The Other Side

Category Archives: Галерии

Благотворителен концерт за Пламен Богоев – Бандата в София на 28 октомври
Metal Madness Fest III

Архив

WARBRINGER – сред петте най-добри групи, свирили пред българската публика за последните 30 години

Освен с качествено озвучаване (което според мнозина е и твърде Loud напоследък), едно от приятните неща в политиката на клуб Live & Loud е, че наред с големите имена, които успява да привлече за концертни изяви, подбира подгряващите групи по начин, който да се хареса на феновете на хедлайнерите! Това е едно от задължителните условия, за да порастне нашата метъл сцена до нивото да слушаме качествени групи, а не протежета! И най-сетне да спрем да гледаме по подгрявките … айде ще спестя засега конкретиката, заради заслугите на някои хора…

За нашите читатели името на HECKTIC не е непознато! Нееднократно сме споделяли възторга си от тях. Именно Live & Loud е едно от основните места за изявите им! Никак не е случайно и че организаторите на Sea of Black Festival забелязаха потенциала им и им отредиха заслужено място в програмата си. Транспарант с новия  дизайн на логото им виси зад сцената.

Hecktic

Hecktic

След като момчетата заемат местата си в 21:35 ч., те традиционно ни запознават с прецизната структура на парчетата си. Самобитният им мелодичен thrash metal се поднася майсторски и много чисто. Чистите бек-вокали на басиста на места взимат превес, за да обогатят изказността на композициите в контрапункт на строгия харш на основния им вокал. Ритмиката е многопластова. Огромното предимство на HECKTIC е, че музикантите са на еднакво равнище и никой не дърпа звученето назад. Барабаните им, без да изобилства канонада от удари, маркират времето преди всеки преход. При толкова често сменящия се ритъм този подход, заимстван от най-добрите учебници е не само приятен за ухото, но и представлява база за развитие на огромните заложби на групата. Песните им следват своя логика, развитие и поднасят приятни изненади в много музикантски похват. (Рязък контрас с назубреното метрономно тиктакане на повечето млади банди!) Както на всяко тяхно участие, което съм посещавал, отново има подготвено ново парче – „Flesh Emporium”. Акустична част и влияния от modern metal са влетени в строгата thrash структура. Завършвайки своя ранен етап на развитие, HECKTIC изчерпват стандартите на рифовката си, повтаряйки някои решения за композиране в различните си песни. Но материалът им е готов за блестящ албум. Тридесетминутното шоу е диамант на родната сцена, макар и нешлифован до край.

Hecktic

Hecktic

Сетлист HECKTIC:

  1. Memento Mori
  2. Boulevard Of Broken Ribs
  3. Delusions
  4. Flesh Emporium
  5. XII
  6. Kill The Core

Още си спомням как няколко невръстни трашърчета отвяват една камара лиготии на конкурс за ученически групи и изпълнители! Един феномен, който чака своето изследване… Говорим за групата SAVAGE RAVAGE, която вече натрупа сериозен опит по подиумите. Те имаха своите дълбоки реверанси към hardcore сцената, събраха по пътя си и по-зрели музикални вдъхновения и оставиха две ЕР-та в наследство до тук. Персоналните флуктуации в състава им бяха база за много музикални проекти и експерименти. След известно затишие на участията им, днес ще ги видим като трио.

Savage Ravage

Savage Ravage

SAVAGE RAVAGE триото не бе сред най-обещаващите ситуации, но веднага със старта на звукоизвличането към 22:20 ч. става чуваемо, че групата стои много добре в този си вариант! Характерната thrash/core стилистика е предложена с българоезични и англоезични текстове, чието изкрещяване в лицата ни маркира повече емоцията, отколкото смисъла. Но това не е новост за концертите им. За времето, през което ни липсваха явно не са пренебрегвали репетиционната, защото чисто технически момчетата са надобряли. Хаосът е канализиран, агресията е превърната в музика. Влиянията от музикалната им история са се вплели в едно и беглодоловимите цитати се интегрират в схема, която ме кара да твърдя, че SAVAGE RAVAGE се превръщат в българските PRO-PAIN. Удоволствието, с което тримата свирят песните си е заразително! Пънкарският им подход им позволява за 30 минути да вкарат 7 трака в сета си. Накараха ни да поздравим всички групи на този концерт и слязоха от сцената в слава.

Savage Ravage

Savage Ravage

Сетлист SAVAGE RAVAGE:

  1. Тухла
  2. Гнездо
  3. Жълти изроди
  4. Нашето модерно време/Сенки/Старата нова
  5. Thunderfuck
  6. По другия` път
  7. Las Vegan

Стегнатата подготовка на сцената и ефективния лайн-чек подсказват параметрите на висок професионализъм. Макар да сме го виждали зад по-сериозни установки, Carlos Cruz е избрал за европейското турне доста пестелив барабанен сет, който напомня ринговския стил на Dave Lombardo. Стената, зад сцената на клуба, е леко тясна за огромния транспарант на WARBRINGER, подготвен за турнето им, представящо новия албум. Нов албум, който се роди трудно и под въпрос, заради персоналните размествания в групата и загубата на договора с Century Media – един факт, който сам по себе си бележи края на трескавия лов на нови thrash metal групи от страна на лейбълите. Три години след предишния си албум калифорнийците са отново на линия, този път под крилото на Napalm Records.

Warbringer

Warbringer

Интродукцията, която зазвучава в червеникавия мрак към 23:30 ч. е на оперен хор. Филмовата й епичност навява спомени за концертите на METALLICA от `84 г.! Шум от взрив ни въвежда в живото изпълнение на американците. След перфектна трашария и демонстрация на по-мелодични похвати на свирене, John Kevill ни осветлява, че ще чуем целия нов албум. Следва щрихиране на най доброто от класическите традици на EXODUS, SLAYER и ранната METALLICA, обединени в монолитни песни. Мелодични отклонения напомнят за периода, когато траш китаристите бяха световните виртуози на инструмента. Бас фигури и цели сола ни връщат към стандартите, поставени от Cliff Burton. Остри рифове отсичат отчетливо парченцата време и ни ги поднасят като добре подредена слухова салата. А вокалите са максимално агресивни, без да влизат в шлифованите харшови техники на modern/core бандите. Фалцетните височини, напомнящи за speed metal вдъхновенията са също агресивни и звучат като истерясал сокол  по време на размножителния период. Всъщност, точно тази агресия на пеенето отличава WARBRINGER от класическите албуми в стила и добавя своя дял в развитието му! Някои от песните са подкрепени от специфичните си интродукции, но живото изпълнение доминира в мощен превес над технологиите. Слушахме силата на най-добрия албум на групата!

Warbringer

Warbringer

Когато Jon Schaffer (ICED EARTH) избра да доведе WARBRINGER в Европа и те минаха през София на 02.02.2014 г., групата покоряваше с енергия, демонстрираше израстване, но не поднесе сериозни изненади. Тогава John Kevill & Co. се сляха с феновете и показаха младежката си енергия. Днес, те са титанични музиканти, чието свирене вдъхва респект и страхопочитание, макар да не са изгубили приветливостта си спрямо своята публика!

Warbringer

Warbringer

Канонадата, нанесена от Carlos Cruz даде жертва от един чинел в заключителните ноти на новия албум. С ясното съзнание за неприключилия сет момчетата временно се оттеглят от сцената в 00:15 ч. под звуците на аутродукция. Ние не пропускаме да покажем отношението си към тях, силно скандирайки името на култа! На хората-машини им отнема две минути да се съвземат и да са пред нас за изпълнението на „some old shit”, както сами се изразиха. Сирени и звуци от битка ни въвеждат в обстановката на старите песни на WARBRINGER. Следва мощна канонада, която чуваемо не превъзхожда качеството на новия материал на групата. Само клишираното сравнение между нашата публика и румънската такава внася тънка иронична горчивина в иначе перфектното шоу на американците. Ако наблюдавам качествен спетакъл, хич не ми пука какво ще разказват за мен в Калифорния… Военизирана интродукция ни въвежда и в последното парче от дебютния албум, по време на което реализираме една потна wall of death.

Warbringer

Warbringer

Хвърлили много енергия, момчетата слизат отново от бойното поле, но призивите „War – brin – ger!” не стихват. John Kevill се връща на подиума, сваля си тениската и я изстисква пред нас… Останалите са по местата си, за да забият знаковото „Living Weapon” като за последно. 75-минутно торнадо бе минало върху нас, за да ни зареди с енергия! На пръстите на едната си ръка мога да преброя групите, които са свирили толкова прецизно в България за последните 30 години! След което, WARBRINGER не лишиха никого от вниманието си пред богатия мърч щанд.

Сетлист WARBRINGER*:

  1. Silhouettes
  2. Spectral Asylum
  3. Remind Violent
  4. When the Guns Fell Silent
  5. Voe to the Vanquished
  6. Shellfire
  7. Divinity of Flash
  8. Descending Blade

Бис 1:

  1. Total War
  2. Living in a Whirlwind
  3. Shattered like Glass
  4. Combat Shok

Бис 2:

  1. Living Weapon

* В сетлиста може да има някои неточности, допуснати от наблягане на удоволствието от страна на автора, вместо на съсредоточеността.

Rock Thrashler
Club Live & Loud, 20.07.2017

Опитомен Thrash в клещите на технологизиран Death (VIRVUM, FRAGMENTS OF EXISTENCE, REJUVENATION в Live & Loud или No BEYOND CREATION)

Новините за възпрепятстването на BEYOND CREATION да реализират българската си дата ме застигат в последният момент, когато вече подранявам за концерта. Очертаващото се чакане ме отпуска и така попадам под ударите на напътствията на охраната на клуба къде точно да интимнича с новопридобитата си бира… (Напълно справедливо, междувпрочем!) За щастие швейцарските гости от VIRVUM са вече тук и концерт ще има.

REJUVNATION са амбициозна, сравнително нова наша формация, чието дебютно ЕР включва някои забележителни Tech-Death изпълнения. Студийните идеи и живото свирене, обаче, са две различни неща и квинтетът стои повече като hardcore група. Имиджът на вокалиста им също е повече кораджийски. Още интродукцията им влиза много плоско в мощната уредба – или са я предоставили в MP3 формат, или нещо друго в параметрите й не бе наред. Стандартните Hardcore решения се обогатяват на места от Death Metal влияния, ориентирани в посока DEATH/BOLT THROWER.

Rejuvenation

Rejuvenation

Изключително сериозната ритъм подложка на момчетата е предпоставка за мощен потенциал на групата! Често посягат към бавния ритъм, което допълва и усложнява композициите. Изоставащите в техническо отношение китаристи, като при доста групи вече, са посегнали към ненужните осемструнни инструменти, с които се борави по специфичен начин и звукът им за сега не е достатъчно чист. Макар да ползват две техники на пеене, вокалите на Денислав Николов са еднообразни и им липсва идеята за канто. Монотонното крещене, макар и в два похвата, уеднаквява иначе разнообразните композиции. Експерименталното музициране на момчетата е все още в ученическия си стадий – умерени цитати и неочаквани обрати пълни музиката на REJUVNATION. Петте песни, изпълнили 25 мин. им сет, предизвикват скандиране на името им на изпроводяк.

Fragments of Existence

Fragments of Existence

Изключително експедитивното качване на FRAGMENTS OF EXISTENCE на сцената е рядко удоволствие по концертите. След само 15 мин. пауза момчетата влизат с Rock`n`Roll туш. Зрелите метъл композиции на групата побират в себе си прецизността на Load – Re-Load периода на METALLICA, уникалните рифове и мелодичните вокали. Thrash настървението е вкарано в конвенционална рок структура от куплети, припеви, сола и преходи (Констатация, с която може и да отегчавам редовния си читател…), но изпълнени с уникални решения и приятна музика. Разбира се, не е пропуснато да се ползват и дълбоките харшове на басиста Антон Андонов, които може да чуем, наред с баса му в още една плеяда софийски банди…

Fragments of Existence

Fragments of Existence

Извиненията на Иван „Vans” Мунин (v., g.), че са твърде лека банда за вечерта са напълно излишни на фона на интереса, който предизвикват! FRAGMENTS OF EXISTENCE ни дозакопават с няколко дълги композиции, които освен разнообразните си части, включват и някои Art Rock влияния, без това да ги превръща в Progressive Metal. 35-те минути на групата са ни обогатили с невероятно количество впечатления и ние ги изпращаме по достойнство.

Озовалите се на хедлайнерска позиция VIRVUM съсредоточават очакванията към себе си, благодарение на труда си да стигнат при нас. Нещо, което имам сериозни съмнения, че BEYOND CREATION просто не направиха по логистични причини… Освен сериозния и подробен саундчек, който направи преди сета си, швейцарската банда демонстрира параметрите на двустепенния електронен бластбийт, който ще ползват. (Гадно племе са това непушачите, ей…)

Virvum

Virvum

В 22:30 ч. акустична интродукция ни въвлича в Melodic Death Metal, чиито технологизиращ компонент е повече в технологията на звука, отколкото в ръцете на музикантите. Семпли и прецизни настройки на често сменящите се китарни бленди превръщат цялата песен в интродукция. Седемструнните китари се ползват по предназначение. Тройно соло на всички струнници демонстрира есенцията на саундовото търсене. Вокалистът дере в стандартни Death дълбини, „отпушвайки” от време на време висок харш и всичко е обгърнато от перманентно ехо. Групата има възможност да демострира свръхживо присъствие на сцената. Семпъл в електронен вариант финализира откриващия трак.

– Sofia! It`s pleasure for me! – крещи Bryan Berger доста често.

Virvum

Virvum

Добре изсвирените композиции не предлагат нещо впечатляващо. Шестструнният бас е с добавена ниска струна, обслужваща дропнатите китари като бас – все по-рядко срещащ се вариант в съвремието на слизащите тоналности. Основният свързващ семпъл на океански шум се допълва и от други семпли, като кийборди, акустични китари и електронни звуци. По време на включените бластбийтове е чуваемо трополенето на изоставащите като темпо живи каси, което обаче не пречи на някои фенове да се заблудят, че барабанистът на групата има феноменални способности. Електронно-технологизиращите решения в равноделна ритмика влекат сауда на групата към шведските музикални територии. А простите решения докосват ранните BATHORY и дори BURZUM. Тези „целувки”, разбира се, са доста деликатни. Последните парчета от сета на VIRVUM са именно с такива по-опростени форми, разредни от акустични пасажи или семпли.

Virvum

Virvum

Прибирайки се след 35 мин. на сцена, швейцарците не ни мъчат дълго и излизат за бис. Мелодичната касапница е съпътствана от представяне на групата в акустичната си част, което удължава парчето до 10 мин. Агресивните и мелодични пасажи се допълват взаимно. Предвиденият осми трак е само един за биса. VIRVUM слушаха още името си от устите на феновете, но нямаха какво повече да ни предложат.

Rock Thrashler
25.06.2017, Club Live & Loud

На източния бряг на прецизното свирене – нищо ново (NINE TREASURES, NO PROJECT BAND, ЛЕТЦИТЕ)

Дали ще станем свидетели на китайско менте или пък ще се запознаем с висококачествен продукт от далечна култура, любопитството на музикалните ценители трудно се възбуждаше вследствие от жегите. Съдейки по сериозното нашествие в Европа, представителите на китайската провинция Вътрешна Монголия, имаше какво да покажат. А леката пънк подгрявка предразполагаше към по-неангажиращо посещение на концерта.

В 21:50 ч. ЛЕТЦИТЕ ни въвличат в мелодичния си пънк от дебютния им албум, изпъстрен със социално-хаотични въпроси. Сурова пънк ритмика е залята с глазура от мелодични вокали и текстове, често гонещи стандартите на социалистически наивитет. Любовни ситуации и битови несгоди биват поднесени без емоционален заряд. Най-фокусираното им парче и първи техен сингъл – „До кога?” влиза в по-сериозния тон, докато не се врязва китарното Glam соло, което отново ни разконцентрира. Момчетата са се постарали да ни изсвирят и нов техен материал. Новите им песни разтварят още повече диапазона от музикални влияния, гребвайки ту от new wave, ту от power pop териториите. Текстовете не израстват. Новото им програмно парче „Кръчма” е с тривиално послание, изсвирено твърде дисциплинирано за пънк и твърде разпято за пиянски химн. Половин час лековато забавление за 45-те фена в клуба.

Летците

Летците

Почти веднага на сцената се качват NO PROJECT BAND. Очевидно е, че музикалните корени на групата са в метъла, но просто за забавление се интерпретират в ska наклонение. Съвсем анархично рифовете се заместват от ska части, забъркват се blues закачки и ethno-wave припеви. Пее се предимно на български, както бе и с предишната група. NO PROJECT BAND, обаче, си позволяват английски забежки, а удрят и кавър на KORPIKLAANI – „Vodka”. Вокалистът на бандата си позволява да забравя текстовете на места, като в такава ситуация на заключителния кавър излезе от положение с пънкарливо-фонетична истерия. Достойни наследници на УИКЕДА, с една идея повече рифове в музиката си. Приятното, макар и неинформативно забавление ни отне още половин час.

No Project Band

No Project Band

При подготовката си за сцена NINE TREASURES демонстрират склонността си към прецизност. Групата ползва и традиционни инструменти. Балалайката е сравнително позната, само изработката на тази се отличава от руската по структурата на дъното си, подобно на джонка. Екзотичният инструмент морин хуур привлича с изящната си изработка и особения си звук, доста напомнящ на ниско настроен ситар. Морин хуур-ът е с две струни, които представляват два снопа от конски косми. Звукоизвличането е с лък, който за жалост бе съвременен. Главата с ключовете на инструмента е оформена като конска глава. Манипулацията със значително отдалечените от грифа струни е доста сложна и във всички посоки. Самият гриф понякога се докосва, сякаш отдолу има други струни и аз дълго се взирах, докато установя, че такива липсват. Китарните ефекти, съвсем по китайски, са сякаш умалени копия на тези, с които сме свикнали и се монтират в дъна. Момчетата пеят на монголски език, но заглавията на песните им се изписват с китайски йероглифи. (Монголският език се оказва един от езиците с най-много писмени системи…) Пространството в клуба бързо започва да става изчерпващ се ресурс.

Morin Khuur

Morin Khuur

Още с началото на сета в 23:30 ч., NINE TREASURES ни отвяват с невероятна прецизност! Всеки тон е изсвирен съвършено и чуваемо. Ползвайки извънтактови паузи, музикантите влизат на милисекунда и не се разминават въобще. Онзи огромен тъмен океан на компромисните имитации между Молдова и Казахстан, където кошмарните сценични изяви са стандарт срещна своя бряг в източна посока и ни показа, че земята на качественото свирене не се е изгубила в източния безкрай.

Nine Treasures

Nine Treasures

Структурата на самите парчета не е свръхсложна. Китарните рифове се радеят с тези на MANOWAR. Ритъм секцията смайва повече с прецизност, отколкото с виртуозност. Разбира се, музиката доста се отваря от традиционните инструменти, придавайки й тънък източен привкус. Много от мелодиите им, обаче, са взимствани от скандинавските Folk Metal банди. Ирландски компоненти правят някои песни на места да звучат като кънтри. Вокалите са доста мелодични, на места с умерен харш и обилно подкрепени от бекове. Текстът увлича в степни мелодии, но прозират и западни влияния. Солата на всички струнни инструменти са строго фолклорни.

Nine Treasures

Nine Treasures

Заслушан в музиката, в няколко от последните песни на сета съвършено математическите барабани ми напомнят на нещо. Прецизната ритмика, виртуозните преходи и ловкото свирене с чинелите, всъщност, представлява цели пасажи извадени от METALLICA! „Mama Said”, „My Friend of Misery”, „Master Of Puppets”, „From Whom the Bell Tolls” и един аморфен IRON MAIDEN са небрежно разхвърляни из ритмичния компонент в песните на монголците. Китарният риф продължава да е строго MANOWAR-ски. Солата на народните инструменти в акустичния си вариант влизат в hillbilly звучене в саксонски маниер. А на по-твърдите части, придават уникалността на групата.

Nine Treasures

Nine Treasures

Изпълнили десет песни за 55 минути, NINE TREASURES слизат от сцена. Горещият бис от около стотина фена ги връща за последното парче „Die Hard” (както го представят), в което също прозират влияния в подложката. Монголите събират овации за изключително сработеното си свирене. Тези музиканти знаят какво правят на репетициите си. Зрънцето „китайско производство” не променя доброто им стоене на сцена.

Rock Thrashler
05.07.2017, Club Live & Loud

Конспект от цитати за рок-бакалаври (Wrong Fest City Edition с ORANGE GOBLIN, SMALLMAN, VRANI VOLOSA и DEVILLE)

Дали заради това, че в тази жега щяхме да гледаме групите като жадни биволи морския бряг или заради нещо друго, но началото на феста отскочи с час назад. Време, за което най-нетърпеливите успяхме да попълним необходимите си водни запаси, вливайки минимум 5% по-голям обем течности в организмите си…

Когато шведите DEVILLE се осведомяват дали сме щастливи и с лека Sludge микрофония ни подхващат с Blues-базирания си stoner, часът е 19:05. Неангажиращото Groovie усещане стъпва лесно през класическите музикални схеми, дори без претенции за авторство. Квартетът се включва в мощната Blues вълна на европейски твърди банди, която ни залива от няколко години. Соло китарата държи ключа към мелодиите, докато китарата на вокалиста Andreas Bengtsson е настроена така, че да подчертава не толкова тона, колкото удара по струните, обогатявайки ритмичния компонент на звученето. Самата ритмика на групата, освен към стандартната Blues схема, често посяга и към по-алтернативни ритмики. Мелодичните вокали теглят DEVILLE към радиофоничност. Китарите са стандартни, но настройките на звука, подобно на много съвременни групи, са ориентирани към ниските тонове.

Deville

Deville

След като в три песни ни запознаха с музикалния си фундамент, шведските момчета посегнаха към по-Rock`n`Roll звучене в парчето „Chief”. Те продължиха да наслагват влияния, най-вече от алтернативната сцена, демонстрирайки, че творчеството на SOUNDGARDEN, SYSTEM OF A DOWN и OFFSPRING не са им чужди, въпреки строго блусарската структура на песните. Едновременно с това, те не загубиха и stoner нишката BLACK SABBATH – OZZY – Zakk Wylde. Въпреки че са активна група, DEVILLE притежават доста консервативен сетлист през последните две години. И както винаги през това време, заковават последното си десето парче – „What Remains” с голямо количество doom metal и твърде мелодичен вокал. Приятен и неангажиращ 40-минутен десетпесенен сет.

Deville

Deville

Непретенциозното количество фенска маса се е превърнало в забележима тълпа от над 250 музикални маниака, на които, издължаващите се сенки на дърветата са позволили да демонстрира по-смело присъствие в зоните, неразумно далеч от бара. Богатият мърч щанд се явява съсредоточие на софт форми на съркъл пит…

Vrani Volosa

Vrani Volosa

Малко след 20:00 ч. в много рокаджийски маниер с китарно избухване  влизат VRANI VOLOSA. Музиката на квинтета се движи много изискано между епичното звучене и тънкитe фолклорни препратки. Проектът с Black и Death Metal корени узрява за музика, в която агресията е заменена от по-дълбоки и до някъде метафизични внушения. Не липсват песни и на български език. Бургаската формация поддържа жива връзката си с морето, но фолклорните музикални решения включват най-вече родопски хармонии. Изначалната неравноделност на последните е вплетена умело в равноделната структура на епичните песни.

Vrani Volosa

Vrani Volosa

Все по-силно и директно започва да се усеща влиянието на късното творчество на BATHORY, както и цитати от соловите албуми на QUORTHON. Фолклорните моменти в припевите започват да се съотнасят към шведските фолклорни мотиви у споменатия. А епично-разказвателните куплети повтарят мажорни модели от епиките на това вдъхновение. Близко разположените тонове правят песните да звучат малко еднообразно. А с приближаването към финала цитатите от BATHORY стават все по-конкретизирани. Ранното творчество на VRANI VOLOSA включва повече агресивни вокали и те се появяват по-често с напредването на сета. Стремежът към известен минимализъм в композирането бива спасен от някои хармонични хрумвания, които, обаче, са ограничено количество. Седем епики успяха да се поберат в 40-те минути, дадени на разположение на бандата да ни пренесе в царството си.

Smallman

Smallman

Отминавайки двадесет и първия час от денонощието, музикалното ни любопитство бива атакувано от Industrial/House интродукция, последвана от спокойно акустично начало на изпълнението на SMALLMАN. Както и при повечето си други парчета, квартетът реализира BLACK SABBATH-овско влизане, гарнирано с Psychedelic вокали и добавени звуци от DJ на сцената. Мантровото спокойствие на сцената се подкрепя от обширните тихи пасажи и спокойния шепот на вокалиста Цветан Хаджийски. Нервните китарни избухвания често са подкрепени със семпли от втора китара така, че остава въпросът доколко китара е необходима на сцената… Между песните от лаптопа звучи стандартен еднакав шум, който вероятно свързва идейно песните по някакъв начин. Често краят на композициите е решен така, че слушателят може да се заблуди в преход към следваща песен. Тези музикални обрати, обаче, са финализиращи кратки „опашки” в творчеството на SMALLMАN. Вплетените в композициите пасажи от гайда и кавал, изпълнявани от фронтмена, слагат уникален отпечатък на изпълнението им. Ручилото на гайдата, обаче, не е озвучено и в съчетание със семплите на гайда, звученето е по-плоско, отколкото живия инструмент позволява.

Smallman

Smallman

Характерният Ethno-Wave на групата се допълва от stoner избухвания и Alternative акорди в равноделен ритъм. Технологизиращите компоненти никак не творят от музиката им многопластовост. SMALLMАN създават cosmo-ethnic настроение, подходящо за планински фестивал на вегани, контактьори и обикновени любители на канабиса, обединени от съзнание за регионална планетарност. Нека ми простят многобройните им фенове, но от личната ми вкопана камбанарийка тези хоризонти изглеждат така! Иначе групата предизвика мощен отглас и скандиране на името си, след своите 40 минути, които те не си позволиха да удължат.

Orange Goblin

Orange Goblin

Фестивалът е белязан от богатството на премахнатите граници – нещо характерно за организатора и обогатено пречистване се усеща след този микс от впечатления. Въпреки това, днес безспорният хедлайнер си остават ORANGE GOBLIN. Това никак не е случайно, като не говоря само за дебюта  им по родните земи! Още с появяването си в 22:10 ч. англичаните ясно дадоха да се разбере, че това е най-живата (Да не кажа първата жива…) група за вечерта. Като звучене, като сценично поведение и като философия, ако щете!

Здравословният Rock`n`Roll, който в студийните си записи е доста модернизиран, на живо е просто сполучлива комбинация от добри традиции. Нещо, което поне за мен бе изненада – ORANGE GOBLIN не се притесняват да изграждат песните си около точно определени цитати на британски и световни песни! Те правят това като професори в изпитна комисия, които са съставили лесен конспект за препитваните във връзка с поправителната сесия. Бяхме подложени на изпит, след който се чувствахме удволетворени!

Orange Goblin

Orange Goblin

Blues базираният Stoner на ORANGE GOBLIN ни грабна веднага с динамика и множество препратки, които представляваха нещо като пълен калейдоскоп на влиянията им. Но още второто парче, като ме блъсна с началния риф на „Smoke On The Water”, помислих че е кавър, докато не нагази дълбоко в блуса и не разгърна текста си. (Студийният запис не позволява толкова директна асоциация, но на живо…) Последваха подобни изживявания с „Paranoid” и ”Ace of Spades”, преди да ни пренесат в по-авторската, но все пак – BLACK SABBATH-овска атмосфера на първия си албум. Колко е приятно времето в сравнение със задушния Лондон (Англичани!!!), какви болни фенове на Толкин са и други джентълменски шеги вървят непрестанно между песните. Бързата забежка в „Children Of The Grave” ни въвежда в серия от парчета, които са по-интегрални и закачливо посягат ту към LED ZEPPELIN и HENDRIX, ту ни разхождат между TEN YEARS AFTER и DEEP PURPLE. И всичко това, полято обилно с Blues! Една песен, обаче, е белязала творчеството на „гоблЕните” в най-голяма степен: множество са парчетата, където вървят цитати от „In-A-Gadda-Da-Vida” на IRON BUTTERFLY!

Orange Goblin

Orange Goblin

Цялата група излъчва страхотно настроение и свири с видимо удоволствие и завидно майсторство. Двуметровият Ben Ward е поставил тънък акцент, за да признае своите Death Metal корени в пеенето с фланелка на ENTOMBED. Неизказваното обещание за дълъг сет при първото гостуване на ORANGE GOBLIN ме е оставило неподготвен за прибирането на групата 50 минути след началото. В този момент концентриралата се пред сцената публика дава мощен зов за връщането на англичаните с 300 гърла.

Вече съм подготвен и внимавам какво точно се крие зад рифовете на „Stormbringer”, но когато започва „Blue Snow” съм почти сигурен, че слушам кавър на IRON BUTTERFLY – отсенките в текста са толкова тънки във фонетично отношение. MOTORHEAD-ски Rhythm`n`Blues почти докосва максимално позволения час за мощно озвучаване на открито. Групата сърдечно благодари, а феновете размахват одобряващо ръце, незаети и заети с благи питиета. Знойният следобед се бе превърнал в прекрасна вечер.

Orange Goblin

Orange Goblin

Сетлист ORANGE GOBLIN:

  1. Scorpionica
  2. Turbo Effalunt (Elephant)
  3. Cities of Frost
  4. The Devil`s Whip
  5. Saruman`s Wish
  6. The Man Who Invented Time
  7. Red Tide Rising
  8. Your World Will Hate This
  9. They Come Back (Harvest of Skulls)
  10. Quincy the Pigboy

Бис:

  1. Some you Win, Some You Lose
  2. Blue Snow
  3. The Filthy & The Few

Rock Thrashler
01.07.2017, Маймунарника

Фотогалерия: ROSS THE BOSS в София

ROSS THE BOSS в клуб Live & Loud, София, 28 май 2017 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Фотогалерия: RAMPART подгряват за ROSS THE BOSS

Българската Power/Heavy Metal банда RAMPART открива концерта на ROSS THE BOSS в клуб Live & Loud, София, 28 май 2017 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Музика на счупената душа (Timo Tolkki)

Минаха седем години, откакто Timo Tolkki проведе семинар в София. Забележително е, че бе именно „семинар”, а не „майсторски клас”, да речем! Няколко дена преди 02.04.2010 г. получих няколко покани да посетя това събитие. Семинарът протече като представяне на американска книга за самоусъвършенстване: автобиографична част; урок по положителна сугестия с примери от практиката на автора; изследване на музикални и фолклорни традиции и; разпускащ медитивен финал. Всичко това се редуваше с концертни пасажи с осигурен бекграунд от прекрасните музиканти от VELVET PROJECT. Интерпретираха се песни от творчеството на именития шестструнник по предварително избран от него траклист, за който момчетата се бяха подготвили.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Освен за група горещи почитатели на STRATOVARIUS, семинарът нямаше сериозен ефект върху зрителите. Това бе един интровертен разказ на китарист, вярно, с виртуозни способности, които ни бяха демонстрирани. Тръгнах си с чувства, като след инцидентно попадане на евангелистка проповед. И много се учудвам, че Timo Tolkki не издаде книга с някакво подобно съдържание, че и диск в нея! Китаристите, посетили този семинар не научиха нищо повече от това, че трябва много да свирят и да вярват в способностите си.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Без съмнение музиката, която човек твори е прозорец към душата му! Има необясними неща в нея. Неща, които трудно се обличат в думи, но които са достъпни за разума. Музиката е интимно общуване, споделяне на ценности и взаимно обогатяване на самотни душѝ. Музиката ни разказва на своя език за твореца и за сътворението…

До известна степен се бях откъснал от музиката на проектите на Timo Tolkki и от неговия творчески път през годините. Завръщането му към песните, които е писал за STRATOVARIUS отразяваше някаква криза, но нямах представа какъв концерт ще посетя. И когато го чух на 25.04.2017 г. в малката зала на клуб Mixtape 5, неговата музика плачеше! Тя бе ранена, тя отразяваше една счупена душа. И преди да ви разкажа за преживяването, редно е всички ние да пожелаем оздравяване и възстановяване на Timo Tolkki!

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Когато свежите момчета с горди биографии и голямата фигура, в чието име са обединени са на сцената, прозвучава студийната интродукция на „Fright Night”. Нервно напрягам слух. Китарата е доста тиха. Timo става от стола си само за да грабне бирата на фен пред него, а при първата пауза иска бира от сцената. Не след дълго четири бутилки идват от различни страни към него. Това, което чувам като майсторство от китарните партии е под 50% от това, което съм чувал преди седем години.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Групата се раздава в свиренето си по невероятен начин и нещата, които момчетата вършат са прилични на подвиг! Китарните сола на Tolkki често са дублирани на клавира със специфична клавесинна или друга подходяща бленда. В тези случаи басистът закрива клавиатурата на колегата си. Самият бас е озвучен със сериозно количество ефекти и покрива и честотите на ритъм китара. Самият Timo Tolkki търси тоновете със слайс приплъзвания. Сетът върви под клик, но понякога на групата се налага да изчаква китариста си.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Гласът на Mike Livas, макар и не без забележки, интерпретираше класиките на STRATOVARIUS по забележително сполучлив начин. Mikko Harkin (ex-SONATA ARCTICA) си играеше с клавира, довеждайки характеристиките му до предела. А виртуозното владеене на инструментите от Alex Landenburg – dr. (MEKONG DELTA) и Santtu Lehtiniemi – b. бе не само перфектно, но и осигуряваше структурния синхрон при екстремни обстоятелства!

Timo Tolkki

Timo Tolkki

С две кратки паузи и едно забележително дръм соло, за малко над час и половина, групата изпълни целия си предвиден сетлист. Този късмет не са имали някои от посетителите на други дати от турнето на Timo Tolkki! Извикахме ги за предвидения бис и всички музиканти бяха видимо доволни от развитието на гига. Повечето фенове – също. Горещите почитатели на STRATOVARIUS бяха сред най-докоснатите.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Сетлист:

Studio Record Intro

  1. Fright Night
  2. Break The Ice
  3. Distand Skies
  4. hunting High & Low
  5. Against The Wind
  6. Twilight Symphony
  7. Speed of Light
  8. Galaxies
  9. Drum solo
  10. Paradise
  11. Into The Future
  12. Dreamspace
  13. Kiss of Judas
  14. Father Time

Studio Record Intro

  1. S.O.S.
  2. Key To The Universe
  3. Black Diamond

Бис:

  1. Hold On to Your Dream

 

Rock Thrashler
02.04.2010, R.B.F.
25.04.2017, Mixtape 5, B side

Triple Thrash Terror (INFEST, ZOMBIE ATTACK, MASS CONFUSION)

Очевидно за активно посещаващата концерти аудитория етикетът „Metal” e привлекателен. Поради това, започнаха да се появяват събития, чиято същност представлява недоразумение от мащабите на това да си поръчаш сьомга с аспержи и да ти донесат цаца с праз… Нулев шанс това да ви се случи на събитие, организирано от Metal Force HMC! Ако отидете на тяхно събитие, което се казва „Triple Thrash Terror”, това означава, че ще чуете Triple Thrash Terror.

Infest

Infest

Горе-долу съм запознат с репертоара на тазвечершните групи и се питам какво ще правим след 22:00 ч., ако събитието е от 20:00 ч.? Имам достатъчно време да размишлявам върху това, както и върху задоволството си от предлаганите напитки в клуб Live & Loud

Mass Confusion

Mass Confusion

Не знам защо, но MASS CONFUSION се представиха доста небрежно-репетиционно на юбилея на Metal Force HMC на 03(02-04).09.2016 г. в местността „Бяла река“,  Калофер. Съвършено различно застават момчетата в 21:20 ч. на сцената в клуба. Доста добре звучащ натурален thrash metal, поднесен със забележително майсторство и без традиционното за много групи вторачване в грифовете. Заедно с трашърските китари в музиката им е попил и доста пънк. След приятна разходка из творчеството си забиват и пънкарията си „Орисия”. Искрената ярост и алкохолният пънк на северозападната траш школа са представени перфектно. А първото авторско парче на MASS CONFUSION носи белезите от слушане на ранната SEPULTURA и всичко това ми напомня на пътя, извървян от CIROZA.

Mass Confusion

Mass Confusion

Натовареността на събития из столичните клубове повели този концерт да съвпадне с един друг концерт, посветен на паметта на небезизвестния барабанист на CIROZA, RAMPART, DEMENZIA, THE A.X.E. PROJECT и други – Пешко. Позволявам си да посветя този репортаж на него!

Mass Confusion

Mass Confusion

След като врачанската банда забива „Remember The Fallen”, вокалистът им и китарист – Момчил Вълков се вдъхновява и удря още един кавър на SODOM. Когато Blasphemer (ех-AXECUTOR) чу, че го викат, той удари едно рамо зад микрофона! MASS CONFUSION ни представят и най-новото си парче – сериозна KREATOR-ска рифовка, след което излизат от сета си с кавър на EXODUS. Неочаквано качествено, поне за мен, представяне отвори сетивата ни за още Thrash!

Mass Confusion

Mass Confusion + Blasphemer

Сетлист MASS CONFUSION:

  1. Red Sky
  2. Your Fate
  3. Confusion In Reality
  4. Орисия (Destiny)
  5. Feeling To Kill
  6. Remember The Fallen (SODOM cover)
  7. Blasphemer (SODOM cover)
  8. Revenge for The Pain
  9. Aggression
  10. Stigmatizer
  11. A Lesson In Violence (EXODUS cover)
Zombie Attack

Zombie Attack

В 22:25 ч. на сцената са украинските Ultra Speed Thrash Core маниаци от ZOMBIE ATTACK. Те веднага започват да изчегъртват от инструментите си скоростни стружки с пънкарска мелодичност и вплетени Grind бургии. Тази формула много бързо се изчерпва и те го обръщат на VENOM-ски Speed Rock`n`Roll със сатанинско-бирени текстове. Минималистичната скоростна концепция и строго агресивните вокали бързо уморяват заформилия се мош-пит. Песента „Nuclear Disaster” се отличава в творчеството им като по-добра и сериозна композиция. Момчетата не се стърпяват и забиват един THE EXPLOITED за финал така, че когато ги викаме на бис, те вече са се изчерпали като подготвен репертоар и слагат точка на 40 минутното си участие.

Zombie Attack

Zombie Attack

Като класически трашър с активна  социално-политическа позиция, подкрепям украинските банди и отивам да си закупя албума на ZOMBIE ATTACK. Тъй като е едва 5 лв. си закупувам два. Дисковете, които ми дават нямат маркировката, която е поставена на изложения диск, а като обсебен от детайла, аз държа на малката лепенка, обозначаваща, че продуктът е лицензирано издание на CD-ROM! Получавам някакво нескопосано обяснение, но извличам диска от „витрината”. След това с почуда установявам, че дисковете са матрични!?! Неведоми са особенностите на източната търговия…

Zombie Attack

Zombie Attack

Set Nahyi List ZOMBIE ATTACK, Pidar:

  1. Beer and Boobs
  2. WC
  3. Slave Doll
  4. The Beast
  5. Non Serviam
  6. Bo(u)nded By Beer
  7. Hell March
  8. Hell Satan`s Command
  9. Satanic Barbeque
  10. Apocalyptic Rock and Roll
  11. Nuclear Disaster
  12. Suka Blyat??? (THE EXPLOITED cover)
Infest

Infest

В 23:25 ч. застъпват сръбските Deathrash машини от INFEST. Те интерпретират материала си с много hardcore отношение, не само като музика, но и като философия – за братството между феновете и общата сцена. Антирелигиозните послания в текстовете достигат до инфантилен сатанизъм. INFEST поддържат темпото, но рифовката им не е достатъчно прецизна. Агресивните вокали докосват hardcore/punk жанровете. Структурата на песните им е унифицирана и тънките интерпретации в различните парчета представляват само леки корекции по рифовете и различния текст.

Infest

Infest

Сърбите имат сериозно количество издания, но няколкото им свирения в България ги показват като група, която е спряла да се развива. Непрецизното изпълнение изглежда задоволява INFEST и те наблягат на скоростта, без ритъм секцията да е дорасла за това. Достигнали са до една удобна форма на пърформанс, от която не искат да излязат в името на развитието си! Това леко прибира около четиредесетте фена по-назад в клуба. Въпреки това, по време на предвидения бис, Зоран (Vandal) Соколович успява да реализира стандартното си шоу – да свири върху ръцете на феновете.

Infest

Infest

Сетлист INFEST:

  1. Onward To Destroy
  2. Deathrash Sodomy
  3. Of Everlasting Hate
  4. Kill Their Weakness
  5. Slavery to No One
  6. Back to The War
  7. Cold Blood War
  8. Among The Fallen Ones
  9. Destroyer of The Throne

Бис:

  1. Hate is Cold
  2. (Неустановено парче)

Десет минути след като INFEST завършиха техни фенове от сръбски рокерски клуб посетиха концерта… Хвала им!

По-насетне бе проведен културен семинар в The Black Lodge Bar при следния привечерен ред:

01:00 ч. – Песнопойка на отбрани от ценители елитаристични метъл химни.

02:00 ч. – Песнопойка на метъл химните от програмата за 8-ми клас в училищата за 2025 г. (Бъдещите издатели да внимават! Имам пълен списък на траклиста!)

03:00 ч. – Паралелни лекции „Философски аспекти на металното битие”.

04:00 ч. – Полу-безконтактна стимулация на мозъчна активност на MJ, чрез разнопосочни и противоречащи си стимули.

05:00 ч. – Промоция „Resurrection” на The Black Lodge Bar след масово трупополагане, в следствие на флуид-обусловен екзорсизъм.

06:00 ч. – Раздаване на насипните призове „Най-смел таксиметров шофьор”.

Член-кореспондент, академик Rock Thrashler

22.04.2017 Club Live & Loud

23.04.2017 The Black Lodge Bar

Full Metal Mountain 2017 – Откритията (§2;)

Добрин Дойчинов

Репортажите се посвещават на д-р Добрин Дойчинов – посветен Thrash/Death Metal барабанист, способен програмист и перспективен хирург, който преждевременно ни остави в размисъл.

Hard`n`Punk

Всеки от посетителите на фестивала Full Metal Mountain получи като подарък фестивална чантичка, пълна с различни сувенири и функционални придобивки. Полезността на слънцезащитните приспособления от този пакет успях да оценя с един ден закъснение… Но не поради това, а заради различните участия на интересни групи и по волята на стройността на плана ми на 29 март пренебрегвам Peak Stage и съм на линия за откриването на гиговете на Mountain Stage. От любов към хаоса, обаче, ще ви разкажа за някои групи не в реда, в който съм ги гледал…

Bag and Cup

Bag and Cup

SKYLINE са кавър формация, която има доста отварящи сетове в рамките на фестивала. Когато най-после ги улучвам, те се представят като средностатистическа клубна банда. Освен Hard Rock евъргрийните, сетът им включва по-меки и по-твърди песни, готови за представяне пред подходяща публика. Двамата им вокалисти се редуват да изпълняват парчета, но въпреки ненатоварената си програма и двамата правят доста компромисни вокали. Клавирът е настроен на една доста ретро бленда, която се ползва за всички парчета. А двамата им китаристи се търсят с поглед, за да подобряват синхрона на групата. Е, поне изпълнението е живо и напълно автентично, що се отнася до способностите на групата…

Skyline at Mountain Stage

Skyline at Mountain Stage

Сетлист SKYLINE, Mountain Stage, 29.03.2017:

01. It`s a Long Way To The Top (AC/DC cover)
02. Bang Your Head (QUIET RIOT cover)
03. Highway Star (DEEP PURPLE cover)
04. Ain’t Talkin’ ‘Bout Love (VAN HALEN)
05. Engel (RAMMSTEIN cover)

След така възприетото изпълнение напълно изчезнаха угризенията ми за пропуснати сетове и смело заложих на алтернативните варианти. Чич-метъл изпълненията в стил „Соджу-фоджу” съвсем не са бич само за българската сцена! Говорим за хора, които са свирили само кавъри дори на W:O:A… Нееднократно…

Turbobier

Turbobier

При една такава ситуация нормално е punk-ът да бъде институционализиран на голяма сцена. Metal-Punk веселяците от TURBOBIER ни представят един разпускащ сет на Full Metal Tent, подгрявайки за DORO. Макар изцяло на немски език, момчетата артикулират разбираемо политически некоректните си шеги. Музикално звучат като метализиран вариант на DIE TOTEN HOSEN. Дали заради параметрите на сцената или просто заради супер приятното изживяване, на живо TURBOBIER звучат още по-метално, в сравнение със студийните си записи. Последните им два трака са шумен Heavy Metal с мажорна нотка. Групата представляваше 45 мин. чисто забавление.

Сетлист TURBOBIER, Full Metal Tent, 28.03.2017:

01. Intro
02. Feuerwehrfestl
03. I hoss olle Leit
04. Hånd In Hånd
05. A Mensch is a Mensch
06. Die Bierpartei
07. Sperrstund
08. Arbeitslos
09. Verliebt in einen Kiwara
10. Fuaßboiplotz

За формата и съдържанието

Наред с металните меломани сред феновете се срещат и горещи почитатели на фестивалната култура и екзистенциалното преживяване на фестивал – феномен в профилирането на феновете в едно зряло културно явление. Можеше да бъдат видени елеци с нашивки изцяло на фестивали, с гръб от множество пришити гривни-пропуски за такива.

Temple of Metal

Temple of Metal

В хиндуистката философия има една концепция за това, че всяко място може да бъде превърнато в храм на Вишну. Спокойно можем да заимстваме тази концепция по отношение на метъла! Немалко вдъхновение е демонстрирането на това как светоотразителна жилетка може да се превърне в метъл атрибут с фестивални акценти.

Hard`n`Heavy

Макар че имат пълнокръвен слот на голяма сцена, AXXIS ще свирят пред по-младата публика на ASKING ALEXANDRIA и PARKWAY DRIVE. Затова бързам да ги видя в по-естествената среда на Mountain Stage. Динамичният им Heavy Metal с мелодични рифове влиза свежо. Твърде дългите обяснения между песните и разпяванията сякаш подсказват някаква умора. (По-късно разбрах, че са по средата на натоварено свое турне). Подбраните среднотемпови песни и изявеният клавир вкарват музиката и в Hard`n`Heavy изразността. Сполучливите бек-вокали се контролират, като хармония, от клавира. Шоуто на AXXIS е енергично поднесено, но не толкова, колкото сме ги виждали друг път. Дългите композиции, изсвирени под яркото слънце предразполагаха към релаксация групата на феновете или най-малко – автора.

Axxis at Mountain Stage

Axxis at Mountain Stage

Сетлист AXXIS, Mountain Stage, 29.03.2017*:

01. Heavy Metal Brother
02. Heavy Rain
03. Tales of Glory Island
04. Somebody Died at tha Party

* Поради разсеяността си, авторът не е 100% сигурен в описанието на сетлиста!

Австрийският Heavy Metal квартет ROADWOLF е без дългосвирещ албум засега. Може би точно заради това, тяхното изпълнение бе много ентусиазирано, зареждащо и свежо. Момчетата не могат да скрият своите влияния от WHITESNAKE, MANOWAR, DIO и дори LED ZEPPELIN. Желанието им да обгърнат света на метъла ги е тласнало и в поклон на Glam Metal-вълната по отношение на елементи от сценичното им представяне. Въпреки това, натрапчиви цитати в песните им няма. В една предимно Rock`n`Roll структура се надгражда с класически изразни средства и творческо вдъхновение. Именно ROADWOLF показаха какво заслужава да получава публиката, независимо колко е голяма!

Roadwolf

Roadwolf

Австрийските ентусиасти раздадоха новото си трипесенно демо на фенове от публиката. Въпреки че ме удари по носа, не успях да заловя копие от него… Виждайки желанието ми, един фен ми го подаде с усмивка. Благодаря ти, човече! След гига им, при среща с ROADWOLF, китаристът на групата удари няколко лафа на български и изпя „Аз съм сънчо”!!! Не сподели къде е добил познанията си, но доста ни развесели със заучени поръчвания на бира.

Roadwolf

Roadwolf

Сетлист ROADWOLF, Mountain Stage, 28.03.2017:

01. Never Surrender
02. Unchain the Wolf
03. Wheels of Fire
04. Straight Out of Hell
05. All Hell Is Breaked Loose
06. Missed In The Action

Rock Thrashler

Мелодията ги направи големи (PARKWAY DRIVE, STICK TO YOUR GUNS, DARKEST HOUR)

Хубаво е, че хората, които искат да слушат актуална твърда музика, но не стъпват по клубове получиха своето събитие! Установихме, че независимо от качествените параметри на даден концерт, винаги ще има кой да изръси, че „У тая кочина нищо не се чуваше.”!?! Приятно е, че въпреки „затварянето” на събитието в зала Универсиада концерт може да събере сериозно количество млади хора, които да се изкефят енергично! Въпреки смените в лайн-ъп-а на събитието, на 21.04.2017 г. идваше сериозен пакет от презокеански групи – носители на най-съвременните тенденции в екстремната сцена.

Parkway Drive

Parkway Drive

DARKEST HOUR е група-ветеран, която е експериментирала в творчеството си със стилове от Melody Death Metal до Hardcore. Мултикултурната среда на Ню Йорк често изяжда творческите пориви на своите деца, упражнявайки модерен натиск върху решенията на творците, работещи в информационно-натоварена среда. Та, лутащите се в своята изразност момчета трябваше да представят своето творчество пред жадните за музика слушатели.

Darkest Hour

Darkest Hour

Песните на DARKEST HOUR са узрели в своята Metal/Core форма и са изпълнени с много мелодични решения. Това не пречи на групата да избухва от време на време в невротични extreme core изблици и по-твърда рифовка. Много приятно впечатление правят агресивните вокали на John Henry, в чиято артикулация прозира нещо от старата метъл школа. Без излишно натоварване на агресивността, той борави с гласа си, а не с различни козметични трикове. От дълго време не бях виждал на живо група, която да знае защо и как да ползва седемструнните си дропнати китари! Без да им се налага да се „катерят” по грифовете, ню-йоркчани демонстрираха съвременно звучене без да осакатяват композициите си.  Което  ме подсеща да спомена и високото качество на параметрите на звука, който бе настроен така, че да извлечем максимално от музиката, която ни се  предлага.

Darkest Hour

Darkest Hour

Без да се увличат в усложняването на ритмиката, DARKEST HOUR показаха как екстемната стилистика може да бъде поднесена в рок маниер, така че хем да не загуби от стойността си, хем да е малко по-прилепчива към ухото на конвенционалния фен – един трудно достижим баланс за много от музикантите. За завършващото си парче – „The Sadist Nation” бандата пожела голям съркъл-пит и публиката й го даде. Даде й го заслужено, както и овациите си!

Сетлист DARKEST HOUR:

  1. Knife in the Safe Room
  2. No God
  3. Savor the Kill
  4. Raptur in Exile
  5. Those Who Survived
  6. With a Thousand Words to Say but One
  7. The Sadist Nation

Докато сцената се преоборудваше, от пулта пуснаха популярни американски пънк песни и младежите отпред използваха случая да си попеят и с тях! Тази подготовка се връзваше със следващия артист…

Stick To Your Guns

Stick To Your Guns

В края на симфоничната интродукция, преминаваща в Rock`n`Roll, STICK TO YOUR GUNS ни приветстваха шумно от името на Калифорния. Динамичният Hardcore/Punk се поднася с много мелодични отстъпления. Строгата MTV структура се разнообразява с различни влияния – от Beat-Down Hardcore до Melody Death Metal манипулации с микрофона. Политически натоварената група не пропуска от този подиум да разясни някои от позициите си и да засвидетелства уважението си в един мултикултурен свят. Интересно е, че музиката им е изразител на тенденциите в белия твърд рок! Няма Hip-Hop влияния, а и един цветнокож никога не би артикулирал гласа си толкова чувствено. Пеенето, освен харшово, включва на места и почти new wave артикулации. Някои клиширани послания докосват в музикалната си форма Street Punk-а. Хиперактивното сценично поведение, като от клип, е допълнено от почти непрестанен поток от „motherfuckers” и „mada`-fak`a”.

Stick To Your Guns

Stick To Your Guns

Мен не ме интересува политиката. Мен ме интересуват хората! Няма значение, че сме от Америка, ние уважаваме твоя свят. Аз нося отговорност за своите думи и своите действия, не някой друг. – въвежда ни Jesse Barnett във философията на предпоследното си парче. Няма съмнение, че STICK TO YOUR GUNS са най-съвременен музикален крясък срещу обществените недъзи. Но поднасят материала си с известна наивност. Популярната мелодичност, която е белег върху творчеството им също е знак за една до голяма степен популистка фразеология, която ползват. Младежко, свежо и анархично в постиженията си. Финалът на 45 минутния сет е подчертано мек.

Сетлист STICK TO YOUR GUNS:

Intro

  1. Against Them  All
  2. Empty Heads
  3. Nobody
  4. What Choice Did You Give Us
  5. We Still Believe
  6. Such Pain
  7. No Tolerance
  8. Universal Language
  9. Amber

Не знам за кое по-напред да се притесня в личностното си развитие: Дали в неразбирането на някои модни тенденции или в твърде честото си посещение на пазар „Илиянци”? Но мърч щандовете на групите тази вечер ми се сториха подобие на споменатото място. Нека ми простят хората, които не мислят така, моля!

Parkway Drive

Parkway Drive

Това, че толкова пораснала група като PARKWAY DRIVE е уважила сцените на България неколкократно е добър знак и интересно явление. Да израстнеш с музиката, която обичаш, изпълнена на живо е привилегия не толкова тривиална, колкото може да се счита… Популярни Hard Rock класики звучат от колоните, докато сцената се подготвя и всеки прожектор се позиционира сред хармонията от светлини. Триминутно забавяне, а атмосферата вече е вулканична.

Parkway Drive

Parkway Drive

Прецизирано до детайли осветление и мощни ефекти подкрепят излизането на PARKWAY DRIVE. Те започват с едни от най-големите си хитове и хвърлят феновете си в екстаз в самото начало. Въпреки агресивната Hardcore постановка, песните им са напълнени с мелодия. Винаги ме е учудвала в австралийските групи липсата на агресия! Мелодичността в песните им е такава, че те звучат като hardcore кавъри на SIMPLY RED, DEPECHE MODE и т.н.

Parkway Drive

Parkway Drive

Преди „Karma” групата изчезва за кратко в тъмнината, за да се съвземе от първоначално хвърлената енергия. Шоуто продължава с песни, всяка от които има своята изявена мелодика. Техническото владеене на инструментите е перфектно, но е под диригентството на пулта – един отдаден на бандата екип. Забележителни са разпяванията на Winston McCall, който въпреки агресивната си постановка, има значителен тонов обхват, с който често кара публиката да пее! За да разнообразят мелодичността си, PARKWAY DRIVE не се притесняват да ползват семпли от класически инструменти, както е в оригинала на парчето „Writings on the Wall”.

Parkway Drive

Parkway Drive

Позициите на момчетата са доста притиснати от множеството сценични ефекти и необикновено количество осветителни тела. Като изключим разходките на вокалиста и ползването на допълнителните подиуми, групата е доста статична. Това ли е най-динамичното шоу??? Това ли е концертът, който трябва да се види? Очевидно е, че порастването на една група й осигурява сценично оборудване, но това не прави един спектакъл динамичен. И искрено пожелавам тези деца, които дадоха цялата си енергия на бандата, някой ден да видят наистина динамичен спектакъл! Дълги и искрени са изказаните благодарности от Winston преди последното парче – „Swing”. Разбира се, той знае, че няма да си тръгне след това.

Parkway Drive

Parkway Drive

Щастието, което излъчваше публиката пред сцената на биса от две парчета бе гледка – изключително зареждаща. Няколкото съркъл-пита вихреха кефещи се тела. Веднага след края, осветление и нежна тиха музика заместиха празника от 75 минути.

Сетлист PARKWAY DRIVE:

  1. Wild Eyes
  2. Carrion
  3. Dedicated
  4. Vice Grip
  5. Karma
  6. Sleepwalker
  7. Dark Days
  8. Destroyer
  9. Boneyards
  10. Writings on the Wall
  11. Idols and Anchors
  12. Bulls on Parade (Rage Against The Machine cover)
  13. Swing

Бис:

  1. Crushed
  2. Bottom Feeder

 

Rock Thrashler
Зала Универсиада, София, 21.04.2017 г.

%d bloggers like this: