The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба'

Tag Archives: Картини от една изложба

Distorted Reality, Oldenwood и Dark Soul Architects в рок бар Фенс

Архив

“Легенда за тракийското съкровище” от ЗЛАТНИ СТРУНИ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Легенда за тракийското съкровище” от ЗЛАТНИ СТРУНИ в “Картини от една изложба”, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През месец август тази година получих изненадващо предложение от наш редовен слушател. Г-н Димитър Дженев от Чирпан ми писа на официалния сайт на предаването, че може да ми предостави уникален запис от 1977 г. на първата българска рок опера. След време получих записа, както и допълнителна информация и така започна изследователска дейност с тогавашните членове на групата ЗЛАТНИ СТРУНИ. Техният проект „Легенда за тракийското съкровище“ обаче се оказа унищожен в архивите на БНР, продуцент на операта, по партийно-административно нареждане.

Свързах се с Иван Мишев в Торонто, Канада, тогава ръководител на ЗЛАТНИ СТРУНИ, и той си спомни: „Заедно с брат ми Боби замислихме да направим рок опера докато бяхме на турне в СССР, силно повлияни от „Jesus Christ Superstar”. Идеята ни бе операта да бъде представяна заедно с тракийските съкровища, които под патронажа на Людмила Живкова се показваха по света, да има визуални и сценични елементи, балет. Така и ние щяхме да имаме възможност да излезем в страните на Запад, което не ни позволяваха по това време. Купихме военен парашут, разрязахме го и върху него бяха изобразени фрагменти от Казанлъшката гробница, направихме копия на Панагюрското златно съкровище, ние пък се облякохме като жреци, имаше балет и пантомима с Вельо Горанов и така подготвихме цялостно музикално-сценично представление“.

Златни струни - Легенда за тракийското съкровище

Златни струни – Легенда за тракийското съкровище

Христо Ламбрев също го чух и видях, той е в София, и така разбрах, че по това време е единственият с музикално образование в ЗЛАТНИ СТРУНИ, нещо повече, той е завършил Консерваторията (сега НМА „проф. Панчо Владигеров“), Инструменталния факултет, специалност пиано. Затова върху него пада основната тежест за композирането и аранжиментите на музикалните идеи, които съчиняват с Иван Мишев, но и другите членове на ЗЛАТНИ СТРУНИ имат принос. Христо се нае да възстанови по записа от Д. Дженев съдържанието и участниците в рок операта, защото за тези 41 години не беше останала писмена следа, а либретистът Георги Гогов вече го няма сред нас…

И така, в записите участват наред с групата ЗЛАТНИ СТРУНИ певците Асен Селимски, Ани Павлова, Маргарита Хранова, както и Естрадно-симфоничният оркестър на БНР с диригент Дечо Таралежков, който заедно с Христо Ламбрев прави оркестрациите.

В повествованието оживяват Севт, тракийски цар, и неговата гибел в битка, жена му Лесескепра, обречена да го последва на оня свят, жреците и ваятелят, чийто творения стигат до наши дни.

След две официални представления в залата на ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и едно закрито прослушване пред почти пълния състав на Съюза на българските композитори заедно с представители на Държавна сигурност, рок операта е спряна, а по-късно и заличена като звукозапис в БНР.

Радио премиерата на първата българска рок опера “Легенда за тракийското съкровище” ще се състои на 22 септември, специално за Деня на независимостта, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 22:00 ч.

“Skyforger” от AMORPHIS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Skyforger” от AMORPHIS в “Картини от една изложба”, в събота от 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Епосът „Калевала”, едно от най-значимите произведения във финската литература, отдавна получи признанието на литературната критика, която го постави редом до такива заглавия като шумерският „Гилгамеш”, индийските „Махабхарата” и „Рамаяна”, гръцките „Илиада” и „Одисея”, римският „Енеида”, английският „Беовулф”, германският „Песента на нибелунгите”, персийският „Шахнаме”. Този труд има толкова съществено значение за хората във Финландия, че всяка година на 28 февруари те отбелязват неговата първа публикация през 1835 година. Защото „Калевала” е поетична енциклопедия на финския народен живот, обобщена картина на древния свят. И още нещо: Джон Толкин признава, че „Калевала“ е един от източниците му на вдъхновение при написването на „Силмарилиън”, подобно на Лонгфелоу и неговата „Песента на Хаяуата”, създадена под влиянието на този епос.

Amorphis - Skyforger

Amorphis – Skyforger

Първите опити да се съберат и редактират стиховете в „Калевала” са от 1822 година и са дело на Закариас Топелиус, макар още през 1670 година да са регистрирани записи на фински фолклорни текстове. Те обаче остават без съществено влияние, докато през 1835 година финският учен Елиас Льонрот не публикува 12 хиляди реда, последвани през 1849 година от второ издание, съдържащо 23 хиляди стиха с осем стъпков хорей. Всъщност първата изследователска експедиция за събиране на стиховете датира от 1827 година, като са извършени общо 11 такива експедиции и е интересно да се отбележи, че в по-голямата си част тогава стиховете са изпълнявани като песни в пентатоничен лад в съпровод на кантеле – 5-струнна цитра.

Действието в епоса се развива около приключенията на Вайнемойнен – вечният вълшебник певец, ковача Илмаринен и щуравия Леминкайнен. Основните сюжетни линии са свързани с опитите на Вайнемойнен да се ожени за дъщерята на магьосницата Лухи, която е стопанка на Севера и господарка на Похьола, северният край и страна на мрака. Друга част от епоса е посветена на приключенията на героите в опитите им да си присвоят вълшебната воденица Сампо, която произвежда сол, храна и злато за своя притежател.

Финландската група AMORPHIS посвещава поредица албуми с интерпретации на „Калевала”, сред които се спряхме на “Skyforger” („Небесен ковач“), това е техният девети студиен албум. Както и в предишните им издания, текстовете са английски преводи на фински стихотворения. Те са базирани на „Калевала” и са написани от Pekka Kainulainen – доста сложни и метафорични разкази за любовта, самотата, загубата, смисъла от съществуването и небесните герои.

За разлика от двата предишни албума на AMORPHIS, „Небесен ковач“ е базиран на различни части от няколко руни (глави) в епоса, но представени от гледната точка на един човек, като са фокусирани върху ковача Илмаринен. В този смисъл това е връщане към подхода от „Tales From The Thousand Lakes“ от 1994 г., в който са представени истории от различни части на „Калевала”.

Албума “Skyforger” или „Небесен ковач“, ще чуем на 15 септември, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, този път след новините в 22:00 ч.

“The Blues Is Alive and Well” от Buddy Guy в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Blues Is Alive and Well” от Buddy Guy в “Картини от една изложба”, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

На 30 юли 2018 г. американският китарист и певец Buddy Guy, легендарният блусмен с ярка диря в музиката не само на ХХ век, навърши 82 години. Месец и половина преди това издаде нов албум “The Blues Is Alive And Well” („Блусът е жив и здрав“). Жив и здрав е и Buddy, който изнася 150 представления годишно и пуска нов албум приблизително на всеки две години.

Той е носител на 7 отличия Grammy, има 5 албума с челно място в музикалните класации и продължава да твърди: „Модата идва и си отива, но блусът никога не губи своя стил. Блусът е истината.“. Мнозина от най-изявените китаристи от 60-те години на миналия век признават Buddy за свой пример и учител, сред които Jimi Hendrix, всички от ROLLING STONES, Eric Clapton, Stevie Ray Vaughan и John Mayer.

Buddy Guy често е посочван като представител на появилия се след Втората световна война стил „Chicago Blues“, но той самият не приема това определение: „Всички ние – Muddy Waters, Little Walter, Sonny Boy [Williamson], Howlin’ Wolf – дойдохме от Юга. Аз например съм от Lettsworth, щата Louisiana, и отидохме в Чикаго, защото Chess Brothers записваха там, затова ни нарекоха „Chicago Blues“, но ако трябва да сме точни, това е чист „Southern Blues“.

Buddy Guy - The Blues Is Alive and Well

В музикално отношение 18-ият самостоятелен студиен албум на Buddy Guy „Блусът е жив и здрав“ е типичен Electric Blues Album, този път с гост музиканти Mick Jagger, Keith Richards, Jeff Beck и James Bay. Що се отнася до съдържанието на 15-те песни, доминираща е темата за тленността, за духовното наследство и бъдещето на блуса.

Албумът започва с песента „A Few Good Years“ („Няколко добри години“), в която Buddy пее с надежда да му остане повече време: „Няколко добри години са всичко, от което имам нужда сега, моля те, моля те, Господи, изпрати ми няколко добри години.“ В други песни той хвали ангелите си („Somebody Up There“) и съжалява за неизбежността на отпътуващия влак в „When My Day Comes“ („Когато ми дойде денят“), в „Blue No More“ („Няма повече тъга“) ни разказва за преживяванията на един блусмен в Деня на страшния съд. Албумът завършва с две песни, които отразяват днешната реалност на блуса. В „End Of The Line“ („Краят на линията“) виждаме тъгата на Guy за това колко е стар, но все още свири, макар да е все по-близо до края на кариерата си. След като размишлява за смъртта, той твърди, че „няма как повече да се държи“. Всичко това върви успоредно с оптимистичен ритъм, за да се противопостави на отрезвяващата реалност в текстовете, че много от блус легендите вече си отидоха, но той все още е силен, за да запази жанра жив, и като цяло Buddy звучи в албума с покоряваща жизненост.

Той заявява: „Обещах докато съм жив, да поддържам блуса жив, това ми поръчаха моите стари приятели Junior Wells, Muddy Waters, B.B. King, Howlin’ Wolf“. Пред прага на небесните порти той ни представя отговорността си да утвърждава формата на това най-американско изкуство в наши дни.

„Всеки път, когато влизам в студиото, за да записвам – допълва Buddy Guyсе опитвам да дам най-доброто от себе си, за да поддържам блуса жив, и това изисква страшно много усилия, малцина се тези, които го правят, дори ROLLING STONES не правят хит всеки път. Проблемът е, че блусът вече го няма по радиостанциите, можете да го чуете само в клубовете, а ми се иска да звучи по някоя от големите радиостанции Muddy Waters например, така че бъдещият Muddy Waters да слуша и да си каже „каква страхотна музика, никога не съм чувал нещо подобно“. Трябва да сме признателни на британските групи от 60-те години, например ROLLING STONES, те когато дойдоха в САЩ, бяха потресени, че гениите на блуса бяха тогава в задния двор на нашата култура. ROLLING STONES поканиха Muddy да свири на техните концерти и показаха на света какво съкровище имаме в тази музика“.

Продуцентът на албума Tom Hambridge допълва: Buddy влага всичко от себе си докато прави музика. Всеки път отправя обръщението на живота си чрез албума, който издава. Имах късмета да съм с него по време на записите на „Блусът е жив и здрав“ и да видя как музикантите от ROLLING STONES се вдъхновяват от неговото присъствие, те бяха като деца в страната на чудесата, така му се радваха и това беше прекрасно.“

Албума “The Blues Is Alive And Well” („Блусът е жив и здрав“), ще чуем на 11 август, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините в 21:00 ч.

“All is One – One is All” от GANDALF в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “All is One – One is All” от GANDALF в “Картини от една изложба”, в събота от 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Сън в съня,
живот в живота,
песен в песента,
тайната живее скрита.
Свят във свят,
ум в ума,
време времето таи,
чудото е истинско!

С тези редове започва песента на делфините, за да продължи като червена нишка в 36-ия студиен албум на австрийски музикант GANDALF. Неговото истинско име е Heinz Strobl и негови концептуални произведения са звучали три пъти в „Картини от една изложба“, включително и интерпретация на знаковия роман „Пророкът“ от Джубран Халил Джубран.

GANDALF има завидна популярност не само сред любителите на стила New Age. Спечелил си е прозвището „художник на музикални пейзажи“ и отдавна е доказал възможностите си да „тъче“ вълшебства. Още през 80-те години на миналия век има албуми, които го нареждат в първата десетка на най-продаваните автори. Особено успешна се оказва нагласата му да прекосява жанровите и стиловите различия и да съчетава музика от различни култури.

В неговата музика – интимна и нежна, богата с изразните си средства, откриваме различни истории, вдъхновени от красотата на природата и мъдростта от митовете на различни народи. Той ни описва разнообразни настроения и ни води към света на вълшебството с винаги отворено сърце. Това вероятно кара мнозина други музиканти да търсят GANDALF за реализация на съвместни проекти, например Steve Hackett (бивш китарист на GENESIS), тунизиеца Dhafer Youssef, певицата и виолончелистка Emily Burridge и т.н.

Gandalf - All is One – One is All

Gandalf – All is One – One is All

С албума “All Is One – One Is All” („Всичко е едно – едното е всичко“) GANDALF отново ни кани на приказно пътешествие:

„Докато скитах през разнообразието от удивителни пейзажи на Канарските острови, творческият ми поток се разви по един много специален начин, който се опитах да уловя и да представя не само с обичайния инструментариум от китари, клавишни инструменти и оркестър.

Когато създавам музика, имам усещането, че предприемам пътешествие в неизвестното и никога не съм сигурен къде ще стигна. За мен е важно да изследвам нови територии, харесва ми да пътувам и да се завръщам с ново вдъхновение.

Очарованието на такива места като Канарските острови е, че можете да откриете на едно място много елементи от развитието на повърхността на нашата планета, такава, каквато я виждаме днес в различни държави. Има области, наскоро залети от течна лава, само преди около четиридесет години; пустиня от камъни и пепел; напълно изгорени места, без признаци на живот. Другаде пък е поникнало първото зелено растение върху бледите вулканичните склонове, а след всичко това се спускаме в богати и плодородни райони, все едно сме в градините на Рая. Това е изключително вдъхновяващо: толкова много красота и разнообразие.

Така един ден ми дойде наум текстът на песента „All Is One“ и вече знаех, че полската певица Agnès Milewski ще е нейният изпълнител. Изглежда, че съществува общ космически закон, който може да се намери във всичко, което съществува – от най-малките частици на материята до планетарните системи и галактиките – и така всички неща са свързани по особен начин. Това е темата на песента, хареса ми и тогава реших, че това ще бъде и концепцията за албума.

Надявам се музиката ми да ви пренесе на вдъхновяващи и вълшебни места, защото си мисля, че ние музикантите не можем да променим този свят. Но пък съм сигурен, че с моята музика мога да ви изпратя положителни сигнали и в някаква степен да дам утеха и вяра на хората в цялата тази лудост, в която живеем“ – завършва GANDALF.

Албума “All Is One – One Is All” („Всичко е едно – едното е всичко“), ще чуем на 4 август, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 18:00 ч.

“King for a Day” на MAGIC PIE в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “King for a Day” на MAGIC PIE в “Картини от една изложба”, в събота от 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В края на ноември 2001 година норвежкият китарист Kim Stenberg замисля да създаде рок група, в чиято музика намират отражение влиянията на PINK FLOYD, GENESIS, DEEP PURPLE, YES, FRANK ZAPPA и KANSAS, но и на по-новите формации на NEAL MORSE, SPOCK’S BEARD, DREAM THEATER и TRANSATLANTIC. В началото започват с кавъри на прогресив рок групи, като по време на публични представления представят и по няколко свои композиции.

Това е така до 2005 година, когато издават дебютния си албум „Motions of Desire“. В него MAGIC PIE представят доста своеобразна смес от класически прогресив рок със класически хард рок, която веднага намира радушен прием сред слушателите от цял свят, и продължават да развиват тази линия в наши дни. Те не копират и не имитират никого, просто се вдъхновяват и работят с уникалния си стил. Това се оказва печеливша формула, която им носи няколко награди за най-добър албум на годината.

Magic Pie - King for a Day

Magic Pie – King for a Day

Показателно е, че MAGIC PIE са канени да свирят на множество фестивали, и имат съвместни участия със състави като SAGA, PENDRAGON, KEN HENSLEY, SPOCK’S BEARD, SCORPIONS, FOCUS, PAIN OF SALVATION и OPETH.

В своя четвърти студиен албум “King For A Day” („Крал за един ден“) те ни представят „сборник с разкази“, обединени от темата за избора на път, който правим в различни ситуации. Някои пътища са прави, други са с криволици, а трети ни водят към задънена улица, твърди певецът Eiríkur Hauksson, който е и автор на текстовете. По тях ще срещнем млад човек, който многократно проиграва дадените му възможности, имал всички шансове да успее, преди да се провали. В друг случай виждаме вътрешния конфликт между гласа на съвестта и на желанието, нещо като борбата между противоположностите Ин и Ян. По-нататък те ни представят образа на нарцистичен, егоистичен и безмилостен човек, ще доловим сблъсъка с намеренията за самоубийство след загубена любов и терапията с хапчета, за да стигнем до епичната история на „краля за един ден“, вдъхновена от Parry, героя на Robin Williams във филма на Terry Gilliam “The Fisher King“ („Кралят на рибарите“, 1991). Неговата нагласа добре се илюстрира от следния текст от едноименната песен: „Аз съм просто един обикновен човек, изгубил вярата си във въпроса „кой съм“ когато се събудих, за да се сблъскам с наближаващия влак на реалността“. За разлика от филма на Gilliam, тук действията на „краля“ приемат трагичен обрат…

Особено осезателно в албума „Крал за един ден“ е присъствието на двамата певци Eiríkur Hauksson и Eirik Hanssen, както и на продуцента Rich Mouser, когото знаем от съвместните му проекти с TEARS FOR FEARS, DREAM THEATER, TRANSATLANTIC, Chris Cornell, Mike Portnoy и SPOCK‘S BEARD.

Албума “King For A Day”, или „Крал за един ден“, ще чуем на 28 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 18:00 ч.

“Seven Heads Ten Horns” от FORESHADOWING в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Seven Heads Ten Horns” от FORESHADOWING, в събота от 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Италианската група FORESHADOWING има добър слушателски прием у нас. Техните песни често са определяни като меланхолични и песимистични, наситени с мрак и безнадеждност. FORESHADOWING се изявяват сред внушителна поредица италиански готик метъл групи, но това не им пречи често да бъдат сравнявани с DEPECHE MODE, главно поради излъчваната тъга и умението да правят запомнящи се мелодии. Музикантите от групата обогатяват стилистиката на готик-дуум метъла, и добавяйки епично и ефирно звучене на места, постигат своеобразен съвременен стил.

В своя четвърти студиен албум “Seven Heads Ten Horns” („Седем глави десет рога“) те ни представят тревогите си за бъдещето на Европа, за нарастващата нетолерантност и презрение към другите култури. Всичко това е преплетено с библейски препратки и алюзии с историята на Вавилон.

Foreshadowing - Seven Heads Ten Horns

Foreshadowing – Seven Heads Ten Horns

Пианистът и авторът на текста към песните Francesco Sosto споделя:

„Концепцията на албума е за факта, че Европа възприе визията за обединение, но Европейският съюз бе създаден с други намерения. Основната идея беше да се направи нещо като Съединените щати, една нация, с едно правителство, но резултатът е обратното, тук доминира интересът на една нация да надделее над всички останали. Мисля, че идеята за съвременна Европа е на път да се срине и може лесно да се свърже с историята на Вавилонската кула. Намерихме някои прилики с това праисторическо събитие и това беше отправната точка, който ни накара да създадем концепцията на албума. В „Седем глави десет рога“ има препратки към Библията, към книгата „Откровение“ („Апокалипсис“), които са дълбоко свързани с идеята за обединена Европа.

Също така установихме, че в основната сграда на Европейския парламент има символ на жена, която язди звяр със седем глави и десет рога. Това беше идеята за албума, а също и фактът, че живеем в ситуация, в която чувстваме безпокойството от всичко случващо се и искахме да го изразим. Ние винаги изразяваме чувствата си към конкретните ситуации, в които живеем ден след ден. Това е тематика, засягаща всички нас и искахме да изразим мнението си за актуалните събития, които ни безпокоят, като използваме метафори. Подобни неща правехме и преди, направихме го в албумите „Days Of Nothing“, „Oionos“ и „Second World“. Смятаме, че тази формула работи добре при нас и ни помага да дадем на песните самобитна атмосфера. Ако в съзнанието си вече имате концепцията на албума, лесно ще може да намерите най-добрата среда за нея“.

Пианистът и композиторът Alessandro Pace добавя:

„Основното ни притеснение идва от упадъка на Европа, или по-точно на Европейския съюз – огромен проект, който като че ли се разпада пред очите ни точно като Вавилонската кула. Повечето текстове на песните са повлияни от конкретни събития, които се случиха в Европа и в Близкия Изток. По принцип в песните ни винаги има някаква апокалиптична символика. В „Седем глави десет рога“ обсъждаме проблеми, които на пръв поглед може да изглеждат различни един от друг, но всъщност те са свързани с основната тема на албума. Не знам дали вървим към хаос, но това, което можеш да почувстваш днес в Европа, е разочарование. Мисля, че нещо вече се движи в тази посока, вижте какво се случва след Brexit“.

Албума “Seven Heads Ten Horns” или „Седем глави 10 рога“, ще чуем на 21 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, този път след новините в 18:00 ч.

“Flowers” от Jimmy Greene в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Flowers” от Jimmy Greene, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Голяма беда сполетява саксофониста Jimmy Greene. На 14 декември 2012 г. 6-годишната му дъщеря Ana Grace Márquez-Greene e убита заедно с 19 други деца и 6 учители в училището Sandy Hook Elementary School в Newtown, щата Кънектикът.

Две години по-късно Greene издава албума „Beautiful Life“ („Красив живот“), в който превръща своето лично страдание в музика, вдъхновяваща за душата и красива за слуха. Записан с участието на впечатляващ състав музиканти, сред които Pat Metheny, Kenny Barron, Christian McBride и гостувалия у нас Kurt Elling, този албум е високо оценен от слушателите и критиката с номинация за наградата Grammy на следващата година.

Един отзив обаче озадачава Greene след представяне на албума на живо. Към него си приближава съученичка на дъщеря му Ana и му заявява, че тази музика е ужасно бавна и тъжна, за да е в памет на момиче, толкова обичащо да танцува. Първоначално Greene деликатно отхвърля тази забележка, но след няколко дни размисля и решава, че съученичката на дъщеря му има право.

Jimmy Greene - Flowers

Jimmy Greene – Flowers

Така той замисля проекта “Flowers” („Цветя“), и в него ни разкрива човек, който никога няма да се освободи напълно от болката си, но който е много по-свързан с паметта за жизнеността и любовта към живота на дъщеря си, отколкото с трагедията от нейната смърт. Greene представя любовта на Ana към танцуването с ведра музикална програма, наситена с ритми от Северна и Южна Америка. Тя включва 10 оригинални композиции и кавър на песен от Level 42 (”Something About You”, 1985), сред които са две песни с негови текстове.

„В този албум си представям, че Ana ни кани да танцуваме – заявява Greene. – Песента „Цветя“, дала име и на албума, беше вдъхновена от книга с красиво изрисувани от нея цветя. Намерих я на бюрото на Ana, когато влязох в нейната стая за първи път след убийството й. Книгата явно беше приготвена за мен, и макар да беше в навечерието на Рождество Христово, не беше за подарък, и нямаше друга причина, освен просто да изрази любовта си към мен. И макар сърцето да ме боли всеки миг всеки ден, исках текстът да изрази радостта, която знаех, че изпитва, докато рисува цветята за своя баща. Тя просто искаше да направи нещо хубаво за своя татко. Тя щеше и занапред да прави такива неща просто за да освежи деня на някой човек. Такова бе моето малко момиче.“

За реализация на проекта Jimmy Greene кани музиканти от две свои формации. Първата, „Love in Action“, включва пианиста Renee Rosnes, бас китариста и контрабасиста John Patitucci и барабаниста Jeff “Tain” Watts с помощта на перкусиониста Rogerio Boccato и китариста Mike Moreno.

Другата е квартетът на Greene, състоящ се от пианиста Kevin Hays, бас китариста Ben Williams и барабаниста Otis Brown III. Отделно ще спомена певиците Jean Baylor и Sheena Rattai, които внасят особена лиричност и интимност в общата звучност.

Албума “Flowers”, или „Цветя“, ще чуем на 14 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР след новините в 21:00 ч.

“Seas of Change” от GALAHAD в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Seas of Change” от GALAHAD, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Политическите изяви на рок музикантите предизвикват доста противоречиви реакции в последно време. Някои от симпатизантите на Roger Waters – особено в Америка, а и у нас, претендират издаденият миналата година албум „Is this the Life We Realy Want?” и последвалото турне да им предоставя само развлечение, а да не ги занимава с политика. Те не предявяват подобни претенции към MARILLION и не по-малко политически ангажирания албум F.E.A.R. от приблизително същия период. Това са само два примера, чийто списък всеки може да продължи.

Доскоро музикантите от британската Progressive Rock група GALAHAD доста повърхностно се занимаваха с политика, с един-два примера като песента „Chamber of Horrors“ („Камара на ужасите“) от 1991 г. в албума „Nothing is Written“ („Нищо не е написано“) визираха обстановката в британския парламент след оставката на Margaret Thatcher. Същевременно певецът на групата Stuart Nicholson никога не беше писал текстове, с които да налага личните си политически възгледи, предпочитайки да представя гледната точка на другите.

Galahad - Seas of Change

Galahad – Seas of Change

Очевидно събитията от последните години във Великобритания, особено около референдума за излизане от Европейския съюз, насочват Nicholson да използва енергиите, извлечени от обществените дискусии и го вдъхновяват при подготовката на най-новия им албум “Seas Of Change” („Морета на промяната“). Той отново говори от позицията на „коментатор“, вместо да взема нечия страна.

Като цяло текстовете се отнасят до Brexit и политическия климат в Англия. В своя десети студиен албум музикантите от GALAHAD ни представят епизоди със социално безсилие, масово объркване, несигурно бъдеще, протести срещу управляващите страната. В албума диша чувството на неудовлетвореност и гняв, което витае в британското общество. „Морета на промяната“ е точно за това: промяна – за добро или за по-лошо.

В музикално отношение албумът се състои от една песен с продължителност от 42 минути, която носи характеристиките на сюита, разделена на невидими части. Образите са сякаш предназначени за музикален съпровод на филм с елементи на symphonic metal.

Албума “Seas Of Change”, или „Морета на промяната“, записан с оркестър, ще чуем на 7 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР след новините в 21:00 ч.

“You Will Not Die” от Nakhane в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “You Will Not Die” от Nakhane, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Не става да се събудиш сутрин и да си кажеш: „Искам да бъда певец, искам да бъда танцьор“. Ти си избран и това е твоето призвание. Използваш таланта си, за да се вслушаш какво предците и старейшините ти казват и посвещаваш целия си живот на това. Никога не съм го избирал, то ме избра.“

Ето така многостранно надареният талант от Южна Африка Nakhane ни въвежда в света на своето творчество като впечатляващ композитор, певец, актьор и писател, удостоен с множество награди.

Той е роден в малкото градче Alice в провинция Eastern Cape, в консервативно семейство с християнски традиции, но израства в Port Elizabeth. Детството му протича в четене на книги и репетиции с местния духов оркестър, където свири на тромбон, и с участия в църковния хор. Двама писатели му правят силно впечатление – James Baldwin и Michael Cunningham – и това оставя ярка диря в Nakhane, а сред музикантите той откроява Kate Bush, David Bowie, Jeff Buckley, Prince, Nina Simone, Radiohead, Brenda Fassie от Южна Африка, както и Gospel певците Mahalia Jackson и Andrae Crouch.

Всичко това добре личи във втория студиен албум на Nakhane, озаглавен “You Will Not Die” („Ти няма да умреш“), в чийто 11 песни той ни представя меланхолично изследване на някои от своите най-интимните преживявания.

Nakhane - You Will Not Die

Nakhane – You Will Not Die

„Идеите ми – казва той – идват от небитието, дали е от Бог или предците ни, или в каквото вярваш, – трябва да ги уловиш, преди те да се върнат в етера, убедих се, че срокът е три месеца. От друга страна това е начин да премахнеш болката си и да я представиш като поетичен образ. Преди да съчинявам нещо, си го представям като безформено съзвездие, което на хартията придобива ясни очертания.

В този албум ще откриете голяма част от моето детство и нещата, които ме оформиха по-късно. Не съм сигурен дали това лекува, но може да предизвика по-добри чувства и така да получим облекчение. Музиката не променя нищо за съжаление, научих го по трудния начин.

Същевременно в песните ми ще откриете неща от ежедневието на една любовна връзка, за които не се говори много: например да обичаш силно някого, но точно тази седмица да не те привлича сексуално, или така да те изкара от себе си, че да ти идва да го убиеш, а може и да го гледаш и да си казваш: о, това е най-доброто нещо в живота ми точно сега. Тези неща ги има в литературата, но трудно ще ги открием в песните днес.“

Подготовката на албума „Ти няма да умреш“ заема 4 години, през които Nakhane участва във филма The Wound, отпечатва сборника с разкази „Piggy Boy’s Blues“, а неговата пословична взискателност го кара да преработва многократно всеки елемент от песните.

„Знаех точно какъв албум искам да направя – казва той, – знаех, че не искам акустична китара. Знаех, че ще го напиша на пиано. Знаех, че искам да е електронен. Знаех, че ще има пиано балади. И знаех, че ще се основава на гласа ми“.

В изпълненията от албума ще открием образи, които тематично се докосват до духовността: има моменти на страдание и отчаяние, в следващите пък ни обгръща спокойствие. Основното послание се носи от гласа на Nakhane, който се плъзга и бушува около текстури и звукови пейзажи. Всяка песен вибрира с благоговение от истински преживявания и от болка, която е била усетена и преработена, за да стане достъпна в обобщаващ образ.

И още нещо интересно около създаването на албума, което споделя Nakhane:

„Един ден бях блокирал и отидох да ми гледат на Таро карти. Там ми казаха, че трябва да се върна в местата, където съм израснал и просто да ги докосна. Аз отвърнах: „Тези места са толкова пълни с травми, че наистина не искам да се връщам там“. Гладачката на Таро обаче ми нареди да вървя, да отида там и да приключа с проблема. Така и направих. Отидох там. Седнах в къщата, където живеехме преди, и просто се огледах. Когато се върнах у дома следобед, издърпах завесите и изпаднах в дълбок, наистина дълбок сън. Когато отворих очите си, първото нещо, което направих, беше да напиша песента „Teen Prayer“, която е последната в албума. Станах, отидох до пианото и я написах. Тогава разбрах, че съм готов“.

Албума “You Will Not Die” или „Ти няма да умреш“, ще чуем на 30 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“The Stage” от AVENGED SEVENFOLD в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Stage” от AVENGED SEVENFOLD, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Калифорнийската Heavy Metal група AVENGED SEVENFOLD е добре позната сред любителите на този стил с издадените седем студийни албума, продадени в общ тираж над 8 милиона.

„The Stage“ („Сцената“) от 2016 г. е техният първи концептуален албум, с който бележат промяна в стилистиката на състава в посока на Progressive Metal звучността.

Avenged Sevenfold - The Stage

Avenged Sevenfold – The Stage

Основните теми в него са за развитието на човечеството с навлизането на новите технологии, повлияни в известна степен от писанията на Carl Sagan и Elon Musk: заплахата от прекомерната роля на решенията с изкуствен интелект, самоунищожението на човешката цивилизация в резултат на ядрена война и на неуспешни изпитания от NASA, за срещите ни с извънземни цивилизации и парадокса на Fermi, за отстояването на научните принципи от Giordano Bruno и неговата смъртна присъда, за симулирането на процеси в рамките на холографския модел на вселената, за мястото на религията и т.н., намерили място за изява на „Сцената“.

Певецът Matthew Shadows споделя:

„В песента „Парадигма“ се говори за нанороботите и как те потенциално биха могли да бъдат използвани в бъдещето за лекуване на болести и да ни помогнат да живеем вечно. Но псе питам в този момент каква част от нас ще бъде човешко същество: ако сте 70 процента машина и 30 процента човек, ще загубите ли себе си? Или в „Създаване на бог“ – компютрите стават все по-умни и по-умни, и изведнъж заемат мястото на наши богове, те са много по-интелигентни от нас, а ние им приличаме на маймуни или на мравки. В „Сцената“ пък говорим за човечеството и за начина, по който хората се отнасят един към друг през цялата история. Тя се разказва от гледна точка на човек, който израства и осъзнава покварата на нашия свят. Докато в „Съществуваме“ се опитваме да направим звуково представяне на Големия взрив с инструменталната част в първата част, пресъздаваща създаването на Вселената, а във втората част – на Земята, тук звучи също така гласът на астрофизика Neil Degrasse Tyson“.

Албума „The Stage“ или „Сцената“, записан с участието на две вокални групи, оркестър и солисти, ще чуем на 23 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба® на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

%d bloggers like this: