Галерии « The Other Side

Фотогалерия: ORDINUL NEGRU, NOCTURN и BOLG

декември 8, 2019 21:35 / Вашият коментар

ORDINUL NEGRU, NOCTURN и BOLG на 7 декември 2019 г. в клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Bolg

Атмосферата

Nocturn

Ordinul Negru

Феновете

Ordinul Negru

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Даниела Шъмуей за фотосесията си в Царската гара в Казичене

декември 1, 2019 14:40 / Вашият коментар

„Събуждането на изоставените сгради“ е проект, който започна през февруари 2019 г. Днес продължаваме да го представяме и отново ви срещаме с неговата създателка, нашата стара познайница Даниела Шъмуей. Този път се спираме на „Царската гара“ в с. Казичене – сграда със 100 години история но тънеща в разруха и забрава.

Ще споменем с няколко думи и проекта за да напомнинм на читателите ни за целта му, но нека първо да попитаме за „Царската гара“. Разкажи ни малко повече за нейната история.

Построена е през 1910 г. във виенски стил от Цар Фердинанд. По-късно и неговият син Цар Борис III я разширява благодарение на неговата страст към железопътния транспорт.

Даниела Шъмуей

Един любопитен факт който вероятно малко хора знаят е че още като млад Цар Борис III учи за машинист и получава свидетелство за управление на локомотив, като част от уроците и практическите си упражнения той получава именно на теснолинейката от Казичене към двореца „Врана“, която теснолинейка е тръгвала точно от тази гара.

Благодарение на цар Фердинанд и неговият син Цар Борис III в първите 40 години на XX век е изградена почти цялата железопътна мрежа в България. Именно на тази гара са посрещани редица велики личности по онова време има и сведения, че през нея са минавали Джордж V и Александър I Караджорджевич.

Даниела Шъмуей

За жалост обаче сградата е и изпратила към изгнание и самият цар Фердинанд, който поема именно от тук пътуването си към Западна Европа от което не се завръща. По-късно, след края на Втората световна война Цар Симеон II и остатъкът от семейството също напускат родината си.

Очевидно сградата има дълбока история повдиган ли е някога въпроса за реставрация?

Многократно и през 2008 г. благодарение на кмета на с. Казичене Антон Владимиров тя е обявена за архитектурен паметник на културата. Все още обаче бива повдиган въпроса за реставрация и през януари 2017 г. става ясно че „Национална компания по железопътна инфраструктура (НКЖИ)“ взима становице за ремонт на гарите „Казичене“, „Искър“ и „Подуяне“ но не и на „Царската спирка“. Ремонтът по линиите вече е започнал.

Всъщност НКЖИ обясняват че теренът върху който е построена сградата е техен но не и самата сграда.

Даниела Шъмуей

Когато сградата се води паметник на културата върху нея права притежават само общински администрации и Министреството на културата от там обаче заявяват че нямат предоставени права за управление на обекта.

Случва се едно прехвърляне на топката и не ставя ясно кой какви права притежава и кой трябва да понесе реално отговорност за сградата. Очевидно в нашата мила и прекрасна родина на никого не му се занимава да реставрира стари сгради и не мога да си обясня защо.

Припомни ни на кратко за проекта „Събуждането на изоставените сгради“.

Това е проект в който се заснемат полусъборени и разрушени сгради в духа на готиката и на една отминала епоха.

Участие в проекта взимат „Къщата с ягодите“, „Баните в Овча Купел“ и „Царската спирка“. В бъдеще проекта ще се развива и ще бъдат заснети тепърва подобни сгради.

Даниела Шъмуей

Ще се радвам на подкрепата на обществото и ако имат интерес могат да се включат в проекта и да помогнат с каквото могат. Чужда помощ на никому не е излишна.

Какво целиш да постигнеш с този проект?

Широк отзвук в обществото и успешна реституция на сградите.

Снимките са прекрасни но би ли ни разказала повече за заснемането?

Заснемането протече много интересно и много забавно с доста адреналин и тръпка. Фотограф е Георги Велев с когото с охота и интерес вече 5 години вървим по стъпките на успешно развитие във фотографията и различни съвеместни проекти.

Даниела Шъмуей

Определно това беше една от фотосесиите ми в която имаше много адреналин и мога да разказвам много създадох поредната доза спомени. Имаме доста материал за обработка но както винаги и от тази фотосесия има така наречените „шедьоври“ както ние си им казваме.

Направили сме и „мейкинг“ повреме на заснемането които се получи брутално як и доста забавен. Препоръчвам да го гледате вече го има качен в страницата ми. Интересно е пък и има на какво да се посмеете.

Знаем, че ти също често заставаш зад обектива за да ни покажеш любопитни неща. Планираш ли някакви твои проекти като фотограф?

Имам вече разработен проект и работя по осъществяването му. Проектът се казва „РАЗЛИЧНИТЕ“, който има за цел да покаже различните хора които не се вписват в общо приетите норми и възгледи на обществото. Очаквам да излезе официално през 2020 г.

Даниела Шъмуей

Фотограф: Георги Велев ©

Даниела Шъмуей

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

A PALE HORSE NAMED DEATH: Да изпълзиш от сенките на пост-трашърския еротик дуум

ноември 30, 2019 20:49 / Вашият коментар

Една от будителските мисии на BGTSC е не само да ни представи актуалната световна метъл (И не само метъл!) сцена, но и да позиционира българските банди на този фон! Разнообразието на поканените артисти отговаря на случващото се в България и ни е помогнало отдавна да излезем от онова незавидно положение, в което шепа захабени музиканти се опитваха да се отърсят от прахта, преди всеки забележителен концерт… Макар че, качествата на свежите музикални предложения са таква, каквите съответните умеят – ни повече, ни по-малко.

ТHE FLYING DETACHMENT предлагат музика, чиято ритмична част е бавнотемпов stoner. Но тук не говорим за BLACK SABBATH влияния, а по-скоро за евъргрийн подложка от 60-те. Върху нея се провлачват алтернативни вокали и китара, оплетени от тривиални за стила решения. Всяко от парчетата се развива върху бекграунд подложка от допълнителни китари, бек вокали и някои други по-фини компоненти. Минималистичният сет барабани на дръмъра им се оползотворява забележително добре и звучи перфекционистично, но това е, защото решенията за този инструмент са като за едно парче. Вплетената ръченица в едно от парчетата им, въобще не опровергава тази констатация. Двамата почти идентични вокалиста са заели позата на релаксиращо мъжко пеене, характерно за първите рок групи, които успяха да прескочат високите бариери на социалистическата цензура, но набутани в алтернативни клишета от 90-те… Напрягането ми, да харесам нещо в тях се увенчава само с почуда, защо търсят нови фенове на такъв концерт.

The Flying Detachment

Отговорът идва, когато френската група MOLYBARON се качва на сцена. Алтернативната група се опитва да вкара малко повече Jent усещане, както и да заиграва с поп-рок тенденции от близкото минало, като например ецнатите вокали на фронтмена си. Макар нашата публика винаги да е била отзивчива, повечето от нея все още не се престрашава да влезе, а хората пред сцената са в лек амок от чутото…

Molybaron

– We like to play metal! We like to play rock! – Опитва се да ни търси дъблинчанинът Gary Kelly (v., g.) и малко да ни заблуди. Увисват някакви безумни реплики за това, колко готина публика и народ сме, но как им били отпуснали само 20 мин., за да се представят за първи път пред нас… Изпълнението на MOLYBARON продължава като Nick Cave с малко по-изявени китари. Ирландските мотиви в песните са замесени в AOR маниер. По средата на третата песен, внезапно гръмва и някаква писта с мощни клавири и пиана, добавени към живото изпълнение. Разпяваме се с групата на „Ля – ля – ля”, но нещата са такива, че започват да ми липсват ТHE FLYING DETACHMENT…

Molybaron

– Next song is up and rocky! Let me see your hands! – Извратен оптимизъм струи от фронтмена!?! Не вярвам! Няколко добродушни фена като за разстрел пред сцената… Оказвам се прав в невярата си. Непретенциозният поп-рок е за последно. Двадесетте минути са им много…

A Pale Horse Named Death

Измежду тристата фена в клуба имаше и такива, които бяха дошли с нагласата, че ще слушаме наследниците на TYPE O NEGATIVE, макар тази нагласа да е малко рискована по отношение на A PALE HORSE NAMED DEATH… Когато бандата се появява непретенциозно на сцена, те грабват инструментите си и забиват на живо една класическа Doom Metal интродукция, която прелива в парчетата им. Тежката ритмика, изтънчено изсвирените китари и непретенциозният глас на Sal Abruscato (v., g.) се съчетават в една повече Old School Doom Metal постановка. Двете сляти и по-непретенциозни композиции ни въвеждат в света на групата, преди фронтменът да демонстрира приятелското си отношение към своята публика. Поздравите му към нас нямат нищо общо с наизустените шаблони на французите и звучат искрено и отворено за реплики! Sal ни уверява, че оттук насетне можем да правим, каквото си пожелаем на техния сет. Следва едно по-TYPE O NEGATIVE парче, а зевзеците пред огражденията не пропускат да го пробват с някаква закачка във възхвала на водката.

– Не разбирам какво точно ми казваш. Но компренде! – Смее се фронтменът.

A Pale Horse Named Death

Дозираното количество ефекти на микрофона са статични, но гласът на Sal Abruscato расте с минути, разхожда се по няколко октави, но не внушава някаква надута титаничност, а по-скоро нихилистично спокойствие в изказността си. Инструменталистите са добре смазана машина за музика, която се движи пред очите ни и произвежда всичко, което достига до ушите. Кратки представяния на вдъхновенията за песните текат в непринуден стил между тях. На песента, посветена на бившите, настройката на инструментите дава време на някой от публиката да „рекламира” познанието (В библейски смисъл…) на животинското царство…

– Йеееее, голямо постижение! Макар, че… не знам, не знам… – Усмихва се фронтменът, който също подготвя китарата си, макар в бандата да има още двама китаристи.

A Pale Horse Named Death

Все повече обогатяващите се Doom Metal композиции улавят както меланхолични нотки, така и динамиката на някои Stoner Metal компоненти, разгръщайки се в богатството си. Някъде към средата на сета изказността на A PALE HORSE NAMED DEATH е достигнала своите лимити, станала е познаваема и някак сме я заобичали малко повече! Песните разказват истории с привкус на ирония и стабилен Doom Metal звук. Краткият инструментал върху тема на BEATLES беше изненада. Ако е бил свързан с някакъв технически проблем, то въпросният не се е усетил по никакъв начин от публиката. Снимане с феновете и благодарности се случват съвсем непринудено между песните. Едни огромни музиканти се държат с уважение към всяко усилие на феновете си, да се докоснат до музиката им! Какъв учебник по човечност за уонабитата!?!

A Pale Horse Named Death

Представяйки групата и благодарейки на подгряващите групи, които били чудесни, американците се впускат във финалната си вакханлия от свързани песни. Краят на „Cracks in the Walls” представлява петминутно забавяне на ритъма във Funeral Doom Metal похват, по време на което, някои фенове се ориентираха към изхода, защото изглеждаше, че концертът отмира. Това внушение се оказа само закачка и чухме още две композиции, които изостриха апетита ни за A PALE HORSE NAMED DEATH. Накрая музикантите захвърлиха китарите си върху усилвателите за една финална микрофония, контролирана повече от пулта, отколкото от хаотични електрически импулси. Под воя на витлови самолети, музикантите си взимат довиждане с нас, раздават сетлистовете си и ни канят към среща с тях на мърча.

– Thank you! God bless you! Take care about yourself! – Бяха последните думи от подиума, час и тридесет и пет минути след излизането им.

Сетлист A PALE HORSE NAMED DEATH: