The Other Side

Начало » Ревюта (Страница 2)

Category Archives: Ревюта

Купи билет за Broken Silence Black Death Metal Fest 2020

Diablery, Shadowcraft, Occultum, and Belgarath live in Sofia

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 150 other followers

Последни публикации

Архив

SPELLBOUND „Nothing But The Truth“, Bret Hard Records 2015

Spellbound - Nothing But The Truth

Spellbound – Nothing But The Truth

За петнадесетгодишното си съществуване SPELLBOUND на два пъти са стигали до прекратяването на съществуването си. Обичайните трудности на групарството са отсяли китариста и вокалист David Maier като идеен носител на групата. Стилът им претърпява значително израстване през годините, но нестабилния състав продължава да ги лишава от голям издател. Повече от година след последното стабилизиране на състава и цели 8 години след предишния си албум, германците ни поднасят новото си дългосвирещо произведение.

Една идея по-мелодични и доста по-прецизни в свиренето си са станали четиримата трашари. Мачкащите Thrash рифове отварят между себе си място за доста мелодични Heavy Metal сола, които понякога са и акустични. Грабващото първоначално изпълнение отстъпва място на усещането за силни влияния от TESTAMENT и в по-малка степен от MEGADETH. Хармониите на вокалите също са като на Chuck Billy, което подчертава сходствата. Много рядко напоследък метъл бандите успяват да сътворят наистина метъл балада, но SPELLBOUND са успяли в „Dying In The Dirt“. Веднага, обаче, пак се усеща сянката на TESTAMENT-ската „Agony“. Не липсват и някои сходства с ранните METALLICA.

SPELLBOUND са сътворили един много прецизен и приятен за слушателя албум. Те израстват изключително много с „Nothing But The Truth“. Всяко от парчетата им кове своята история и допълва хармоничността на тавата. Твърде ярките сходства с TESTAMENT отнемат малко от афтентичността на германците, но и подчертават високите стандарти, които са достигнали. Качествата на групата са я доближили до момента, в който ще стане малко по-известна на широката аудитория.

Rock Thrashler (8.8/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

DASH THE EFFORT „Polar Dawn” ЕP, self released 2014

Dash The Effort - Polar Down

Dash The Effort – Polar Down

Напоследък ъндърграундът в България много се разви. Всеки ден се появяват нови банди изпълнени с желания, мечти и амбиции. Банди, които не се страхуват да тръгнат по стръмния път на родната сцена. Такъв е случаят  и при Melodic Death/Metalcore машините DASH THE EFFORT. На 30 януари в клуб Bar ZAR се състоя промоцията на първото EP на петорката от София. След размазващото шоу на следващия ден си включих лаптопа, разположих се удобно и се впуснах в приключението наречено “Polar Dawn”.

Всичко започва с откриващата “Redemption”, която излезе малко по-рано под формата на сингъл, който да покаже на феновете какво да очакват. На мене лично ми беше достатъчно само едно слушане за да се влюбя в парчето. Мощни екстремни вокали, много красив и запомнящ се чист припев, здрави китарни рифове и безпощадна ритъм секция.

Началото е повече от добро и вдига летвата високо за следващите 4 композиции. Продължаваме с “Demons Among Us”, която ни показва  едно по-различно лице на DTE. Бързо,тежко и ударно парче, отчитащо се с хубаво соло и жесток брейкдаун!

Следва “Boreliness”. Няма нужда от много думи. Басистката се справя чудесно с чистите вокали и отново припева е много силен. Електрониката помага още повече за якото звучене на парчето и като цяло на бандата.

“DEAD SO LONG AGO”! Личният ми фаворит! Още една песен от класа, която те хваща и те разкъсва! Рифове, рифове, рифове…приказна китарна хармония, след която следва чупещ носове и скули брейкдаун. Не знам защо, но като слушам всичките тези мелодии се сещам за любимците ми ARCH ENEMY. Невероятният тандем между китариристите Георги и неговият гръцки адаш Йоргос напомня доста на братята Amott.

Последното парче “Dusk Panacea” продължава формулата на предците си с всичко това, което изписах по-горе. Инструменталът в средата ни пренася в друга вселена…солата след него са способни да докарат човек до оргазъм…

Ще завърша с това, че “Polar Dawn” е едно от най-добрите неща, които съм слушал напоследък. Не говоря само за България. Призовавам хората, които четат това да отидат на концерт на DTE и да си закупят техния дебют! Крайно време е да обърнем внимание и на нашата сцена!

SUPPORT YOUR LOCAL SCENE!

Андрей Чолаков (10/10)

STARBYNARY “Dark Passenger”, BL MUSIC SAS / Bakerteam Records 2014

Starbynary - Dark Passenger

Starbynary – Dark Passenger

Италия е държава, която винаги е раждала качествен Power Metal. След две години съществуване Progressive/Power Metal триото STARBYNARY наскоро издаде своя първи албум носещ името  „Dark Passenger”.

Ще започна с това, че музикалните умения на тримата в групата са на много високо ниво. Всяка една от 10-те песни е изсвирена и изпята по възможно най-добрия начин.

Относно съдържанието може да се каже само едно: Power Metal от КЛАСА! Невероятни високи вокали, здрави рифове, бързи виртуозни китарни и клавирни сола се редуват с по-бавни красиви инструментални части. Като цяло дебютът на италианците е пълен с оригинални и свежи идеи. Личните ми фаворити са „Dawn of evil”, „Codex” и финалният епос „The end begins”.

Звукът е повече от добър, което ни помага да се насладим максимално на песните. Ще завърша с това, че съм приятно изненадан! Изключително приятен албум, който препоръчвам както на прогресив, така и на пауър метъл феновете!

Андрей Чолаков ( 8.5/10)

SOFISTICATOR „Death by Zapping“, Earthquake Terror Noise 2014

Sofisticator - Death By Zapping

Sofisticator – Death By Zapping

В Италия се няблюдава едно роене на лейбъли, които издават Thrash Metal. Увеличава се и броят на италианските траш групи, които излизат на светло. Увеличения обем продукции често не е свързан с висококачествени предложения, но това натрупване неминуемо ще доведе до появата на силни групи. Ето и още едно име в този контекст:

Без да изневеряват на стила си, SOFISTICATOR подобряват музицирането си във втория свой албум, какъвто се явява „Death by Zapping“. За тяхна чест ще кажем, че са надскочили средното равнище на сънародниците си. Този факт, обаче, не е кой знае какво похвала, имайки предвид, че италианските метъл банди често са разочарование. Това, което продължава да дърпа квинтета към посредствеността е непреодоляното еднообразие в техниките на звукоизвличане.

Хубаво е, че при SOFISTICATOR липсват натрапчивите цитати. Среднотемповият им до бърз Thrash Metal е окомплектован с добър набор от авторски рифове. В творчеството им се чува отражението и на VENOM или по-добре да кажем на BULLDOZER. Вокалите също са ориентирани към такъв тип пеене и съответно затъват в еднообразието. Въпреки това отделните песни се различават и албума има какво да предложи като идеи. Има и два подчертано Thrash`n`Roll трака. Различни интродукции и други неспецифични украшения на песните също спомагат за интересното звучене на групата.

Разнообразието е това, което прави SOFISTICATOR доста приятни и симпатични. Сегмента, продължаващ завещаното от BULLDOZER е доста слабо експлоатиран, поради което с охота трябва да приветстваме италианците! Още повече, че имат и собствено музикално покритие на търсенията си. Щипката чувство за хумор, желанието за купон и доста качествените и трашърски обложки също добавят себестойност на изданията им. Вярвам, че това не е последната им дума и с интерес очаквам още от тях.

Rock Thrashler (8.7/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

LICH KING „Do-Over“, Evil EyE Records 2014

Lich King - Do Over

Lich King – Do Over

След поредица от силни албуми, отмина доста време откакто LICH KING са в регресивна линия на развитие. Операцията по индуциране на свежи сили в групата тече от 2011-2012 г. и последните й проявления са два сингъла (единя от които слага финала на новото им издание). С намирането на нов издател, американците са на път да напомнят по-често за себе си. Новото им ЕР е опипване на почвата за фенската маса на трашърите и включва в себе си три нови песни (1, 2, 3), три алтернативни версии на вече издавани парчета (4, 6, 7) и кавър на VAN HALEN.

Независимо какво е спъвало групата, новото им издание ги представя като мощна Thrash Metal банда. Заиграването със символиката на D.R.I. не е само графична. Бързите равноделни песни на LICH KING винаги са имали връзка с ранната вълна на Crossover-а. Подхода при тях, обаче, е по-трашърски, с повече усет към мелодията и с впечатляващи сола. Тази класическа постановка на квинтета ги поставя сред значимите имена във вълната от възродители на Thrash Metal-а.

Последните три трака включват Ultra-Groove Crossover отношение, олекотяващо изданието и придаващо специфично настроение. Кавърът е доволно окепазен, кабаретната част в „Black Metal Sucks“ е повече от намигане, а едноминутното завършващо парче е повече от красноречиво. След такова ЕР, доверието в групата е възстановено. Само изчезването на оригиналното лого малко ме притеснява.

Rock Thrashler (8.8/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

U.D.O. „Decadent“, AFM Records 2015

U.D.O. - Decadent

U.D.O. – Decadent

U.D.O. Малко са нещата, които могат да бъдат казани след тези три букви! Самата група, обаче, винаги има какво ново да каже на слушателите си и да забие най-безкомпромисния Heavy Metal, за който може да се сетите.

Батко ни Udo продължава да има последната дума. 12 нови композиции, които освен неподражаемия стил, пазят и нов заряд ярост. Две от тях – „Mystery“ и „Rebels of the Night“, могат да влязат в учебник по thrash metal за начинаещи. Именно агресията винаги е била основно изразно средство в творчеството на U.D.O. и конкретно на Udo Dirkschneider. Социалният заряд, чието послание носи албума „Decadent“ е попил обилно тази ярост, за да изрази негодуванието ни от съвременните икономически диспропорции и безсмислието на налаганата ценностната система.

Още от началото албума ни грабва с динамичното „Speeder“. Разнообразните като ритмика композиции не ни оставят да скучаем или почиваме. Единствената балада е добре балансирана между нежния звук и металното начало. А завършващата композиция сваля тонуса и подканя към ново прослушване на албума.

Както при повечето албуми на U.D.O., „Decadent“ е едно пътуване на групата към себе си. Сериозна е и заявката, стойността на записа да нараства с времето, каквато е съдбата на истинските метъл бисери.

01. Speeder
02. Decadent
03. House Of Fake
04. Mystery
05. Pain
06. Secrets In Paradise
07. Meaning Of Life
08. Breathless
09. Under Your Skin
10. Untouchable
11. Rebels Of The Night
12. Words In Flames

Rock Thrashler (9.2/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

TOTAL DEATH „The Pound of Flesh“, Punishment 18 Records 2015

Total Death - The Pound of Flesh

Total Death – The Pound of Flesh

Макар, че е още рано да говорим за NWOITM (New wave of Italian Thrash Metal), там текат такива процеси, които можем да наречем AWOITM® (Acumulation Wave of Italian Thrash Metal)! Множащи се лейбъли подкрепят местната сцена, където значително количество банди стъпват на различни класически групи, за да продължат традициите им. Punishment 18 Records са измежду най-сериозните фактори в тези процеси. А TOTAL DEATH – поредното явление във феномена. За да е пълен терминологичният ни речник, ще добавим, че момчетата понякога определят стила си като Vegan Thrash Terrorism.

Thrash Metal-ът на TOTAL DEATH стъпва едновременно на най-агресивните дема в ранния европейски Thrash („Total Death“ е ранно парче на KREATOR!), но същевременно се влияе от късната вълна Thrash/Death Metal в традициите на PROTECTOR и MESSIAH. Това 90-тарско усещане за преход към Death Metal се усеща в намаленото количество класически рифове и по-мощния саунд. Вокалите също са подчертано агресивни. Въпреки декларираното вдъхновение от европейската сцена, италианския квартет сякаш носи белезите на влияния и от POSSESSED и MORBID SAINT. Прокрадват се и цитати от SLAYER и DEMOLUTION HAMMER.

За феновете на Thrash/Death Metal„The Pound of Flesh“ е забележително издание. Доколкото е все още в сферата на AWOITM® албумът не носи гениалното продължение на споменатите традиции, а е повече припомняне на значимите достижения в стила. Но изданието е един късен представител на това натрупване, което ще роди новите колоси на метъла в региона между Апенините и Алпите!

Rock Thrashler (8.8/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

STORMWITCH „Season of the Witch“, Massacre Records 2015

Stormwitch - Season Of The Witch

Stormwitch – Season Of The Witch с променена от Rock Thrashler обложка – заглавието на албума е на мястото си: върху надгробния камък!

Massacre Records ни представят още един от изгревите на изключителната група с дългогодишна история и култов статус – STORMWITCH. Отново Andy Mück e събрал воините под знамената и високият му глас е добил дълбочината и прецизността на зрелостта.

Новият албум на германците следва твърдите традиции на групата. Обединил е в себе си твърдата нишка на немския Heavy Metal и мелодичността, която ни дава отговор на въпроса, каква е връзката на URIAH HEEP с твърдите стилове! Основната мелодичност се внася именно от вокалите, които ваят един нов свят от здравите рифове, на които са стъпили. И макар да няма никакви изненади по отношение на стила, приятния подарък е качеството на „Season of the Witch“. Песните са изключително силни попадения без значими самоцитати и със свежо звучене, въпреки традиционната си форма. По-бавните парчета внасят релаксираща нотка, защото не са поднесени с истерична минорност, а често звучат оптимистично. Щипката Rock`n`roll също е част от похватите на STORMWITCH. Ритмиката е тотално необременена от усложнения.

Специалните формати на изданието включват две бонус парчета. „The Singer`s Curse“ e осем-минутна, динамична изповед. А „Different Eyes“ е полуакустичен акцент с пиано.

Не можем да подминем нехарактерната обложка, за винаги художествено оформените албуми на германците. В този случай, дори да приемем арт-уърка като съвременно предизвикателство, самото му изпълнение е посредствено. Би могло поне заглавието на албума да добие переспектива в изписването си върху мраморната плоча, макар и със стандартен шрифт!

Приятното преживяване от новия албум на STORMWITCH бих нарекъл релаксиращ Heavy Metal. Въпреки достатъчното парчета за куфеене, класическата структура на песните носи някаква хармония. Да пожелаем на бандата да не губи много време до следващото си издание!

Rock Thrashler (9/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

SCANNER „The Judgement“, Massacre Records 2015

Scanner - The Judgement

Scanner – The Judgement

15 години бяха нужни на германските Power/Speed виртуози, за да отсъдят съвремието чрез следващият си албум. Чакането си заслужаваше! Пред нас стои къс чиста енергия, съчетал старата школа на SCANNER с перфектното звучене на съвременен запис.

Няма на кой друг да се дължи разпознаваемата мелодика на германците, освен на китариста Axel Julius! Запазената марка на SCANNER е разпознаваема, но не говорим за автоцитати. Новите песни са изключително свежи. Същевременно групата доставя това, което сме очаквали от нея. Едно завръщане към същността на SCANNER. Бързите рифове и по-епичните моменти са сляти в един класически, но и съвременен Heavy Metal. Вече над 10 години, за съхранението на идеята SCANNER се бори и гръцкото гърло Efthimios Ioannidis. Започвайки новото си турне, групата свири материал от първите си четири албума, с което игнорира изданието си с дамски вокали. Да, Efthimios интерпретира изключително сполучливо всички периоди на бандата, но тембъра му се доближава най много до Haridon Lee – вокалът от втория и третия албум на титулярите. В новият албум, освен тези прилики се разгръща и богатството на едни вокали, които притежават театрална способност за превъплъщения. Без да споменаваме и другите имена от актуалния състав, трябва да отбележим, че са се справили брилянтно!

Широчината на стила на SCANNER е такава, че техният Heavy Metal, в своето богатство, загребва от изразните средства на Speed и Progressive побратимите си. Дългото чакане е запълнило всяка секунда от „The Judgement“ с високо качество. Всички песни не отстъпват на промо сингъла на изданието. Целият албум се слуша с удоволствие. Традиционната фантастична тематика на текстовете звучи малко по-приземено и германците интерпретират доста повече актуалните проблеми на съвремието, пречупени през изразните им средства.

Перфектно издание както за твърдите фенове, така и за изграждане на нови критерии за качествен Heavy Metal.

Rock Thrashler (9.1/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

MANDRÀGORA „First Attack“, Inkas Noize Records 2014

Mandragora - First Attack

Mandragora – First Attack

Представяме ви издание с каталожен номер 001 на издател базиран в Германия, но с корени в Перу. Логично, ще се запознаем с перуанска Heavy Metal  група.

Двете песни от 7-инчов сингъл на female fronted бандата MANDRÀGORA са мелодичен Heavy Metal, базиран дори в направлението Hard`n`Heavy. Вокалистката им Fatima се разкъсва между желанието за харшово пеене и демонстрацията на височини. Приятен и самобитен като музика материал е събран в лека за възприемане музика. Записът е във съвсем прилични параметри и опознавателната му цел е достигната.

Доколкото не чуваме натрапчиви цитати, MANDRÀGORA предлагат нещо свежо. ЕР-то не е достатъчно, за да преценим всичките им страни, но е обещаващо начало.

Rock Thrashler

Mandragora

Mandragora

%d блогъра харесват това: