The Other Side

Начало » Концертни репортажи » Ретро репортажи

Category Archives: Ретро репортажи

Distorted Reality, Mass Confusion, Dark Soul Architects & Slave Pit

Архив

Протягане към свободата SODOM 91 (Коледна серия: Вечната коледна приказка на българския рок и метъл фен)

Много са хората, които са присъствали на легендарния концерт на SODOM през 1991 г. Не липсват информация и репортажи от събитието, спомени на известни и по-малко известни рок личности, факти и сказания… Въпреки наличието на тези свидетелства, многократно съм подканян от приятели, фенове и читатели да опиша преживяването, превърнало се в митология на българското метъл общество. Ще изпълня това ви желание по своя си начин!

Понеже събитието SODOM 91 е вече митология, аз бих могъл само да добавя едно свидетелство на случилото се. А всяко свидетелство е разказ – личен и дори интимен в някакъв смисъл. Случи се така, че посещението на този концерт за мен бе приключение. Макар да не харесвам такъв тип репортажи да са изпълнени с автобиографични данни на авторите им, в този случай няма начин да избегна някои подробности от личния си живот. (Имам запас от 4 -5 такива репортажа…) Още повече, че те са строго свързани със ситуацията, в която можеше да изпадне всеки метъл фен, имащ твърдостта да афишира открито принадлежността си към тази субкултура. Пък и допускам, че за читателите ще е интересно…

Септември месец 1991 г. аз се намирам все още под крилото на родната казарма. Там съм успял да се отвратя от морала на офицерството, безсмислието на мероприятията и неефективността на военната доктрина на Българската армия, която трептеше, разкъсвана между руските си устави и собствените си интереси. Намирах се във Военномедицинска академия, където мозъкът ми прегаряше от мисълта, че SODOM идват в София. За да поддържа културното ниво на бойния състав, ръководството на клиничното отделение ни води под строй в киното на болницата, където прожектират „Стената“!!! Това ме разтърсва дълбоко, защото, всъщност, обитавам психиатрията на Военна болница и то първия етаж – място без свободно придвижване на пациентите… А денят с главно „Д“ наближава. Така че преодолявам желанието да обръсна веждите си, в името на човешкия си изглед.

Голяма бе школата на Софийския гарнизонен арест – място, което армията бе принудена да закрие в последствие… Част от „обучението“ ми там бе да придобия способността да карам различни заключващи устройства да предават своите тайни. И така, успях да изработя шперц за вратата към вътрешния двор на психиатричното отделение. Достъпът до външната врата бе сериозно ограничен чрез санитарно помещение. 15.09.1991 г., неделя, 13:00 ч. – време, в което целият персонал на болницата рязко се дезинтересира от задълженията си, поверявайки безопасността на болните в ръцете на летаргичните дежурни екипи. Издебвайки самотен момент в правия гол коридор, се измъквам в дворчето за разходки. Оказва се, че бравата на вратата е повредена и не може да се заключи от външната страна. Оставям следата – след SODOM вече нищо няма да е от значение. Тъмнозелената ограда, опасана с бодлива тел, откъм западната си страна е поддържана малко по-небрежно, заради граниченето си с Инфекциозна болница. Още от Гранични войски, където служех, знаех че вътрешните граници от всякакъв тип се пазят много по-зорко от външните… Преодолявам препятствието със сравнително малък брой дупки и драскотини. И ето ме – щастлив, в свободния свят … гологлав, по зелен халат и оранжева пижама!

Отдалечавайки се от района с няколко болнични заведения, хората започват да ми обръщат повече внимание по улиците. Успял съм да се свържа с моя съученичка, която да ми осигури цивилни дрехи. (Хапче, не е забравена добрината ти!) Не ползвам транспорт, за да не притеснявам другите пътници. В района на университета, където ни е срещата, хората започват вече старателно да ме заобикалят. Проверявам какви концерти съм изпуснал, преглеждайки плакатите около Клуб 113+ (Малката театрална зала на Ректората), където по това време се правеха рок събития. Момичето се появява с дрехи на малкия си брат. С гола глава, ¾ бежови джинси, кубинки и възкъсичка фланелка, добивам вид на подранил във времето си скин. Следва бързо придвижване до стадион „Академик“.

Пред стадиона се e стeкло огромно разноцветно множество. Освен металните „униформи“, показващи тотална национална репрезентативност, на място е изплувало пънк обществото, старата хипария, хора, запленени от балкантонските издания на DIRE STRAITS, Tina Turner, Rod Stewart, както и самотни почитатели на Chris de Burgh и неамнистираните (или направо казано: все още инкриминираните!) към този момент PINK FLOYD. Софийското метъл братство в основната си спойка е SLAYER-итско, докато в почти всички останали градове на страната SODOM са главен култ! Автомобилите с разнообразни регистрации са разхвърляни по околните неподдържани поляни, като в стая за игра на великански деца. Там някъде се затъркаля и един болничен халат с пижама… Откъм подстъпите за стадиона извират тълпи, пристигнали с влак. Цялото това благородно множество ми позволява да изръся заветните 22 лв. за рекордно кратък срок и да си закупя билет от касата пред стадиона. Бързам да вляза рано, предвид малката, но съществуваща вероятност изчезването ми да създаде проблем. А задължителното ми присъствие на подобни мероприятия е известно на военните власти от дните на българския Woodstock – фестивалът „Рок за оцеляване“ в Слънчев бряг, проведен между 29 и 31 август 1991 г.! С влизането на стадион „Академик“ всички организационни проблеми са решени на този етап и аз се отдавам на удоволствието.

Разказвал съм ви вече, какво представляваха ограничените пространства по време на рок концертите на стадион „Академик“ през 1988 г. и 1990 г. Тенденцията свободното пространство пред сцената да расте се бе запазила и огражденията този път прехвърляха лекоатлетическите пътеки и стигаха на терена, на няколко метра от сцената. На входовете между трибуните и терена вече ги нямаше своеобразните КПП-та, а милицията по това време вече се бе прекръстила на „Полиция“ и се бе изтеглила от източната страна на огражденията – в буквален и в преносен смисъл.

Някъде около 17:45 ч. на сцена се явяват CRASH в класическия си втори състав с Плебея зад микрофона и Църо [R.I.P.] на барабаните. Квинтетът забива ултра-бърз Thrash в духа на 80-тарската надпревара за скорост. Все още недоизгладените дефекти в озвучаването подчертават известна какафония на сета им. Какафонията, обаче, бива овладяна и докато все още много хора чакат проверката на входовете на стадиона, CRASH изковават представянето си с маниер на класици от ранга на ASSASSIN и SADUS. Няма излишни реплики и прокламации – сетът е 30 минутен и българската банда го насища с Thrash Metal с високо октаново число. Чухме едно от най-добрите представяния на материал, сходен с този, който щеше да запълни дебютния им албум от 93 г. – „Unreal Dreams“.

Още от средата на 1990 г. ЕРА спряха да се появяват по сцените, като пропуснаха легендарния втори фестивал „Рок ринг 1990“ (15 юли 1990 г.), както и шоуто „Металният рок на новото поколение “ в зала 1 на НДК, което бе снимано за BBC–Europe Express и където дори бяха обявени предварително (11 юли 1990 г.). На благотворителния концерт в помощ на бездомните животни Cat-Dog-Rock (24 август 1991 г.) част от групата бе поддържаща за сета на организаторката – Милена. Обикновените фенове още не знаехме, че формàтът ЕРА+МИЛЕНА е проект с по-постоянни параметри и че в самата група са настъпили необратими промени…

В лявата част на широката, но малко плитка сцена, бе поставена маса с наредени прибори. Група ЕРА и МИЛЕНА се появиха заедно на сцената, като певицата и новото лице – Фънки седнаха на масата и спретнаха семеен скандал с чупене на съдове, при което сетът им стартира с „Развод“ от старото творчество на Thrash ветераните, като двамата солисти си партнираха. След това изпълнението им продължи с песни от творчеството на МИЛЕНА, но изсвирено малко по-шумно в сравнение със студийните записи. Фънки в цялата му прелест по нощница, както и новото творчество на ЕРА, щяхме да видим чак на 29 март 1992 г. в зала Фестивална… Впечатлението от комбинацията ЕРА+МИЛЕНА бе изненадващо и с не достатъчно качество за повечето фенове. Много от нас очакваха два пълнокръвни сета, а получиха един. Преди SODOM, трябваше да покажем и повече Thrash мускули!

След прибирането на ЕРА+МИЛЕНА имаше поне половин час до качването на хедлайнера на сцената. През това време трибуните се оголиха и теренът на стадиона се пълнеше все повече. После пред огражденията и по цялата дълбочина на равното човешкият килим стана доста плътен, а трибуните се кръвонапълниха отново. Малко преди SODOM да излязат, само два – три метра от задната част на терена, пред бетонните ограждения на трибуните, ставаха за свободно придвижване между хората. Останалото бе плътно притиснати тела. Здрачаваше се.

Когато звук и светлина ни пометоха с „Аgent Orange“, огромни сили лашнаха публиката в едната посока и от пред сцената моята съвкупност от плътно прилепени тела се озова доста в страни. Всички вкупом се втурнахме наобратно, като постигнахме ефект, доста по-голям от желания. Като прашинки, лашкани от вятъря се носехме в този доста опасен танц. Без пауза влиза „Sodomy and Lust“, а тълпите са в бяс. Случваше се някой да падне, но успявахме да си помогнем взаимно. На няколко метра пред мен имаше строен двуметров момък, когото викаха да помага за паднали хора. Здравенякът с мишци разтваряше тълпата (Нещо, което бе непосилно за мнозина в онзи момент!) и вадеше падналите. Единствено естеството на рок културата не позволи да се стигне до сериозни инциденти през тези първи минути от свиренето на SODOM. (Години по-късно няколко рап хлапета щяха да се избиват в дискотека при сходни обстоятелства в минималистичен вариант…) Тълпите се поумориха и се успокоиха малко. Застанахме на приблизително постоянно място. Tom Angelripper нареди на охраната да изведат някакъв човек от пред него и го качи на сцената. Небезизвестният фен – Венци Kiss-а с перфектен грим на Gene Simmons стана част от шоуто за един кратък момент.

По това време в метъл средите бе актуално разискването, дали SODOM твърде много са се комерсиализирали с албума си „Better off Dead“! За някои от най-бруталните фенове, SODOM 90 бе твърде мелодичен. (METALLICA 91 още пътуваше към България… Липсваха комуникационните възможности на съвременния свят, както и официални издания.) Още с третото си парче – „An Eye for an Eye“ рурските металурзи доказаха на практика, че звученето им е тежко и монолитно, като силата на парчетата и посланията им само подобряват качеството си! И по време на сета си го доказаха още доволно много пъти. Песните се ковяха една след друга в смазваща сила. Бавно и полека другите концерти, които бях посещавал до тогава започнаха да бледнеят.

Доста усмихнатият и приветлив Tom Angelripper, така, както бе с фланелката си на MOTORHEAD, ни обясни почитта си към групата преди кавъра на „Iron Fist“. Нивото на английския ми по това време е такова, че ако ви кажа точно какво е казал, това няма да е спомен. Но, както тогава, така и днес, това не е от особено значение… Дръм солото е трашърско: с плътни двойни каси, изтъкано от ритмика, където сложните компоненти са вплетени, а не преекспонирани. Стадионът реве „Sodom“ и „Bombenhagel“ почти непрекъснато. Бързите песни се редуват със среднотемповите чукове. Съвършенството им е такова, че радват в еднаква степен! Хватката на телата поотслабва, но тълпата продължава да е плътна. Няма бири, няма пуканки. Фотоапарат не можеше да се внесе.

Зрелището, какво са способни да извършат трима немски трашъри с инструментите си, си остава неизказуемо. Дори да имаше видео от концерта, то едва ли щеше да побере в себе си невероятността на преживяното от нас в онзи момент. Сякаш докосвахме истинската свобода! Онази, която съществува някъде… Два часа концерт с песни, никоя от които не бе излишна или по-малко съвършена от другите. След кратко забавяне SODOM изпълняват желанието за „Bombenhagel“. Кое е било бис и кое в програмата никой не може да каже, защото скандирането траеше над два часа, почти непрекъснато. Факт бе, че това се оказа последната песен от приказката.

Дълго се спекулира колко точно фена е побрал стадион „Академик“ тогава! Веднага след концерта казаха 5 000 човека. Няколко седмици по-късно числото нарастна до 7 – 8 000. Десетина години след концерта Sofia Music Enterprises заковаха бройката на 12 000 и това се разпространяваше дълго време като обективна, официална информация. От няколко години редовна чета и чувам за 15 000. Имайки предвид опита си за мястото, разположение, ограждения и структуриране на публиката, моята скромна преценка за посещаемостта на SODOM 91 маркира квадратчето 6 000, без да знам дали ще спечеля…

Излизането от стадиона ставаше изключително бавно. Многочасовото стоене в плътно притискаща тълпа водеше до желание да напуснем без да се блъскаме и дори без да се докосваме. Хората от терена бавно се разреждаха, изчаквайки всички останали. Някъде из околностите на стадиона осинових отново болничен халат и пижама, търкалящи се измежду бурените и безразборно паркираните автомобили. Задължителните бири с приятели поехме от унифицираните бутилки на комунизма. Чакаше ме завръщане към един друг свят.
Час след полунощ вече съм се промъкнал в двора на „родната“ психиатрия. Лека козметика на шперца и той отваря вратата откъм двора за разходки. Внимателно заключвам отвътре в непрогледния мрак. Оптимистичният вариант е никой да не е усетил липсата ми.

Чах, чах, чах, чах – светват всички луминисцентни лампи и два прожектора, насочени към моята особа. Дежурен екип, включващ оперативен офицер и всички лекари от психодиспансера е мобилизиран, заради извънредната ситуация. През отключената врата са избягали общо трима човека, като единият е офицер с реални психични проблеми.

– Ти знаеш ли какво ще ти се случи сега? Ще гниеш в затвора **** ****! – съска ми някакъв дежурен. Лекарите ме гледат въпросително. – Какво правиш?

– Въобще не ми дреме! Аз бях на концерт на SODOM! Вашите малки мозъчета дори не могат да проумеят какво означава това! Не мога да ви обясня колко незначителна е болницата ви, армията ви и цялата ви сериозност, в сравнение с това! – Хвърлям им шперца аз и се усмихвам… Удължаващите се физиономии изглеждат така, сякаш ей сега ще извикат санитари. Санитарите, обаче не са в спешния екип.

Рано на другата сутрин чакам пред кабинета на завеждащия психиатрично отделение на Военна болница, придружен от ВКР-съгледвач и заедно с други посетители. Полковник доцент доктор Миланов излиза пред вратата на кабинета си, застава на чердженцето пред нея, размахва енергично ръце, все едно лети и подсвирква в опит на чуруликане. Абсолютно всички гледаме в почуда и недоумение.

– Е, айде де! – Каза недоволно доктора. – Кой е от ВВС? – Войник и офицер сякаш са събудени от сън. – Ми влизайте! До кога ще ви викам?

По-късно идва и моят ред.

– Такааааааа… Редник, къде се виждате Вие да служите оттук нататък? Къде да Ви пратя?

– Аз оттук нататък не се виждам да служа!

– Добре. Мога да Ви помогна. Ако подпишете този документ, мога да Ви изпиша и освободя още днес. – Подава ми лист хартия докторът. Документът представлява декларация, че няма да съдя държавата. Днес? Огромно изкушение! Подписвам го. Изчаквам доктора да напише епикризата ми на доста разнебитена пишеща машина.

– Н-но, аз!?! – заеква джандарът ми.

– Вие сте свободен. – отсича доцентът по полковнишки.

Диагноза „хеви метал“

Основното заболяване в епикризата ми, общо взето, е „хеви метал“… Останалото са разяснения, как военните власти нямат нищо общо със заболяването ми! Има и драматичен пълнеж от кратка и доста изкривена моя биография. Мисля, че концертът на SODOM е уникален сред единиците, отразени в медицинска епикриза! Сериозен синдром на заболяване…

Диагноза „хеви метал“

Вечерта съм на концерт в читалище Христо Ботев на първия от трите дни на рок фестивала „Златен куб“ за пръв път като свободен човек от година и половина. Свирят български метъл банди. Хедлайнери за тази вечер са ИМПЕРАТОР…

SODOM донесоха реална свобода за мен. Или поне така си мислех тогава…

P.S.
Оказа се, че Федерацията на анархистите в България и неправителствената организация „Хора без оръжие“, както и множество съдействащи ми приятели, са изнесли писмо до Амнести Интернешънъл през Франция за престъпленията, извършени срещу мен от военните власти. (Една много дълга и различна история…) Седмица, преди описваните събития Амнести Интернешънъл бе изпратила анкетен лист за мен и актуалното ми състояние и препоръки на правителствено равнище! Това, всъщност, е била причината за спешното ми оневиняване и уволнение! Всички власти старателно са укривали писмото, докато е дошъл крайният срок да се върне отговора на анкетния лист.

Всички присъди и наказания, които бях получил, бяха отменени или анулирани.

Командният състав на поделението, в което служех, бе сменен в резултат от писмото. Бе закрит и Софийски гарнизонен арест, а началникът му – набързо пенсиониран. Година и нещо преди това трима надзиратели-войници от ареста са били убити по домовете си след като са се уволнили от служба. Убийствата са неразкрити. Случаят – потулен.

Две седмици по-късно бе направен опит да ме задържат неправомерно в Дисциплинарна рота, докато си събирам документите от там. На тогавашния плевенски главен прокурор се наложи да работи в неделя… И до днес съм единственият човек, самоотлъчил се от дисциплинарна рота и неосъден след това.

На всичките ми роднини е било разяснено, че колкото по-малко се шуми, толкова по-безпроблемно ще е бъдещето ми. За съществуването на някои роднини научих тогава…

„Хора без оръжие“ бяха жестоко репресирани и принудени да емигрират.

След множество материали за казармени инциденти и извращения, сред които и моят случай, вестник „Поглед” бе закрит. След година започна да излиза пак със съвършено различен екип… Гражданското общество бе отложено…

Ръководството на Столична криминология оказа сериозно съдействие да бъдат прекратени опитите на военни офицери за преследването ми, заради абсолютно чистото ми досие. Благодарен съм на професионалистите!

Въпреки, че името ми липсва по регистрите на психодиспансерите, за военните си оставам тежко болен. От „хеви метал“! Мисля, че оставам единственият притежател на официален военно-медицински документ за това.

Диагноза „хеви метал“

SODOM !

Rock Thrashler
15-16.09.1991
Стадион „Академик“, Психиатрия на ВВМИ
Благодаря на всички!

Фотогалерия: DESTRUCTION в София на 10 януари 2005 г.

Първото гостуване на германските Thrash Metal ветерани DESTRUCTION в България – 10 януари 2005 г., зала „Христо Ботев“.

Фотограф: Mrazek ©

Созополски дневници: Тъпото (Концертът на ADY`S TRIO, който още не сте изпуснали!)

Колкото и свободната циркулация на пари да унищожава автентичните крайморски селища, истински благородните такива запазват своите древни места и атмосфера. Колкото крещящият кич и безвкусица да налагат агресивно своята естетика повсеместно, без оглед на заобикалящия я пейзаж, някаква част от истинската красота се запазва сама за себе си, въпреки неистовия просташки напън. Колкото и селската наглост да се опитва да ви набута по унифицираните, безлични барове, някаква женска красота успява да се запази по невероятно вълшебен начин. Една константа от благородство и неизменна хармония на някои места не могат да паднат под определен минимум, независимо от обема пошлост, която ги заобикаля.

Ady's Trio Band

Ady’s Trio Band

Морската градина на град Созопол сама по себе си е едно относително неизменно място, макар значително да се е доближила до своя минимум на благородство. Но не за нейните рани искам да ви разкажа! Искам да ви разкажа за едно място в морската градина на Созопол, което могъщо пази своята неизменна същност! Искам да ви разкажа за Тъпото.

Тъпото нямаше име. Тъпото беше известно с това, че там е тъпо. Но всеки, докоснал се до Тъпото се завръщаше там неизбежно. Тъпото е неизбежно и незаобиколимо. То бе българска твърдина, подобно на Богомилството така, щото представляваше две съседни заведения, които предлагаха съвършено еднакъв асортимент. Едното го наричаха „Тъпото“, а другото – „По-тъпото“, а двете вкупом се обозначаваха като Тъпото. Тъпото бе на полуобслужване и какъвто и персонал да се изявяваше там, той бе константно тъп. Но на Тъпото се предлагаха перфектни питиета и кухня! Там винаги имаше мента и тъй като не се предлагаше нищо за ядене, всеки можеше да консумира храна, каквато си пожелае, стига да консумира напитки. Най-големия грях на клиента на Тъпото бе да омеша столовете на „Тъпото“ с тези на „По-тъпото“, било като консумация от различните будки, било като съчетание с масите, било поставяйки ги един до друг. „Тъпото“ и „По-тъпото“ бяха с един собственик.

Там можеше да си пускаш касетофон, ползвайки електричество от „Тъпото“ или „По-тъпото“, а можеше и да се свири на китара, хармоника и различни тарамбуки. На живо или на запис можеха да се чуят скандални неща за времето си, като DOORS, LED ZEPPELIN, ROLLING STONES, AC/DC, ПББ, МЕДИКУС… Музиката на Тъпото винаги се изпълваше със тайнство, скрит крясък и бунтарска неразумност. Винаги звучеше като съзаклятие, като откровение и като откритие! На Тъпото и най-тъпата музика придобиваше космически измерения на философски урок.

Ady's Trio Band

Ady’s Trio Band

Тъпото представляваше бетонна площадка на най-тъпото място в морската градина на Созопол. Далеч от морето, току под новата община, но пък далеч и от главния път, както и от леко занемарената детска площадка. (Необходимо е да уточним, че като „далеч“ тук обозначаваме всяко място по планетата, отдалечено на повече от 30 м. от Тъпото!) Върху бетонната плоча никнеха две идентични комплекса от ламаринени будки, оставяики място за четири маси с по четири стола, а останалите места се разполагаха хаотично върху отъпканата прах около плочата, като никога, ама никога не се смесваха. Въпросната прах бе леко асиметрично разположена, което придаваше собствени идентичности на „Тъпото“ и „По-тъпото“. Случваше се „Тъпото“ и „По-тъпото“ да получават различни мимолетни имена, за които историята ни остана глуха.

Когато хората, обречени на Тъпото се пробуждаха сутрин из цветните градини, (в които по това време, както и сега, нямаше цветя, но пък бяха „Цветните градини“) обикновено течеше следната драматизация:

– Какво ще правим днес?
– Ми, да ходим на плажа!
– Да бе… Плажа…
– Тогава да се разходим до скалите?
– От там идвам. Напекло е и прииждат разни туристи.
– Да ходим на Окото!
– Това е на майната си, а и какво ще правим пък там?
– Да ходим на кръчма? – Проблесналите погледи се срещаха един-друг няколко секунди, когато поривът у някого надделяваше и той се изправяше енергично. Ентусиазмът се предаваше като електричество и втори бързаше да тръгне преди изправилия се. Трети го настигаше с бърза крачка.

В следващият момент, десетина човека тичаха в луда надпревара! Притеснени приятели крещяха след галопиращата тълпа:

– К`во става? На къде?
– На кръчмаааааааааааа! – Крещеше последния, задъхвайки се от тичането.

Този род сутрешен бяг можеше да завърши само на едно място! Никой на висок тон не казваше „Тъпото“, защото бе трудно да се обясни на обикновения слушател, колко любов се криеше зад това име. Но за всеки от посветените бе ясно, че архитипа, отправната точка и изначалният смисъл на „кръчма“, означава Тъпото.

Тъпото посрещаше бедни и богати с еднакво безразличие и неотменна тъпота. Там всеки оставаше задоволен и потъваше в безметежно оглупяване. Лекото отегчение се превръщаше отначало в норма, а нормата по-късно се възвисяваше до бохема. Сетне Тъпото разпращаше посланици на бохемата с хиляди по света. И то бе готово да ни приюти отново, независимо от състоянието на завръщането ни. Тъпото бе Рим на хипи света, където посрещат с почести не само победителите. Тъпото твореше победи и от най-горките съдби!

Тъпото бе заобиколено от знакови кафенета и култови места за сбирки, но именно то бе най-посещавано и никой не можеше да го конкурира по тъпост. Бе неизменно, като вселената. То не изчезна и се промени съвсем малко във времето.

След като попаднах за пръв път на Тъпото, в мен се загнезди усещането, че ще се завръщам там завинаги. Познавате тези преживявания, като детски кошмари, в които вече не сте жертвата, нито пък сте сигурни, че ги е имало, но чиято константа определя вътрешният ви свят. Сякаш нещата са вече твърде прекършени, за да попаднеш на Тъпото и въпреки това, знаете че ще се случи. И ето – аз още претендирам, че съм млад и решавам да отпразнувам антагонистичният ежегоден контрафакт на това в Тъпото, 28 години след първият си сблъсък с него.

Подобно на Светия синод на Българската православна църква, Тъпото е постигнало своята целокупност. Изпод съвременните замазки и теракоти, старата бетонна плоча излъчва своя топлота без да оставя място за съмнения в афтентичността си. Притисната от нейната кадастрирана конфигурация, архитектурен гений е проектирал комплект от остри ръбове, които да приютят Светия дух на Тъпото. Утъпканата прах е покрита с идентични на старите созополски плочи и дървени маси и пейки артистично са разхвърляни по тях. Но кафявият и зеленият десен на комплектите пейки и маси, в никакъв случай не бива да се смесват дори в рамките на единното (като Светия синод!!!) вече заведение!

Някои неща си остават непроменени. Тъпото има перфектно меню, включващо както изискани морски блюда за аристократи, така и крепки скарови комбинации, поднесени в незадължаващ вид. Няма питие, което да не може да си поръчате там! На тъпото е невъзможно да ви липсва всеки изискан специалитет на цени като в Мозамбик, Зимбабве и Судан… Понастоящем Тъпото се казва „Ocean Pub“.

Тъпото

„Първите ми две кани вино бяха сипани с два пръста под мярката – незначителна щета, но сладка натрапчива тъпня“

Àко и обслужването в „Ocean Pub“ да би било перфектно, нормално е на мен в Тъпото съдбата да ми подсигури видимо изтъпяващ сервитьор. Видимо изтъпяващият сервитьор недочуваше и носеше очила с висок диоптър, така че ако ми бе необходим, другите сервитьори го побутваха и му сочеха посоката. Аз отдавна бях шлифовал моята бохема на Тъпото и макар да бях започнал да се съмнявам в нея, отношението на видимо изтъпяващият сервитьор ясно връщаше ведрината от пребиваването там! Първите ми две кани вино бяха сипани с два пръста под мярката – незначителна щета, но сладка натрапчива тъпня. Някои неща си остават непроменени. Видимо изтъпяващ сервитьор на Тъпото!?! Можеше ли да липсва изобщо? (Оказа се, че може.)

Видимо изтъпяващият сервитьор нямаше от къде да знае, че аз съм дошъл не на ресторант, а на рок-концерт. Нямаше как да се досети, че полската група от 15 човека, пред която роболепничеше, щеше да изпие по-малко минерална вода, отколкото аз сам – вино! И не се догаждаше, че първата ми поръчка е само ордьовър, защото, както всяка вечер там, концертът щеше да е четири часа. Някои неща на Тъпото остават неизменни. Аз бях дошъл на рок концерт на пернишки твърди рокаджии! Сякаш на Тъпото бе възможно да свири някой друг днес!?!

ADY`S TRIO BAND са интерпретатори на твърдия звук, пили и от цензурата на социалистическите столове, вкусили и от свободата на скандинавските територии, владяни от български музиканти дълги години. Три свободни душù с три прекрасни гласа. Трима изящни музиканти, три раздаващи персони. Някои неща в рок концертите на Тъпото не се променят. Дивата стихия на жиците, психеделията на богатството от клавирни бленди и нежната истерия на цяла една вселена от култура, тези трима човека успяваха да напъхат между вилиците и чиниите на ресторантските посетители. И го правеха с лекота, като не пропускаха да осветлят ценителите сред тях! Между кавърите на ZZ TOP, горещите Rock`n`Roll парчета, PINK FLOYD, сервираха нежни балади, приятелски DIRE STRATES интерпретации и Gary Moor Blues инструментали.

Ady's Trio Band

Ady’s Trio Band

Винаги съм знаел, че географията на Тъпото е доста по на запад от Полша, Бургас, Охрид, нежели от Русия, Крит и Турция… Коравата пернишка банда възпитаваше с възрожденски хъс, а потребителите на общи сачове и общи минерални води си поръчваха „Ламбада“, „Бургаски вечери“ и „Позови меня…“. И ADY`S TRIO BAND осигуряваше тези песни с джазменски интерпретации и персонални усмивки, скриващи съжалителните нюанси. Някои музикални шамари си остават недостъпни за шамаросаните, като джаз версията на „Подмосковные вечера“. Да, ресторанта поглъща ADY`S TRIO BAND, но и ADY`S TRIO BAND белязаха и бележат Тъпото по най-приятният начин, за който се сещам. Целокупното ново посетителство на Тъпото идва на вечеря предимно заради живата музика. Аз пък хапнах и пийнах доста прилично за рок концерт. Похватите на ресторантски оркестри си остават лелеян идеал за географически източната публика, независимо от прелетялите през Тъпото години. И понеже там винаги е тъпо, то предлага и просветление! Винаги е било така. А някои неща си остават непроменени.

Тъпото ме изпрати като посланник на бохемата в мътните привечерни улички, които се люшкаха под краката ми. На сутринта три прекрасни нимфи, които се грижеха за прехраната на среднощното поселение в месната закусвалня, ми върнаха портфейла с всичките пари в него! Невъзможно вълшебна случка, за която бих благодарил повече за преживяването, отколкото за материалната му част. Благодаря ви момичета, вие сте най-прекрасното нещо, което ми се е случвало напоследък!

Ady's Trio Band

Ady’s Trio Band

Завърнах се на Тъпото след някой и друг ден, естествено! Пак на концерт. Просто неизменната вселена ме отведе пак там. Видимо изтъпяващият сервитьор го нямаше, но явно невидимо изтъпяващият барман си бе същият, защото от виното ми пак липсваха глътки. По една от всяка каничка. (Ех и другаде данъкът да беше такъв!!!) И за разлика от видимо изтъпяващият сервитьор, до края липсите все си бяха така. На Тъпото винаги е по-добре сервитьорът да е видимо изтъпяващ! Но като във вихрен калейдоскоп, ADY`S TRIO BAND ме разходиха из нови тайнства, съзаклятия и откровения, допълвайки картината с приказки за морета и върхове… Афтърпартито този път трая два дена… От Тъпото трудно се изтръгваш и вървиш като в сън, свързан със сребърна нишка за него.

Най-странното нещо си остава това, че можете да докоснете Тъпото! Препоръчвам ви! Първия път ще забележите колко е тъпо. После сте обречени. Там постоянно се срещат завръщащи се хора, сякаш не са се разделяли с години. Музиката не е спирала с десетилетия. Ще добиете чувството, че познавате ADY`S TRIO от много лета. Гамите столове не са се смесвали. Менюто е перфектно. А някои неща си остават непроменени.

Rock Thrashler
Созопол, Тъпото, 1988 – 2016
(Текстът е работна част от бъдеща
художествено-документална книга, посветена на
хипи движението в България)

Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно) – Ранните концерти на руски метъл групи в България (Част втора)

„Често са ме питали (милиционери, сътрудници и т. н. – б. а.) – По вашите концерти не сте ли забелязали, че младежите проявяват склонност към насилие? – Викам – Аз съм забелязал по нашите концерти да се проявява склонност към насилие, ама не от младежите, а от едни други хора…“ – Кирил Маричков; „По нашите концерти се случват неща, които остават като болка у младежите, защото те просто не могат да разберат, защо когато са възторжени трябва да бъдат бити!“ – Георги Марков; „Травмата от тези неща води до това, че ти не си вече този весел, жизнерадостен човек… промъкват се в тебе едни по-тежки песни, с друг характер. Може би Heavy Metal-ът за това се появява.“ – Петър Гюзелев
Из филма „Щурците – 20 години по-късно“, 1987 г.

Тъкмо бяхме прескочили мечтания рубикон – 10 ноември. Не че не знаехме, че милиционерите са си същите! Вярвахме в изначалната човешка доброта и виждахме хоризонти. Скъсаните ни дънки все още водеха до арестуване за неприличен външен вид. Затова се движехме по малките улички из центъра на София. Но там веднъж ме пресреща червена и начервена бабичка и ми засъска: „Погледни се на какво приличаш, бе хулиган. Защо си се раздърпал такъв?“ „За да видиш как в бъдеще ще ходим всички, заради такива като вас.“ – Сам не знаех колко съм прав, докато се отяждам. „Аз съм активен борец против фашизма и пенсията ми е 120 лв., така че никога няма да ходя като теб. – Крещят ми истерично откъм гърба.“ За това кръпките на един достоен човек станаха негова фамилия и останаха като мощен символ на антикомунизма! Защото рисуваха хулиганите в букварите ни с пунктирана линия по ръба на панталона, обозначаваща упадъчните (но и мечтани от всички) дънки! Поне Горбачов изпя „Give Peace A Chance“ и учениците от английската гимназия бяха оправдани по обвиненията, че са диверсионна група! Притежанието на касети със записи на Beatles, обаче, продължаваше да е неписано престъпление – нелегален внос и разпространение на упадъчни империалистически идеи! Касетите на NAPALM DEATH се считаха за дефектирали и не ни закачаха за тях… Но ударът в гръб с руските метъл групи бе тежък.

Мотото ни този път е само една илюстрация, че проблемите започнаха да се назовават – концепцията за гласност ба-а-а-а-авно набираше сили (започвайки от изказване на Горбачов на априлски пленум на ЦК на КПСС през 1985 г.). Физическият сблъсък със властта напусна територията на рок концертите и се пренесе на улицата – вече имаше много повече (бивши…) хора за допребиване. Вътрешнопартийния преврат от 10.11.1989 г. бе извършен от най-твърдите русофили, единият от които остана известен като любител на танковете, а другият се прочу с това, че смъртта му стана неофициален празник на България. Но ние изследваме само чрез проявленията на рок-културата. Нещо като ирисова диагностика на обществото… Та, нашите русороболепни превратаджии продължаваха силно да недолюбват руските метъл банди.

II

23 ноември 1989 г., вечерта. Последните за седмицата новини. Четвъртък е! Всеки петък се ретранслираха новините на Телеканал Останкино – един час информация от планетата на Съветите срещу десетминутна сводка от родината. Но още е четвъртък и в последните за седмицата новини тече обширен репортаж за Международния панаир в Пловдив. Народното стопанство продължава да громи невероятни висоти и разцепва световната икономика с показатели. Кадрите са като от ретро-парад (още за тогава!) на добре боядисани трактори и прилежащите им чугунено-винкелни сглобки от производството на зрелия социализъм. По време на провеждането на панаира има и културна програма. Тя включва четири поредни дни с концерти на руската група ЧËРНЫЙ КОФЕ в палата №5, последният от които ще е утре. КАКВООООООООООООО?????????

Една измежду най-самобитните руски групи – ЧËРНЫЙ КОФЕ, са се самоцензурирали откъм тежест на звука достатъчно време, за да избухнат с първия си дългосвирещ албум „Переступи порог“ `87. Съчетавайки мажорна мелодичност с тежък минорен риф, руснаците не приличат на никой от световните имена в метъла – нещо, което не може да се каже за болшинството от колегите им. През 1988 г. са обявени за рок-група на годината в Съветския съюз. И ето ги в България! Изложени в Пловдив между тракторите – кое е дефект и кое е непреходна култура??? (Тук имаше ясно разграничени две мнения!)

Черный кофе `87

Черный кофе `87

Хубавото на това да си зрелостник, е че лесно заместваш школото с централна ЖП гара. Един от малкото пъти, когато съм ставал навреме сутрин… Концертът е обявен от 18:30 ч. „Палата №5“ – мисля си и виждам в съзнанието си зала Фестивална, защото там бях виждал изложението на космонавтиката с хиляди експонати на стоманени лагери и почти нищо друго… Времето тече малко бавно – не съм свикнал с продуктите на Пловдивско пиво. Пред палатата зървам тракторите. В поиздребнялата за представите ми сграда има остъклено фоайе с оградено в полукръг вътре помещение с витрини. Зад витрините падат завеси. Има залепени плакати за концертите. Някой корифей на руската филология бе решил, че групата не може да се казва ЧËРНЫЙ КОФЕ и на плаката се мъдри надпис „Чёрное кофе“! (Тук няма да ви запознавам с особеностите на падежните езици, но редакторът е бил умерен дебил… В студио „Бояна“ произвеждахме и филми на руски език, които след това се пускаха в СССР със субтитри…) Всяка буква от обявлението е хит сама за себе си – може да се уверите сами!

Плакатът!

Плакатът!

В 18:30 охраната ни допуска във външното фоайе. Започваме да чакаме пред витрините със завеси. Отвътре Дмитрий Варшавский – основател и идеен носител на ЧËРНЫЙ КОФЕ и до днес, дръпва леко едната завеса и ни се усмихва. 30 – 40 фена се редуваме да надзъртаме как групата подготвя сцената, макар че концертът е четвърти по ред. Закъснението е сериозно, но дръпнатата завеса ми е достатъчна, за да отлети като миг. Най-сетне изнасят масичка с билети и 40 – 50 човека (повечето с предварително закупени билети) влизаме в…

…Сладкарница! Апокрифната организация на тези концерти ги е смазала до възможно най-минималистичния вариант. И до днес повечето метъл маниаци не знаят, че ЧËРНЫЙ КОФЕ са свирили в България. В дъното на малкото помещение са сбутани стъклени масички и столове. (Съдбата отреди това да не е единственият ми метъл концерт в сладкарница, но за това – друг път.) Издигната е импровизирана, не много висока сцена от дърво, завито в кадифе. Гледам с изумление и си мисля за тракторните палати… Наистина сме малко посетители, но въпреки това, липсата на ограждения и наличието на не повече от двама милиционери ме изумява.

Сценичното осветление е оскъдно и дим въобще липсва, но руснаците започват ударно с песните от албума си. Бързо е постигната една топла близост с публиката. Между тежките метални парчета се вадят кухи китари. На сцената петима музиканти боравят свободно с различните инструменти, Дмитрий ту е с китарата си, ту само с микрофона и усещането за забавление се засилва. Сладкарницата ни осигуряваше първия допир до клубната култура, която в тези години се раждаше по читалищата. Ясната дикция и високият глас на Варшавский ми е позволила да наизустя някои текстове и с кеф крещя срещу групата на ръба на подиума им. Нямам честта да се познавам с пловдиската агитка и те ме мислят за руснак. „Владимирская Русь“ няма как да не те докосне! ЧËРНЫЙ КОФЕ ту охлаждат с по-баладични песни, ту яко ни раздвижват вратовете със здрави рифови резачки. А „Владимирская Русь“ е и двете! След час и половина прекрасна музика концертът завършва с три по-баладични песни.

Билет за концерта на Черный кофе

Билет за концерта на Черный кофе

Музикантите са топло настроени, но някак нямаше желание у публиката за среща или поне да вземе автографи. Охраната ни подканя да напуснем сладкарницата. Групата е изведена през някакъв заден вход. Фенове се изумяват от наглостта ми да приватизирам експонат от късното ни плакатно изкуство, но охраната е благосклонна, оценявайки старанието ми да не нанасям щети на хартията. Представлението е завършило достатъчно рано, за да успея да хвана късен влак към дома.

~

Получавайки своята свобода, творците от руската рок култура отприщиха натрупания мощен импулс за създаване на метъл шедьоври. Асимилираните от КГБ АРИЯ направиха своя гениален дебют още през 1985 г. (веднага след априлския пленум…) – „Мания величия“. Четири години по-късно щяхме да имаме своя български гениален поход на АХАТ. Що се отнася до КРУИЗ и ЧËРНЫЙ КОФЕ, „1“ и „Переступи порог“ останаха най тежките албуми в дискографиите им. Първите продължиха метъл насоката с по-леки песни, а вторите се отляха в рок коритото от ранното си творчество. Феновете в България имаха хипотетичната възможност да видят тези две групи в най-силния им период и с най-добрите им шоута! И ако са пропуснали този подарък от съдбата, то това не е било по тяхна вина.

Щяхме да видим отново руски метъл след 10 години, на 14 август 1999 г. по покана на The Other Side в Приморско. (За това със сигурност ще ви разкажем някой път, подробно.)

Rock Thrashler
TOS004/RTH034
24.11.1989 г.
Палата №5 на Пловдивски панаир, Пловдив

Прочетете част 1 на Рибата се метализира откъм главата!

Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно): Ранните концерти на руски метъл групи в България (Репортаж в две части)

„В резултат на високия „документален“ ценз хората с червени ленти в залата бяха значително повече от хората без червени ленти.“ – Откъс от репортаж за концертите на група ЗЕМЛЯНИ в зала „Христо Ботев“, София от списание „Ритъм“, бр. 1, 1988 г.

Целият абзац на мотото

Целият абзац на мотото (за гостуването на ЗЕМЛЯНЕ)

Рок културата и в частност метъл културата, придобива такива мащаби в края на 80-те в соц. лагера, че официалните комунистически власти не могат да й се противопоставят със стария девиз за идеологическа диверсия. През 1987 г. изтъкнат руски диригент каза пред Българската Телевизия, че METALLICA, MEGADETH и ANTHRAX са съвременната класика! (Помислих, че получавам халюцинации…) В Съветския съюз, комунистическата партия решава да погълне този феномен, за да не я погълне той и редица руски и други съюзни групи излизат на светло. Край Москва, музикална къща „Мелодия“ строи така наречения „Експериментален завод“, където ще бъдат пресовани първите официални плочи на руските метъл групи АРИЯ, КРУИЗ, ЧËРНЫЙ КОФЕ, МАСТЕР, АВГУСТ, ТЯЖËЛЫЙ ДЕНЬ и др. Заводът се оказа много сполучлив и силата на звука на новите руски плочи беше чувствително по-висок от на всички други. Едно музикално магазинче, находящо се на площад „Славейков“ в София правеше най-много поръчки на тези издания и рок и метъл маниаците редовно наминавахме оттам за ценни придобивки.

Първите метъл издания на Мелодия

Първите метъл издания на Мелодия

Секретна директива на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) от същата – 87 г., позволява на всяка държава от сферата си на влияние, да излъчи една официална метъл формация, чиито текстове строго да се контролират. (Някой път ще направим разбор и на тези банди.) България лансира новото лице на група ИМПУЛС и ги изпраща на метъл фестивал в Белгия. (Това пък е една друга история, за която ще ви разкажа някой път…) Реакционните сили в ДС (Държавна сигурност), комсомолските организации и журналистическите отдели, свикнали с дългогодишното репресивно отношение към тази музика, трудно се пренастройваха към новата вълна в политиката. Уклона към тероризиране на младежи и не само на младежи се изпълняваше с желание и хъс от детски възпитатели до висши милиционери и нагоре. Това е причината мòтото на репортажа да е този цитат – да ви подскажа в какво настроение на властта се провеждаха рок събитията!?!

Настъпи 1988 г., но Горбачов още не беше изпял „Give Peace A Chance“ на John Lennon на световна конференция по разоръжаване, поради което у нас още съдеха ученици от английската гимназия в София за диверсионна дейност – слушане на музика… (И за това ще ви разказвам друг път…) Дори концерт на поп-рок авторите на съветския химн на космонавтиката е удавен в присъствие на репресивни структури. Руските метъл групи тръгват на турнета с първите си официални издания. Апропо, една година преди комсомолската редакция „Народна младеж“ да стартира издаването на списание „Ритъм“ у нас през януари 1988 г., в Москва започва да излиза музикалното списание „Ритм“!!!

Брой 1 на списание Ритъм

Брой 1 на списание Ритъм, 1988 г.

I

През септември месец 1988 г. група КРУИЗ идва в България за да осъществи турне. Идва с ферибота от Одеса и свири във Варна още на 22-ри септември. Тяхният четвърти албум се казва „Круиз – 1“!!! Това е първият им метъл албум… Много от феновете притежаваме плочата и смятахме, че наистина това е първия албум на руснаците. Но те още от 1980 г. подрънкват лежерен рочец на ръба на идейната диверсия. Скромно и тихомълком тече рекламата на концерта им в София на 26-ти септември в зала Универсиада. Светлата дървена облицовка и зеления балатум са вече традиционен декор за рок-концерти. Началният час е 20:00, но подготовката малко закъснява. Около 3500 човека влизат в залата при засилено милиционерско присъствие. Трибуните са доста напълнени, защото към празното пространство пред сцената има нещо като пропусквателен режим, организиран също от Народната милиция. Допускат ме по визуална преценка – 45 килограмов, задоволително подстриган ученик с карирана ризка – държавна конфекция. На три метра от самата сцена е разположено метално заграждение, обхващащо и зоната на страничните входове.

Круиз - 1 `87

Круиз – 1 `87

Лампите гаснат на вълни и в мрака прозвучава фрагмент от интродукцията на албума. Валери Гаина (китара, вокали), Фьодор Василиев (бас) и Сергей Ефимов (барабани) – хората записали най-твърдия албум на КРУИЗ и до ден днешен, са пред нас. (Сега всички те са извън групата.) Усмивки и кратко приветствие предхождат мощното звучене, което следва. Първите няколко песни са от новия албум. После продължават и с песни, които чувам за първи път. Толкова агресивен звук слушаме на живо за пръв път. Толкова агресивен метален имидж виждаме за пръв път на сцена. Традиционно за онова време, групата се осветява от три мощни прожектора с оператори, разположени над последния ред на трибуните. Плътен гирлянд от униформени свързва тримата оператори и стените на залата. Не липсват и другите ефекти за рок концерт. Валери Гаина – човекът, който олицетворяваше руският метъл, бе с рокерия, цялата обсипана в пирамидки. Дори ИМПУЛС все още нямаха фотосите си с подобни облекла. Някои се опитваме да припяваме със скоропоговорките на триото.

Билет за концерта на КРУИЗ

Билет за концерта на КРУИЗ

Пред металните ограждения кордона от милиционери вече е плътен. Пробивам си път до предната линия. Ако феновете, които са се подпряли на огражденията куфеят, тутакси получаваха удари с палки. Бой се прилагаше и ако задните редици притиснат хората напред. Получил „необходимата“ доза удари по главата и пръстите, се оттеглям по-назад, а моето място се попълва от следващата смяна. Въпреки всичко, енергията е главозамайваща и спектакъла – разкошен. Назад сред феновете се разхождат и хора със странно оголени вратове и шалварести кройки на панталоните, които изпитателно се взират в лицата ни. Не липсват и униформени. Макар, че милиционерите зад огражденията са видимо изнервени, забавлението намира личния си пулс и е постигнато равновесие между радостта ни и раздразнението на сътрудниците…

…Докато вокалиста не реши да подари якето си на някой от публиката! Рокерията с пирамиди падно в най-разпалената част на тълпата, когато сериозно количество милиция изпълни равната част на залата. Головратите сътрудници блокираха изходите. Палки свободно свистяха в мрака между хората, докато якето не попадна при униформените. В настъпилата суматоха, групата прекъсна за момент изпълнението си. Операцията, обаче, бе проведена ювелирно: Приятели, които гледаха концерта от трибуните казаха, че нищо от боя и суматохата не са забелязали. Пък и боя по рок концертите в това време бе почти задължителна част от програмата.

Крутится волчок 81, Послушай, человек 82 и първия англоезичен best of 88 албуми на Круиз

„Крутится волчок“81, „Послушай, человек“82 и първия англоезичен best of 88 албуми на Круиз

След това напрежението сякаш спадна. Униформените зад огражденията се дръпнаха малко назад и прибраха палките. Във втората част на концерта, дойде ред на незаписания хит „Водка“. На припевите гласовете на феновете и на хората със шалварести панталони се сляха! След „Рок навсегда“, „Не падай духом“ и други по-ранни песни, КРУИЗ довършиха с най-ефектните си и твърди нови парчета. До края на двучасовото шоу успяхме да извлечем максималното количество удоволствие, което бе възможно. Скандиранията „Кру-из, кру-из!“ бяха оглушителни, но след поклона на триото лампите светнаха и милицията оформи живи коридори към правилните посоки.

~

Българското турне на КРУИЗ е било с десетки дати! Водени са да свирят по читалища на запустяли села. Рекордът им е концерта в хижа без ток, където са единствените посетители!!! (Данните са от тяхно интервю за руската телевизия.) Съветниците от ДС на Дирекция „Музика“ са преценили, че опасното явление може да се контролира по някакъв начин. Ясното съзнание за демографския срив у властта е причина да се подготвят пътуващите културни програми, които обикаляха провинциалните краища на страната с разни мероприятия, част от които стана и рок музиката. Руската група, като предвесник на „западнопоклонните предатели“, бе подложена на най-дърварския експеримент в тези културни напъни на комунизма, които за кратко време щяха да родят: Младежкия рок-фестивал в Мичурин; Рок панорама Видин; Конкурс за авторска песен – Толбухин; Празник с Ритъм в Троян и др.

Rock Thrashler
TOS004/RTH 005
26.09.1988 г.
Зала „Универсиада“, София

През януари 2015 г. се навършват 15 години от излизането на първи брой на нюзлетъра The Other Side, изтеглете го сканиран

Неусетно минава времето, все едно беше вчера, когато жадният редактор беше пуснал корени в копирния център в мазето на Енергопроект. Този newsletter е специален, той бележи появата на името The Other Side като медия, фензин, ксероксно издание. На 14 август 1999 г. се проведе фестивалът в Приморско, на който дадохме това име. Идеята беше тази периодична книжка да бъде бюлетин на събитието край морето. За добро или не, изданието от 99-та бе единственото (има репортаж за него в нюзлетъра). В този брой се съдържат репортажи на други култови събития, като АнтиСПИН Феста в Благоевград и Storms In Dreamssilence, провели се през декември същата година. Може би това е едно от първите интервюта на ENTHRALLMENT… И така, януари 2000 г., моя милост откопира на ксерокса малко повечко от 100 такива книжлета, които се разпродадоха на цена от 1 лев. Ще забележите, че доста често фигурира името FORLORN magazine, някъде в периода 1998 – 2002 г. използвахме това име, даже през 2000 г. се появи англоезичен уебзин с него, който бе активен в продължение на две години. За съжаление, голяма част от материалите в него са загубени…

The Other Side undergound metal newsletter #1

Обръщайки се назад, виждам времена, когато нямаше блогове, сайтове правеха малцина, информацията се разпространяваше с флаери и плакатчета „от принтера“, сложени на стратегическо място на Попа, Кравай или Борисова градина… Тогава аз се подписвам като Гого, псевдонимът Mrazek дойде по-късно. В ревю секцията на броя ще видите и няколко текста на Rock Thrashler, който сътрудничи и до ден днешен и един от ударните ни автори.

И накрая, искам да благодаря на всички читатели през годините, както и на всички настоящи и вече ненастоящи сътрудници, редактори, фотографи, главни редактори и просто фенове, отделяли от времето си, за да помагат. Наздраве и поклон! Този сканиран вариант е за всички, като един прекрасен спомен…

Mrazek, жаден редактор

Изтегли с по-добра резолюция:

Изтеглете The Other Side undergorund metal newsletter #1

EПИЗОД от раждането на българския метъл спектакъл

На 20 и 21 юни край езерото Панчарево ни предстои да отбележим 25-годишния юбилей на група ЕПИЗОД. Една българска легенда, която обогати метъл семейството. Без да са сред най-ранните ни метъл групи, значителното им творчество и оставените албуми им правят честта да са сред доайените на българското рок-възраждане, наречено метъл сцена на България. Тъй като те са подарили на мен и на безброй други хора много положителни емоции, искам послучай юбилея им, да им подаря този ретро репортаж! Всички бивши членове, настоящи войни на завета, Мони – честито!


Успоредно с деградирането на зрелия социализъм, рок и метъл сцената у нас бурно се развиваше. Без медийна подкрепа, жаждата ни за смисленамузика доведе до избухването на голям брой фестивали и самостоятелниконцерти. Малкото плакати, но разпространявани на правилните места, събираха стотици фенове по концертите. Така научихме за концерта на групите ЕПИЗОД и ТРОТИЛ в киносалона на Еврейския културен дом на 1 април 1989 г. Благодарение на многото им изяви, вече бях станал страстен почитател на ТРОТИЛ, но ЕПИЗОД щях да слушам за пръв път в живота си.

Общ вид на ранните плакати на ЕПИЗОД

Общ вид на ранните плакати на ЕПИЗОД

Дестинацията също бе нова за рок-събитие. Известна разруха вече бе помела родината и въпросната кинозала бе останала без седалките си. Билетите бяха на народна цена (както имам честта да ви уверя със снимка!) и с тях се сдобивахме на входа, както за повечето рок събития тогава. Вътре, под краката ни чинно прискърцваше позахабен класически паркет (тип рибна кост), а стените бяха прикрити от висок дървен цокъл – необичайно преживяване за метъл концерт, където пушенето не бе тотално ограничено! Големите прозорци бяха затулени с тежки, избледняло-черни, кадифени завеси. Около 19:00 ч. бях измежду първите, но множеството бързо се трупаше. Сцената също бе прикрита със завеса и чакахме появяването на ЕПИЗОД.

Осветлението угасна в и без това мрачната обстановка и завесите пред сцената се отвориха. С изумление наблюдавахме бесилката, гроба на Франсоа Вийон (обозначаващ се на кирилица!), черепи и кръстове. Целите в кожени каиши, орнаментирани с метални компоненти и други сценични облекла, петимата музиканти ни приветстваха. Забивайки парчето „На оня свят“, излезе и тогавашният им вокалист – Димитър Аргиров (Dimmi Argus) облечен като Смъртта и с домино на очите с остър, висящ нос. Все пак оригиналното заглавие на групата бе „ЕПИЗОД от Страшния съд“ – нещо, което още не знаех… Тежкият риф, високите вокали и цялото зрелище ни беше оставило със зяпнали уста. Докато се мъчех да се съвзема, имаше кратък анонс за това кой е Франсоа Вийон! Не че тогава разбрах нещо, но ЕПИЗОД вече ми бяха станали любимци и без капка съмнение реших да се запозная по-подробно с поета.* По-сетне вокалистът хвърли мантията и косата и продължи с другите песни, станали по-късно известни от дебютния им албум. Но шоуто не се изчерпваше с това!

Билет за концерта на ЕПИЗОД и ТРОТИЛ на 01 април, 1989 г.

Билет за концерта на ЕПИЗОД и ТРОТИЛ на 01 април, 1989 г.

Без да е твърде зает с партиите си, клавиристът Росен Дойчинов ведро размахваше брадва и се заканваше на публика и колеги. Опитите за стейдждайвинг, който тогава се наричаше „скачане от сцената“, бързо бяха охлаждани от тази едра персона. Без да се зъби и гримасничи, този човек изглеждаше наистина опасен! Бях убеден, че е поне коляч някъде… Към средата на сета, свещенослужителят и басист на групата Симеон Христов, облечен в расо, привързано с въже, се зае да прочете проповед. Библията, която стискаше, очевидно бе леко в страни от канона на която и да е от християнските църкви, но получихме известно поучение и опрощение…

Китаристът Мирослав Гълъбов – фигура не по-малко внушителна, освен с режещ BLACK SABBATH-овски звук и задгробни бек-вокали, щеше да се развърти и с брадвата, но това по-късно.

Мнозина от нас за пръв път присъстваха на истинско рок-представление! Шокът и удоволствието запечатваха някои картини много ярко в съзнанието ми и ме караха да пропускам някои подробности от случващото се. Движението по сцената не преставаше, металното шоу, което щеше да стане стандарт в по-късните години за много групи, ни се разкриваше, като откровение. Силните текстове и прекият диалог с публиката ни водеха през едно режисирано, но завладяващо преживяване.

Флаер

Флаер

В киносалона имаше около 300 човека. Към края на представлението на ЕПИЗОД, чухме закачката „О.Ч.З.“ – заглавие извадено от детска анимация (лошите герои от „Приключенията на мечето Ръкспин“) и продължило живота си в култов софийски метъл магазин, който тогава още не съществуваше… Бяха изпълнени и още две песни с авторски текстове: Едното нещо, като програмно парче на групата за Рок-енд-рол живота и едно, наречено „Агрегат“, в което се декларираше неуморност с припева „Аз съм агрегат. Аз съм агрегат.“ Последното има студиен вариант, реализиран с много малка част от допълнителния тираж на дебютния албум „Молете се!“ (1992), като бонус трак. Енергичността на последните песни направи вълната от желаещи да се качат на сцената неудържима. Бяха стъпкани цветни осветителни тела, разположени между мониторите. Когато китаристът взе брадвата, за да усмири тълпата, никой не го прие насериозно. Но той удари стъпканото осветление и от него хвръкна такава искра от късо съединение, че всички бързо слязоха.

Флаер

Флаер

За най-запалените фенове, групата бе подготвила ксерокопия със снимки, текстове и имената на музикантите. Тях щедро ги раздаваха на заинтересованите след едночасовото зрелище. Групата си взе довиждане с цялата публика чрез този свой жест на просвещение. Във време, когато все още арестуваха за метъл имидж, се беше случило едно забранено събитие, едно картинно представление, едим невероятен метъл спектакъл. По-късно обогатен вариант на този концерт щеше да бъде сниман в зала „Универсиада“ и щяха да се родят и други спектакли от групата… Но това предстоеше в онзи миг на първо докосване до нещо значимо.

За втората част на този концерт ще ви разкажа в един обширен анонс за концертите на група ТРОТИЛ, който изисква задълбочени издирвания за крайната си реализация…


* Оказа се, че средновековният френски поет от XV в. Франсоа Вийон (François Villon) има поне три различни превода и издания на български език още до 1989 г. Неголямото му творчество, макар и доста свободолюбиво, не бе попадало под ударите на комунистическата цензура, защото често конкретизира средновековната проблематика. Група ЕПИЗОД свободно ползваше преводите, реаранжирайки пасажи и подчертавайки бунтарския елемент на стиховете.

Rock Thrashler

TOS003/RTH019
01.04.1989 г.
Еврейски културен дом, София

Кота нула: URIAH HEEP (11.08.1988 г.)

Гласовете на маститите, фосилизирали деятели на дирекция „Музика“ продължават да се носят като ехо на отминалото светло бъдеще така, както и политическата ни класа е зверска отживелица. И до днес продължаваме да чуваме колко развита е била музикалната ни сцена и какви световни имена е успял да събере най-вече „Златния Орфей“. Що се отнася до западния свят, до България бяха довявани само изпълнители, които бяха достатъчно безлични, достатъчно захаросани и с достатъчна липса на послания, за да преминат високата летва на цензурното обезличаване. Същевременно, както и днес се случва, естрадните карикатури нагло ограбваха световните рок имена в „творческите“ си напъни. После ги пренасяха в съветска Русия, където наистина ги смятаха за добри. Никой не може да измести RAINBOW от върха за най-ограбвани групи, но веднага след тях се нареждат и URIAH HEEP.

Билет за концерта на Uriah Heep през 1988 г.

Билет за концерта на Uriah Heep през 1988 г.

Въпреки, че всички „знаехме“, че през 1988 г. това е само сянката на една велика група, точно този концерт е пресечна точка на прераждането на рок културата ни. Според мен, това е и първият значим концерт, който от днешна гледна точка е много показателен в много отношения. Лично за мен, това е и ретро репортажа от кота – нула в концертния ни живот. За това и встъплението ми е наистина ретро, но необходимо да се изкаже, за да продължим … така да се каже, начисто.

От днешно гледище можем да кажем, че за URIAH HEEP 87/88 е период, през който групата реформира състава си и остава стабилна поне до 2007 г. Желанието на ветераните в състава Mick Box (g.), Trevor Bolder (b.) и Lee Kerslake (dr.), както и на новаците Phil Lanzon (kb.) и Bernie Shaw (v.) е да върнат славните години на бандата, защото чувстват силата й и имат вярата в необходимостта от нейното съществуване. Днес само клавишите и палките са поверени в различни от този състав ръце. До голяма степен те успяха! А една немалка група стъпкани фенове успяхме да видим началото на това прераждане!

За някои почитатели, посещението на този концерт е било като да се смесиш с тълпата за да разгледаш газовите камери отвътре през 43 г. … В София на всеки, който се е задържал повече от 5 мин. на Попа му се извършваше милиционерска проверка и записване на данните. Във Варна арестуваха за какъвто и да било рок атрибут, снемаха отпечатъци, „респектираха“ в количества по преценка на униформения и глобяваха колкото пари носиш, независимо от сумата. Хората, които искаха да знаят какво се случва с комунистическия лагер, четяха руска преса… В нашата преса още се лееше светлото бъдеще и заводите пееха, въпреки третия фалит на държавата. И изведнъж? Концерт на URIAH HEEP! Моята крехка младост все още не е толкова осведомена и аз попадам на това събитие в безметежно щастие.

Концертът е обявен за 21:00 ч., но масово още към 19:30 ч. пред трите отворени входа на стадиона са се събрали хора. Няма драконовски мерки по проверката и влизането е нормално. От ентусиазъм влизам доста рано, но установявам, че вътре вече има доста хора. Зрителите са настанени само на централната трибуна на стадиона. Половината от крайната пътека е с монтирано ограждение. Предния парапет е границата до която може да има хора. Голяма сцена е построена зад червеникавите, гумени пътеки за атлети, ограждащи полето на стадиона, които са с видими деформации от експлоатиране. Позиционирам се в дясната страна приблизително в средна височина на трибуните.

Вероятно има хора, които помнят унифицираните квадтатни седалки по всички стодиони в България, изработени от бакелит и представляващи квадрат 40 х 40 см. с две дупки и един процеп на тях. Малко преди 21:00 ч. на една такава седалка стояхме прави четирима души, които не се познавахме. Никога не излязоха данни колко човека са посетили събитието, но билети се продаваха, докато се купуват и „кошарата“ бе препълнена. Пред стадиона имаше автомобили с регистрации от цяла България. Зад огражденията на страничната пътека имаше кордон от милиционери през половин метър. Пред трибуните бяха по- на рядко. Стадионната уредба ни предупреди, че за реда на стадиона се следи с видеокамери. На покрива на единствания по онова време блок до стадиона, който още беше строеж, стърчаха двадесетина души. Августовското слънце все ощи хвърляше зарева, когато прожекторите на стадиона го засенчиха.

Съвсем по часовник, групата излезе в уреченото време. Магията на рок-концерта ни заля – една отприщена експресивност, която не можеше да се види на концертите на българските еквиваленти на бандата. Проблемите с озвучаването (за които четох по-късно) не стигаха до възприятието ми – аз долавях достатъчно през телата на хората около себе си. Поне половината от песните дотогава даже не бях чувал и на запис, но очарованието бе достатъчно. Хвърлили мощна енергия, URIAH HEEP гледаха една притисната и обездвижена публика пред себе си. Няколко заловени да прескачат оградата… Покрива на съседния блок беше обезлюден… След една дузина песни, Bernie Shaw слиза от сцената и започва да тича като атлет по розовите (на тази светлина) пътеки за атлети пред публиката. По това време той бе малко по-пълен от сега и това е малко комично, но той иска да окуражи феновете. След едно „кръгче“ събиране на овации дисциплината не се разваля и той сочейки огражденията крещи без микрофон:

– What’s that bull-shit?

Връща се на сцената и концерта продължава, но при следващото разпяване Lee Kerslake дръпва един микрофон и започва да скандира „bull-shit“ с ритъм, докато публиката не започна да му отвръща на всяко „bull“ със „shit“. На другия ден изданията-официози масово писаха, че изхабените URIAH HEEP са накарали малоумната публика на това лишено от естетика събитие да крещят „Лайна!“, без да разбират какво казват!!! Облъчената от светлина сцена и прикованата публика изглежда останаха непонятни за членовете на бандата. Бяха запознати, че „July Morning“ е неофициален празник в България. И ние празнувахме вътре в душите си. Спретнати като за театър, кротки като в опера, сърцата ни крещяха от кеф. Ние също не разбрахме негодуванието на групарите и те слезоха от сцената след едночасово изпълнение. Без стон очакваме какво ще се случи – може би антракт? Стадионната уредба ни приканя да напуснем спокойно пределите на стадиона. И ние бавно се заизнизвахме.

Показаха ни западната култура от един организиран с наклона на трибуни обор. Сигурен съм, че е съществувал и известен риск, освен ако „Академик“ не е проектиран за ядрена атака!?! Бе направено доста и за да се осакати шоуто на URIAH HEEP. В годините остана мълвата колко е било зле, а за помията във вестниците няма нужда и да споменаваме. Е, концертът отвори една нова страница за феновете, а оборче в душите си някои хора носят и до днес. Но те не бяха в големия обор, тогава.

Без официална информация, само дочухме, че после групата е обиколила окръжни градове из България, където концертите са протекли по-добре. Някои са били организирано посетени от казармени поделения! Последния концерт е бил в Кюстендил, където софийски маниаци казаха, че са се раздали за два часа!

Концертът на URIAH HEEP в София не беше грандиозен. За нас, обаче, бе голям. И днес е може би още по-голям. Рапорт – даден.

Rock Thrashler

TOS002/RTH004
11.08.1988 г.
Стадион „Академик“, София

Рок фестивал 25.05.1990 г. (Гостуването на STORMWITCH & TALION)

Лятото на 1990 г. СоциализЪмът все още може да се помирише във въздуха. Рок музиката уж се свири свободно, но инерцията подсказва на всички, че това не е така. Усещането, че се прави каталог на рок-феновете е доста реално – кой да предположи, че 2012 – 2013 г. чувството за следене отново ще ни владее… Пост-номенклатурата започва да се опитва да асимилира рок-културата и да я опитоми ако е възможно. Слухът за голямо рок събитие към края на лятото се предава от уста на уста. Ентузиазмът на феновете е подобен на този от първите опозиционни митинги – ще правим нещо забранено, бунтарско, преследвано. Няма радио реклама, плакати липсват, интернет е в бъдещето… Тази способност на този тип фенове да изграждат информационната си мрежа ще изиграе лоша шега на бъдещите организатори на концерти, които ще продължават да смятат, че рок концертите нямат нужда от реклама… Седмица преди събитието идват официални съобщения, че ще има горям рок-концерт с много чужди гости. Първо го обявяват по радиото, а ден преди концерта, в ежедневниците обявяват, че заради късното приключване на събитието, ще бъде осигурен транспорт за публиката след концерта!

Слухът и официалната информация, че на 25.09.1990 г. ще се проведе фестивал с участието на чужди групи, вече е достигнал до много хора. Стичащите се към стадион „Академик“ дори не са сигурни, че събитието ще се случи! За пръв път зървам плакат за фестивала пред самия стадион, около импровизираните каси. Групите са изписани с оригиналните им лога – това се случва за първи път в България! Още ранния следобед около стадиона има много хора в съответното облекло и съответните бири… Милиционерското присъствие бързо расте.

Билет за един от първите рок и четъл фестивали след 10 ноември

Билет за един от първите рок и метъл фестивали след 10 ноември

Закупувам си билет – на къса, който трябва да е с надпис „контрола“, седи логото на КОНТРОЛ. Получавам и значка на вестник „Ритъм“. Влизам предварително на стадиона, защото не искам да изпусна нищо. Фотоапарати не се допускат, а и аз нямам толкова луксозна вещ. Между трибуните и полето са отворени два свързващи входа, които са и нещо като контролни постове – с цивилна охрана и милиционери. Вътре все още има доста свободно пространство, а сцената представлява просто един гол подиум. Озвучители и сценични работници се суетят. Времето е приятно. Няма наливна бира, няма сандвичи, тоалетните са … в онзи безхаберен вид… Има стабилни ограждения пред подиума, на разстояние около десетина метра!

С (не)известно закъснение, на все още празната сцена излизат млади момчета. Концерта е с водещ!!! Обявяват група АТАКА, която ни се представя на фона на небето. (Стадион „Академик“ се намира на хълм, а сцената наистита е гола!) Озвучаването все още не е готово. Групата ентусиазирано свири някакъв вариант на heavy metal, който не се чува много добре. Хората продължават да влизат на стадиона.

Когато триото ДЕМОН излиза да свири, на сцената се поставят прожектори и се опъват кабели. Групата е активно концертираща по „криминални“ сбирки и не е непозната на метъл феновете. От очуканата си и боядисана с блажна боя китара, фронтменът им изтръгва пасажи от класически произведения. Умело ги гарнира със здрав thrash metal! Пее се на български език. (Нещо подобно днес може да чуете от варненците ХАДЕС.) Звукът бавно започва да се чува и подобрява. Сръчни работници издигат прожекторите с лебедки на техните стативи. Около групата „растат“ тези съоръжения и без да съм бил на големи фестивали, знам че гледката е сюрреалистична… На единствения отворен вход вече има сериозен наплив. Откъм него струят непрекъснато хора, които се оплакват, че проверката е като на граница и се влиза адски бавно.

Сцената добива някаква степен на окончателност за обслужващите я и трескавото суетене губи устрем. Група ОГНЕН ЗВУК е нещо като саундчек на фестивала… Звукът гръмва със сила. Избрали да следват glam metal движението, техният апогей все още беше в бъдещето. За сега слушахме една малко плаха банда с мелодични метъл парчета. Пред огражденията се събират вече повече хедбенгъри и момчетата се отпускат за една класическа метъл визия. Два лунохода (прозвището на патрулните коли на народната милиция) ненатрапчиво стоят далеч зад сцената в другия край на стадиона. По голата поляна се разхождат български музиканти, които са вече култови за нас личности.

След малко по-дълга пауза на сцената са легендарните вече групари от КОНТРОЛ с класическата си визия от обложката на първото им издание – една страна на плоча: пижама, ушанка с оксиженистки очила, ученицеска униформа, карирано (ще рече – дисидентско) сако. Мнозина от нас се сблъскваха със шоу за първи път. Дебилизмите на фигуриращия като водещ щяха да доведат до появата на онова парче, в което се пее „…сънувах концерт на Venom с водещ Кеворкян…“ Публиката е вече над 3000 човека и пригласянето с КОНТРОЛ е масово. Не вярваме, че може да крещим с пълно гърло на „100-150“ и избухваме с „Обичам те, мила!“. Такъв риф до скоро е бил престъпление! Макар, че е още светло, мижаво проблясват прожектори. Настроението става като на фест и хората са в трескаво щастие. Прииждащите не секват.

Значка на Ритъм от 90-та

Значка на Ритъм от 90-та

През 1990 г. бе стандартно на изпълненията на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД публиката да е преобладаващо метална. Текстовете и агресивното изпълнение осигуриха безконтрастната смяна на сцената. Групата все още не беше толкова доминирана от Васко – кръпката. Той още ходеше наистина с кръпки, а там бяха и другите силни музиканти от класическият им периот. Rock’n’roll веселието осигурява повече усмивки сред присъстващите. „Няма бира“, наистина – пригласяме искрено! Публикато вече е доближила окончателната си численост. Трудно ми е да преценя каква е тя, но мисля, че числото 4500 е близко до реалността.

Още визията на поляците от KARIZMA ме отблъсна. Чувството ми не ме подведе и от сцената започна да се лее някакъв рок в доста соц. маниер. Звукът се изчисти окончателно. Публиката охладня към изпълнението и всички се разсеяхме и огледахме. Имаше успели да прекарат през ситото на входа питиета. Но прекалилите с тях се извеждаха от милиционери и откарваха с патрулки без излишни ексцесии. По-късно научихме, че са ги  освобождавали малко по-встрани от стадиона. Зад сцената се появява скеле и е спуснато някакво платно.

На сцената излизат VITACIT. Очакванията ми от групата с най-нечетливо лого са завишени. В България вече притежавахме плочи на групите от Чехословакия CITRON, ARACIN и TITANIC и знаехме, че географията влияе на качеството на метъла… Гостите свирят мелодичен Thrash Metal с текстове на чешки език. Подобни са на TITANIC и доста ми се нравят. Публиката, обаче, ги приема по-хладно и сета им ми се струва къс – може би 40 минутен. Както и целия фестивал, VITACIT са позабравени, но на мен ми останаха в съзнанието с визия, свитене и приятен метъл.

ЕРА са вече легенди. Те редовно свирят пред феновете си от 1988 г. Излиза ранния им състав воден от Любо Малковски. Всички метъли се разпознавахме в речитативния им хит „Тиквата“! Почитателите на най-твърдия звук размятат коси от предния ред на огражденията до средата на трибуните. Мрака се е спуснал и това отприщва дивите ни фантазии за метъл концерт. „Бюрокрация“ – сякаш сме готови да разкъсаме някой! Озъртам се и виждам само ухилени физиономии. Осъзнавам, че и аз си проветрявам кътниците, докато размятам глава. Десетки светлини къпят сцената в цветни нюанси. Блясват и мощни водещи прожектори – пред огражденията вече има камери и телевизията снима! Програмата не предвижда бисове.

Следват АХАТ. Повече мелодия, по-прецизирано и музикантско присъствие. Групата обединява различните фенове и всички се извисяваме от епичните философски послания. Пред нас има движение, сценично облекло, общуване с публиката и убедително представяне. „Походът“ ни кара да се гордеем, че имаме такава група. Накрая всички убедено твърдим, че сме черната овца… АХАТ са в апогея си. Нямам повече думи… Концертът скоро трябваше да „прескочи“ желязната завеса и този сет беше един достоен трамплин.

TALION е дума, изразяваща накратко сентенцията „Зъб за зъб, око за око“. „Талион“, гордо каза водещият. „Тълайън“, представиха се те въпросително гледайки гърба на несъстоятелната персона. Английският квартет излезе със самочувствие. Здравия риф направо ни отвя! Върху традиционния английски heavy metal, бандата слагаше рифове и саунд, до голяма степен вдъхновени от METALLICA. Това бе празник за ухото и въпреки, че ни бяха неизвестни, ние попивахме от онази далечна сцена, където нещата се случваха… Легендарни модели инструменти виждахме за първи пат в България… За щастие мога много лесно да ви убедя в качествата на групата: Съществува един сайт за слушане на класически Heavy Metal групи – www.metal-samples.com. Дори днес, като чуете какво са правили, ще разберете как е прозвучало откриващото сета и албума им парче „Killing The World“! Към края на 50 минутното представяне, ни обещават да се видим пак. Никой не вярва. Но четири месеца по-късно ще ги гледаме по-отблизо и в двата дена на рок-фестивала „Рок уикенд с Неделя 90“, проведен в летния театър в … Парка на свободата (понастоящем и преди това – Борисова градина).

Вече е около полунощ. Част от публиката не издържа толкова дългото събитие, но хората продължава да са значително количество. STORMWITCH ни заливат с мелодичен Heavy Metal. В репертоара им има както енергични парчета, така и балади. Отпред има фенове, които пеят заедно с групата. Представят ни едно истинско свое шоу, което трае към час и половина! Мелодичният им hard’n’heavy metal покорява с разнообразие и специфично звучене. Изглежда водят и саунд-инженер за това участие!!! Пирът за сетивата умори всички ни и изпращаме германците като в захлас. Не, че нямаше възгласи пред огражденията, но заради късния час, германците ни спестиха театралното прибиране за бис. Едва ли имаше някой, който да не смята, че е присъствал на нещо изключително.

При разотиването, отварят три входа на стадиона. Минавам през централния, защото искам да запазя едно лого на КОНТРОЛ за архива, а тях вече ги търкаля вятъра. Четирите плаката за събитието са необикновено здраво залепени и ъглите им вече са увредени от опитите на колекционери да ги запазят за себе си. Беше два часа след полунощ. Отвън ни чака още една сюрреалистична гледка! Целият паркинг е пълен с рейсове „Икарус“ на градския транспорт. Шофьорите сънено търкат очи. На всеки автобус има име на някой от крайните квартали на София или просто пише „центъра“.  И до днес се чудя, кое е било повече – мисълта за феновете или страха, че сме много хора с отворени очи!?!

Rock Thrashler

Ретро репортаж TOS001/RTH083

София, Стадион Академик, 25.05.1990 г.

Ретро репортажи – встъпление

В рок историята на България има наистина значими събития. Те са свързани както с емблематични гостувания, така и с родната ни сцена. Бунтарското съществуване и полу-легалните изяви на явлението рок и специално на метъл жанровете, е покрило някои от фактите около израстването на сцената повече с апокрифност, отколкото със забрава. Бих искал на някои да припомня, а на други да разкажа, за концертите, които си е струвало да види всеки.

Някои от нещата, които си спомням са толкова приказни и сякаш нереални, че драгия читател ще ме извини за допусканите неточности. Това ще са едни лични разкази за преживяното, но ще се стремя да са максимално близо до реалните събития! Без съмнение, съвременната информационна среда ще ми помогне да възстановя и обогатя разказа си, както и да вмъкна някои свои мисли за битието… Но основата, върху която ще градя са моите спомени, някои записки, които съм водил и колекциите ми от билети, плакати и музикални издания.

Заповядайте във вълшебният свят, който всъщност се случи!

Rock Thrashler

Билет за един от първите рок и четъл фестивали след 10 ноември

Билет за един от първите рок и метъл фестивали след 10 ноември

%d bloggers like this: