The Other Side

Начало » Posts tagged 'Ера'

Tag Archives: Ера

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 186 other followers

Последни публикации

Архив

Концертът на SODOM в София се отлага за 2022 г.

Концертът на германските Thrash Metal легенди SODOM в София се отлага с една година и ще се проведе на 15 септември 2022 г. в парк център „Юнак“. Събитието е посветено на годишнината на едно от най-великите метъл събития у нас, състояло на същата дата през 1991 г., на афиша му още фигурират имената на ЕРА и МИЛЕНА, CRASH/ALIEN INDUSTRY.

Концерт на Sodom в София през 2022 г.

Относно неучастието на CRASH в гореспоменатото събитие, наскоро фронтменът им Плебея даде специално интервю за The Other Sdie: „Тъй като това  [концертът на SODOM – бел. ред.] беше основната причина за интервюто, ще кажа няколко думи повече. За мое огромно съжаление, на 15.09.21 г. концерт на CRASH няма да има. В края на миналата година, Фънки [Димитър Ковачев от Sofia Music Enterprises – бел. ред.] звънна на Здравко [Здравко Минев „ZZ” – бел. ред.] и го попита, дали бихме могли да се съберем за този велик метъл юбилей. В духа на старите времена, със ЗдравкоБоби [Борислав Проданов (b.) бел. ред.] и Добри [Добрин Филипов „Малкия” (g.) – бел. ред.] си организирахме обилно полята вечеринка и нещата започнаха да изглеждат осъществими. Наясно бяхме, че отдавна не слушаме траш метъл и единственото, което можем да направим, без да разваляме репутацията на CRASH, е да организираме максимум два-три концерта около събитието със SODOM, да издадем най-накрая албума на CD и да направим фланелки. Естествено, основният проблем беше, кой ще е барабанист. Имаше едно момче, което през 93-та викнах да свири с нас, допреди разпадането през 94-та. [Умишлено неназован – бел. ред.] Той сега живее във Виена, но понякога си идва и свири с ALIEN INDUSTRY. Първото нещо, което предложих е той да свири с нас, но Здравко каза, че за нищо не става – тотално е изперкал, на репетиции свири ОК, но като се излезе на сцена го обладават не`кви демони и губи обхват, освен това е хипохондрик и постоянно чака бог да го накаже, да получи инфаркт и да умре… Тогава, Добри предложи барабанист да е Стоян Петров (Стоич), човек с който се познаваме от онова време, достатъчно добър, свирил съм с него в групата ми преди CRASH – LUMINAL (87-90-та година). Говорихме със Стоич, който веднага се нави, дори предложи репетиционна, пратихме му парчетата и оставаше да се захванем здраво за работа.“ – споделя той и продължава – „В същото време, обаче, момчето от Виена беше купило една китара на Здравко и той веднага реши, че имаме барабанист, а Стоич няма да свири с нас. (Този афинитет на Здравко към авантата ми е до болка познат. Най-фрапантна от всички подобни случки е, когато през 93-та платих на едни доктори доста пари, за да го извадим от казармата за три месеца. Идеята беше, групата да не спира дейност, да правим концерти, а от хонорарите той да ми върне парите. За съжаление, не видях и стотинка…) С Добри се почуствахме мега тъпо, обадихме се на Стоич и му се извинихме. През февруари, четиримата започнахме репитиции, като през април трябваше да си дойде и барабанистът. Тогава, момчето от Виена ми се обади и започна да ми обяснява, как той е човекът с парите, как иска да спонсорира снимки на нов клип, записи на нов албум и това, което съвсем ме извади извън кожата, как не сме 91-ва, а 2021-ва и как не трябвало да излизаме на сцена като едно време, а щял да ни облече в гащеризони с пентаграми!!! Тук тези, които ме познават, могат да си представят надигането на душевния ми лайномет, изстрелващ хиляди кафяви сърчица към този мускулест дружбенски батка, вечно кичещ се със златни ланци за селфита пред БМВ-то… Обясних, че CRASH е група, градена с любов и запомнена с добро от феновете и за нищо на света (както и в памет на великия Църо!), няма да станем за посмешище. Приключихме разговора с обичайните за нашите ширини любезности. Няколко дни по-късно, усетил, че ще трябва да плаща китара, Здравко прекрати съживяването на CRASH. За съжаление, това беше!“

Креш

Креш


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Програма на клуб Live & Loud за 14 – 20 октомври

На сцената на столичния клуб Live & Loud тази седмица: в петък – DIABLERY, NIHILISM, OCCULTUM и BELGARATH; в събота – ЮВИГИ и Любо Малковски; в неделя – HAIL!

Предстоящи събития и концерти в клуб Live & Loud за периода 14 – 20 октомври:

18.10.2019 – концерт на четири Black Metal групи: DIABLERY (Гърция), NIHILISM (Гърция) и българите OCCULTUM и BELGARATH. Начало 20:30 ч.

19.10.2019 – концерт на Любо Малковски (основател на групите ЕРА и ЕР МАЛЪК) и прог-метъл група ЮВИГИ. Начало 21:00 ч.

20.10.2019 – концерт на супер-проекта HAIL! с участието на световноизвестни музиканти: Chris Adler (ex-LAMB OF GOD, ex-MEGADETH и др.), James LoMenzo (ex-MEGADETH, ex-BLACK LABEL SOCIETY и др.) Phil Demmel (VIO-LENCE, ex-MACHINE HEAD и др.), Steve „Zetro“ Souza (EXODUS, DUBLIN DEATH PATROL и др.) и българите ADRENALINE OVERLOAD. Начало 20:00 ч.

Club Live & Loud


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Протягане към свободата SODOM 91 (Коледна серия: Вечната коледна приказка на българския рок и метъл фен)

Много са хората, които са присъствали на легендарния концерт на SODOM през 1991 г. Не липсват информация и репортажи от събитието, спомени на известни и по-малко известни рок личности, факти и сказания… Въпреки наличието на тези свидетелства, многократно съм подканян от приятели, фенове и читатели да опиша преживяването, превърнало се в митология на българското метъл общество. Ще изпълня това ви желание по своя си начин!

Понеже събитието SODOM 91 е вече митология, аз бих могъл само да добавя едно свидетелство на случилото се. А всяко свидетелство е разказ – личен и дори интимен в някакъв смисъл. Случи се така, че посещението на този концерт за мен бе приключение. Макар да не харесвам такъв тип репортажи да са изпълнени с автобиографични данни на авторите им, в този случай няма начин да избегна някои подробности от личния си живот. (Имам запас от 4 -5 такива репортажа…) Още повече, че те са строго свързани със ситуацията, в която можеше да изпадне всеки метъл фен, имащ твърдостта да афишира открито принадлежността си към тази субкултура. Пък и допускам, че за читателите ще е интересно…

Септември месец 1991 г. аз се намирам все още под крилото на родната казарма. Там съм успял да се отвратя от морала на офицерството, безсмислието на мероприятията и неефективността на военната доктрина на Българската армия, която трептеше, разкъсвана между руските си устави и собствените си интереси. Намирах се във Военномедицинска академия, където мозъкът ми прегаряше от мисълта, че SODOM идват в София. За да поддържа културното ниво на бойния състав, ръководството на клиничното отделение ни води под строй в киното на болницата, където прожектират „Стената“!!! Това ме разтърсва дълбоко, защото, всъщност, обитавам психиатрията на Военна болница и то първия етаж – място без свободно придвижване на пациентите… А денят с главно „Д“ наближава. Така че преодолявам желанието да обръсна веждите си, в името на човешкия си изглед.

Голяма бе школата на Софийския гарнизонен арест – място, което армията бе принудена да закрие в последствие… Част от „обучението“ ми там бе да придобия способността да карам различни заключващи устройства да предават своите тайни. И така, успях да изработя шперц за вратата към вътрешния двор на психиатричното отделение. Достъпът до външната врата бе сериозно ограничен чрез санитарно помещение. 15.09.1991 г., неделя, 13:00 ч. – време, в което целият персонал на болницата рязко се дезинтересира от задълженията си, поверявайки безопасността на болните в ръцете на летаргичните дежурни екипи. Издебвайки самотен момент в правия гол коридор, се измъквам в дворчето за разходки. Оказва се, че бравата на вратата е повредена и не може да се заключи от външната страна. Оставям следата – след SODOM вече нищо няма да е от значение. Тъмнозелената ограда, опасана с бодлива тел, откъм западната си страна е поддържана малко по-небрежно, заради граниченето си с Инфекциозна болница. Още от Гранични войски, където служех, знаех че вътрешните граници от всякакъв тип се пазят много по-зорко от външните… Преодолявам препятствието със сравнително малък брой дупки и драскотини. И ето ме – щастлив, в свободния свят … гологлав, по зелен халат и оранжева пижама!

Отдалечавайки се от района с няколко болнични заведения, хората започват да ми обръщат повече внимание по улиците. Успял съм да се свържа с моя съученичка, която да ми осигури цивилни дрехи. (Хапче, не е забравена добрината ти!) Не ползвам транспорт, за да не притеснявам другите пътници. В района на университета, където ни е срещата, хората започват вече старателно да ме заобикалят. Проверявам какви концерти съм изпуснал, преглеждайки плакатите около Клуб 113+ (Малката театрална зала на Ректората), където по това време се правеха рок събития. Момичето се появява с дрехи на малкия си брат. С гола глава, ¾ бежови джинси, кубинки и възкъсичка фланелка, добивам вид на подранил във времето си скин. Следва бързо придвижване до стадион „Академик“.

Пред стадиона се e стeкло огромно разноцветно множество. Освен металните „униформи“, показващи тотална национална репрезентативност, на място е изплувало пънк обществото, старата хипария, хора, запленени от балкантонските издания на DIRE STRAITS, Tina Turner, Rod Stewart, както и самотни почитатели на Chris de Burgh и неамнистираните (или направо казано: все още инкриминираните!) към този момент PINK FLOYD. Софийското метъл братство в основната си спойка е SLAYER-итско, докато в почти всички останали градове на страната SODOM са главен култ! Автомобилите с разнообразни регистрации са разхвърляни по околните неподдържани поляни, като в стая за игра на великански деца. Там някъде се затъркаля и един болничен халат с пижама… Откъм подстъпите за стадиона извират тълпи, пристигнали с влак. Цялото това благородно множество ми позволява да изръся заветните 22 лв. за рекордно кратък срок и да си закупя билет от касата пред стадиона. Бързам да вляза рано, предвид малката, но съществуваща вероятност изчезването ми да създаде проблем. А задължителното ми присъствие на подобни мероприятия е известно на военните власти от дните на българския Woodstock – фестивалът „Рок за оцеляване“ в Слънчев бряг, проведен между 29 и 31 август 1991 г.! С влизането на стадион „Академик“ всички организационни проблеми са решени на този етап и аз се отдавам на удоволствието.

Разказвал съм ви вече, какво представляваха ограничените пространства по време на рок концертите на стадион „Академик“ през 1988 г. и 1990 г. Тенденцията свободното пространство пред сцената да расте се бе запазила и огражденията този път прехвърляха лекоатлетическите пътеки и стигаха на терена, на няколко метра от сцената. На входовете между трибуните и терена вече ги нямаше своеобразните КПП-та, а милицията по това време вече се бе прекръстила на „Полиция“ и се бе изтеглила от източната страна на огражденията – в буквален и в преносен смисъл.

Някъде около 17:45 ч. на сцена се явяват CRASH в класическия си втори състав с Плебея зад микрофона и Църо [R.I.P.] на барабаните. Квинтетът забива ултра-бърз Thrash в духа на 80-тарската надпревара за скорост. Все още недоизгладените дефекти в озвучаването подчертават известна какафония на сета им. Какафонията, обаче, бива овладяна и докато все още много хора чакат проверката на входовете на стадиона, CRASH изковават представянето си с маниер на класици от ранга на ASSASSIN и SADUS. Няма излишни реплики и прокламации – сетът е 30 минутен и българската банда го насища с Thrash Metal с високо октаново число. Чухме едно от най-добрите представяния на материал, сходен с този, който щеше да запълни дебютния им албум от 93 г. – „Unreal Dreams“.

Още от средата на 1990 г. ЕРА спряха да се появяват по сцените, като пропуснаха легендарния втори фестивал „Рок ринг 1990“ (15 юли 1990 г.), както и шоуто „Металният рок на новото поколение “ в зала 1 на НДК, което бе снимано за BBC–Europe Express и където дори бяха обявени предварително (11 юли 1990 г.). На благотворителния концерт в помощ на бездомните животни Cat-Dog-Rock (24 август 1991 г.) част от групата бе поддържаща за сета на организаторката – Милена. Обикновените фенове още не знаехме, че формàтът ЕРА+МИЛЕНА е проект с по-постоянни параметри и че в самата група са настъпили необратими промени…

В лявата част на широката, но малко плитка сцена, бе поставена маса с наредени прибори. Група ЕРА и МИЛЕНА се появиха заедно на сцената, като певицата и новото лице – Фънки седнаха на масата и спретнаха семеен скандал с чупене на съдове, при което сетът им стартира с „Развод“ от старото творчество на Thrash ветераните, като двамата солисти си партнираха. След това изпълнението им продължи с песни от творчеството на МИЛЕНА, но изсвирено малко по-шумно в сравнение със студийните записи. Фънки в цялата му прелест по нощница, както и новото творчество на ЕРА, щяхме да видим чак на 29 март 1992 г. в зала Фестивална… Впечатлението от комбинацията ЕРА+МИЛЕНА бе изненадващо и с не достатъчно качество за повечето фенове. Много от нас очакваха два пълнокръвни сета, а получиха един. Преди SODOM, трябваше да покажем и повече Thrash мускули!

След прибирането на ЕРА+МИЛЕНА имаше поне половин час до качването на хедлайнера на сцената. През това време трибуните се оголиха и теренът на стадиона се пълнеше все повече. После пред огражденията и по цялата дълбочина на равното човешкият килим стана доста плътен, а трибуните се кръвонапълниха отново. Малко преди SODOM да излязат, само два – три метра от задната част на терена, пред бетонните ограждения на трибуните, ставаха за свободно придвижване между хората. Останалото бе плътно притиснати тела. Здрачаваше се.

Когато звук и светлина ни пометоха с „Аgent Orange“, огромни сили лашнаха публиката в едната посока и от пред сцената моята съвкупност от плътно прилепени тела се озова доста в страни. Всички вкупом се втурнахме наобратно, като постигнахме ефект, доста по-голям от желания. Като прашинки, лашкани от вятъря се носехме в този доста опасен танц. Без пауза влиза „Sodomy and Lust“, а тълпите са в бяс. Случваше се някой да падне, но успявахме да си помогнем взаимно. На няколко метра пред мен имаше строен двуметров момък, когото викаха да помага за паднали хора. Здравенякът с мишци разтваряше тълпата (Нещо, което бе непосилно за мнозина в онзи момент!) и вадеше падналите. Единствено естеството на рок културата не позволи да се стигне до сериозни инциденти през тези първи минути от свиренето на SODOM. (Години по-късно няколко рап хлапета щяха да се избиват в дискотека при сходни обстоятелства в минималистичен вариант…) Тълпите се поумориха и се успокоиха малко. Застанахме на приблизително постоянно място. Tom Angelripper нареди на охраната да изведат някакъв човек от пред него и го качи на сцената. Небезизвестният фен – Венци Kiss-а с перфектен грим на Gene Simmons стана част от шоуто за един кратък момент.

По това време в метъл средите бе актуално разискването, дали SODOM твърде много са се комерсиализирали с албума си „Better off Dead“! За някои от най-бруталните фенове, SODOM 90 бе твърде мелодичен. (METALLICA 91 още пътуваше към България… Липсваха комуникационните възможности на съвременния свят, както и официални издания.) Още с третото си парче – „An Eye for an Eye“ рурските металурзи доказаха на практика, че звученето им е тежко и монолитно, като силата на парчетата и посланията им само подобряват качеството си! И по време на сета си го доказаха още доволно много пъти. Песните се ковяха една след друга в смазваща сила. Бавно и полека другите концерти, които бях посещавал до тогава започнаха да бледнеят.

Доста усмихнатият и приветлив Tom Angelripper, така, както бе с фланелката си на MOTORHEAD, ни обясни почитта си към групата преди кавъра на „Iron Fist“. Нивото на английския ми по това време е такова, че ако ви кажа точно какво е казал, това няма да е спомен. Но, както тогава, така и днес, това не е от особено значение… Дръм солото е трашърско: с плътни двойни каси, изтъкано от ритмика, където сложните компоненти са вплетени, а не преекспонирани. Стадионът реве „Sodom“ и „Bombenhagel“ почти непрекъснато. Бързите песни се редуват със среднотемповите чукове. Съвършенството им е такова, че радват в еднаква степен! Хватката на телата поотслабва, но тълпата продължава да е плътна. Няма бири, няма пуканки. Фотоапарат не можеше да се внесе.

Зрелището, какво са способни да извършат трима немски трашъри с инструментите си, си остава неизказуемо. Дори да имаше видео от концерта, то едва ли щеше да побере в себе си невероятността на преживяното от нас в онзи момент. Сякаш докосвахме истинската свобода! Онази, която съществува някъде… Два часа концерт с песни, никоя от които не бе излишна или по-малко съвършена от другите. След кратко забавяне SODOM изпълняват желанието за „Bombenhagel“. Кое е било бис и кое в програмата никой не може да каже, защото скандирането траеше над два часа, почти непрекъснато. Факт бе, че това се оказа последната песен от приказката.

Дълго се спекулира колко точно фена е побрал стадион „Академик“ тогава! Веднага след концерта казаха 5 000 човека. Няколко седмици по-късно числото нарастна до 7 – 8 000. Десетина години след концерта Sofia Music Enterprises заковаха бройката на 12 000 и това се разпространяваше дълго време като обективна, официална информация. От няколко години редовна чета и чувам за 15 000. Имайки предвид опита си за мястото, разположение, ограждения и структуриране на публиката, моята скромна преценка за посещаемостта на SODOM 91 маркира квадратчето 6 000, без да знам дали ще спечеля…

Излизането от стадиона ставаше изключително бавно. Многочасовото стоене в плътно притискаща тълпа водеше до желание да напуснем без да се блъскаме и дори без да се докосваме. Хората от терена бавно се разреждаха, изчаквайки всички останали. Някъде из околностите на стадиона осинових отново болничен халат и пижама, търкалящи се измежду бурените и безразборно паркираните автомобили. Задължителните бири с приятели поехме от унифицираните бутилки на комунизма. Чакаше ме завръщане към един друг свят.
Час след полунощ вече съм се промъкнал в двора на „родната“ психиатрия. Лека козметика на шперца и той отваря вратата откъм двора за разходки. Внимателно заключвам отвътре в непрогледния мрак. Оптимистичният вариант е никой да не е усетил липсата ми.

Чах, чах, чах, чах – светват всички луминисцентни лампи и два прожектора, насочени към моята особа. Дежурен екип, включващ оперативен офицер и всички лекари от психодиспансера е мобилизиран, заради извънредната ситуация. През отключената врата са избягали общо трима човека, като единият е офицер с реални психични проблеми.

– Ти знаеш ли какво ще ти се случи сега? Ще гниеш в затвора **** ****! – съска ми някакъв дежурен. Лекарите ме гледат въпросително. – Какво правиш?

– Въобще не ми дреме! Аз бях на концерт на SODOM! Вашите малки мозъчета дори не могат да проумеят какво означава това! Не мога да ви обясня колко незначителна е болницата ви, армията ви и цялата ви сериозност, в сравнение с това! – Хвърлям им шперца аз и се усмихвам… Удължаващите се физиономии изглеждат така, сякаш ей сега ще извикат санитари. Санитарите, обаче не са в спешния екип.

Рано на другата сутрин чакам пред кабинета на завеждащия психиатрично отделение на Военна болница, придружен от ВКР-съгледвач и заедно с други посетители. Полковник доцент доктор Миланов излиза пред вратата на кабинета си, застава на чердженцето пред нея, размахва енергично ръце, все едно лети и подсвирква в опит на чуруликане. Абсолютно всички гледаме в почуда и недоумение.

– Е, айде де! – Каза недоволно доктора. – Кой е от ВВС? – Войник и офицер сякаш са събудени от сън. – Ми влизайте! До кога ще ви викам?

По-късно идва и моят ред.

– Такааааааа… Редник, къде се виждате Вие да служите оттук нататък? Къде да Ви пратя?

– Аз оттук нататък не се виждам да служа!

– Добре. Мога да Ви помогна. Ако подпишете този документ, мога да Ви изпиша и освободя още днес. – Подава ми лист хартия докторът. Документът представлява декларация, че няма да съдя държавата. Днес? Огромно изкушение! Подписвам го. Изчаквам доктора да напише епикризата ми на доста разнебитена пишеща машина.

– Н-но, аз!?! – заеква джандарът ми.

– Вие сте свободен. – отсича доцентът по полковнишки.

Диагноза „хеви метал“

Основното заболяване в епикризата ми, общо взето, е „хеви метал“… Останалото са разяснения, как военните власти нямат нищо общо със заболяването ми! Има и драматичен пълнеж от кратка и доста изкривена моя биография. Мисля, че концертът на SODOM е уникален сред единиците, отразени в медицинска епикриза! Сериозен синдром на заболяване…

Диагноза „хеви метал“

Вечерта съм на концерт в читалище Христо Ботев на първия от трите дни на рок фестивала „Златен куб“ за пръв път като свободен човек от година и половина. Свирят български метъл банди. Хедлайнери за тази вечер са ИМПЕРАТОР…

SODOM донесоха реална свобода за мен. Или поне така си мислех тогава…

P.S.
Оказа се, че Федерацията на анархистите в България и неправителствената организация „Хора без оръжие“, както и множество съдействащи ми приятели, са изнесли писмо до Амнести Интернешънъл през Франция за престъпленията, извършени срещу мен от военните власти. (Една много дълга и различна история…) Седмица, преди описваните събития Амнести Интернешънъл бе изпратила анкетен лист за мен и актуалното ми състояние и препоръки на правителствено равнище! Това, всъщност, е била причината за спешното ми оневиняване и уволнение! Всички власти старателно са укривали писмото, докато е дошъл крайният срок да се върне отговора на анкетния лист.

Всички присъди и наказания, които бях получил, бяха отменени или анулирани.

Командният състав на поделението, в което служех, бе сменен в резултат от писмото. Бе закрит и Софийски гарнизонен арест, а началникът му – набързо пенсиониран. Година и нещо преди това трима надзиратели-войници от ареста са били убити по домовете си след като са се уволнили от служба. Убийствата са неразкрити. Случаят – потулен.

Две седмици по-късно бе направен опит да ме задържат неправомерно в Дисциплинарна рота, докато си събирам документите от там. На тогавашния плевенски главен прокурор се наложи да работи в неделя… И до днес съм единственият човек, самоотлъчил се от дисциплинарна рота и неосъден след това.

На всичките ми роднини е било разяснено, че колкото по-малко се шуми, толкова по-безпроблемно ще е бъдещето ми. За съществуването на някои роднини научих тогава…

„Хора без оръжие“ бяха жестоко репресирани и принудени да емигрират.

След множество материали за казармени инциденти и извращения, сред които и моят случай, вестник „Поглед” бе закрит. След година започна да излиза пак със съвършено различен екип… Гражданското общество бе отложено…

Ръководството на Столична криминология оказа сериозно съдействие да бъдат прекратени опитите на военни офицери за преследването ми, заради абсолютно чистото ми досие. Благодарен съм на професионалистите!

Въпреки, че името ми липсва по регистрите на психодиспансерите, за военните си оставам тежко болен. От „хеви метал“! Мисля, че оставам единственият притежател на официален военно-медицински документ за това.

Диагноза „хеви метал“

SODOM !

Rock Thrashler
15-16.09.1991
Стадион „Академик“, Психиатрия на ВВМИ
Благодаря на всички!

Рок фестивал 25.05.1990 г. (Гостуването на STORMWITCH & TALION)

Лятото на 1990 г. СоциализЪмът все още може да се помирише във въздуха. Рок музиката уж се свири свободно, но инерцията подсказва на всички, че това не е така. Усещането, че се прави каталог на рок-феновете е доста реално – кой да предположи, че 2012 – 2013 г. чувството за следене отново ще ни владее… Пост-номенклатурата започва да се опитва да асимилира рок-културата и да я опитоми ако е възможно. Слухът за голямо рок събитие към края на лятото се предава от уста на уста. Ентузиазмът на феновете е подобен на този от първите опозиционни митинги – ще правим нещо забранено, бунтарско, преследвано. Няма радио реклама, плакати липсват, интернет е в бъдещето… Тази способност на този тип фенове да изграждат информационната си мрежа ще изиграе лоша шега на бъдещите организатори на концерти, които ще продължават да смятат, че рок концертите нямат нужда от реклама… Седмица преди събитието идват официални съобщения, че ще има горям рок-концерт с много чужди гости. Първо го обявяват по радиото, а ден преди концерта, в ежедневниците обявяват, че заради късното приключване на събитието, ще бъде осигурен транспорт за публиката след концерта!

Слухът и официалната информация, че на 25.09.1990 г. ще се проведе фестивал с участието на чужди групи, вече е достигнал до много хора. Стичащите се към стадион „Академик“ дори не са сигурни, че събитието ще се случи! За пръв път зървам плакат за фестивала пред самия стадион, около импровизираните каси. Групите са изписани с оригиналните им лога – това се случва за първи път в България! Още ранния следобед около стадиона има много хора в съответното облекло и съответните бири… Милиционерското присъствие бързо расте.

Билет за един от първите рок и четъл фестивали след 10 ноември

Билет за един от първите рок и метъл фестивали след 10 ноември

Закупувам си билет – на къса, който трябва да е с надпис „контрола“, седи логото на КОНТРОЛ. Получавам и значка на вестник „Ритъм“. Влизам предварително на стадиона, защото не искам да изпусна нищо. Фотоапарати не се допускат, а и аз нямам толкова луксозна вещ. Между трибуните и полето са отворени два свързващи входа, които са и нещо като контролни постове – с цивилна охрана и милиционери. Вътре все още има доста свободно пространство, а сцената представлява просто един гол подиум. Озвучители и сценични работници се суетят. Времето е приятно. Няма наливна бира, няма сандвичи, тоалетните са … в онзи безхаберен вид… Има стабилни ограждения пред подиума, на разстояние около десетина метра!

С (не)известно закъснение, на все още празната сцена излизат млади момчета. Концерта е с водещ!!! Обявяват група АТАКА, която ни се представя на фона на небето. (Стадион „Академик“ се намира на хълм, а сцената наистита е гола!) Озвучаването все още не е готово. Групата ентусиазирано свири някакъв вариант на heavy metal, който не се чува много добре. Хората продължават да влизат на стадиона.

Когато триото ДЕМОН излиза да свири, на сцената се поставят прожектори и се опъват кабели. Групата е активно концертираща по „криминални“ сбирки и не е непозната на метъл феновете. От очуканата си и боядисана с блажна боя китара, фронтменът им изтръгва пасажи от класически произведения. Умело ги гарнира със здрав thrash metal! Пее се на български език. (Нещо подобно днес може да чуете от варненците ХАДЕС.) Звукът бавно започва да се чува и подобрява. Сръчни работници издигат прожекторите с лебедки на техните стативи. Около групата „растат“ тези съоръжения и без да съм бил на големи фестивали, знам че гледката е сюрреалистична… На единствения отворен вход вече има сериозен наплив. Откъм него струят непрекъснато хора, които се оплакват, че проверката е като на граница и се влиза адски бавно.

Сцената добива някаква степен на окончателност за обслужващите я и трескавото суетене губи устрем. Група ОГНЕН ЗВУК е нещо като саундчек на фестивала… Звукът гръмва със сила. Избрали да следват glam metal движението, техният апогей все още беше в бъдещето. За сега слушахме една малко плаха банда с мелодични метъл парчета. Пред огражденията се събират вече повече хедбенгъри и момчетата се отпускат за една класическа метъл визия. Два лунохода (прозвището на патрулните коли на народната милиция) ненатрапчиво стоят далеч зад сцената в другия край на стадиона. По голата поляна се разхождат български музиканти, които са вече култови за нас личности.

След малко по-дълга пауза на сцената са легендарните вече групари от КОНТРОЛ с класическата си визия от обложката на първото им издание – една страна на плоча: пижама, ушанка с оксиженистки очила, ученицеска униформа, карирано (ще рече – дисидентско) сако. Мнозина от нас се сблъскваха със шоу за първи път. Дебилизмите на фигуриращия като водещ щяха да доведат до появата на онова парче, в което се пее „…сънувах концерт на Venom с водещ Кеворкян…“ Публиката е вече над 3000 човека и пригласянето с КОНТРОЛ е масово. Не вярваме, че може да крещим с пълно гърло на „100-150“ и избухваме с „Обичам те, мила!“. Такъв риф до скоро е бил престъпление! Макар, че е още светло, мижаво проблясват прожектори. Настроението става като на фест и хората са в трескаво щастие. Прииждащите не секват.

Значка на Ритъм от 90-та

Значка на Ритъм от 90-та

През 1990 г. бе стандартно на изпълненията на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД публиката да е преобладаващо метална. Текстовете и агресивното изпълнение осигуриха безконтрастната смяна на сцената. Групата все още не беше толкова доминирана от Васко – кръпката. Той още ходеше наистина с кръпки, а там бяха и другите силни музиканти от класическият им периот. Rock’n’roll веселието осигурява повече усмивки сред присъстващите. „Няма бира“, наистина – пригласяме искрено! Публикато вече е доближила окончателната си численост. Трудно ми е да преценя каква е тя, но мисля, че числото 4500 е близко до реалността.

Още визията на поляците от KARIZMA ме отблъсна. Чувството ми не ме подведе и от сцената започна да се лее някакъв рок в доста соц. маниер. Звукът се изчисти окончателно. Публиката охладня към изпълнението и всички се разсеяхме и огледахме. Имаше успели да прекарат през ситото на входа питиета. Но прекалилите с тях се извеждаха от милиционери и откарваха с патрулки без излишни ексцесии. По-късно научихме, че са ги  освобождавали малко по-встрани от стадиона. Зад сцената се появява скеле и е спуснато някакво платно.

На сцената излизат VITACIT. Очакванията ми от групата с най-нечетливо лого са завишени. В България вече притежавахме плочи на групите от Чехословакия CITRON, ARACIN и TITANIC и знаехме, че географията влияе на качеството на метъла… Гостите свирят мелодичен Thrash Metal с текстове на чешки език. Подобни са на TITANIC и доста ми се нравят. Публиката, обаче, ги приема по-хладно и сета им ми се струва къс – може би 40 минутен. Както и целия фестивал, VITACIT са позабравени, но на мен ми останаха в съзнанието с визия, свитене и приятен метъл.

ЕРА са вече легенди. Те редовно свирят пред феновете си от 1988 г. Излиза ранния им състав воден от Любо Малковски. Всички метъли се разпознавахме в речитативния им хит „Тиквата“! Почитателите на най-твърдия звук размятат коси от предния ред на огражденията до средата на трибуните. Мрака се е спуснал и това отприщва дивите ни фантазии за метъл концерт. „Бюрокрация“ – сякаш сме готови да разкъсаме някой! Озъртам се и виждам само ухилени физиономии. Осъзнавам, че и аз си проветрявам кътниците, докато размятам глава. Десетки светлини къпят сцената в цветни нюанси. Блясват и мощни водещи прожектори – пред огражденията вече има камери и телевизията снима! Програмата не предвижда бисове.

Следват АХАТ. Повече мелодия, по-прецизирано и музикантско присъствие. Групата обединява различните фенове и всички се извисяваме от епичните философски послания. Пред нас има движение, сценично облекло, общуване с публиката и убедително представяне. „Походът“ ни кара да се гордеем, че имаме такава група. Накрая всички убедено твърдим, че сме черната овца… АХАТ са в апогея си. Нямам повече думи… Концертът скоро трябваше да „прескочи“ желязната завеса и този сет беше един достоен трамплин.

TALION е дума, изразяваща накратко сентенцията „Зъб за зъб, око за око“. „Талион“, гордо каза водещият. „Тълайън“, представиха се те въпросително гледайки гърба на несъстоятелната персона. Английският квартет излезе със самочувствие. Здравия риф направо ни отвя! Върху традиционния английски heavy metal, бандата слагаше рифове и саунд, до голяма степен вдъхновени от METALLICA. Това бе празник за ухото и въпреки, че ни бяха неизвестни, ние попивахме от онази далечна сцена, където нещата се случваха… Легендарни модели инструменти виждахме за първи пат в България… За щастие мога много лесно да ви убедя в качествата на групата: Съществува един сайт за слушане на класически Heavy Metal групи – www.metal-samples.com. Дори днес, като чуете какво са правили, ще разберете как е прозвучало откриващото сета и албума им парче „Killing The World“! Към края на 50 минутното представяне, ни обещават да се видим пак. Никой не вярва. Но четири месеца по-късно ще ги гледаме по-отблизо и в двата дена на рок-фестивала „Рок уикенд с Неделя 90“, проведен в летния театър в … Парка на свободата (понастоящем и преди това – Борисова градина).

Вече е около полунощ. Част от публиката не издържа толкова дългото събитие, но хората продължава да са значително количество. STORMWITCH ни заливат с мелодичен Heavy Metal. В репертоара им има както енергични парчета, така и балади. Отпред има фенове, които пеят заедно с групата. Представят ни едно истинско свое шоу, което трае към час и половина! Мелодичният им hard’n’heavy metal покорява с разнообразие и специфично звучене. Изглежда водят и саунд-инженер за това участие!!! Пирът за сетивата умори всички ни и изпращаме германците като в захлас. Не, че нямаше възгласи пред огражденията, но заради късния час, германците ни спестиха театралното прибиране за бис. Едва ли имаше някой, който да не смята, че е присъствал на нещо изключително.

При разотиването, отварят три входа на стадиона. Минавам през централния, защото искам да запазя едно лого на КОНТРОЛ за архива, а тях вече ги търкаля вятъра. Четирите плаката за събитието са необикновено здраво залепени и ъглите им вече са увредени от опитите на колекционери да ги запазят за себе си. Беше два часа след полунощ. Отвън ни чака още една сюрреалистична гледка! Целият паркинг е пълен с рейсове „Икарус“ на градския транспорт. Шофьорите сънено търкат очи. На всеки автобус има име на някой от крайните квартали на София или просто пише „центъра“.  И до днес се чудя, кое е било повече – мисълта за феновете или страха, че сме много хора с отворени очи!?!

Rock Thrashler

Ретро репортаж TOS001/RTH083

София, Стадион Академик, 25.05.1990 г.

RAMPART – с втори сингъл от очаквания си нов албум

Rampart

Rampart

RAMPART са записали кавър версия на “Градът” на ЕРА/ЕР МАЛЪК със специалното съгласие и разрешение на Любомир Малковски – автор на текста и музиката на песента. Гост-музикант в записа е клавиристът на ЮВИГИ Явор Пачовски. Към RAMPART се е присъединил и китаристът Виктор Георгиев, свирил в групата до 2011 г. Записите са осъществени в столичното студио Zero Project. Песента “Градът” ще влезе в новия албум на групата, който носи заглавието „Завера“. Неговото представяне бе насрочено за 30 май, но поради получено предложение от издател се отлага за есента.

Можете да видите RAMPART на живо на 19 май в клуб “Sound Wave” с EAGLEHERT и на 30 май в “Rock Bar FANS” с DEMENZIA, когато двете банди ще направят пред-премиери на новите си албуми.

По-долу можете да чуете radio-edit на песента „Градът“

Видео анонс: ЕРА „Suicide“

ЕРА „Suicide“

news_era_suicide– български траш от началото на 90-те… клонящ към средата на същото десетилетие.

%d блогъра харесват това: