The Other Side

Начало » Статии

Category Archives: Статии

Благотворителен концерт за Пламен Богоев – Бандата в София на 28 октомври
Metal Madness Fest III

Архив

Франкофонска инициация на мудно започващия сезон (Созополски дневници: За няколко концерта и едно правово-свободно погребение)

Созопол. Полупразни улици с рехави групи туристи, водени организирано от околните селяндурски курорти, ах пардон, …от модерните хотелски комплекси и селища от затворен тип по чукари и блатисти дюни от близо и далеч. Уморени до смърт сергиджии бавно полагат нови пластове боя върху натрупаната прах по все още затворените сергии. Общински служители затварят пешеходните зони, циментирайки различни модели заграждения,  старателно омотавайки ги със сигнални ленти. Разюзданите дерибеи – продукт на новото турско робство, ах пардон, …модерната управа на ДПС в града, псуват кански, докато разбиват броните на колите си или просто връщат на заден, заради „новите” заграждения. Съботно-неделното безвремие е изоставило новата бетонна плоча на мястото на детската площадка да се напуква и небрежно недонаредените плочки да се разместват свободно. Новото модерно финансиране е довело до отрязването на четири големи дървета, така че малчуганите да могат да играят на новата детска площадка в морния пек лятото под жарещото слънце. Оплакване до екологията е докарало местните общински еколози до положение, лично да се  погрижат за сечта!

Тасев, Карамфилов, Петров La vie est belle

Тасев, Карамфилов, Петров La vie est belle

Созопол. Амфитеатърът. Тече приятно-лежерен джаз концерт. Животът е прекрасен. „La vie est belle”! Така се казва концертът на Емил Тасев, Димитър Карамфилов и Георги Петров. Публиката е отзивчива, но рядко се задържа за повече от 15 мин. и текучеството й не е много предразполагащо. Концертът е безплатен. Но и подборът на репертоара е малко по-лековат. Стари шансони в джазирани по класически маниер от 30-те аранжименти се поднасят с възрожденски обяснения преди интерпретациите за повече яснота на неподготвения слушател. Нещо подобно правеха някога кънтри корифеите от група СПЛАВ. Прави впечатление, че барабанистът Емил Тасев свири много рокаджийси и въпреки нежния подход към сета и ползването на различни видове щадящи палки, нанася удари, съотнасящи се към beat културата. Бърза справка изяснява положението, свързвайки го с ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД и ЕПИЗОД… Стратегът Георги Петров на пианото и виртуозът Димитър Карамфилов зад контрабаса също не са за подценяване, макар и не от „нашата” черга. За тригодишната ми дъщеря това е празник от редуващи се аплодисменти, разделени от музикални части. Задържаме се сред изнизващите и прииждащи любопитковци на концерта. На финала се интерпретира „Les Champs Élysées” („Шан`з Елизе”). Някои „франкофони” врътват  по гюбек. Не издържам и аз – тръгвам си.

Урок 1 в нощното къпане на дъжд

Урок 1 в нощното къпане на дъжд

В почивната станция, която ползвам и където трябва да ми подсигурят разни там условия сезонът не е започнал… Двама братя роми чистят басейна и метат изпопадалите плочки, докато си правят селфита с празното корито и ядат салам, увит с вестник… Лови се само ефирна телевизия през „сняг”. За сметка на това, дистанционното на телевизора няма батерии… Назначава се персонал. В бара няма мляко. Няма и вино. Текат дребни ремонти. На рецепцията рядко има някой. Накрая попадам на рецепционистка и споделям проблема с батериите.

– Ааам, дубрье. То тряа да има някъди тука… – С това приключваме. Заради децата, нося батерии всякакви… Басейнът – воду непознакомился…

Формулата на  фестивала „Аполония”, която успешно удължава сезона в Созопол е приложена и при стартирането му с друг фестивал. Не толкова успешно… Трима човека с една камера на БНТ седят над Ginny – BG & Hard Rock Bar и правят репортаж от потъналия в скука и все още полупразен град. Безплатните концерти са слабо посетени и публиката рядко дочаква края им. Джазираният шансон се търпи до 15 мин. След това ти трябва гръцко и „Тут мангава” в механа „Българи”, поместена в центъра на БЧК!!! Нищо чудно, че клиентите им блъскат колите си в подпорните колони на зданието… Освен в новите ограждения на пешеходната зона…

Механа Българи

Механа Българи

Созопол. Неработеща почивна станция. През „сняг” гледам репортаж по телевизията за франкофонския фестивал в града – „Солей”. Какво ли не съм пропуснал! Имало е демонстрация на монголски традиционни дамски облекла!?! На монголците много им харесал франкофонския фестивал и за това пак го посещавали!

*  *  *

Точно под тримата човека от БНТ, в бара, където традиционно се леят български и световни рок парчета, непланирано идва компания.

– Eй! Оу! Момиче? Дай дъ пийм, бьеее! Мойш ли дъ напрайш челна стойка? Искаш ли да напрая челна стойка? Ай ся ше напрая челна стойка! Тука гръцка музика има ли, вьеееее? Пусньете гръцко! – Породно неназован индивид разговаря с неопределени събеседници. Пият двама „уважааши се” братовчеди, заедно със синовете си.

Хората не предполагат колко много френски думи употребяваме в разговорния си език – продължава репортажът по телевизията. Това „пардон”, това „мерси”, „шофьор” е даже френска дума. На живо в града тече конкурс за млади поп изпълнители, разделени по възрастови групи и категории. Децата и младежите пеят наистина забележитено! Пеят на български, английски и руски… Франкофония!

– Ей ся щи покажа, бье! Аз бях гимнастик, най-добрият в осми клас бяъ. – Пияният примитив се клати по плажа пред Ginny – BG & Hard Rock Bar, където преди малко се е изпикал. Дърпа детския ни басейн, за да прави челна стойка в него, но за разлика от този в почивната станция, нашият е пълен и не е подходящ за целта. Идиотът започва да вади чадъра ни, защото му се вижда добре да прави челна стойка на чадър. От бара му носят кърпа. Неуверената обърната фигура демонстрира повече стойка „метроном”… Накрая амплитудата на метронома влиза в противоречие с равновесието, съществуващо между гравитацията и центъра на тежестта. Чертите на червендалестото лице си идват по местата с усилие. – Що не ми казваш дъ спра, бье? – Агресивно пита момичето, което му донесе кърпата от бара. – Що ни ми казваш да спръ???

Бетони наместо дървета

Бетони наместо дървета

Репортажът от фестивала „Солей” продължава с джаз концерт от импровизирано събран състав. Участващият в него белгийски музикант дава интервю:

– Изключително съм впечатлен от архитектурата тук! Тази комбинация от камък и дърво изглежда наистина древно!

Картината на концерта е от фоайето на един от съвременните четириетажни хотели, изникнали в стария Созопол, благодарение на мафиотско-общинското ново турско робство, ах пардон, …модерната управа на ДПС в града, която чрез палежи, отчуждаване и заграбване на автентичните имоти, опорочава мястото до нетърпими размери. Имитацията на традиционната архитектура в хотела е толкова кичовски несполучлива, че разминаването между картина и звук е смешно. Горкият белгиец. Горките „солейци”!!!

*  *  *

– Аз от тоя чуйек искам само да каже, че съм му най-добрият приятел! Само тва искам и нищо друго, бье! Обичам жиота, ей!

– Най-добрият ми приятел си!

– Ей тва е! По тоя случай ше напрая челна стойка, ей ся!

– Спри съ, бье!

– Ти мойш ли дъ напрайш челна стойка? – Обръща се кретенът към сервитьора. – Искаш ли да тъ опрая ей тука на плажа? А? Ся ша напрая чьелна стойка, вьеее!

Момиче в традиционна монголска дреха в бяло обяснява в репортажа, че роклята е булчинска. Традиционната монголска сватба, всъщност, отрежда младоженците да са в пъстри, ярки дрехи, но нейсе… В програмата на фестивала „Солей” има и артисти от Грузия, Латвия, Ливан… За да се възвърне чувството за реалност у някои, от колоните на Ginny – BG & Hard Rock Bar вече се лее Painkiller. Някъде откъм амфитеатъра десетинагодишно момченце пее на руски език песня о нещастном любви. Франкофония!!!

– Искаш ли да тъ науча как съ прай челна стойка? – Учтиво и почти членоразделно примитивът пита седемгодишния ми син, който току що е открил нощното къпане. – Щот` тва са учи! Учи са! Абе ей ся шъ напрая челна стойка, йееее! Кой можи дъ напраи челна стойка тука? Аз кой набор съм, бье? Сине, докарай някви курви, вье! Ъй са напраих челна стойка. Гръцко има  ли, вье? – Звучи JUDAS… – Увеличи таз` музика!

*  *  *

За пръв път усещам, че сякаш нещо непоправимо се е счупило в този град. Чалгата пълзи към стария Созопол – място, където преди не припарваше. Чалга дискотеката над пристанището е изоставена и собствениците й са взели централния вход на плажа. Твърде много помия му се налага да пречиства на това духовно място…

Изгрев в Созопол

Изгрев в Созопол

В 11 часа на обяд продавачката на самотен детски магазин бавно подрежда стоката си. Синът ми търси еди-какво-си.

– Какво е това? Аз не знам. – Обяснява търговката. – Много трудно тръгна тоя сезон! – Оплаква ми се тя. – Заради времето ли, не знам!?!

Ady`s Trio Band at Тъпото

Ady`s Trio Band at Тъпото

Заради какво ли??? Викам си… Някога го откривахме на първи май. Отивам да ме излекуват ADY`S TRIO BAND в Ocean Pub/Тъпото – едно  истинско място, проядено по ръба си от новата напукана бетонна настилка на изсечената детска площадка. Бандата е записала лайв. Взимам си го за в случаите, когато сезонът се закучи на челна стойка.

Rock Thrashler
01-10.06.2017, Созопол

Четете още: Созополски дневници: Тъпото (Концертът на ADY`S TRIO, който още не сте изпуснали!)

Как да направим вечния конкурс за откриването на супер-ултра-мега яката метъл група, която да покори световните сцени (Ръководство за дългогодишни промоутъри, утвърдени ментори, меценати-милиардери и кристално бистри ентусиасти, посветили живота си на рок-културата §4)

Титанична е смайващата безрезултатност на шоута с конкурсен характер, провеждани по нашите ширини. Мега пре`фалени телевизионни цедилки изхвърлят продукта си на бунището моментално, щом бъде обявено кога ще са кастингите за следващия му сезон. Самовлюбени членове на журита ни внушават, че са рекламни лица. Расте кариерата на продуцентите, чрез неимоверно разширяване на списъка с артисти, за които не са си мръднали и пръста. Рок и метъл творците малко изоставаха от тези тенденции, но сега ще имате шанса да разберете как ще наваксаме!

Формулата

Два са начините да създадете супер-гигантския конкурс за мегазвезди, които да може после да захвърлите в широкия свят.

Първо може да дебнете някоя световна верига конкурси да промени правилата си така, че никой да не иска да се занимава повече с такъв тип шоу. Тогава Вие може да изявите желание да продължите живота на така изоставения труп и по този начин тотално да заобиколите всяка конкуренция! Тогава просто присаждате една готова, недействаща вече формула, която на родна почва се питае от благородното търпение на непредубедените ентусиасти и вехне със скороста на монголски пазар или на съветваща империя!

Как да направим конкурс

Другият начин е да създадете собствена регионална марка, сред чиито цели да са и вселенското разпространетие на арт-пърформансите от метално естество! Тогава, в село Куртово Койнаре регистрирате фондация, провеждаща конкурса „Куртово Койнаре за вселенския метъл”! Сред целите на фондацията записвате и развитие на Междугалактическата метъл спартакиада на Сатурн! Наградата, обаче, от конкурса е свирене на Междувселенския конкурс за космо-астро метъл, който се провежда в съседното село – Люти Безден, от клон на фондацията, до където групите трябва да отидат сами, на собствена отговорност и пеш, защо меж`селскиот пат ингие разбит! Там се допускат участници и от още три села в околията, които излъчват свои представители на автономен принцип. Не по-маловажна цел на конкурса е и възстановяване на взаимните посещения между жители на Куртово Койнаре и Люти Безден, прекратени по време на футболния мач между отборите на военните поделения в двете селищни системи през 1992 г., когато там все още е имало футболни отбори, както и преодоляване на последиците от културния шок между тях!

Журито

За да може конкурсът да достигне до така обозначените си цели, изключително важно е всеки член на журито да покрива поне един от следните критерии:

1.) Никога да не се е занимавал с промотиране професионално.
2.) Да е промотирал участията на поне 8 банди, които не са изкарали и една стотинка от музиката си.
3.) Да е успял да затрие поне три периодични издания за метъл.
4.) Да е лопнал кепенците на поне едно ефирно рок радио.
5.) Да е успял да реализира спирането на поне три радио предавания, в които, макар и рядко, се е пускал метъл.
6.) Да е издал стотици пиратски албуми, но нито един официален албум на българска метал банда.
7.) Да има реализиран списък с над 20 български групи, на които не е издал албумите или не ги е пуснал по радиото, защото, защо пък да го прави? Тия нещастници нещо за него направили ли са?
8.) Да е консултирал промотирането на поне три изчезнали фестивала.
9.) Да е свирил в повече групи, отколкото е записал албуми. Като метъл албумите да не прехвърлят 1,5 бр.!
10.) Да е свирил поне по 5 години в поне 8 банди без реализирани дори демо записи.
11.) Да е продуцирал или промотирал албумите на поне 30 абсолютно неизвестни в световен мащаб банди, като да не е дал и една стотинка за целта!
12.) Да е озвучил поне 4000 концерта, никой от които, обаче, да не е записан, камо ли издаден!
13.) Да е взел, независимо по какъв повод, повече от по 1000 лв. на над 8 български групи.
14.) На последните 8 конкурса, на които е бил член на журито, да е избирал винаги една и съща група.
15.) Да е кметО` на фестивалнио` кандидат-град. (В който случай, победителят в конкурса се определя предварително).

Изисквания към кандидатите

Много е важно, независимо какви са целите на конкурса, да се състави списък с поне 40 правила, на които групите трябва задължително да отговарят! Независимо какви правила измисли консултантския екип, при подбора на групите, всяка банда трябва да не отговаря на поне три от изискванията! Това неимоверно улеснява, впоследствие, туширането на евентуално справедливо недоволство от страна на музикантите (Тази технология е взаимствона директно от кастингите за деца по общинските детски градини!!!).

Как да направим конкурс

Определят се критериите, по които групите ще бъдат оценявани и след това наблюдението им се разпределя в журито! Например, ако някой член на журито недочува – той ще следи за музиката; ако на някой му липсва чувство за такт – отговорник е за ритмиката на бандата; недовижда – облекло и т. н.! Това пък после улеснява консултативния съвет при вземането на решение кой е победител, за да не се занимава с разни дреболии. (Успешно тествана практика от назначаване на шефове на парламентарните комисии по различни въпроси).

Единственото условие, изпълнено за всички групи трябва да е да присъства поне един ученик сред музикантите! Това ще гарантира, че на конкурса ще има и друга публика, освен самите групи и чат-пат журито.

Как да подберем жизнеспособни групи

Затова, вижте „Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група…”!

Технологията

Съществуват някои тънкости от кухнята на всеки музикален рок конкурс, които ще ви подшушнем на уше, защото те представляват железни, но неписани тайни правила:

Като начало, важно е да се създаде такава обстановка, че повечето време да е отредено за саунчека на групите! Това е така, защото именно той дава най-добра представа за нивото на музикантите. А и трябва да бъде осигурено повече време за пушене, между тоя тежък труд – до оценяваш неоценимото! Та на саундчека става ясно на сцената група ли има или трупа по пантомима. Ако чуете от някой музикант: „Баце, нешо станА. Мене ме нема.”, препоръчваме въобще да не слушате цялата тази група!

За да се свали напрежението от журиращите, добре е те да наредят групите – фаворити да свирят първи или последни! Така може да пропуснат огромно количество безсмислени усилия, а трудовият стаж си им тече! Слушат първата и последната банда и избират – просто и ефективно! А и разногласията са по-малко. Затова е измислена и утешителната награда – групата, която остане втора, на следващия конкурс да открие програмата (ако са я закрили) или да я закрие (ако я е откривала понастоящем)! Дава й се втори шанс, `дет` се вика.

Права на публиката

Феновете трябва да бъдат почетени с право на глас!

С проста математическа формула тежестта на публиката трябва да бъде изчислена така, че дори всички присъствали да са гласували за една група, то тяхната обща тежест да съставлява 30% от гласа на който й да е член на журито! (Тази методология, пък, е директно взаимствана от действащата парламентарна избирателна система).

Авторът на преден план...

Авторът (на преден план)…

Ефект от конкурса

Като изключим развитието на вселенския метъл, популяризирането на метал спартакиадата на Сатурн и подобряването на връзките между Куртово Койнаре и Люти Безден конкурсът е полезен с това, че дава право на победителя:

1.) Да впише отличието в биографията си.
2.) Да се пребори да свири в Люти Безден.
3.) Да финансира мероприятия, свързани със свиренето си.
4.) Да постави логото на „Куртово Койнаре за вселенския метъл” на рекламните си материали.
5.) Да почерпи журито, организатора, кмета, публиката, родителите на учениците и редовните посетители на кръчмата в селищната система с питие по избор на изброените.
6.) Да тиражира плакет и купа за победата си, които да предостави безвъзмездно за следващите издания на конкурса на организаторите.
7.) Да разпусне групата си по всяко време, което сметне за нему удобно.

Не

Благодаря! Простете!

R.Th.
От няколко десетки конкурса

Още от серията:

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени (Ръководство за супер талантриви музиканти, като вас, §3. Гарантирана 100% успеваемост!)

Дамоклево встъпление

Поради една или друга причина, в хороскопа на автора на тази статия тези дни пишеше: „Под пласт привидна искреност и чар дебне двуличен коравосърдечен сплетник, който трупа информация, за да направи някому мръсотия, да го очерни.”

Ду ит, брадърс!

Няма начин сред вашите приятели от деца да няма няколко, които попипват по някой и друг инструмент. А и колко пъти сте си говорили, че ако направите група, тя ще стане неминуемо хит сред метъл маниаците, понеже няма как – нали сте супер готини? Особено на оная снимка – дето гледате мега зло! Е, сега е моментът!

След като възродите идеята, задължително трябва да се съберете в кръчма, за да обсъдите подробностите! На тези сбирки винаги става ясно до каква степен е пораснал геният у всички вас. Желанието да се трудите над песните никне със секунди. Вдъхновението става титанично, макар конкретиката винаги да е малко мъглява. Често в тези случаи убягва една малка подробност, за която ще ви помогнем: Намерете за новата група някое невръстно музикантче, най-добре китаристче! То ще бъде един много полезен член на бандата поради следните причини:

1.) В тази група, все пак, някой трябва да умее и да свири;
2.) То ще поддържа профилите на групата, ще направи сайта й, ще общува с интересуващи се от вас интернетни плъхове и ще урежда участията;
3.) На участията ви ще привлича съучениците си и ще има кой да ви е видял поне веднъж;
4.) Ще бъде запознато с актуалното състояние на озвучаването в 21 в. Ще ви настройва процесорите и струните. Ще ви напътства какво да правите по време на саундчек;
5.) Ще ви обясни какво е саундчек;
6.) Няма да пие, с което няма да ощетява бюджета на групата съществено;
7.) Ще допринася значително за бюджета на групата, защото ще е щастливо да е в толкова велика група;
8.) Други.

Композиране

Два са основните методи на създаване на песни, които гарантират тотален успех! За да не се лутате излишно няколко десетки години, както направиха някои, преди да съществува ръководството, сега ние ще ви дадем подробно упътване – степ бай степ!

Единият начин е да научите прилично целия репертоар на METALLICA от периода 83 – 86! След това избирате един риф от някое от парчетата! Само един трябва да е рифът, защото хората обичат да слушат простички парчета, нали така!?! Знаете какво стана с MOTORHEAD и AC/DC, нали? А!!! Един риф и дооформяте с припев. Ако искате да подчертаете, че сте виртуози, разменете два тона от рифа! Титулярът – певец трябва да си интерпретира, както му текне (или тейкне беше, не помня…) и на припева да квичи на фалцет нещо, удобно за пригласяне от много фенове! От време на време трябва да включите в пеенето цели пасажи от оригиналното парче, защото хем да ви подсети за рифа, хем на публиката да й звукне нещо познато, та да се изкефи! Няма начин това да не сработи! Нова класика! Ако имате желание, да може да обявите на всеослушание, че вие, всъщност, сте модерна метъл формация трябва да направите и следното нещо: Нали се сещате оня риф на PANTERA – джъ-гъ-дъ джъ-гъ-дъ джъ-гъ-дъ джъ-гъ-дъ, дъгъджъ дъгъджъ дъгъджъ? А, точно същият! Включвате го на места във всички парчета и вече сте модерна банда! Вокалистът трябва хем да реве по блекърски, хем да има прилепови фалцети! Това също е много важно, защото то ще покаже, че сте зли, но пък и майстори!

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

За разлика от първата метода, втората позволява едно по-свободно интерпретиране на външните фактори. Знаете, че плагиатството е голям бич за музикалния бизнес. Затова, когато се вдъхновявате, трябва да ползвате не чак толкова популярни песни за своето изпълнение! Вие трябва да знаете да свирите следните не толкова известни парчета, на съответните ъндърграунд групи:

Smoke On The Water DEEP PURPLE
Balls To The Wall ACCEPT
Златния блус LED ZEPPELIN
Blackout SCORPIONS
Black Sabbath BLACK SABBATH
Seek & Destroy METALLICA
Steel Of The Night WHITESNAKE
Пясъчният човек влиза-Няма повече майки MEGADETH
Guns`n`Roses NOCK-NOCKING
Breaking The Law PINK FLOYD
Painkiller JUDAS PRIEST
Fear Of The Dark IRON MAIDEN
Kingdom Come MANOWAR
I Wanna Be Somеbody WASP
South Of Heaven SLAYER
Нямазначениекое AS/DS
Under Jolly Roger RUNNING WILD
Соджу-Фоджу RAINBOW
I Was Made For Loving You KISS
Orgasmathron SEPULTURA
Други НЯМА!

Това са парчетата, които все още никой не се е сетил да слуша по-задълбочено, камо ли да се вдъхновява от тях! Така изброените свободни за интерпретиране песни трябва да се свирят възможно най-близо до оригинала! Подходящо е да им се измисли текст на български, който обаче, да се изпява завалено, за да може припевите да се адаптират с оригиналния текст или негово фонетично подобие! Много е важно, когато записвате съответното ваше парче, да не поправяте грубите грешки, които правите по време на живия запис! Известно ви е, че студиата взимат пари за нищо работа и днес всеки може да си запише в хола. Така и направете! Запишете в хола! Оставете грешките за автентичност! Никой не може да запише толкова сложна ритмика в студио! Записвайте на касетофон! BATHORY три албума така направи… Събирате се в хола, удряте парчето на живо и каквото – такова! Ако в записа се появи „Наче, ко праите, ма бабе?”, още по-добре! Не е правено досега. Ако представяте така сътворените авторски песни или ги издадете в ЕР на CD-R, непременно добавяйте след всяко парче: „Измислено 1987 г.”! И дръжте строга дисциплина на малкия:

– Абе, това доста ми прилича на еди-кое-си парче!?!

– Да, наподобява, но нашето е измислено 1987 г., пич!

– Ми, чиче, пак си укъснял с не`кви години! Еди-кои-си са го измислили преди това.

– Може и така да е, малък дришльо, но тогава това не е влизало в България! Известно ли ти е т`ва? Нямаше нищо! Само Лили Иванова и аз.

– Пак се получава притеснително, `щото го записваме чак сега.

– Аре да млъкнеш, а? Или искаш да изхвърчиш от тая група?

Много добре си спомняте от учебниците по биология, химия, география и т. н. как откривателите са винаги двама, независимо един от друг, открили нещо си – единият някъде си, другият – в СССР. Е, с вашето си парче се е получило същото – открили сте го независимо от разни плагиати, но не сте имали поле за изява. Ако Вие вярвате, че парчето си е ваше, всички ще повярват! Дръжте на това до край!

Груповият пиар

Всеизвестен е фактът, че всеки български вокалист, ако ще и да реве като магаре, е брилянтен пиар! Така че, разчитайте на това! Когато решите да направите мега-спектакъл с пушеци и цветно осветление в някое мазе, оставете вокалиста на групата да напише няколко писма на новинарски интернет сайтове, за да разбере света за намеренията ви! Необходимо е съобщението да е дълго, с много емоционални обяснения за значимостта на авторската ви музика и още повече правописни грешки! Не се притеснявайте, че анонимните хейтъри ще се заяждат с вас по разни форумчета! Правописните грешки спомагат за неразбирането на текста, дразнят и така карат четящия да ви обърне повече внимание, да се съсредоточи върху значимостта на вашия гений и да запомни вашето име!

В случай, че някой от членовете на бандата отиде на екскурзия до Албания или Солун, непременно обявете европейско турне! Ако се докопате да свирите в някое румънско село по програма за развитие на регионите, проверете кои големи групи са свирили последните десет години в Румъния и обявете, че ще ги подгрявате на световното им турне! Всяко ваше появяване е ексклузивно, всяка разпивка – реюниън, всяко докосване на инструментите – турне! Анадъммо?

Клип

Бъдете хипстъри и снимайте клип с телефона си! Концертни кадри и пиянски сбирки, мазета и запустяли сгради – това са най-актуалните дестинации за клипиране! След това отидете в някое читалище! Ако там се появи човек с фотоапарат, който тежи над 5 кг., това е вашият шанс! Той ще ви монтира клипа! Вярно, ще ви земе някоя и друга стотинка, но пък ще ви дойде и на един концерт! Ще засенчите MTV със сигурност!

Заключение

Това е. Вие вече сте звезди!

П.П. Сходството с реални лица и събития е случайно. Изображенията са електронно синтезирани. Приликите с действителността са плод на дигитализацията на съвременния свят и усъвършенствуването на прогнозните и имитационни технологии.

Rock Thrashler
От наколко стотици концерти

Още от серията:

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит (Ръководство за джуджета, леприкони, минимои, пигмеи и др., посветени на рок културата §2)

За всички е ясно, че да мошиш е занимание себедоказващо, полезно и необходимо. Да блъскаш хора, когато си двуметров фитнес-инструктор, обаче, не е същността на мелето. Мошът е интелигентно занимание, изискващо внимателна подготовка и стабилен философски фундамент! И само същества без прекалена физическа подготовка довеждат това занятие до изкуство, абнормена естетика и свободолюбива практика.

Телесни дадености

Свободният от физическа подготовка мошър може да не е едър, но пък трябва да е набит! Изместеният център на масата към най-ниската възможна точка е предимство такова, че при срещата с различни препятствия, мошърът да се държи като нивеляшка и да не може да бъде катурнат. Затова, както и за да се промъква покрай по-големите препятствия, мошърът трябва да има тесен гръден кош! Кокалестите раменца са много удобни за атакуване на противниковите бъбреци и слабини.

Подготовка

Тръгвайки за мошърстване, мошърът трябва да си подсигури следните неща: тишърта, с който миналата седмица е ходил на фитнес в парка – така и така ще има потене, няма смисъл да се ползва шърт, който не излъчва достатъчно категорична миризма на мъжественост; ватено яке, което да може да си върже на кръста, за да прикрие мощния локомоторен апарат, а и да го пази от контузии; раница, пълна със стари чорапи, мек хляб, бурканче с пирони и пешкир. Така подготвената раница ще пази мошъра от нападение отзад и ще му дава преднина.

Реализация

Когато мошърът отиде да моши, той трябва много вниматено да прецени кога и как да започне това! Изключително подходящо е, ако забележи група от 40 килограмови тийнейджърки, мошърът да се постарае да ги разхвърля като кегли! За целта, след като е надянал така описания екип, мошърът трябва да докосне с пръсти рамената на прилежащите им ръце, да издигне високо лакът, докато очите му се насълзят от аромата на гранясал тестостерон в лека заливка от естери на D-холестерол и пикочна киселина и да се засили към съответните! В крайна сметка, не се сещам за нещо по-мъжествено от това да разбиеш мутрата на тийнейджърка с лакът.

Как да правим пого

Друга важна техника за мошъра е да си отвори съркълче посредством разблъскванета на хората с раница, от която дрънчат стъкла и пирони, след което да издърпа за ръцете най-дребничките хора от публиката, за да ги кани в моша! Трябва бързо да натърти най-много дребосъци, защото бързо след това в забавлението ще се включат и други навлеци! Тогава рязко трябва да смени тактиката! Да започне да следва някой едряк и да доспъва хората, блъснати от него! При всеки удобен случай трябва да го поздравява с „дай пет” и да се хили заговорнически, докато забива раменца в случайно попаднали наоколо бъбреци и тестиси!

Истинският мошър трябва да е като булдозер на бунище!

Между песните мошърът вдига високо ръце, за да осигури свободен плацдарм за следващото мошене посредством химическа атака от скунксов калибър! В случай, че нещата се изродят на миролюбив съркъл-пит, мошърът трябва да използва този момент, за да избърше челото си в коремите на танцуващите, движейки се, разбира се, обратно на тълпата!

Мошърът трябва да моши безразборно, но винаги трябва да търси сметка на хората, които го настъпват или пък му блъскат раницата твърде силно на лична основа! Особено ако са дребни момичета! Важно е изразеното възмущение да се отправи към погледа на виновника, примесено със 2 ml. слюнка с аромат на двестаграмка и 3 ml. стичаща се от носа пот! Това премахва напълно езиковата бариера.

Мошърът напуска концерт само с високо вдигнати ръце и олюлявайки се така, че да отърка най-много кир у околните! Това неимоверно ускорява евакуацията.

Rock Thrashler

Още: Как да напишем концертен репортаж

Как да напишем концертен репортаж (Ръководство за напреднали и лаици в употребата на рок културата §1)

При отпочването на всеки репортаж, ключовият труден момент е встъплението. Понеже Вие не трябва да се обременявате с някаква предварителна информация, защото това би застрашило свободата на неграмотност, много подходящо за всеки един репортаж е да започнете с метеорологичната обстановка! Жега, студ, мрачно или кално, всяка обстановка е подходяща. Ловко може да се вметнат разсъждения за тегобите на съответната община, в борбата й за спокоен живот на концертопосетителите… Ако вече сте изчерпали годишните времена за един-два месеца, оригинално може да вмъкнете информация за фазите на луната, динамичното й състояние и кореспонденцията й с облачността, което е висш пилотаж в музикалния репортаж, заради тънката венерина нотка, която се придава. При по-лаическите писания е възможно директно да копнете вчерашната прогноза за времето и да я разбъркате с произволен набор от чувствени епитети в стил биТиВи!

След като вече сте разкършили интелектуални мощи и сте почувствали прилива на вдъхновение, идва важният момент, да изразите неизразимото: До каква степен организаторът представлява съвършенството на вселената в нейното съзвучие с природата, астрономията, математиката и всепоглъщащата, всемирна учтивост. За невероятните успехи на съответния може да се изпише енциклопедия, но Вие може да се ограничите обемно, все пак… Необходимо, но недостатъчно е да споменете абсолютната точност и тоталния комфорт на посетителите, осигурен от промоутъра. В случаите, когато закъснението прехвърли психологическата граница от три часа, бегло споменете за незначително забавяне и направете артистично отклонение възпяващо състоянието на митниците ни, пътната настилка на републиканската пътна мрежа, апокалиптичните атмосферни условия и липсата на синхронизация на сфетофарите. Ако успеете да убедите читателя, че са Ви занесли на ръце до безплатния бар, може спокойно да продължите нататък.

Смисълът на съществуването на съвременната рок-журналистиката е в съставянето на списъци с песни и производството на портрети на музиканти! Запомнете това и си осигурете сетлистовете на хедлайнера и на една от подгряващите групи. Това ще докаже по неоспорим начин, че Вие все пак сте присъствали на събитието и следователно, каквото и да напишете, то ще е абсолютно достоверно.

След като вече сте си подсигурили сетлистове от достоверен източник, спокойно може да пренебрегнете първата подгряваща група! Достатъчно е да напишете, че те са се представили както винаги. И че как винаги се представят е всеизвестно и няма да отегчавате с описание.

Как да напишем концертен репортаж

След като вече сте си подсигурили сетлистове от достоверен източник, няма никакво значение какво всъщност ще изсвирят групите по време на концерта. Ако сте решили да опишете група, освен хедлайнера, за целта не бива да използвате повече от едно изречение! За да не се затваряте в рамките на понятия, условности и в крайна сметка, в тесногръдие, много удобно за описване на концерта е да напишете как всъщност се чувства и реагира публиката! Препоръчителни са фразите:

„Публиката полудя…“
„Всички се взривихме от кеф!“
„Мощният организъм ни запрати в масова неудържима полюция!“ и т. н.!

Която и от групите да описвате, никога по никакъв начин не бива да споменавате какъв стил музика правят или да давате някакви подробности за това, какво представлява музицирането им! Споменаването на стил би хвърлило сянка на съмнение, че някой фен може да не се е изкефил максимално. Факт, който е недопустим да се случи на концерт, който Вие отразявате! Визуализирайте разказа си абстрактно! Споменавайте само очебийности от това, което сте видели! А най-добре не се разпростирайте извън това, как многомилионната публика се е изкефила! Относно броя на феновете, проверете какъв е капацитетът на клуба/залата, умножете така добитото число по три и го изпляскайте в репортажа си, за да може да забиете по шамар на тези, които са си позволили да не посетят грандиозния спектакъл!

Знайте, че последното заглавие от списъка с песни е изпълнено на бис и на него публиката вече… абе изкефила се е повече от максимално! Масова истерия, интерпретираща текста, факелни шевствия и припадащи девойки…

Тук идва следващия деликатен момент – как да излезем от тази приказка-шедьовър по някакъв смислен начин? Не мъчете читателя с агония! „Това беше“ е една подходяща, гениална фраза, която дори може да се пренебрегне. Добавете как следващия път, вероятно ще е десет пъти по-добре, но само на тези, които вече са видяли това представление. Додраскайте тънък биографичен акцент от битието си: Дали ще спите в блаженство, ще се скитате по мрачния свят или ще се напиете в компанията на фронтмена – няма значение! Важното е да стане ясно, че и вие сте значимо човешко същество!

Rock Thrashler

Back in the U.S.S.R., II част, Киев, Carpathian Alliance Metal Festival

Киев е столица на независима Украйна от момента на разпадане на Съветския съюз през 1991 г. Той е най-големият и важен град в Украйна, с площ от 871 кв. км. и население близо 3 милиона. Разположен по протежение на мощна водна артерия – река Днепър, покриваща неговите най-привлекателните и живописни брегове. Речното пристанище е построено през 1897 г. В момента, между бреговете на Киев курсира воден трамвай, осъществяват се обиколки за разглеждане на забележителности, както и осигурява транспорт на стоки със специален воден транспорт.

Киев

Историята на Киев датира от V век, когато от обикновено село се превръща в център на древната област. Най-ранното споменаване на Киев е от 860 година, а в началото на XII век градът става официална столица на Киевска Рус. По време на татаро-монголските нападения Киев е бил почти изцяло разрушен. От 1362 до 1653 Киев принадлежали ту на Литва, ту на Полша, а през 1654 г. става част от Русия.

В самия Киев има четири летища, две от които са международни – Бориспол и Жуляни. Тъй като ние летяхме от Одеса до Бориспол ще дам няколко варианта за придвижване от летището, което се намира на 30 километра до столицата.

Днепър

Днепър

Най-лесният начин за пътуване от летище Бориспол до Киев е директният автобус Skybus. Автобусът тръгва от самото летище, минава през метростанция „Харков“, а крайната спирка е жп гара „Юг“. До самата жп гара има метростанция. Пътуването отнема 1 час. Билетът струва 2 € или 50 гривни, можете да си купите билет от шофьора или он-лайн. Интервал на движение: 15 минути всеки ден и 45 минути през нощта.

Алтернатива на Skybus е градска маршрутка 322, чиято крайна спирка е жп гара „Юг“. Цената е 60 UAH, малко над 2€, интервал на движение: 20-40 минути.

Ето един полезен сайт за любителите на самостоятелни пътувания http://livetrips.by/fromto

Препоръчително е да си направите застраховка за времето, през което ще бъдете извън България. За шматки, които се сещат за това в последния момент, когато всички офиси са затворени, този линк е добра алтернатива – онлайн застраховане.

Докато в Одеса се използва предимно руски език, тук ситуацията е различна. Табелките са на украински, населението говори почти само украински, ако използват руски, то е някаква смесица от двата езика, след достатъчно слушане прихванах някои разлики и макар трудно, определено ги разбирах.

Воден трамвай в Киев
Транспорт
Днес в Киев работи добре изградена мрежа на обществения транспорт. Придвижването в града става с помощта на метро, тролейбуси, трамваи, автобуси, маршрутни таксита, таксита, фурникульор, воден транспорт.

Киевското метро отворя врати през 1960 г. Сега то е най-бързият начин на транспорт в Киев. Има три лъча, които пресичат десет области, като общата дължина на линиите на метрото е около 65 км. Станция „Арсеналная“ е на дълбочина от 105.5 метра и е най-дълбоката в Европа. Цената на билета  е 4 гривни, използват се жетони, които могат да бъдат закупени на касите и от машини, разположени в метростанциите.

Киевският трамвай е пуснат в експлоатация през 1892 г. и е първият в Руската империя. Цената на едно пътуване с трамвай е 3 гривни. Цената на билета в тролейбуса е същата. Билети могат да бъдат закупени от водача, в павилионите на автобусните спирки и от контролата в превозното средство. Билетът, дори и закупен от кондукторите в транспортното средство, задължително трябва да се перфорира.

Градската електричка – http://urbanrail.kiev.ua/

Цената на билета за маршрутно такси варира от 3 до 5 грн.

Най-необикновеното транспортно средство е Киевския фурникульор. В Руската империя е втори след одеския, построен през 1905 г., дължината му е 200 мерта и свързва Подолски с Михайловски площад. Вагончетата тръгват на всеки 7 минути, времето за пътуване е 3 минути, цена на билет – 3 гривни. В Украйна се превърнах в сериен преследвач на фурникульори, за нещастие всички бяха затворени за ремонт. Последните новини от нашенско Велико Търново са, че е пуснато в движение подобно транспортно съоръжение, тъй че – столице стара, чакай ме.

Какво видяхме в Киев за eдин ден и две половинки
След слънчевата, весела, изкусителна Одеса, е ред на сериозният старец Киев. Тъй като в късен следобед се придвижвахме до зоната на Carpathian Alliance Metal Festival Open Air, денят ни бе разделен на две. Сутрин, след няколко дози кафе (украинското кафе не е най-доброто), потегляхме на разходка из града, вечер бегом към парк „Дружбы народов“. Доста уморително е да сме по 16 часа на крак. Но всичко видяно си заслужаваше болките в краката, умората и недоспиването. Хостелът ни бе близо до спирка на метрото, така че се придвижвахме лесно и бързо до всяка набелязана точка на града.

Първият ден е отделен за Киево-Печерская лавра, която е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство.

Всъщност, мислехме, че разходката не ще да е толкова продължителна, но когато прекрачихме вратата, вече знаех – няколко часа не ни мърдат, напук на адските горещини, които ни съпровождаха през едноседмичния престой в Украйна.

Та, този православен храм е уникален манастирски комплекс, който е без аналог в света. Това е първият манастир на територията на Киевска Рус и е построен през 11 век. Лаврата (в превод – Улица) е като малък град в сърцето на Киев, има четиринадесет православни църкви, манастир, седем музея, там е била една от първите в Русия типография.

В продължение на векове манастирският комплекс е подложен на нападения и атаки, на няколко пъти е разрушаван, но е възстановяван отново и отново. В пожар през 1718 г. манастирската библиотека и много документи са били унищожени.

Родина Мать - гледка от Киево печерската лавра

Родина Мать – гледка от Киево печерская лавра

Киево-Печерская лавра е разделена на Верхная и Нижная. Горната част е историко-културен комплекс, а Долната е действащ мъжки манастир, като към нея прилежат пещери, едната с  дължина 313 м, другата – 293 м. Тези пещери са огромни и имат обширна система от подземни тунели, които се намират под водите на Днепър, и дори се свързват с манастири от околните градове.

Но най-ценните съкровища на Лаврата са под земята, на дълбочина от пет до петнадесет метра, там преди почти хиляда години се установява основателя на манастира монах Антоний. Килиите се намират в подземни пещери, където монасите прекарвали живота си в молитви, там са поставени мощите на 123 светци, това е и гробница на много княжески и благородни семейства, и  легендарни фигури като Иля Муромец, монахът Нестор Летописец (историк от Киевска Рус, известен като автор на „Начална руска летопис“) и  руският държавник Пьотър Столипин.

Има и няколко глави, от които изтича смирна в съдове и тя се смята за много лечебна. Когато съветските власти правят от манастира музей (1917 по 1988 г), тези глави са престанали пускат смирна, но веднага след като манастирът отново започна да функционира,течът от зъбите на главите се подновява. Доста зловещо звучи, нали. Така и изглеждаше, докато преминавахме из тесните подземни тунели с наредени мощи в ковчези, осветени едва, едва от бавно изгарящи свещи. И сега ме побиват тръпки и чувствам леден полъх в душата.

Втори жарък ден в украинската столица. С пристигането ни предния ден заявих – никога повече няма да стъпя тук. От летището хванахме Skybus и след половин час прекаран в него, станах свидетелка на бойния женски украински характер. Тъй като шофьорът нещо се беше замотал и с тръгването от летището, и със спирането по пътя, бесните украинки малко време го изтраяха и бързо въведоха ред в намеренията му. С пристигането на жп гарата търсиме ориентир към метрото. Питай тук, питай там, накрая се спускаме към станцията. Е такова огромно , наистина Огромно количество струпан народ в подножието на ескалатора не съм виждала в ни едно европейско метро. Хиляди, стотици, десетки бързащи люде, дали защото бе края на работния ден, но гледката ми докара тотален дискомфорт и моментно желание за боди сърфинг. Разгеле, мятаме се в мотрисата и на момента ставаме обект на внимание. Е, нормално е, с раниците на гърба сме сладка примамка, алчните шавливи ръце на украинските джебчии неустоимо се приближават, забелязвам как двама ни заграждат и дебна чантата с фотоапарата, която виси на рамото на Йосиф. Единият момък протягайки лежерно ръка към капака й бе възнаграден с ръгане в ребрата от моя страна и рязко се оттегли намусено. Другият пък насочи интерес към моята раница – оставих го да се мъчи, мисия невъзможна се оказа за дръгливата смрад. Мамка му, какво търся аз в този ад. Е, това беше единствения неприятен инцидент през целия ни престой в Киев, но бе достатъчен, за да решим всички документи и фотоапарат да не излезнат три дни от хостела. Имахме и още едно преживяване с прословутите измамници, но то бе по-скоро забавно, и в създалата се ситуация съвсем умишлено се оставихме в ръцете на младежа, може би защото бе доста симпатичен, може би от скрито желание да преживеем момент, за който само сме чели, или гледали по интересните серии „Измамен град“.

Майдан Незалежности - хероям сала

Майдан Незалежности

Хостелът ни е в спокоен район, блокчетата имат вътрешен двор с маса, пейки, където чичаците и младежите се събират на приказки и дружно посръбване.

Тук за всичко ти искат пари, в един период (след като се нанизахме кат хайдушки шиш на един дребен измамник), ако ни заговореше някой с предложение за помощ, ние се правехме на ударени и прибягвахме до услугите единствено на полицаи или военни. И въпреки всичко, градът започна да ми харесва все повече и повече, дотолкова, че да си правя сметки някой ден… отново.

Магазините са добре заредени, впечатление прави, че нито един продавач не подава стоката в ръцете на клиента преди да е платена, явно много са попарени от операцията „гепи и бегай“. Впечатление правят сервитьорките и тук, и най-вече в Одеса. Всички са младички, нагиздени в униформи, в тях няма нищо вулгарно, няма силен грим, няма къси поли, от които да стърчат бузи, няма дълбоки деколтета, не остава вкусът на Червените фенери – може би за жалост на мъжете – ни очи пълни, ни ръце. В супермаркетите и хранителните магазини положението е същото.

Тази сутрин е ред на Майданата. След всички събития, на които станахме дистанционни свидетели преди няколко години, тази дестинация е неизбежна. От Майдан Незалежности пресичме главната киевска улица „Кращатик“ и изкачваме едно баирче (не знам дали това е градът на стоте църкви, но определено е паланката на баирите, ох), достигаме до поредния църковен комплекс „София Киевска“.

Софийският собор е паметник на християнството, пазещо духа на древна Русия. Света София е уникална архитектурна структура от единадесети век, вписана в списъка на ЮНЕСКО.

Минаваме Софийская площадь и паметника на Богдан Хмельницкий, паметникът на княгиня Олга. Легендарният предводител на украинското въстание срещу полското подтисничество Богдан Хмельницкий в Русия и Украйна е смятан за национален герой, за Полша е предател (За поляците и генерал Йосиф Гурко е „военен престъпник“, за нас е освободител – бел.ред.).

Обвиняван е от евреите, че е избил стотици хиляди  при казашкото въстание срещу Полша през 17 в. Според някои източници през 1645 г. те информирали за таен военен договор между Хмелницки и кримските татари срещу Реч Посполита. Заповядано е имението му да се превземе и по време на нападението, жена му е била отвлечена, а по-малкият му син е смъртно ранен. След тези събития, Хмелницки таи ужасна омраза срещу поляците и евреитеко полският крал бе заинтересован да реши по справедлив начин имотните проблеми на шляхтича Хмелницки, може би Киев все още щеше да си бъде в полско-литовската държава – бел.ред.).

Украинската казашка революция води до създаването на национална държава, част от която  просъществува като автономна в състава на Руската империя до началото на 80-те години на 17 в.

Продължавайки по улицата достигаме до… какво… изненада ли, неее… „Михайловский золотоверхий собор“, основан през основан в 1108 г от внука на Ярослав Мъдри.

Погледнете за каква пищност става въпрос
Следва сградата на  Филхармонията, която се намира в парк „Крещатий“. Кукленият театър  се помещава в прекрасна романтична сграда, пред която има езерце с пеещ фонтан, скулптори на познати и обичани приказни герои. Можех само да седя на пейката и да си скубя косите, че не е сезон.

И продължавайки разходката из парка попадаме на Музея на водата. Пред него има опашка, влизат групи от десетина човека, има гид, който ни развежда из музея. Нищо особено, всъщност, но виждам как хората правят от нищо нещо. И го правят така, че на посетителите, дори и на децата, да се задържи вниманието,и хем да е забавно, хем образователно –  чрез експерименти, или аквариум с риби, или с най-голямата работеща тоалетна. Всеки намира удоволствие в разходката.

Експозицията се намира под земята, до нея се спускаме с асансьор. Гидът ни разказва  как старият Киев е снабдяван с вода, историята на първата система за водоснабдяване, научаваме стъпките за почистване на речната вода, преди тя да попадне във водопровода. В открит аквариум плават рибоци, когато поднесем пръст над водата, те веднага го засмукват, голяма игра падна с тях. Играхме си и с водни мехури, абе, детска радост. Входът е 40 гривни.

Музей на водата

Музей на водата

Продължаваме да вървим и достигаме „Чертов мост“, може би е наречен така, тъй като в миналото е станал съучастник в множество самоубийства, а сега е наречен за мост на влюбените – катинар връз катинара, панделка до панделка, ужас (във всеки голям град вече са нарочени такива мостове, става клиширана мода, чак вече досадна гледка).

Ако обичате височините, екстремните преживявания може да прелетите над Днепър с въздушен тролей🙂

И шаг след шага достигаме малкия стадион „Динамо“

Много искам да видя Мариинский дворец, който се намира в съседство на Върховната Рада. Нооо, затворен е за ремонт. Вече ми се реве, какво ли работи, по дяволите. Като квартална клюкарка заничам през всяка отворила се дупчица, белким зърна нещо, е, не оставам разочарована. Дворецът е строен по заръка на дъщерята на Петър I -императрица Елисавета от любимия й архитект Бартоломео Растрели. Завършен е през 1752 г. През лятото на 2015 г. кабинета на министрите на Украйна е отделил 100 милиона гривни за реконструкцията на двореца. И пишейки днес, се замислям върху последното разпродаване на държавни имоти на безценица – царските конюшни. Сгради, които ако бяха реставрирани, биха показали и запазили частица от нашата история. А сега, сега може би ще изникне поредното стъклено модерно безумие. И какво ще остане за вас, за нас, за децата ни, за гостите на София?


Време е вече да поседнем в марининския парк и да смелим всичко видяно и преживяно за деня.

Охо Бохо

Охо Бохо

Пийваме разхладителни коктейли от количките, които присъстват във всеки парк с дузини. Страхотно и удобно въведение, мисля си за подобен бизнес в София:) Но е време да се прибираме към хостела, очаква ни втората вечер на Carpathian Alliance Metal Festival Open Air.

Третият ден решаваме, че ще пропуснем последната вечер от фестивала, едно, че сутринта рано отлитаме за Беларус, и второ не ни се занимава с галимацията с нощно прибиране. За пръв път имаме цял един ден за гуляй по прашните улици. Ще посетим „Музея на тоалетната“, ще се разходим по Андреевсия спуск, ще зърнем Андреевската църква, ще поседим край Днепър, ще пием пиво в дворчето до хостела.

Музей на история на тоалетната

Незалежная

„Музея на тоалетната“ e малък и необикновен музей, но за сметка това пълен с експонати. Намира се, естествено, на върха на поредния баир. Билетът е 35 гривни, в цената е включен екскурзовод. Тук може да се проследи историята на развитието на цивилизацията, чрез усъвършенствуването на Тоалетната. Самият Леонардо да Винчи е работил и мъдрувал върху подобряването на кабинката за облекчаване на нуждите човешки. Експонатите в музея проследяват развитието на нужника през епохите, интересно е да се запознаем с отношението на хората към санитарията през годините. Замислям се, как след няколко изпити бири, хората се връщат към първобитните тоалетни (особено често наблюдавана гледка по време на фестивали).

В древен Рим, например, са изграждали тоалетни стаи. В тези стаи се събирали знатните особи на разговори или да обсъждат сериозни държавни дела.  Често, в такива стаи, всеки е имал лична седалка. Проблем, обаче, са студените камъни, затова преди такива „срещи“ се изпращали роби, които затопляли „заседателния стол“.  Урината била като „течно злато“ за римляните. Те я събирали от обществените тоалетни и я продавали на пазара заради амоняка (казват, че са я консумирали, но дори не искам да си го представям). Веспасиан въвежда данък урина. Излизаме си с усмивки на лицата, от толкова тоалетни истории, е нужно спешно да намерим клекало.

Андреевский спуск в Киев е главна историческа магистрала, която свързва центъра на Верхний (Стария) град с Нижний (Подола). Цялата улица е един исторически паметник, тук в почти всяка къща в някаква част от времето е живяла историческа личност.

Карта Андреевского спуска
Магазини и ресторанти, художествени галерии и музеи, театри… се редуват в продължение на цялата улица. Тук е музеят на Булгаков, който е смятал Киев за най-красив град в света. И донякъде съм съгласна с него, но само донякъде. Явно е бил доста влюбчива натура, жени се три пъти, и всяка една дама на сърцето му, се превръща в прототип в  произведенията му. Беше ми интересно да разбера, че Булгаков в период от живота си е бил зависим от морфина и не сядал да пише, преди да вземе доза от него. Умира сравнително млад и в Москва плъзват слухове, че болестта на писателя е предизвикана от окултните му занимания и в следствие на отношенията му с нечисти сили, Булгаков плаща за това със своето здраве. Друга версия гласи, че в последните си години отново се връща към морфина, който го вкарва в гроба. През този период, съпругата му записва най-новата версия на романа Майстора и Маргарита“ под диктовка на писателя. Следи от морфин са открити по страниците на ръкописа, години след неговата смърт .

Официалната причина за смъртта на Булгаков е хипертонична нефросклероза.

И не забравяйте – Булгаков не е само „Майсторът и Маргарита“ (Ако искате да разберете повече за киевския период на Булгаков, препоръчвам „Бялата гвардия“ и пиесата „Дните на Турбини“, там е описан и Андреевския спуск през 1918 г. – бел. ред.).

Мятаме по едно око и няколко фотоса на замъка Ричард Лъвското сърце. Всъщност, кралят никога не е стъпвал в Киев. Къщата получава своето име заради приликата със стар британски замък, построен в готически стил. Фасадите на замъка са украсени със същите архитектурни елементи, както в Средновековието са украсявали замъци и крепости – кули, назъбени върхове на стените. През годините на своето съществуване, мистични легенди витаят около името му. Никой от собствениците не остава в тази къща за повече от няколко месеца. Хората се оплакват от ужасни звуци, вой през нощта, и врати, които се отварят сами, силуети в прозорците. За съжаление, мистерията около тъмните сили обладали къщата е разкрита. Във вентилацията са намерени черупки от яйца, а в стените били скрити празни стъклени бутилки. Оказва се, че е работа на работниците, които построили къщата. Баш майсторите си отмъстили, след като не получили пълното си възнаграждение. И въпреки, че причината за странните шумове е изяснена, къщата все още стои празна.

В музея „Одной Улицы“ са изложени лични вещи и художествени работи на бивши стопани на дома.

На върха на улицата е построена Андреевската църква, отново архитект е Растрели, а поръчител е императрица Елисавета. Строежът продължава 1747-1762 г. Включена в „100 чудеса на света“, публикувана в Германия през 2002 година. Църквата все още няма камбани, защото според легендата, звукът на камбаните ще събуди Днепър и водата ще залее Киев.

Следващата спирка е речната гара. Прекрасно място за купон, за разходка с корабче, или просто за релакс. пълно е със заведения, хора пушещи наргилета и наслаждаващи се на водите на Днепър. В близката далечина се вижда църквата „Свети Николай“, която се намира връз водата.

Carpathian Alliance Metal Festival Open Air 2016

За пръв път тази година фестивалът се провежда в Парк „Дружбы народов“, г. Киев, датите са 29-31 юли 2016 года.

Carpathian Alliance Metal Festival  е екстремен музикален фестивал, който няколко поредни години се провежда на хълмовете на украинските Карпати и обхваща FOLK, PAGAN, VIKING, BLACK METAL музикални стилове. Участниците тази година са: Blind Guardian (GER), Ensiferum (FIN), Sólstafir (ISL), Primordial (IRL), Rotting Christ (GRС), Unlight (GER), Cemetery of Scream (POL), Steignyr (ESP), Voltumna (ITA), MartYriuM (MLT), Infected (UKR), Scarleth (UKR), Mortuorial Eclipse (ARG), Incarnal (POL), Rajfajh (RUS), Exegutor (BEL), Altair (ITA), The Prowlers (ITA).  Negură Bunget (ROU) и Finsterforst (GER) отпаднаха в последния момент от програмата. Едните уж не ги пуснали да преминат границите, другите и аз не разбрах защо липсваха на сцената. Както и да е, за мен имаше две групи на този фест – Sólstafir и Primordial. И двете се представиха блестящо, магични Sólstafir, убийствени Primordial.

Достигането до зоната на фестивала е лесно, една станция с метрото, после маршрутка и малко пешеходция. Но връщането е зор. Поради късното приключване на мероприятието, градският транспорт отдавна спи и единственият начин за придвижване е с такси. Пред входа на феста са се наредили украинските бакшиши и първият ни иска 200 гривни (около 14 лева бг пара). „Знаете ли колко е далече хостелът ви – 20 километра“. Явно в Киев това е репликата на таксиджиите – 20 км , 200 гривни, ако има кой да им се хване. Продължаваме към друга групичка таксиджии – започват да се надвикват – ние ще ви вземем по-евтино, ще ви извозим за 250 гривни. Забавляваме се, юнаци. Изкачвайки се до спирката, която се намира на моста, си повикваме такси. В Украйна хубавото е това, че операторът веднага казва сумата (в случая е 56 гривни – около 4 лева бг пара), която трябва да се плати. Също така се получава смс с номера на атомобила, цвета и модела. Шофьорите никога не искат допълнително пари, взимат точно толкова, колкото са сметнали операторите. След като са приели поръчката я предават на водача, който връща обаждане, за доуточняване къде се намира пасажера. Дълга и широка. Първата нощ попаднахме на украиноговорящ, комуникацията бе сведена до нула и в крайна сметка останахме без превоз. Разгеле мина закъсняла маршрутка, която заедно с още една двойка ни закара до цивилизацията, откъдето придвижването бе лесно. Като време, обаче, ни отне около час и половина, отделно, че особено за чужденци е малко страшно да се замръкне в град, който не се слави с безопасността си. Повечето таксита нямат маркировки, нямат апарати. Решението е – покупка на карта за телефон за няколко лева, и въртиш, ли въртиш шайбата, че и интернет може да се ползва. Цената за минутка разговор с бг карта е 7 лева, с получаването на телефонната сметка печелите бонус – примка за бесене.

Събитието се провежда на брега на река Днепър, в близост има плажове, спортни съоръжения, хотели. място за отдих и спорт на киевчани. Мястото е оградено с огради, на 20 метра в продължението й са поставени прожектори и крюта, които да следят за авантаджии.

Влизането е безпроблемно, няма чакане, няма огромна опашка. Ние се възползвахме от специално предложение – депозит, на стойност 1200 грн. (около 80 лева), срещу който получаваме фестивални пари (1200) в курс едно към едно и тридневен достъп до фестивала. С тези хартийки може да се пазарува всичко в зоната на фестивала – храна, напитки, мърч, билет не се закупува. Ние сме ок, тъй като присъствахме само на първите два дена, използвахме две влизания. Но за хората, които са на палатки, си е голям чеп, тъй като нямат право да вкарват нито храна, нито напитки. А три денонощия да се изхранваш само там не е оферта. Храната е в изобилие, скари, супи, шишове, мариновани зеленчуци – красота и вкуснотия. Обаче, за стандарта на украинците бе прекалено скъпа, както и напитките.

Гривните за тридневния билет ни дават право на десет влизания. Хартията им е кофти, и те започват да се разпадат още на следващия ден.

Билетите за десет влизания в рамките на трите фестивални дни са от 300 грн. (промоционали и равняващи се на двадесетина лева) до 600 грн. (ден преди фестивала и равняващи се на малко над 40 лева). За съжаление тази година организаторът е заложил на по-комерсиални групи, разбираемо е, трябва да се избиват разходите. Все още се сещам с болка в сърцето за изданието от 2014 година, убийствен лайнъп, за съжаление и граждански размирици в Киев, което ни спря от посещениете му.
Сцената е огромна, наистина огромна. Звукът е добър, но за щастие, аз не съм капацитет, тъй че, претенция нямам, и в доста случаи не се превръщам в следконцертно мрънкало.

Тоалетните са чисти, има тоалетна хартия във всяка, не видях някой да пикае около кабинките. Хората пазеха чисто, чинно изхвърляха боклуците в местата определени за това. Поляната пред сцената не бе покрита с пластмасови чаши, силно впечатление ми направи това, ей, че всички сме ставали свидетели на следконцертна свинщина.

Липсата на масово татуирани хора също прави впечатлък. Приятни хора, добре уреден фестивал, прекрасен Киев.

И снимки от организаторите

Solstafir

снимка: Georgy Lazurenko

 

Спасибо, друзья, айде чао.

 

 

 

 

 

 

Back to USSR, Одеса

Времето прекарано в избиране на дестинация, установяването на маршрут, търсенето на хотели, дебненето за евтини полети, закупуването на билети, а после сладостта да виждаш как мечтата става реалност, ето тази тръпка ме държи, напук на всички кофти моменти. Да пътуваш с хубав човек е добре, ако не – с каквото е налице. Обичам пълненето на раницата и трепета за досег с нещо непознато. Обичам да рисувам с пръст по атласа и спомените от извървеният път. Искам да обиколя земята, а после да ви махна от Марс.

Днешният свят прави това лесно, достъпно и възможно.

odessa

Информация за Одеса – транспорт, ресторанти, музеи – може да намерите тук: http://citycard.travel/odessa-ru.

Преди да тръгнете на път проверете задграничния си паспорт – нужно е да е валиден 6 месеца преди да влезнете в дадената страна, информирайте се дали ви е нужна виза, снабдете се с лекарства от първа необходимост, купете си пътеводител, изришкайте гардероба – за лятото памучните и ленени дрешки вършат чудеса, а удобните и разработени обувки са гарант, че целодневното ходене няма да е проблем.

Преди да предприемете пътуване до Украйна (или друга държава) е добра идея да се регистрирате на сайта на МВнР в рубриката “Пътувам за …”, или в българските дипломатически представителства, като посочите периода и мястото на пребиваване и оставите телефон за връзка. Така ще можете да получавате актуална информация за обстановката в страната. Препоръчително е преди посещението в страната да имате записани дежурните телефони на консулска служба Киев и Одеса.

И, те така, на добър път.

Накъде да поемем?

Накъде да поемем?

Тази година, за разлика от предишните, решихме вместо кратка почивка свързана с датите на определен фестивал, да си дадем повече време за разглеждане. Музиката днес е оставена малко на заден план. Няма голямо лутане в избора – фестивалът е Carpathian Alliance Metal Festival Open Air, който тази година се провежда в набережието на Киев. Мероприятието не блести с особено интересен лайнъп, но за сметка на това Украйна ни привлича като магнит. Всеки, който чуе накъде потегляме реагира – луди ли сте, там има война, опасно е, какво толкова ще гледате. Тате казва – пазете се, Киев е столица на джебчиите, Одеса на измамниците. Така и така ще бъдем в тази част на света, защо да не отскочим и до Беларус. Удължаваме с една седмица пътуването, няколко дни прекарани в комунистическата страна, през които ще обиколим Минск, Гомел, Мозир. За тази държава са необходими визи, които се издават лесно и бързо. Необходимо е да си издействате покана, каквато ние получихме от хотела в Гомел, след като направихме резервация за пет нощувки.

http://bulgaria.mfa.gov.by/bg/consular_issues/visas/cc611f94d738cb97.html

И така, днес с изминати над 4500 километра, няколко полета, смяна на автобуси и влакчета, две държави и пет града, потопили се в одеското Черно море, докоснали реките Днепър, Припят, Свислоч и Сож се прибираме изпълнени с много впечатления, интересни преживявания и заредени с емоции. Установявам за себе си, колко по-интересни са некомерсиалните държави и колко изпълнени са тези две седмици прекарани в тях.

ЖП Гара

ЖП Гара

Тръгваме от Варна привечер, първа спирка – друг черноморски град – Одеса. До Одеса може да се стигне със самолет, ферибот и автобус. Избираме най-евтиния вариант – използваме услугите на https://ecolines.net/bg/bg. Билетът от Варна до Одеса е на стойност 66 лева в една посока на човек, през летния сезон автобусите тръгват от варненската автогара в 19.30 часа, пътуват вторник, четвъртък, събота и неделя, като пътят се взима за 15-16 часа. Минават се няколко граници, така че този час е примерен. Автобусите са удобни и модерни, има тоалетна, таблети, wi-fi, продават кафенце, има контакти, в които може да се включи зарядно например, присъства всичко необходимо, за да бъде леко и приятно пътуването. Е, освен нафта.

За пръв път на българо-румънския пропусквателен пункт Кардам чакаме около час и половина, за сметка на това на молдовско-украинската граница (Рени) минаваме като на парад. След всичко изчетено по темата се бях подготвила за няколкочасово висене, проверка на багаж и пълно разкостване – нямаше такова нещо, явно ударихме среднощна шестица от митничарското тото. Смешното е, че на молдовска земя изминаваме няколко километра и пребиваваме минути. Път, останал като наследство от бившия СССР, свързващ някога двете бивши руски републики – Украйна и Молдова, и който за съжаление не може да се избегне. Километрите до Одеса, ако не бяха толкова много, бих извървяла пеш, през няколко секунди политаме към тавана на автобуса и току що приземили се на седалката излитаме отново. Пътят е повече от кошмарен – ями, трапове, дълбоки дупки, изронен асфалт – осъзнавам, че българите, за някои ситуации сме станали изнежени, взискателни мрънкачи. Вече му се вижда края на пътуването, когато автобусът внезапно спира. Свършила нафтата. Е, кат нямат акъл – ще чакаме, слънцето пече, температурата се покачва, муш

Екатерина Велика

Екатерина Велика

ици бръмчат, а ние се крием в сянката на автобуса. На двадесетина метра от нас продават дини, единият шофьор купува огромна любеница и ни я оставя – да се разхлаждаме. Около нея се събират пасажерите, повечето от които са младежи и започва опознаване и весели разговори. По-сладка диня не съм яла от години, хората сами си ги отглеждат и малко ми става мъчно, че селското ни стопанство е напълно унищожено, че сортовете са загубени и че ни се налага да купуваме плодове и зеленчуци внос от на майна райна. По пътя Йосиф казва – гледай, бе, гледай, няма необработваема земя, всичко засято, няма пустеещи ниви…

Свети Пантелеймон - мъжки манастир

Свети Пантелеймон – мъжки манастир

Чувайки българска реч при нас идват продавачите на любеници, радват се да видят нещо като сънародници, тук, насред нищото. Черпят ни със саламче и хлебец, вкусът е друг, усещането, че попадаш в местенце, където времето е спряло преди 20-30 години е чудесно и се чувстваш сякаш си у дома. Под жаркото слънце неусетно те погалват детски спомени и топлото отношение на непознатите те прави малко по-човечен. Този един час прекаран насред полята украински наместо нерви ми донесе толкова топли слънчеви емоции, че  малката транспортна несгода се превърна в голям личен плюс.

Хотел „Большая Московская“, построен през 1904 година

Имайте предвид, че в Украйна не всичко става по разписание. Потегляш, а кога ще пристигнеш – божа работа. Важното да си здрав и цял. След като бусът бива доволно напоен, продължаваме към Одеса. Навлизайки в покрайнините на града любопитният ми поглед първо среща мизерията и разрухата на крайния квартал. Питам се – мамка му, това ли е остапбендеровата Одеса,това ли е родината на руския шансон и известната за времето си аристокрация, ко станА тук. В следващия момент автопаркът отново ме връща години назад – москвичи, волги, жигули – коя от коя машина по-раздрънкана, но набичила скоростта на макс. Е, с такава транспортна инфраструктура, и бавно, и бързо да се кара, все ще се опре до сервиза. В центъра на града положението вече е друго – скъпи коли, джипари – най-вероятно са собственост на руските туристи.

Слизайки на автогарата изпитвам първия културен шок. С усещането, че съм на пазар в Маракеш, мятаме раници на гръб и се оглеждаме стреснато. Хора навсякъде, непрекъснато движение, шумотевица и глъч, страшна жега. С разпечатка в ръка търсим пътя по който се движат маршрутките, а той е точно пред автогарата. Виждаме таксито с нужния ни номер и махам с ръка – рук – не спира. Казваме си пълен е, затова. Минава второ – подскачам, махам – не спира. Усещаме, че тук работата не е като в България, където и с намигане можеш да спреш маршрутка, и щем не щем минаваме в ролята на следотърсачи – гледаме накъде се движи машината, къде завива и вървим по горещата следа. Оказва се, че след 50-100 метра има спирка, на която спират колите на градския транспорт, включая и маршрутните таксита. Тия таксита много ме радват, всички са накичени с перденца, кои с весело поклащащи се пискюли, кои с визия на персийски килимчета, шофьорите карат бясно, до тях са нахвърляни в пълен безпорядък купища пари, плаща се обикновено при слизане, а билетчето е на стойност 5 гривни, или около 35 стотинки наша пара. Разгеле, ганьовците се качваме и добрият шофьор ни сваля пред хостела. Алелуя – баня и легло, което не използваме чак до след полунощ.

Музей на западните и източни изкуства

Музей на западните и източни изкуства

В хостела мацката на рецепцията е пълен непукист, за три дни или гладеше чаршафи, или липсваше, или си стоеше пред компютърния екран с изражение – не ме закачайте за нищо, не ми се работи, не ми е до вас. Е, не я закачахме, не й развалихме рахата и я оставихме спокойно да си брои мухите.

Одеса ни чака. И преди да се потопим в градската глъч и шумотевица, съвсем малко ще се отклоня с факти, които лично на мен ми бяха интересни.

Аристокрацията

Аристокрацията

Ако Рим е спасен от гъските, то Одеса я спасили портокалите. Одеса като град е основана след декрет на Екатерина II през май 1794 година, като най-западната новопридобита земя на Руската Империя – Новорусия, като идеята е била мястото да стане най-големия търговски порт в Русия. Името на града е даден от самата императрица, наслушала се на историите и славата на гръцката колония Одесос, която всъщност се намира на територията на България, демек – днешна Варна. Първа глава на младия град става дьо Рибас, който организира „експедиция за строеж на града.“ С декрет на Екатерина Велика от 2-ри септември 1794 е започнало изграждането на пристанище Одеса. Няколко години по-късно императрицата умира и качилият се на престола Павел, който ненавижда майка си и всичко сътворено от нея, месец след смъртта й преустановява финансирането на строежа на порта. В периода на командването на дьо Рибас строежът върви много бавно, през 1799 г. пристанището на Одеса е съществувало повече на хартия, отколкото в действителност. И тъй като не е имало пристанище – не е имало търговия, на която толкова разчита правителството.

Дьо Рибас е отзован, заедно с Франц Павлович дe Волан, авторът на брилянтния план за изграждане на пристанището и града. Данните, събрани от новия шеф на територията на Новоросийск, показали, че огромните разходи, свързани с изграждането на пристанището на Одеса са тежко бреме за хазната и нямат никакви съществени резултати. Доказани са множество случаи на злоупотреби и присвояване. (колко познато) Лошата реколта през 1799 г., започващата наново война, преживяно земетресение докарва търговията до ръба, а града до последното му издихание. За развитието на търговията ще трябва да завърши изграждането на пристанището. Градоначалниците решават да поискат паричен заем от императора за изграждането на града. Нужно е да умилостивят императора, но с какво. Узнавайки за любовта на императора към портокалите, бащите на града изпращат три хиляди гръцки портокала в императорския двор. Явно стоката е била качествена, защото на 26 февруари Павел възстановява указа на майка си за строителството на пристанището и отпуска пари за развитието на града. 1894 г. – сто години по-късно Одеса заема 4-то място в Руската империя по размер и ниво на икономическо развитие след Санкт Петербург, Москва и Варшава.

Та, след като сме измили натрупания за 18-те часа път прахоляк от телата си, нямаме търпение да се разходим из града. Първа мисия – да сменим пари, докато работят банките. Оказва се, че чейнч пунктове има в почти всеки магазин, аптека, книжарница, заведение. За пръв път виждам толкова добре изградена система за прибиране на валутата ви. Към първата кабинка подхождаме малко плахо, очаквайки да ни налазят украински мужици тип „магураджии“ – няма такова нещо. Обменяме долари (това е най-тачената валута в Украйна и Беларус) в книжарницата и веднагически с част от парите си купуваме гид за страната. Вярвайте ми, ако пътувахме с тир, бихме го напълнили с книги. Имат страхотни издания, на ниски цени. Е, поне листихме и ахкахме, вдъхвахме аромата на изданията, жениците в книжарницата предполагам ни помислиха за поляци с леки отклонения в психиката.

Следващата спирка е в хранителния магазин, в стрес съм – бирата е по-евтина от шишенце минерална вода. Харесва ми:) Хостелът ни е с добра локация, демек, централна. Известната Дерибасовска е само на няколко минути път от него, а по нея ежедневно се разхождаме, тъй като там са позиционирани ресторантите. За нас цените в тях са нормални, което надали важи за местното население. Навсякъде се чува руска реч, много рядко някой ще проговори украински. Всички надписи и табели също са на руски, така че за нас е от лесно по-лесно да се ориентираме и да комуникираме.

Забравих да кажа, че пиенето на алкохолни напитки и бира извън заведенията и в Украйна, и в Беларус е строго забранено. Нито по паркове, нито по градинки, пейки и алеи ще видите хора с бутилки в ръка. Първата вечер бяхме седнали на стъпалата пред хостела да ударим по една бира за лека нощ, до нас спря патрулна кола и един млад полицай започна да цитира някакви си закони, членове, алинеи. Викам му, спри малко, юнак, ние сме българи – не те разбираме. Изскача втори униформен младок – и реве – Пиенето е забранено! – ми добре, ще си приберем бутилката с бира. Ай, по живо, по здраво.

Страхотно впечатление ми прави дизайна на ресторантчетата, сякаш са в надпревара едно с друго, кой ще изкара по нестандартен и привлекателен интериор. Нашите ресторантьори има много какво да учат и да крадат като идеи – сравнението е неизбежно, съжалявам за което.

Първото ми впечатление, докато пешеходстваме из града, е за една повяхнала аристократичност. Един град с прекрасна архитектура, един град оставен на времето и прищявките му, град на детайлите, на рушащи се къщи и забележителни вътрешни дворчета. Един невероятен град, създаден на малко късче земя, изграден в уникална комбинация от архитектурни стилове – романски, готически, рококо и Art Nouveau, населен с италианци, гърци, турци, евреи, молдовци, украинци, руснаци, кипящ от енергия и гостоприемност.

Градската градина, построена през 1803 г., малко след основаването на града

Попадаме на булевард Приморски. Това е крайбрежната улица за разходки на одеситите. Подредена алея, пълно с дървета, пейки, светлини и хора, много,много гуляещи хора, чистота. Сградите са ремонтирани, боядисани – абсолютния контраст с видяното преди малко. По Тещински мост стигаме до Воронцовия дворец, в който не влизаме поради сравнително късния час. Дворецът на генерал губернатора е строен през 1826 г. в стил ампир и е обявен за паметник на архитектурата.

Завъртаме се около паметника на Дука (който навремето гражданите са приемали като създател на Одеса), от чийто крака започва Потьомската лестница – известна от историческата пропагандна филмова лента от 1925 година – Броненосец „Потёмкин“. Чернобелият филм е шедьовър за своето време и е сниман в Одеса, която по онова време е кинематографски център. Йосиф ме навива да слезем по нея, но съм толкова уморена в края на 24 часовото ни непрекъснато приключение, исках просто да се разхождаме по алеята, разбита съм, че фурникульора е затворен за ремонт (толкова много исках да се повозя на него, успокоявам се, че и в Киев има такова съоръжение – но чепът е голям – и там някой веселяк беше побил  табела – много ви здраве, елате догодина, може тогава да съм отворен – саботират ме тези хора, ейй). Та отказах, за което после май малко съжалих. Пък и да беше лестница като лестница, а то има няма 200 стъпала, ние в Шумен каква лестница имамеее, ехее – 1800 стъпала (само че не е толкова известна), те ми се фукат с някакво бебче:)

Пропускаме ходенето до Морската гара – оставяме тази забележителност за следващото ни гостуване в града и продължаваме гуляя по алеята. Стигаме до Одеския Археологически музей, един от най-старите в страната, основан през 1825 година, в момента съдържа повече от 160 хиляди експонати. Има богата колекция от древни паметници на Египет, древна Гърция и Рим. Изложени са дървени и каменни саркофази, надгробни елементи, каменни плочи и фрагменти от папирус с йероглифи. В първите две зали са показани материали, които обхващат един продължителен период от време: от появата на човека – до второто хилядолетие преди Христа. Интересно е, изложени са мумии – няма какво да ви занимавам повече. http://archaeology.odessa.ua

Непременно трябва да се види домът на филхармонията, която намира се в историческия център на града. Това е една от най-красивите сгради, построена през 1899 г., по идеен проект на виенския архитект Прохаски, в стил – италианска готика. Дървеният таван на залата е от ливански кедър и без нито един забит пирон. Концертна зала е с 1000 места, а по красота и акустични качества е една от най-добрите в Европа. Естествено (вече не се учудвам, дори все по-малко се ядосвам), беше затворена поради ремонт, или летен отдих, но успях да снимам част от предверието, което е уникално и красиво, и най-вероятно е прелюдия към един изключителен интериор. http://www.filarmonia.odessa.ua

Друга забележителност е „Одес­ский на­ци­о­наль­ный ака­де­ми­чес­кий те­атр опе­ры и ба­ле­та“, тази сграда, според мен, е фаворит по пищност, красота и незабравимост. Построена през 1810 г., изгоряла през 1873 г., наново издигната през 1887 г. в стил необарок, а пълната реставрация на операта завършва през 2007 г. (не че някой ще се интересува от хронологията). Отново не можем да влезнем да поснимаме разкоша в самата зала, има прогулки за любопитковци като нас само в определени дни – петък и събота, като за час развеждане и снимане цената е около седем лева…еее язък, започвам да се изнервям на недосегаемостта на някои места. За дните прекарани в Одеса, ежедневно минавам да си нагледам операта, все пак там са пристъпвали Чайковски, Римский-Корсаков, Рахманинов, Шаляпин, Анна Павлова, Айседора Дънкан и още. http://opera.odessa.ua

Moга да описвам с дни къщите и музеите, парковете и забележителностите, защото всяка стара постройка е архитектурен паметник, или би могла да бъде такъв, но оставям на любопитството ви – отидете и разгледайте, после споделете.

Ден втори е посветен на морето и неговите плажуващи хора. Отправната ни точка е парк “Шевченко”. Центральный парк культуры и отдыха “Т.Г.Шевченко” в началото се е казвал “Александровски” в чест на императора Александър II. Основан е през 1840 г. Тук са се разхождали Жуковски, Гогол, Островски, Достоевски, Чехов, Ахматов… Грандиозен и модерен е стадионът на “Черноморец”, от магазина към него си купихме малко сувенири.

Стадион "Черноморец"

Стадион „Черноморец“

Видяхме “Алеята на Славата” с почет към участниците в освобождението на Одеса от фашистите, паметника на Неизвестния матрос с вечен огън отпред, паметника на Шевченко, обелиска за воините-афганци. Паметници, паметници, огньове… Яд ме е, че нашите глупаци сринаха тази част от историята ни. История и преклонение в едно.

Ресторантче край морето

Ресторантче край морето

От тук асфалтови пътища ни водят до морето. И там си личи, че градът не се изхранва с морски туризъм. Има няколко плажчета почти един до друг, по пясъчната ивица са се изпънали хора, има малко капанчета, кой да хапне, кой да пийне, но като цяло го няма мириса на плажно масло, който те лъхва, когато стъпиш на нашите черноморски курорти. Няма я тази дандания, пренаселеност, търговия, лудо движение, сергия до сергия. Чувството е, че си попаднал в малък провинциален град, който по случайност природата е дарила с малка ивица пясък.

Тук е и началото на пешеходната “Алея на здравето” стигаща до Аркадия. Повървяхме доста по нея в търсене на вход към едни тунели, които адски много исках да видя, но така и не го открихме – ни входа, ни тунела – остава за следващата ни визита 🙂

Музеят "Пушкин"

Музеят „Пушкин“

Но този крах е овъзмезден, качваме са на лифт, който ни изкачва до Френския булевард, и се оказваме точно на входа на Мавританската арка. Лошо няма, пореден архитектурен паметник, красив и цветен насред пренаситения с машини и прахоляк френски булевард. Шансът ни е да минем по “Малая Арнаутская”, улицата, която навремето се е обитавала от контрабандисти и престъпници. Улицата, на която е живял и прототипът на великия комбинатор Остап Бендер – Осип Шор.

Архитектура

Архитектура

Вечерта на 26 юли на Дерибасовская ставаме част от концертна програма “Одеса чака Евровизия”. Градът участва в “Битката на градовете” за избор на домакин на Евровизия-2017. Градове-финалисти са Киев, Днепър и Одеса. На сцената ще се качат “Дети Фиделя”, “Epolets”, “Киви-проджект”. Впечатление прави присъствието на конферансие, културният министър на Украйна също се качва на сцената, а ние чакаме да видим одеската рок група Еполетс. Егати кефа, пълно е с танцуващи хора, пищящи девойки, мокри… тъй де, пищящи девойки. Говорим си – тази група ще да е мноого яка, толкова хора са се събрали да ги подкрепят. Бандата  е основана през 2012 г. в Одеса. Музикантите изпълняват песни на украински, английски и руски език. Epolets е комбинация от музикални течения на няколко поколения рок, който абсорбира диското на 70-те години, хард рока от 80-те и грънджа на 90-те години. Тяхната отличителна черта е съчетание на изключителен вокален тембър, мелодични китарни рифове и танцови ритми. Имат издадени три албума – Epolets (2013), Dogma (2014), Сult (2016).  http://epolets.com

Успех на Одеса в битката.

В една от следващите вечери отново нощно се разхождаме по Приморски, но този път в компанията на Коля, с когото са ни уредили среща за по бира, а те взеха че станаха по няколко на брой, не можем да спрем да си говорим – ние за България, той за Украйна. Безкрайно интересна, приятна и напоителна вечер. Разказва ни, че в тяхното населено място учат български народни танци, традиции и обичаи и се оказва, че той знае много повече обреди от нас. Та, Коля ни води до паметника Дуков и ми казва да застана на точно определено място и да погледна към Дука – от този ракурс свитъкът в ръката на Дук изглежда като… мъжки гениталии… „Улыбаясь Дюку, по бульвару хожу; со второго люка на него не гляжу“… Е, аз не пропуснах да погледна от люка право в Дука.

Също така, Коля ни предлага да си пожелаем нещо и започва едно обикаляне и галене на плочки, дукове, гърди на бронзови девойки. Хем ни е смешно, хем гледам да не пропусна част от ритуала, най-накрая омалели от смях сме изпълнили мисията и всеки е в очакване на сбъднати мечти.
Продължаваме към малко кладенче, а до него силно извито мостче в почти нищото. Коля ни разправя, че в деня на сватбата си младоженците идват тук, застават от двете страни на мостчето и трябва да го изкачат без да се хващат за перилата и да се срещнат по средата. Ееее, трудничко е, повярвайте, в началото се правя на силна и си казвам – това е препятствие, което се минава с лекота, обачее се наложи да прибегна до помощни средства. Представям си как горките булките лазят по корем, насред зима, нагиздени на високи токчета и с бели кринолини. Нооо, за да се спечели свекървата, това изпитание трябва да се премине – инак, щастлив брак – йок.


До това място за булчински изтезания е монтирано метално сърце, на което са преместени всички катинари, които първоначално влибените гугутки заключвали на “Моста на влюбените”, но когато станали прекалено много и прекалено натежали застрашили съществуването на моста, та се наложило да ги свалят от там. Ай, стига за любофф, че ми стана прекалено розово и сладко, като захарен памук.

Хвърляме по стотинка в кладенчето, нови желания, нови очаквания и отпрашваме към Плоския дом. Визуалната измама е атрактивна и предразполага към обикаляне и обстойно оглеждане на сградата. Цъкане с език, тръскане на глави, илюзията си я бива. Собственикът на комуналката в процеса на строежа е останал без пари и съответно е посъкратил едната стена. Кой би помислил, че след много много, години, тази сграда ще стане една от най-посещаваните забележителности в града.

Винаги когато има възможност не пропускаме посещението в зоопарка на посещавания град. Одеският се намира след автогарата и в близост до пазара http://zoo.ua. Много приятен, сенчест, не особено голям. След цялата гюрултия на града, там човек получава пълен релакс (ако обича животните и разходките де) и спокойствие. Абсолютната почивка.

Билетът е 40 гривни (3 лева нашенски пари), на място се продават пакети с храна за животните, може да се сближите с някое сладко животинче, докато го храните. Силно впечатление ми направи наличието на бебета от почти всички животински видове, които обитават зоопарка. Има изградено малко комплексче, което представлява селски двор. Козички, кокошчици, патенца, котета, кучета, лебеди – всички съжителстват в мир и хармония. В каквато сме и ние двамата, докато от одеското малко летище се качваме на самолета отлитащ в посока Киев.

Махам за сбогом на хилядите малки цветни петна, на обраслите с блъшлян къщи, колоритната архитектура, на морския бриз, обещавам си – някога пак, но след като се насладя на непознатите места,които ме очакват в този живот.

Созополски дневници: Тъпото (Концертът на ADY`S TRIO, който още не сте изпуснали!)

Колкото и свободната циркулация на пари да унищожава автентичните крайморски селища, истински благородните такива запазват своите древни места и атмосфера. Колкото крещящият кич и безвкусица да налагат агресивно своята естетика повсеместно, без оглед на заобикалящия я пейзаж, някаква част от истинската красота се запазва сама за себе си, въпреки неистовия просташки напън. Колкото и селската наглост да се опитва да ви набута по унифицираните, безлични барове, някаква женска красота успява да се запази по невероятно вълшебен начин. Една константа от благородство и неизменна хармония на някои места не могат да паднат под определен минимум, независимо от обема пошлост, която ги заобикаля.

Ady's Trio Band

Ady’s Trio Band

Морската градина на град Созопол сама по себе си е едно относително неизменно място, макар значително да се е доближила до своя минимум на благородство. Но не за нейните рани искам да ви разкажа! Искам да ви разкажа за едно място в морската градина на Созопол, което могъщо пази своята неизменна същност! Искам да ви разкажа за Тъпото.

Тъпото нямаше име. Тъпото беше известно с това, че там е тъпо. Но всеки, докоснал се до Тъпото се завръщаше там неизбежно. Тъпото е неизбежно и незаобиколимо. То бе българска твърдина, подобно на Богомилството така, щото представляваше две съседни заведения, които предлагаха съвършено еднакъв асортимент. Едното го наричаха „Тъпото“, а другото – „По-тъпото“, а двете вкупом се обозначаваха като Тъпото. Тъпото бе на полуобслужване и какъвто и персонал да се изявяваше там, той бе константно тъп. Но на Тъпото се предлагаха перфектни питиета и кухня! Там винаги имаше мента и тъй като не се предлагаше нищо за ядене, всеки можеше да консумира храна, каквато си пожелае, стига да консумира напитки. Най-големия грях на клиента на Тъпото бе да омеша столовете на „Тъпото“ с тези на „По-тъпото“, било като консумация от различните будки, било като съчетание с масите, било поставяйки ги един до друг. „Тъпото“ и „По-тъпото“ бяха с един собственик.

Там можеше да си пускаш касетофон, ползвайки електричество от „Тъпото“ или „По-тъпото“, а можеше и да се свири на китара, хармоника и различни тарамбуки. На живо или на запис можеха да се чуят скандални неща за времето си, като DOORS, LED ZEPPELIN, ROLLING STONES, AC/DC, ПББ, МЕДИКУС… Музиката на Тъпото винаги се изпълваше със тайнство, скрит крясък и бунтарска неразумност. Винаги звучеше като съзаклятие, като откровение и като откритие! На Тъпото и най-тъпата музика придобиваше космически измерения на философски урок.

Ady's Trio Band

Ady’s Trio Band

Тъпото представляваше бетонна площадка на най-тъпото място в морската градина на Созопол. Далеч от морето, току под новата община, но пък далеч и от главния път, както и от леко занемарената детска площадка. (Необходимо е да уточним, че като „далеч“ тук обозначаваме всяко място по планетата, отдалечено на повече от 30 м. от Тъпото!) Върху бетонната плоча никнеха две идентични комплекса от ламаринени будки, оставяики място за четири маси с по четири стола, а останалите места се разполагаха хаотично върху отъпканата прах около плочата, като никога, ама никога не се смесваха. Въпросната прах бе леко асиметрично разположена, което придаваше собствени идентичности на „Тъпото“ и „По-тъпото“. Случваше се „Тъпото“ и „По-тъпото“ да получават различни мимолетни имена, за които историята ни остана глуха.

Когато хората, обречени на Тъпото се пробуждаха сутрин из цветните градини, (в които по това време, както и сега, нямаше цветя, но пък бяха „Цветните градини“) обикновено течеше следната драматизация:

– Какво ще правим днес?
– Ми, да ходим на плажа!
– Да бе… Плажа…
– Тогава да се разходим до скалите?
– От там идвам. Напекло е и прииждат разни туристи.
– Да ходим на Окото!
– Това е на майната си, а и какво ще правим пък там?
– Да ходим на кръчма? – Проблесналите погледи се срещаха един-друг няколко секунди, когато поривът у някого надделяваше и той се изправяше енергично. Ентусиазмът се предаваше като електричество и втори бързаше да тръгне преди изправилия се. Трети го настигаше с бърза крачка.

В следващият момент, десетина човека тичаха в луда надпревара! Притеснени приятели крещяха след галопиращата тълпа:

– К`во става? На къде?
– На кръчмаааааааааааа! – Крещеше последния, задъхвайки се от тичането.

Този род сутрешен бяг можеше да завърши само на едно място! Никой на висок тон не казваше „Тъпото“, защото бе трудно да се обясни на обикновения слушател, колко любов се криеше зад това име. Но за всеки от посветените бе ясно, че архитипа, отправната точка и изначалният смисъл на „кръчма“, означава Тъпото.

Тъпото посрещаше бедни и богати с еднакво безразличие и неотменна тъпота. Там всеки оставаше задоволен и потъваше в безметежно оглупяване. Лекото отегчение се превръщаше отначало в норма, а нормата по-късно се възвисяваше до бохема. Сетне Тъпото разпращаше посланици на бохемата с хиляди по света. И то бе готово да ни приюти отново, независимо от състоянието на завръщането ни. Тъпото бе Рим на хипи света, където посрещат с почести не само победителите. Тъпото твореше победи и от най-горките съдби!

Тъпото бе заобиколено от знакови кафенета и култови места за сбирки, но именно то бе най-посещавано и никой не можеше да го конкурира по тъпост. Бе неизменно, като вселената. То не изчезна и се промени съвсем малко във времето.

След като попаднах за пръв път на Тъпото, в мен се загнезди усещането, че ще се завръщам там завинаги. Познавате тези преживявания, като детски кошмари, в които вече не сте жертвата, нито пък сте сигурни, че ги е имало, но чиято константа определя вътрешният ви свят. Сякаш нещата са вече твърде прекършени, за да попаднеш на Тъпото и въпреки това, знаете че ще се случи. И ето – аз още претендирам, че съм млад и решавам да отпразнувам антагонистичният ежегоден контрафакт на това в Тъпото, 28 години след първият си сблъсък с него.

Подобно на Светия синод на Българската православна църква, Тъпото е постигнало своята целокупност. Изпод съвременните замазки и теракоти, старата бетонна плоча излъчва своя топлота без да оставя място за съмнения в афтентичността си. Притисната от нейната кадастрирана конфигурация, архитектурен гений е проектирал комплект от остри ръбове, които да приютят Светия дух на Тъпото. Утъпканата прах е покрита с идентични на старите созополски плочи и дървени маси и пейки артистично са разхвърляни по тях. Но кафявият и зеленият десен на комплектите пейки и маси, в никакъв случай не бива да се смесват дори в рамките на единното (като Светия синод!!!) вече заведение!

Някои неща си остават непроменени. Тъпото има перфектно меню, включващо както изискани морски блюда за аристократи, така и крепки скарови комбинации, поднесени в незадължаващ вид. Няма питие, което да не може да си поръчате там! На тъпото е невъзможно да ви липсва всеки изискан специалитет на цени като в Мозамбик, Зимбабве и Судан… Понастоящем Тъпото се казва „Ocean Pub“.

Тъпото

„Първите ми две кани вино бяха сипани с два пръста под мярката – незначителна щета, но сладка натрапчива тъпня“

Àко и обслужването в „Ocean Pub“ да би било перфектно, нормално е на мен в Тъпото съдбата да ми подсигури видимо изтъпяващ сервитьор. Видимо изтъпяващият сервитьор недочуваше и носеше очила с висок диоптър, така че ако ми бе необходим, другите сервитьори го побутваха и му сочеха посоката. Аз отдавна бях шлифовал моята бохема на Тъпото и макар да бях започнал да се съмнявам в нея, отношението на видимо изтъпяващият сервитьор ясно връщаше ведрината от пребиваването там! Първите ми две кани вино бяха сипани с два пръста под мярката – незначителна щета, но сладка натрапчива тъпня. Някои неща си остават непроменени. Видимо изтъпяващ сервитьор на Тъпото!?! Можеше ли да липсва изобщо? (Оказа се, че може.)

Видимо изтъпяващият сервитьор нямаше от къде да знае, че аз съм дошъл не на ресторант, а на рок-концерт. Нямаше как да се досети, че полската група от 15 човека, пред която роболепничеше, щеше да изпие по-малко минерална вода, отколкото аз сам – вино! И не се догаждаше, че първата ми поръчка е само ордьовър, защото, както всяка вечер там, концертът щеше да е четири часа. Някои неща на Тъпото остават неизменни. Аз бях дошъл на рок концерт на пернишки твърди рокаджии! Сякаш на Тъпото бе възможно да свири някой друг днес!?!

ADY`S TRIO BAND са интерпретатори на твърдия звук, пили и от цензурата на социалистическите столове, вкусили и от свободата на скандинавските територии, владяни от български музиканти дълги години. Три свободни душù с три прекрасни гласа. Трима изящни музиканти, три раздаващи персони. Някои неща в рок концертите на Тъпото не се променят. Дивата стихия на жиците, психеделията на богатството от клавирни бленди и нежната истерия на цяла една вселена от култура, тези трима човека успяваха да напъхат между вилиците и чиниите на ресторантските посетители. И го правеха с лекота, като не пропускаха да осветлят ценителите сред тях! Между кавърите на ZZ TOP, горещите Rock`n`Roll парчета, PINK FLOYD, сервираха нежни балади, приятелски DIRE STRATES интерпретации и Gary Moor Blues инструментали.

Ady's Trio Band

Ady’s Trio Band

Винаги съм знаел, че географията на Тъпото е доста по на запад от Полша, Бургас, Охрид, нежели от Русия, Крит и Турция… Коравата пернишка банда възпитаваше с възрожденски хъс, а потребителите на общи сачове и общи минерални води си поръчваха „Ламбада“, „Бургаски вечери“ и „Позови меня…“. И ADY`S TRIO BAND осигуряваше тези песни с джазменски интерпретации и персонални усмивки, скриващи съжалителните нюанси. Някои музикални шамари си остават недостъпни за шамаросаните, като джаз версията на „Подмосковные вечера“. Да, ресторанта поглъща ADY`S TRIO BAND, но и ADY`S TRIO BAND белязаха и бележат Тъпото по най-приятният начин, за който се сещам. Целокупното ново посетителство на Тъпото идва на вечеря предимно заради живата музика. Аз пък хапнах и пийнах доста прилично за рок концерт. Похватите на ресторантски оркестри си остават лелеян идеал за географически източната публика, независимо от прелетялите през Тъпото години. И понеже там винаги е тъпо, то предлага и просветление! Винаги е било така. А някои неща си остават непроменени.

Тъпото ме изпрати като посланник на бохемата в мътните привечерни улички, които се люшкаха под краката ми. На сутринта три прекрасни нимфи, които се грижеха за прехраната на среднощното поселение в месната закусвалня, ми върнаха портфейла с всичките пари в него! Невъзможно вълшебна случка, за която бих благодарил повече за преживяването, отколкото за материалната му част. Благодаря ви момичета, вие сте най-прекрасното нещо, което ми се е случвало напоследък!

Ady's Trio Band

Ady’s Trio Band

Завърнах се на Тъпото след някой и друг ден, естествено! Пак на концерт. Просто неизменната вселена ме отведе пак там. Видимо изтъпяващият сервитьор го нямаше, но явно невидимо изтъпяващият барман си бе същият, защото от виното ми пак липсваха глътки. По една от всяка каничка. (Ех и другаде данъкът да беше такъв!!!) И за разлика от видимо изтъпяващият сервитьор, до края липсите все си бяха така. На Тъпото винаги е по-добре сервитьорът да е видимо изтъпяващ! Но като във вихрен калейдоскоп, ADY`S TRIO BAND ме разходиха из нови тайнства, съзаклятия и откровения, допълвайки картината с приказки за морета и върхове… Афтърпартито този път трая два дена… От Тъпото трудно се изтръгваш и вървиш като в сън, свързан със сребърна нишка за него.

Най-странното нещо си остава това, че можете да докоснете Тъпото! Препоръчвам ви! Първия път ще забележите колко е тъпо. После сте обречени. Там постоянно се срещат завръщащи се хора, сякаш не са се разделяли с години. Музиката не е спирала с десетилетия. Ще добиете чувството, че познавате ADY`S TRIO от много лета. Гамите столове не са се смесвали. Менюто е перфектно. А някои неща си остават непроменени.

Rock Thrashler
Созопол, Тъпото, 1988 – 2016
(Текстът е работна част от бъдеща
художествено-документална книга, посветена на
хипи движението в България)

Жребият предотврати абсурдното безумие

То не бе тръшкане, то не бяха фишеци… Рокаджии срещу футболни фенове, заплахи „за изтегляне на инвестиции“, изявления на министри. За радост на на почитателите на Roger Waters, жребият отреди Лудогорец пръв да приема като домакин Базел, така че датите да мача и концерта да се разминат. Лично на мен ми допадна позицията на организаторите на концерта, които много сдържано, но позитивно коментираха ситуацията. Вярвам, че ако жребият бе отредил друго, решение щеше да бъде намерено.

Създалата се ситуация все пак поставя някои въпроси. Факт е, че в България има един лицензиран стадион за мачове от Шампионската лига. Той единствен става за мащабни концерти, той единствен става за такива мачове мачове. Стадионите на столичните футболни клубове са в окаяно състояние, приличат на Бейрут по време на гражданската война. Нима инвеститорът Домусчиев не е могъл да предвиди такъв развой и да направи всичко възможно да получи лиценз за стадиона в Разград? Иначе, при откриването му и там се ряза лента… А стадионите в Ловеч, Варна, Бургас, Пловдив? Засега въпросите са повече… отговорите ги оставям на вас.

И още нещо, провеждането на мащабни рок събития на спортните съоръжения е един начин тези съоръжения да се самофинансират и да се набират средства за тяхната поддръжка (ако не се крадат, естествено). Като пример ще посоча концерта на DEPECHE MODE, с чийто наем бяха извършени наложителни ремонти на западналия стадион „Локомотив“. В нормалните страни рок музиката и спортът вървят заедно и от това се прави не само бизнес, но и се създава добра културна и спортна среда.

Mrazek

Относно абсурдите в нашата страна…

ЦСКА можел да си размени датите през 2009 г. заради концерта на Мадона, селското отборче не може… Нали Боко „тиквата“ ряза лента на стадиона в Разград? Като е такъв инвеститор, Домусчиев не може ли да си инвестира в селския стадион и да го лицензира? Освен това, по БНР сутринта казаха, че и стадионът в Ловеч имал лиценз – но не, сельо трябва да играе на „национала“…

Mrazek

(коментар относно психотрилъра Roger Waters и европейския „пробив“ на Лудогорец)

%d bloggers like this: