The Other Side

Category Archives: Галерии

Distorted Reality, Oldenwood и Dark Soul Architects в рок бар Фенс

Архив

Фотогалерия: GOATWHORE, TERRAVORE и HISTORIAN в София

GOATWHORE, HISTORIAN и TERRAVORE  в клуб Live & Loud, София, на 30 юли 2018 г.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия: DISTORTED REALITY, OLDENWOOD и DARK SOUL ARCHITECTS в София

DISTORTED REALITY, OLDENWOOD и DARK SOUL ARCHITECTS  в рок бар Фенс, София, на 28 юли 2018 г.

Фотограф: Кирил Груев ©

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ втори

Не знам за друг фестивал, който да изисква закупуването на допълнителни билети за импровизирания си къмпинг и то на калпак! Ограденото като обор пространство е разположено на облагородена ливада, но определено не е нещо, за което да трябва да си платиш. Най-нетърпеливите и пристигнали първи къмпингари, са натикани в дъното на къмпинга, който е разположен на самия тротоар на улица, по чието платно трябва да минеш на път за аудиопиршеството. Забележителни са и тоалетните съоръжения, произвеждани вероятно за младежки лагери за деца до 12 г.!!! „Непосредствената близост до сцените” е такава, че къмпингуващите трябва да заобиколят строежните руини на цял стадион, за да стигнат до специалния си вход. Прехвърлянето на отговорностите по обслужването на посетители на мероприятие върху самите посетители е уникална практика, която не съм виждал никъде по света! „Това е световна практика!” – обяснява ми високомерно служител с някаква табела…

Повечето от нас знаят какво представляват летата в Пловдив… Проехтялите из града чекове към 16:00 ч. ме изтръгват от струята на климатика в едно приятно заведение. Учтивостта и спокойствието на униформените полицаи ми се струват непосилни в жегата. Много добър повод да осигуриш само платени микро-шишенца с вода за пиене на фестивала!!! За щастие, охраната ме допуска с пакет лед на главата. В противен случай, можеше и да не четете тези редове…

Odd Crew

Odd Crew

Хора са се сгушили по защитените от слънцето места. Издължаващата се сянка на озвучителната кула за главната сцена е „нарисувана” с човешки фигури върху прашно-тревистия терен. Главната сцена хвърля тясна ивица прохлада, но феновете в очакване на ODD CREW са доста повече от укрилите се. Точно в 17:25 ч. групата отваря музикалната част на фестивала с характерния си Metal-Core стил. На ODD CREW им отива голямата сцена и те я запълват достойно с присъствие и свирене, надскачащи нивото на поне 2/3 от групите, изявяващи се на фестивала. Още след второто си парче, извикват желание у феновете да скандират името им. Твърде учтивият контакт на Васил Райков (v.) с „най-прекрасната гледка” – публиката, контрастира на заряда на музиката им. Откровените признания за преживяването да си на сцена вече е записвано от Звезди Керемидчиев, откъдето знаем, че не е много куул… Милото многократно подканване феновете да аплодират себе си, ми напомни за случая отпреди десет години, когато LAST HOPE помолиха феновете да се пазят в мош-пита, а след тях EXODUS излезоха и креснаха на готовите за wall of death: „А сега искам да се избиете един-друг!”… Не че имах желание и възможност да се раздвижа, но мисля, че освен доброто свирене, ODD CREW биха могли и да върнат малко енергия вместо благодарности на феновете си.

Строгите изисквания за облекло от турнето с ARCH ENEMY са отпаднали  и вокалистката на JINJER е „разцъфнала” в изрязана камуфлажна рокля, която час по час придърпва върху бюста си и с чорапи за ръгби над спортните кецове. Бандата закъснява с излизането си 10 мин., което отлага целия по-нататъшен график с толкова, без някой друг да си позволи разтакаване. В сегмента на закъснелия източен Hardcore сравнения могат да се правят само със самия него. В този смисъл добавките от реге и естрада, които предлагат украинците, са ретроградни в сравнение с напомнящите Дует Та-Ту фрагменти, предложени предния ден от INFECTED RAIN. Чуваемата електронна подложка на JINJER, която управлява сценичната им изява, съчетана с изключително зле изпятите чисти вокали, говорят само за „стимулирани условия” те да се намират на голямата сцена на фестивала! От двете дъна на източния концертен небосклон, свирилите на Alternative Hill INFECTED RAIN се представиха по-добре. Цитатите от Hardcore харш, разреден с естрадно виене ме отблъскват, без дори да успея да се насиля да амортизирам матрицата на фотоапарата си в чест на любителите… Вярвам има къде да видят съответните изображения, при това по-качествени.

Axez

Axez

Винаги си заслужава да се видят веселяците от AXEZ! Шайката от изглеждащите като метъли и хип-хопъри, която свири Punk-Core лее енергични свежини от На тъмно сцената по светло. Вливам си и от наливната кехлибарена свежина, която макар на мнозина да се видя горчива, заради цената, всъщност е добре балансирана като качество. Проблемът с диспропорционалната цена от 4 лева си остава, обаче. Не се сещам как би се осъществил контролът със забраната да се излиза от фестивалния терен в рамките на деня за притежателите на тридневни пропуски, но еднодневните посетители са закрепостени към високите фестивални цени на напитките и храната по задължение.

Зареждам се пред главната сцена, за да видя модния писък от щатите – MADAME MAYHEM. В състава на групата е българският басист Пламен Траянов – Пърси, чиито глас и пъргави пръсти са известни от групата ОГНЕН ЗВУК. Прокарващи Glam Metal стилистиката в родината, BURNING SOUND (Както се обявяваха по-късно.) направиха най-добрите си концерти в началото на 90-те, когато звученето им бе по-агресивно и доста сурово в сравнение със западните банди, като имаха и песни на български език.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Сетът на MADAME MAYHEM започва с приятна мелодичност и умерени рифове. Гладкото мелодично пеене е контрапункт на артистичното име, което си е избрала вокалистката. Музиката им е стъпила на Hard Rock похватите, но се мъчи да придаде алтернативна модерност на песните. Остава трайно впечатление, че се комбинират сценичните и музикални похвати на MARILYN MANSON и EVANESCENCE в една не толкова оригинална крайна картина. Равноделната ритмика позволява на барабаниста им да демонстрира на минималистичния си сет барабани, почти гимнастически параметри на боравенето с палките – спектакъл, който си заслужава вниманието! Сработката и техническите дарби на цялата  група са от висок порядък. Бек-вокалите на Пърси ни напомнят за способностите му. Сърдечните му реплики към публиката докосват истински. Имиджът на вокалистката е като от рекламните им материали – розовите военни обувки и една розова ръкавица приковават вниманието на фона на останалия черен десен, макар и да не са нещо сензационно. Високото пеене навлиза и в по-ниски регистри, но винаги е чисто. Шоуто на групата е интересно и информативно, без да предизвиква музикална еуфория.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Горе-долу по същото време триото SAINT ELECTRICS свиреше стабилен Stoner Metal на Alternative Hill сцената. Приятните звуци не компенсираха клишираните решения на бандата, докарващи стандартите на една голяма сцена до клубно равнище.

Saint Electrics

Saint Electrics

Разбираема е политиката на различни организатори да ограничават достъпа на различен вид навлеци от псевдо-журналистическа порода на събитията си (като мен, примерно). Но да ограничиш фотографите, акредитирани за фестивала да снимат само по време на първото парче на хедлайнерите, като през останалото време да НЕ бъдат допускани до концертите, е вече ново равнище на рекламния мениджмънт! „Световна практика!” – отбеляза пак някой си… Със задачата по напъждане на фотографи са натоварени доброволните сътрудници, за които има изискване да говорят сносен английски!?! Нормално, те не се справили с вменената си безумна функция, защото английският не е страшилище за българските фотографи… Разбира се, че фестивал от такъв мащаб трябва и да е в някаква разумна финансова рамка, за да има, все пак, кой да го организира! Но дори на фотографи, които са си закупили билет за трите дена от Hills of Rock, не им е било разрешено да снимат! Сякаш някаква завера с много тайни неща е имало в Пловдив, чиито фотоси изискват секретен подбор!?! Разбира се, една публика, която е позволила да фалират всичките ѝ рок списания и която очаква безплатни репортажи и статии за концертите, би следвало да очаква и липса на адекватни материали и реклама относно рок културата около себе си, както и липса на адекватно отношение на организаторите към отразяващите събитието! Искате нещо евтинко – заповядайте! За вас особена ценност представляват гастрономическите „експириънси” и приемате, че кръчми, които изхвърлят клиентите си, могат да рекламират менюто си като „преживяване”? Пак – заповядайте!

Drive Your Life

Drive Your Life

Предвид трудностите музиката им да бъде дефинирана, включително и от тях самите, интересен бе сетът на DRIVE YOUR LIFE. Крехки сенки тъкмо бяха започнали срамежливо да оправдават името „На тъмно” на сцената. Веселяшкото шоу на варненци може да се определи като Thrash`n`Roll. Ритмиката е по Rock`n`Roll равноделна, но върху нея се разполагат здрави рифове и силово пеене. Стилът им е роднина на творчеството на TANKWART – Pub-Thrash проекта на TANKARD. Групата събуди публиката за прашен мош-пит и звучеше много позитивно, но определението „groovie” би принизило музикалните им способности. DRIVE YOUR LIFE все още са на експедиция към себе си, което ще рече, че е интересно, изненадващо и готино да сте покрай тях.

Battle Beast

Battle Beast

След като разчупиха зародишната си черупка от Disco-Metal и успяха да направят турне, което поне мъничко да ги доближи до смисъла на името им, в началото на 2017 г. BATTLE BEAST издадоха албум, който бележеше идейното им изчерпване и известно завръщане към опростените леснослушаеми композиции. С начало на сета от този нов материал фините се представят на Hills of Rock. Липсата на каквато и да било иновативност от части се компенсира с някои сполучливи хармонии, рифове и вокали. Но дори сполучливите им композиции започват да доскучават в еднообразните си структурни решения. Това не пречи, разбира се, горещите техни почитатели от няколко десетки метри пред сцената да им се зарадват. Когато клавиристът им излиза по-напред, за да направи изящни мъжки вокални партии, в разчувствените си артикулации синтезаторът му увисва безполезен на колана си, но мощна клавирна партия продължава да звучи… Това рязко ми напомня, че има интересни сетове по другите сцени.

Battle Beast

Battle Beast

Базираното в Лондон трио DISTRICT 13 е сред най-свежите фестивални имена – техният дебютен албум предстои да излезе. Владетел на палките в него е Асен Милушев, познат като барабанист на българските групи BLACK HOLE и CRASHBRAKE.

District 13

District 13

Отдавна не бях чувал на живо нови, толкова откровени Rock`n`Roll композиции. Гласът и китарата на фронтмена Jon Wild тласка нещата ту в Indie Rock, ту в 70`s Psychadelic посока, но Rock`n`Roll основата не престава да е изявена. Класическите барабани са обогатени от майсторски преходи. Басистът Richard пипа доста фънки, за да позволи на китарата да не звучи самотна. Посланията не натежават и са подкрепени с припеви, прокламиращи разбираеми житейски удоволствия. Сценичното присъствие на Jon носи енергичността едновременно на Kurt Cobain и Sid Vicious. Единственото парче, което избяга от динамиката – „Vacation”, съчета някак в себе си grunge с хармония на EURYTHMICS. Съзнателно или не – накрая на сета на DISTRICT 13, гласът на вокалиста им загрубя в по-пънкарски нотки, което доста им отива. Иначе тоталният им Rock`n`Roll е вгледан както в независимата сцена, така и в шаблоните на стила по един класическо-иновативен начин. Имената на изцяло авторския им материал може и да са ви непознати, но това са песни, които ще влезнат в излизащия в близките месеци албум на бандата. По-късно, на самостоятелния им концерт в София, те ни подсказаха и къде точно търсят корените си…

District 13

District 13

          Сетлист DISTRICT 13:

  1. Wild Flowers
  2. When You Come Around
  3. Shadows
  4. Vacation
  5. Detached
  6. Dark Horse
  7. Cantancerous
  8. Soma
  9. First Impressions

Гъсти бели облаци – стелеща се пелена пада върху феновете. Много рядко миризмата от скара може да бъде неприятна, но тук е така! Единственото нещо, с което може да се прехрани човек на този фест, е мазна балканска скара в малко незначителни разновидности. Нискокачествената кайма в бургерите се подава на клиентите студена, въпреки пушещите скари. Във възмазничкото си кюфте откривам фрагмент от бъркалка за кафе – сигурен съм, че е единственият такъв случай… Въпреки уверенията, че при всяка покупка ще получаваме касов бон с баланса по картата си, не видях да бъде издадена нито една касова бележка, където и да било на феста! Всеки продавач можеше да е маркирал каквото му хрумне на картата ми, без аз да разбера навреме. Факт е, че никой не бе злоупотребил с това! Толкова бедна, ограничена и скъпа кухня не съм виждал на нито един фестивал от Англия до Беларус! Най-евтиният бургер на Hills of Rock е по-скъп от разнообразните бургери на Wacken! Питам приятел, който има подвижна бус-сергия за храни, не е ли било възможно да ни спаси при този недоимък? „Оооо – Отвръща ми той с усмивка. – Наемите, които са обявени тук за търговци са такива, че само ще работя за някой друг!” Утолявам глада си с ясноосъзнато неудоволствие и убеждението, че не бих повторил.

Dope

Dope

Триото DOPE е разпънало  голям транспарант на главната сцена с логото си на фона на американското знаме. Името им е неизвестно за мен и очаквам групата, която е непосредствено преди JUDAS PRIEST, да си заслужава.

Звук с децибелите на MOTORHEAD ни блъсва, но качеството е съвсем друго!!! Простите Hardcore композиции са анархистично смесени с Hip-Hop вокални партии. Опитите за по-мелодични песни са омазани с добавени дискотечни бийтове и синтезирани клубни звуци. Ню-Йорк е белязал стила на бандата с неподредения си космополизъм. Композиционната разюзданост и освободеност е в пълен синхрон на името на групата, което е всъщност фамилията на идейният им създател – Edsel Dope. (Адски е „симпатично” да си Еди Наркомана по документи!) Колажността е абсолютизирана, като при логическите връзки, стимулирани от тежки сортове марихуана. Въпреки бекграунда, шумът често взима превес на сцената. DOPE правят кавър на „Speed” на Billy Idol, след което се анонсират като двадесетгодишна формация. Напрягам се да доловя посланията сред хаотичните музикални влияния. Не са много сложни, но нямат описване:

          „Die mada-faka, die!”

          „Burn, burn mada-faka!”

          „Fak-da Police!”

          „I love tо hate you, sex and drugs…”

Последното ми е любимо, но се налага да го избистря от членоразделните и нечленоразделните mada-faka думи и да го преведа така, както аз го разбрах: „Да вдигнем всички средният пръст! Нека младежите да повярват в себе си!” Не бих могъл да добавя нищо.

Dope

Dope

Някъде в далечината звучи „Омръзна ми”, обаче и на мен ми е омръзнало и присядам да вдъхна атмосфера в една редичка халби.

22:40 ч. Клавирна интродукция с вплетени теми от творчеството на JUDAS PRIEST звучи в тъмнината под тътена на овациите от 14 000 фена. Мощно влизане с новото „Firepower”, а огнените десени на сценичния декор и видеостената се сливат в дълбока панорама! Rob Halford в метални одежди води новата меса на братството. Предаваме се на удоволствието…

Judas Priest

Judas Priest

Същността на спектакъла на JUDAS PRIEST си е останал същият, но има някои подобрения за турнето за новия, изключително силен албум! На предишното им турне картините от видеостената бяха много наситени и до известна степен – натоварващи. Колажът от видеа, символи, кадри и събития бе много смислен, режисиран като филмова продукция, но отнемаше от вниманието, което заслужава групата. Сега посланията са по-буквални и не толкова натоварващи. Преди всяко парче се показва обложката на албума, от който е то. Символът на групата, огньове и фрагменти от видеа се редуват в едни по-директни послания. Така може да наблюдаваме и самата група.

Липсата на оригиналното китарно дуо е чуваема до голяма степен. Но да чуеш вечните песни на класиците в по-свеж прочит, всъщност, е шанс, който тепърва ще оценяваме! Поне за мен, криещият се от прожекторите китарист, продуцент и виден траш-композитор Andy Sneap не само се справя с ролята си в JUDAS PRIEST, но и оставя отпечатък с почерка си. Halford сменя металните „смокинги” между песните. Няма ги 80-тарските китарни и дръм сола. Класика след класика се коват от ветераните в представление на удоволствието! Изключителният подбор от нови и стари песни говори, че групата прави преди всичко непреходна музика, която покорява със своето качество.

Judas Priest

Judas Priest

Би било добре хората, които за 50 години са успели да видят JUDAS PRIEST веднъж, да не се изенадват от това, че не чуват студийния запис на „Breaking the Law” на живо! Да, когато Halford се движи по граничните способности на гласа си, саундинженерите му правят звученето, но истинските фенове не желаем прилепови фалцети, а да можем все още да попеем с хората, които са ни вдъхновявали десетилетия! Единствената наистина слаба част от шоуто бе избутването на мотора на сцената под семпъла на шум от двигател. Всичко останало бе чисто удоволствие, което сякаш свърши твърде бързо за своите час и 35 минути. Мощните викове за бис бяха посрещнати с прощален надпис на видеостената, тиха музика и поклон.

          Сетлист JUDAS PRIEST:

         Intro

  1. Firepower
  2. Grinder
  3. Sinner
  4. The Ripper
  5. Lighting Strike
  6. Bloodstone
  7. Saints in Hell
  8. Turbo Lover
  9. Tyrant
  10. Night Comes down
  11. Freewheel Burning
  12. Rising From Ruins
  13. You`ve Got Another Thing Comin`
  14. Hell Bent for Leather
  15. Painkiller
  16. Metal Gods
  17. Breaking the Law
  18. Living After Midnight
Judas Priest

Judas Priest

Този ден твърдо бях решил да не изнасилвам сетивата си с откровено чалгаджийската музика на KULTUR SHOCK. Докато поне 10 000 от събралото се множество бавно се изнизвахме към изхода, въпросната формация ни обля с последния си сингъл и други части от творчеството си. Поне вокалистът  им не беше с босняшките си потури! Не знам и кой садистично настроен менажер бе решил да затапи с чалга великите хедлайнери първите два дена? Бавно стигайки до изхода, виждам че половината от него е блокиран, за да може трима техно фена да влязат на нощната част на феста!?! Навсякъде другаде оборът щеше да бъде пометен от тълпите, но ние бавно чакахме да пропълзим по тесните три пътечки за навън… Ех, онези 500…

Rock Thrashler

21.07.2018, Hills of Rock

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ първи

Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, където всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък, спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…

Логистичната задача да видя Hills of Rock още в петък я решавам така, че съм почти навреме. Нямаше да мога да се преборя с любопитството, така че малкото ми закъснение го оставям в графа „чист късмет”… Забележително е усилието на организаторите да съберат по сцените на фестивала групи, в които участват разпилялото се по света българско рок братство! Такива са групите AIRFORCEMADAME MAYHEMDISTRICT 13. Докато оценявам липсата на карта на сайта на събитието и търся единствения вход за него, се наслаждавам на песните на AIRFORCE, които са почти кавъри на първите два албума на BLACK SABBATH с Dio. Мислено разсъждавам, че напоследък сме свидетели на възникването на формации, които просто искат да продължат творчеството на колоси в музиката с авторските си творби. Макар самите AIRFORCE да са реформирана банда от Албиона, неоставила дискографска следа в изначалното си превъплъщение, вградилият се сред тях колосален глас на Дилян Арнаудов, познат ни най-вече от SJK, е много стабилен.

Опашка на входа. Пъргава проверка и попадам в хаотична шумова среда, където сетовете на пеещите на български post-core труженици от PARACOSM са „миксирани” с приветствията на AIRFORCE, а след това продължават да се смесват и с неясни звуци от третата сцена! Близостта на сцените е удобство, но взаимните решения за звука са с параметрите на филма „Козият рог”…

Sabaton

Sabaton

Гледам си гривничката, която от сега и занапред ще бъде моят пропуск. Ако я ползвам, както някои метъл маниаци – като нашивка за елека си, това ще е най-покъртителната катастрофа сред другите подобни атрибути! Графичният дизайн на фестивала, който се мъжделее по транспаранти, освен че е доста неангажиращ, представлява нещо като печатаните на офсет обложки на джаз изпълнителите от 50-те години на миналия век в Щатите. Но, хайде да не ги връщаме толкова назад! Нека да са като на разминаващите се ситопечати на сборките на Балкантон от началото на 80-те! Градацията от разноцветни кръгчета, които се застъпват напомнят и за нискокачествена соц. естетика от времето на Златния орфей. Надявам се оттук насетне, на този дизайнер да не бъде поверявано нещо повече от печат върху тоалетна хартия за домашно ползване!!! Това недоразумение на пост-модерната естетика бе разположено дори на фланелки. А фактът, че имаше хора, които да си закупят такива, обяснява процъфтяването на китайския конфекционен отрасъл! Това да бъде изработен символ на фестивала, за който да бъде нает художник, чиито произведения да греят възторжено на мърч материали и плакати, заедно с логата на групите? Забрави!

Serenity

Serenity

Интродукцията от последния албум на тиролците от Австрия –  SERENITY се промъква тихо и незабележимо сред лекото музикално оформление между сетовете на голямата сцена на фестивала. Симфоничният прелюд въвежда квартета в откриващото парче, в което съвършените многогласни беквокали звучат много грубовато на запис, въпреки старанието на китаристите да позират пред микрофоните. Веднага във втората песен пеещият басист Fabio Любовчията (- D`Amore) демонстрира естествените си гласови заложби в противовес на гафа. Чистото пеене на основния им вокалист е раздвижено от много мелодичност, но и с някои по-мъжествени power metal похвати, като цялата група се държи на високо ниво. Подборът на следващите три песни е увенчан от мощни клавирни семпли, обогатени и с пиано пасажи. Към края на сета SERENITY намират баланс между ненатрапливите клавири и добре изпятите бек-вокали. 40-минутният им спектакъл е ненатоварващ, а фенове на бандата й бяха подготвили трибагреник.

Сетлист SERENITY:

          Intro – Deus Lo Vult

  1. United
  2. Spirit in the Flash
  3. Fallow Me
  4. Heavenly Mission
  5. Rust of Coming Ages
  6. Lionheart
  7. Legacy of Tudors

Използвам 20-минутната пролука, за да уважа усилията на VELIAN на Alternative Hill сцената. Те се представят като квартетна трупа. Традиционното прецизирано аудиопреживяване е под строгата диктовка на съвременната дигитална технология. Момчетата изнасят съвършената си концепция за звучене върху саундтрак от обогатяващи звуци, подобно на театрално представление, без да им се налага да имитират бек вокали или клавирни партии. По отношение на озвучаването фестивалът предлагаше топ условия (Изключая смесването на звуците от различните сцени!) на всички сцени за тези, които могат да ги ползват.

Velian

Velian

Много е приятно сред грохота на тежките групи да има и по някой титаничен музикант, чиито композиции да докосват рокаджиите и без истерията на съвремието. Това бе подаръкът, който организаторът ни бе подготвил със сета на FISH. За кратичките за него 40 минути, той не бе подготвил подбор от песни от периода му с MARILLION. Няма много какво друго да се каже за FISH, освен, че е магичен на сцена! Композиционната еквилибристика, с която групата му борави е на изключително равнище, така че известни песни са поднесени със завладяваща иновативност, без това да ги обезобразява. Как пък тези огромни музиканти не ползват подложки, различни от партитури???

Fish

Fish

След края на „That Time of the Night” мощно hardcore избухване от съседната сцена влиза в микрофона и мониторите на FISH и го кара да изрази гласно възмущението си от конфигурацията на фестивалните сцени. Както сподели приятел: „Това е музикант, който е виждал всичко, но чак от днес ще може да казва, че вече е виждал всичко!”… По време на „Suger Mice” китаристът му къса струна, но никой от групата не трепна и дори не се огледа, докато роуди смени инструмента! Макар и пълни с рутина, шотландците демонстрираха преживяване на музиката си и ни доставиха неподправено магическо Art Rock удоволствие.

          Сетлист FISH:

  1. Slàinte Mhath
  2. Hotel Hobbies
  3. Warm Wet Circles
  4. That Time of the Night (The Short Straw)
  5. Suger Mice
  6. The Last Syraw
  7. Incommunicado

Бях се зарекъл да пропускам вече сетовете на INFECTED RAIN и JINJER, поради едни и същи естетически причини… Мелодичният alternative post-rock на MIRY, който се разливаше от сцена „На тъмно”, бе дотолкова скучноват за моето ухо, че това ме тласна да съгреша! Малкото неща, които мога да спомена, обаче, ще са по-натам, за да са подредени в обособено „кошче” на материала…

Crematory

Crematory

Интродукцията на CREMATORY натрапливо ни връща към стандартите на Енио Мориконе. Продължението, разбира се, е съвсем различно. Запознатите с новото творчество на германците знаят, че gothic metal залитанията им са вкарали доста електронно-танцувални елементи в музиката им. Това, което бележи живите им изпълнения е звученето, което докосва RAMMSTEIN. За щастие вокалите на Felix се придържат към най-агресивния си похват, което заедно с дистърните китарни рифове извеждат музиката от мощния програминг на дискотеката. По-старите песни внасят повече агресия и по-естествена ритмика. Няма да тълкуваме защо целият stage crew бе поздравен с песента „The Fallen”. Felix редовно ни благодари от сцената с „Чудесно!” и „Мерси!”. Многопластовите електроники, чистите бек-вокали и скучаещата клавиристка дават информация за степента на дигитализирането на концертния живот на CREMATORY. Дълга версия на емблематичното „Tears Of Time” поставя финални щрихи на сета на легендите.

          Сетлист CREMATORY:

          Intro – Expectation

  1. Salvation
  2. Greed
  3. Revenge Is Mine
  4. Tick – tack
  5. Ghost of the Past
  6. Ravens Calling
  7. Shadowmaker
  8. The Fallen
  9. Höllenbrand
  10. Immortal
  11. Wrong Side
  12. Tears Of Time

Бир-жаждата отдавна блъскаше по вътрешните ми рецептори. Меломанското ми любопитство до този момент ги бе заглушавало, но положението в 22:03 ч. вече е нетърпимо и аз се отправям към несвършващите огромни опашки пред гишетата на банка ДСК, където да ми издадат фест-карта, с чиято единствена помощ е възможно да погася гастроинтестиналните си повици. Самата задължителност на картата, в съчетание със съответната такса, е грубо погазване на няколко български и европейски закона! И ако за това престъпление можеше да си затворим очите, то мудността на задължителната процедура ни върна в стандартите на едни явления, за които част от организаторите бяха написали песента „Бюрокрация”. Медитивното спокойствие на касиерките, които педантично събираха данни за извършването на банковите си машинации, не бе нарушавано от виещите се опашки!?! Това е една банка, която до такава степен е неспособна да създава комфорт за клиентите си и е така задълбочена в „значимостта” на собствените си манипулации, че на свободния пазар би трябвало да фалира максимум за седмица! Ултимативното обслужване през нея на посетителите на фестивал, ни пренесе в някакво робовладелско съобщество, където може да загубиш правата си всеки момент. Това са сбор от чиновници, които нямат капацитета, способностите и желанието да обслужват клиенти! Ето какво ни информира „рекламата” на заветната им карта: „Всеки пропуснал възможността да получи остатъчните средства по картата по време на провеждане на събитието и на неговата територия, губи вземането си за тези средства.” (Правописът е оригинален.) Фенове, посетили фестивала миналата година казаха, че касите просто изчезват по времето, когато биха се възстановявали пари от картите! Забележителна комунистическа обменна експроприация, практикувана от тази вече частна банка!!! И ако това не ни прави впечатление по претенциозните офиси, когато ни е изискано ваденето на разплащателна карта, заради различни други държавни репресивни задължения, то на рок-фест става кристално ясно, колко безумно и нагло е това престъпно поведение на банките! За съжаление, симптомите са за цялата ни банкова система, която не може да се измъкне от държавно-мафиотските регулации и неспазване на законите!

Нескончаемите опашки за фест-карти

Нескончаемите опашки за фест-карти

Половинчасовата пауза не стигна, за да се сдобия със заветното парче намагнетизирана пластмаса, когато прозвучаха иницииращите тракове към сета на SABATON. Това шоу на шведите не е непознато по нашите ширини. Сетлистът, разбира се, бе претърпял някои козметични поправки. Групата има за какво да е благодарна на българските си фенове и се постара да ни зарадва по всякакъв начин. Тежката артилерийска канонада на фронта между сцената и най-горещите почитатели бе заменена от разширеното разнообразие от боеприпаси на сценичния танк, който бълваше разнообразни съчетания от огньове и пироефекти. Визуализациите на видеостените също бяха подобрили качествата си и яснотата на посланията. Перфектни бяха изпълненията на музикантските задължения на бандата! Самото зараждане на клика от непримирими хейтъри на SABATON говори за значимостта на постиженията й.

Sabaton

Sabaton

Дали защото вече са ни показвали шоуто в София, или просто заради подобряването  му, шегаджийската част, в която се демонстрират познанията по български език на някои от „стажувалите” в страната ни музиканти, както и способностите на Joakim Broden да свири на китара, бяха не толкова досадни дълги. По време на бисовете групата демонстрира емоционалната си връзка с България и Joakim разказа за впечатленията си от 2009 г., когато подгряваха за HAMMERFALL, но бяха посрещнати като хедлайнери и как същата година свириха отново на българска сцена. Силният завършек на сета им удари заедно с полунощ. Шведите отново бяха подготвили ексклузивна българска фланелка за участието си!

          Сетлист SABATON:

          Inception – In the Army Now (STATUS QUO cover by SABATON)

          Intro – The March to War

  1. Ghost Division
  2. Winged Hussars
  3. Blood of Bannockburn
  4. Swedish Pagans
  5. Carolus Rex
  6. Gott Mit Uns
  7. The Last Stand
  8. Panzerkampf
  9. Into The Fire
  10. Sparta

          Joke Time…

  1. Resist and Bite

          Intro – Diary of an Unknown Soldier

  1. The Lost Batalion
  2. Coat of Arms
  3. Night Witches

          Бис:

  1. Primo Victoria
  2. Shiroyama
  3. To Hell and Back

          Outro – Masters of the World

Голяма част от събралото се десетхилядно множество за първия ден на фестивала се ориентира към почивка, но сериозните меломани оставахме на вахта. Любопитството ме отвежда на сета на гърците KOZA MOSTRA. Алтернативното отношение на групата, облечена със сценично облекло с елементи от народни носии, е изпъстрено с фолклорни компоненти. Духовата музика, която свири откровени чалга  пасажи, доближава звученето повече до сръбските стандарти в жанра, отколкото да има гръцко усещане.

Koza Mostra

Koza Mostra

Въпреки разстроените си сетива, стоически понасям сета в очакване на нещо друго. Следващият артист, обаче, изглежда е отпаднал, защото час и петнадесет минути след началото си KOZA MOSTRA започват да изпълняват бис след бис пред публика от около 40 човека. В 01:35 ч. чалга забавлението отстъпва купона на нощното drum & bass парти. Опустошената ми обвивка се изцежда към леговището си…

Rock Thrashler

20.07.2018, Hills of Rock

Фотогалерия: DISTORTED REALITY и DAY OF EXECUTION в София

DISTORTED REALITY и DAY OF EXECUTION в рок бар Фенс, София, на 23 юни 2018 г.

Фотограф: Кирил Груев ©

Пет щриха от края на пролетта (Какво представихме на W:O:A Metal Battle Bulgaria 2018 или алтернативно-субективна класация с елементи на реализъм) – Репортаж 2

Много трудоемко и неблагодарно е, драги читателю, да представиш всички групи в даден конкурс. Нерядко трябва да напишеш и някои критики, които колкото и добронамерени да са, представляват нелицеприятната страна на концертния ни живот. Не на последно място, трябва да се ограничиш в телеграфния стил, за да не стане твърде отегчително дългото циклене върху добродетелите и греховете на клетите музиканти, които, в края на краищата, са се опитали само да ни забавляват. Отделно е трудът, който трябва да вложиш, за да създадеш (неминуемо) още някой недоволен и да ти бъде „заплатен” с великата слава и ти да си се изказал пред света… Така и авторът ти, реши да се ограничи в дълбокомъдреразпръскванието, но не успя да се въздържи и да замлъкне съвсем.

FORGOT THE TEN

До неотдавна шуменците излизаха доста стеснително, поне по столичните клубове, за да ни представят едно почти извинително шоу с приятни тяхни песни и някои компрометиращи кавъри. Излизайки на втория сет от първия ден на W:O:A Metal Battle Bulgaria 2018, това вече съвсем не е така!

Стегнатата и доста подредена група демонстрира увереността си убедително. Макар да музицират със съзнанието за progressive, FORGOT THE TEN звучат като среднотемпов power metal с подчертана мелодичност както в музиката, така и в пеенето, което на места е харшово. Тоталната дисциплина и контрол над инструментите, демонстриращи тяхното израстване, ги приземява на тези редове. Да не забравяме, че една от основните цели на фестивала Wacken и сродните му брандове, е подкрепата за класическите форми на метъла, а с тях FORGOT THE TEN се справят прилично.

Forgot The Ten

Forgot The Ten

Наивитетът в текстовете и композирането е минусът, който дърпа групата назад. Въпреки разнообразната структура и неравноделностите във „Freedom”, много от решенията им са откровено MANOWAR-ски. Липсва и динамика на композициите, от което и вокалистът им е затруднен какво да прави с ръцете си. Но ако продължат по пътя, по който са поели и с темповете с които го правят, скоро ще ги видим по големите сцени.

Сетлист FORGOT THE TEN:

  1. Running Stupid
  2. Warriors Of The Rock
  3. Point Of Existence
  4. Freedom

CORTÉGE

Февруари месец момчетата, наименовали се с това заглавие, още се упражняваха да редят речитативи върху блус схема и да посягат плахо към Metalcore рифовките. Една от най-младите групи на конкурса, която не прави вече азбучни грешки. Това, заради което си струва да обърнете внимание на CORTÉGE е, че някакви хлапета могат да ви съберат очите от свирене и амбиция да разплетат най-авангардните похвати в съвременния метъл.

Cortége

Cortége

Групата се врязва с някакъв Grundge Metal, където вокалистът им пее като в комедийна оперета с пролетарския си имидж! Китарите се тероризират в пост-пънк маниер с агресивно изтръгнати цели акорди. Не е най-ефектното начало, но определено заковава погледите. Второто парче ни шамаросва с Brutal Core с комбинация от Death и меки вокали. Момчетата чегъртат дропнати, без за това да им се е наложило да умножават броя на струните си! Следва висока топка парче, базирано на Jent, където барабанистът им изпъква най-много, но и останалите пипат забележително. Последният шамар е death-core, който преминава през китарна микрофония в клиширан Hardcore, да завърши с изящно Prog. соло!!!

– Трябва да даваме път на младите, защото нашето поколение вече е на 40 и повече години! Трябва да им помагаме! – Каза в импровизираната си реч гостът Васко Катинчаров, макар и не точно за тази група… Много са забележките, които може да се отправят към CORTÉGE, но това бе най-разнообразната група на целия конкурс! И ако те продължават да се развиват така, скоро много батковци само ще плачкат, докато ги слушат… А бандата изсвири три  нови песни в сета си, които не са от излезлия им в края на миналата година дебютен албум.

Сетлист CORTÉGE:

  1. Highway Horror
  2. Disconnected
  3. The Sun
  4. Think Twice

BLEAK REVELATION

Това е единствената група от втория ден на конкурса, на която ще обърнем внимание. BLEAK REVELATION очевидно бяха на сцената, за да демонстрират своето изкуство, без оглед на мероприятието. Доста активни в концертната си дейност, за тях двадесетте минути са доста тесички.

Дългият Doom Metal инструментал ни въвежда сякаш в едночасово шоу.

– Шшшшшш! – Слага пръст на устните си басистът-вокалист в отклик на нашите овации. – Ебавам се, бе! Да ви чуя! – След което излизат от псевдофинала, за да си довършат парчето.

Bleak Revelation

Bleak Revelation

Сравнително рядко на Wacken Battle попадат Doom Metal банди, които да са успели да излезнат от сянката на CANDLEMASS, което би било едно успешно предложение от българска страна. Още повече, че звуците се извличат прецизно, двете китари са разпределили функциите и солата си доста разнообразно и ритъмниците мачкат като чукове. За, само, двете си композиции групата демонстрира удоволствието да свири за публиката си и никакви театрални постановки за журито! Убедителни, както винаги.

Микрофонът за меките вокали бе настроен твърде тихо и никой не се постара да коригира това, но BLEAK REVELATION блеснаха и така. Въобще, вторият ден бе доста слаб и като групи и в известна степен като озвучаване.

Сетлист BLEAK REVELATION:

  1. Void
  2. Defied by Clouds

GRIMAZE

Една от най-динамично развиващите се групи на българската сцена излезе с обновен състав. Те все още са под влиянието на трибюта на GOJIRA, който сътвориха наскоро, като често ползват и други цитати, но…

GRIMAZE сякаш избухнаха на сцената. Толкова движение, куфеене, енергия и хъс никоя друга банда не предложи на тази сцена. Сетът бе подготвен внимателно и песните се ковяха слети и без приветствия. Те показаха как трябва да изглежда една група на сцената, за да е достойна да свири на W:O:A!

Grimaze

Grimaze

Яркото им присъствие е увенчано и от някои слабости. Музикантите влизат много ловко и рязко в различните теми, които използват, но тоталната липса на преходи звучи като прескачане на плочата. Дори оставиха илюзията, че свирят фрагменти от много свои парчета. Демонстрацията на синхрон при тези способи радва усещането ни за техничност, но не радва слушателското ухо като хармоничност. GRIMAZE само веднъж си поеха въздух по средата на сета, за да превключат към по-старите си неща, където са успели да маскират PANTERA влиянията си, но те все още са си там. Southern Rock солата продължават да внасят нотка groove в песните им. Почти фитнес сетът им бе страхотен! Патриотична гордост изпитвам само от факта, че съм ги наблюдавал!

Сетлист GRIMAZE:

  1. Inner Engineering
  2. Endless Life Force
  3. Discobey The Primitive
  4. Survival of the Fittest

HECKTIC

Неслучайно младата столична формация бе избрана от организаторите на Sea of Black Festival след W:O:A Metal Battle Bulgaria 2017, да се изяви на фестивала! Да не забележиш качествата на HECKTIC, граничи със самоосакатяване, макар че това не е рядък феномен у нас… Групата, която за кратко бе трио, е попълнила състава си с втори китарист за конкурса.

Завладяващото в музиката на HECKTIC е това, че те представляват един малък учебник за чисти рифове и вплетена мелодия в агресивния им Thrash Metal. Прецизното свирене при тях изглежда естествено, защото звучи добре. Песните им имат ясна структура и са изсвирени прецизно. Това, което им липсва е динамичното шоу, с което гръцките thrash банди покориха този форум преди време. Сравнително статичното поведение на сцена в никакъв случай не се компенсира от брилянтната звукова картина, която поднасят момчетата. А настройването на китарите между песните, не е признак за перфекционизъм, а е оставяне на впечатление за нисък клас инструменти.

Hecktic

Hecktic

– Всички групи бяха много добри! – Каза членът на журито Майк Тисен в леко неадекватната си (Може би заради злополучното си падане от подхода за сцената.) заключителна реч преди номинацията. – Важна за една група е и публиката, която тя може да вдъхнови! – Каза го за една друга група… HECKTIC вкараха в клуба сериозно количество свои фенове, които скандираха и за бис. В интерес на истината ще кажем, че само ESCAPE FROM INFERNO имаха по-многобройна публика от HECKTIC, но пък тяхното изпълнение бе своеобразно фиаско.

Сетлист HECKTIC:

  1. Come and See
  2. Boulevard Of Broken Ribs
  3. Flesh Emporium
  4. Kill The Core

Ако на драгият читател му е интересно, би могло да опишем и още случки от конкурса. Призовавам ви да коментирате по-активно в сайта ни за вашите желания, впечатления и мнения! А за сега, приказката ни затваря тази си глава.

Rock Thrashler
02-03.06.2018, Mixtape 5
W:O:A Metal Battle Bulgaria 2018

TURISAS и LEECHER – Бронзов спектакъл за ценители

Дошло бе време да видим самобитното явление TURISAS. Тур-съпортът на фините бе друга самобитна, макар и не толкова известна, банда от Унгария – LEECHER. Лимитираният интерес към това събитие отразяваше популярността на групите, но не и качеството но шоуто.

Интересното при LEECHER е, че те са последвали APOCALYPTICA в изразните средства и челото е основен инструмент в групата. Класическите по произход инструменти, обаче, са модифицирани за рок формулата. Едното чело се ползва за бас, като най-ниската струна е разположена в средата от общо пет. Четириструнното чело се ползва за ритъм, като се случва към него да се посегне и с пръсти. Още едно петструнно чело влиза в ролята на соло. Gothic построените вокали са поверени на дамско гърло, а бас-челистът добавя агресивни бекове.

Leecher

Leecher

LEECHER започват с непретенциозна ритмово композиция, като ефектите на челата не извличат от тях звук с достатъчен капацитет и върви мощна щрайх и клавири подложка, която пълни липсващите честоти. Sympho/Gothic линията се спазва строго и мелодиите не представляват някаква изненада. Приятната музика е не по-добра от това, което у нас предлагат AEGONIA, да речем. Ефирният костюм на балерина на вокалистката им контрастира с тежките й ботуши и я прави да изглежда тромава. Барабаните не се отличават с нещо повече от прецизността си.

Leecher

Leecher

След третата композиция подложката изчезва и групата прозвучава малко по-акустично, но и някак повече като себе си. Двете песни са с подчертана меланхоличност, но и по-сложна ритмика. Нямах време да се порадвам на това решение, когато бекграундът се завърна със своята оркестралност, но и равноделност. Прави впечатление, че всички челисти не ползват цялата дължина на лъковете си, което определено озадачава в една такава група. Въпреки някои недостатъци, LEECHER ни представиха изключително интересното си творчество от единствения си за сега албум, като сливаха някои от композициите си. 45-те им минути протекоха пред малобройна публика, но те се представиха достойно, като за пред хиляди!

Сетлист LEECHER:

  1. Damnation / Eclipse
  2. Slaves to a Dream
  3. Fading
  4. Encore
  5. Messenger Of Fear
  6. Payback / All the Stars

TURISAS не са от групите, които „шият” албум след албум и запознатите с творчеството им знаят защо това е така… Настоящото им турне представя цялостния облик на групата. Встъпителната част от интрото им, обаче, се срива – дори големи групи не са застраховани от дигиталните шегички. Епичната интродукция успява някак да вкара финландците в сета им.

Turisas

Turisas

Високото равнище на сложна ритмика веднага се усеща. Редуват се агресивни и чисти вокални линии, като последните са предимно басови, изпълнени в някакъв викингски маниер. Човекът зад пулта се грижи предимно за баланса на цигулката и клавира, което изтегля китарата на заден план. От това китаристът им успява да се разгърне в шоу аспект, отнасяйки се по-грубо с инструмента си. Музиката на TURISAS е стъпила много дълбоко в класическия Heavy Metal, но често в епичните си фрагменти на песните използват специфични средновековни ладове, характерни за  голяма част от предкласическата музика. Този метод на музициране е много ограничен като изказност, но съчетанието му с класически heavy metal форми и по-агресивни Epic/Viking Metal похвати прави творчеството на финландците уникално.

Turisas

Turisas

Изящното цигулково интро на „The Dnieper Rapids” и съвършеният синхрон у TURISAS ме карат да надникна зад пулта. Изумен съм от качеството на живото свирене на групата и прощавам пропуските на саунд-инженера им, успяващ да наблегне само на два от инструментите! За цигулковото изпълнение на Olli Vänskä може да се напише цял трактат. Здрави мъжествени хорове, без претенция за акапела, украсяват припевите на групата. Щипката предкласика и агресивният подход размиват стиловото детерминиране на TURISAS и им дават основание още от ранните си години да узурпират определението Battle Metal за своето творчество. Изявеният клавир е в класическите традиции, като на места докосва звученето на hard rock групите от 70-те.

Turisas

Turisas

Небрежно обявяват „Sahti-Waari” за последно парче. В песента са вплетени пасажи от унгарски цигански мотиви на цигулката и финален фрагмент от „Очи чëрные”. Краят извиква бурни овации и TURISAS продължават без забавяне програмното „Battle Metal”. Спектакълът им придобива пълнометражност и виртуозна завършеност в музикален и емоционален план! Така вторият ни бис, макар и предвиден, бе много искрен! Социалната нишка в текстовете им следва цялото им творчество и апокалиптичната интродукция с църковна проповед и бомбардировка завършва една цялостна картина на посланието за човечност на фините. Финалният диско кавър на ABBA за мен не е от най-силните им страни, но явно се ползва с одобрението на публиката и удволетворението се увенчава с масов танц, след който веднага тръгва спокойна тиха аутродукция. Отмина концерт със скрит, но високоблагороден блясък, за ценители с тайни сетива!

Turisas

Turisas

Сетлист TURISAS:

          (Broken) Intro

  1. The March of the Varangian Guard
  2. A Portage to the Unknown
  3. To Holmgard And Beyond
  4. We Ride Together
  5. The Dnieper Rapids
  6. As Torches Rise
  7. Hunting Pirates
  8. In the Court of Jarisleif
  9. Sahti-Waari

          Бис 1:

  1. Battle Metal
  2. Miklagard Overture

         Бис 2:

          Intro

  1. Stand Up and Fight
  2. Rasputin (Bonie M cover)

          Outro

Rock Thrashler в Mixtape 5 на 06.05.2018 г.

Фотогалерия: NEMESIS и PAST REDEMPTION в София

NEMESIS (Сърбия) и PAST REDEMPTION в клуб Live & Loud, София на 15 юни 2018 г.

Фотограф: Кирил Груев ©