The Other Side

Начало » Концертни репортажи

Category Archives: Концертни репортажи

Благотворителен концерт за Пламен Богоев – Бандата в София на 28 октомври
Metal Madness Fest III

Архив

WARBRINGER – сред петте най-добри групи, свирили пред българската публика за последните 30 години

Освен с качествено озвучаване (което според мнозина е и твърде Loud напоследък), едно от приятните неща в политиката на клуб Live & Loud е, че наред с големите имена, които успява да привлече за концертни изяви, подбира подгряващите групи по начин, който да се хареса на феновете на хедлайнерите! Това е едно от задължителните условия, за да порастне нашата метъл сцена до нивото да слушаме качествени групи, а не протежета! И най-сетне да спрем да гледаме по подгрявките … айде ще спестя засега конкретиката, заради заслугите на някои хора…

За нашите читатели името на HECKTIC не е непознато! Нееднократно сме споделяли възторга си от тях. Именно Live & Loud е едно от основните места за изявите им! Никак не е случайно и че организаторите на Sea of Black Festival забелязаха потенциала им и им отредиха заслужено място в програмата си. Транспарант с новия  дизайн на логото им виси зад сцената.

Hecktic

Hecktic

След като момчетата заемат местата си в 21:35 ч., те традиционно ни запознават с прецизната структура на парчетата си. Самобитният им мелодичен thrash metal се поднася майсторски и много чисто. Чистите бек-вокали на басиста на места взимат превес, за да обогатят изказността на композициите в контрапункт на строгия харш на основния им вокал. Ритмиката е многопластова. Огромното предимство на HECKTIC е, че музикантите са на еднакво равнище и никой не дърпа звученето назад. Барабаните им, без да изобилства канонада от удари, маркират времето преди всеки преход. При толкова често сменящия се ритъм този подход, заимстван от най-добрите учебници е не само приятен за ухото, но и представлява база за развитие на огромните заложби на групата. Песните им следват своя логика, развитие и поднасят приятни изненади в много музикантски похват. (Рязък контрас с назубреното метрономно тиктакане на повечето млади банди!) Както на всяко тяхно участие, което съм посещавал, отново има подготвено ново парче – „Flesh Emporium”. Акустична част и влияния от modern metal са влетени в строгата thrash структура. Завършвайки своя ранен етап на развитие, HECKTIC изчерпват стандартите на рифовката си, повтаряйки някои решения за композиране в различните си песни. Но материалът им е готов за блестящ албум. Тридесетминутното шоу е диамант на родната сцена, макар и нешлифован до край.

Hecktic

Hecktic

Сетлист HECKTIC:

  1. Memento Mori
  2. Boulevard Of Broken Ribs
  3. Delusions
  4. Flesh Emporium
  5. XII
  6. Kill The Core

Още си спомням как няколко невръстни трашърчета отвяват една камара лиготии на конкурс за ученически групи и изпълнители! Един феномен, който чака своето изследване… Говорим за групата SAVAGE RAVAGE, която вече натрупа сериозен опит по подиумите. Те имаха своите дълбоки реверанси към hardcore сцената, събраха по пътя си и по-зрели музикални вдъхновения и оставиха две ЕР-та в наследство до тук. Персоналните флуктуации в състава им бяха база за много музикални проекти и експерименти. След известно затишие на участията им, днес ще ги видим като трио.

Savage Ravage

Savage Ravage

SAVAGE RAVAGE триото не бе сред най-обещаващите ситуации, но веднага със старта на звукоизвличането към 22:20 ч. става чуваемо, че групата стои много добре в този си вариант! Характерната thrash/core стилистика е предложена с българоезични и англоезични текстове, чието изкрещяване в лицата ни маркира повече емоцията, отколкото смисъла. Но това не е новост за концертите им. За времето, през което ни липсваха явно не са пренебрегвали репетиционната, защото чисто технически момчетата са надобряли. Хаосът е канализиран, агресията е превърната в музика. Влиянията от музикалната им история са се вплели в едно и беглодоловимите цитати се интегрират в схема, която ме кара да твърдя, че SAVAGE RAVAGE се превръщат в българските PRO-PAIN. Удоволствието, с което тримата свирят песните си е заразително! Пънкарският им подход им позволява за 30 минути да вкарат 7 трака в сета си. Накараха ни да поздравим всички групи на този концерт и слязоха от сцената в слава.

Savage Ravage

Savage Ravage

Сетлист SAVAGE RAVAGE:

  1. Тухла
  2. Гнездо
  3. Жълти изроди
  4. Нашето модерно време/Сенки/Старата нова
  5. Thunderfuck
  6. По другия` път
  7. Las Vegan

Стегнатата подготовка на сцената и ефективния лайн-чек подсказват параметрите на висок професионализъм. Макар да сме го виждали зад по-сериозни установки, Carlos Cruz е избрал за европейското турне доста пестелив барабанен сет, който напомня ринговския стил на Dave Lombardo. Стената, зад сцената на клуба, е леко тясна за огромния транспарант на WARBRINGER, подготвен за турнето им, представящо новия албум. Нов албум, който се роди трудно и под въпрос, заради персоналните размествания в групата и загубата на договора с Century Media – един факт, който сам по себе си бележи края на трескавия лов на нови thrash metal групи от страна на лейбълите. Три години след предишния си албум калифорнийците са отново на линия, този път под крилото на Napalm Records.

Warbringer

Warbringer

Интродукцията, която зазвучава в червеникавия мрак към 23:30 ч. е на оперен хор. Филмовата й епичност навява спомени за концертите на METALLICA от `84 г.! Шум от взрив ни въвежда в живото изпълнение на американците. След перфектна трашария и демонстрация на по-мелодични похвати на свирене, John Kevill ни осветлява, че ще чуем целия нов албум. Следва щрихиране на най доброто от класическите традици на EXODUS, SLAYER и ранната METALLICA, обединени в монолитни песни. Мелодични отклонения напомнят за периода, когато траш китаристите бяха световните виртуози на инструмента. Бас фигури и цели сола ни връщат към стандартите, поставени от Cliff Burton. Остри рифове отсичат отчетливо парченцата време и ни ги поднасят като добре подредена слухова салата. А вокалите са максимално агресивни, без да влизат в шлифованите харшови техники на modern/core бандите. Фалцетните височини, напомнящи за speed metal вдъхновенията са също агресивни и звучат като истерясал сокол  по време на размножителния период. Всъщност, точно тази агресия на пеенето отличава WARBRINGER от класическите албуми в стила и добавя своя дял в развитието му! Някои от песните са подкрепени от специфичните си интродукции, но живото изпълнение доминира в мощен превес над технологиите. Слушахме силата на най-добрия албум на групата!

Warbringer

Warbringer

Когато Jon Schaffer (ICED EARTH) избра да доведе WARBRINGER в Европа и те минаха през София на 02.02.2014 г., групата покоряваше с енергия, демонстрираше израстване, но не поднесе сериозни изненади. Тогава John Kevill & Co. се сляха с феновете и показаха младежката си енергия. Днес, те са титанични музиканти, чието свирене вдъхва респект и страхопочитание, макар да не са изгубили приветливостта си спрямо своята публика!

Warbringer

Warbringer

Канонадата, нанесена от Carlos Cruz даде жертва от един чинел в заключителните ноти на новия албум. С ясното съзнание за неприключилия сет момчетата временно се оттеглят от сцената в 00:15 ч. под звуците на аутродукция. Ние не пропускаме да покажем отношението си към тях, силно скандирайки името на култа! На хората-машини им отнема две минути да се съвземат и да са пред нас за изпълнението на „some old shit”, както сами се изразиха. Сирени и звуци от битка ни въвеждат в обстановката на старите песни на WARBRINGER. Следва мощна канонада, която чуваемо не превъзхожда качеството на новия материал на групата. Само клишираното сравнение между нашата публика и румънската такава внася тънка иронична горчивина в иначе перфектното шоу на американците. Ако наблюдавам качествен спетакъл, хич не ми пука какво ще разказват за мен в Калифорния… Военизирана интродукция ни въвежда и в последното парче от дебютния албум, по време на което реализираме една потна wall of death.

Warbringer

Warbringer

Хвърлили много енергия, момчетата слизат отново от бойното поле, но призивите „War – brin – ger!” не стихват. John Kevill се връща на подиума, сваля си тениската и я изстисква пред нас… Останалите са по местата си, за да забият знаковото „Living Weapon” като за последно. 75-минутно торнадо бе минало върху нас, за да ни зареди с енергия! На пръстите на едната си ръка мога да преброя групите, които са свирили толкова прецизно в България за последните 30 години! След което, WARBRINGER не лишиха никого от вниманието си пред богатия мърч щанд.

Сетлист WARBRINGER*:

  1. Silhouettes
  2. Spectral Asylum
  3. Remind Violent
  4. When the Guns Fell Silent
  5. Voe to the Vanquished
  6. Shellfire
  7. Divinity of Flash
  8. Descending Blade

Бис 1:

  1. Total War
  2. Living in a Whirlwind
  3. Shattered like Glass
  4. Combat Shok

Бис 2:

  1. Living Weapon

* В сетлиста може да има някои неточности, допуснати от наблягане на удоволствието от страна на автора, вместо на съсредоточеността.

Rock Thrashler
Club Live & Loud, 20.07.2017

Sea Of Black 2017 – удар, мощ, SINISTER

Петото издание на бургаския фестивал Sea Of Black, превърнал се вече в традиционния екстремен фестивал на града, се състоя на 5 август 2017 г. в Летния театър. SINISTER (Холандия) и MARTYRIUM (Малта) бяха гостите от чужбина, подкрепети от седем български банди. Удар. Мощ.

Sea Of Black Festival 2017

Заклинанието за добра карма е направено…

В съботния следобед черната фенска маса се запътва на талази, реки и потоци към Морската градина. Няколко дежурни бири отпред, срещи със старите познати и влизаме. Организаторът Бабата публикува сетлиста на Веско Маринов, пял славейогласно преди дни на същата сцена. Ще върви като по вода значи. Ще трябва да метнем малко лучец, за да оправим кармата.

Веско Маринов сетлиста

…Да върви като по вода

Точно в 16:00 ч. местната Black Metal група SATANIC HATRED откриха поредното издание на бургаския фест. Традиционно градът е силен в този жанр и е дал на сцената еталони като BIOPHOBIA, DIABOLISM, KOROZY, DARK INVERSION, СЕВЕРИЯ… Да пожелаем на младежите подобен път, да стигнат и по-далеч от легендарните си съграждани…

Следват предвожданите от Шута (за пореден път изпълняващ и ролята на фестивален водещ) Power Violence Ultra Grind Trash Core банда SCUM LINE, следвани от варненските рокаджии DRIVE YOUR LIFE , с фронтмен Ставри (SYMBOLIC).

Побързах да се сдобия с фестивалната тениска, и не напразно, защото свършиха като топла цаца на Женския пазар преди реконструкцията.

Warscum

Warscum

Време е да се втвърдят танците, на сцената са WARSCUM с Хиената и датския барабанист-машина Мадс Лауридсен в състава. В паузите се чуваха викове от публиката „Make Love!“, полетяха първите стръкове зелен лук…

АКАЩИ ДЖУДЖЕТА, колко смисъл се съдържа в тези думи. Веселбата продължава с „Бързи, смели, сръчни“, „Грозна си“ (гавър с „Луната спи“), „Честит рожден ден“, „Хей, ръчички“… От две години към вокално-инструменталната формация се е присъединил „бургаският грайнд гуру“ Ангебуто, като музикално това си пролича с изпълнението на „Гъци гъци“ в гриндажен вариант – „солта и пипера на музиката“.

Акащи Джуджета

Акащи Джуджета

Елфическа атмосфера се спусна над летния театър. За някои SHAMBLESS станаха откритието на фестивала, но не и за мен. От близо две десетилетия следя възходящата линия на тази група, мястото им на тази легендарна сцена бе съвсем закономерно. Както винаги, бандата се раздава на 100%, чудя се, как не им се откъснаха главите. Avreles Elfaros зад барабаните и микрофона предвожда атаката.

Става ясно, че малтийците MARTYRIUM закъсняват, затова изпълнението на HECKTIC се изтегля по-рано, което не им попречи да се представят със замах. „Ще представим чисто нова песен, даже ни е страх да я свирим.“ Нищо страшно не се случи, публиката се изкефи. Бохата, озвучителят, прескача седалките с таблет в ръка и постоянно нанася корекции по звука.

Все пак MARTYRIUM пристигнаха. Интро, две каки пълзят в „зловещи ритуали“, ум да ти зайде. Успяха да се вмъкнат в програмата на фестивала с две песни. Много семпли и липса на живи барабанист и клавишник. Интересен пърформънс, но музикално не ме впечатлиха особено. Има още да поработят. И да намерят музиканти от кръв и плът.

Нямаше праз на Sea Of Black?

Обиколих няколко бургаски зарзаватчийници, но не намерих праз… И ракът е риба в такива случаи.

Кратка суетня по сцената, саундчек, издигяне на банера на SINISTER. Холандците идват със собствен саунд инженер, който пърха между сцената и пулта.

Луната се е промушила под тентата, навън се захлажда, но не и в театъра. Кратка класическа интродукция и SINISTER започват да набиват чуковете. Фронтменът Aad е единственият от състава, гостувал в София през 2006 г. Охраната успяваше да удържи феновете на разстояние от сцената, за да не се развихрят върху нея традиционните за феста танци, но дотук. Водовъртежът е горе. Лукът е стъпкан. Че и „стената на смъртта“ се заформи. Като проявя лентата ще видите. Удар. Мощ. Как неусетно минава времето. На биса SINISTER изпълниха „Afterburner“.

Sea Of Black 2017 e в историята като най-посетеният досега, според доста хора и най-добрият. Нека оставим това на музикалните историци и да пожелаем постоянно надграждане. Дойде време за афтърпартито, морето от черни тениски се разтвори в нощната Морска градина.

На другия ден групичка металяги се връщахме с влака и запознахме персонала на няколко гари с възгласа „Make Love!“, но това е друга културна история.

Mrazek, 5 август 2017 г., Бургас

Sea Of Black Festival 2017

Опитомен Thrash в клещите на технологизиран Death (VIRVUM, FRAGMENTS OF EXISTENCE, REJUVENATION в Live & Loud или No BEYOND CREATION)

Новините за възпрепятстването на BEYOND CREATION да реализират българската си дата ме застигат в последният момент, когато вече подранявам за концерта. Очертаващото се чакане ме отпуска и така попадам под ударите на напътствията на охраната на клуба къде точно да интимнича с новопридобитата си бира… (Напълно справедливо, междувпрочем!) За щастие швейцарските гости от VIRVUM са вече тук и концерт ще има.

REJUVNATION са амбициозна, сравнително нова наша формация, чието дебютно ЕР включва някои забележителни Tech-Death изпълнения. Студийните идеи и живото свирене, обаче, са две различни неща и квинтетът стои повече като hardcore група. Имиджът на вокалиста им също е повече кораджийски. Още интродукцията им влиза много плоско в мощната уредба – или са я предоставили в MP3 формат, или нещо друго в параметрите й не бе наред. Стандартните Hardcore решения се обогатяват на места от Death Metal влияния, ориентирани в посока DEATH/BOLT THROWER.

Rejuvenation

Rejuvenation

Изключително сериозната ритъм подложка на момчетата е предпоставка за мощен потенциал на групата! Често посягат към бавния ритъм, което допълва и усложнява композициите. Изоставащите в техническо отношение китаристи, като при доста групи вече, са посегнали към ненужните осемструнни инструменти, с които се борави по специфичен начин и звукът им за сега не е достатъчно чист. Макар да ползват две техники на пеене, вокалите на Денислав Николов са еднообразни и им липсва идеята за канто. Монотонното крещене, макар и в два похвата, уеднаквява иначе разнообразните композиции. Експерименталното музициране на момчетата е все още в ученическия си стадий – умерени цитати и неочаквани обрати пълни музиката на REJUVNATION. Петте песни, изпълнили 25 мин. им сет, предизвикват скандиране на името им на изпроводяк.

Fragments of Existence

Fragments of Existence

Изключително експедитивното качване на FRAGMENTS OF EXISTENCE на сцената е рядко удоволствие по концертите. След само 15 мин. пауза момчетата влизат с Rock`n`Roll туш. Зрелите метъл композиции на групата побират в себе си прецизността на Load – Re-Load периода на METALLICA, уникалните рифове и мелодичните вокали. Thrash настървението е вкарано в конвенционална рок структура от куплети, припеви, сола и преходи (Констатация, с която може и да отегчавам редовния си читател…), но изпълнени с уникални решения и приятна музика. Разбира се, не е пропуснато да се ползват и дълбоките харшове на басиста Антон Андонов, които може да чуем, наред с баса му в още една плеяда софийски банди…

Fragments of Existence

Fragments of Existence

Извиненията на Иван „Vans” Мунин (v., g.), че са твърде лека банда за вечерта са напълно излишни на фона на интереса, който предизвикват! FRAGMENTS OF EXISTENCE ни дозакопават с няколко дълги композиции, които освен разнообразните си части, включват и някои Art Rock влияния, без това да ги превръща в Progressive Metal. 35-те минути на групата са ни обогатили с невероятно количество впечатления и ние ги изпращаме по достойнство.

Озовалите се на хедлайнерска позиция VIRVUM съсредоточават очакванията към себе си, благодарение на труда си да стигнат при нас. Нещо, което имам сериозни съмнения, че BEYOND CREATION просто не направиха по логистични причини… Освен сериозния и подробен саундчек, който направи преди сета си, швейцарската банда демонстрира параметрите на двустепенния електронен бластбийт, който ще ползват. (Гадно племе са това непушачите, ей…)

Virvum

Virvum

В 22:30 ч. акустична интродукция ни въвлича в Melodic Death Metal, чиито технологизиращ компонент е повече в технологията на звука, отколкото в ръцете на музикантите. Семпли и прецизни настройки на често сменящите се китарни бленди превръщат цялата песен в интродукция. Седемструнните китари се ползват по предназначение. Тройно соло на всички струнници демонстрира есенцията на саундовото търсене. Вокалистът дере в стандартни Death дълбини, „отпушвайки” от време на време висок харш и всичко е обгърнато от перманентно ехо. Групата има възможност да демострира свръхживо присъствие на сцената. Семпъл в електронен вариант финализира откриващия трак.

– Sofia! It`s pleasure for me! – крещи Bryan Berger доста често.

Virvum

Virvum

Добре изсвирените композиции не предлагат нещо впечатляващо. Шестструнният бас е с добавена ниска струна, обслужваща дропнатите китари като бас – все по-рядко срещащ се вариант в съвремието на слизащите тоналности. Основният свързващ семпъл на океански шум се допълва и от други семпли, като кийборди, акустични китари и електронни звуци. По време на включените бластбийтове е чуваемо трополенето на изоставащите като темпо живи каси, което обаче не пречи на някои фенове да се заблудят, че барабанистът на групата има феноменални способности. Електронно-технологизиращите решения в равноделна ритмика влекат сауда на групата към шведските музикални територии. А простите решения докосват ранните BATHORY и дори BURZUM. Тези „целувки”, разбира се, са доста деликатни. Последните парчета от сета на VIRVUM са именно с такива по-опростени форми, разредни от акустични пасажи или семпли.

Virvum

Virvum

Прибирайки се след 35 мин. на сцена, швейцарците не ни мъчат дълго и излизат за бис. Мелодичната касапница е съпътствана от представяне на групата в акустичната си част, което удължава парчето до 10 мин. Агресивните и мелодични пасажи се допълват взаимно. Предвиденият осми трак е само един за биса. VIRVUM слушаха още името си от устите на феновете, но нямаха какво повече да ни предложат.

Rock Thrashler
25.06.2017, Club Live & Loud

На източния бряг на прецизното свирене – нищо ново (NINE TREASURES, NO PROJECT BAND, ЛЕТЦИТЕ)

Дали ще станем свидетели на китайско менте или пък ще се запознаем с висококачествен продукт от далечна култура, любопитството на музикалните ценители трудно се възбуждаше вследствие от жегите. Съдейки по сериозното нашествие в Европа, представителите на китайската провинция Вътрешна Монголия, имаше какво да покажат. А леката пънк подгрявка предразполагаше към по-неангажиращо посещение на концерта.

В 21:50 ч. ЛЕТЦИТЕ ни въвличат в мелодичния си пънк от дебютния им албум, изпъстрен със социално-хаотични въпроси. Сурова пънк ритмика е залята с глазура от мелодични вокали и текстове, често гонещи стандартите на социалистически наивитет. Любовни ситуации и битови несгоди биват поднесени без емоционален заряд. Най-фокусираното им парче и първи техен сингъл – „До кога?” влиза в по-сериозния тон, докато не се врязва китарното Glam соло, което отново ни разконцентрира. Момчетата са се постарали да ни изсвирят и нов техен материал. Новите им песни разтварят още повече диапазона от музикални влияния, гребвайки ту от new wave, ту от power pop териториите. Текстовете не израстват. Новото им програмно парче „Кръчма” е с тривиално послание, изсвирено твърде дисциплинирано за пънк и твърде разпято за пиянски химн. Половин час лековато забавление за 45-те фена в клуба.

Летците

Летците

Почти веднага на сцената се качват NO PROJECT BAND. Очевидно е, че музикалните корени на групата са в метъла, но просто за забавление се интерпретират в ska наклонение. Съвсем анархично рифовете се заместват от ska части, забъркват се blues закачки и ethno-wave припеви. Пее се предимно на български, както бе и с предишната група. NO PROJECT BAND, обаче, си позволяват английски забежки, а удрят и кавър на KORPIKLAANI – „Vodka”. Вокалистът на бандата си позволява да забравя текстовете на места, като в такава ситуация на заключителния кавър излезе от положение с пънкарливо-фонетична истерия. Достойни наследници на УИКЕДА, с една идея повече рифове в музиката си. Приятното, макар и неинформативно забавление ни отне още половин час.

No Project Band

No Project Band

При подготовката си за сцена NINE TREASURES демонстрират склонността си към прецизност. Групата ползва и традиционни инструменти. Балалайката е сравнително позната, само изработката на тази се отличава от руската по структурата на дъното си, подобно на джонка. Екзотичният инструмент морин хуур привлича с изящната си изработка и особения си звук, доста напомнящ на ниско настроен ситар. Морин хуур-ът е с две струни, които представляват два снопа от конски косми. Звукоизвличането е с лък, който за жалост бе съвременен. Главата с ключовете на инструмента е оформена като конска глава. Манипулацията със значително отдалечените от грифа струни е доста сложна и във всички посоки. Самият гриф понякога се докосва, сякаш отдолу има други струни и аз дълго се взирах, докато установя, че такива липсват. Китарните ефекти, съвсем по китайски, са сякаш умалени копия на тези, с които сме свикнали и се монтират в дъна. Момчетата пеят на монголски език, но заглавията на песните им се изписват с китайски йероглифи. (Монголският език се оказва един от езиците с най-много писмени системи…) Пространството в клуба бързо започва да става изчерпващ се ресурс.

Morin Khuur

Morin Khuur

Още с началото на сета в 23:30 ч., NINE TREASURES ни отвяват с невероятна прецизност! Всеки тон е изсвирен съвършено и чуваемо. Ползвайки извънтактови паузи, музикантите влизат на милисекунда и не се разминават въобще. Онзи огромен тъмен океан на компромисните имитации между Молдова и Казахстан, където кошмарните сценични изяви са стандарт срещна своя бряг в източна посока и ни показа, че земята на качественото свирене не се е изгубила в източния безкрай.

Nine Treasures

Nine Treasures

Структурата на самите парчета не е свръхсложна. Китарните рифове се радеят с тези на MANOWAR. Ритъм секцията смайва повече с прецизност, отколкото с виртуозност. Разбира се, музиката доста се отваря от традиционните инструменти, придавайки й тънък източен привкус. Много от мелодиите им, обаче, са взимствани от скандинавските Folk Metal банди. Ирландски компоненти правят някои песни на места да звучат като кънтри. Вокалите са доста мелодични, на места с умерен харш и обилно подкрепени от бекове. Текстът увлича в степни мелодии, но прозират и западни влияния. Солата на всички струнни инструменти са строго фолклорни.

Nine Treasures

Nine Treasures

Заслушан в музиката, в няколко от последните песни на сета съвършено математическите барабани ми напомнят на нещо. Прецизната ритмика, виртуозните преходи и ловкото свирене с чинелите, всъщност, представлява цели пасажи извадени от METALLICA! „Mama Said”, „My Friend of Misery”, „Master Of Puppets”, „From Whom the Bell Tolls” и един аморфен IRON MAIDEN са небрежно разхвърляни из ритмичния компонент в песните на монголците. Китарният риф продължава да е строго MANOWAR-ски. Солата на народните инструменти в акустичния си вариант влизат в hillbilly звучене в саксонски маниер. А на по-твърдите части, придават уникалността на групата.

Nine Treasures

Nine Treasures

Изпълнили десет песни за 55 минути, NINE TREASURES слизат от сцена. Горещият бис от около стотина фена ги връща за последното парче „Die Hard” (както го представят), в което също прозират влияния в подложката. Монголите събират овации за изключително сработеното си свирене. Тези музиканти знаят какво правят на репетициите си. Зрънцето „китайско производство” не променя доброто им стоене на сцена.

Rock Thrashler
05.07.2017, Club Live & Loud

Конспект от цитати за рок-бакалаври (Wrong Fest City Edition с ORANGE GOBLIN, SMALLMAN, VRANI VOLOSA и DEVILLE)

Дали заради това, че в тази жега щяхме да гледаме групите като жадни биволи морския бряг или заради нещо друго, но началото на феста отскочи с час назад. Време, за което най-нетърпеливите успяхме да попълним необходимите си водни запаси, вливайки минимум 5% по-голям обем течности в организмите си…

Когато шведите DEVILLE се осведомяват дали сме щастливи и с лека Sludge микрофония ни подхващат с Blues-базирания си stoner, часът е 19:05. Неангажиращото Groovie усещане стъпва лесно през класическите музикални схеми, дори без претенции за авторство. Квартетът се включва в мощната Blues вълна на европейски твърди банди, която ни залива от няколко години. Соло китарата държи ключа към мелодиите, докато китарата на вокалиста Andreas Bengtsson е настроена така, че да подчертава не толкова тона, колкото удара по струните, обогатявайки ритмичния компонент на звученето. Самата ритмика на групата, освен към стандартната Blues схема, често посяга и към по-алтернативни ритмики. Мелодичните вокали теглят DEVILLE към радиофоничност. Китарите са стандартни, но настройките на звука, подобно на много съвременни групи, са ориентирани към ниските тонове.

Deville

Deville

След като в три песни ни запознаха с музикалния си фундамент, шведските момчета посегнаха към по-Rock`n`Roll звучене в парчето „Chief”. Те продължиха да наслагват влияния, най-вече от алтернативната сцена, демонстрирайки, че творчеството на SOUNDGARDEN, SYSTEM OF A DOWN и OFFSPRING не са им чужди, въпреки строго блусарската структура на песните. Едновременно с това, те не загубиха и stoner нишката BLACK SABBATH – OZZY – Zakk Wylde. Въпреки че са активна група, DEVILLE притежават доста консервативен сетлист през последните две години. И както винаги през това време, заковават последното си десето парче – „What Remains” с голямо количество doom metal и твърде мелодичен вокал. Приятен и неангажиращ 40-минутен десетпесенен сет.

Deville

Deville

Непретенциозното количество фенска маса се е превърнало в забележима тълпа от над 250 музикални маниака, на които, издължаващите се сенки на дърветата са позволили да демонстрира по-смело присъствие в зоните, неразумно далеч от бара. Богатият мърч щанд се явява съсредоточие на софт форми на съркъл пит…

Vrani Volosa

Vrani Volosa

Малко след 20:00 ч. в много рокаджийски маниер с китарно избухване  влизат VRANI VOLOSA. Музиката на квинтета се движи много изискано между епичното звучене и тънкитe фолклорни препратки. Проектът с Black и Death Metal корени узрява за музика, в която агресията е заменена от по-дълбоки и до някъде метафизични внушения. Не липсват песни и на български език. Бургаската формация поддържа жива връзката си с морето, но фолклорните музикални решения включват най-вече родопски хармонии. Изначалната неравноделност на последните е вплетена умело в равноделната структура на епичните песни.

Vrani Volosa

Vrani Volosa

Все по-силно и директно започва да се усеща влиянието на късното творчество на BATHORY, както и цитати от соловите албуми на QUORTHON. Фолклорните моменти в припевите започват да се съотнасят към шведските фолклорни мотиви у споменатия. А епично-разказвателните куплети повтарят мажорни модели от епиките на това вдъхновение. Близко разположените тонове правят песните да звучат малко еднообразно. А с приближаването към финала цитатите от BATHORY стават все по-конкретизирани. Ранното творчество на VRANI VOLOSA включва повече агресивни вокали и те се появяват по-често с напредването на сета. Стремежът към известен минимализъм в композирането бива спасен от някои хармонични хрумвания, които, обаче, са ограничено количество. Седем епики успяха да се поберат в 40-те минути, дадени на разположение на бандата да ни пренесе в царството си.

Smallman

Smallman

Отминавайки двадесет и първия час от денонощието, музикалното ни любопитство бива атакувано от Industrial/House интродукция, последвана от спокойно акустично начало на изпълнението на SMALLMАN. Както и при повечето си други парчета, квартетът реализира BLACK SABBATH-овско влизане, гарнирано с Psychedelic вокали и добавени звуци от DJ на сцената. Мантровото спокойствие на сцената се подкрепя от обширните тихи пасажи и спокойния шепот на вокалиста Цветан Хаджийски. Нервните китарни избухвания често са подкрепени със семпли от втора китара така, че остава въпросът доколко китара е необходима на сцената… Между песните от лаптопа звучи стандартен еднакав шум, който вероятно свързва идейно песните по някакъв начин. Често краят на композициите е решен така, че слушателят може да се заблуди в преход към следваща песен. Тези музикални обрати, обаче, са финализиращи кратки „опашки” в творчеството на SMALLMАN. Вплетените в композициите пасажи от гайда и кавал, изпълнявани от фронтмена, слагат уникален отпечатък на изпълнението им. Ручилото на гайдата, обаче, не е озвучено и в съчетание със семплите на гайда, звученето е по-плоско, отколкото живия инструмент позволява.

Smallman

Smallman

Характерният Ethno-Wave на групата се допълва от stoner избухвания и Alternative акорди в равноделен ритъм. Технологизиращите компоненти никак не творят от музиката им многопластовост. SMALLMАN създават cosmo-ethnic настроение, подходящо за планински фестивал на вегани, контактьори и обикновени любители на канабиса, обединени от съзнание за регионална планетарност. Нека ми простят многобройните им фенове, но от личната ми вкопана камбанарийка тези хоризонти изглеждат така! Иначе групата предизвика мощен отглас и скандиране на името си, след своите 40 минути, които те не си позволиха да удължат.

Orange Goblin

Orange Goblin

Фестивалът е белязан от богатството на премахнатите граници – нещо характерно за организатора и обогатено пречистване се усеща след този микс от впечатления. Въпреки това, днес безспорният хедлайнер си остават ORANGE GOBLIN. Това никак не е случайно, като не говоря само за дебюта  им по родните земи! Още с появяването си в 22:10 ч. англичаните ясно дадоха да се разбере, че това е най-живата (Да не кажа първата жива…) група за вечерта. Като звучене, като сценично поведение и като философия, ако щете!

Здравословният Rock`n`Roll, който в студийните си записи е доста модернизиран, на живо е просто сполучлива комбинация от добри традиции. Нещо, което поне за мен бе изненада – ORANGE GOBLIN не се притесняват да изграждат песните си около точно определени цитати на британски и световни песни! Те правят това като професори в изпитна комисия, които са съставили лесен конспект за препитваните във връзка с поправителната сесия. Бяхме подложени на изпит, след който се чувствахме удволетворени!

Orange Goblin

Orange Goblin

Blues базираният Stoner на ORANGE GOBLIN ни грабна веднага с динамика и множество препратки, които представляваха нещо като пълен калейдоскоп на влиянията им. Но още второто парче, като ме блъсна с началния риф на „Smoke On The Water”, помислих че е кавър, докато не нагази дълбоко в блуса и не разгърна текста си. (Студийният запис не позволява толкова директна асоциация, но на живо…) Последваха подобни изживявания с „Paranoid” и ”Ace of Spades”, преди да ни пренесат в по-авторската, но все пак – BLACK SABBATH-овска атмосфера на първия си албум. Колко е приятно времето в сравнение със задушния Лондон (Англичани!!!), какви болни фенове на Толкин са и други джентълменски шеги вървят непрестанно между песните. Бързата забежка в „Children Of The Grave” ни въвежда в серия от парчета, които са по-интегрални и закачливо посягат ту към LED ZEPPELIN и HENDRIX, ту ни разхождат между TEN YEARS AFTER и DEEP PURPLE. И всичко това, полято обилно с Blues! Една песен, обаче, е белязала творчеството на „гоблЕните” в най-голяма степен: множество са парчетата, където вървят цитати от „In-A-Gadda-Da-Vida” на IRON BUTTERFLY!

Orange Goblin

Orange Goblin

Цялата група излъчва страхотно настроение и свири с видимо удоволствие и завидно майсторство. Двуметровият Ben Ward е поставил тънък акцент, за да признае своите Death Metal корени в пеенето с фланелка на ENTOMBED. Неизказваното обещание за дълъг сет при първото гостуване на ORANGE GOBLIN ме е оставило неподготвен за прибирането на групата 50 минути след началото. В този момент концентриралата се пред сцената публика дава мощен зов за връщането на англичаните с 300 гърла.

Вече съм подготвен и внимавам какво точно се крие зад рифовете на „Stormbringer”, но когато започва „Blue Snow” съм почти сигурен, че слушам кавър на IRON BUTTERFLY – отсенките в текста са толкова тънки във фонетично отношение. MOTORHEAD-ски Rhythm`n`Blues почти докосва максимално позволения час за мощно озвучаване на открито. Групата сърдечно благодари, а феновете размахват одобряващо ръце, незаети и заети с благи питиета. Знойният следобед се бе превърнал в прекрасна вечер.

Orange Goblin

Orange Goblin

Сетлист ORANGE GOBLIN:

  1. Scorpionica
  2. Turbo Effalunt (Elephant)
  3. Cities of Frost
  4. The Devil`s Whip
  5. Saruman`s Wish
  6. The Man Who Invented Time
  7. Red Tide Rising
  8. Your World Will Hate This
  9. They Come Back (Harvest of Skulls)
  10. Quincy the Pigboy

Бис:

  1. Some you Win, Some You Lose
  2. Blue Snow
  3. The Filthy & The Few

Rock Thrashler
01.07.2017, Маймунарника

Висша лига на спектакъл-метъла (OPHAN & VELIAN)

Свикнали сме визуализацията на концепцията на VELIAN да е голяма част от шоуто, което те представят. И докато пъпната връв на музикалния им генезис все още не се е откъснала от NEVERMORE, то мултимедийният компонент при тях търпи изпреварващо развитие. Още с излизането на квинтета в 20:45 ч., осветлението остава символично, за да можем да бъдем погълнати от мултимедийната среда, прожектирана директно върху групата. Платното зад тях е просто острият инструмент, който отпрепарира играещите сенки от посланието на картината.

Тотално прецизното свирене е стиснато в дигиталните клещи на този пърформанс. Представлението докосва някои съвременни форми на театър, като в техния случай строг метроном отброява тактовете на синхрон между картина и музика. Тези строги времеви рамки добавят семпли на бек-вокали, клавирни звуци и понякога щрайх пасажи, роботизирайки настроението на наблюдателя.

Velian

Velian

VELIAN достигат стандарти, които никой в родината не е докосвал! Тяхното изкуство и представление би следвало да посети задграничните клубни сцени, за да бъде оценено по достойнство и да отвори сетивата на групата за по-нататъшното й развитие! Авторът, като българче, има твърде много забележки към това доста прецизно изпълнение, повечето от които ще ви спести. Но VELIAN сякаш се капсулират в прецизността на ЕР-то си и затварят спектакъла си в лирик видеа, обслужващи отделните песни откъм философската им концепция.

Velian

Velian

За нас феновете, тръпките, пролазващи ни от съвършения звук са примесени с желанието за още и с въпроса „Какво ще е то?”. Един час след началото си дигиталното сърце на спектакъла отброява секундите до „смъртта” му. Сдържаната радост се приютява между енергично докосващите ни се длани.

Velian

Velian

Над половинчасовата пауза е по-дълга от необходимото, още повече, че сцената почти не изисква подготовка.

OPHAN са сравнително нова формация, чиито живи изяви покриват разнообразни дестинации с труднодефинируема насоченост. Всъщност, успявам да ги засека за пръв път и любопитството ми е жадно (…като редактор…).

Ophan

Ophan

Пърформансът с боядисаните в черно лица е една доста експлоатирана техника на въздействие, още от Frank Zappa, която достига и до нашата сцена с представленията на MUDDY. Цялата група OPHAN е почернена, с изключение на вокалиста, който е бинтован по крайниците в стил „мумия”. Двамата китаристи ползват 8-струнни инструменти! (Да не би състезанието по многожичност напоследък да се е прехвърлило от басистите, върху китаристите?) Това решение прави групата да звучи като с три баса. И точно реалният басист „катери” високи тонове в бас-линията си! Доста смъкнатият дистърен звук не позволява да чуем степента на прецизност в свиренето. Артикулациите по грифовете представляват повече елементарни, повтарящи се фигури, чиято идея, ако и да е тръгнала от doom metal-а, не е израстнала повече от beat-down hardcore. Строго hardcore вокалите подчертават това равнище на музициране.

Ophan

Ophan

Върху тази минималистична картина са разхвърляни едни разкошни djent барабани, които сътворяват от музиката на OPHAN една музикална пластика! Progressive претенцията на квинтета е сведена до psychedelic компонент в смисъла на съвременната house сцена – повтарящи се твърде дълго пасажи в леко модифицирани ладове, каквито се ползват, примерно, от SATIVA в нашата сцена. С такива характеристики са и китарните сола – високи повтарящи се монотонови пакети, звукоизвлечени почти в електронен маниер, но от китари. Там, където солата са двойни, разминаванията са недопустими!

Ophan

Ophan

Явно началната идея за правене на музика у OPHAN е включвала множество компоненти, което далеч не я прави рrogressive, още повече на фона на минималистичните техники на звукоизвличане. Групата, обаче, се е развила за кратко време и освен желанието да ни покаже ранния си матриал, е  реализирала наскоро едно по-зряло ЕР, което ще изпълни с помощта на клавиристка/вокалистка. На „увертурата” новите компоненти не се включват, но се усеща по-мелодичният и по-леснослушаем уклон. Въпреки брилянтните барабани, водещата ритмика си остава 4/4. Дамските вокали са белязани от твърде натрапваща се непрецизност. Опитът за меки вокали от основния им вокалист се подхлъзва по същите характеристики, заради липсата на детерминирана инструментална мелодия и заради доминиращия дамски глас. Песента, която преминава в глас и ритъм, зададени от ударните, несръчно нагазва в поп територии. Орнаментите на електрическо пиано звучат неинтегрирано в композициите.

Ophan

Ophan

През публиката се запромъква черната сянка на фигура, която излизайки на сцената, влезе в единоборство с фронтмена на OPHAN. „Мумията” надделява, докато парчето докосва doom metal с дует от меки вокали. Агресивният дропнат звук преминава в слайс акорди, търсещи тоналността си. Последният трак на ЕР-то ползва джаз компонeнти, навяващи спомен за протяжна дистър версия на Камелия Тодорова. Групата сякаш трудно излиза от песента с китарна микрофония. Борейки се с ниските тонови параметри, тонрежисьорът докарва изкривяването до празен канал на плоча на Балкантон…

Обявявайки финал на представянето на записания материал, OPHAN се връщат към изначалната си концепция с добавка от неопределен брой композиции. 50-минутното представление прехвърля прага на желанието за още.

Rock Thrashler
27.04.2017  Mixtape 5, B side

Франкофонска инициация на мудно започващия сезон (Созополски дневници: За няколко концерта и едно правово-свободно погребение)

Созопол. Полупразни улици с рехави групи туристи, водени организирано от околните селяндурски курорти, ах пардон, …от модерните хотелски комплекси и селища от затворен тип по чукари и блатисти дюни от близо и далеч. Уморени до смърт сергиджии бавно полагат нови пластове боя върху натрупаната прах по все още затворените сергии. Общински служители затварят пешеходните зони, циментирайки различни модели заграждения,  старателно омотавайки ги със сигнални ленти. Разюзданите дерибеи – продукт на новото турско робство, ах пардон, …модерната управа на ДПС в града, псуват кански, докато разбиват броните на колите си или просто връщат на заден, заради „новите” заграждения. Съботно-неделното безвремие е изоставило новата бетонна плоча на мястото на детската площадка да се напуква и небрежно недонаредените плочки да се разместват свободно. Новото модерно финансиране е довело до отрязването на четири големи дървета, така че малчуганите да могат да играят на новата детска площадка в морния пек лятото под жарещото слънце. Оплакване до екологията е докарало местните общински еколози до положение, лично да се  погрижат за сечта!

Тасев, Карамфилов, Петров La vie est belle

Тасев, Карамфилов, Петров La vie est belle

Созопол. Амфитеатърът. Тече приятно-лежерен джаз концерт. Животът е прекрасен. „La vie est belle”! Така се казва концертът на Емил Тасев, Димитър Карамфилов и Георги Петров. Публиката е отзивчива, но рядко се задържа за повече от 15 мин. и текучеството й не е много предразполагащо. Концертът е безплатен. Но и подборът на репертоара е малко по-лековат. Стари шансони в джазирани по класически маниер от 30-те аранжименти се поднасят с възрожденски обяснения преди интерпретациите за повече яснота на неподготвения слушател. Нещо подобно правеха някога кънтри корифеите от група СПЛАВ. Прави впечатление, че барабанистът Емил Тасев свири много рокаджийси и въпреки нежния подход към сета и ползването на различни видове щадящи палки, нанася удари, съотнасящи се към beat културата. Бърза справка изяснява положението, свързвайки го с ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД и ЕПИЗОД… Стратегът Георги Петров на пианото и виртуозът Димитър Карамфилов зад контрабаса също не са за подценяване, макар и не от „нашата” черга. За тригодишната ми дъщеря това е празник от редуващи се аплодисменти, разделени от музикални части. Задържаме се сред изнизващите и прииждащи любопитковци на концерта. На финала се интерпретира „Les Champs Élysées” („Шан`з Елизе”). Някои „франкофони” врътват  по гюбек. Не издържам и аз – тръгвам си.

Урок 1 в нощното къпане на дъжд

Урок 1 в нощното къпане на дъжд

В почивната станция, която ползвам и където трябва да ми подсигурят разни там условия сезонът не е започнал… Двама братя роми чистят басейна и метат изпопадалите плочки, докато си правят селфита с празното корито и ядат салам, увит с вестник… Лови се само ефирна телевизия през „сняг”. За сметка на това, дистанционното на телевизора няма батерии… Назначава се персонал. В бара няма мляко. Няма и вино. Текат дребни ремонти. На рецепцията рядко има някой. Накрая попадам на рецепционистка и споделям проблема с батериите.

– Ааам, дубрье. То тряа да има някъди тука… – С това приключваме. Заради децата, нося батерии всякакви… Басейнът – воду непознакомился…

Формулата на  фестивала „Аполония”, която успешно удължава сезона в Созопол е приложена и при стартирането му с друг фестивал. Не толкова успешно… Трима човека с една камера на БНТ седят над Ginny – BG & Hard Rock Bar и правят репортаж от потъналия в скука и все още полупразен град. Безплатните концерти са слабо посетени и публиката рядко дочаква края им. Джазираният шансон се търпи до 15 мин. След това ти трябва гръцко и „Тут мангава” в механа „Българи”, поместена в центъра на БЧК!!! Нищо чудно, че клиентите им блъскат колите си в подпорните колони на зданието… Освен в новите ограждения на пешеходната зона…

Механа Българи

Механа Българи

Созопол. Неработеща почивна станция. През „сняг” гледам репортаж по телевизията за франкофонския фестивал в града – „Солей”. Какво ли не съм пропуснал! Имало е демонстрация на монголски традиционни дамски облекла!?! На монголците много им харесал франкофонския фестивал и за това пак го посещавали!

*  *  *

Точно под тримата човека от БНТ, в бара, където традиционно се леят български и световни рок парчета, непланирано идва компания.

– Eй! Оу! Момиче? Дай дъ пийм, бьеее! Мойш ли дъ напрайш челна стойка? Искаш ли да напрая челна стойка? Ай ся ше напрая челна стойка! Тука гръцка музика има ли, вьеееее? Пусньете гръцко! – Породно неназован индивид разговаря с неопределени събеседници. Пият двама „уважааши се” братовчеди, заедно със синовете си.

Хората не предполагат колко много френски думи употребяваме в разговорния си език – продължава репортажът по телевизията. Това „пардон”, това „мерси”, „шофьор” е даже френска дума. На живо в града тече конкурс за млади поп изпълнители, разделени по възрастови групи и категории. Децата и младежите пеят наистина забележитено! Пеят на български, английски и руски… Франкофония!

– Ей ся щи покажа, бье! Аз бях гимнастик, най-добрият в осми клас бяъ. – Пияният примитив се клати по плажа пред Ginny – BG & Hard Rock Bar, където преди малко се е изпикал. Дърпа детския ни басейн, за да прави челна стойка в него, но за разлика от този в почивната станция, нашият е пълен и не е подходящ за целта. Идиотът започва да вади чадъра ни, защото му се вижда добре да прави челна стойка на чадър. От бара му носят кърпа. Неуверената обърната фигура демонстрира повече стойка „метроном”… Накрая амплитудата на метронома влиза в противоречие с равновесието, съществуващо между гравитацията и центъра на тежестта. Чертите на червендалестото лице си идват по местата с усилие. – Що не ми казваш дъ спра, бье? – Агресивно пита момичето, което му донесе кърпата от бара. – Що ни ми казваш да спръ???

Бетони наместо дървета

Бетони наместо дървета

Репортажът от фестивала „Солей” продължава с джаз концерт от импровизирано събран състав. Участващият в него белгийски музикант дава интервю:

– Изключително съм впечатлен от архитектурата тук! Тази комбинация от камък и дърво изглежда наистина древно!

Картината на концерта е от фоайето на един от съвременните четириетажни хотели, изникнали в стария Созопол, благодарение на мафиотско-общинското ново турско робство, ах пардон, …модерната управа на ДПС в града, която чрез палежи, отчуждаване и заграбване на автентичните имоти, опорочава мястото до нетърпими размери. Имитацията на традиционната архитектура в хотела е толкова кичовски несполучлива, че разминаването между картина и звук е смешно. Горкият белгиец. Горките „солейци”!!!

*  *  *

– Аз от тоя чуйек искам само да каже, че съм му най-добрият приятел! Само тва искам и нищо друго, бье! Обичам жиота, ей!

– Най-добрият ми приятел си!

– Ей тва е! По тоя случай ше напрая челна стойка, ей ся!

– Спри съ, бье!

– Ти мойш ли дъ напрайш челна стойка? – Обръща се кретенът към сервитьора. – Искаш ли да тъ опрая ей тука на плажа? А? Ся ша напрая чьелна стойка, вьеее!

Момиче в традиционна монголска дреха в бяло обяснява в репортажа, че роклята е булчинска. Традиционната монголска сватба, всъщност, отрежда младоженците да са в пъстри, ярки дрехи, но нейсе… В програмата на фестивала „Солей” има и артисти от Грузия, Латвия, Ливан… За да се възвърне чувството за реалност у някои, от колоните на Ginny – BG & Hard Rock Bar вече се лее Painkiller. Някъде откъм амфитеатъра десетинагодишно момченце пее на руски език песня о нещастном любви. Франкофония!!!

– Искаш ли да тъ науча как съ прай челна стойка? – Учтиво и почти членоразделно примитивът пита седемгодишния ми син, който току що е открил нощното къпане. – Щот` тва са учи! Учи са! Абе ей ся шъ напрая челна стойка, йееее! Кой можи дъ напраи челна стойка тука? Аз кой набор съм, бье? Сине, докарай някви курви, вье! Ъй са напраих челна стойка. Гръцко има  ли, вье? – Звучи JUDAS… – Увеличи таз` музика!

*  *  *

За пръв път усещам, че сякаш нещо непоправимо се е счупило в този град. Чалгата пълзи към стария Созопол – място, където преди не припарваше. Чалга дискотеката над пристанището е изоставена и собствениците й са взели централния вход на плажа. Твърде много помия му се налага да пречиства на това духовно място…

Изгрев в Созопол

Изгрев в Созопол

В 11 часа на обяд продавачката на самотен детски магазин бавно подрежда стоката си. Синът ми търси еди-какво-си.

– Какво е това? Аз не знам. – Обяснява търговката. – Много трудно тръгна тоя сезон! – Оплаква ми се тя. – Заради времето ли, не знам!?!

Ady`s Trio Band at Тъпото

Ady`s Trio Band at Тъпото

Заради какво ли??? Викам си… Някога го откривахме на първи май. Отивам да ме излекуват ADY`S TRIO BAND в Ocean Pub/Тъпото – едно  истинско място, проядено по ръба си от новата напукана бетонна настилка на изсечената детска площадка. Бандата е записала лайв. Взимам си го за в случаите, когато сезонът се закучи на челна стойка.

Rock Thrashler
01-10.06.2017, Созопол

Четете още: Созополски дневници: Тъпото (Концертът на ADY`S TRIO, който още не сте изпуснали!)

Фотогалерия: ROSS THE BOSS в София

ROSS THE BOSS в клуб Live & Loud, София, 28 май 2017 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Фотогалерия: RAMPART подгряват за ROSS THE BOSS

Българската Power/Heavy Metal банда RAMPART открива концерта на ROSS THE BOSS в клуб Live & Loud, София, 28 май 2017 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Музика на счупената душа (Timo Tolkki)

Минаха седем години, откакто Timo Tolkki проведе семинар в София. Забележително е, че бе именно „семинар”, а не „майсторски клас”, да речем! Няколко дена преди 02.04.2010 г. получих няколко покани да посетя това събитие. Семинарът протече като представяне на американска книга за самоусъвършенстване: автобиографична част; урок по положителна сугестия с примери от практиката на автора; изследване на музикални и фолклорни традиции и; разпускащ медитивен финал. Всичко това се редуваше с концертни пасажи с осигурен бекграунд от прекрасните музиканти от VELVET PROJECT. Интерпретираха се песни от творчеството на именития шестструнник по предварително избран от него траклист, за който момчетата се бяха подготвили.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Освен за група горещи почитатели на STRATOVARIUS, семинарът нямаше сериозен ефект върху зрителите. Това бе един интровертен разказ на китарист, вярно, с виртуозни способности, които ни бяха демонстрирани. Тръгнах си с чувства, като след инцидентно попадане на евангелистка проповед. И много се учудвам, че Timo Tolkki не издаде книга с някакво подобно съдържание, че и диск в нея! Китаристите, посетили този семинар не научиха нищо повече от това, че трябва много да свирят и да вярват в способностите си.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Без съмнение музиката, която човек твори е прозорец към душата му! Има необясними неща в нея. Неща, които трудно се обличат в думи, но които са достъпни за разума. Музиката е интимно общуване, споделяне на ценности и взаимно обогатяване на самотни душѝ. Музиката ни разказва на своя език за твореца и за сътворението…

До известна степен се бях откъснал от музиката на проектите на Timo Tolkki и от неговия творчески път през годините. Завръщането му към песните, които е писал за STRATOVARIUS отразяваше някаква криза, но нямах представа какъв концерт ще посетя. И когато го чух на 25.04.2017 г. в малката зала на клуб Mixtape 5, неговата музика плачеше! Тя бе ранена, тя отразяваше една счупена душа. И преди да ви разкажа за преживяването, редно е всички ние да пожелаем оздравяване и възстановяване на Timo Tolkki!

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Когато свежите момчета с горди биографии и голямата фигура, в чието име са обединени са на сцената, прозвучава студийната интродукция на „Fright Night”. Нервно напрягам слух. Китарата е доста тиха. Timo става от стола си само за да грабне бирата на фен пред него, а при първата пауза иска бира от сцената. Не след дълго четири бутилки идват от различни страни към него. Това, което чувам като майсторство от китарните партии е под 50% от това, което съм чувал преди седем години.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Групата се раздава в свиренето си по невероятен начин и нещата, които момчетата вършат са прилични на подвиг! Китарните сола на Tolkki често са дублирани на клавира със специфична клавесинна или друга подходяща бленда. В тези случаи басистът закрива клавиатурата на колегата си. Самият бас е озвучен със сериозно количество ефекти и покрива и честотите на ритъм китара. Самият Timo Tolkki търси тоновете със слайс приплъзвания. Сетът върви под клик, но понякога на групата се налага да изчаква китариста си.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Гласът на Mike Livas, макар и не без забележки, интерпретираше класиките на STRATOVARIUS по забележително сполучлив начин. Mikko Harkin (ex-SONATA ARCTICA) си играеше с клавира, довеждайки характеристиките му до предела. А виртуозното владеене на инструментите от Alex Landenburg – dr. (MEKONG DELTA) и Santtu Lehtiniemi – b. бе не само перфектно, но и осигуряваше структурния синхрон при екстремни обстоятелства!

Timo Tolkki

Timo Tolkki

С две кратки паузи и едно забележително дръм соло, за малко над час и половина, групата изпълни целия си предвиден сетлист. Този късмет не са имали някои от посетителите на други дати от турнето на Timo Tolkki! Извикахме ги за предвидения бис и всички музиканти бяха видимо доволни от развитието на гига. Повечето фенове – също. Горещите почитатели на STRATOVARIUS бяха сред най-докоснатите.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Сетлист:

Studio Record Intro

  1. Fright Night
  2. Break The Ice
  3. Distand Skies
  4. hunting High & Low
  5. Against The Wind
  6. Twilight Symphony
  7. Speed of Light
  8. Galaxies
  9. Drum solo
  10. Paradise
  11. Into The Future
  12. Dreamspace
  13. Kiss of Judas
  14. Father Time

Studio Record Intro

  1. S.O.S.
  2. Key To The Universe
  3. Black Diamond

Бис:

  1. Hold On to Your Dream

 

Rock Thrashler
02.04.2010, R.B.F.
25.04.2017, Mixtape 5, B side

%d bloggers like this: