The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба'

Tag Archives: Картини от една изложба

Diablery, Shadowcraft, Occultum, and Belgarath live in Sofia

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 149 other followers

Архив

“Девет закъснели пиеси” от Константин Цеков в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Девет закъснели пиеси” от Константин Цеков. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Тази седмица ни предстои да се срещнем с български автор, отдавна завоювал престиж сред музикалната критика не само у нас, но и по света. Цяло поколение български младежи си тананика песните на Формация студио Балкантон, най-стойностното явление в българската рок музика, неизменна част от чието битие е пианистът Константин Цеков.

Възпитаникът на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по пиано на проф. Лили Атанасова проявява многопластово засилен интерес към композицията и наред с неизчерпаемата му творческа инвенция, това го нарежда до най-изявените български творци в музикалното изкуство. Има съществен принос за основополагане на съвременни тенденции в областта на композицията, аранжимента, оркестрацията и звука, при това както в студийната си работа, така и във всички области и музикални жанрове.

Константин Цеков - Девет закъснели пиеси

Константин Цеков – Девет закъснели пиеси

Константин Цеков е композитор, аранжор, пианист, вокалист и продуцент на над десет албума с ФСБ, множество компилации, също така е автор и продуцент на четири свои солови студийни албума, два от които са с инструментална музика, където по традиция експериментира авторските си идеи. Автор е на музика към редица игрални и документални филми, театрални и куклени постановки, мюзикъли, детска, илюстративна и симфонична музика. Често е ангажиран с концертна дейност в различните жанрове, които сам си избира, както и с множеството си ангажименти и покани за работа в звукозаписни студиа от Германия, Дания, Австрия, Норвегия и Русия за реализирането на свои и международни проекти.

Участва като пианист в записите на филмовата музика на Ennio Morricone и на Luis Enríquez Bacalov, в турнето на Филипп Киркоров из Русия и САЩ през 1998 г., става продуцент и аранжор на песента “Cielito Lindo“ от албума “I’m Never Gonna Change” на José Feliciano, която през 1990 г. е отличена с наградата „Grammy” за най-добро латино поп изпълнение.

И още нещо забележително: Косьо, както всички го наричат, е автор на музиката за филма „Incognita”, руско-немска-българска продукция със световна премиера в Мюнстер на 9 май 2012 г., записана от Симфоничния оркестър на Мариинския театър в Санкт Петербург под диригентството на маестро Валерий Гергиев.

В началото на есента през 2018 година Константин започва работа върху проект със съвсем различен натюрел, който става неговият пети студиен албум. Той сам изпълнява партиите на всички инструменти, основно на пиано, във своите композиции, наситени с интимност и лиричност в създаваната с кинематографична образност звукова картина.

Соло албумът “Девет закъснели пиеси“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 6 юли, след новините в 21.00 ч., и това ще бъде неговата премиера.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

“Shehili” от MYRATH в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Shehili” от MYRATH. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Музикантите от тунизийската група MYRATH още с първите си изяви в стила Oriental Metal стават известни у нас; сред слушателите на „Картини от една изложба“ те се ползват със завиден успех от трите им представяния досега. Техните гастроли по цял свят се следят с повишен интерес и са белязани от съвместни участия с Robert Plant от LED ZEPPELIN, HIM, NIGHTWISH, DREAM THEATER, WASP, SYMPHONY X, EPICA, ANATHEMA.

След три години подготовка на пазара през м. май 2019 г. се появи петият им студиен албум “Shehili“ и ето как певецът Zaher Zorgatti ни въвежда в него:

“Shehili“ в Тунис означава горещ сахарски вятър, идващ от юг, това е древна дума, синоним на сироко. През тези три години работихме много усилено, затова сме развълнувани как ще бъде приет албумът ни, каква ще е реакцията на феновете към новия ни звук. Ние представяме в “Shehili“ нов жанр, който нарекохме Blazing Desert Metal (пламтящ пустинен метъл) и се питаме как те ще приемат тази музика.

Myrath - Shehili

Myrath – Shehili

В сравнение с предишните ни албуми, тук има съществени разлики по отношение на структурата на песните и вокалните линии, сега те са някак си по-зрели. Този път албумът е продуциран от трима души. Основният ни продуцент и съавтор на песни е Kevin Codfert. Той композира например песента „Stardust“ („Звезден прах“), в която също така свири на пиано. Има още една песен, в която прави солото, в други свири на клавишни инструменти, а също така ни даде много идеи. Сътрудничихме и с Jens Bogren, а третият продуцент е Eike Freese от Chameleon Studio в Германия.

Решихме всеки от MYRATH да разработва свои собствени идеи и да ги подготви на лаптоп. Нямахме никакви жанрови ограничения – можехме да включим всякакви вдъхновения, било класика, фламенко или френска и италианска поп музика и какво ли още не. Kevin Codfert ни позвъни след време, наехме хотел за два седмици в Тунис, близо до родния ми град Сус, където в една малка стая се събрахме. Всеки трябваше да носи лаптоп и музикалните си инструменти, за да можем да чуем и да запишем идеите си. Направихме селекция и това бе първата стъпка в процеса. После се насочихме към това да подобрим избраните фрагменти и така нататък, докато влязохме в звукозаписното студио.

Що се отнася до съдържанието на песните, всяка носи отпечатъка на нейния автор, защото това си лични преживявания, които отразяват вътрешния свят на всеки от нас по един доста положителен начин. Не се оплакваме от нищо и дори ако има някакви тъжни истории, накрая винаги има надежда, без значение дали става дума за битка с някакъв стрес, наркомания, или срещу спомен от нашето минало. Защото в песента накрая винаги ще победим това чудовище, вътрешният ни враг. В песента “Dance” („Танц“) например се разказва за сирийски танцьор, който получава смъртни заплахи от ИДИЛ, но преодолява страха си и продължава да танцува, дори ако ще трябва да го прави сред руини. Целта на нашата музика е да предизвика щастие и радост, да отдаде почит на онези, които отказват да паднат или да спрат да се надяват, дори в свят, изпълнен с омраза и несигурност“ – завършва Zaher Zorgatti.

Албума „Shehili“, записан с участието на солисти и с Националния оркестър на Тунис, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 29 юни, след новините в 21:00 ч.

 

“The King of Swing” от Benny Goodman в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The King of Swing” от Benny Goodman. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

На 21 август 1935 г. в танцувалната зала Palomar Ballroom, Лос Анжелис, се случва нещо необичайно, дало началото на цяла ера в музиката на ХХ век. Кларнетистът Benny Goodman и неговият оркестър започват първото си представление от договора за триседмично участие със стандартни пиеси. Виждайки безразличието на публиката, Benny рязко променя програмата за втората част от участието им с аранжиментите на Fletcher Henderson и Spud Murphy в новия стил Swing. Публиката, съставена предимно от бели студенти и ученици, избухва във вихрени танци и неспирни аплаузи. Новината за вълнуващата музика и ентусиазираните танци се разпространява мигновено из цялата страна и това дава началото на ерата на суинга. Нещо повече, внезапният успех на оркестъра на Benny Goodman променя цялата интонационна среда в популярната музика на САЩ и затова през 1937 г. списанието Time го обявява за “The King of Swing” (”кралят на суинга“). Повлияни от новината за събитията в Palomar Ballroom редица оркестри за танцувална музика започват да имитират стила на Benny Goodman, който завладява музикалния пазар и господства до 1946 г.

Други изтъкнати музиканти след него също допринасят за налагането на суинга: Louis Armstrong, Louis Prima, Larry Clinton, Duke Ellington, Count Basie, Artie Shaw, Glenn Miller, Woody Herman, Tommy Dorsey, Jimmy Dorsey, Harry James, Louis Jordan, Cab Calloway. На 16 януари 1938 г. за първи път джаз звучи в знаменитата нюйоркска зала Carnegie Hall именно с изпълненията на Benny Goodman и неговия оркестър.

Benny Goodman - The King of Swing

Benny Goodman – The King of Swing

Характерно за една пиеса в стил суинг е участието на мощна ритмична секция и на дървени духови и брас инструменти, които влизат в диалог по време на изпълнението. Степента на импровизация зависи от аранжимента, качествата на музикантите и лидера на бенда. Обикновено пиесите започват с уводен рефрен, в които се излага основната тема, последвана от солови изяви на отделните изпълнители, и бравурна финална част. В редица случаи аранжиментите са изградени изцяло около определен солист или певец. Някои оркестри използват също така струнни или вокални секции, или и двете. Репертоарът от суинг ерата включва както стандартни мелодии от доминиращата през първата половина на ХХ век в САЩ колекция Tin Pan Alley, така и оригинални суинг пиеси за оркестри, блус песни и традиционни джаз мелодии като “King Porter Stomp”, която оркестърът на Benny Goodman прави абсолютен хит.

И още нещо характерно: горещата суинг музика е неразделно свързана с jitterbug танца, който се превръща в национална мода. Суинг танцът всъщност има корени още през 20-те години на миналия век като Lindy Hop, и по-късно включва комбинация от елементи на The Suzie Q, Truckin’, Peckin’ Jive, The Big Apple, The Shag. На тази основа възниква субкултурата на jitterbug танцьорите, които се обособяват на конкурентни групи, събират се около залите за танцуване, където звучи горещата суинг музика на Benny Goodman и неговия оркестър. Изпълненията на тези танцьори на дансинга често пъти имат акробатични елементи, стават предмет на възхищение и подражание, правят състезания и турнири, и влизат в кинохрониките, заемат челните страници на вестниците и списанията. Някои от най-добрите танцьори се събират в професионални танцови групи, например популярната Whitey’s Lindy Hoppers, като дори надживяват суинг манията и се вливат в модата на R&B и ранния Rock&Roll.

Всичко това се долавя най-добре в албума “The King Of Swing” („Кралят на суинга“) на Benny Goodman и неговия оркестър със записи от върховия му период 1935 – 1939 г., в които участват певицата Helen Ward, аранжиментите са дело на Fletcher Henderson, Jimmy Mundy, Harry James, David Rose, Edgar Sampson, Gordon Jenkins, Henry Brandt и Mary Lou Williams, чуваме пианиста Jess Stacy, тенор саксофонистите Art Rollini, Bud Freeman и Vido Musso, тромпетистите Harry James, Bunny Berigan, Ziggy Elman и Nate Kazebier, тромбониста Murray Mceachern и Gene Krupa на барабаните.

Имам удоволствието да ви изпратя материалите за този албум, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 22 юни, след новините в 21:00 ч.

 

“Забравената песен” от АЕГОНИЯ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Забравената песен” от АЕГОНИЯ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

…Един ден над малко село, високо в планината Андаегил, слънцето не изгряло, капчица дъжд не паднала, реките пресъхнали. Посевите изсъхнали, всичко започнало да умира и така, както било тръгнало, хората нямало да преживеят зимата. Те не знаели що да сторят и затова решили да попитат Саликия – магьосницата, която живеела високо в планината. Тя им казала да потърсят Ендориел – господарката на мъглите – и да разберат от нея къде е скрит камъкът на ветровете. Събралият се съвет изпратил младия Данил на обречена мисия – да се възправи срещу господарката на мъглите Ендориел и да спаси селото. Той приел със свито сърце, защото Ендориел била най-страшната и могъща магьосница от приказките и преданията. Той трябвало да стигне планината Елгора, където често падали мъгли, и да засвири на вълшебен кавал, за който се смятало, че се чува много надалеч и може да повика магьосницата…

Така започва историята в албума „Забравената песен“ на софийската Atmospheric/Doom/Gothic/Fantasy Metal група АЕГОНИЯ и ето как ни въвежда в неговата предистория певицата и цигуларката Елица Стоянова, автор на текста и – съвместно с Николай Николов – композитор:

„В началото имаше само музика. С приятеля ми и китарист на АЕГОНИЯ (Ники) обичахме да измисляме кратки инструментали с китара и цигулка. Скоро решихме да ги разработим в песни и написахме и текстове към тях. В един момент осъзнахме, че текстовете на песните са свързани помежду си и разказват една обща история. Всяка следваща песен, която измисляхме, беше като още едно парче от пъзела, който по-късно нарекохме „Забравената песен“.

Аегония - Забравената песен

Аегония – Забравената песен

До този момент не бях писала нищо (освен няколко стихотворения в детските си години). Бях заинтригувана и реших да приема предизвикателството да напиша книга по историята, разказана ни от песните. Така започна един невероятен, магически процес. Усещах как книгата се пише сама, а аз само я записвам. Бях първият ѝ читател. Записването на историята извикваше още музика, а музиката – нови истории.

Пътешестването, пътуването до непознати места много ме вдъхновяваха да пиша. Идеите просто изникваха щом погледнех към красива природна картина, извор на река или пък някое интересно дърво. Въпросите, които се въртяха в главата ми, получаваха отговори – например по време на едно пътешестване из Балканите, скоро след като се зачудих как ли се е правила хартията преди, случайно попаднахме на малко магазинче в Охрид, където съдържателят ни показа как прави хартия по старинен метод. Едно старо, изсъхнало дърво на фона на красива есенна гора в Западните Родопи ми даде идеята за Горящото дърво, за което ще прочетете в следващите книги. Други от идеите сънувах.

Елица Стоянова

Елица Стоянова; фотограф: Цветелин Кръстев

Когато завърших книгата „Забравената песен“ си мислехме, че това е краят на историята. Но се оказа, че не е така – след кратка пауза се видя, че историята не свършва до там! Започнах да пиша продължението, но не се получаваше. Историята ме върна назад във времето, за да разкажа повече за някои от второстепенните герои в първата книга. Така се появи „Реката на спомените“.

Сега работя по трета книга. Историята все така се пише сама, вече знам някои основни неща, които ще се случат, но как ще завърши това пътешествие – и на мен ми предстои да разбера. Вече имаме няколко готови песни и няколко идеи, които предстои да разработим, свързани с трета книга. Сега, след като завършихме работата по албума „Забравената песен“, най-после ще можем да продължим да я развиваме, защото се надявам, че следващите ни песни ще оформят продължението на историята“ – завършва Елица Стоянова.

Албума „Забравената песен“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 15 юни, след новините в 21:00 ч., и това ще бъде неговата премиера

“Proxy” от TANGENT в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Proxy” от TANGENT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Progressive Rock групата от Северна Англия TANGENT е добре позната на почитателите на този стил. За период от 15 години постоянно присъствие на сцената тя си извоюва реномето на група, която старателно почита и пресъздава миналото, но е винаги с едно око към бъдещето.

Това добре личи в техния десети студиен албум “Proxy” или „Пълномощник“, издаден през ноември 2018 г., в който композициите са представени доста умело и въпреки че са в стилистичните рамки на прогресив рока, откриваме неочаквани и доста съществени отклонения от влиянието на EMERSON, LAKE & PALMER, EGG, HATFIELDS, CARAVAN и CAMEL, за които пишат на обложката на албума.

Tangent - Proxy

Tangent – Proxy

Работата върху „Пълномощник“ трае по време на съвместното им турне през 2017-2018 г. с KARMAKANIC и това им дава възможност да използват всеки удобен случай в хотелските стаи, при пътуванията с ван или докато правят sound-check преди концерта, за да шлифоват детайлите. В резултат се получава органично звучащ музикален продукт, едно от най-добрите заглавия наскоро, за който основателят и лидерът на TANGENT – певецът и пианистът Andy Tillison – споделя:

„Често си мисля, че добрият прогресив рок албум изглежда като гоблена от Байо (с хроника на завладяването на Англия от норманите – б.м.), и е нещо като разказ за времето, в което живее групата, използвайки цялата история, която ни е довела до тази точка, с коментар за настоящето чрез опита от миналото. Вероятно сред вас има мнозина, които си мислят, че политиката няма място в прогресив рока, но ще ви разочаровам. Започваме “Proxy” с протестна песен, която е срещу определен световен лидер днес, срещу начина на управление на света, но не забравяйте, че нашият стил в рока беше роден в края на 60-те година като част от контра културата, а не е само в приятния звук от мелотроните и богатата оркестрация.“

В съдържателно отношение албумът варира от социалния протест до философските разсъждения, като пътьом минава през дръзката гордост и съзнателното съжаление. Всичко това е гарнирано с типичната британска ирония и сарказъм, за да се получи поток от добре премислени текстове, доказващи още веднъж, че Andy Tillison е сред малцината в съвременния прогресив рок, които вграждат в песните си силни и умни думи с актуално звучене.

Днешният състав на TANGENT впечатлява с участниците си: вездесъщият Andy Tillison, бас китаристът Jonas Reingold (ex-THE FLOWER KINGS, THE SEA WITHIN, STEVE HACKETT BAND), саксофонистът и флейтистът Theo Travis (SOFT MACHINE, TRAVIS-FRIPP), китаристът Luke Machin (MASCHINE, FRANCIS DUNNERY BAND), барабанистът Steve Roberts (ex-MAGENTA, GODSTICKS) и гост музикантът Goran Edman (ex-YNGWIE MALMSTEEN, KARMAKANIC), вокал.

Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “Proxy” или „Пълномощник“, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 8 юни, след новините в 21:00 ч.

„Достойно есть“ с камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ в “Картини от една изложба”

През април 1876 година старобългарските песнопения напускат храмовете и манастирите, и наред с добре известните песни на Добри Чинтулов, Иван Вазов и Стефан Стамболов започват да звучат като революционни химни. Те извисяват националното самосъзнание и повдигат духа на нашите предци в решителния час на битката за род, вяра и език, ставайки истински катализатор на Освобождението. Ето няколко примера:

    • „Господи сил, с нами буди“ е пято от защитниците на Дряновския манастир;
    • „Возбранной воеводе победителная“ е изпълнявано от клисурските въстаници след освещаването на знамето в черквата „Св. Никола“ на Гергьовден;
    • „Христос воскресе“, „Господи помилуй“ и „Достойно есть“ (негов автор е Аверкия монах Рилец, председател на Втори революционен комитет) звучат на много места в онези паметни дни.

Наред с тях трябва да споменем и любимото песнопение на Васил Левски „Достойно есть” – възхвала на Св. Богородица, което е записано от Таня Христова и Иван Желев в Родопите, в Широка лъка, запазено от Згуро Згуровски.

Камерен ансамбъл Йоан Кукузел Ангелогласният - Достойно есть

Камерен ансамбъл Йоан Кукузел Ангелогласният – Достойно есть

Тези песнопения са съчетани с малко известни спомени на участници в тези величави събития в проекта на журналистите Милко Кръстев, Илия Пехливанов и Таня Христова с консултанти академик Иван Дуйчев, академик Иван Унджиев, професор Стоян Джуджев и Веселин Йосифов. Текстът е озвучен с великолепните гласове на артистите Виолета Бахчеванова, Коста Цонев, Васил Михайлов, Петър Чернев, Вълчо Камарашев, Николай Узунов и Васил Стойчев.

Албума “Достойно есть“ с изпълненията на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ с диригент Таня Христова ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, събота, 1 юни, след новините от 21:00 ч.

“Purgatorio” от TANGERINE DREAM в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Purgatorio” от TANGERINE DREAM. Събота, 22:20 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„За по-добри води платна издува
на моя гений чълнът в този час
и с бездната жестока се сбогува;
туй второ царство ще възпея аз,
где чистят се и стават духовете
достойни за небесния екстаз“.

Тези стихове на Dante Alighieri от кантиката “Purgatorio” или „Чистилище“, втора част от поемата „Божествената комедия“ („La Divina Commedia“), са отправна точка за Edgar Froese от германската група TANGERINE DREAM при подготовката на едноименния албум.

Историята всъщност започва през 2001 г., когато Froese замисля трилогия, стриктно придържаща се към творбата на Dante и така през 2002 г. появява “Inferno” или „Ад“, последван през 2004 г. от “Purgatorio”.

Tangerine Dream - Purgatorio

Tangerine Dream – Purgatorio

В тази кантика Dante представя чистилището като антитеза на подземния свят.

Върху седем тераси, които подобно на стълба се издигат към върха, обвивайки склоновете на планината, поетът поставя душите на разкаялите се, очистващи се от греховете си, за да станат достойни за вечното блаженство. На върха на планината пък е разположен земният рай (Едемът).

Албума “Purgatorio” или „Чистилище“, записан с участието на хор и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 18 май, този път след 22:20 ч.

“Resist” от WITHIN TEMPTATION в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Resist” от WITHIN TEMPTATION. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Седмият студиен албум на холандската Symphonic Metal група WITHIN TEMPTATION се оказва един от най-сложните за музикантите. Те са известни с намерението си винаги да представят развитие на звуковата си картина във всеки свой следващ проект. В “Resist” („Съпротивлявам се“) те включват повече компоненти от електронната и поп музика наред с влияния от Industrial стилистиката, но не само, както споделя певицата Sharon Den Adel:

„Обичам Reggae, Metal, класическа музика и когато можете да ги съчетаете ще получите някои страхотни звуци. В основата на това, което правим, е rock и metal, но ако се опитвате да приложите много от тези стилове в музиката, която правите, става изключително трудно да не се получи кич. Всеки път, когато правехме промяна с албум в миналото, имаше влияние от външен музикант или нещо друго, което да ни даде вдъхновение. Продуцирането на “Resist” ни позволи да използваме звуци, които никога не сме включвали в нашия Metal. Никога не сме били например groovy група, но в този албум ще чуете няколко Groovy песни. Имаме и силно въздействие от urban музиката, което ни повлия за начина, по който пишем текстовете, включително и за времетраенето на моите вокали.

Within Temptation - Resist

Within Temptation – Resist

Струваше ни почти година да направим този албум – продължава Sharonзащото нямах силата и емоциите, от които се нуждаех. Тези песни са много по-мощни и изразителни от онова, което съчиних за соловия си албум „My Indigo“, върху който работех паралелно. Бях в различен свят и не можах да напиша онези мощни, изразителни текстове, които ми бяха необходими. Аз съм човек, който може да пише само това, което чувствам и което ми е близко.

Времето, в което живеем, е това, което ме вдъхнови за текстовете на песните от „Съпротивлявам се“. Технологиите са нещо добро и ние ги приемаме, но те имат и друга страна. Особено когато погледнете интернет и социалните медии и как те влияят на хората да гласуват или какво да мислят за живота и ефекта, който те оказват върху малцинствата. Много е лесно да се повлияе на хората по определен начин и тази тема беше източник на вдъхновение за нас. Когато четете нещо в интернет, вие не знаете кой стои зад него. Вероятно това е компания или правителство, може би дори човек, когото не познавате. Вие трябва внимателно да следите информационните канали, които ползвате, и да ги приемате критично. Не се поставяйте в информационна кутия и винаги търсете алтернативни източници. Иначе ще получавате само едната страна на новините, а трябва да видите по-голямата картина.

Затова и избрахме такова заглавие за албума “Resist” с призив съвременният човек да не се поставя в кутия, а да се съпротивлява и да отказва да направи това, което други хора се опитват да му внушат по начин, по който може да види само едната страна на събитията. Чрез съвременните технологии всеки е проследим днес и се чудя дали това е добре за хората, както и за националната сигурност, или е добре за лошите, особено в случаите на диктатура. Заинтригувана съм и от алгоритмите зад офертите за продажби и предложенията за закупуване, и смятам, че това поставя хората в своеобразни информационни кутии според предполагаемите им лични вкусове въз основа на това, което вече са търсили в интернет, ограничавайки ги да имат нови интереси.

Ето защо “Resist” за мен е лично послание, но и политическо изявление. Преди не говорихме толкова открито за нашите политически възгледи, но днес го правим. Тази загуба на индивидуалност може дори да компрометира демокрацията, тъй като хората се хранят с информация, която се изчислява спрямо техните лични вкусове и позиции, което им пречи да търсят или да разбират други възгледи за света“ – завършва Sharon Den Adel.

За участие в албума “Resist”, или „Съпротивлявам се“ са поканени като гост музиканти певците Jacoby Shaddix от PAPA ROACH, Anders Fridén от IN FLAMES и Jasper Steverlinck от ARID.

Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 май, този път след новините от 22:00 ч.

“Jazz And Roll” от Райчо Иванов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jazz And Roll” от Райчо Иванов. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Съчетанието на джаз и рок-енд-рол има своята предистория. Още в средата на 60-те години на миналия век известният критик Joachim-Ernst Berendt заявява: “Едно нещо е безспорно – джазът се нуждае от нови звуци. Той се нуждаеше от тях още от самото начало и ще продължи да се нуждае от тях. Електронната музика е единствената все още достатъчно широка сфера, където те може да бъдат намерени.”

Доста по-рано тромпетистът Miles Davis експериментира с така нареченото модално импровизиране, повлияно от пианиста George Allen Russell. Miles е в основата на почти всички важни нововъведения и стилистични промени в музиката от втората половина на ХХ век и често пъти бе двигател на тези промени – било с неговото собствено участие в изпълненията и записите или чрез избора на съпровождащи музиканти и сътрудници, които прокарваха новите тенденции. Някои критици дори се опитват да докажат, че джазът е спрял да се развива, след като Miles вече го няма. Така през месеците март и април 1959 година Miles записва албума “Kind of Blue” или “Вид тъга”, който става представителен за модерния джаз и най-популярният в неговата дискография, достигайки тираж от 2 милиона – нещо изключително за джаз албум.

Райчо Иванов - Jazz and Roll

Райчо Иванов – Jazz and Roll

През 1968 година става очевидно, че желанието на Miles Davis за намиране на нови форми чрез съчетание на джаз импровизирането с ритъма и енергията на рока, чрез интегриране на елементи от поп, соул и електронна музика – придобива осезаеми контури след включването на електрически инструменти в неговата формация. През тази именно година стилът на Miles се променя драстично, повлиян от нови звуци и идеи на изпълнители като Jimi Hendrix, James Brown, Sly Stone и др. След като вече е достигнал пределите на възможното в акустичния джаз със своя квинтет, той преобразува по своеобразен начин новите звуци около себе си, създавайки произведение с трайно великолепие – албума “In a Silent Way” (“Тихо”). Макар още с издадените през 1968 година заглавия “Miles in the Sky” (“Майлс в небето”) и “Filles de Kilimanjaro” (“Момичетата от Килиманджаро”) той да прави първите опити да използва електрически инструменти, за начало на смесването на джаза и рока (fusion) се смята именно албумът “Тихо”, записан на 18 февруари 1969 година в Ню Йорк.

Мнозина музиканти тръгват по този път, някои от тях са сред най-близките на Miles Davis изпълнители: Tony Williams Lifetime, Weather Report с Joe Zawinul и Wayne Shorter, John McLaughlin и неговия MAHAVISHNU ORCHESTRA, RETURN TO FOREVER на Chick Corea, Herbie Hancock с HEADHUNTERS BAND и т.н.

 

У нас тези идеи намират свой привърженик в лицето на друг тромпетист – Райчо Иванов, оставил ярка следа чрез съвместните си изпълнения с музиканти като John McLaughlin, Wayne Shorter, Jack DeJonet и други. Howard Mandel пише в „Down Beat“: “Музиката на Райчо Иванов и неговия оркестър звучи твърде близко до това, което прави Miles Davis с Jack DeJonet, Keith Jarrett и John McLaughlin. Българските музиканти от бенда разбират тази музика твърде добре и са се научили да я свирят удивително.“

Райчо Иванов споделя: „Рокендролът е далеч по-популярна музика от джаза. Но в никакъв случай при прецизна и целенасочена работа той не е в ущърб на цялото, което се прави. С него лесно може да се прекали и да станеш банален. Само с изключително чувство за мярка може да се улучи точното съотношение в тази джаз пътека.“

През 1997 година Райчо замисля нов проект – “Jazz And Roll”, и ето как ни въвежда в него: „Когато Miles Davis се завърна след 6-годишна пауза през 1981 г., започна да се търси mellow джаз, който е с по-богати възможности за импровизационна изява. Не всяко соло се свиреше в обичайния хард стил, характерен преди това. Точно тогава скъсах с уа-уа педала, след като бях един от първите, който като Miles започна да свири по този начин. Насочих се към нещо, в което да има конкретна мелодия, свобода в по-конкретното аранжиране на пиесите. Резултатът дойде доста по-късно, тъй като експериментирайки този стил, трябваше да се адаптирам към новия начин на музициране. Овладях го за няколко месеца, но трябваше да убедя и своите колеги да се насочат към този нов стил музика. Главната ми цел беше да се придвижим с крачка напред. Записите направихме без проби в Първо студио на БНР”.

Албума “Jazz And Roll” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 май, този път след новините от 22:00 ч.

“Божественото начало” от Симо Лазаров в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Божественото начало” от Симо Лазаров. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Композиторът Симо Лазаров замисля монументално произведение – мултимедийна оратория-импресия за синтетичен симфоничен оркестър, солисти, хор и електроника.

Темата е посветена на величието на природата, възвисяването на човешките идеали, които витаят у всички нас, необхватността на нашето съзнание и непобедимия човешки дух. Тук е развита също така тезата за противопоставянето на доброто и злото от живота, а ще открием и моменти от историята на човечеството.

Симо Лазаров - Божественото начало

Симо Лазаров – Божественото начало

Внушителен брой изпълнители се включват в реализацията на тези идеи, реализирани по време на концертното изпълнение в І студио на БНР с диригент Георги Петков и с участието на автора Симо Лазаров, както и три певици, синтезаторна група, три хора, изпълнители на струнни и духови инструменти, перкусионисти и четци на текстовете от Силвия Стефанова и Белчо Христов.

Албума “Божественото начало” в най-новата му версия от 2018 г., която ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР по време на Страстната седмица – на Велика събота, 27 април, след новините от 21:00 ч.

 

%d блогъра харесват това: