The Other Side

Начало » Концертни репортажи

Category Archives: Концертни репортажи

Distorted Reality и hereAndNow във Фенс

Благотворителен концерт за Пламен Богоев – Бандата в София на 28 октомври
Metal Madness Fest III

Архив

Висша лига на спектакъл-метъла (OPHAN & VELIAN)

Свикнали сме визуализацията на концепцията на VELIAN да е голяма част от шоуто, което те представят. И докато пъпната връв на музикалния им генезис все още не се е откъснала от NEVERMORE, то мултимедийният компонент при тях търпи изпреварващо развитие. Още с излизането на квинтета в 20:45 ч., осветлението остава символично, за да можем да бъдем погълнати от мултимедийната среда, прожектирана директно върху групата. Платното зад тях е просто острият инструмент, който отпрепарира играещите сенки от посланието на картината.

Тотално прецизното свирене е стиснато в дигиталните клещи на този пърформанс. Представлението докосва някои съвременни форми на театър, като в техния случай строг метроном отброява тактовете на синхрон между картина и музика. Тези строги времеви рамки добавят семпли на бек-вокали, клавирни звуци и понякога щрайх пасажи, роботизирайки настроението на наблюдателя.

Velian

Velian

VELIAN достигат стандарти, които никой в родината не е докосвал! Тяхното изкуство и представление би следвало да посети задграничните клубни сцени, за да бъде оценено по достойнство и да отвори сетивата на групата за по-нататъшното й развитие! Авторът, като българче, има твърде много забележки към това доста прецизно изпълнение, повечето от които ще ви спести. Но VELIAN сякаш се капсулират в прецизността на ЕР-то си и затварят спектакъла си в лирик видеа, обслужващи отделните песни откъм философската им концепция.

Velian

Velian

За нас феновете, тръпките, пролазващи ни от съвършения звук са примесени с желанието за още и с въпроса „Какво ще е то?”. Един час след началото си дигиталното сърце на спектакъла отброява секундите до „смъртта” му. Сдържаната радост се приютява между енергично докосващите ни се длани.

Velian

Velian

Над половинчасовата пауза е по-дълга от необходимото, още повече, че сцената почти не изисква подготовка.

OPHAN са сравнително нова формация, чиито живи изяви покриват разнообразни дестинации с труднодефинируема насоченост. Всъщност, успявам да ги засека за пръв път и любопитството ми е жадно (…като редактор…).

Ophan

Ophan

Пърформансът с боядисаните в черно лица е една доста експлоатирана техника на въздействие, още от Frank Zappa, която достига и до нашата сцена с представленията на MUDDY. Цялата група OPHAN е почернена, с изключение на вокалиста, който е бинтован по крайниците в стил „мумия”. Двамата китаристи ползват 8-струнни инструменти! (Да не би състезанието по многожичност напоследък да се е прехвърлило от басистите, върху китаристите?) Това решение прави групата да звучи като с три баса. И точно реалният басист „катери” високи тонове в бас-линията си! Доста смъкнатият дистърен звук не позволява да чуем степента на прецизност в свиренето. Артикулациите по грифовете представляват повече елементарни, повтарящи се фигури, чиято идея, ако и да е тръгнала от doom metal-а, не е израстнала повече от beat-down hardcore. Строго hardcore вокалите подчертават това равнище на музициране.

Ophan

Ophan

Върху тази минималистична картина са разхвърляни едни разкошни djent барабани, които сътворяват от музиката на OPHAN една музикална пластика! Progressive претенцията на квинтета е сведена до psychedelic компонент в смисъла на съвременната house сцена – повтарящи се твърде дълго пасажи в леко модифицирани ладове, каквито се ползват, примерно, от SATIVA в нашата сцена. С такива характеристики са и китарните сола – високи повтарящи се монотонови пакети, звукоизвлечени почти в електронен маниер, но от китари. Там, където солата са двойни, разминаванията са недопустими!

Ophan

Ophan

Явно началната идея за правене на музика у OPHAN е включвала множество компоненти, което далеч не я прави рrogressive, още повече на фона на минималистичните техники на звукоизвличане. Групата, обаче, се е развила за кратко време и освен желанието да ни покаже ранния си матриал, е  реализирала наскоро едно по-зряло ЕР, което ще изпълни с помощта на клавиристка/вокалистка. На „увертурата” новите компоненти не се включват, но се усеща по-мелодичният и по-леснослушаем уклон. Въпреки брилянтните барабани, водещата ритмика си остава 4/4. Дамските вокали са белязани от твърде натрапваща се непрецизност. Опитът за меки вокали от основния им вокалист се подхлъзва по същите характеристики, заради липсата на детерминирана инструментална мелодия и заради доминиращия дамски глас. Песента, която преминава в глас и ритъм, зададени от ударните, несръчно нагазва в поп територии. Орнаментите на електрическо пиано звучат неинтегрирано в композициите.

Ophan

Ophan

През публиката се запромъква черната сянка на фигура, която излизайки на сцената, влезе в единоборство с фронтмена на OPHAN. „Мумията” надделява, докато парчето докосва doom metal с дует от меки вокали. Агресивният дропнат звук преминава в слайс акорди, търсещи тоналността си. Последният трак на ЕР-то ползва джаз компонeнти, навяващи спомен за протяжна дистър версия на Камелия Тодорова. Групата сякаш трудно излиза от песента с китарна микрофония. Борейки се с ниските тонови параметри, тонрежисьорът докарва изкривяването до празен канал на плоча на Балкантон…

Обявявайки финал на представянето на записания материал, OPHAN се връщат към изначалната си концепция с добавка от неопределен брой композиции. 50-минутното представление прехвърля прага на желанието за още.

Rock Thrashler
27.04.2017  Mixtape 5, B side

Франкофонска инициация на мудно започващия сезон (Созополски дневници: За няколко концерта и едно правово-свободно погребение)

Созопол. Полупразни улици с рехави групи туристи, водени организирано от околните селяндурски курорти, ах пардон, …от модерните хотелски комплекси и селища от затворен тип по чукари и блатисти дюни от близо и далеч. Уморени до смърт сергиджии бавно полагат нови пластове боя върху натрупаната прах по все още затворените сергии. Общински служители затварят пешеходните зони, циментирайки различни модели заграждения,  старателно омотавайки ги със сигнални ленти. Разюзданите дерибеи – продукт на новото турско робство, ах пардон, …модерната управа на ДПС в града, псуват кански, докато разбиват броните на колите си или просто връщат на заден, заради „новите” заграждения. Съботно-неделното безвремие е изоставило новата бетонна плоча на мястото на детската площадка да се напуква и небрежно недонаредените плочки да се разместват свободно. Новото модерно финансиране е довело до отрязването на четири големи дървета, така че малчуганите да могат да играят на новата детска площадка в морния пек лятото под жарещото слънце. Оплакване до екологията е докарало местните общински еколози до положение, лично да се  погрижат за сечта!

Тасев, Карамфилов, Петров La vie est belle

Тасев, Карамфилов, Петров La vie est belle

Созопол. Амфитеатърът. Тече приятно-лежерен джаз концерт. Животът е прекрасен. „La vie est belle”! Така се казва концертът на Емил Тасев, Димитър Карамфилов и Георги Петров. Публиката е отзивчива, но рядко се задържа за повече от 15 мин. и текучеството й не е много предразполагащо. Концертът е безплатен. Но и подборът на репертоара е малко по-лековат. Стари шансони в джазирани по класически маниер от 30-те аранжименти се поднасят с възрожденски обяснения преди интерпретациите за повече яснота на неподготвения слушател. Нещо подобно правеха някога кънтри корифеите от група СПЛАВ. Прави впечатление, че барабанистът Емил Тасев свири много рокаджийси и въпреки нежния подход към сета и ползването на различни видове щадящи палки, нанася удари, съотнасящи се към beat културата. Бърза справка изяснява положението, свързвайки го с ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД и ЕПИЗОД… Стратегът Георги Петров на пианото и виртуозът Димитър Карамфилов зад контрабаса също не са за подценяване, макар и не от „нашата” черга. За тригодишната ми дъщеря това е празник от редуващи се аплодисменти, разделени от музикални части. Задържаме се сред изнизващите и прииждащи любопитковци на концерта. На финала се интерпретира „Les Champs Élysées” („Шан`з Елизе”). Някои „франкофони” врътват  по гюбек. Не издържам и аз – тръгвам си.

Урок 1 в нощното къпане на дъжд

Урок 1 в нощното къпане на дъжд

В почивната станция, която ползвам и където трябва да ми подсигурят разни там условия сезонът не е започнал… Двама братя роми чистят басейна и метат изпопадалите плочки, докато си правят селфита с празното корито и ядат салам, увит с вестник… Лови се само ефирна телевизия през „сняг”. За сметка на това, дистанционното на телевизора няма батерии… Назначава се персонал. В бара няма мляко. Няма и вино. Текат дребни ремонти. На рецепцията рядко има някой. Накрая попадам на рецепционистка и споделям проблема с батериите.

– Ааам, дубрье. То тряа да има някъди тука… – С това приключваме. Заради децата, нося батерии всякакви… Басейнът – воду непознакомился…

Формулата на  фестивала „Аполония”, която успешно удължава сезона в Созопол е приложена и при стартирането му с друг фестивал. Не толкова успешно… Трима човека с една камера на БНТ седят над Ginny – BG & Hard Rock Bar и правят репортаж от потъналия в скука и все още полупразен град. Безплатните концерти са слабо посетени и публиката рядко дочаква края им. Джазираният шансон се търпи до 15 мин. След това ти трябва гръцко и „Тут мангава” в механа „Българи”, поместена в центъра на БЧК!!! Нищо чудно, че клиентите им блъскат колите си в подпорните колони на зданието… Освен в новите ограждения на пешеходната зона…

Механа Българи

Механа Българи

Созопол. Неработеща почивна станция. През „сняг” гледам репортаж по телевизията за франкофонския фестивал в града – „Солей”. Какво ли не съм пропуснал! Имало е демонстрация на монголски традиционни дамски облекла!?! На монголците много им харесал франкофонския фестивал и за това пак го посещавали!

*  *  *

Точно под тримата човека от БНТ, в бара, където традиционно се леят български и световни рок парчета, непланирано идва компания.

– Eй! Оу! Момиче? Дай дъ пийм, бьеее! Мойш ли дъ напрайш челна стойка? Искаш ли да напрая челна стойка? Ай ся ше напрая челна стойка! Тука гръцка музика има ли, вьеееее? Пусньете гръцко! – Породно неназован индивид разговаря с неопределени събеседници. Пият двама „уважааши се” братовчеди, заедно със синовете си.

Хората не предполагат колко много френски думи употребяваме в разговорния си език – продължава репортажът по телевизията. Това „пардон”, това „мерси”, „шофьор” е даже френска дума. На живо в града тече конкурс за млади поп изпълнители, разделени по възрастови групи и категории. Децата и младежите пеят наистина забележитено! Пеят на български, английски и руски… Франкофония!

– Ей ся щи покажа, бье! Аз бях гимнастик, най-добрият в осми клас бяъ. – Пияният примитив се клати по плажа пред Ginny – BG & Hard Rock Bar, където преди малко се е изпикал. Дърпа детския ни басейн, за да прави челна стойка в него, но за разлика от този в почивната станция, нашият е пълен и не е подходящ за целта. Идиотът започва да вади чадъра ни, защото му се вижда добре да прави челна стойка на чадър. От бара му носят кърпа. Неуверената обърната фигура демонстрира повече стойка „метроном”… Накрая амплитудата на метронома влиза в противоречие с равновесието, съществуващо между гравитацията и центъра на тежестта. Чертите на червендалестото лице си идват по местата с усилие. – Що не ми казваш дъ спра, бье? – Агресивно пита момичето, което му донесе кърпата от бара. – Що ни ми казваш да спръ???

Бетони наместо дървета

Бетони наместо дървета

Репортажът от фестивала „Солей” продължава с джаз концерт от импровизирано събран състав. Участващият в него белгийски музикант дава интервю:

– Изключително съм впечатлен от архитектурата тук! Тази комбинация от камък и дърво изглежда наистина древно!

Картината на концерта е от фоайето на един от съвременните четириетажни хотели, изникнали в стария Созопол, благодарение на мафиотско-общинското ново турско робство, ах пардон, …модерната управа на ДПС в града, която чрез палежи, отчуждаване и заграбване на автентичните имоти, опорочава мястото до нетърпими размери. Имитацията на традиционната архитектура в хотела е толкова кичовски несполучлива, че разминаването между картина и звук е смешно. Горкият белгиец. Горките „солейци”!!!

*  *  *

– Аз от тоя чуйек искам само да каже, че съм му най-добрият приятел! Само тва искам и нищо друго, бье! Обичам жиота, ей!

– Най-добрият ми приятел си!

– Ей тва е! По тоя случай ше напрая челна стойка, ей ся!

– Спри съ, бье!

– Ти мойш ли дъ напрайш челна стойка? – Обръща се кретенът към сервитьора. – Искаш ли да тъ опрая ей тука на плажа? А? Ся ша напрая чьелна стойка, вьеее!

Момиче в традиционна монголска дреха в бяло обяснява в репортажа, че роклята е булчинска. Традиционната монголска сватба, всъщност, отрежда младоженците да са в пъстри, ярки дрехи, но нейсе… В програмата на фестивала „Солей” има и артисти от Грузия, Латвия, Ливан… За да се възвърне чувството за реалност у някои, от колоните на Ginny – BG & Hard Rock Bar вече се лее Painkiller. Някъде откъм амфитеатъра десетинагодишно момченце пее на руски език песня о нещастном любви. Франкофония!!!

– Искаш ли да тъ науча как съ прай челна стойка? – Учтиво и почти членоразделно примитивът пита седемгодишния ми син, който току що е открил нощното къпане. – Щот` тва са учи! Учи са! Абе ей ся шъ напрая челна стойка, йееее! Кой можи дъ напраи челна стойка тука? Аз кой набор съм, бье? Сине, докарай някви курви, вье! Ъй са напраих челна стойка. Гръцко има  ли, вье? – Звучи JUDAS… – Увеличи таз` музика!

*  *  *

За пръв път усещам, че сякаш нещо непоправимо се е счупило в този град. Чалгата пълзи към стария Созопол – място, където преди не припарваше. Чалга дискотеката над пристанището е изоставена и собствениците й са взели централния вход на плажа. Твърде много помия му се налага да пречиства на това духовно място…

Изгрев в Созопол

Изгрев в Созопол

В 11 часа на обяд продавачката на самотен детски магазин бавно подрежда стоката си. Синът ми търси еди-какво-си.

– Какво е това? Аз не знам. – Обяснява търговката. – Много трудно тръгна тоя сезон! – Оплаква ми се тя. – Заради времето ли, не знам!?!

Ady`s Trio Band at Тъпото

Ady`s Trio Band at Тъпото

Заради какво ли??? Викам си… Някога го откривахме на първи май. Отивам да ме излекуват ADY`S TRIO BAND в Ocean Pub/Тъпото – едно  истинско място, проядено по ръба си от новата напукана бетонна настилка на изсечената детска площадка. Бандата е записала лайв. Взимам си го за в случаите, когато сезонът се закучи на челна стойка.

Rock Thrashler
01-10.06.2017, Созопол

Четете още: Созополски дневници: Тъпото (Концертът на ADY`S TRIO, който още не сте изпуснали!)

Фотогалерия: ROSS THE BOSS в София

ROSS THE BOSS в клуб Live & Loud, София, 28 май 2017 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Фотогалерия: RAMPART подгряват за ROSS THE BOSS

Българската Power/Heavy Metal банда RAMPART открива концерта на ROSS THE BOSS в клуб Live & Loud, София, 28 май 2017 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Музика на счупената душа (Timo Tolkki)

Минаха седем години, откакто Timo Tolkki проведе семинар в София. Забележително е, че бе именно „семинар”, а не „майсторски клас”, да речем! Няколко дена преди 02.04.2010 г. получих няколко покани да посетя това събитие. Семинарът протече като представяне на американска книга за самоусъвършенстване: автобиографична част; урок по положителна сугестия с примери от практиката на автора; изследване на музикални и фолклорни традиции и; разпускащ медитивен финал. Всичко това се редуваше с концертни пасажи с осигурен бекграунд от прекрасните музиканти от VELVET PROJECT. Интерпретираха се песни от творчеството на именития шестструнник по предварително избран от него траклист, за който момчетата се бяха подготвили.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Освен за група горещи почитатели на STRATOVARIUS, семинарът нямаше сериозен ефект върху зрителите. Това бе един интровертен разказ на китарист, вярно, с виртуозни способности, които ни бяха демонстрирани. Тръгнах си с чувства, като след инцидентно попадане на евангелистка проповед. И много се учудвам, че Timo Tolkki не издаде книга с някакво подобно съдържание, че и диск в нея! Китаристите, посетили този семинар не научиха нищо повече от това, че трябва много да свирят и да вярват в способностите си.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Без съмнение музиката, която човек твори е прозорец към душата му! Има необясними неща в нея. Неща, които трудно се обличат в думи, но които са достъпни за разума. Музиката е интимно общуване, споделяне на ценности и взаимно обогатяване на самотни душѝ. Музиката ни разказва на своя език за твореца и за сътворението…

До известна степен се бях откъснал от музиката на проектите на Timo Tolkki и от неговия творчески път през годините. Завръщането му към песните, които е писал за STRATOVARIUS отразяваше някаква криза, но нямах представа какъв концерт ще посетя. И когато го чух на 25.04.2017 г. в малката зала на клуб Mixtape 5, неговата музика плачеше! Тя бе ранена, тя отразяваше една счупена душа. И преди да ви разкажа за преживяването, редно е всички ние да пожелаем оздравяване и възстановяване на Timo Tolkki!

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Когато свежите момчета с горди биографии и голямата фигура, в чието име са обединени са на сцената, прозвучава студийната интродукция на „Fright Night”. Нервно напрягам слух. Китарата е доста тиха. Timo става от стола си само за да грабне бирата на фен пред него, а при първата пауза иска бира от сцената. Не след дълго четири бутилки идват от различни страни към него. Това, което чувам като майсторство от китарните партии е под 50% от това, което съм чувал преди седем години.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Групата се раздава в свиренето си по невероятен начин и нещата, които момчетата вършат са прилични на подвиг! Китарните сола на Tolkki често са дублирани на клавира със специфична клавесинна или друга подходяща бленда. В тези случаи басистът закрива клавиатурата на колегата си. Самият бас е озвучен със сериозно количество ефекти и покрива и честотите на ритъм китара. Самият Timo Tolkki търси тоновете със слайс приплъзвания. Сетът върви под клик, но понякога на групата се налага да изчаква китариста си.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Гласът на Mike Livas, макар и не без забележки, интерпретираше класиките на STRATOVARIUS по забележително сполучлив начин. Mikko Harkin (ex-SONATA ARCTICA) си играеше с клавира, довеждайки характеристиките му до предела. А виртуозното владеене на инструментите от Alex Landenburg – dr. (MEKONG DELTA) и Santtu Lehtiniemi – b. бе не само перфектно, но и осигуряваше структурния синхрон при екстремни обстоятелства!

Timo Tolkki

Timo Tolkki

С две кратки паузи и едно забележително дръм соло, за малко над час и половина, групата изпълни целия си предвиден сетлист. Този късмет не са имали някои от посетителите на други дати от турнето на Timo Tolkki! Извикахме ги за предвидения бис и всички музиканти бяха видимо доволни от развитието на гига. Повечето фенове – също. Горещите почитатели на STRATOVARIUS бяха сред най-докоснатите.

Timo Tolkki

Timo Tolkki

Сетлист:

Studio Record Intro

  1. Fright Night
  2. Break The Ice
  3. Distand Skies
  4. hunting High & Low
  5. Against The Wind
  6. Twilight Symphony
  7. Speed of Light
  8. Galaxies
  9. Drum solo
  10. Paradise
  11. Into The Future
  12. Dreamspace
  13. Kiss of Judas
  14. Father Time

Studio Record Intro

  1. S.O.S.
  2. Key To The Universe
  3. Black Diamond

Бис:

  1. Hold On to Your Dream

 

Rock Thrashler
02.04.2010, R.B.F.
25.04.2017, Mixtape 5, B side

Triple Thrash Terror (INFEST, ZOMBIE ATTACK, MASS CONFUSION)

Очевидно за активно посещаващата концерти аудитория етикетът „Metal” e привлекателен. Поради това, започнаха да се появяват събития, чиято същност представлява недоразумение от мащабите на това да си поръчаш сьомга с аспержи и да ти донесат цаца с праз… Нулев шанс това да ви се случи на събитие, организирано от Metal Force HMC! Ако отидете на тяхно събитие, което се казва „Triple Thrash Terror”, това означава, че ще чуете Triple Thrash Terror.

Infest

Infest

Горе-долу съм запознат с репертоара на тазвечершните групи и се питам какво ще правим след 22:00 ч., ако събитието е от 20:00 ч.? Имам достатъчно време да размишлявам върху това, както и върху задоволството си от предлаганите напитки в клуб Live & Loud

Mass Confusion

Mass Confusion

Не знам защо, но MASS CONFUSION се представиха доста небрежно-репетиционно на юбилея на Metal Force HMC на 03(02-04).09.2016 г. в местността „Бяла река“,  Калофер. Съвършено различно застават момчетата в 21:20 ч. на сцената в клуба. Доста добре звучащ натурален thrash metal, поднесен със забележително майсторство и без традиционното за много групи вторачване в грифовете. Заедно с трашърските китари в музиката им е попил и доста пънк. След приятна разходка из творчеството си забиват и пънкарията си „Орисия”. Искрената ярост и алкохолният пънк на северозападната траш школа са представени перфектно. А първото авторско парче на MASS CONFUSION носи белезите от слушане на ранната SEPULTURA и всичко това ми напомня на пътя, извървян от CIROZA.

Mass Confusion

Mass Confusion

Натовареността на събития из столичните клубове повели този концерт да съвпадне с един друг концерт, посветен на паметта на небезизвестния барабанист на CIROZA, RAMPART, DEMENZIA, THE A.X.E. PROJECT и други – Пешко. Позволявам си да посветя този репортаж на него!

Mass Confusion

Mass Confusion

След като врачанската банда забива „Remember The Fallen”, вокалистът им и китарист – Момчил Вълков се вдъхновява и удря още един кавър на SODOM. Когато Blasphemer (ех-AXECUTOR) чу, че го викат, той удари едно рамо зад микрофона! MASS CONFUSION ни представят и най-новото си парче – сериозна KREATOR-ска рифовка, след което излизат от сета си с кавър на EXODUS. Неочаквано качествено, поне за мен, представяне отвори сетивата ни за още Thrash!

Mass Confusion

Mass Confusion + Blasphemer

Сетлист MASS CONFUSION:

  1. Red Sky
  2. Your Fate
  3. Confusion In Reality
  4. Орисия (Destiny)
  5. Feeling To Kill
  6. Remember The Fallen (SODOM cover)
  7. Blasphemer (SODOM cover)
  8. Revenge for The Pain
  9. Aggression
  10. Stigmatizer
  11. A Lesson In Violence (EXODUS cover)
Zombie Attack

Zombie Attack

В 22:25 ч. на сцената са украинските Ultra Speed Thrash Core маниаци от ZOMBIE ATTACK. Те веднага започват да изчегъртват от инструментите си скоростни стружки с пънкарска мелодичност и вплетени Grind бургии. Тази формула много бързо се изчерпва и те го обръщат на VENOM-ски Speed Rock`n`Roll със сатанинско-бирени текстове. Минималистичната скоростна концепция и строго агресивните вокали бързо уморяват заформилия се мош-пит. Песента „Nuclear Disaster” се отличава в творчеството им като по-добра и сериозна композиция. Момчетата не се стърпяват и забиват един THE EXPLOITED за финал така, че когато ги викаме на бис, те вече са се изчерпали като подготвен репертоар и слагат точка на 40 минутното си участие.

Zombie Attack

Zombie Attack

Като класически трашър с активна  социално-политическа позиция, подкрепям украинските банди и отивам да си закупя албума на ZOMBIE ATTACK. Тъй като е едва 5 лв. си закупувам два. Дисковете, които ми дават нямат маркировката, която е поставена на изложения диск, а като обсебен от детайла, аз държа на малката лепенка, обозначаваща, че продуктът е лицензирано издание на CD-ROM! Получавам някакво нескопосано обяснение, но извличам диска от „витрината”. След това с почуда установявам, че дисковете са матрични!?! Неведоми са особенностите на източната търговия…

Zombie Attack

Zombie Attack

Set Nahyi List ZOMBIE ATTACK, Pidar:

  1. Beer and Boobs
  2. WC
  3. Slave Doll
  4. The Beast
  5. Non Serviam
  6. Bo(u)nded By Beer
  7. Hell March
  8. Hell Satan`s Command
  9. Satanic Barbeque
  10. Apocalyptic Rock and Roll
  11. Nuclear Disaster
  12. Suka Blyat??? (THE EXPLOITED cover)
Infest

Infest

В 23:25 ч. застъпват сръбските Deathrash машини от INFEST. Те интерпретират материала си с много hardcore отношение, не само като музика, но и като философия – за братството между феновете и общата сцена. Антирелигиозните послания в текстовете достигат до инфантилен сатанизъм. INFEST поддържат темпото, но рифовката им не е достатъчно прецизна. Агресивните вокали докосват hardcore/punk жанровете. Структурата на песните им е унифицирана и тънките интерпретации в различните парчета представляват само леки корекции по рифовете и различния текст.

Infest

Infest

Сърбите имат сериозно количество издания, но няколкото им свирения в България ги показват като група, която е спряла да се развива. Непрецизното изпълнение изглежда задоволява INFEST и те наблягат на скоростта, без ритъм секцията да е дорасла за това. Достигнали са до една удобна форма на пърформанс, от която не искат да излязат в името на развитието си! Това леко прибира около четиредесетте фена по-назад в клуба. Въпреки това, по време на предвидения бис, Зоран (Vandal) Соколович успява да реализира стандартното си шоу – да свири върху ръцете на феновете.

Infest

Infest

Сетлист INFEST:

  1. Onward To Destroy
  2. Deathrash Sodomy
  3. Of Everlasting Hate
  4. Kill Their Weakness
  5. Slavery to No One
  6. Back to The War
  7. Cold Blood War
  8. Among The Fallen Ones
  9. Destroyer of The Throne

Бис:

  1. Hate is Cold
  2. (Неустановено парче)

Десет минути след като INFEST завършиха техни фенове от сръбски рокерски клуб посетиха концерта… Хвала им!

По-насетне бе проведен културен семинар в The Black Lodge Bar при следния привечерен ред:

01:00 ч. – Песнопойка на отбрани от ценители елитаристични метъл химни.

02:00 ч. – Песнопойка на метъл химните от програмата за 8-ми клас в училищата за 2025 г. (Бъдещите издатели да внимават! Имам пълен списък на траклиста!)

03:00 ч. – Паралелни лекции „Философски аспекти на металното битие”.

04:00 ч. – Полу-безконтактна стимулация на мозъчна активност на MJ, чрез разнопосочни и противоречащи си стимули.

05:00 ч. – Промоция „Resurrection” на The Black Lodge Bar след масово трупополагане, в следствие на флуид-обусловен екзорсизъм.

06:00 ч. – Раздаване на насипните призове „Най-смел таксиметров шофьор”.

Член-кореспондент, академик Rock Thrashler

22.04.2017 Club Live & Loud

23.04.2017 The Black Lodge Bar

Full Metal Mountain 2017 – Откритията (§2;)

Добрин Дойчинов

Репортажите се посвещават на д-р Добрин Дойчинов – посветен Thrash/Death Metal барабанист, способен програмист и перспективен хирург, който преждевременно ни остави в размисъл.

Hard`n`Punk

Всеки от посетителите на фестивала Full Metal Mountain получи като подарък фестивална чантичка, пълна с различни сувенири и функционални придобивки. Полезността на слънцезащитните приспособления от този пакет успях да оценя с един ден закъснение… Но не поради това, а заради различните участия на интересни групи и по волята на стройността на плана ми на 29 март пренебрегвам Peak Stage и съм на линия за откриването на гиговете на Mountain Stage. От любов към хаоса, обаче, ще ви разкажа за някои групи не в реда, в който съм ги гледал…

Bag and Cup

Bag and Cup

SKYLINE са кавър формация, която има доста отварящи сетове в рамките на фестивала. Когато най-после ги улучвам, те се представят като средностатистическа клубна банда. Освен Hard Rock евъргрийните, сетът им включва по-меки и по-твърди песни, готови за представяне пред подходяща публика. Двамата им вокалисти се редуват да изпълняват парчета, но въпреки ненатоварената си програма и двамата правят доста компромисни вокали. Клавирът е настроен на една доста ретро бленда, която се ползва за всички парчета. А двамата им китаристи се търсят с поглед, за да подобряват синхрона на групата. Е, поне изпълнението е живо и напълно автентично, що се отнася до способностите на групата…

Skyline at Mountain Stage

Skyline at Mountain Stage

Сетлист SKYLINE, Mountain Stage, 29.03.2017:

01. It`s a Long Way To The Top (AC/DC cover)
02. Bang Your Head (QUIET RIOT cover)
03. Highway Star (DEEP PURPLE cover)
04. Ain’t Talkin’ ‘Bout Love (VAN HALEN)
05. Engel (RAMMSTEIN cover)

След така възприетото изпълнение напълно изчезнаха угризенията ми за пропуснати сетове и смело заложих на алтернативните варианти. Чич-метъл изпълненията в стил „Соджу-фоджу” съвсем не са бич само за българската сцена! Говорим за хора, които са свирили само кавъри дори на W:O:A… Нееднократно…

Turbobier

Turbobier

При една такава ситуация нормално е punk-ът да бъде институционализиран на голяма сцена. Metal-Punk веселяците от TURBOBIER ни представят един разпускащ сет на Full Metal Tent, подгрявайки за DORO. Макар изцяло на немски език, момчетата артикулират разбираемо политически некоректните си шеги. Музикално звучат като метализиран вариант на DIE TOTEN HOSEN. Дали заради параметрите на сцената или просто заради супер приятното изживяване, на живо TURBOBIER звучат още по-метално, в сравнение със студийните си записи. Последните им два трака са шумен Heavy Metal с мажорна нотка. Групата представляваше 45 мин. чисто забавление.

Сетлист TURBOBIER, Full Metal Tent, 28.03.2017:

01. Intro
02. Feuerwehrfestl
03. I hoss olle Leit
04. Hånd In Hånd
05. A Mensch is a Mensch
06. Die Bierpartei
07. Sperrstund
08. Arbeitslos
09. Verliebt in einen Kiwara
10. Fuaßboiplotz

За формата и съдържанието

Наред с металните меломани сред феновете се срещат и горещи почитатели на фестивалната култура и екзистенциалното преживяване на фестивал – феномен в профилирането на феновете в едно зряло културно явление. Можеше да бъдат видени елеци с нашивки изцяло на фестивали, с гръб от множество пришити гривни-пропуски за такива.

Temple of Metal

Temple of Metal

В хиндуистката философия има една концепция за това, че всяко място може да бъде превърнато в храм на Вишну. Спокойно можем да заимстваме тази концепция по отношение на метъла! Немалко вдъхновение е демонстрирането на това как светоотразителна жилетка може да се превърне в метъл атрибут с фестивални акценти.

Hard`n`Heavy

Макар че имат пълнокръвен слот на голяма сцена, AXXIS ще свирят пред по-младата публика на ASKING ALEXANDRIA и PARKWAY DRIVE. Затова бързам да ги видя в по-естествената среда на Mountain Stage. Динамичният им Heavy Metal с мелодични рифове влиза свежо. Твърде дългите обяснения между песните и разпяванията сякаш подсказват някаква умора. (По-късно разбрах, че са по средата на натоварено свое турне). Подбраните среднотемпови песни и изявеният клавир вкарват музиката и в Hard`n`Heavy изразността. Сполучливите бек-вокали се контролират, като хармония, от клавира. Шоуто на AXXIS е енергично поднесено, но не толкова, колкото сме ги виждали друг път. Дългите композиции, изсвирени под яркото слънце предразполагаха към релаксация групата на феновете или най-малко – автора.

Axxis at Mountain Stage

Axxis at Mountain Stage

Сетлист AXXIS, Mountain Stage, 29.03.2017*:

01. Heavy Metal Brother
02. Heavy Rain
03. Tales of Glory Island
04. Somebody Died at tha Party

* Поради разсеяността си, авторът не е 100% сигурен в описанието на сетлиста!

Австрийският Heavy Metal квартет ROADWOLF е без дългосвирещ албум засега. Може би точно заради това, тяхното изпълнение бе много ентусиазирано, зареждащо и свежо. Момчетата не могат да скрият своите влияния от WHITESNAKE, MANOWAR, DIO и дори LED ZEPPELIN. Желанието им да обгърнат света на метъла ги е тласнало и в поклон на Glam Metal-вълната по отношение на елементи от сценичното им представяне. Въпреки това, натрапчиви цитати в песните им няма. В една предимно Rock`n`Roll структура се надгражда с класически изразни средства и творческо вдъхновение. Именно ROADWOLF показаха какво заслужава да получава публиката, независимо колко е голяма!

Roadwolf

Roadwolf

Австрийските ентусиасти раздадоха новото си трипесенно демо на фенове от публиката. Въпреки че ме удари по носа, не успях да заловя копие от него… Виждайки желанието ми, един фен ми го подаде с усмивка. Благодаря ти, човече! След гига им, при среща с ROADWOLF, китаристът на групата удари няколко лафа на български и изпя „Аз съм сънчо”!!! Не сподели къде е добил познанията си, но доста ни развесели със заучени поръчвания на бира.

Roadwolf

Roadwolf

Сетлист ROADWOLF, Mountain Stage, 28.03.2017:

01. Never Surrender
02. Unchain the Wolf
03. Wheels of Fire
04. Straight Out of Hell
05. All Hell Is Breaked Loose
06. Missed In The Action

Rock Thrashler

PAIN: Полет – нормален, завръщане в София с любов

Не си мислете, че студеното време в София около 23 април 2017 г. е резултат на промени в климата, намалена слънчева активност или резултат на заклинанията на якутски шаман. Работата е там, че специални съоръжения са охлаждали с течен азот площадката за кацане на космическия кораб, наречен PAIN, пилотиран от капитан-комодор Peter Tägtgren.

Pain

Pain

Сред студени космически ветрве, на кръстопътя на галактитечските реки и столичните канали е разположен космодрумът Mixtape 5 (да не се бърка с Байконур). Въоръжен с фенерче тип „джобен телефон“ пробивам път през тъмните субекти-уфолози и научавам тревожната вест, че корабът още не е кацнал и концертът ще започне със закъснение. Това е повод за посещение на близката сладкарница и изяждане на запасите от сладки и солени пасти, донесени от екипажите на други космически експедиции.

След справка в галактическата информационна мрежа научаваме, че DUST IN MIND няма да свирят, за да бъде компенсирано поне частично закъснението, което, според началник-експедицията Peter Tägtgren, се дължало на „ужасния ден“ и „изпускане на ферибота“. Жалко.

Pain

Pain

Към 22:00 ч. вратите на клуба отварят и хората (жителите на нашата планета) постепенно започват да влизат, без да се правят тапи или блъсканици – тихо и спокойно. Звучи музика на DUST IN MIND, които се извиняват с надпис на мърча, че няма да свирят, и си лафят с феновете. На сцената ни посрещат „извънземните“ прозрачни барабани на David Wallin, ефектно осветени.

Pain

Pain

В 22:30 ч. гръмва популярен шлагер на Billy Idol. Клубът е пълен. Този път няма да се прибера с метрото. Ще трябва да хвана совалката. Ето го и Peter Tägtgren с развързана усмирителна риза и бяла китара. PAIN ни подкараха с „Pain in the Ass“, „End of the Line“ и „Zombie Slam“.

Pain

Pain

Бърза смяна на китарата за настройка и пробължаваме с „I wanna be“. Пушеци. Китаристът Greger Andersson подрънква (виртуозно) и на кухарката на стойката пред него. „Те идват“ – помислих си и отворих тефтера да запиша поредната мъдрост в него. В образувалата се пауза Peter сподели: „София! Най-великият град на света!“ – последван от публиката – „Пешо! Пешо!“ – след което Пешо призова да бъдат аплодирани DUST IN MIND. „Чаках да се завърна тук?“„Пешо! Пешо!“„Трогнат съм в сърцето си! Луди сте! А ако ви дам телефонния си номер, ще ми се обадите ли?“

Pain

Pain

„Call me“ – движението на групата е като торнадо по сцената, правейки прийома „поглед в очите на всеки“ (такова нещо видях на концерта на ARCH ENEMY), в момента в който всичко ескалира – бац, „технически срив“, какво става тука бе?! Peter погледна на ляво с възгласа „Идиот!“ – и там изкочи кукла на Joakim Broden (SABATON) и се включи в припева на песента. Майсторски изиграна сцена! Стана весело.

Pain

Pain

„It’s Only Them“. Не виждам усилватели, сигурно и те като барабаните са прозрачно-невидими. Един бързак от техническия екип притича и надраска нещо на сетлиста на Peter Tägtgren. Следват „Suicide Machine“ и „Great Pretender“. Движението по сцената не спира, малко пози „гръб-гръб“ като истински рок звезди.

Pain

Pain

„Monkey Business“. Нашият боен другар и фотограф Димитър Баръмски се е наврял баш у мелето и отправил обектива на телескопа към сцената и космическите обитатели там. Вижте пълната галерия от концерта. Пешо размахва ремъците-ръкави на усмирителната риза като виден развързан пациент от Карлуково.

Pain

Pain

Пак кухарката – идва ред на „баладката“, едноименната на албума и турнето „Coming Home“. Русото лелче на мърча не спря да припява през цялото време „I’m coming home“.

„Black Knight“ и „скок-подскок“ на „Same Old Sons“. „Те са тук“ – каза си жадният редактор и прелисти страницата на бележника си, записвайки сигналите от кораба-майка. Peter Tägtgren пак четка София. Представя ни басиста Jonatan Olsson и новия китарист Greger Andersson, който поздравява публиката: „Fuck you!“ – в отговор се чува самотен вик – „Е….йеее!“. Балансът е запазен.

Pain

Pain

„Jonatan, харесваш ли жени?“ – ехидно попита Пешо басиста си. Така преминаваме към „Dirty Woman“, последвана от „I’m Going in“.

В образувалата се пауза, групата имитира напускане на сцената (май не им се напускаше особено), пък и нямаше нужда да позират с прибиране зад кулисите и театрално излизане. „Върнах се!“ – отсече Peter Tägtgren и покани DUST IN MIND на сцената. Аплодисменти за французите. На сцената се появи българският трибагреник.

Pain

Pain

Peter сподели, че песента, която ще изсвирят, за него е една терапия от 1999 г. насам – „On and On“. И разбира се, усещането е, че космическият кораб каца в задния двор, а завършекът, „Grand Finale“, е „Shut Your Mouth“.

23:55 ч. Преди да се спуснат завесите, поклони пред аплодиращата публика. Аншлаг! Звучи мелодия от стар филм.  Благодарим, Пешо, благодарим, PAIN!

Mrazek
Mixtape 5, София, 23.04.2017 г.

Феновете

Феновете

Мелодията ги направи големи (PARKWAY DRIVE, STICK TO YOUR GUNS, DARKEST HOUR)

Хубаво е, че хората, които искат да слушат актуална твърда музика, но не стъпват по клубове получиха своето събитие! Установихме, че независимо от качествените параметри на даден концерт, винаги ще има кой да изръси, че „У тая кочина нищо не се чуваше.”!?! Приятно е, че въпреки „затварянето” на събитието в зала Универсиада концерт може да събере сериозно количество млади хора, които да се изкефят енергично! Въпреки смените в лайн-ъп-а на събитието, на 21.04.2017 г. идваше сериозен пакет от презокеански групи – носители на най-съвременните тенденции в екстремната сцена.

Parkway Drive

Parkway Drive

DARKEST HOUR е група-ветеран, която е експериментирала в творчеството си със стилове от Melody Death Metal до Hardcore. Мултикултурната среда на Ню Йорк често изяжда творческите пориви на своите деца, упражнявайки модерен натиск върху решенията на творците, работещи в информационно-натоварена среда. Та, лутащите се в своята изразност момчета трябваше да представят своето творчество пред жадните за музика слушатели.

Darkest Hour

Darkest Hour

Песните на DARKEST HOUR са узрели в своята Metal/Core форма и са изпълнени с много мелодични решения. Това не пречи на групата да избухва от време на време в невротични extreme core изблици и по-твърда рифовка. Много приятно впечатление правят агресивните вокали на John Henry, в чиято артикулация прозира нещо от старата метъл школа. Без излишно натоварване на агресивността, той борави с гласа си, а не с различни козметични трикове. От дълго време не бях виждал на живо група, която да знае защо и как да ползва седемструнните си дропнати китари! Без да им се налага да се „катерят” по грифовете, ню-йоркчани демонстрираха съвременно звучене без да осакатяват композициите си.  Което  ме подсеща да спомена и високото качество на параметрите на звука, който бе настроен така, че да извлечем максимално от музиката, която ни се  предлага.

Darkest Hour

Darkest Hour

Без да се увличат в усложняването на ритмиката, DARKEST HOUR показаха как екстемната стилистика може да бъде поднесена в рок маниер, така че хем да не загуби от стойността си, хем да е малко по-прилепчива към ухото на конвенционалния фен – един трудно достижим баланс за много от музикантите. За завършващото си парче – „The Sadist Nation” бандата пожела голям съркъл-пит и публиката й го даде. Даде й го заслужено, както и овациите си!

Сетлист DARKEST HOUR:

  1. Knife in the Safe Room
  2. No God
  3. Savor the Kill
  4. Raptur in Exile
  5. Those Who Survived
  6. With a Thousand Words to Say but One
  7. The Sadist Nation

Докато сцената се преоборудваше, от пулта пуснаха популярни американски пънк песни и младежите отпред използваха случая да си попеят и с тях! Тази подготовка се връзваше със следващия артист…

Stick To Your Guns

Stick To Your Guns

В края на симфоничната интродукция, преминаваща в Rock`n`Roll, STICK TO YOUR GUNS ни приветстваха шумно от името на Калифорния. Динамичният Hardcore/Punk се поднася с много мелодични отстъпления. Строгата MTV структура се разнообразява с различни влияния – от Beat-Down Hardcore до Melody Death Metal манипулации с микрофона. Политически натоварената група не пропуска от този подиум да разясни някои от позициите си и да засвидетелства уважението си в един мултикултурен свят. Интересно е, че музиката им е изразител на тенденциите в белия твърд рок! Няма Hip-Hop влияния, а и един цветнокож никога не би артикулирал гласа си толкова чувствено. Пеенето, освен харшово, включва на места и почти new wave артикулации. Някои клиширани послания докосват в музикалната си форма Street Punk-а. Хиперактивното сценично поведение, като от клип, е допълнено от почти непрестанен поток от „motherfuckers” и „mada`-fak`a”.

Stick To Your Guns

Stick To Your Guns

Мен не ме интересува политиката. Мен ме интересуват хората! Няма значение, че сме от Америка, ние уважаваме твоя свят. Аз нося отговорност за своите думи и своите действия, не някой друг. – въвежда ни Jesse Barnett във философията на предпоследното си парче. Няма съмнение, че STICK TO YOUR GUNS са най-съвременен музикален крясък срещу обществените недъзи. Но поднасят материала си с известна наивност. Популярната мелодичност, която е белег върху творчеството им също е знак за една до голяма степен популистка фразеология, която ползват. Младежко, свежо и анархично в постиженията си. Финалът на 45 минутния сет е подчертано мек.

Сетлист STICK TO YOUR GUNS:

Intro

  1. Against Them  All
  2. Empty Heads
  3. Nobody
  4. What Choice Did You Give Us
  5. We Still Believe
  6. Such Pain
  7. No Tolerance
  8. Universal Language
  9. Amber

Не знам за кое по-напред да се притесня в личностното си развитие: Дали в неразбирането на някои модни тенденции или в твърде честото си посещение на пазар „Илиянци”? Но мърч щандовете на групите тази вечер ми се сториха подобие на споменатото място. Нека ми простят хората, които не мислят така, моля!

Parkway Drive

Parkway Drive

Това, че толкова пораснала група като PARKWAY DRIVE е уважила сцените на България неколкократно е добър знак и интересно явление. Да израстнеш с музиката, която обичаш, изпълнена на живо е привилегия не толкова тривиална, колкото може да се счита… Популярни Hard Rock класики звучат от колоните, докато сцената се подготвя и всеки прожектор се позиционира сред хармонията от светлини. Триминутно забавяне, а атмосферата вече е вулканична.

Parkway Drive

Parkway Drive

Прецизирано до детайли осветление и мощни ефекти подкрепят излизането на PARKWAY DRIVE. Те започват с едни от най-големите си хитове и хвърлят феновете си в екстаз в самото начало. Въпреки агресивната Hardcore постановка, песните им са напълнени с мелодия. Винаги ме е учудвала в австралийските групи липсата на агресия! Мелодичността в песните им е такава, че те звучат като hardcore кавъри на SIMPLY RED, DEPECHE MODE и т.н.

Parkway Drive

Parkway Drive

Преди „Karma” групата изчезва за кратко в тъмнината, за да се съвземе от първоначално хвърлената енергия. Шоуто продължава с песни, всяка от които има своята изявена мелодика. Техническото владеене на инструментите е перфектно, но е под диригентството на пулта – един отдаден на бандата екип. Забележителни са разпяванията на Winston McCall, който въпреки агресивната си постановка, има значителен тонов обхват, с който често кара публиката да пее! За да разнообразят мелодичността си, PARKWAY DRIVE не се притесняват да ползват семпли от класически инструменти, както е в оригинала на парчето „Writings on the Wall”.

Parkway Drive

Parkway Drive

Позициите на момчетата са доста притиснати от множеството сценични ефекти и необикновено количество осветителни тела. Като изключим разходките на вокалиста и ползването на допълнителните подиуми, групата е доста статична. Това ли е най-динамичното шоу??? Това ли е концертът, който трябва да се види? Очевидно е, че порастването на една група й осигурява сценично оборудване, но това не прави един спектакъл динамичен. И искрено пожелавам тези деца, които дадоха цялата си енергия на бандата, някой ден да видят наистина динамичен спектакъл! Дълги и искрени са изказаните благодарности от Winston преди последното парче – „Swing”. Разбира се, той знае, че няма да си тръгне след това.

Parkway Drive

Parkway Drive

Щастието, което излъчваше публиката пред сцената на биса от две парчета бе гледка – изключително зареждаща. Няколкото съркъл-пита вихреха кефещи се тела. Веднага след края, осветление и нежна тиха музика заместиха празника от 75 минути.

Сетлист PARKWAY DRIVE:

  1. Wild Eyes
  2. Carrion
  3. Dedicated
  4. Vice Grip
  5. Karma
  6. Sleepwalker
  7. Dark Days
  8. Destroyer
  9. Boneyards
  10. Writings on the Wall
  11. Idols and Anchors
  12. Bulls on Parade (Rage Against The Machine cover)
  13. Swing

Бис:

  1. Crushed
  2. Bottom Feeder

 

Rock Thrashler
Зала Универсиада, София, 21.04.2017 г.

MAYHEM изсвири „De Mysteriis Dom Sathanas“ и замрази луната в София

Едва ли климатичните условия в столицата и фазата на Луната, изгряла над столичния клуб Mixtape 5 вечерта на 11 април 2017 г., имат значение, но пък допринесоха за общата мистична картина. През тази година концертните изяви на MAYHEM са свързани с почитта към класиката им „De Mysteriis Dom Sathanas“ (1994), която бе пренесена в София като ударно шоу в прослава на тъмните сили.

Mayhem

Mayhem

В 20:30 ч. – сцепвайки циферблата до секундата, на сцената са старите ни познайници INFERNO. Предрешени в традиционните за тях маски и наметала, чехите забиха своя мелодично-агресивен Black Metal. Стори ми се, че са с нов барабанист спрямо гостуването си у нас през 2016 г. (ако не забравя, да го проверя). В същото време част от хората пред клуба си допиват бирите и патроните, чудейки се дали да влизат на този етап, или да изчакат хедлайнера. Те пропускат.

Inferno

Inferno

Атаката е наситена с мелодии и удари в диафрагмата, съчетана с тотално раздаване на музикантите, свирещи посред бели паравани – замаскираните декори на хедлайнера, ограничаващи сценичното им пространство, свело се като площ почти като през есента предния път. Въпреки това, чехите успяват да вкарат енергията си в залата и да я насочат в правилната посока, заради което публиката (поизпълнила вече пространтвото пред сцената) им отвръща с взаимност. Близо 40-минутният сет на INFERNO завършва с „Eaten by Rats Forever“.

Inferno

Inferno

Момчетата направиха това, за което са тук, Mixtape 5 вече клокочи… Публиката скандира: „INFERNO! INFERNO! Е….йе! Е….йе!“

Mayhem

Mayhem

Откъм сцената се наблюдава движение, пренареждане на параваните, декорите, ограждащи от двете страни рак-ситемата на Hellhammer с „висящи“ отдолу чинели (така и не успях да го видя по време на концерта, така се беше „скрил“ – естествено съмненията ми се изпариха, слушайки уникалния му стил на свирене). Тук ще вмъкна, че след концерта видях как двама души от техническия екип пренасяха същата рак-система, изискваха се усилия и концентрация.

Mayhem

Mayhem

На бара защо ли решават да преливат бирата в пластмасови чаши, способствайки за големи опашки, което пък ме кара да обръщам повече внимание на това, което се случва на подиума по време на паузата. А там вече е изкаран реквизита от свещи и череп. Записан глас от пулта моли присъстващите да не ползват телефоните си (говорете, говорете).

Mayhem

Mayhem

21:51 ч. – Гръм, трясък, огън, жупел, син камък, камбаните звънят, мирише на тамян… Състоянието на обреченост е постигнато. Сред звъновете звучи интрото на албума „De Mysteriis Dom Sathanas“, Atilla изплува от мрака и започва „Funeral Fog“. Можем на живо да се насладим на характерния акцент на фронтмена на MAYHEM, който освен да пее, е погълнат от сцените на ритуали пред олтара.

Mayhem

Mayhem

Тук ми идва мисълта, че през годините групата станала е известна със своя реквизит от свински глави, които хвърчат наляво и надясно. Едва ли причината да сменят сценичната обстановка идва заради забрана от ХЕИ, но в крайна сметка не е необходимо да се стои на едно място. Пък и този вариант на шоуто им се получи добре.

Mayhem

Mayhem

Докато споделям с вас мислите, дошли ми в главата по време на „Funeral Fog“, идва време за „Freezing Moon“. Мнозина възкликнаха: „Как? Песен за бис, а втора в сета?!“. Все пак, да припомня, че това е концерт-трибют към даден албум и в него се следва последователността на траковете, което задава определени рамки.

Everything here is so cold
Everything here is so dark
I remember it as from a dream
In the corner of this time

Пого! С рамките дотук. Ври и кипи!

It’s night again
Night you beautiful
I please my hunger
On living humans
Night of hunger
Follow it’s call
Follow the freezing moon

Има нещо специално в тази песен, нещо което ме вкара в състоянието на еуфория. Един от тези химни, които съм чул на живо и ще помня преживяното с тях за цял живот.

Mayhem

Mayhem

„Cursed In Eternity“, а приятел споделя: „Вече трета песен гледам само сенки. Искам злобни фейсофе!“ – така е, MAYHEM са застанали зад маските, а освобождаването става постепенно. С един бегъл поглед на декорите, виждам че отзад  ги подпират назгули в наметки и качулки – все едно преоблечени хора, дотолкова реалистична изработка. По-късно ще ги видим и тези фигури.

Mayhem

Mayhem

„Pagan Fears“. Албумът е по средата, което се отбелязва с музикална интерлюдия, промяна в декора. Ритуал.

Woeful people with pale faces
Staring obsessed at the moon
Some memories will never go away
And they will forever be here

„Life Eternal“, „From The Dark Past“.

Mayhem

Mayhem

Махнаха параваните и на сцената стоят фигурите на сцената са хората с наметала и качулки. Hellhammer цъка по месинга, все така обвит в пушеци. Necrobutcher (в навечерието на рождения си ден) го раздава повече Rock’n’Roll. Atilla е запалил кандилото с тамян и ни изчита заупокойната молитва. Някъде в дъното на клуба се развя норвежкото знаме (знаменосец Анжела).

Mayhem

Mayhem

„Buried By Time And Dust“ и „De Mysteriis Dom Sathanas“ – истинска меса за Сатаната, са финалът на шоуто.

To the elder ruins again
The wind whispers beside the deep forest
Darkness will show us the way

Mayhem

Mayhem

Вечерният час настъпва в 22:50, „крютата“ се захванаха с кабелите и рак-системата. Черната тълпа постепенно се разтваряше в дъждовната априлска нощ, а през облаците просветваше луната, замръзналата.

Mrazek, 11.04.2017, клуб Mixtape 5, София

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Вижте Фотогалерията от концерта

Феновете

Феновете

 

%d bloggers like this: