The Other Side

Начало » Концертни репортажи

Category Archives: Концертни репортажи

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 199 други абонати

Последни публикации

Архив

Когато световни имена подгряха за ENTHRALLMENT (FLESHGOD APOCALYPSE, OMNIUM GATHERUM, ENTHRALLMENT – двоен репортаж)

Intro

Когато италианските Symphonic Death метъли FLESHGOD APOCALYPSE издадоха албума си „Valento” през 2019 г., те тръгнаха на турне, повечето дати, от което бяха пренасрочени. Необходимите три години, за да се осъществи концертното представяне на албума, разпадна първоначалния пакет от четири групи и обърка не един план за реализирането му. И така чак до 2022 г., когато обстоятелствата позволиха софийската дата да бъде реализирана с подкрепата на OMNIUM GATHERUM, като специални гости, които успяхме да видим през същата онази 2019 г. И за двете групи това не е първо участие на българска почва, така че, изследваме тяхното развитие.

Същевременно едни от доайените на българския Death MetalENTHRALLMENT, отзнаменуваха нов двоен албум със серия от концерти, които, според тях, са лебедовата им песен! Множество български групи се впуснаха като съпорт на ветераните от Плевен, демонстрирайки по-достойно или не толкова обвързващо вдъхновение от превърналите се вече в класици, екстремисти. Сравнително рядкото им концертиране, за сметка на доста активните подгряващи банди, буди сериозен интерес към хедлайнера и не чак такъв към съпорта. Съвпадението на двете дати изисква гъвкавост и доза късмет, за да бъдат проследени значимите събития по столичните сцени!

I

Като най-сериозният организатор на ъндърграунд метъл концерти, BGTSC имат афинитет към добре организираните световни турнета и обикновено концертите, уредени от тях протичат без изненади. Влизането, в този случай, се забавя с 45 мин., вероятно отново заради борбата за доминации по българската митница на границата… Въпреки това, концертът в музикалната си част тиктака!

Концерт на Fleshgod Apocalypse

В 20:10 ч. клавирно интро ни призовава да се отдадем на финските екстремни мелодии. OMNIUM GATHERUM сливат първите си три песни в приятна мелодична линия, обогатена от прецизни сола и рифове, достойни за виртуози. Въпреки, че са под строг клик, само интрото им е добавено. Всичко се изсвирва на сцената от музикантите, които имат рутината да са в перфектен синхрон. Същността на музиката им, както при много групи от сегмента Melodic Death Metal, е в класическата Heavy Metal постановка, дообогатена от дълбоки харшови вокали и агресивна рифовка. Музикантите сякаш са изтъгани от нежни и мрачни полухоминиди, които магически се единяват на сцената. Приятно впечатление прави, че музикантите позволяват да бъдат осветени в олдскул стил, а не като повечето групи напоследък – силуетите им да тънат в мрак, докато прожектори светят в очите на публиката!

Omnium Gatherum
Omnium Gatherum

Краткото приветствие, преди четвъртата песен, както и обявяването на заглавията на композициите е с толкова странен акцент, че са труднодоловими за схващане от моето ухо, но феновете отпред реагират възторжено на призивите. OMNIUM GATHERUM са изковали през годините състав, който е доста близо до понятието „супергрупа” и чуваемото увеличаване на композиторското съвършенство в музиката им ги води до олекотяване на стила им. Това се усеща и от редуването на по-старите парчета с по-нови композиции. Така двете понятия Melodic Death Metal и Power Metal започват все повече да се доближават като съдържание в творчеството на плеяда от североевропейски групи, сред които и OMNIUM GATHERUM.

Строгият 50-минутен сет на финландците приключва почти без предупреждение и преди да успеем да реагираме, от пулта тръгва някакво скандинавско поп парче, а секстетът се покланя и изчезва в бекстейджа.

Omnium Gatherum
Omnium Gatherum

          Сетлиист OMNIUM GATHERUM:

          Intro

  1. Emergence >
  2. Paragon >
  3. Gods Go First
  4. Prime
  5. Rejuvenate
  6. Reckoning
  7. The Unknowing
  8. Nail
  9. Frontiers
  10. Skyline

Не много богатият мърч щанд не е съобразен с платежоспособността на региона ни. Въпреки това, не липсваха самовъзнаградили се фенове. Що се отнася до изданията на FLESHGOD APOCALYPSE, то те не бяха съобразени и с качествата, които се съдържат в тях!!! Докато запълваме своите впечатления по време на подготовката на сцената, от пулта текат класически произведения на Бах, Моцарт и други класически композитори, с каквито хедлайнерите имат смелостта да се съизмерват.

Мърч
Мърч

Когато наблюдавахме FLESHGOD APOCALYPSE през 2016 г., те бяха скандална буфосинхрониада, която аз се опитах да пожаля в описанието си. Днес, те са по-префинена буфосинхрониада, за каквато не ми е останала жал…

Когато осветлението заглъхва към 21:25 ч., класическата музика продължава да звучи, а „прислуга” изнася три натруфени микрофона на дървени стойки, с монограми на групата на тях. Към музиката в допълнение избухват гонгове и синтезирани шумове, докато членовете на групата излизат един по един и заемат местата си. Музикантите са в смокинги, ушити от дамаска, а певицата им е в богата черна рокля и домино. Този път групата, вместо цяло пиано, носи странно произведение на мебелната промишленост, прилично на роялисимо, под чиито капак, вместо струни, има втори плот за трите лед свещи, които „пълзят” по него, заради вибрациите от озвучаването! „Ярост” се казва първата песен и точно така звучи – под Raw Black Metal шумотевицата, която групата произвежда, се надига хилав оперен глас, който веднага превключва на сопрано извивки с ненормално мощен интезитет. Бек-пистите са допълнени от оперни хорове. Електрическата клавиатура под малкото роялче е настроена само на пиано звучене и, о чудо, клавиристът наистина свири на нея. Озвучаването ѝ, обаче, е много слабо в сравнение с бек-поддръжката и успявам да я доловя само от монитора на самия клавирист, който е изнесен много встрани и назад. Докато установявам тази похвална подробност, виждам че барабанистът свири тежки бластове, но кожите на двете каси не трепват и звукоизвличането е изцяло от електронни тригери…

Fleshgod Apocalypse
Fleshgod Apocalypse

Между песните на FLESHGOD APOCALYPSE са разположен интермецо пасажи от пулта, представляващи оркестрации в щрайх или духов вариант, или просто шумове с преобладаващ бас компонент. Някои от тези свързващи песните тракове са уважени със специални имена от музикантите, но тях ги има между всички песни. Основното звукоизвличане при струнниците представлява дълбоки дистърни виелици, без отчетливи рифове и с виещи сола. Основната част от музиката е оставена на семплираната подложка, която включва още клавири, оперни вокални партии, лупове и кой знае още какво… Вокалистката им изпълнява по-ниските си партии, които обаче, въпреки това са дублирани в бекграунда, а когато дойде време за високи арии, интензивният семпъл избива в честотна доминация. През цялото време зелен диод на нейния микрофон с интензитета на светофар „крещи” на публиката: „Да, микрофонът е включен и тя наистина пее!”… Звуковата, че на места и визуалната картини, обаче, ни натрапват неоспоримо обратното! Акустична китара от подложката, кръстена „Prologue” заключва някаква секретна част от концерта и групата се прибира зад сцена.

Fleshgod Apocalypse
Fleshgod Apocalypse

Продължавайки с песен, за чиито особености няма какво ново да напиша, след това кратката пауза дава възможност на основния вокалист да отправи мъгляво послание, как всичко е замръзнало… Иначе харшовете на Francesco Paoli са прилично изпяти, но има и самоподдържащи се с бекове, които колегите му успешно имитират. Клавиристът Francesco Ferrini изсвирва интродукцията към следващото парче и пианото му най-сетне се чува от озвучаването. Щрайх, хорове и клавир доминират музиката в трака, а групата вдига необходимото количество шум, от което пианото потъва отново в нечуваемата част. После FLESHGOD APOCALYPSE ни карат да пеем с тях минималистичното послание на песента „No”. Междувременно украинският им барабанист Евген Рябченко изпада в кратко дръм соло, което изрично е отбелязано в сетлиста им. Heavy Metal китарно соло и ниското пеене на оперната им прима Veronica „ValchiRea” Bordacchini не оставят съмнение, че са на живо. На този етап от зрелището, хора започват да напускат клуба…

Fleshgod Apocalypse
Fleshgod Apocalypse

Интермецо с вариации на тема „Малка нощна музика” от Моцарт отваря за следващия трак. Същите компоненти са разпределени в семпъл/свирене в съотношение 60/40. Песните се разреждат откъм натовареност на звуковата картина и изсвирените на живо части са подчертани в представлението. Групата получава овациите на публиката.

Unbeliveble! – Уверява ни фронтменът, добавяйки. – Thank You! The last… 

Марш с подчертани неокласически елементи и епично звучене изпращат феновете. Финалът му е с изсвирено пиано, докато останалите членове на FLESHGOD APOCALYPSE се прибират. Оркестрираната аутродукция ги извежда обратно за поклон. Малцина съжаляват, за настъпилия край в 22:40 ч. …

Fleshgod Apocalypse
Fleshgod Apocalypse

          Bufosynchronous series of FLESHGOD APOCALYPSE:

          Intro

  1. Fury
  2. Healing Through War
  3. Sugar
              The Praying Mantis` Strategy
  4. Monnalisa
  5. The Violation 
              Prologue
  6. Epilogue
  7. Minotaur (The Wrath of Poseidon)
  8. Drum Solo
  9. No
  10. Cold as Perfection
  11. The Fool
  12. The Egoism
  13. The Forsaking
              Orchestral Outro

П.п.: Тук отново искам да напомня на драгия читател, че днес FLESHGOD APOCALYPSE вплитат много по-прецизно и внимателно семплирания си бекграунд, в сравнение с 2019 г. Тогава, бяха по-недодялани и несъвпадащи с (Нека си го кажем!) плейбека си. Но пък и днес ние трябва да сме станали по-претенциозна публика, която да цени музикалния спектакъл, според това, колко истинска е музикалната му част!

II

Perfect Storm Events изградиха своята репутация на перфектния организатор на концерти, благодарение на алтруистичния си подход и неподправен ентусиазъм в глада си за концертна музика. Благодарение на изградените си връзки с българската метъл сцена, те са предпочитаният партньор, при организирането на представяния на нови албуми в София. Така промоцията на окомплектованите две части на албума „Against The Will To Live” `21/`22 на ENTHRALLMENT, попада в ръцете на този организатор, който подсигурява богата програма за подгрявката.

Enthrallment
Enthrallment

Давайки си сметка, че българските групи не са сред най-дисциплинираните при провеждането на събития, все пак бързам да се придвижа между местата на провеждане на двата концерта, които са логистично удобно съчетани. Вътрешни информатори ми дадоха сигнали, как протича мероприятието, чиято финална част бе цел за мен. И без това имам пребогата възможност да описвам в репортажите си другите участници в концерта. За това се лиших от вероятността да установя, че Doom компонентът от творчеството на младите Death/Doom Metal величия GODS OF ANCIENT е просто невладеене на инструментите; изброявайки цитатите, които MALTWORM ползват, да отбележа, че песните им все пак са авторски; и да маркирам, че REJUVENATION са много далеч от претенцията на пръстовките си в звукопостиженията на сцена! За щастие, не съм бил свидетел на сетовете им и в никакъв случай не бих могъл да твърдя горните неща, що се отнася за тази дата!

Лежерен половин час отнема на хедлайнера спокойно да подготви подиума за изявата си. Хората, разхождащи се по сцената са в полумедитативно състояние на увереност във вечността на времето… Опитвам се да постигна същото, чрез някои химико-индустриални субстанции, предлагани на свободния пазар и дистрибутирани от бара на клуб Live & Loud.

Enthrallment
Enthrallment

В 23:40 ч. ENTHRALLMENT вече са пред нас. Китаристът Васил Фурнигов започва с изящно  акустично интро, преминаващо в сериозна и майсторска рифовка, сякаш излязла от изгубен албум на EXODUS. Цялата група се включва в Death Metal шедьовър, белязан от тежест, прецизност и бързина. Гласът на Пламен Бакърджиев потъва в разнообразен и дълбок харш, който се разхожда по тоновете майсторски и чуваемо приятно. По-насетне в парчетата се отразява и характерният за ранното творчество на бандата Grindcore с изсвирени бласт-бийтове (Някак вече ми се струва нужно да го уточня…), но интерпретирани доста зряло, вмъкнати в Death Metal-а като обогатяващ музиката елемент. Всяка песен съдържа свой собствен отличаващ риф, което свързва групата с олдскул класиците в жанра.

Групата стои много раздвижено на сцена, като инициативата се държи умело от фронтмена. Двамата по-нови струнници в ENTHRALLMENTРумен Павлов (b., ex-DEPRAVED, REVIVEL, ROG) и Никола Огнянов (g., ex-BELGARATH, ex-SAVAGE RAVAGE, REVIVAL, VOKYL) не са потънали толкова дълбоко в музиката на бандата и изпълняват партиите си без да наблягат на отчетливостта, в един по-модерниситичен маниер, позволяващ замазване на рифовките и фигурите. В този смисъл, ENTHRALLMENT от плевенско явление са се превърнали в супергрупа с национално значение! Освен разнообразния Death Metal репертоар, музиката им включва сериозно количество Thrash Metal рифове, а бавните им пасажи са композирани с майсторската ефективност на ASPHYX. Солата на Васил Фурнигов са прецизирани във всяко свое тонче, докато двойните сола рисуват по-абстрактна картина.

Enthrallment
Enthrallment

Между песните няма излишни излияния относно „умисъла на автора”. Кратко обявяване, някоя наздравица и пестеливи поздрави оставят през повечето време да се насладим на музиката. Подборът на сетлиста им представлява перфектният best of и извиква желание за още. Самият слух, че ENTHRALLMENT приключват с кариерата си, се надявам, да е само временна проява на творческа умора. Към края на концерта песните определено са с повече Doom-Death пасажи. Когато китаристите оставят инструментите си да отзвучават за финал, феновете мощно ги призовават за един истински бис. Момчетата не са готвили повечко репертоар и уважават нашите желания, като повтарят едно от парчетата. 55-минутната програма на класиците бе белязана от високо качество на изсвирените композиции!

          Сетлист ENTHRALLMENT:

  1. Hollow Roots
  2. Painting a Bloody Symphony
  3. Deserved Fears
  4. Replace in the Grave
  5. Rats Befor the Worms
  6. Clone Factory
  7. Path to Silence
  8. Totally Dismembered
  9. Female Hunting Precede the Feast
  10. Enthrallment
  11. Fruits of Pain and Blue Sky
  12. Cane the Messiah with the Crook
  13. The Angels Are Reaping
    Бис:
  14. Replace in the Grave

Outro

Заключението е от вас!!!

Rock Thrashler
21.10.2022, Mixtape 5 / Live & Loud, София
Фотограф: Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

OBSIDIAN SEA: Патетичен монолог („Pathos” Promo)

Официалната рилийз дата на четвъртия албум на българската Doom Metal забележителност OBSIDIAN SEA бе на 4 февруари, но тогава все още в електронен вариант. Различни формати на физически копия изплуваха от мъглите през неопределено време, а официалното представяне на албума „Pathos” се случи на старателно подготвения концерт на 2 ноември в голямата зала на клуб „Mixtape 5”.

Имайки предвид параметрите на посещаемост на българските групи от родната публика, не очаквах залата да се преизпълни с хора. Може да се каже, че се оказах прав, но пък и не чак толкова… Независимо от състоянието на потребителя на музика, OBSIDIAN SEA не чакаха дълго и излязоха за своя спектакъл малко след обявеното начало в 21:00 ч. До тогава звучеше небрежна музика от пулта и не знам дали бе умишлено, но триото се появи точно на „Helter Skelter” на THE BEATLES…

Obsidian Sea
Obsidian Sea

За нас – колекционерите на български групи, често това хоби е със спортен характер, а слушането на музиката е пропорционално на качеството. В този смисъл, OBSIDIAN SEA са сред групите, които имат емблематични песни, които човек може да си затананика или разпознае, ако ги чуе. Именно с набор от такива парчета стартира концертът. Между песните няма словесни излияния, като така сме подложени на чисто музикални инспирации. Семплата мултимедия зад триото само леко ни подсеща за естетическите стандарти на тази музика. Момчетата задълбават малко по-сериозно в предишния си албум – „Strangers”, където хармоничните им търсения бяха добили някои по-конвенционални музикални влияния, които вещаеха опасност от твърде популярни уклони… Връх в тази насока на този концерт беше песента „The Play”, където баладичното се съчетава с Gothic ритмичност в иначе многоактовото Doom построение.

– Това беше ретроспекция на групата за десетилетия назад във времето! – Информира ни коректно фронтменът Антон Аврамов (v., g.), след което продължава. – Понеже днес такъв е поводът – новият ни материал, сега ще ви го изсвирим целия!

Obsidian Sea
Obsidian Sea

Когато OBSIDIAN SEA започнаха да концертират, (нещо, което съм имал късмета да наблюдавам!) те бяха по-разхвърляни в идеите си, почти анархистични в музикално отношение при сценичните си изяви. По-късно подредиха своя саунд, дисциплинираха го в различни степени… Никога не е бил тайна афинитетът им към 70-тарския Psychedelic Rock. В новия им материал се наблюдава това завръщане към рок и метъл стандартите! А не се съмнявайте, че прото-метълът се роди именно от експериментите на Psychedelic Rock бандите от 60-те и 70-те! Редувайки динамични и по-бавни части в песните си, момчетата изковават своето перфектно звучене на сцената и не ползват никакви „патерици” в саунд картината. И въпреки, че са само трима, звученето е плътно, всеобхватно и слухопоглъщащо. Лириките носят концептуална тежест и някак ни разхождат през интимни кътчета на съзнанието. Понякога нежни полуакустични пасажи ни подхващат хармонично, за да ни хвърлят в тежки Doom Metal рифове. Друг път, динамиката ни завлича в психеделични подхлъзвания, които са почти невъзможни за композиране в съвремието. И всичко това, без да излизат от рамките на Doom Metal-а.

Obsidian Sea
Obsidian Sea

Не липсваха и изненади. Още композицията „The Long Drowning” се оказва една музикална реплика към втората половина на инструментала „Orion” на METALLICA. Въпреки наличието на текст, музикалната структура се следва, а хармониите са интерпретации по темите от споменатото парче. Смело обогатените барабани от Божидар Първанов и орнаментираният бас на Делян Караиванов подчертават тези сходства. Дали на съзнателно равнище или като внушение от детството, подобен мотив се явява и в „I Love the Woods”.

OBSIDIAN SEA винаги са били сравнително статични на сцената. Днес, обаче, тяхната пестеливост на движения е по-невъздържана и излъчва увереност, вместо страх от неразбиране на изкуството им. Албумът „Pathos” се затваря от песен, коята е писана за несъществуващ филм, както ни загатва Антон. Малко по-непретенциозното пеене оставя място за Psychedelic сола.

Obsidian Sea
Obsidian Sea

– Много благодаря! Това беше „Pathos”. – Казва фронтменът в отговор на нашите овации, след което добавя. – Сега следва изненадата. Към нас ще се присъедини още един музикант, когото вие добре познавате… – След известно суетене по сцената, Антон загадъчно обявява. – По концерти ние изпълняваме някои песни, които означават нещо за нас!!!

За изпълнението на два кавъра на сцената се качва мултиинструменталистът Георги Малчев – Хорхе (ex-МЛЪК!, ex-SATIVA, ex-CENTER, QUICKSAND SURFER) с китара в ръце. Групата WOLF PEOPLE е сравнително нова формация, вдъхновена от 70-тарския Psychedelic Rock, който OBSIDIAN SEA кавърират като идейни съмишленици, както и заради подобаващото заглавие (Може би?). Кавърът на BLUE ÖYSTER CULT е по-известен от интерпретацията на METALLICA, чиято сянка се появява отново в нашия разказ, като приятна изненада…

Obsidian Sea
Obsidian Sea

Пестеливото сбогуване е посрещнато с мощен бис от 140-те присъстващи фена в клуба. „Сами си го поискахте!”, каза Антон и бандата заби един перфектен BLACK SABBATH, който ни върна към началото на началата. Един от най-смислените и добри концерти, които съм посетил тази година е именно самостоятелният на OBSIDIAN SEA! Ако сте го пропуснали, следващия път елате!

          Сетлист OBSIDIAN SEA:

          ~ Retrospective ~

  1. Child In The Tower
  2. The Birth Of Fear
  3. A Shore Without A Sea
  4. The Play

    ~ Album ~

  5. Lament the Death of Wonder
  6. The Long Drowning
  7. Sisters
  8. Mythos
  9. The Revenants
  10. I Love the Woods
  11. The Meaning of Shadows

    ~ (sur)Prise ~

  12. All Returns (WOLF PEOPLE cover)
  13. Astronomy (BLUE ÖYSTER CULT cover)

    ~ Бис ~

  14. Into the Void (BLACK SABBATH cover)

Rock Thrashler
02.10.2022, Mixtape 5, A-Side, София


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

HAMMERHEAD: Tribute to Cliff Burton 2022

Запознатите с концертните практики на автора знаят, че той посещава трибюти само инцидентно и принципно ги отбягва. Когато дойде предложението за отразяване на Tribute concert in memory of Cliff Burton в един небрежен вторник, откликнах като на едно непредвидено удоволствие през седмицата. Още повече, че това бе един лесен материал (Както си въобразявах тогава…), в който да маркирам перфекционистичните способности на HAMMERHEAD и да спомена дребни подробности. Тогава всичко взе да отива по дяволите… Климатични катаклизми отмениха концерта за по-масовия като ден за забавления – петък. И нищо не стана така, както си го представях…

Клиф Бъртън стана култова за метъла фигура още в давни времена. Неговата загуба се осъзнава като тежък удар по целокупната сцена в световен мащаб. А първият в България нелегален некролог на гениалния басист на METALLICA се появи на стената на Нотариата още през 1988 г., сред множеството афиши с образа на Джон Ленън… Самите HAMMERHEAD отбелязват тъжната му кончина ежегодно с такъв концерт от известен брой години. Но самостоятелен концерт на стадион по този повод се случва за пръв път! Иначе, миналата година на 12 август, групата отбеляза 30-годишнината от излизането на „черния” албум на същото място, отново с подкрепата на фенклуба „Harvester of Sofia” и професионалната организация на BGTSC.

Metallica tribute by Hammerhead BG

Осем минути след уречения час, влиза интродукцията на Енио Мориконе, с която българските фенове изначално се запознаха чрез пиратката на бутлега, тиражирана от Унисон – „Acting Like A Maniak – Live At Castle Donington”. Да, всички сме тук, за да си върнем младостта, както пеят ЩУРЦИТЕ в едно свое парче… Бандата гръмва един мощен залп от три слети парчета, преди да ни поздрави и да заяви, че във вените им тече METALLICA. Следващите песни, които HAMMERHEAD изсвирват, са белязани от известни разминавания и неточности, които не са характерни за концертите им. Най-несполучливата интерпретация се случва на „Welcomе Home”, където неколкократно вокалите влизат по-рано на различните части, и групата, поправяйки ритмиката, замазва рифовката и допуска разминавания. Това бе и най-зле изпълненото парче пред около 350 фена, на които не убягна объркването.

За да не каже някой, че се вторачвам в негативните дреболии, ще кажа, че се е случвало HAMMERHEAD да ме смажат с такава прецизност на трибюта си, че да ги смятам не само за най-добрия Metallica Tribute, който съм виждал, но и за група, която предлага свирене, каквото истинските METALLICA не могат да предложат на феновете си към момента!

– Тази вечер отдаваме почит на великия Клиф! Още една композиция с негово участие, чийто текст е толкова актуален днес. Замислете се! – Обявява просветителски вокалистът и китарист Николай Петков. В „Disposible Heroes” прецизната рифовка се завръща, а фронтменът додава след парчето: – Какви песни са писали тези двадесетгодишни младежи, тогава!!!

Cliff Burton - Metallica
Cliff Burton – Metallica

Между песните на този концерт не се приказва много. Когато това се случва, смисълът на казаното е строго възрожденски и образователен по характер. Което ме подтиква да спомена, че осветлението на сцената доста напомня концерта на оригиналите от 1999 г. в Пловдив! Тези технологии станаха доста по-достъпни в съвремието ни… Цялостното изпълнение е повече в духа на друг легендарен бутлег на METALLICA – „Alcohollica”… На „Hit The Lights” вокалистът се разпява, което веднага води и до по-свободно сценично поведение. Музикантите се настройват по време на интродукцията на албума „Ride The Lightning” и заковават първите две песни от него.

– Благодаря ви, че сте тук, приятели! – Въвежда ни фронтменът в поредното просветителство. – Не знам дали знаете, но METALLICA започнали кариерата си, като свирели предимно кавъри. Нещо, с което нашата кариера ще завърши, но да не се отплесваме!!! Когато започнали да записват песните си, ги накарали да запишат онези готини песни, които свирят по концерти, а те казали: „Ама, те не са наши!”. Много от тези песни си стават емблематични, чрез изпълненията на METALLICA и сега ще ви изсвирим някои от тях.

Уви, годините си казват думата и феновете, които сме се събрали, не дивееме така, както бихме дивяли през 80-те… За щастие, има млади попълнения, но ако METALLICA видеха такава публика, щяха да ѝ обяснят подробно, какво се прави на метъл концерт, като от live записа преди „Whiplash” от сингъла „Mama Said” Part One… HAMMERHEAD се опитват да ни освежат с редки и хитови песни, но забелязват нашето замаряне.

– Лека нощ… „Още!”, но се чувате по-слабо от онези в Маймунарника!!! – В съседния плацдарм за музика закриват концертния сезон с доста интересна смесена програма, докато ние напрягаме гърла. – Супер сте! – Утешава ни малко незаслужено вокалистът. – Последната композиция на Клиф…

Cliff Burton - Metallica
Cliff Burton – Metallica

Следва поредица от брилянтни парчета, започваща с „To Live Is To Die”, които наистина ни оживяват, макар бандата да е загубила малко от формата си по време на локдауните. Инструменталът „Orion” е опит да се сложи финал на концерта. Момчетата отправят серия благодарности, последният, от които е за поканата от страна на Jim Beam – съдържателите на бара в Арена София! Но никога техен концерт не се е разминавал без „Seek & Destroy”. Кутурно извикваме HAMMERHEAD на бис. В отговор, те канят на сцената всички присъстващи деца, а по-срамежливите и с родителите си, уговаряйки охраната да допусне това! На заветното парче батковците обсебват микрофоните и за децата остава единствено удоволствието да скачат по сцената, сгънали ръчички в „United” комбинацията.

Неволно се сещам как завършват концертите на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД от доста години – с масовки деца, пеещи „Няма бира”… Хронологически погледнато „Няма бира” се явява българският „Seek & Destroy”, но децата ни по-бавно дорастват до Thrash Metal-а, отколкото до блуса… Нормално!

          Сетлист HAMMERHEAD:

          Intro „Ecstasy of Gold” (Comp. Ennio Morricone, arr. Lorenzo Bocci)

  1. Greepeng Death >
  2. Helpless >
  3. The Four Horsemen
  4. For Whom The Bell Tolls
  5. Whiplash
  6. Welcom Home
  7. Disposible Heroes
  8. Leper Messiah
  9. Dreadfan >
  10. Damage Inc.
  11. Motorbreath
  12. Hit The Lights

    „Ride The Lightning” Album Intro

  13. Fight Fire With Fire
  14. Ride The Lightning
  15. Am I Evil
  16. Blitzkrieg
  17. Fade To Black
  18. Trapped Under Ice >
  19. Escape
  20. To Live Is To Die >
  21. Battery >
  22. Master Of Puppets
  23. Orion

    Бис:

  24. Seek & Destroy

Rock Thrashler
30.09.2022, Арена София


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

MGŁA: Източна манифактура за съвършенство

От дебюта на MGŁA пред българска публика през 2019 г., сякаш, не мина много време, имайки предвид скопения концертен живот докато траеше пандемията. Тази година се отприщи буен прилив на концерти и ето че поляците са пак при нас.

От години турнетата на MGŁA са се превърнали в една дисциплинирана манифактура за износ на полски Black Metal! Тази патриотично насочена мисия е достойна за уважение, но едва ли е много успешна като резултати. Както и преди три години, поляците водят със себе си две банди от свои съграждани, които, според хедлайнерите, са достойни да се представят пред световното „съдилище” на феновете.

Концерт на Mgla

Строго детерминираната програма (Както вече ни е известно.), започна с триминутно подранение. ODIUM HUMANI GENERIS изсвирват своята Doom Metal интродукция и влизат в среднотемпов Black Metal. Песните съдържат подчертана рифовка, което, както и през 2019 г. на сета на DAGORATH ме връща към звученето на ранната посткомунистическа сцена у нас. Полските лирики допринасят за това усещане. Разликата е, че акустичните преходи между песните са добавени от пулта, а музикантите, обърнати с гръб към публиката, имитират, че ги свирят, къде по-реалистично, къде по-неуспешно. Лириките са на полски, а харшовите вокали са озвучени с много ехо, като при ранните VENOM. Сполучливите минорни рифове са най-доброто, което може да се каже за ODIUM HUMANI GENERIS. Преди последното – седмо парче, вокалистът им успява да отрони едно „Thank you!”, а по време на същото, успяват да изсвирят една изящна акустична част. Веднага след 45-минутната си изява, чевръсто се изнасят от сцената, а ние ги приветстваме.

Odium Humani Generis
Odium Humani Generis; снимка: Кирил Груев

С 5-минутно закъснение започва шумната интродукция на IN TWILIGHT EMBRACE, докато момчетата си настройват инструментите. Бандата избухва в Raw Black Metal, белязан от хаос и наблягане на шумния компонент в свиренето. Фронтменът и основател на групата – Cyprian Łakomy (v.) е дългогодишен журналист и деятел в метъл сферата на Полша. Шоуто, което изнася на сцена е доста експресивно и претенциозно, но величествените движения изглеждат повече като пародия на вманиачена рок-звезда, отколкото като окултна личност, обладана от злите сили… Доминиращата концепция е строго егоцентрична и представлява някакъв механичен сбор от любими метъл практики, взети от различни поджанрове. Въпреки стремежа към агресивен звук, под целия сет на IN TWILIGHT EMBRACE върви писта с клавири и звукови ефекти, които маскират мазалото и сглобяват звученето в поносима картина. Имат песни и на полски и на английски език. По средата на сета има разположена подложка от вятър и монотонен клавир, където вокалистът неуверено издекламирва наизустено послание към феновете… Шумоизвличането продължава със среднотемпови почивки, по време на една от които имаше жалък опит за чисто пеене. Онова желание за всичкопеене и всичкосвирене, познато ни от късните 90 и у нас… Стандартното редуване на бързи и бавни, шумни и акустични пасажи, подредени в претенциозни, но елементарни структури, от 40-минутния сет на поляците остава една гола клавирна аутродукция, след която те се измъкват, гримасничейки от сцената.

In Twilight Embrace
In Twilight Embrace; снимка: Кирил Груев

Бърз преглед на мърч-зоната води до установяване, че тя е пре-задоволителна.

Атмосферата
Атмосферата; снимка: Кирил Груев

Сравнително бързата подготовка на сцената, за необходимите параметри на MGŁA, заварва верните им фенове с 5-минутно подраняване. Вдигането на качеството на свирене е осезаемо! Тоновете се подреждат в чуваема хармония и всичко, което се чува, може да бъде видяно на сцената. Само гръмотевични, шумови и монотонни интермедии разделят песните. Освен чистия дистърен звук, струнниците поемат и клавирни или духови бленди чрез инструментите си. Яснотата на звука, най-вече на вокалите и бек-вокалите, поразява! Музикалните хармонии и модулации нямат аналог. Актуалният им концертен барабанист, освен че е машина, е настроил чинелите си в една тоналност и ако се заслушате в тях, свирят отделна мелодия! Не е случайно, че феновете на групата са вманиачени по тях.

Mgla
Mgla; снимка: Кирил Груев

Цената да си име, произхождащо от източния блок в твърде натоварения Black Metal, е наистина да свириш съвършено! Вярно е, че близостта със Скандинавието помага, но въпреки това, усилието е несъизмеримо по-голямо от резултата, който постигат MGŁA. Въпреки съвършените могопластови композиции, техните албуми си остават сред масата продукции на студията. Но, поклон им!

Mgla
Mgla; снимка: Кирил Груев

Без да бягат от равноделните размери, композициите на поляците очароват със смени на ритмика и тоналности в едно музикално пиршество, което на живо звучи почти невероятно. След последното парче, китарите остават на микрофония и MGŁA се оттеглят. Възторжените възгласи не могат да ги върнат – те са приели философията на SLAYER относно бисовете. Сетът отзвънява шестдесетата си минута.

Mgla
Mgla; снимка: Кирил Груев

          Сетлист MGŁA:

  1. Age of Excuse II
  2. Exercisis in Futility I
  3. Exercisis in Futility IV
  4. Mdłości II
  5. Age of Excuse V
  6. With Hearts Towered None I
  7. Age of Excuse IV
  8. Exercisis in Futility II
  9. Exercisis in Futility V
  10. Age of Excuse VI
Mgla
Mgla; снимка: Кирил Груев

Rock Thrashler
12.09.2022, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

THE REVENGE PROJECT: По следите на израсналите („The Bequest of the Damned” Release Party)

Много дълъг бе пътят на THE REVENGE PROJECT до софийската им публика. Казвам това, имайки предвид цялостното пътуване на групата, от създаването ѝ до днес. Изначално звездният им статус в региона на Бургас все не можеше да се проектира в териториите на дървените шопи, които, сякаш, дълго ги пренебрегваха. Но това е една тема, която ще разгледаме другаде… Днес бургаският квинтет има национално, че и наднационално уважение сред феновете, въпреки трудните моменти, през които преминава! Имам предвид, не особено гладката смяна на вокалиста на групата, която макар и осъществена преди време, носеше своите труднопреодолими последствия продължително време.

The Rvenge Project - The Bequest Of The Damned release party

Маркираме, че добре премереният риск по организацията е поет от сравнително новия играч в метъл сегмента – Perfect Storm Events.

Поради факта, че младежите от CERTAIN DEMISE не отказват свирене, а и защото са наистина Oldschool Death Metal, техният концертен път е почти изцяло обхванат от изследователския поглед на списчика ви. Освен, че са подходяща партия за тежки концерти, притежават необходимата прецизност, те не отказват да откриват събитията – тази вечна драма на българския метъл музикант – да не би да го подценят в нищожното му битие… И така, момчета откриват точно по план в 20:00 ч. Заради младостта им, ще им простим разминатото като тоналност двойно китарно соло на финала на първия им Thrashnroll трак.

Certain Demise
Certain Demise

Стъпили на класическото творчество на OBITUARY, CERTAIN DEMISE надграждат стила си с други влияния. Строгите Death Metal харшове са украсени с възгласи „Ъъъъъ” и „Ъяууууу”, взети назаем от първоизточните си от ранната Death Metal сцена. Стегнати среднотемпови Death Metal бомби ни засипват приятно от колоните, често разнообразени ритмически. За финал са ни подготвили кавър на ENTOMBED, който се връзва с авторското им творчество, което още притежава известна тромавост, но обещава много. И точно, както е по график, в 20:35 ч. момчетата са приключили и успяват да вдъхновят публиката за следващите банди.

Certain Demise
Certain Demise

Сетлист CERTAIN DEMISE:

  1. Through The Endless Abyss
  2. Transcend Beyond Mortal
  3. Stiffened At The Stage Of Morbidity
  4. Fields Of Relinquished Shine
  5. Sacrilegious Needs
  6. Hollowman (ENTOMBED cover)

ПРОКАЗА имаха свое представяне на ЕР на 27.11.2021 г., за което не сте получили подробна дописка, защото авторът предпочете да се отдаде на хедонистични преживявания, вместо да чопли нотите и пръстите на бандите. Самият факт на реюниъна им бе достатъчен повод за радост за феновете. Обложката на това им издание в съчетание с логото им на кирилица, без съмнение, са eдна от най-добрите арт-работи в България! Те също бяха избрали CERTAIN DEMISE за откриване на собственото им събитие. И така съдбата връща равновесието в описанията с този репортаж…

Проказа
Проказа

Излизайки в 20:55 ч., ПРОКАЗА заиграват с кратка инструментална част, отбелязяна като „интро” и затъват в творческите си търсения. Те винаги са декларирали своята Oldschool Death Metal принадлежност, но, всъщност, музиката им е преизпълнена с много влияния, някои от които са съвсем модерни по своята същност! Наблягайки на основата от punkndeath, в песните им често се промъкват Hardcore и Metalcore влияния. Пасажи Grindcore или Beat-Down разнообразяват структурата на парчетата в една съвсем освободена форма на композиране, която обаче понякога е твърде размита. Емблематичните вокали на Стефан Абаджиев (v., b.) фиксират донякъде това стилово размиване с особения си харш, който има някои световни аналози, но въпреки това е уникален. Момчетата ни рисуват една звукова картина, която е ту вдъхновяваща с композициите си, ту доскучава от пълнеж със стандартни сценични похвати.

Проказа
Проказа

Залата не е максимално пълна, но 150-те фена започваме да запотяваме. ПРОКАЗА молят за включване на климатика на сцената и душната атмосфера веднага става по-поносима. Едноименното парче на последното им издание – „Despicable Form of Life” ни разхожда през целия репертоар на бандата – от Grind Deathnroll-а, през Hanneman-солото до Beat-Down финала. Следват по-стари парчета, които, макар и вгледани в ols-school-а, сочат, че още от зародиша си ПРОКАЗА са търсили експеримента в своето творчество. Заради времевата рамка, пичовете са подготвили десет песни, но феновете държаха да си досвирят два пъти, преди да си вземат довиждане!

Проказа
Проказа

Сетлист ПРОКАЗА:

  1. Intro/Bastard
  2. Leprosy
  3. Hysterical Degenerate
  4. Безумна агресия
  5. Porn Industry
  6. Despicable Form of Life
  7. Fear of Death
  8. Брутален свят >
  9. D.M.F.
  10. Спящо зло
    Бис 1:
  11. Brutal Killer
    Бис 2:
  12. Victims Of Violence (JUNGLE ROT cover)
The Revenge Project
The Revenge Project

В 22:15 ч. симфонично-окултното интро на албума ни събира пред THE REVENGE PROJECT: ”Здравей София!”Петьо Колев (v.), сякаш, е взел със себе си духа на Max Pain (ex-v.)… Записите на новия материал са се отразили чудесно на вокалиста и вместо Hardcore врещене, ни завладява плътен, дълбок харш, който прави мрачни внушения! Злостната агресия не пречи на прецизната мелодична линия, която прави от всяка от песните разпознаваем шедьовър.

The Revenge Project
The Revenge Project

– Обичааме ви! Метълът е жив! Няма вируси, които да го спрат. Много сме щастливи, защото това е първият концерт-промоция на новия ни албум. – Приветства ни фронтменът след първото парче. Бургазлии са решили да отковат всички песни от албума, в реда, в който са подредени в изданието. Поглъща ни епичен среднотемпов трак с акустично отстъпление по средата, композирано по най-добрите жалони на AMON AMARTH. Следва песен, влезла и в компилацията, посветена на Украйна и борбата ѝ за свобода „Rock For Ukrainе”, чиято маршовост носи спомен за ROTTING CHRIST. THE REVENGE PROJECT носят многопластов спомен за плеяда от големи имена в метъл сцената, но всъщност, са композирали един свой албум, който да се нареди между тях, а не да ни представи някакво ехо от „обетованата земя”. Подобно на изначалния си замисъл, те смесват Black, Death, Epic и Thrash влияния, но вече го правят на едно по-високо равнище, което ги отделя от масата групи, които просто разбъркват в колаж от кръпки влиянията си. Новият им албум е съставен от композиции, в пълния смисъл на думата! Самото им сценично изпълнение е белязано от прецизност и чуваеми инструменти, като в различните песни изпъкват съвършенствата на отделните музиканти в групата. Големият скок в развитието на вокалите е съчетано с артикулация, която позволява текстът да се разбира и да се припява от публиката в едно недалечно бъдеще! Все още седят малко сковано на сцена, в традиционната за тях визия, но тези композиции заслужават още по-вдъхновено представяне, заради качеството си. Между песните получаваме някои бележки, вдъхновени от създаването на отделните парчета и усещанията, които те носят на групата в духовен план. Драги читатели и фенове, THE REVENGE PROJECT в момента е световна група!

The Revenge Project
The Revenge Project

След като бургазлии завършват представянето на епоса „The Bequest of the Damned” в неговата цялост, идва времето за добавките, които феновете изискват от групата. На ранната класика „Anger To Dwel” вокалистът се завръща към онова врещене, което е съвсем неподходящо за THE REVENGE PROJECT и рязко сваля качеството на представлението. Тук е моментът да спомена и съвсем неподходящите за тази музика сценични ексцесии, като показването на сърчица и любовните откровения, с които фронтменът „захароса” феновете в стил „hardcore brothers in love”. Беше мило, но съвсем не се връзваше с мрачните картини от повествованието на бандата. Тоталният хит „1000 Voices” върна част от баланса, благодарение на прецизните бек-вокали, които момчетата усъвършенстват все повече през годините. В заключение ни удариха с един SLAYER. Интерпретацията, определено, си бе на THE REVENGE PROJECT, но с онова остаряло звучене на вряснат Hardcore, което вече не е актуално, на фона на новия им материал. Много бих искал да чуя и старите им неща с размаха, дълбочината и прецизността на новия албум на групата, както и с качествено новите вокали, записани в него!

The Revenge Project
The Revenge Project

          Сетлист THE REVENGE PROJECT:

  1. Scorn By Own Times
  2. Prophecies of Doom
  3. Reign of Rot
  4. The Bequest of the Damned
  5. Self-Castigation
  6. The Sorrow Within
  7. Wasteful Lives
  8. Requiem For a Last Goodbye
  9. Beyond The Flesh
    Бис:
  10. Anger To Dwel
  11. 1000 Voices
  12. Angel of Death (SLAYER cover)

Rock Thrashler
07.05.2022, София, Mixtape 5, B Side
Снимки: Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

ASPHYX: As Necroceros Feasts On Europe 2022 (Sophia feast)

На 27 март 2016 г., ASPHYX напълника столичния клуб „Live & Loud” до степен, списчикът ви да бъде притиснат на ръба на сцената. Тогава масовото оплакване на феновете беше, че китарата не се е чувала достатъчно добре. Доколкото подгряващите банди HYPERBOREA и CONCURENCY IN KNOWLEDGE нямаха този проблем, роптаенето бе насочено към озвучаването. Въпреки това, от мястото, където многобройната публика ме беше приковала, аз черпех китарен звук директно от усилвателя на Paul Baayens (g.) и нещата звучаха перфектно! (Репортаж от това знаменито събитие) Това, което свързва тогавашното и сегашното събитие е, че ASPHYX продължават да са в същия състав, както и че отново представят актуално свое издание пред публиката си. А „Necroceros” определено влиза в списъка на кандидатите за албум на годината 2022!

Asphyx in Sofia

Организаторите от EventEase са си дали аванс от време, за да подсигурят влизането на феновете и старателната проверка на входната „документация”, което ни оставя свободно време до началото на концерта. В малката зала на клуба „B Side” се подготвя концерт на групата от Бали (западна Африка) TAMIKREST. Симпатични и общителни цветнокожи на расти са малко уплашени, да не би някой да е заблудил хората, относно музиката им, че пред клуба от рано има мощна тълпа метъли, или пък, съвсем целенасочено, не ги е заблудил!?! Успокояваме ги в непринуден разговор и те се усмихват вежливо, когато охраната пропуска в тяхна посока цветнодреши фенове. Балийците си мислят, че свирят „Desert Blues”, но това, което успях да прихвана бе по-скоро „Reggae/Afro-Punk”

Concrete
Concrete; снимка Кирил Груев; обработка Rock Thrashler

Поради ред причини (…), музикалните носители все по-често липсват на мърч-щандовете и „Necroceros” не се предлага сред изделията на ASPHYX! А специалното издание с DVD, трудно се доставя на нормална цена до България… Но пък се предлагат редки албуми на странични проекти на Martin van Drunen (v.) и Stefan Hüskens (dr.)… Разбира се, хит е тур-фланелката в различните ѝ конфекционни варианти. На мърч щанда се явява и самият Калин Колев – вокалист на подгряващите CONCRETE, чиито продукти не отстъпват по разнообразие от тези на хедлайнера. Надяваме се, и по качество!

Concrete
Concrete; снимка Кирил Груев; обработка Rock Thrashler

Точно в 21:00 ч. CONCRETE излизат на сцена и без бавене започват да наковават в главите ни своите „пирони”. Кратките приветствия, както и умелото музикантско сливане на някои от песните, говори за стегнатите изисквания за програмата. Въпреки непрекъснатото подобряване на качествата на квартета, откровено казано, мислех, че CONCRETE ще звучат много постно, особено по отношение на вокалите, спрямо зловещото, но и музикално гърло на ASPHYX. Нашите момчета, обаче, ме опровергават! Много от лириките са разнообразени с високи харшове на последните си строфи, за разлика от по-ранните им интерпретации по концертите, където монотонността бързо доскучаваше. Brutal Death Metal-ът им се налага с някаква доминантност и аз сякаш все повече затъвам в него, въпреки забележките си към някои от същностните му характеристики, както и към първообразите му в световен план… Украсените ту с Grind бластове, ту с Doom/Death хармонии песни, се изтичат във времето в някакъв достоен спектакъл. Въпросите, дали искаме още, започват още след четвъртото парче, но времевата рамка е строга и когато CONCRETE стигат до последното си парче, е нужна подкрепата на публиката, за да го изпълнят. Получават я, съвсем заслужено! Чуваемостта на пръстовките им ги представя по-добре в 50-минутния сет, отколкото очаквах на това събитие. (Така е вече на непрекъсната поредица от 4 – 5 тяхни участия, които съм посетил!)

Concrete
Concrete; снимка Кирил Груев; обработка Rock Thrashler

Сетлист CONCRETE:

  1. Necroenzime
  2. Sixth Sence Catatonia
  3. Blackborn
  4. Crowning the Grotesque
  5. Thinning the Veil
  6. In Darkness They Exist
  7. Annihilation of Humans
  8. Into Lifeless Slumber
  9. Suspended Afterlife
  10. Omnivorous Eradication
  11. Tied to the Pyre
    Бис:
  12. Infectious Cannibalism
Asphyx
Asphyx; снимка Rock Thrashler

Докато роудита подготвят сцената, членовете на ASPHYX в традиционния си народняшки маниер се движат свободно из публиката и получават къде премерено, къде непремерено внимание. Но усмивките им са винаги с тях и единението им с публиката е съвсем неподправено! Основна грижа на Martin van Drunen е с едно пликче да диспергира кенчета бира из сцената. И ако през 2016 г. той беше с ти-шъртка на „Велика България”, то днес е с „Death Metal Bulgarian Fans”!

Asphyx
Asphyx; снимка Кирил Груев

Когато шумната интродукция започва в 22:15 ч., 350 фена изпълват капацитета на залата, която е ограничена от заграденото бек-стейдж пространство покрай втория бар. Специфичният Death/Doom Metal на квартета и изпълнените с пренапрежение вокали ни захапват с ранни и късни песни. Между песните Martin van Drunen не пести разяснения, но преди „Death the Brutal Way” дръпва една по-дълга реч, посвещавайки парчето на руската агресия в Украйна и страданието и на България под руския ботуш през Студената война! Публиката отвръща със скандиране „Asphyx!”, а фронтменът додава, че българският му е беден, но знае „Наздравье!”… Социалните послания на текстовете се доразясняват между песните. А с „Deathhammеr” са поздравени самите CONCRETE!

Asphyx
Asphyx; снимка Кирил Груев; обработка Rock Thrashler

На този етап от концерта, започват да липсват многопластовите китари от студийните албуми на групата. Този път, на мен не ми достига китарен риф в достатъчна степен, а басът пълни не много успешно тези липси. Но поне едно е ясно – нула буфосинхрониада при свиренето на ASPHYX на сцена! Нещо, което започва да изчезва безкритично от съвременните музикантски подиуми! Тук трябва да спомена, че е трудно да се опишат съвършенствата на музиката на тази група на човек, който не ги е чувал! Тежина, хармонии, експресия и прецизност са в такова съчетание, че дребните козметични забележки могат да бъдат простени. Martin представя групата, като всеки музикант е или „bastard” или „beast”

Asphyx
Asphyx; снимка Кирил Груев

За последната част от сета си, ASPHYX са си оставили по-бавните песни, които се свирят с по-голяма лекота и сред които са най-популярните за феновете им неща. Смазващи продължителни чукове, на които може да си попеем и да се изкефим необуздано. Скандиранията между песните са горещи, а благодарностите на групата към българската публика – напоителни! Ранните класики направо ни размазват…

Asphyx
Asphyx; снимка Кирил Груев

В момента, когато започва епичното „Last One On Earth”, концертът на TAMIKREST в съседната зала е свършил и четирима цветни фена проявяват музикална широта, да послушат и нещо друго, влизайки на концерта на ASPHYX. Наблюдават предпазливо инструменталната интродукция на парчето, след което Martin van Drunen отприщва „възпалено” гърло. Цветните фенове окръглят погледи и отстъпват през люлеещите се двери на залата, като под обстрел! Същите причини карат всички останали да обсадят сцената още по-плътно и да махат с глави в такт! Още преди края на песента, на бавна инструментарна част, фронтменът си взема довиждане с нас:

-It was а pleasure for us! Actualy, you`rе amasing!

Веднага след края на парчето, от пулта тръгва „Sweet Leaf” на BLACK SABBATH, но мощни възгласи го заглушават и го спират. ASPHYX имат подготвени още песни, но първо се покланят, а овациите затихват твърде бързо и групата се оттегля. Кашлицата на „Sweet Leaf” тръгва отново… Щеше да е прецедент, някое участие от турнето им да не завърши с „Last One On Earth”, но уви – свръхинформационната дигитална среда ни вкарва в някаква предначертана кошара твърде лесно!!!

Asphyx
Asphyx; снимка Кирил Груев

          Сетлист ASPHYX:
Intro

  1. The Quest of Absurdity
  2. Botox Implosion
  3. Molten Black Earth
  4. Death the Brutal Way
  5. Asphyx (Forgotten War)
  6. Deathhammеr
  7. It Came from the Skyes
  8. The Nameless Elite
  9. Wasteland of Terror
  10. We Doom you To Death
  11. Knights Templar Stand
  12. Scorbutics
  13. Forerunners Apocalypse
  14. Death: The Only Immortal
  15. Necroceros
  16. The Rack
  17. Last One On Earth

Rock Thrashler
25.06.2022, София, Mixtape 5, A Side
Снимки: Rock Thrashler и Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Black Holocausto – съчетание от уникалност и прецизност (WÖMIT ANGEL & GOAT VOMIT NOISE Tour)

Две групи, седем човека, един тур-мениджър/шофьор, един нает бус с естонска регистрация и камара инструменти и усилватели. Така изглежда европейското турне на ъндърграунд бандите, преминаващи и през софийската си дата, под домакинството на Metal Force MC! Италианската агенция Etrurian Legion Promotion не за пръв път организира софийска дата на артистите си, които най-често са от дъбоките мазета, но не и безинтересни. Финско-италианската колаборация е родила едно латиноамериканско заглавие на турне…

Концертът е обявен от доста рано и най-лютите фенове се пласираме в района на клуба, където има доволно забавления… (Малоумното разширение на зелената зона в София също е фактор в такива ситуации…) Както и в други случаи, италианският тур-мениджър закъснява с пристигането, но имаше ползотворни разговори с домакините и отбрано метъл общество… Когато тур-бусът пристига, се разгръща истинската картина на концертиращата работа – повече влачене, блъскане и мъкнене, отколкото време за удоволствия. Кратки стегнати чекове демонстрират ясната концепция на бандите. Два часа по-късно е време за представлението.

Goat Vomit Noise
Goat Vomit Noise

Когато GOAT VOMIT NOISE излизат малко след 21:10 ч., гръмват с бавнотемпов Blackened Punk. Триото се е съсредоточило върху Black Metal визията, но ползва широк диапазон от жанрови цитати. Преливайки във втория си трак, набляга на Doom/Death-а, който се забързва до норвежки Black Metal. Седемструнната китара на италианците произвежда повече шум, отколкото хармония, но това не е случайно. Не съм чувал как повръща коза и не съм убеден, че козата въобще някога повръща, но е факт, че момчетата си избрали изключително подходящо име! Козата определено е с музикални заложби, но „пръдналото” усещане ту се усилва, ту се преодолява в приятни хармонии. Песните се разгръщат в разнообразни, но повтарящи се музикални фрази, докато изчерпат посланията на текстовете си. Харшовите вокали между песните имат претенции за някакви социални позиции на бандата, но емоционалното им артикулиране бяга от по-задълбочена конкретика… GOAT VOMIT NOISE се лутат сред вдъхновения от Black, Speed, Death, Doom Metal и Punk, но го правят съвсем целенасочено. Аз не бих избрал такъв вид звукоизвличане за банда, която претендира да свири Black Metal, но на триото не му липсва харизмата на уникална група! За довиждане, момчетата ни трясват един Speed Black със среднотемпови припеви Deathnroll и утвърждават у нас напоителното щение в рамките на 45 минутния си порив!

Goat Vomit Noise
Goat Vomit Noise

Сетлист GOAT VOMIT NOISE:

  1. Exalted Demontongues
  2. Silence of the Sniper
  3. Ritual Plague
  4. Wrong Side Discipline
  5. Triumph Of Negation
  6. Compulsive Necrocult
  7. Celtic / Underchrist Revenge
  8. Modern Age Extermination
Wömit Angel
Wömit Angel

Финландската банда WÖMIT ANGEL са трио, което смята, че свири Black/Thrash Metal Punk, като актуалният им тазгодишен албум се казва „Sadopunk Finland”. Излизането им на сцена в 22:10 ч. също е съпроводено с изригване, но изригването е префинено с чуваеми мелодии и рифове! Ниските харшове на основния вокал се съчетават с високи бекове от китариста. Те също забъркват миш-маш от Blackened Punk, Speed Rocknroll, Black & Epic Metal. По-шумните им избухвания навяват усещане за GEHENNAH, докато музикантските им епики определено носят духа на BATHORY! Прави силно впечатление, че свиренето е прецизно, хармониите чуваеми, а някои от композициите и китарните им сола, спокойно, могат да бъдат приписани на някои от майсторите в Heavy Metal-а. А триото, за чието равнище могат да мечтаят повечето български Black Metal банди, смята че свири Punk… (Тук ще ви спестя разказ за музикалните кабинети в училищата на Финландия…) Между песните се разнасят наздравици на фински, на които българските фенове отвръщат с някои фински попръжни. На песента „Total Ordeal” (Не особено завладяваща садо-мрачна лирика…) вокалистът започва с противогаз. Традиционно, WÖMIT ANGEL завършват сета си с два кавъра, които доста точно отразяват всеобхватните им търсения: на CARPATHIAN FOREST и на GG ALLIN. Вторият е изпълнен под формата на бис. Стегнати 35 минути, но пък изпълнени със съдържание!

Wömit Angel
Wömit Angel

Сетлист WÖMIT ANGEL:

  1. Religion Latex Suffocate
  2. Mr. Barbie
  3. Heretic
  4. Goat Hellfire
  5. Lured into Red
  6. Planetary Destruction
  7. Total Ordeal
  8. Nailgun Crucified
  9. Warhead Evocation
  10. Carpathian Forest (CARPATHIAN FOREST cover)
    Бис:
  11. Kill Everything I F*ck (GG ALLIN cover)
Wömit Angel
Wömit Angel

Скромното присъствие на около 40 човека ни превърна в избрана маса посветени и просветени. Да не слушам после как в България нямало интересни концерти на европейски black metal банди с актуални издания и творчество!?! Приятният и ненатоварващ концерт, по-късно, ни оставя в напоително общение с музикантите.

Rock Thrashler
09.06.2022, София, Grindhouse Skateboard Club


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Symposium Grotesque vol.1: Манифест на метълизма

CERTAIN DEMISE, MALTWORM, AXECUTOR, CONCRETE и TERRAVORE откриват клуб „При черепите“ в София.

Въведение

Perfect Storm Events станаха актуален столичен организатор на събития, започвайки с благотворителни такива. Безкористната им отдаденост на сцената им създаде дълбоко доверие от страна и на музикантите и на феновете! Енергията и страстта, които влагат в дейността си, не са само гол ентусиазъм, а са подплътени и със съответните организаторски дадености, така че нещата им се получават успешно. Следенето под лупа на активната им дейност и доста натоварения им график, напоследък, натрупа една маса от информация, която тепърва ще се реализира в репортажи. Както ние натрупваме впечатления, за да сглобим логична картина, така и Perfect Storm Events натрупват някаква критична маса от брандове за фестове, чиято логичност не винаги е много издържана, но определено говори за креативност. Symposium Grotesque vol.1 ни се струва крайъгълен камък в дейността им, поради няколко причини, които ще изясним в хода на повествованието…

Symposium Grotesque

OldSkull Society е общност от ентусиасти за организиране на групови фестивални нападения и фестивална метъл култура! Ерудираните екстремисти са обогатили себе си и местата, които са посетили със смес от добри примери и с личния почерк на обществото си! Натрупаното, през годините на своето съществуване, изкристализира в осъществяването на нов рок клуб, където на почит са истинските ценности и твърдите музикални стилове. При черепите – OldSkull Club е място, побрало в себе си най-добрите практики от фестивалната култура на света, реализирани на местна почва. Откриването на самия клуб бе именно на 21.05.2022 г. Самото обявяване на събитието Symposium Grotesque vol.1, до известна степен, форсира оборудването на клуба, който все още активно се развива, както като озвучаване, така и като комфорт и кухня. При черепите – OldSkull Club ще бъде фонът, на който ще се развиват доста от нашите сюжети оттук насетне!

И така, Perfect Storm Events и „При черепите“ по естествен начин тръгват в едно успоредно съществувание, за което – сигурни сме, често ще ви осведомяваме! Откриващото събитие за клуба е един манифест на българския метълизъм, който вади на показ най-значими имена от нашата метъл сцена, които често присъстват в афиша на организатора. Самият концерт няма да ни учуди с революции, но неговото послание е да подкрепяме по-ефективно локалната си сцена, за да може тя да стане световна, заради значимите си постижения!

CERTAIN DEMISE
CERTAIN DEMISE; снимка: Кирил Груев

Същина

Тъй като метъл общността в София имаше възможност да се запознае с подготвителните процеси за откриването на клуб „При черепите“, когато пристигам за концерта, съм приятно изненадан на бързия напредък по осигураване комфорта на гостите, почти внезапно изникналата външна сцена и адекватното обслужване! Богата мърч зона е изнесена пред входа на клуба, а брандирането му, както и това на самото събитие е на високо ниво – тениски, фестивални чаши за многократна употреба и повсеместно взиращи се в теб черепи! Момчетата от CERTAIN DEMISE вече забиват с пълна сила, макар по програма да не би трябвало да са започнали. Напливът на опашката за различните видове наливни бири е такава, че при подобни параметри на други места прохладната течност е свършвала до сета на третата банда… Доста обширната паркинг зона е доволно запълнена, но районът позволява и по-свободно разполагане на возила. На входа добивам и предварително поръчаната си фланелка на събитието – практика, която вече се е превърнала в стандарт за събитията на Perfect Storm Events.

CERTAIN DEMISE
CERTAIN DEMISE; снимка: Rock Thrashler

С настъпването на часа за начало на програмата – 19:30, CERTAIN DEMISE преминават в официално свирене. За разлика от най-ранните си концерти (Репортажи от някои от които, ще четете по-нататък!), младежите забиват най-ранно композираното си парче, когато квартетът още се е трашеел. „Through The Endless Abyss” притежава захапващ риф, рокендрол хармония и тежки Death Metal вокали. Иначе, песните на момчетата, които редовно влизат в програмата на организатора, са белязани от среднотемпова мачкаща ритмика, Grind изригвания и Beat-down „баладични” отстъпления. Това разнообразява ритмиката им, без да я прави свръх-виртуозна. CERTAIN DEMISE са ориентирани в сегмента на групи като BENEDICTION, OBITUARY и SIX FEET UNDER, което ги превръща в сериозна българска надежда за пробив! Заедно с чудесно композираните рифове и много бързото им техническо израстване, тяхната музика е „мехлем” за всяко метализирано ухо. Всъщност, сетлистът, с който ни се представят, е същият, който чухме и при подгрявката им за представянето на новия албум на THE REVENGE PROJECT. (Трето обещание за още един репортаж, който ви очаква…) Кавърът на ENTOMBED, с който завършват сета си, им се е залепил изключително подходящо като технически възможности и стил. Бандата сцепва секундата на предварително обявения график в 20:05 ч.

Сетлист CERTAIN DEMISE:

  1. Through The Endless Abyss
  2. Transcend Beyond Mortal
  3. Stiffened At The Stage Of Morbidity
  4. Fields Of Relinquished Shine
  5. Sacrilegious Needs
  6. Hollowman (ENTOMBED cover)
MALTWORM
MALTWORM; снимка: Кирил Груев

Тежките веселяци „…от Швеция, Захарна фабрика…” и т. н. – MALTWORM, също застъпват по план в 20:15 ч. Тяхната амалгама от Thrash, Death, Grind, Speed и Doom, е подплътена от веселяшки обяснения между песните, за смисъла им, необозримото бъдеще на реализацията на втория им албум и смисъла на живота, въобще!!! Дългото търсене на втори китарист на групата приключи още преди концерта на MENSTRUAL COCKTAIL, MALTWORM, FACEPALM DEATH и HUMAN в Grindhouse Skateboard Club на 09.04.2022 г., където всеизвестният Ники Велев бе представен неангажиращо, но днес той е неотделима част от състава на бандата. Което добавя към основата им от шведски Death Metal, украсен с различни добавки, споени по един пънкарски начин и доза Black Metal отношение. Така двете китари теглят в различни посоки – ту към рифовката, ту към неструктурираната мелодика. Техническата прецизност на MALTWORM става много висока, но композиторското структуриране на различните части на песните им, все още е в догонваща позиция. Самото Punk отношение внася дозата неопределеност, чрез която групата се измъква от клишетата, но все още не е влязла в личния си стил. Твърде много опростен AT THE GATES, продължава да се усеща в творчеството им. Може би, точно това кара публиката да иска още от тях. Цялата им програма, плюс добавения кавър на DISMEMBER, отскача с десетминутно закъснение до 21:10 ч.

MALTWORM
MALTWORM; снимка: Кирил Груев

          Сетлист MALTWORM:

  1. Yersinia pestis
  2. Всичко на масата
  3. The Destruction of Mankind
  4. Cripplet And Abandoned
  5. Tribute To The Gods
  6. The Kvlt ov the Maltworm
  7. Global Worming
  8. Dead In Your Own Skin
    Бис:
  9. Of Fire (DISMEMBER cover)
AXECUTOR
AXECUTOR; снимка: Кирил Груев

Едно от ценните неща, които се случиха на този концерт е, че AXECUTOR се измъкнаха от затворения кръг на лютите си маниаци, за да изгреят и на по-широка сцена пред потенциални нови фенове. Макар че още с излизането си се видя, че за сериозна маса от хора, те не са непознато име. В 21:25 ч. триото се появява с качулките от специалното си шоу, реализирано на Running Free Fest 2021! Старите Speed/Thrash гвоздеи се наковават съвместно с нови нитове. След второ парче момчетата свалят ефектните маски.

AXECUTOR
AXECUTOR; снимка: Кирил Груев

-Има ли пияници??? Не на алкохола, да на войната!!! – Хвърля ни в размисли фронтменът… Още на следващия трак, се заформя мощен съркъл-пит! Не вярващ на очите си тираджия, преминава зад сцената с камиона си, без да гледа в пътя!!! Tedö Törmentör (b., v.) e оборудван с нов бас, който привидно е същият, като стария, но чуваемостта му значително по-добра и техническото му израстване не остава незабелязано. В много от старите песни на AXECUTOR има повтарящи се мотиви, но след реформирането на бандата, те активно композират в новия си състав, като създават песни с ново звучене! „Unholly Strike” и „Violate The Cross” са песни, които слушаме за пръв път на сцена, като качеството и бързината им са с високи показатели. Закъснението в програмата кара публиката да се опасява от преждевременно прекратяване на сета им и започва да крещи „Още!” твърде рано по време на изпълнението. Истинският бис дойде под формата на кавър, изпълняван не за пръв път. Убеден съм, че когато сетът им завърши в 22:10 ч., AXECUTOR слезнаха с повече фенове, отколкото имаха при качването си.

AXECUTOR
AXECUTOR; снимка: Кирил Груев

          Сетлист AXECUTOR:

  1. Speed Metal Assault
  2. Cyrcle of Destruction
  3. War
  4. The Bullet`s Command
  5. Unholly Strike
  6. Evil Force
  7. Trace of Torment
  8. Violate The Cross
  9. Cryptic Death
    Бис:
  10. Hymn of Hate (ARMOURED ANGEL cover)
Българските чаши за многократна употреба - по-добрите чаши!
Българските чаши за многократна употреба – по-добрите чаши!

Напливът към бир-чучурите в При черепите – OldSkull Club не намаляваше, като и благодатната течност не свършваше! Концертът беше влезъл в коловозите на най-добрите традиции, които сме виждали по нашите и чужди земи! Стана ясно, че поради това, което рекламните агенции наричат „комуникативната локация” (Близо до клуба няма жилищни сгради!), закъснението в програмата не пречи на успешното завършване на мероприятието, което свали напрежението от организатора. Трябва да отбележа и висококачествените и балансирани параметри на озвучаването, които са осигурени от клуба.

CONCRETE
CONCRETE; снимка: Кирил Груев

Въпреки че сме виждали CONCRETE да постигат невъзможни параметри при заемането на сцената, гореописаните факти дадоха свобода и момчетата започнаха своето изпълнение в 22:20 ч. Репертоарът на бандата е отлят като монолитен блок, въпреки четирите им албума. (Съответно и списчикът ви го е дал „свободно”, поради високото качество на съдържанието на сцената и бара…) Стената от Death Metal звук ни затиска, като паралелите с CANNIBAL CORPSE се налагат от самосебе си. Песните преливат една в друга през умишлено контролирани микрофонии и кратки категорични представяния. Сетът им доставя необходимото и за слушателите и за „танцуващите” с маниер на сериозност. Внушенията, които рисуват посланията им са социално-апокалиптични и музиката е съвсем подходяща за тях. Когато те приключват в 23:15 ч., времето сякаш е отлетяло неусетно.

CONCRETE
CONCRETE; снимка: Кирил Груев

          Сетлист CONCRETE:

  1. Sixth Sence Catatonia
  2. Necroenzime
  3. Into Lifeless Slumber
  4. Crowning The Grotesque
  5. Annahilations Of Humans
  6. Thinning The Veil
  7. Suspended Afterlife
  8. In Darkness They Exist
  9. Infectious Cannibalism
  10. Symbiotic Hatred
  11. Tied to the Pyre
  12. Omnivorous Erasication
  13. Colt-Burnt Remains

CONCRETE и TERRAVORE направиха заедно едно национално турне, по време на което демонстрираха тоталната си доминация като технически способности в тежките стилове, спрямо по-голямата част от родната сцена. Задобряването им, обаче, съвсем не започна с това турне! Наблюдаваме съвършените им изпълнения на световно равнище от доста повече време. По системата „Никой не е пророк в родното си място.”, в региона на Варна, от където произлизат и двете банди, различни организатори продължават да ги слагат да откриват събитията им, сякаш недоразбрали равнището им на музициране… (Щрихи от разни мероприятия бих могъл да ви разкажа някой ден, ако ми остане време за неангажирани репортажи…)

TERRAVORE
TERRAVORE; снимка: Rock Thrashler

В 23:30 ч., когато TERRAVORE излизат на сцената, цялата публика очаква прецизно и завладяващо свирене. То не се бави! Изчистеният Thrash Metal на квартета е с параметрите на немската школа. Активното им композиране е довело до повтаряемостта на някои сходни идеи в различните парчета, но по-новите от тях са с чуваемо по-обогатена структура и, съответно, песните стават по-дълги. Конкретиката на българския език влияе на посланията на групата и тяхните социални позиции са изразени с безпощаден реализъм, въпреки че творят парчетата си на английски. Това понякога ги подвежда в твърде конкретните послания, предназначени за средностатистическия телевизионен зрител. Същата национална особеност в английските си текстове имат напоследък и EUFOBIA, да речем. Тази монета има своята силна и слаба страни…

TERRAVORE
TERRAVORE; снимка: Кирил Груев

TERRAVORE разгръщат потенциала на озвучаването в При черепите – OldSkull Club. Между песните им няма излишни приказки, а в самите песни се появяват мелодични отстъпления, някои от които със southern привкус. Над половин час след полунощ, съркъл-питът вече не напуква ребра толкова мощно, но всички ние искаме бис от момчетата. След кратка консултация получаваме една стара тяхна класика от времето, когато цитатите им бяха по-директни. Паметното събитие приключва концертната си част в 00:45 ч. А TERRAVORE ни „изплетоха” един плътен немски „карпетен тепих”, изпъстрен на места с дребни американски кръпки.

          Сетлист TERRAVORE:

  1. Awakening of Yellowstone
  2. Decapitating Lead
  3. Vespa Crabro
  4. Nuclesr Dawn
  5. Army of Rancors
  6. Pandemic of Lies
  7. Scaphism
  8. Starkiller
  9. Poltergeist
  10. Dark Side of the Force
  11. Spectrum of Death
    Бис:
  12. The Chicxulup Impactor
TERRAVORE
TERRAVORE; снимка: Кирил Груев

Извод

На това място и на тези групи, ще се връщаме многократно!

Rock Thrashler
21.05.2022, София, При черепите – OldSkull Club
Symposium Grotesque vol.1
Снимки: Rock Thrashler и Кирил Груев ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

БАТЮШКА: Без подаяния в сатанинската ортодоксия

Black Liturgy Pilgrimage Tour 2022: БАТЮШКА, DIABOLICAL, WARHAMMER, PARADISE IN FLAMES и ESHTADUR.

Изтъркаляха се едни пет години от времето, когато БАТЮШКА бяха „супер-нова” в сегмента на Black Metal-а и българската публика се наслади на “European Pilgrimage Part I Tour 2017”. Идеята за масираното ползване на ортодоксално хорово пеене, вплетено в черните меси на метъл банда сякаш вещаеше бързо изчерпване… Истината е, че въпреки консервативната структура на ортодоксалното музициране и въпреки известната скованост на металното му превъплъщение, БАТЮШКА взривиха музикалните пластове и предизвикаха вълна от последователи, имитатори и пародийни проекти със същата тематика.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Планираното тогава турне в Русия, очаквано, не се осъществи. Руската Федерация вече се беше хлъзнала по наклонената плоскост на тоталитарно-царствения православен комунал-абсолютизъм*… След това групата зацикли в еднообразни спектакли, чието основно достойнство бе ортодоксалната ритуалност. До следващия концерт на БАТЮШКА в България не се бе случило нищо съществено с шоуто им, освен че успяха да инкасират световната си популярност с множество концерти. Концерти, по време на които, стана ясно, че е зреел и разколът!

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Двамата създатели на проекта БАТЮШКА постигнаха разрив помежду си. Това пося у мен дълбоко съмнение за българска следа в групата, което не се споделя от широката световна общественост… Още повече, че имаме идентичен случай с „Ночние волки – София”!!! Но, да не се отплесвам! След раздялата, проектът на мултиинструменталиста в групата – ХРИСТОФОР’s БАТЮШКА „сложи конец” на идеята с ЕР-то „Панахида”. По-креативната формация около вокалиста на групата постигна издаването на албум, две ЕР-та и един концертен албум. Полският им издател Witching Hour Records обедини двете им ЕР-та в цял албум, с добавено още едно парче, което именува изданието – „Мария”. Така този диск стана сборен албум, пълнометражен албум и сингъл едновременно! А групата, която по същество е БАРФОЛОМЕЙ’s БАТЮШКА, в турнето си Black Liturgy Pilgrimage Tour 2022 би следвало да представя именно това издание.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

За нас ще остане тайна при какви условия Flaming Arts Agency e събрала групите за това сериозно турне, но BGTSC за втори път са се постарали да не изоставаме от световната метъл ортодоксия. Убеден съм, че за българските музиканти щеше да е много полезно да видят, как след многочасово пътуване, се подготвя сцена за пет групи с два сета барабани, както и какъв труд кипи, за да може концертът да не излезе от необходимите параметри, за да са способни музикантите да извършат същото на следващия ден! И на по-следващия… Четирите предгрупи на БАТЮШКА може и да не са звезден прах, но определено са екзотика, която рядко може да видим на една сцена. Опасявайки се, че охраната на клуба може да забави влизането, се пласирам съвсем рано. Работният ден е направил така, че публиката се събира равномерно по време на първите три сета.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

При отварянето на вратите, екипите още трескаво подреждат мърч-щандовете. Обслужващите зоната с продукти на ко-хедлайнерите БАТЮШКА и DIABOLICAL роптаят, че ще могат да работят пълноценно след 19:00 ч. Самоорганизиращите се музиканти от подгряващите банди изоставят мърча, за да се включат в подготовката на сцената. Минималистичен лайн-чек само маркира събуждането на озвучаването. Противно на предварително обявената програма, на сцената първи се появяват PARADISE IN FLAMES.

Paradise in Flames
Paradise in Flames; снимка Кирил Груев

В 18:25 ч., пред около тридесетина ултра-ентусиасти, PARADISE IN FLAMES сливат лайн-чека с представянето си, с една интродукция, която хем е от бекграунда, хем клавиристът им добавя своя партия към нея. Остър писък в оперен похват, изпълнен от O.Mortis (v.) дава сигнал за мощно отприщтване на Black Metal атака. Под контролираното диригентство на бекграунда, квинтетът от Бразилия свири агресивен стил, където вокалиста/китарист A.Damien пее агресивните харшове, а добавката от певицата с оперна постановка се вписва хармонично, но не и иновативно. Интродукциите/аутродукции са решени еднообразно, но след първоначалния устрем, музикантите си поемат дъх с кратки анонси.

Paradise in Flames
Paradise in Flames; снимка Кирил Груев

Are you ready to the way of Pentagram? – Подготвя ни Damien за своеобразния им хит. – Are you ready? – Публиката не е съкрушена от екстаз и PARADISE IN FLAMES продължават сета си.

Paradise in Flames
Paradise in Flames; снимка Кирил Груев

Шумният им Black Metal, типичен за региона им, е подплътен с много директни послания за разпадащото се лицемерно общество. Изразяват и позиция в подкрепа на Украйна. Английският им език също е регионален, но посланията на заглавията на песните им говорят достатъчно. Грамотното свирене не е сензация, но прави впечатление. Оперната им певица, която на места се изявява и с обикновено чисто пеене, прави впечатление със силния си глас и заслужава адмирации! По-старите им песни включват някои епично Doom пасажи, което раздвижва първоначалната виелица от агресия. PARADISE IN FLAMES ни показаха едно съвсем прилично ниво. Задъханият им сет завършва с второ „последно” парче за 35 мин., поставяйки приятно начало на вечерта.

Веднага започва да кипи трескава работа по подготовка на сцената за следващата група, както и дооформяне на мърч-щандовете. В предварителния анонс за събитието, бе обявено, че количеството на публиката ще е ограничено, защото групите идват с много мърч. БАТЮШКА традиционно вадят в това отношение рекордно количество продукти, но общата картина бе далеч от „рога на изобилието”, който се беше отворил за концерта на SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, SHADOWMASS и CARNOSUS.

Eshtadur
Eshtadur; снимка Кирил Груев

Случвало се е да ви разказвам за приликите между българската и колумбийската метъл сцени… Този паралел изостря сетивата ми за следващите гости – ESHTADUR. Като изключим създатля на бандата, която стартира като едноличен проект – Jorg August (v., g.), съставът на квартета, който излезе, остава пълна загадка.

В 19:20 ч. интродукция, като от филмова продукция, със звуци от рогове и гонг, оглася клуба. ESHTADUR поемат щафетата с Black/Death в елементарна ритмика, но подчертана мелодичност. Възникват някои проблеми с озвучаването на китарите, с които екипът видимо се бори. Въпреки строго-харшовото пеене, кантото на Jorg August се движи по добре премислена мелодика, която придава приятно усещане за феновете.

Eshtadur
Eshtadur; снимка Кирил Груев

Краткият поздрав след втората песен и поднесените оправдания за проблемите с пътуването (бандата трябваше да открие събитието), е последван от доста дългата интродукция на характерната им епика – „Desolation”. Въпреки доста пестеливите им текстове, не успявам да схвана за какво иде реч… Макар стилово ограничени, ESHTADUR често вмъкват завладяваща Thrash Metal рифовка. За финал колумбийците ни изсвирват още една сравнително дълга композиция, чиято мелодично-рифова основа се вписва в станалата доста популярна стилистика „Bodom Amarth”** – тържествен Heavy Metal с агресивен саунд и вокали. Четирите песни се вмъкват в рамките на 25 мин., което предполага спестен трак на българския им концерт. Въпреки това, достойно представяне за колумбийските братя!

Warhammer
Warhammer; снимка Кирил Груев

Следваха други наши братя. Не съм забелязал нито гръцката, нито румънската сцени да са по-добри от българската, но и двете са по-добре поставени на световния метъл пазар, поради причини, които няма да дискутираме сега… Имах причина да очаквам интересен сет от гърците WARHAMMER, като от бивши трашъри, както и съмнения, като от ренегати…

Warhammer
Warhammer; снимка Кирил Груев

В 19:55 ч. започва твърде дългата интродукция от „пищящи” китари, докато бандата е с гръб към нас. Интрото изненадващо завива към пънк, след което просто свършва. WARHAMMER интерпретират музика, която е изтъкана от Black Metal и Industrial, с включен саксофон в нея. Въпреки усилията на саксофониста им Thanos Zarkalis, озвучаването на инструмента липсва в началото на сета. Когато това се случва, става ясно, че гърците трудно ще достигнат стандартите на SHINE и клонят повече към пърформансите на TOILET CLOWNS. (В най-добрия смисъл на сравнението! Нека някой да не се подвежда по заглавието!) Цялостният саунд е много механизиран и звучи математически недостоверно, макар това да е само внушение. Барабанистът им Vasilis Nanos свири зверски бластове, които са невероятни за постигане и невярата ми, заради саунда, ме подтикна да проверя автентичността на изсвирването им, която е потвърдена! В някои от песните си квинтетът включва мощни doom metal пасажи, също белязани от индъстриъл отношението.

Warhammer
Warhammer; снимка Кирил Груев

Момчетата се представят на финалните рифове на първото си парче, а между останалите често повтарят „Thank you, brothers!”. Идеите за музикалните им фрази често са идентични, а ритмиката е строго равноделна. Заглавията на песните се съобщават експресивно, но с онази членоразделност, която изличи от радио-ефира предаването „Ток-рок абразив”… Смесването на Black Metal и Industrial носи такова неестествено натоварване от многото ефекти, че възприятието му е възпрепятствано. Въпреки, че саксофонът е от алт-сегмента, често честотите му се смесват с тези на баса. Кантото често „марширува” с някои от инструментите и тежкият харш не носи свой почерк. Сетът излиза с аутродукция на гръцки език, която е довършена от мелодичен Doom/Folk трак, който може да е добавка към парчето или самостоятелна творба. Малко над 30-минутното представяне на WARHAMMER бе твърде натоварващо за времетраенето си.

Warhammer
Warhammer; снимка Кирил Груев

До началото на сета на DIABOLICAL в 20:45 ч., в клуба вече са влезли окончателният брой фенове, който е към 300 души.

Diabolical
Diabolical; снимка Кирил Груев

На много от нас DIABOLICAL са ни познати от представянето им през 2019 г. на концерта на SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL, XAON. Те имат и твърда фенска маса, но тя не е толкова обширна. Интродукцията им от мащабни бийтове и кратки рифовки, прелива в маршов Black Metal, орнаментиран с акустични сола и женски хор, изпят чрез модулации от китариста Carl Stjärnlöv. „We Are Diabolical”, което 2019 г. бе завършващ химн на групата, сега е откриващото парче. Макар момчетата да се трудят, мощната поддръжка на бекграунда от пулта доста ги доближава до буфосинхронизма. По-нататък в сета забучава един компресиран пълнещ звуков фон, с добавени многопластови клавири и различни хорове.

Diabolical
Diabolical; снимка Кирил Груев

DIABOLICAL сякаш са взели маниера си на представяне от предишното си турне със SEPTICFLESH и са го нагодили към стила си. Бекграунд-клик режисурата на целия сет и подборът на песните е строго маршов. Туширан е изтънченият им усет за хармонии и въпреки че изящните акустични сола присъстват, е наблегнато повече на епичното внушение, отколкото на мрачните чувства.

Diabolical
Diabolical; снимка Кирил Груев

– Помните ли, че сме се виждали??? – подмята Sverker Widgren (v., g.) преди да изсвири песента „The Fire Within”, което е трайно в концертния им репертоар. Групата често влиза в песните си внезапно, като един, но под механизирания контрол успява да разгърне и богатството на песните си с живо свирене. Чисти и харшови вокали се сблъскват под рифове и акустични китари. Предишното състояние на групата успяваше да ме грабне повече, но и актуалното не е за изхвърляне. Въпреки маршовото начало, не липсват и усложнени ритмики. След 40-минутно свирене, DIABOLICAL имат намерение да ни изоставят, но феновете мощно ги призовават за бис. Благодарейки за вниманието, бандата добавя песен за нас, която свършва внезапно и шведите бързат да освободят място за хедлайнера.

Diabolical
Diabolical; снимка Кирил Груев

По време на продължителната подготовка на сцената за БАТЮШКА, тихо звучи монотонен хор под съпровод на орган, диаболично модулиран. Многото църковни компоненти от декора на концерта бавно се нареждат пред погледите ни. Прави впечатление, че на мърч щанда не се предлага последното им издание „Мария”, но са налични двете ЕР-та „Раскол” и „Царю Небесный”. Дисковете са с изящна изработка и с много смислови препратки към руското православие и култура…

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Спектакълът на БАТЮШКА е достигнал до някакво своеобразно фундаменталистко кресчендо и музикантите в бавна процесия излизат освен с черните си раса, по боси крака! Сред декора иконата вече е обърната. Появявайки се на сцената, музикантите старателно палят свещите, наредени по свещниците. Вече навсякъде мирише на тамян. Единят китарист носи кадилница, с която очевидно не умее да борави като свещеник… Тежкото забулване предизвиква малък инцидент с излизането на хòра… Докато си настройват инструментите, от пулта удрят тежки камбани и църковният хор става доста по-силен и разбираем.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Точно в 22:00 ч. прозвучават първите изпълнени на живо акустични акорди. Докато звукът се втежнява, Барфоломей възлиза на амвона си, разгръща черното евангелие (колко хитро…) и започва да проповядва! Едва ли е необходимо да разяснявам повече стила на групата, освен като умело съчетание на Black Metal и ортодоксална музикална традиция. Барфоломей ту ни гали с нисък чист глас, ту агресира до най-тежки харшови постановки в една доста прецизна звукова картина, като не липсват и нюансите между тези две постановки.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Осемструнните китари на китаристите се ползват за съвършено извличане на необходимите честоти. Въпреки че БАТЮШКА ползват подкрепа за камбани, женски хорове и различни шумове, групата свири на живо и хорът пее съвсем като в меса! При изпълнението на своеобразния си хит „Ектения III: Премудрость” (4), хорът добавя и звуци от различни клепала! Заради тежката дегизировка, спектакълът тече ритулно-бавно, но дори и лаиците могат да се насладят на подробното артикулиране с изразните средства. Проповедникът обръща двете свещи, които държи и ги гаси в свещената книга пред него, след което умело ги хвърля в публиката…

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Прави впечатление, че за разлика от ранните концерти на групата, където общата картина на православната обредност задушаваше индивидуалните достоинства на песните, днес всяка песен, изсвирена от БАРФОЛОМЕЙ`S БАТЮШКА, звучи завършено, индивидуално и по-разбираемо! Освен че новите песни са композирани в тази посока, старите също се разгръщат в по-изчистена форма. Отделните послания са се дезинтегрирали, но рисуват по-конкретни внушения от общата картина. Декорите също са се изместили към по-агресивна сатанинско-ортодоксална еклектика в подробните си детаили! Въобще, усещането, че тази музика няма на къде да се развива, е преодоляно по един впечатляващ начин.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Много от песните им започват с акустични китарни пасажи, но не са изключени и случаите, когато групата гръмва изведнъж, което издава режисирания клик на пърформанса. Строго Black Metal музиката е разнообразена от Doom Metal епики в хармонична послдователност. Православните хорове се доближават максимално до хоровия канон и заедно със силната миризма на тамян, внушават окултно преживяване. Поляците не изискват от публиката си скандиране, пригласяния или активност! Те са доволни да ги чуете с разбиране… Множеството детайли от представлението могат да бъдат описани, но наблюдението им с мисъл, създава истинското удоволствие от такъв концерт!

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Изпълнението на доста песни от „Царю Небесный” е съпроводено от нишката на ескалиращия екстремизъм в идеите на БАТЮШКА, обогатен с препратки към актуалната политическа ситуация в Руската Федерация… Барфоломей ни напръсква със „светена вода”, от съд и специална метличка, характерни за Полската католическа църква. Метличката, с видими следи от употреба, групата ползва още от първите си концерти!

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

На финалния припев на последната песен, всички членове на групата падат на колене. Довършват парчето и докато се включва хармоничното музикално оформление, което звучеше и преди концерта, почти незабележимо си изваждат кабелите от инструментите. Босата процесия се запътва към бекстейджа, преминавайки през твърде ентусиазираните налитащи им фенове, без да трепнат.

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

Уморенити призиви за бис се ентусиазират и усилват! Но оставаме само с отзвучаващите монотонни хорове и орган… В 70-минутния спектакъл няма подаяния!

Батюшка
Батюшка; снимка Кирил Груев

          

Rock Thrashler
14.04.2022, София, Mixtape 5
Снимки: Кирил Груев ©


* Политическото определение е на автора и не ангажира никой друг с него.

** Термин на автора, съчетание от имената на групите CHILDREN OF BODOM и AMON AMARTH, изразяващ най-точно стила, който е с агресивни вокали и класическа Heavy/Power Metal музика.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Melo-Death игри с акустично начало за напреднали (DEADSCAPE album promo)

Много е приятно, когато леко притеснени младежи с романтични изражения отковат представяне на дебютен албум, който финно ти понапуква зъбките! Но за същността на мероприятието, малко по-късно…

Лашкането на непредвидимата Ковид ситуация заварва събитието с позатегнат режим, което измества концерта от по-рано. Същата причина отменя участието на една от подгряващите формации, която готви своя собствена дебютна промоция след два месеца… Това улабва дисциплината около графика.

В 20:00 ч. VOKYL излизат, за да ни изсвирят едно изпълнение от поредицата свои такива напоследък, представящо ги в акустичния им вариант. Това музикално изследване за момчетата очевидно е интересно с резултатите си и наистина оголва музикалното им творчество. Три авторски песни, чиито оригинали звучат като рифови решения с класическа рок структура, изпод акустичните китари надничат с български фолклорни препратки като метрия и съвсем учебникарски хармонии от основите на музикалната хармония. На моменти композициите сякаш се възвисяват до 70-тарски Art Rock (Ранните PINK FLOYD, да речем), но фолклорът и неизненадващите хармонии ги връщат на някакво провинциално ниво, което не може да надскочи стандартите си.

Vokyl
Vokyl

По насетне VOKYL се впускат в изследване как акустичната им аранжировка влияе на композиции от световни имена в рока и метъла. Включването на клавира разкрива песента на MY DYING BRIDE като поклонническо изпълнение, чието транспониране обслужва вокалната интерпретация, а не толкова самия аранжимент. CAMEL са от онези 70-тарски групи, чието творчество не блести с революционност, а е по-скоро поп ориентирано. Техният кавър звучи непретенциозно. Новата композиция на квартета „Свети месец, свети слънце”, изглежда е композирана като акустично парче и равноделната му ритмика го изпраща повече в графа „Поети с китара”, отколкото финалният му средновековен лад да го приобщава към Art Rock-а. Кавърът на PAIN OF SALVATION ни връща по-възвишените чувства от качествено свирене. На този етап от концерта започва едно доста хаотично разменяне на инструменти, характерно повече за дебютиращите банди. Короната на сета ще бъде поставена с най-нова композиция на бандата. Любовната поезия е напъхана в една композиция, която заради ецнатите си вокали и диалога клавир-електрическа китара без ефект, се вписва в традициите на пост-социалистическия New Wave/Hard Rock, който си остава един източен феномен. Надявам се, песента да намери и свой тежък вариант, защото акустичните експерименти на VOKYL внушават повече залез, отколкото нов изгрев. 45-минутният сет завършва със сдържани ръкопляскания, напомнящи на 90-тарския феномен „Unplugged”.

Vokyl
Vokyl

          Сетлист VOKYL:

  1. Любовна песен
  2. Гарвани
  3. Епилог
  4. I Almost Loved You (MY DYING BRIDE cover)
  5. Spirit of the Water (CAMEL cover)
  6. Свети месец, свети слънце
  7. Undertow (PAIN OF SALVATION cover)
  8. Причастие

Концертната активност на главните ни герои напоследък е резултат от пълното окомплектоване на проекта им и най-сетне узрелите авторски резултати. Макар, всъщност, формацията, чийто пръв идеен носител е Иван Братоев (g.), да развива музикалните си заложби от сравнително дълго време, за концертния наблюдател те са съвсем ново явление. Името DEADSCAPE навява повече асоциации с бягство, но според бандата, то е свързано с околния пейзаж… Твърде дългата пауза между концертните сетове на двете групи тази вечер е примесена и с твърде много суетене по сцената, издавайки трескава нервност.

Deadscape
Deadscape

Когато DEADSCAPE се появяват заедно на сцената къв 21:10 ч., те определено излъчват премислена визия. Пиано/щрайх интродукцията на самия албум прозвучава на запис и групата „захапват” мотива от него в първата песен. Melo-Death-ът на квинтета е отворен за различни влияния и въпреки, че не е революционен, не е и изтъкан от цитати. В китарно отношение, нещата се случват повече под сянката на Black Metal-а – с тонове поднесени без отчетлива рифовка. Има деликатен бек-граунд, който щеше да е незабележим, ако някои средни честоти не бяха преексплоатирани така, че отделните инструменти да се сливат в усилващ се общ тон. Солата се разпределят между стандартните рок постижения и Black Metal образците на високо „пилене” на една струна. Мелодичността е решена разнообразно, като в най-меките си изяви стига до heavy metal жанровете, като в „In Desolate Silence”. Приятната изненада са крайните, но същевременно неизпразнени от мелодии харшове на Мирела Канева (v.)! Нейният глас обединява всички влияния, акустики и агресивен хаос в стила на групата. Прецизното й изпълнение не е оцапано с жалки опити за чисто пеене, както се случва при други родни банди… Чистите бекове са поверени на Александър Трифонов (b., b.v.), които на концерт въобще не са така преекспонирани, както е в студийната им творба. (Никога не оставяйте басист в студиото без надзор по време на смесването!)

Deadscape
Deadscape

Стегнатият поздрав и представяне след второ парче е като по учебник. След това имиджът на бандата започва да се пропуква между песните… Признанието за проблемите с бек-пистата е симпатично като наивитет, както и като цяло нежният извинителен тон на фронт-дамата, който твърде силно контрастира с мощните вокали по време на песните! Това е и причината, за липсата на успех при опита публиката да бъде въвлечена в wall of death, преди „Stillborn”. Хубаво би било, мощта която струи от музиката на бандата, да намира своето продължение при комуникацията ѝ с публиката, като това не е единствено работа на вокалистката.

DEADSCAPE изпълняват две от песните си, които до сега не са прозвучавали на живо: „Witherer” и „Ending”. Във втората се чуват ясно келтски мотиви. Из цялото им творчество са разпръснати и влияния от скандинавската сцена, която по принцип е известна с това, че не робува на стилови рамки и има афинитета към мелодичността. Често срещаните акустични интродукции застрашават композиторският им талант да се влее в някои пост-метъл тенденции на тази сцена, но за сега успяха да ни прелеят здрав младежки ентусиазъм за почти едночасовото си свирене.

Deadscape
Deadscape

          Сетлист DEADSCAPE:

          To Ashes – tape intro

01. Forsaken
02. The Brightest Light
03. The Artist
04. Stillborn
05. In Desolate Silence

          As Seasons Change – tape intermedia

06. Witherer
07. From The Colourless Skies
08. The Shadow Of The Clouds
09. Ending
10. The Ever-Pouring Rain

Rock Thrashler
28.01.2022, Live & Loud
София
Снимки: Rock Thrashler ©


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!