световен феномен.

„Тибетската книга на мъртвите“, чието оригинално заглавие е „Освобождение чрез слушане в Бардо от цикъла на Тайното учение за спонтанно освобождение чрез медитация върху мирни и гневни божества“, всъщност представлява оригинално и автентично учение за това какво става с човек след неговата физическа смърт. Ние познаваме „Египетската книга на мъртвите“, но тук става дума за нещо различно – за учение в рамките на будистката доктрина Махаяна, или по-точно във Ваджраяна. Думата „Бардо“ всъщност се превежда като „между две положения“ и обозначава състоянието в промеждутъка след смъртта и преди поредното прераждане, като тибетците различават седем вида Бардо. Будистката традиция повелява „Книгата на мъртвите“ да се чете до леглото на умиращия, за да може съзнанието му да се ориентира правилно докато е в Бардо.

Laurie Anderson, Tenzin Choegyal, Jesse Paris Smith - Songs from the Bardo

Laurie Anderson, Tenzin Choegyal, Jesse Paris Smith – Songs from the Bardo

Според общоприетите схващания „Тибетската книга на мъртвите“ е записана през VІІІ век сл. Хр., като има хипотези идеите ѝ да са съществували хиляда години преди това. Тя е обнародвана през ХVІ век, а за европейските страни става достояние през 1927 г. в превода на английски, издаден в Оксфорд от изследователя W.E.Evans-Wentz.

През 2008 г. Jesse Paris Smith, която знаем като музикант, писател и продуцент, е поканена да участва в годишния благотворителен концерт „Tibet House“ в нюйоркската зала Carnegie Hall. Там се запознава с тибетския музикант Tenzin Choegyal, който ѝ предлага да подготвят по нов начин представянето на „Бардо – тибетската книга на мъртвите“.

Двамата започват работа и оформят музикален сценарий, използвайки откъси от текста на „Бардо“. Jesse Paris Smith споделя:

„Когато си представяхме кой може да произнесе тези слова, решихме, че Laurie Anderson, с нейния изразителен глас и духовни познания, беше идеалният избор. След това като чухме как проникновено свири виолончелистът Rubin Kodheli с впечатляващ динамичен обхват, поканихме и него. Така в началото на зимата 2014 г. всички се събрахме в Музея на изкуствата „Rubin“ в Манхатън и направихме представление. С отделни реплики от „Бардо“, навлязохме във вселена, резонираща с колективно съзнание, енергия на изцеление, на знанието, че сме на прав път заедно. Едно част от мен искаше да бяхме записали това изпълнение, и така остана в сърцето ми като спомен. По-късно обаче, вдъхновени от тази взаимна връзка с материала и желанието ни да споделим текста с нови слушатели, с радост се съгласихме да запишем на албум нашата интерпретация. Надяваме се, че за всеки човек този албум ще бъде какъвто трябва. Входна точка. Медитация. Комфорт. Звуков приятел. Благодарни сме, че имахме тази възможност да докараме звуковия носител до толкова дълбоко жизненоважен текст. Ние виждаме тези думи като универсални, защото всички, родени на този свят, ще преживеят смъртта. Нека си спомним онези, които са продължили, нека имаме предвид тези, които са на път, и нека бъдем тук един за друг в този живот“ – завършва Jesse Paris Smith.

Албума “Songs From The Bardo”, или „Песни от Бардо“, номиниран за наградите “Grammy” в категорията New Age, които засега се очертава да бъдат обявени на 14 март 2021 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 23 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

„The Holographic Principle“ от EPICA в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „The Holographic Principle“ от EPICA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Нидерландската симфоник метъл група EPICA започва подготовката на своя седми студиен албум „The Holographic Principle“, или „Холографският принцип“, веднага след успешните си турнета в Европа, Азия, Африка, Южна и Северна Америка. Работят близо година и в резултат композират 27 песни, 18 от тях записват, като за компакт диска избират 12, а другите 6 оставят за следващо издание.

Певицата Simone Simons споделя: „Предишният ни албум „The Quantum Enigma“ беше много добре приет, затова следващият трябваше да е още по-въздействащ. И направихме всичко по-голямо от преди – с по-голям оркестър и с по-голям хор. Включихме и много повече музикални инструменти – истински, живи. Що се отнася до пеенето, дадох всичко, на което съм способна, и съм много доволна от това. Тук самите песни изискват много вариации във вокалния стил. И трябваше да пея в оперна, рок и поп стилистика, а в баладите исках да звучи завладяващо мек глас. И, да, наложи се да взема и няколко по-високи ноти.

Стремежът ни бе да постигнем всичко в баланс. По душа ние сме метъл група, която обаче притежава симфонична нагласа, затова оркестърът и хорът са като седмият и осмият член на EPICA, и това е нещо, на което винаги държим. Специално обръщаме внимание на оркестровите и хоровите пасажи, правим ги да са привлекателни и за широката аудитория. В албума освен че имаме закачливи мелодии, ние също така държахме да има няколко наистина груби вокални линии. Работихме много, за да направим албума по-малко предсказуем.“

Epica - The Holographic Principle

Epica – The Holographic Principle

В „Холографският принцип“ EPICA отново се спира на тематика от авангардните за съвременната физика изследвания. Идеята този път е, че ние живеем във вселена, която е дигитално генерирана холограма. Лидерът на групата Mark Jansen коментира концепцията на албума:

„The Holographic Principle“ се занимава с близкото бъдеще, в което виртуалната реалност вече е даденост и позволява на хората да създават свои собствени виртуални светове, които не може да бъдат разграничени от „реалността такава, каквато я познаваме“. Така се повдига въпросът дали настоящата ни реалност не е виртуална реалност, сама по себе си холограма. Това пък от своя страна предполага съществуването на по-висша реалност, до която в момента нямаме достъп. В някои песни ще откриете влияние от филмите „Inception“ („Генезис“) и „The Matrix“ („Матрицата“), говорим за човека под холограмата и възможността да излезем отвъд матрицата и да погледнем на себе си с други очи, в други пък размишляваме за изкуствения интелект, за интуицията и личната почтеност.
Искахме текстовете да ви предизвикат да мислите нестандартно, да преразгледате всичко, което си мислите, че знаете със сигурност и да сте отворени към скорошните революции в науката. Затегнете коланите и се пригответе за разходка, тъй като явно нищо не е такова, каквото изглежда в нашата холографска вселена.“

В записите на „The Holographic Principle“ освен шестимата от EPICA участват солисти, вокална група, хор и оркестър. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Riding with the King” от B.B. King и Eric Clapton в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Riding with the King” от B.B. King и Eric Clapton. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Преди години продуцентът Scott Mathews споделя с музиканта John Hiatt странния си и доста абстрактен сън как лети в самолет с краля на рок-енд-рола Elvis Presley. Това става повод Hiatt да композира песента „Riding with the King“ („Езда с Краля“), чието заглавие се харесва на Eric Clapton и B.B. King, защото съдържа закачка с фамилията на знаменития блус певец и китарист, и през 1999 г. решават да го използват за своя съвместен проект.

Всъщност първата им среща е през 1967 г., когато в нощния клуб Cafe Au Go Go в нюйоркския квартал Greenwich Village свирят за първи път. Eric тогава е на 22 години и е на върха на славата си с рок групата CREAM. Макар през 1997 г. те все пак да записват песента „Rock Me Baby“ за албума „Deuces Wild“ на B.B. King, Eric Clapton не изоставя идеята си да направят съвместен албум. „Това е нещо, за което мечтаех през целия си живот“ – твърди Clapton. – „B.B. е моят герой, винаги е бил, откакто чух през 1965 г. албума “B.B. King Live at the Regal”, от него започна всичко за мен“.

B.B. King от своя страна признава, че често са обсъждали тази възможност по време на съвместните им концертни изяви и заявява: „Възхищавам му се на Eric, за мен той е № 1 като китарист в рок-енд-рола и №1 като човек, а също така свири блус по-добре от мнозина от нас.“

B.B. King & Eric Clapton - Riding with the King

B.B. King & Eric Clapton – Riding with the King

Инициативата за продуцирането на албума „Riding with the King“ е на Eric Clapton, който кани голяма част от обичайните за него студийни музиканти, към които включва свои приятели, за да се получи звезден състав, сред който блестят Jimmie Vaughan, Andy Fairweather Low, Steve Gadd, Nathan East, Joe Sample, Doyle Bramhall Ii, Susannah и Wendy Melvoin.

Що се отнася до съдържателната страна, Clapton избира стари песни на B.B. King, които да осъвременят с нова стилистика, да им придадат нов дух, като отстъпва главната роля на B.B. King, както във вокалните, така и в китарените партии.

B.B. King пояснява: Eric Clapton е невероятен човек. Всъщност той избра всички мелодии. Казах му, когато се събрахме – ти избираш песните и ако излезеш с такава, която не ми харесва, или мисля, че не мога да я направя, тогава ще говорим за това. Той предложи мои изпълнения, толкова стари, че ги бях забравил, включително такива, които сам бях съчинил много отдавна, даже не помня кога точно. Когато влязохме в студиото, той ме пита „B.B., помниш ли това?“ – А аз му отговарям: „Не! Пусни да го чуя“. Понякога трябваше да се прибера вкъщи и да взема някои от старите плочи, за да можем и двамата да се подготвим. И това работеше, защото Eric имаше толкова добри идеи как да ги направим да звучат по новому. Така седнахме и започнахме да работим върху идеите, които той имаше, а след като ги чух, си помислих „никак не е лошо – нека да го направим“, а освен това всичко беше съвсем на място“.

Албумът „Езда с Краля“ съдържа пет заглавия на B.B. King от 50-те и 60-те години на миналия век, както и стандарти от Big Bill Broonzy, Maceo Merriweather, Johnny Mercer, Isaac Hayes, Sam & Dave и т.н.
Така се получава впечатляващ музикален продукт, приет с адмирации от слушателите и специализираните музикални издания – заема първото място в Billboard Top Blues Albums, получа сертификати за двойно платинен по брой продажби в САЩ и в Европа, и е отличен с наградата Grammy за най-добър традиционен блус албум.

20 години след този колосален успех Eric Clapton решава да издаде преработена версия на „Riding with the King“, или „Езда с Краля“, пусната в продажби на 26 юни 2020 г., и именно нея ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“From Out Of Nowhere” от Jeff Lynne’s ELO в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “From Out Of Nowhere” от Jeff Lynne’s ELO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

ELECTRIC LIGHT ORCHESTRA (ELO) са добре известни на аудиторията на “Картини от една изложба”, ползват се със завидна популярност у нас, а и една тяхна формация ни гостува преди време. Те имат издадени 15 студийни албума и 29 хита в класациите, а само в периода 1974 – 1981 година регистрират 9 последователни златни, платинени и мултиплатинени албума, като общият тираж на продажбите им надхвърля 50 милиона.

В самото начало идеята за ELO е рок група плюс струнна секция. Jeff Lynne, който е сред основателите и главна творческа сила в ELECTRIC LIGHT ORCHESTRA, обяснява: „Това е влиянието от баща ми, който беше луд по класическата музика, знаеше всички основни произведения, в коя тоналност са, кой свири първата цигулка и т.н. И аз се чудех откъде му идва това – та той беше работник, полагаше павета по улиците на Бирмингам и се опитваше да свири Шопен на пианото у дома. Не беше във възторг от моя интерес към рок музиката, но ми купи за два паунда китара, на която свирех докато пръстите ми не кървяха. След това го накарах да ми вземе електрическа китара с 10-ватов усилвател, така започна всичко.“

След разпадането на ELO през 1986 г. Jeff Lynne няколко десетилетия не се появява на публични представления, а се посвещава на продуцентска и студийна дейност, оставяйки ярка следа с албума „Cloud Nine“ на George Harrison, а заедно с него създават същевременно студийната супер група TRAVELING WILBURYS с Bob Dylan, Roy Orbison и Tom Petty. Паметна остава и възстановката на песните на John Lennon “Free as a Bird” и “Real Love” с другите трима от THE BEATLES – George Harrison, Paul McCartney и Ringo Starr.

Jeff Lynne's ELO - From Out Of Nowhere

Jeff Lynne’s ELO – From Out Of Nowhere

През 2014 г. обаче BBC Radio 2 организира в лондонския Hyde Park пълномащабен концерт на ELECTRIC LIGHT ORCHESTRA за първи път от 28 години и резултатът е крайно окуражаващ. Следва поредица от представления, чийто връх е на стадион Wembley през юни 2017 г. пред 60 хиляди души: „Това може би е най-добрата вечер, която някога съм имал, целият Wembley пееше с нас на всяка песен“, чуваме Jeff Lynne да си признава в песента “Time Of Our Life” („Време от нашия живот“) от последния му студиен албум “From Out Of Nowhere” („От нищото“).

„Този албум се появи буквално от нищото – споделя Jeff Lynne. – Още с първата мелодия, която седнах да пиша, всички акорди дойдоха при мен от първото свирене. Аз така работя, свиря акордите, и ако ми харесват, ги слагам на моя iPhone. Просто обичам акордите и обичам промяната на акордите, и начина, по който те могат да изправят косата ви, ако това е страхотна поредица от акорди. Тогава всичко, което остава да направим, е да измислим текста. И така наистина се появи целият албум. Исках да вложа някакъв оптимизъм, а темите за надеждата и спасението да минават през всички песни. Това е моята реакция на нещата в света в момента, в тази много объркана ситуация. В същото време изобщо не исках да влизам в политиката, да взимам отношение по един или друг проблем“.

Албума “From Out Of Nowhere”, или „От нищото“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в първото издание за 2021 година, в събота, 2 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Пресечна точка” от СПЕКТРУМ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Пресечна точка” от СПЕКТРУМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Вокалната акапелна формация СПЕКТРУМ съвместява поп и джаз в многогласни обработки на фолклорни пиеси и песни, изпълнени изцяло без инструментален акомпанимент. От създаването си през пролетта на 2012 г. досега групата развива своята артистична и концертна дейност, като засвидетелства своето място на професионалната музикална сцена у нас.

Ето как Весела Морова от СПЕКТРУМ ни въвежда в техния дебютен албум „Пресечна точка“:

„За да съществува пълнокръвно една акапелна група от типа на СПЕКТРУМ, трябва стабилна концепция. Ако октетът, създаден през 2012 г., беше по-скоро математически сбор от певци, които искат да прекарват свободното си време по един стойностен начин и да се обогатяват взаимно и чрез музиката, то квинтетът беше време да прераснем в едно химично уравнение-реакция, в което видимо различни елементи си взаимодействат по такъв начин, че да се получи синтез на ново вещество. Това вещество започва свой нов живот и вече се възприема в неговата цялост, а не просто като сбор от отделни елементи. Химичната реакция в СПЕКТРУМ беше най-силна и съзидателна в процеса на записване и издаване на дебютния албум – „Пресечна точка“. Процесът, а не толкова продуктът, е същественото в случая. Всяка песен е една микровселена от синтези – започва от вдъхновението за музиката и текста, продължава с написването и аранжирането, после – репетиране, изпълнения на живо, минаване теста на времето, претърпяване на модификации и най-накрая – запис.

Спектрум - Пресечна точка

Спектрум – Пресечна точка

Неизменно първоначалното тесто променя формата си няколко пъти след замесването му, а най-интересното е, че никой не знае точно какъв хляб ще излезе от фурната накрая. Уж за всички са ясни отделните акапелни елементи – те си „взаимодействат“ по определени правила – сопран, алт, тенор, баритон, бас, солисти изпълняват своите функции в хармонията. Мелодия, текст – всичко е по правилата. Но необяснимото, което се случва по време на звукозаписния процес, е именно магията в музиката – в акапелната „епруветка“ се синтезира нещо ново, в което има цялост, единство и разпознаваемост. Индивидуалностите, тембрите, емоциите, светоусещанията не само са се пресекли в една точка – те са отдали необходимото, за да може да се получи новото химично съединение и то да има свой облик и устойчивост. Предизвикателството в тази концепция е голямо, защото изисква от всеки от нас петимата да превключва на два режима – режим солист и режим група, – които изискват коренно различни умения, опит и нагласа. Не е голяма трудността за един солист да се изяви и дори да влезе в различни превъплъщения, но петима солисти да зазвучат като един – това изисква най-малкото напасване, усещане и едни големи, всечуващи уши. В тази, с години търсена, пресечна точка дори и дъховете са в синхрон, а всеки глас придобива нещо от останалите четири в процеса. Пеенето заедно ни учи да сме в непрестанен режим на отдаване и приемане, а осъзнатостта за тези взаимодействия ни дава усещането, че СПЕКТРУМ е едно специално място – във физически, емоционален и духовен аспект.

Химичните процеси продължават и до днес, следва нова пресечна точка, нов синтез и ново стъпало от спектрумската стълба, което очаква да бъде изкачено“ – завършва Весела Морова.

И още нещо ни разказват певците от СПЕКТРУМ:

„Идеята за студиен албум на СПЕКТРУМ се появява през пролетта на 2017 година. След различни временни промени в състава, през месец април всички певци в квинтета се оказват титуляри, участвали в създаването на групата още през 2012 година. Това съвпада с възможността да бъде изчистено, ремонтирано и оборудвано наново старото студио на певеца Георги Бейков, което се превръща в репетиционна зала и седалище на групата. Моментът е подходящ за издаване на албум, включващ най-емблематичните дотогава аранжименти на СПЕКТРУМ – обработен фолклор и поп музика. Започва поетапно записване на няколко песни. Процесът е бавен и отнема около година. Това се дължи на ограничения технически ресурс – само един качествен кондензаторен микрофон и звукова карта, което налага всеки певец да записва партията си отделно, а напасването и усещането за ансамбъл да се постигне впоследствие при постпродукцията. Резултатът е незадоволителен. Нуждата от по-бърз и ефективен метод на запис, неизяснената жанрова посока на албума, както и натрупалите се нови идеи и музикален материал през изминалия творчески сезон (2017-2018) довеждат до коренна промяна в концепцията. През есента на 2018 година звукозаписният процес започва наново – налице са няколко авторски песни, създадени и аранжирани от членовете на Спектрум, и още няколко, върху които се работи в движение. За студиото е закупено ново и по-съвършено оборудване, което позволява на певците в групата да записват едновременно – най-често в комбинации по трима или четирима за ансамбловите моменти, и отделно за соловите линии, импровизациите, и вокалните ефекти и бийтбокс. По този начин, година по-късно – през октомври 2019 г., е завършен „Пресечна точка“, първият авторски албум на СПЕКТРУМ.“

Съставът на СПЕКТРУМ включва: Боряна Йорданова – сопран, Весела Морова – алт, Атанас Кулински – тенор, Янко Янков – баритон и Константин Бейков – бас, вокални перкусии.

Албума “Пресечна точка” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР по време на Рождественските празници, в събота, 26 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Омагьосани картини” от Нелко Коларов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Омагьосани картини” от Нелко Коларов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Неотдавна нашият редовен слушател Александър Лазаров от София ми се обади с предложение в “Картини от една изложба“ отново да представим албума “Омагьосани картини” на композитора, диригента и пианиста Нелко Коларов – споделя водещият Сергей Шишов.

Нелко Коларов е възпитаник на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, в класа по оркестрово дирижиране на проф. Константин Илиев, знаем го като диригент на Варненската филхармония и на Варненската опера, но и като участник в рок групите ИМПУЛС, ФОБОС и ESCORT, виждаме го с Николо Коцев за рок операта „Нострадамус“ и с Robin Gibb (BEE GEES), автор е на музиката за 11 театрални постановки и на повече от 40 песни.

Нелко Коларов - Омагьосани картини

Нелко Коларов – Омагьосани картини

“Омагьосани картини”, неговият трети студиен албум, е своеобразна смесица от рок, класика, джаз и фолклор, с епично и силно образно внушение:

„От шест години работя върху него. Много е различен от първите ми два албума. Посветил съм го на брат ми Милко, изключителният музикант, от когото съм се учил в изкуството, и който е моят най-голям коректив в живота“, казва маестрото и продължава – „Интересното в този албум е, че всичките 10 пиеси са свързани помежду си, при което целият албум се базира на българската митология. Тук могат да се намерят и нестинарки, и самодиви, има стари манастири. Идеята за музикални картини не е нова. Тук има една препратка към М. Мусоргски с „Картини от една изложба“ и с „Годишните времена“ на А. Вивалди, като символ на човешкия живот. Разбира се, тук годишните времена не са просто пролет, лято, есен, зима, а са вплетени в имената на произведенията: „Пролетни заклинания“, „Есенна музика“, „Изпепелени от лятото“, „Най-дългата зима“.

Този албум излезе доста сложен като замисъл и изпълнение. Не бих казал, че е в сферата на популярната музика. Той е инструментален. В този проект участват много музиканти. Не знам защо съм се насочил да правя точно „омагьосани картини“, но изкуството е мистерия и тайнство. Всъщност човекът, който създава музика, може би е антена, приемаща вълни и сигнали от някъде. Композиторът трябва да бъде много внимателен, защото ако тази връзка изчезне, с творчеството му е свършено.“

В записите участват мъжкият катедрален хор към храма „Успение Богородично“, дирижиран от Нелко Коларов, който свири и на клавишни инструменти, женският народен хор „Цветница“ с диригент Атанас Илиев, рок музикантите Константин Джамбазов – китари и бас китара, и Иво Иванчев – барабани, джазмена Живко Петров – пиано, както и Венелин Мутафчиев – кавал и Ивайло Стоев – тъпан.

Албума “Омагьосани картини” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 декември, след новините от 21:00 ч. , като в рамките на предаването ще имаме и премиера на „Самотно плаване“, най-новата творба на Нелко Коларов.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Sunday At The Village Vanguard” от THE BILL EVANS TRIO в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Sunday At The Village Vanguard” от THE BILL EVANS TRIO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

25 юни 1961 г., неделя следобед, Ню Йорк. Продуцентът Orrin Keepnews, шеф на независимия джаз лейбъл Riverside, слиза по стълбите към мазето на 178-мо авеню, малко клиновидно помещение с ниски тавани, известно на джаз ентусиастите като Village Vanguard. Неугледно изглеждащото мазе обаче е идеалното място за джаз представления. По необясними причини то има една от най-добрите акустики, което го прави идеално за звукозапис на джаз изпълнителите, наети да свирят там. Заедно със звукорежисьора Dave Jones двамата започват да настройват техниката, и тогава настъпва момент на паника, когато електрозахранването внезапно спира, но за щастие бързо се възстановява. Предстои им целодневен запис, тъй като в неделите е известно, че един и същ изпълнител свири по време на пет сесии. Няма място за грешки, защото това е последният ден от двуседмичния ангажимент на музикант, известен с нежеланието си да влиза в студио и да записва нов материал.

И така започва историята на един от най-значимите албуми в съвременния джаз: “Sunday At The Village Vanguard” („Неделя във Вилидж Вангард“) на THE BILL EVANS TRIO.

The Bill Evans Trio - Sunday at The Village Vanguard

The Bill Evans Trio – Sunday at The Village Vanguard

Пианистът Bill Evans е сред най-влиятелните джаз музиканти на ХХ век, носител на 7 отличия Grammy. Неговото класическо музикално образование е белязано най-вече от влиянието на импресионистите Debussy, Ravel, Fauré, Satie, към които през средата на 50-те години на миналия век се добавят идеите на George Russell и неговата лидийска хроматична концепция, за да стигне до стилистиката на модалния джаз. Тази теоретична подготовка помага по-късно на Bill Evans да приложи на практика своите идеи под ръководството на Miles Davis при работата им върху епохалния албум „Kind of Blue“, записан през март и април 1959 г., който става най-продаваният джаз албум въобще.

След този колосален успех Bill Evans не спира дотук, напуска секстета на Miles Davis и започва да търси други форми на изява, като създава свой проект за джаз трио с нова концепция:

„Това, което се опитах да направя, бе да освободя ролята на всеки от триото, те да не бъдат във формата „пианист и ритмична секция за акомпанимент“, а всеки да участва в изграждането на темите със свой принос и отговорност. Нужен ми беше наистина нов музикален подход, евристичен подход към колективното изграждане на фразата в момент на импровизация, за да знаеш кога да бъдеш партньор, и кога трябва да поемеш риска и да разчупиш конвенционалното. Точно това търсех. За целта имах нужда от хора, които се интересуват един от друг, за да можем да прекараме година или две само в растеж, без амбиции, просто позволявайки на музиката ни да расте и да може нашите таланти да се слеят по съвсем естествен начин.“

Няколко месеца по-късно, през лятото на 1959 г., контрабасистът Scott Lafaro, който по това време свири в клуб на същата улица, както и Evans, го среща и му предлага да участва в трио заедно с барабаниста Paul Motian, което се превръща в едно от най-известните пиано трио в джаза.

Както споделя Paul Motian, когато това трио започва да свири в нощния клуб Basin Street East, намерението им винаги е било да се разработи цялостно интерактивно трио изживяване. В онези времена това е нещо нечувано, тъй като почти всички пиано трио тогава са създадени до голяма степен за да демонстрират качествата на солиста с ритмичен съпровод. Докато в тяхната формация тримата партньори, нарушавайки традицията, при която контрабасистът и барабанистът са ограничени до ролята на акомпанимент, участват в истинска „трипосочна импровизация“, създават своеобразна синергия и имат като че ли телепатично взаимодействие с постоянна свобода между тримата музиканти.

В историята на триото на Bill Evans записите във Village Vanguard от лятото на 1961 г. вероятно са тези, при които това взаимодействие между тримата достига своя връх, но са и последните, защото 11 дни след края им контрабасистът Scott Lafaro, тогава на 25 години, загива в автомобилна катастрофа, удряйки се в дърво.

Bill Evans и продуцентът Orrin Keepnews решават в албума “Sunday At The Village Vanguard” да включат с предимство пиесите, които представят най-добре изпълненията на Scott Lafaro на контрабас.

Този албум, често определян като един от най-добрите записи на джаз на живо за всички времена, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Auto Reconnaissance” от TANGENT в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Auto Reconnaissance” от TANGENT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Сред 11-те студийни албума на прогресив рок групата TANGENT, съставена от музиканти от различни страни, “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, е първият, чийто основен състав е същият като този на предшестващия го. Според Andy Tillison, лидерът и основният творчески двигател на тази формация, идентичността им като група, а не просто като проект, започва да се оформя през 2014 година с Theo Travis, Jonas Reingold и Luke Machin, а през 2017 г. се включва и Steve Roberts, с което съставът се оформя.

“За първи път чувствам, че всички са напълно доволни от смесицата джаз, пънк, прогресив и електроника, която TANGENT обича да прави – заявява Tillison. – Всички сме добри приятели и макар да не се събираме често, винаги е много забавно, когато го правим. Надявам се съставът да остане този още дълго, тъй като го смятам за продуктивен, изцяло отговарящ на принципите на групата, а освен това е и много забавно да се работи с тези хора.

Напълно отказвам да приема, че нашата музика е музеен експонат. Това всъщност е живо и дишащо движение, което има минало, настояще и преди всичко бъдеще. Някога е имало златна епоха за прогресив рок албумите, които оглавяваха класациите, но жанрът никога не си го е поставял като самоцел.“

The Tangent - Auto Reconnaissance

The Tangent – Auto Reconnaissance

Албумът “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, е разказ за човешката природа, който цели да намери нови отговори на въпросите кои сме ние, какво бихме искали да постигнем и как и дали успяваме да се свържем с хората около нас. Той ни представя еклектична колекция от песни, обединени от една обща нишка, минаваща през всички тях – мотивът за вглеждането в самия себе си. Тук откриваме множество различни теми, сред които са безличността на модерните методи за комуникация, любовта, и дори единството на английския народ. Слушателят може да се огледа и да размишлява върху самия себе си и своя собствен живот.

Andy Tillison има репутацията да е сред най-изявените автори на текстове в прогресив рока наред с Roger Waters, Peter Gabriel и Fish, чийто послания са лични, понякога политически ангажирани, но винаги с провокиращи мисли и подправени със самоирония и хумор. Ето какво още споделя той:

„Този албум беше композиран и до голяма степен аранжиран преди пандемията Covid-19, но е записан по време на някои от най-горчивите неприятности, наблюдавани в историята на Великобритания, включително Брекзит – а също и в други части на света. Заглавието „Auto Reconnaissance“ аз разбирам като „самонаблюдение“, това е моят превод от френски. И това означава, че е по-интроспективен от предишните албуми.

След като попаднах в мрака, открих, че продължаването на писането на протести за влизането в този тунел от неприятности, би било уморително и нямаше да има никаква полза. Така реших да напиша нещо извисяващо в този албум, което може да означава постепенно нарастващо светло петно ​​в края на тунела. Не бих могъл да направя „щастливо сладникава“ музика, разбира се, албумът понякога е тъжен, но исках да почувствате, че има надежда за нещо по-добро!“ – завършва Andy Tillison.

Албума “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Край морето” от MUSIC M.A.G. PROJECT в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Край морето” от MUSIC M.A.G. PROJECT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През лятото на тази година ми се обадиха двама млади хора от Варна с питане дали имам интерес да представим в „Картини от една изложба“ техния концептуален албум „Край морето“. И ето за какво става дума.

Преди три години Мирослав Гочев и Яница Кънева, музиканти с впечатляващ опит, създават MUSIC M.A.G. PROJECT. Тях често ги сравняват с YANNI, VANGELIS, HAVASI, защото са силно повлияни от творчеството на тези музиканти и начина им на изразяване на живо. Мирослав, който е автор на музиката и аранжиментите, също и продуцент, признава влиянието на Jean-Michel Jarre, ENIGMA, както и на музикантите от ФОРМАЦИЯ СТУДИО БАЛКАНТОН.

Произведенията на MUSIC M.A.G. PROJECT са авторски и всъщност са своеобразен иновативен прочит на класическата електронна музика, свързвана у нас най-вече с изявите на Симо Лазаров, като съдържат в себе си също така елементи на Smooth Jazz, New Age, Pop. В този смисъл те умело съчетават изпълненията си с щрайхов оркестър в лицето на Варненския Камерен Оркестър с диригент Ганчо Ганчев, чийто оркестрации правят сами. Правят концерти, последният от които премина с успех в началото на ноември 2020 г.

Music M.A.G. Project - Край морето

Music M.A.G. Project – Край морето

Особено силно впечатление в представленията на тази формация прави surround sound. По този повод Мирослав и Яница са ходили няколко пъти до Германия, за да почерпят опит как да изградят тази аудио технология и да я представят у нас. Обикновено канят на сцената около 30 музиканти и балет, включват и светлинно шоу, за да се получи цялостен аудио-визуален спектакъл.

В съдържателно отношение албумът „Край морето“ представя любовта и морето, слети в нюансите на времето, усещаме различните настроения и емоции през житейския път на Мирослав. В някои от творбите долавяме романтиката от 80-те години, духа на френските и италианските филми с музиката на Ennio Morricone. Романтиката и носталгията по миналото са основно застъпени концептуално, Тяхното въздействие се засилва чрез добавянето на акустичния звук на струнните инструменти върху звука на аналоговите синтезатори. В заглавията на композициите е закодирана цялостната идея.

В записите освен Мирослав Гочев и Яница Кънева участват Станислав Стоянов – барабани, Веселин Солаков – саксофон, флейта, Диян Димов – бас китара, солисти трио MAGNIFIKA и Варненският Камерен Оркестър с диригент Ганчо Ганчев.

Албума „Край морето“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 ноември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Transitus” от AYREON в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Transitus” от AYREON. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„В тъмна гръмотевична нощ през 1884 г. започва историята за любовта на Даниел и Аби, а това са времена мрачни и смутни, изпълнени с алчност, завист и предразсъдъци…“

Така ни се открива повествованието в най-новия албум на проекта AYREON, зад който стои вездесъщият Arjen Anthony Lucassen, една от най-ярките фигури в съвременната рок музика. Първоначално замислен като филм, но после насочен към формата на музикален албум заради COVID-19, Arjen ни представя готическа любовна история за духове с елементи на хорър и свръхестествено, в която витаят също така предателството и завистта.

Сюжетната линия описва богатия бял потомък Даниел, който произхожда от знатно семейство, и се влюбва в Аби, една от чернокожите слугини в имението им. Семейството му обаче не я одобрява и всичко тръгва като класическа трагедия. Даниел умира в пламъци и попада в царството между рая и ада, наречено Transitus (Транзитна зона), където не знае дали е жив или мъртъв, или просто е станал призрак или илюзия. Аби е обвинена в убийството, а интригите на брат ѝ и собствената ѝ майка я заплашват с ужасна съдба. Историята проследява терзанията на Даниел, който с помощта на ангела на смъртта се опитва да покаже невинността на Аби в убийството му…

Ayreon - Transitus

Ayreon – Transitus

Arjen Lucassen споделя в интервю:

„Работата върху албума “Transitus” („Транзитна зона“) ми отне около три години от началото до края и това ме изтласка от зоната на комфорт музикално и творчески. Това без съмнение е най-кинематографичният и скандален албум, който съм правил, първоначално замислен да бъде филм. Аз съм голям фен на киното и исках да реализирам една от мечтите си, която беше да направя собствен филм. Този път исках да направя нещо ново, затова реших да не бъде научна фантастика. Още когато гледах филмите „Поличбата 666“ и „Екзорсистът“, станах голям фен на ужасите – но не на пръските с кръв, а на невидимото – и винаги съм искал да направя нещо подобно. Пренесох действието през XIX век, защото нямаше мобилни телефони (смее се) … и защото беше времето с истории като на Джак Изкормвача и подобни неща. Гледах много филми за духове и филми на ужасите, за да се настроя.

Мисля, че предишните албуми на AYREON бяха като рок опери, а това е по-скоро рок мюзикъл. Тук е голямата разлика. Имах планове за филма и бях говорил с хора, които щяха да го заснемат, стигнах дотам по отношение на финансирането, вървеше добре и тогава започна цялата тази ситуация с корона вируса. Така стана очевидно, че никой няма намерение да инвестира милиони евро във филм, а и заснемането на големи сцени с много хора в тях не беше възможно. Филмът нямаше да се случи, но пък и нямаше да сложа музиката на рафта – прекалено нетърпелив съм за това (смее се) – затова реших, че няма да е филм, а трябва вместо това да направя албум на AYREON.

Същевременно реших да се върна към идеята за разказвач като в албума „Electric Castle“, но ако щях да го направя, имах нужда от най-доброто. Исках глас като на Richard Burton от „Войната на световете“ (1978) и затова избрах Tom Baker от британския телевизионен сериал „Doctor Who“. Написах текста като за дядо, разказващ история на внука си“ – завършва Arjen Lucassen.

За участие в записите е привлечен звезден състав музиканти, сред които се открояват китаристите Joe Satriani и Marty Friedman (MEGADETH, JASON BECKER), певците Tommy Karevik (KAMELOT), Dee Snider (TWISTED SISTER), Cammie Gilbert (OCEANS OF SLUMBER), Paul Manzi (ARENA, CATS IN SPACE), Amanda Somerville (TRILLIUM, EXIT EDEN) и Simone Simons (EPICA), има също така два хора с диригент Noa Gruman и оркестър.

Албума “Transitus”, или „Транзитна зона“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 21 ноември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: