The Other Side

Начало » Интервюта

Category Archives: Интервюта

Distorted Reality и hereAndNow във Фенс

Благотворителен концерт за Пламен Богоев – Бандата в София на 28 октомври
Metal Madness Fest III

Архив

Даниела Висоцкая (Daniela Shumway) за проекта „Да запазим къщата с ягодите“

Изключително много се радвам че за пореден път ще те представим в The Other Side и то за такава хубава кауза. Списъкът ми е пълен с въпроси но нека започнем с най-главните които вълнуват до голяма степен обществото.

Защо реши да подновиш петицията „Да запазим къщата с ягодите“?

Наблюдавам от много време тази къща, смея да твърдя че съм и проучила почти цялата история. Влюбих се в нея още от първият път в които я видях. ОБОЖАВАМ Я! Но това далеч не е причината поради която желая да я спася.

Наистина. Отдавна наблюдавам подобни теми в интернет отностно архитектурните паметници в България но тази къща определено е една от най-дискутираните.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

През миналата година подписката достигна около 10 000 души което ме зарадва много. Подписката достигна до нужните организации и толкова, още чакаме някой да предприеме действие и нещата отново стоят на едно място! Чакаме решение…

Именно поради тази причина реших да подновя подписката, колкото повече хора толкова по-добре. Когато едната страна натиска повече и не се отказва в действията си винаги печели. Една проста стратегическа логика. Мисля че решението ми определено не е грешно.

Темата определено вълнува доста столичани и няма как да не попитаме от къде идва името „Къщата с ягодите“?

Името идва от там че преди време във двора е имало много диви ягоди,точно както във моята къща за жалост не са останали много, горската ягода като цяло се самонасява и трудно можеш да я присадиш някъде, изключително рядко можеш да ги срещнеш в някой двор, тъй като предпочитат горски почви.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

В началото каза че знаеш доста за историята на къщата. В какъв точно стил се изразява неината архитектура?

Архитектът които я е строил е учил във Виена. Построена е около 1927 г.

Къщата е по скоро смесица от стилове от колкото точно един определен за това е толкова интересна но определено описва много добре аристократическата красота и изящество. Личи си че е строена за не кого и да е.

След това имотът е национализиран. Бил е румънско посолство, търговско представителство на СССР в България, щаб на народната милиция, седалище на администрацията на различни структури.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Обявена е за национален паметник на културата но за жалост последвала съдбата на още редица красиви къщи с неясна съдба,имали лошият късмет да бъдат построени в България.

Колко време планираш проекта?

Доста пъти ми е хрумвало да направя снимки там но голям проект не бях планирала, причините бяха редица тогава. Голямото планиране дойде след като разбрах че нещата не вървят на никъде.

Трудна ли беше подготовката за проекта?

Почти веднага се ориентирах веднага закупих бижутата и другите аксесоари. Нямах особенни затруднения. Корсета го бях купила предварително за рожденият ми ден от Авангард.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Какви емоции те връхлетяха първият път когато я видя на живо?

Беше доста интересно първият път когато я видях отидох специално заради нея там, бях говорила с фотографа ми предварително да отидем беше един слънчев горещ майски ден оказа се че бяхме тръгнали в другата посока на Сан Стефано, но ни упъти един полицай. Както си вървяхме и говорехме видях номера на една кооперация №8 и си спомням че казах на Георги: „О, Боже мой следващият номер трябва да е къщата!“

И ето ме там аз стоях пред нея тя пред мен с цялата си величествена красота. Бих казала че определено те запленява.

Как се почуства когато за първи път пристъпи вътре в нейната „сърцевина“?

Много се радвам че ме попитахте този въпрос. Чуството беше много странно в началото подходих уверено но после имаше известна доза притеснение.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Притеснение имаше и при Георги Велев все пак това е голям проект нямаше как да не се развълнуваме.

Пък и все пак стъпвахме в чужд имот.

В първият момент в които влезнеш в двора веднага те връхлита нейната енергия води те в отминало време и сякаш спира времето вътре. Мога да кажа че съм истинска късметлийка че успях да досъпя до там.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Чуството когато се качваш по стълбите на централният вход към вратата е уникално за описване.Сякаш изпадаш в друго измерение. Усещаш изминали мисли,емоции и много мрак. Това е толкова красиво.

Какво точно изразяват снимките ти на това красиво място?

С тези снимки целя да събудя отдавна потъналата красота в това място да пробудя душите на хората да вдъхновя подкрепата им,да вдъхновя подкрепата им още повече!

Снимките изразяват една аристократична душа на отминалото време, съчетана с изисканост подчертавайки готическата нотка която всъщност притежава самата къща.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Притесняваш ли се че много хора след като видят снимките ти ще тръгнат да ги копират и ще дръзнат да влязат в къщата за да се снимат?

Много често ми се случва за съжаление снимките и идеите ми да са изкопирани от някой друг. Лошото е че си личи много.

Което само говори по себе си човекът що за личност е, личност която е без интереси, липса на всякаква творческа мисъл, лишена от всякакво вдъхновение и вкус към нещата.

Личност която не може да изобрети своята мисъл по скоро и предпочита да краде идеята на някой друг защото е по-лесно така. За жалост нещата не могат да се променят…

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Видях че отдавна някои моделки като мен имаха интерес за снимки в къщата след мен ще има много които са се престрашили да влязат в къщата за да направят снимки но ще ви попитам: ЗАЩО СЛЕД МЕН?

Защо след като аз бях първата която пое нещата в свои ръце след като отдавна сте проевили някакъв интерес защо не организирахте кампания събиране на гласове или нещо от типа или единственото нещо което ви интересува е вашата кариера,„снимки за вашето собствено его“?

Как протекоха снимките и колко време снимахте?

Снимките протекоха добре. Снимахме около два часа но за сравнително кратко време направихме много снимки дори не сме спирали за почивка. Всичко направихме на един дъх.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Някои хора се заглеждаха които минаваха отсреща на улицата други просто подминаваха тъй като има доста трева и трудно може да се види нещо.

Издай малко повече неща за себе си с какво се занимаваш, какво работиш?

Имаме интервю на тази тема с вас попринцип но тъй като някои хора не ме познават. Освен готиката, имам хобита доста,пиша книги, сценарий,занимавам се от осем години с метъл и рок пеене.

Тренирам тенис на корт непрофесионално. Работя във финансовата сфера но за съжаление не ми е позволено да издавам повече информация за работата си! Смея да твърдя че за толкова млад човек съм доста амбицирана.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Какви са наблюденията ти за петицията и това как приемат хората цялата организация?

Като цяло видях че има много хора които подкрепят идеята ми но имаше и много хора които изобщо не се интересуваха и говоря предимно за познати. Пишат се за големите патриоти но изведнъж ми казват: „Ми аз съм чужбина“!

И какво от това това че си в чужбина по-малко българин ли те прави?

Защо си мислиш че като избягаш от държавата си не си обвързан с ценностите и? Други го правеха от чиста гледна точка завист.

Трети не харесваха готиката съответно и самата мен и си мислят че има нещо нередно в нея. Това далеч не е така, готиката е по-скоро светоглед, епохата може да е остаряла и модерният човек вече не се интересува от нея и вярва че в нея има нещо сатанистко защото са му наложени грешните виждания и нещата с които от всякъде са ни наложени ги мисли за правилни.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Уверявам ви това изобщо не е така. Ако разчупите вижданията си светът ще стане най-малкото по лесен за вас това може да го смятате и като личен съвет!

Кратки думи за филма „Опашката на дявола“…

Мога много да кажа, но за сега само това: Филмът има много готин сюжет трябва да го изгледате!

В клипа към снимките ти защо реши да включиш песента „Mein Herz Brennt“ на RAMMSTEIN?

Какво по-добро от това? Веднага питам? Няма такава песен. Това е най-подходящото парче за снимките съдържа метъл с готическо звучене. Песента е толкова величествена носи едновременно тъжно,стряскащо и красиво излъчване точно като къщата.

Пък и какво по подходящо заглавие от Сърцето ми гори /превод от немски/.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Какво ще се случи ако не успееш да запазиш къщата с ягодите?

Това емного интересен въпрос. Не мога да променя станалото но ще знам че съм опитала всичко да запазя къщата цяла!

GRIMAZE: Обичаме музиката, записваме албум и готвим турнета

Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…

– Ние сме група GRIMAZE. Обичаме музиката – да творим; да си раздаваме жизнената сила по концерти; да правим каквото можем, за да развиваме и обогатяваме музикалната култура. Обичаме и природата – да изкачваме планини; да се радваме на слънцето, снега, дърветата; да почистваме, когато и колкото можем човешките отпадъци, разхвърляни наоколо. Обичаме си бандата и приятелството, което имаме и общо взето се радваме на живота заедно 🙂

Grimaze

Grimaze

Изпратихме 2016 г. Каква е равносметката за GRIMAZE?

– Равносметката като цяло e, че сме изключително заредени с творческа енергия и сме благодарни, че намерихме много приятели през изминалата година, които споделят идеите и ценностите ни.

Иначе с малко повече формалности и статистики:

• Направихме над 35 концерта в България и Европа

• Започнахме инициативата „Да Живеем в Чистота“ – facebook страничка, в която публикуваме снимки от почистени от нас отпадъци в природата. Бързичко събрахме над 6 000 последователя, много от които започнаха да ни изпращат снимки от техни почиствания. До този момент заедно сме изчистили над 123 000 литра отпадъци за изминалата година

• Направихме си сайт – GRIMAZE.com

• Започнахме да си водим блог, в който да споделяме опита си и погледа си върху живота, като до този момент сме публикували 29 статии

• Издадохме EP с 6 песни

• Направихме първото си Европейско Турне, като минахме през Скопие, Крушевац, Ниш, Сараево, Будапеща, Виена, Мюнхен, Суботица, Букурещ, София

• Направихме първото си турне “Да Живеем в Чистота“, което включваше събития за почистване и концерти в 9 български града. Заедно със стотици хора се зареждахме вечерите с метъл, а на другия ден чистехме и така събрахме заедно около 55 000 литра отпадъци

• Пуснахме Официално видео на „Survival of The Fittest”с кадри от концерти

• Свирихме с бруталистите POPPY SEED GRINDER

• Пуснахме видео от турнето ни „Да Живеем в Чистота“

• Свършихме по-голямата част от работата по идващия скоро дългосвирещ албум, където материалът ще е предимно нов, може би само 2 песни от EP-то ще влезнат.

Grimaze

Grimaze

Направихте няколко ударни турнета, включително из Европа, из страната. Но ще ви питам за турнето и инициативата “Да живеем в чистота” – как се роди идеята? Как премина турнето?

– Като цяло ни харесва да пътуваме и да прекарваме времето си заедно като приятели, а като има и свирене – тогава вече е като сбъдната мечта. Турнетата ни помагат да израстваме като личности, да се сплотяваме като група, да минаваме през предизвикателства, да трупаме опит, да намираме нови приятели и изобщо само градивен ефект имат, така че ни предстои много такава активност, ако разбира се – звездите позволяват.

Покрай първото ни турне “Да Живеем в Чистота” също осъзнахме, че също много ни харесва като имаме реална кауза зад музиката и бандата ни. Просто ни мотивира още повече.

Идеята за това турне си дойде сама – от хората, които ни питаха дали и кога ще организираме по-структурирано събитие за почистване. Натурално решихме, че така и така свирим и чистим насам натам, по-добре да го направим организирано, за да могат да се включат още хора. И така от град на град – вечер свирим, на другия ден по обяд почистваме, направихме първото си турне, в което даваме “Метъл за Смет” 🙂

Това турне толкова много ни вдъхнови, заедно с всичките хора, които участваха в него, че решихме да го направим традиция. Просто е много яко да виждаме хората сплотени около нещо наистина градивно за всички, за цялото общество и изобщо екосистемата, която сме. А не коства кой знае колко – просто практични действия в рамките на деня и мястото, където сме 🙂

Какви са ви плановете за 2017-та?

– Плановете ни са да се развиваме като личности, да следваме мисията, която усещаме, да предаваме вътрешния си свят в музиката си, да правим много музика и да се грижим за природата ни.

– Работим си върху албума ни “Planet Grimaze”, като сме вече към края. Ще правим второ турне “Метъл за Смет” тази пролет. Ето ти малко информация за него:

Метъл за Смет

– В момента работим по организацията и на второ Европейско Турне

– На 22 февруари ще свирим с DEAD CONGREGATION и RELICS OF HUMANITY.

– Ще почистим, колкото можем повече отпадъци от природата

– Ще търсим, изследваме и ще се радваме по детски във всичко, което правим 🙂

Имате ли планове за нови видео клипове?

– Може би, имаме някои идеи, но наистина трябва да се развият яко и естествено. Просто не ни харесва идеята да се правим, че куфеем в някое хале или нещо от тоя сорт, сещаш се за стереотипа на метъл клип. Ако ще е видео – да носи реална емоция, история, вдъхновения, а бе – да е истинско и да има дълбочина за нас, ние така си правиме всичките неща. Не може просто – дай да правиме, щото да има.

Grimaze

Grimaze

А за нова студийна дейност?

– Без съмнение. Това е нещо, което не спира за нас, защото каквото и да преживяваме – го пресъздаваме в музика. Както казахме по-нагоре – и сега си работим по албум. В песните отразяваме вътрешния опит от непосредственото преживяване на Живота. В инструменталите имаме и много части, които са се случили в репетиционната, докато сме джемили заедно, което е яко, защото е спонтанно и непресторено. Като цяло си търсим музиката, която искаме да слушаме, но я няма в света и изобщо все повече сякаш експериментираме, ходейки по неотъпкани пътеки.

Grimaze

Grimaze

GRIMAZE… Каква история стои зад това име?

– Идеята дойде уж случайно, без да има конкретен смисъл, просто харесахме тази дума написана и произнесена, но във времето видяхме, че няма случайни неща. Музиката ни изследва непознатите дебри на вътрешния ни свят и реално чрез нея, ние опознаваме себе си в дълбочина, а ако разгледаме етимологично “GRIMAZE” – то може да означава “мрачен лабиринт”, какъвто е вътрешния свят на повечето хора по света. Така че името на бандата много конкретно си пасва с музиката ни, само че не го знаехме, когато го измислихме, защото нямахме и една завършена песен тогава.

Какво е вашето мнение за българската метъл сцена? Има ли нови банди, които да са интересни?

– Може би има някаква тенденция метълът да става модерен и много неща започват да се наричат метъл, без реално да са това. И това не е само за България, но и за цял свят. Но нека не забравяме, че метълът е бунтарска музика. Музика, която излъчва сила и активност. И най-вече – музика, която предава брутална искреност.

Grimaze

Grimaze

Въпреки това повечето “метъл” банди следват някакви “метъл” норми и правила, имитират някакви установени “метъл” образи, вместо да инвестират времето си в това да опознаят себе си и да си позволят да застанат срещу света с истинското си лице и музика. Това за нас е метъл.

Има потенциал за развитие на метъл сцената у нас, има интересни артисти с интересни идеи, но ни трябва на първо време искреност, спонтанност, заземяване и яко бачкане.

Къде виждате GRIMAZE след 10 години?

– На върха на планината K2 🙂 Не бе, шегуваме се. Не може такива дългосрочни планове да се правят, Животът сам ще покаже къде ще сме, като ние ще го държим в наши ръце, доколкото можем. Но ще се радваме да сме допринесли за това всички хора да сме по-сплотени; по-приемащи различията на другите; по-искрени в проявлението си; обичащи природата си и всички останали представители на живота, извън нашия вид. Да сме изпълнени с радост и мир, да не вредим на планетата с изборите си, да сме реализирани човешки същества с талантите и дарбите си. Изобщо – да ни е по-хубаво на всички в тоя свят.

Grimaze

Grimaze

Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…

– Благодарим ви, че ви има и че подкрепяте българската сцена. Не спирайте да ходите по концерти и да преживявате музиката “ЖИВА”, защото тогава магията и се усеща най-силно. Подкрепяйте, както можете, артистите и нека заедно работим за по-сплотена сцена. Музиката е от най-прекрасните неща в тоя живот и благодарим, че я споделяме.

Последни думи…

„Умът е като парашут. Не работи ако не е отворен“ – Frank Zappa

RED HARVEST: Ние се завръщаме, защото се забавляваме повече

Hail! Представи се накратко…

– Аз съм Ketil, китарист на RED HARVEST. Присъединих се към групата през 1995 г. и свирих с нея докато не решихме да се разделим през 2009 г. Имахме покана да свирим на концерт през 2016 г. и ние решихме да го направим. Беше забавно и ние решихме да направим още концерти и да издадем нов материал.

Какви са новините от RED HARVEST?

– Добре, сега се занимаваме с промоцията за преиздадената/премастерираната версия на албума ни „Hybreed“, който излезе през 1996 г., работим по нова музика за издание през 2017 г. и готвим концерт през април. Ние живеем далече един от друг, затова репетициите и другите дейност трябва да бъдат много добре планирани.

През 2016 г. отбелязахте 20-годишнината на излизането “Hybreed” и той бе преиздаден. Разкажи повече за новото издание.

– Френският лейбъл Cold Dark Matter Records пожела да преиздаде и премастерира материала, с нова визия и бонус парчета. Сметнахче, че ще е хубаво нещата да бъдат видяни от нови очи, чути от нови уши и се съгласихме. Като цяло албумът бе освежен и се получи добре. Бонус парчетата бяха записани на нашия първи концерт в Берген, Норвегия.

Red Harvest

Red Harvest

Нека да припомним на феновете от новото поколение някои подробности… Къде и как бе записан?

– Бе записан в студио в Осло през пролетта на 1996 г. Бе записан на живо. Това значи, че всички свирехме заедно в студиото по едно и също време, без кликове и компютри. Само по-късно добавихме вокалите и още китари. Както си спомням, това бе записано на VHS ленти. Работехме с много алтернативна (за онова време) структура на слоевете на песните, използвайки звукови вериги и семпли.

Разкажи нещо за текстовете в албума? Кой е авторът?

– Jimmi, другият китарист и вокалът написаха целия албум. Музиката и текстовете.  Червената линия на албума е за пречистването на душата и намирането на мир в природата.

Да се върнем дълбоко в миналото: RED HARVEST – каква история се крие зад това име?

– Първото име на бандата бе ARCTIC THUNDER. След няколко промени в състава дойде време за ново име. Момчето, което свиреше на китара в групата преди мен е предложил RED HARVEST. Никаква представа от къде го е взел. Много години след това разбрах, че това е известна детективска/криминална новела, носеща същото име.

Как определяш музикалния стил на бандата?

– Ние свирим Metal с Industrial/Human елементи. Ние сме много различни от много други банди, така че предпочитам да казвам нещо такова. Трудно е да ни поставят етикет.

Доволни ли сте от Cold Dark Matter Records?

– Да. Това е много енергичен и много идеалистичен малък лейбъл с персонална отдаденост и преданост, които високо ценя.

Red Harvest

Red Harvest; photo by: A. Linnerud

RED HARVEST се разпадна през 2010 г. … Да разбирам, че нещата вървят към реюниън?

– Добре, ние вече сме на път да се съберем.  Но без да бързаме и без да се стресираме. Ние се завръщаме, защото се забавляваме повече, отколкото през 2009 г. Тогава спряхме, защото повече не намирахме удоволствие и осъзнахме че е по-разумно да спрем преди да сме станали врагове. Е, ние правим нова музика, скоро ще запишем всичко и тогава ще видим какво ще се случи. И приемаме покани за концерти, намираме го за добро, интересно и възможно за нас.

Какви са ти впечатленията относно днешната екстремна Metal сцена? Каква е ситуацията в Норвегия? Някакви нови групи с млади членове?

– Честно казано, нямам никаква представа, защото не живея повече в Норвегия. Но метълът, какъвто го знаем в Осло е нито повече, нито по-малко то това, което съм чувал. Мисля, че сега Берген и Колбот са горештите метъл точки.

Знаеш ли нещо за българската Metal сцена?

– Не, за съжаление.

Red Harvest - Hybreed

Какви са личните ти планове за бъдещето?

– Ще работя по песните на RED HARVEST и ще се опитам да запиша всичките си китарни партии през 2017 г.  Вероятно ще запиша музика за другата Industrial банда, в която свиря – KP RIOT BRIGADE. Тя се базира във Флорида, САЩ. Преди няколко седмици излезе дебютният албум. Също така, записах всичките си китарни партии за още една банда, в която свиря, наречена GOTHMINISTER, албумът ще излезе през октомври 2017 г., тогава ще има и турне.

Забравих ли да те питам нещо?

– Хммм, не знам. Може би ще възникнат допълнителни въпроси, като прочетеш отговорите.

Последни думи? Твоето съобщение до читателите на The Other Side…

– Вземете си новия „Hybrid“ и го чуйте. За тези от вас, които се интересуват от този вид Metal, вероятно ще чуете, че сме били преди от много други групи. И се надявам че ще можем да свирим в България, защото никога не сме го правили.

Mrazek, януари 2017 г.

С любезното съдействие на Cold Dark Matter Records

Greg Chandler (ESOTERIC): Композирането при нас е естествен процес, по-скоро изявяваме емоциите си

Днес започва второто издание на екстремния фестивал „Autumn Souls Of Sofia“. Една от най-тежките и най-мрачни групи, за които участието на феста ще бъде и първи концерт в България, са британците ESOTERIC. Вокалистът на бандата Greg Chandler сподели в интервюто, което даде за „От другата страна“, че ако групата е на сцената около час, сетът им ще съдържа едва четири композиции…

От другата страна – Привет, Greg, в началото представи ESOTERIC на българските фенове, защото Ви предстои първи концерт в България.

Greg ChandlerESOTERIC е група, създадена през 1992 година. Изпълняваме тежък и екстремен вариант на дет/дуум метъла, примесен с много сайкъделик влияния, ембиънт елементи. В композициите ни могат да бъдат открити много звукови пространства, които въздействат на слушателя чрез музиката ни.

От другата страна – Кой Ви насочи към този стил и откъде всъщност произлизате като музиканти?

Greg Chandler – Повечето от нас слушат основно дет и блек метъл. Нека го кажем така – дълбоко сме навлезли във всички форми на екстремната музика. Когато основахме бандата, фюнеръл дуумът и въобще тежките стилове все още не бяха много добре развити особено във Великобритания. Единствено традиционния дуум метъл с чисти вокали беше добре разпространен. В началото на 90-те по света имаше едва няколко групи, които газеха в наистина тежките дуум жанрове. И въпреки това екстремно бавните дет фюнеръл групи отсъставаха от картата.

От другата страна – Чувствате ли се като пионери на стила?

Greg Chandler – Не бих определил ESOTERIC като пионери, защото по същото време се появиха и други групи, но като съоснователи – да. Тогава музикантите в този стил не се понавахме, защото нямаше интернет, комуникацията се осъществяваше по друг начин. Научавахме за другите от фен-зинове. Информацията в ъндърграунда се разпространяваше много бавно. Основната причина да основем ESOTERIC, беше, че по онова време нямаше групи, които да свирят подобна музика – тежка и бавна, подплатена с екстремни вокали и много сайкъделик влияния. Дори и днес има едва няколко банди, които миксират екстремизма със звукови картини и ефекти, както ние го правим.

От другата страна – Как градът, в който живеете – Бирмингам, се отразява на творчеството Ви? Особено с групите, които са тръгнали от там като BLACK SABBATH и JUDAS PRIEST…

Greg Chandler – Ако говорим за постигнатото от групите, които посочи, не мисля, че сме повлияни чак толкова много от тях. Слушаме ги, уважаваме ги, но между техния звук и нашия има голяма разлика. Осовно влияние са ни оказали банди като GODFLESH, NAPALM DEATH, които също са от Бирмингам, BOLT THROWER и други екстремисти като тях. По-скоро средата, в която сме живяли и живеем, се отразява на музиката ни. Все пак Бирмингам е пост индустриален град, времето не е хубаво, самото място е много окаяно. В някаква степен в композициите ни рефлектира средата, която ни заобикаля.

Esoteric

Esoteric

От другата страна – Какво стои скрито зад музиката на ESOTERIC?

Greg Chandler – Това, което произлиза от текстовете, които са философски и отразяват нашия светоглед като личности. Те представят мислите ни за света, гледната ни точка, вътрешните ни терзания, вглеждането ни в собствените ни съзнания, психичното ни състояние и емоциите. Всичко това намира израз в музиката ни.

От другата страна – С музиката на ESOTERIC търсите отговори или задавате въпроси?

Greg Chandler – По-скоро представяме лични състояния, отколкото да търсим нещо. Музиката ни играе роля на себеизразяване. С нея освобождаваме лични мисли и чувства. А основната причина за това е, че творим онова, което искаме. Още повече, че когато създадохме групата, не бяхме и чували подобен звук. ESOTERIC запълни празнината между нас и нашите емоции.

От другата страна – Последният Ви албум е от 2011… Участваш и в LYCHGATE. Те ли са основен приоритет за теб днес?

Greg Chandler – Не. Вече работим по нов диск на ESOTERIC, който трябва да излезе през 2017-а. Завърнахме се към процеса на създаване на музика. Вече имаме доста нови композиции. Репетираме. Новият диск ще бъде записан следващата година и ще излезе тогава.

От другата страна – Когато създавате нова музика, какво търсите първо в нея?

Greg Chandler – Композирането при нас е естествен процес. Не си поставяме цели и не вървим нарочно в някакви посоки. По-скоро изразяваме емоциите си. Лично за мен най-доброто време за създаване на музика е, когато настроението ми е тягостно, когато са ме обхванали мрачни мисли, които имам нужда да изразя.

От другата страна – Имаш ли си специално място, където се вдъхновяваш?

Greg Chandler – Това зависи от животът ми, отнесен към съответен момент. Не е нещо, което можеш постоянно да провокираш. Понякога е по-добре да се оставиш на течението и процесът да се получи естествено. Понякога разочарованието от живота е предпоставка за добра композиция. Опитът също е много важен. Въобще има периоди от съществуването, които плачат да бъдат изразени с помощта на музиката. Създаването на мрачни, тежки и тягостни композиции помага за освобождаването от деструктивните човешки състояния.

От другата страна – Тогава ESOTERIC за теб е хоби, одушник или зад бандата има някакъв по-голям план?

Greg Chandler – Групата е по-скоро хоби, от което не вадим пари. Всички имаме постоянна работа, от която живеем. От друга страна обаче ESOTERIC е повече и от хоби, защото толкова много години вече сме ангажирани с бандата. Тя много по-важна от смисъла, който повечето хора влагат в съдържанието на думата „хоби“.

От другата страна – През последните години има възраждане на дуум метъла. Смяташ ли, че ESOTERIC вече получават онова, което са заслужили?

Greg Chandler – Отговорът е труден, защото когато създадохме групата в началото на 90-те, реално нямаше сцена за екстремния дуум метъл. Интересът към него беше почти нулев. За това и никога не сме имали някакви особени очаквания. Още повече за постигането на някакъв успех. Пишехме музика и основахме групата, защото това искахме да правим. Дори и днес ситуацията е същата. Не композираме и не правим концерти, за да гоним успеха. Просто го правим, защото го искаме.

От другата страна – В такъв случай след повече от 20 години като една от първите дуум дет банди, как изглежда музикалното Ви наследство през твоите очи?

Greg Chandler – Май, нямам определено мнение по този въпрос, защото когато си въвлечен от близо в нещо, не мислиш за него, от перспективата на онези, които стоят от страни и наблюдават. Не се връщам назад, защото съм бил част от цялата история на групата. Всеки момент е сам за себе си. Няма как да анализирам наследството на бандата от гледната точка на слушателя или фена, защото съм бил и все още съм част от историята на ESOTERIC.

От другата страна – Собственик си на „Priory Recording Studios“. Какво предпочиташ – да записваш с групите, в които участваш или студийната работа като продуцент?

Greg Chandler – Определено записването на собствената музика е процес, който ми носи огромно удоволствие. Едно от най-добрите неща, когато си в група, е подготовката и издаването на албум, неговото прослушване в завършен вид. Самият аз много обичам музиката, тя е моята страст. За това ми харесва и работата с други групи и стилове – нещо, което правя с удоволствие всеки ден.

От другата страна – Назад към концерта на ESOTERIC в България – готови ли сте със сет листа?

Greg Chandler – Когато сме на сцена, изпълняваме песните с техните оригинални дължини. Никога не ги съкращаваме за концерти. Просто избираме онези, които пасват на дължината на сета ни и времето, с което ще разполагаме. Когато сме на сцената около час, свирим четири композиции, когато слотът ни е по-дълъг, изпълняваме повече.

От другата страна – Имате ли любми парчета, които обичате да изпълнявате на живо?

Greg Chandler – Смятам, че има песни в дискографията на ESOTERIC, които звучат на живо по-добре от други, но самият аз нямам любими.

От другата страна – Тогава посочи композиции, които са по-добри за концерти…

Greg Chandler – Това са песните, които не са толкова сложни за изпълнение, което ги прави и по-лесни за възприемане. Като 20-ет минутната „Circle“, която публиката слуша и възприема по-лесно, околкото някоя друга композиция, която е по-многопластова.

От другата страна – Коя е най-вълнуващата част от концертите на ESOTERIC?

Greg Chandler – Това е фактът, че когато свирим на живо, изпълняваме песните така, както са записани в алубмите. Не спестяваме нищо нито от структурата на композициите, нито от аранжиментите. Постигаме същия звук, който сме записали в албумите, използваме същите ефекти. Така концертите на ESOTERIC се различават от изявите на повечето групи, които преправят музиката си, защото не могат да я изпълнят така, както са я записали в студиото, заради липсата на достатъчно музиканти или апаратура. С ESOTERIC винаги сме били на мнение, че на концерт трябва да представим студийния звук на бандата без да спестяваме нищо от него.

Мартин Николов

Autumn Souls Of Sofia 2016

SEPTEMBER CODE: Когато композираме бягаме от стереотипа „трябва да звучим като“…

Гръцките Progressive рокери SEPTEMBER CODE идват в София на 13 октомври 2016 г. за участие на фестивала Autumn Souls Of Sofia в рок бар Фенс. Вокалистът и китаристът Dim Koskinas отговаря на въпросите на The Other Side.

Здравей, Dim! Представи членовете на групата…

Поздрави от Атина! Благодаря ти за интервюто. Бандата се състои от:

Dim Koskinas: вокали/китари;
Sotiris Pomonis: китари;
Renos Miliaris: клавири/пиано;
Theo Botinis: бас;
John Dimoulas: барабани.

Всички сме професионални музиканти, работим с различни артисти в Гърция, също така преподаваме.

Какви са новините от SEPTEMBER CODE?

Вече излезе третият ни албум, просто озаглавен “III”, вече репетираме нов материал, който да представяме на живо. Искаме да подготвим по-тежки неща, както нашия предишен албум   (“Remembering Mirrors”) и нямаме търпение да видим реакцията на феновете!

September Code

September Code

Да се върнем в миналото: SEPTEMBER CODE – каква история се крие зад това име?

SEPTEMBER CODE се създава през 2002 г., първоначално прокто като… SEPTEMBER! Името дойде, след като открихме че 4 от 5 члена са родени през септември! С това име свирихме на местни концерти, правихме турнета из Гърция и издадохме първия си диск, озаглавен “2 Smiles Ago” през 2006 г.

След промяна в състава, след присъединяването ми към групата, за да „нагласим“ името – добавихме “Code” след SEPTEMBER, заради авторските права, издадохме  “Remembering Mirrors” през 2011 г.

Как определяте музикалния си стил?

Комплексно е…! Ние идваме от различни музикални среди. Слушаме METALLICA, MILES DAVIS, KING CRIMSON, даже класическа музика, всичко между това!Неща в този спектър! Когато композираме се стараем да нямаме стереотип от сорта „трябва да звучим като“, защото имаме етикет  “Progressive”. Ако харесваме това, което чуваме, то това остава, без да има значение стила. Надяваме се да имаме наш собствен стил, но определено да се вмества под чадъра “Progressive Rock”.

Разкажи ми за текстовете? Кой ги пише?

Всеки може да пише текстове, също така музика. Всеки, който има идея и може да я сложи на масата! Темата на песента може да варира от политика, лични чувства, всекидневни ситуации. Зависи от състоянието!

Каква е ситуацията с четвъртия ви студиен албум?

Тази година излезе “III”, отзивите да много добри! Много уебзинове, списания, радио станции дадоха положителни рецензии. Главният ни фокус е да свирим възможно най-много, да дадем шанс на хората да го чуят на живо.

September Code

September Code

Имате ли планове за концерти и турнета?

Ще свирим в София на 13 октомври, седмица по-късно свирим в Атина. Ще имаме друг концерт в Атина, вероятно през ноември, също така се надяваме да свирим в редица европейски градове през пролетта и лятото на 2017 г.

Имате ли планове да направите видео?

Правим го в момента, факт! В момента преговаряме с режисьорите, продуцентите, със специалистите по ефектите, за да направим видео. Не мога да ти разкрия повече… Извинявай!

Ще подготвите ли нещо специално за фестивала Autumn Souls Of Sofia?

Подбрахме плейлиста, която мислим, че ще се вмести във фестивала. И обещаваме, че ще дадем най-доброто от себе си!

Autumn Souls Of Sofia 2016

Каква е вашата визия за днешната Progressive сцена? Каква е ситуацията в Гърция?

Много е добре, че тук има много велики банди. В днешно време талантливите деца имат сериозни технически възможности. Но това създава и най-големия проблем, който срещаме: свръхдоза техника и скорост, противопоставени на това, първо да се напише песен. В Гърция имаме много активна метъл сцена, мног обанди, велики музиканти, можеш да ги чуеш и видиш!

Знаеш ли нещо за българската метъл и рок сцена?

За да бъда честен, не много! Но се надявам да се срещнем и да разговаряме с много музиканти и банди, с които можем! Надявам се да се срещнем!

Какви са плановете ви за бъдещето?

Концерти и… добре… концерти! На това се фокусираме в момента. И може би, следващата точка от плана ни е, да започнем да пишем нов материал догодина.

Забравих ли да те питам нещо?

Да, ние сме готини пичове!!!!!

Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…

Още веднъж благодаря за възможността да се представим пред българската публика. Надявам се да се видим на 13 октомври в рок бар Фенс!

Въпросите зададе: Mrazek

Barry от BOLT THROWER: В Death Metal-а е важно да свириш това, коeто обичаш

Имаше тъжни новини за BOLT THROWER… Това интервю го взех по телефона, публикувах го през 2005 г. в The Other Side и бе излъчено в „Зла Вечер“… Имах щастието да ги гледам на живо по-късно, през 2010 г. в Солун. Нека се върнем назад във времето…

2005: Може ли някой да си представи британската екстремна сцена без стенобитната машина, вече две десетилетия поразяваща слуха на феновете? Дойде време да представим BOLT THROWER на нашите читатели, а поводът за обаждането на китариста Barry Thompson е новия албум „Those Once Loyal“ (Metal Blade/Wizard)… Да започваме.

Здравей, Barry! Доволни ли сте от работата по новия ви албум „Those Once Loyal“?

От определена гледна точка, да. Отне ни 3 месеца и наистина е доста различен. Но като цяло мога да кажа, че съм доволен.

Имате ли някаква интересна случка по време на записите?

Ами не, нямаме всъщност. Просто за нас беше огромно удоволствие да се мотаем из студиото с китарите, в частност аз. Всички бяхме заедно и наистина беше жестоко и се забавлявахме.

Bolt Thrower

Bolt Thrower

Планирате ли да заснемете някой нов видео клип?

Не. Но в момента мислим да заснем някои концертни кадри и да ги сглобим през януари.

В началото на 2006 стартира турнето ви… Кажи две-три приказки по въпроса…

Това е първата ни стъпка, първата фаза. После ще последват фази 2 и 3, сътветно през февруари, март и част от април. Всеки може да проследи първата фаза в нашия сайт, където са сложени първите 30 дена от турнето.

Bolt Thrower - Those Once Loyal

Bolt Thrower – Those Once Loyal

Бихте ли свирили в България?

С голямо удоволствие. Бихме искали да свирим във всяка една страна, където не сме свирили преди. Винаги е голямо удоволствие да свириш на нови места. След около половин месец нашият сайт ще работи на пълни обороти и контакта с нас ще е много по-лесен. От тази гледна точка ще можем да получаваме повече оферти в бъдеще и наистина се надявам, че някой български промотър ще се свърже с нас.

Разкажи за рисунката на обложката…

Това е истински метален мемориал от войната. Има го в Британския музей и мислим, че идеално се връзва с нашата концепция и с това, което правим.

Какво мислиш за войната в Ирак?

Fucked up. Да им го на….. на Ирак. Първо те ни преебаха по някакъв начин, после ние тях даже в повече и така…

Дай определение за Death Metal?

Никога не съм мислил за това. За мене дори няма значение как се казва парчето. В крайна сметка просто свирим музиката която ни харесва. Това е напълно достатъчно, за да започнеш с нещо или поне да започнеш близо до замисъла. В Death Metal-а е важно да свириш това, което обичаш.

Bolt Thrower

Bolt Thrower

Какво е твоето мнение за днешната Metal сцена?

Не следя достатъчно подробно събитията. В Англия не е толкова комфортно да се занимаваш с метъл като цяло, дори списанията ни не са на особено ниво. Така, че ако искаш да знаеш какво наистина се случва в метъл сцената в Европа просто трябва да се поровиш из Интернет и да се информираш за последните новини.

Забелязах, че в програмата на турнето ви няма британски дати?

Не, няма да има в момента, а по-късно, през април-март. Няма да има отделно конкретни дати за Англия, а ще нагласим нещата успоредно с турнето в другите държави.

Кави са ви плановете?

Просто турне и каквото се получи. Сега сме заедно, за да свирим и се ослушваме за още концерти, където да свирим. Не планираме нищо друго конкретно в момента.

Bolt Thrower

Bolt Thrower

Какво е твоето послание към българските ви фенове?

Благодаря ви много за съпорта през всичките тези години, наистина го оценяваме много силно. Бих искал да свиря във вашата страна и ако се намери някой, който наистина се интересува от това, моля просто да почерпи информация от нашия сайт и да се свърже с нас. Благодаря ви.

Благодаря ти, Barry, за това интервю! Надявам се да се видим в България на ваш концерт!

Аз се надявам на това също. Много бих искал.

Страницата на групата: www.boltthrower.com

Интервю на Mrazek
12 октомври 2005 г.
Снимки: Sarah Bennett

Интервюто е взето с любезното съдействие на Wizard, публикувано в The Other Side и излъчено по „Зла Вечер“, радио NET.

ps. Даже една правописна грешка от 2005 г. се е промъкнала, че и в заглавието я пренесох…

ISOLE: Изолирани, отдалечени, самотни…

Здравей, Daniel! Представете членовете на групата отвътре…

Здравейте! В момента съставът ни е:
Crister Olsson – китара и вокали. Един от основоположниците. „Старото“ момче в бандата.
Jimmy Mattsson – бас и ръмжащи вокали. Луд по MANOWAR и обича метъла от 1980-те.
Victor Parri – ударни. Най-новият ни и най-млад от членовете ни. „Неспокойна“ душа, който свири в дузина банди.
И… аз: Daniel Bryntse. Вокали и ритъм китара. Също съм от членовете основоположници. Експерт по отлагането.

Какви са новините около ISOLE?

Напоследък нещата при нас вървят доста бавно, повече защото всички членове имат много работа по другите си банди и проекти. Ние, въпреки това, напоследък обсъждаме началото на писането и работата по новия материал, който да последва “The Calm Hunter”. Също така, започваме нашето турне зеедно с NOVEMBRE и SHORES OF NULL.

Isole

Isole

Разкажи повече за вашето последно издание „The Calm Hunter“…

Вероятно това е нашият най-мелодичен, прогресив и дуумаджийски албум досега. Но е и тежък, няма спор!

Къде и кога бе записан?

Записахме го в нашето собствено студио, Studio Apocalypse, ние си го продуцирахме. Миксирането и инженеринга са на нашия барабанист и на Jonas Lindström.

Разкажи повече текстовете в него? Концепция? Кой е техният автор?

Повечето текстове в албума са написани от Crister. Това не е концептуален албум, но текстовете докосват сходни теми… като отчаяние, тъга, самота, спомени, вина и така нататък. Не обичам да говоря много за текстовете, предпочитам слушателят сам да пави своите заключения.

Да се върнем в миналото: ISOLE – каква е историята на това име?

Да се върнем в 2000-те години, когато нашият китарист Per Sandgren го предложи. Това е адаптация на френската дума isolé, което означава изолиран, отдалечен, самотен. Бандата започна под името FORLORN в началото някъде в ранните 1990-те (хей, и аз правех уебзин с името Forlorn! – бел. ред.). Ние решихме да сменим името след като се появиха няколко банди с името FORLORN, но запазихме същото звучене (и аз така – бел. ред.).

Как определяш музикалния си стил?

Progressive, Epic и Melodic Doom Metal. Вдъхновени сме от групи като CANDLEMASS, SOLITUDE AETURNUS, OPETH и други.

Щастлив ли си с вашия лейбъл Cyclone Empire?

Да. Нашето сътрудничество работи добре за нас. С тях се работи леко и също така са големи фенове на нашата музика.

Някакви планове за концерти и турнета?

Оосвен турнето, което започва сега, не планираме нищо друго на този етап.

Имате ли планове да направите видео?

Направихме лирик видео към заглавната песен “The Calm Hunter”. Няма да правим повече видео клипове за този албум, но ще видим какво ще се случи, когато новият ни албум е на път.

Приготвил ли си нещо специално за предстоящото шоу в София?

Както винаги – ние ще направим най-доброто заедно с феновете за да направим вечерта незабравима, но не сме планирали нещо специално за концерта в София.

Какво ти е мнението за съвременната екстремна метъл сцена? Каква е ситуацията в Швеция?

Не следя сцената от близо, но тук има няколко качествени банди, както нови, така и стари. Лично аз предпочитам да слушам по-класически групи като CANDLEMASS, BATHORY, великите IRON MAIDEN и т.н.

Isole

Isole

Знаете ли нещо за българската метъл сцена?

Трябва да си призная, че знам много малко за българската музикална сцена. Но се надявам да открия повече, когато посетя вашата страна!

Какви са плановете ви за бъдещето?

Освен вече споменатото, надявам се да правим повече фестивални концерти в бъдещето. Ще работим и с другите си групи в нашето студио (предимно ще миксираме и мастерираме). В личен план ще продължа борбата, която се подразбира от факта, че съм баща. Не ми остава много време за други неща.

Забравих ли да те питам нещо?

О… не знам. Това зависи ли от това, какво искаш да разбереш още?

Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…

Нека пламъкът гори! Rock’n’roll god DAMN it!

Интервю на Mrazek

Doom Over Sofia 2016

ANTIMATTER: Смъртта, лудостта, другата страна на реалността

Здравей! Представете членовете на групата отвътре…

Привет, добре, ANTIMATTER съм аз самият, като от време на време отварям вратата за сесийни музиканти в студиото и на сцената. Когато дойдем в България, аз ще свиря с акомпанимента на повечето студийни сесийни музиканти от последния албум „The Judas Table“, които са на турне с групата.

Какви са новините около ANTIMATTER?

На 23 септември ANTIMATTER издава два нови сингъла, „Welcome To The Macine“ и „Too Late“ чрез моя собствен звукозаписен лейбъл Music In Stone. „Welcome To The Macine“ е Progressive Darkwave версия на класиката на PINK FLOYD от 1975 г. и е любима песен на феновете, за първи път я представихме миналата година и от тогава постоянно присъства на нашите концерти. Отделно от това аз работя по дебютното ни DVD, озаглавено „Live Between The Earth And Clouds“, което се очаква да излезе в началото на 2017 г. И турнета, много турнета.

Разкажи повече за вашето последно издание „The Judas Table“…

„The Judas Table“ е шестият албум на ANTIMATTER и моят седми, ако се брои „Under The Same Sky“ на SLEEPING PULSE. „The Judas Table“ е последната ми работа и все още съм доста свързан с нея. Много съм щастлив с различните музикални цветове които той показва. Използвах съвсем различен състав за този албум в сравнение с предходното издание „Fear Of A Unique Identity“, решил съм да използвам различен състав и за следващия албум.

Mick Moss - Antimatter

Mick Moss – Antimatter

Къде и кога бе записан?

Записахме барабаните в престижното ливърпулско студио Parr Street Studios, със саунд инженера Jon Withnall (COLDPLAY, Rhianna). Останалата работа бе извършена в моето собствено Wyresdale Studios. Предпочитам да работя в мое собствено пространство, където мога да правя нещата по начин, който аз искам, без да гледам часовника.

Разкажи повече текстовете в него? Концепция? Кой е техният автор?

Аз пиша и аранжирам цялата музика и текстове за ANTIMATTER през последните десет години. Текстовете за последния албум разглеждат моите мисли за предателството, за движещата сила, която кара един човек да забие нож в гърба на приятеля си. Стигнах до извода, че е пълно с егоистични хора.

Да се върнем в миналото: ANTIMATTER – каква е историята на това име?

В оригинал ANTIMATTER бяхме аз и Duncan Patterson. Да се върнем към 1999-2000 г., когато търсехме име, аз стигнах до ABSOLUTION (преди MUSE да издадат албум със същото име) като изкупление, текуща част от моите текстове. Междувременно Duncan беше получил флаер за клубна нощ, която беше озаглавена „Antimatter“ който харесахме и ни хареса как звучи. Останалото е, както се казва, история. За мен то представлява смъртта, лудостта, другата страна на реалността.

Как определяш музикалния си стил?

За мен това е много трудно. Като текстове се опитвам да начертая нещата, за които хората намират трудно да се говори. Като музика, не знам, аз рисувам повлиян от много неща. Цялата музика, която някога съм слушал и обичал. Цялата музика, която обичам да слушам.

Щастлив ли си с вашия лейбъл Prophecy Productions?

Разбира се, те подхранват ANTIMATTER от най-ранните дни. Тяхната вяра ми позволява да продължа развитието.

Спомена за концерти и турнета… Нещо по-конкретно?

Аз постоянно съм на път, това е моята същност – да съм на турне, имам постоянна нужда да свиря на живо. През следващите седмици ще посетя Белгия, Германия, Швейцария, Холандия. През следващите месеци ще бъда много зает, което е добро време за мен. Когато се местя от място на място съм духовно здрав.

Имате ли планове да направите видео?

DVD-то „Live Between The Earth and Clouds“ ще бъде следващото ни издание. Отделно от това, вашите читатели могат да гледат нашето прекрасно промо към песента „Stillborn Empires“ от последния ни албум. То е направено от Tomfoolery Pictures тук, в Ливърпул. Харесвам начина, по който е направено. Гледайте го в Youtube 🙂

Свирил си тук през 2009 г., какво си спомняш от България?

Трудно ще си спомня нещо, бях пиян през цялото време. В момента не консумирам алкохол в такива количества, надявам се да си тръгна от България с много прекрасни спомени този път. Допреди пет години пиех преди концертите но се усетих, че това е неуважително към феновете които са отделили своето време и пари за да дойдат и да ни гледат. Мислих си, че текилата, уискито и каквото там пиех ми разширяват границата, когато на трезво преслушвах записите, виждах, че това ограничава способностите ми и ме превръща в пиян идиот.

Приготвил ли си нещо специално за предстоящото шоу в София?

Всъщност, ние още не сме подготвили репертоара и песните, които ще свирим, ще прекараме цяла седмица в репетиции преди да дойдем. След това ще свирим старите песни на ANTIMATTER, които не сме свирили дълго време на концерти Надявам се че една или две от тях ще ги направим специално за вас.

Какво ти е мнението за съвременната екстремна метъл сцена?

Не слушам екстремен метъл. Най-екстремното, което съм слушал беше DEICIDE през 1990 г., когато бях в сцената. Сега ако слушам метъл или нещо в тази област, то това са обичани банди от извора, които съм слушал, все още ме грабват OBITUARY, IRON MAIDEN, SLAYER, но не слушам новите и модерните банди от този жанр.

Какви са плановете ти за бъдещето?

Да продължа да работя до дена на смъртния си одър, който се надявам, ще е много, много далече във времето…

Забравих ли да те питам нещо?

Забрави да ме питаш за моята вечеря. Да, благодаря ти, имам добре опечен стек. Не очаквай да отида с теб в леглото, не го правя от първата среща (тоя па, шегаджия – бел. ред.)

Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…

Разпознайте нарцисите, киселяците, разрушаващите хора и стойте далече от тях. Междувременно следете какво прави ANTIMATTER на www.antimatteronline.com и www.facebook.com/antimatteronline

Интервюто с Mick Moss взе Mrazek

Antimatter live in Sofia

Flo Schwarz (PYOGENESIS): Феновете ще чуят всички парчета, които са запазената ни марка

17 години след първия им концерт в България PYOGENESIS се завръщат. Този пък като голямото име на четвъртото издание на Sea of Black Festival в Бургас на 6 август. Добър повод за разговор с идеолога на групата Flo Schwarz, още повече че основателите на готик метъла издадоха и нов албум през 2015 г. „A Century in the Curse of Time” – първи за бандата от 13 години.

Привет, Flo, през 1999 година направихте концерт в България. След това изчезнахте, защо се получи така?

Не се бяхме отказали. Просто се бяхме концентрирали върху други неща. Аз основах мениджърска компания, която работи с групи и прави мърч. Това ми отне много, нямах време за нова музика. Песните, които бях създал, не стигаха за албум, така че решихме да си починем за известно време и ето че миналата година се завърнахме с нов диск. В един момент осъзнах, че не сме свирили от доста години. Компанията отнема голяма част от времето ми, за това и отклонявахме офертите за концерти. Така минаха няколко години. Това че не сме свирили отдавна, не е нарочно. Понякога нещата просто се случват по този начин.

Какво повече ти допада – да си музикант или да си мениджър?

Харесват ми и двете роли. Второто ми позволява да съм в сянка и в същото време ми помага като музикант – това включва и бизнес страната на тази професия. От друга страна – удоволствието от концертите и срещите с феновете е безценно. Разбира се, че когато съм с моята банда, скрещам повече почитатели, отколкото когато съм с група, на която съм мениджър. Обаче харесвам и да съм музикант, и да съм мениджър.

Pyogenesis

Pyogenesis

Гледам една снимка във вашия профил във Facebook, над която пише, че това е причината за завръщането ви. Феновете ли са истинската причина за това?

Има две причини – първата е, че създадох нови композиции, а втората е подкрепата от феновете. Двете страни вървят ръка за ръка. Не могат да съществуват една без друга. Също така не става само с желанието да издадеш нов материал. Хората трябва да са заинтересовани. Има и друг случай, когато феновете искат нов албум, но самият ти нямаш желание да го направиш. При мен този вариант не е опция. Така че подкрепата на феновете беше огромна и ни помогна да вземем решението, да се завърнем.

След седмица сте в България отново. Какъв сет лист сте подготвили и ще използвате ли резултатите от проучването, което направихте за това песните от кой албум предпочитат феновете?

Във Facebook питаме феновете, песните от кой албум искат да чуят. В сета ни ще попадне много метъл материал, но ще наблегнем и на последния ни албум, който е в същата посока – мрачен, тежък и мелодичен. Феновете ще чуят всички парчета, които са запазена марка на PYOGENESIS.

Ще вземете ли под внимание желанието на феновете да чуят повече композиции от първия Ви албум?

Зависи къде свирим. На предишното турне срещнахме много хора, които харесаха, че сетът ни беше съставен от композиции от всичките ни албуми. Защото ние не се концентрираме само върху един албум или върху определно звучене. Още повече, че когато свирим на живо, дори по-леките парчета звучат тежко и по-този начин пасват на останалите.

А ти лично песните от кой албум на PYOGENESIS предпочиташ да изпълняваша на живо?

Всички. Но удоволствието е по-голямо, когато изпълняваме песни, на които публиката реагира по-бурно и пее заедно с нас.

След толкова много години, как виждаш това, което сте постигнали като група?

В началото беше наистина чудесно. Когато се обърна назад, виждам само хубави неща. Времената бяха страхотни, особено в началото, когато започвахме и се оформяше готик метъл сцената. Всички в тази прохождаща сцена бяхме млади, почти тийнейджъри. Чувството да започнеш нещо ново, което не е съществувало преди, е страхотно. Ние бяхме една от първите групи, които издадоха готик метъл албум и дефинираха стила. Яко е да знаеш, че си малка частица от музикалната история, няма значение дали става дума само за един подстил. Това означава все още нещо за мен. Дори на тази възраст се чувствам добре от този факт. Един ден ще кажа на децата ми – ето това направихме ние дори и на тях да им звучи ужасно.

Ако започваше днес с PYOGENESIS, мислиш ли, че щяхте да постигнете същото ниво, каквото имате след 25 години история?

Не, не смятам. Отне ни много време, за да постигнем това, което сме днес. В началото бяхме съоснователи на готик метъла. В началото на 90-те бяхме първата група, която издаде готик метъл диск на континента. Преди нас имаше подобни банди на Острова – Англия, Ирландия, но не и в континентална Европа. Ние бяхме първите. Това ни помогна да се развием, защото хората ни свързваха с основаването на готик метъла – нов стил по онова време, за който ни държаха отговорни. Ако започвахме днес, нямаше да бъдем оригинални, защото щяхме да копираме нещо, което други музиканти преди нас са измислили.

Защо днес е трудно да си оригинален?

Не мисля, че е трудно. Просто след като нещо е открито, то няма как да бъде открито отново. Възможностите да се излезе с нещо ново са по-малко. Не мисля, че онова, което се случи с нас, това че се появихме с нещо ново, е било само въпрос на късмет. Обаче не мога да ти кажа и причината, защо написахме песни като онези – тежки, но в същото време мелодични, с чисти поп вокали. Днес е трудно да достигнеш до идеи, до които все още никой не се е докопал. Защото повечето вече са осъществени. Не съществува списък, в който да е посочено какво трябва да се направи, за да се открие нов музикален стил.

Това ли е причината музиката днес да има смисъл на „fast food”?

Да, в някаква степен е така.

Но защо?

Ако погледнеш музиката в екстремните жанрове през последните 30 години, тя винаги е била комбинация от различни стилове. Трашът е смес от хеви метъл и пънк. Готик метълът с неговите мелодии мога да определя като „BLACK SABBATH срещат хеви метъла”. След това идва кросоувъра с групи като CLAWFINGER, които обединиха метъла с хип хопа и с рапа. Всичко ново, което се появява, е винаги комбинация от няколко жанра. Дори групи като ENTER SHIKARI правят точно това. Не знам дали си чувал за ESKIMO CALLBOY? Те са много известни в Германия. Звукът им е смес от различни музикални стилове. Така че от една страна всичко вече е измислено и опитано.

Pyogenesis

Pyogenesis

Тогава като мениджър – кое според теб ще е следващото голямо нещо в метъла?

Абсолютно нямам идея, защото ако знаех, щях да събера група, която да свири точно това и да забогатея.

Ти се занимаваш с музикален бизнес. Чувстваш ли се независим?

Абсолютно! Има правила в музикалния бизнес, които са валидни за всички. Но аз съм свободен да правя, каквото си искам, независимо дали хората го харесват или не и да си нося последиците от това. Никой не ми казва какво да правя. Знам че нещата няма да проработят, ако не следвам правилата, но мога да вземам каквито искам решения. Когато основахме групата, родителите ми смятаха, че това е ужасна музика. Питаха ме, какво е това, защо не пея нормално, как мога да свиря по този начин, защо излизам на сцената, облечен в такива дрехи… Ами правя го по този начин, защото хората го харесват и защото на мен ми харесва. Така че мога да си позволя, каквото си поискам и това на някого ще се хареса, на други – не. Това е.

Bill Cosby е казал, че основното, което разделя поколенията е музиката. Какво мислиш за това?

Истина е, но за миналото, не и днес. Аз съм от първото поколение, което имаше досег с екстремната музика, която самият аз разбирам, но родителите ми не. И ако моите деца харесват екстремна музика, която аз не харесва, бих ги разбрал, за разлика от моите родители, които не можеха да разберат, какво слушам аз и защо. Това е различно днес. Дори и да не харесвам определен тип музика, тя вече не разделя поколенията така както преди.

Добре ли е за банда като PYOGENESIS да свири на фестивал с вход свободен?

Не мога да ти отговоря. Мина доста време от предишното ни гостуване в България. Концертът също беше безплатен. Имаше сигурно 10 хиляди души. Сигурен съм обаче, че ако свирехме в някой клуб, хората щяха да дойдат и да си платят входа. Но колко ще бъдат, не мога да прогнозирам.

Тази година с PYOGENESIS отбелязвате 25 годишнина. По какъв начин албумът на завръщането „A Century in the Curse of Time” отбелязва тази дата?

Албумът е комбинация от всичките ни предишни записи. В него влиза всичко, което бяхме издали до този момент. Това го прави много важен за нас.

Имате ли планове за издаването на следващ албум?

Да, работим по нов материал.

В същата посока ли ще е или отново ще я променяте, както в миналото?

Ще следваме посоката на последния ни албум.

Основният урок, който научи като музикант?

Да съм спокоен! Случват се неща, които не ми харесват, но са извън контрола ми. Урокът, който научих като музикант през всички тези години е да съм спокоен. Да разграничавам важното от маловажното – не всичко е важно, защото се случват и неща, които не харесвам, но и не мога да контролирам. За да научиш този урок, трябва да преминеш през тези ситуации. Има хора, които харесват групата и други, които не я харесват. Не можеш да се харесаш на всички, но и не е необходимо. Това е урок, който помага не само в музиката, но и в другите страни на живота. Също така в живота има и други важни неща освен музиката.

Как това, което си научил като музикант, ти помага в други сфери на живота?

Когато някой ти каже, че не харесва музиката ти, това е нещо, с което се примиряваш. Същото е и когато някой ти каже, че не харесва нещо в самия теб – просто го приемаш без драми и продължаваш напред.

Все още ли изучаваш себе си?

Да, всеки ден.

И кое е последното нещо, което разбра за себе си?

Всеки ден се уча. Последният урок, който научих, не е свързан с музиката. Осъзнах, че всички сме продукт на своите родители и те са хората, които ни изграждат като личност. И които от своя страна са продукт на своите родители и че ако срещаш някакви сериозни житейски трудности, техният корен най-вероятно се намира в детството ти и начинът по който си отгледан. Това трябва да се разбере от всички. Аз го проумях преди няколко години. Това е призракът на поколенията. Родителите ми са родени в края на войната, а техните са преживяли две войни. Те са станали свидетели на ужасяващи неща… Та това е нещото, което научих.

Sea Of Black 2016

Смяташ ли, че честността е най-добрата политика?

Не знам, може би в повечето случаи е.

А защо не е винаги?

Труден въпрос. Но си прав, че честността винаги е най-добрата политика. Понякога обаче нещата просто се случват. Понякога ситуацията може да е много особена. Но ако говорим за политика, там би било добре да има повече честно говорене.

Ако имаше възможност да срещнеш 20-годишния Flo Schwarz, какъв съвет би му дал?

Значи трябва да се върна 20 години назад, през 1996. Не знам… Може би ще му кажа да си остане такъв, какъвто е. Харесвам се днес такъв, какъвто съм.

Кой е твоят най-рокендрол момент?

Участвахме на един фестивал. Имаше 200 000 души. Валеше много. Тогава подканихме хората от публиката да хвърля кал по сцената. И те като се хванаха, затрупаха сцената с кал. Дойде полиця. Мен ме арестуваха. Обвиниха ме в разрушаване на чужда собственост. Това е май най-бунтовническия ми рокендрол момент в живота.

William Shakespeare е казал, че животът е сцена и всички ние сме актьори. Кой остава в публиката?

Във всяка сцена има някой, който говори и друг, който го слуша. В това интервю, аз съм активната част, но има моменти в които ти си човекът, който е активен и задава въпросите, а аз съм публиката и те слушам. Мисля, че това е отговорът на въпроса ти.

Посланието ти към българските фенове?

Наистина нямам търпение отново да свирим в България. Надявам се да се срещна с всички Вас.

Мартин Николов

Интервюто с Flo Schwarz (PYOGENESIS) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 1.08.2016 година, както и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Неугасващите зари на северната светлина (Интервю с HYPERBOREA)

Късна пролет на 1998 г. Аз съм в горните курсове на студентството си и съм добил гигантската самоувереност на незнанието и безгрижието. Редовно посещавам Синьото, което не само още съществуваше, но и бе в разцвет откъм посещаемост на рок деятели. Там се запознавам с четири стеснителни момчета, стиснали китари в ръце и движещи се в плътна група. Така видях за пръв път HYPERBOREA. Доста от тогавашните дългокосковци не са отдавна в бандата, но тя съществува до днес и ако не сте се запознали с нея, знайте, че има какво да каже!

Hyperborea

Преминали през буйните и многолюдни 90-тарски изяви, сблъскали се с творческите разминавания и неактивни периоди, HYPERBOREA израстнаха по сцените, за да се превърнат в сериозно име с масивна репутация не само сред родните фенове. След един хипер-успешен и дълъг концертен сезон за тях, ще научим най-новите подробности около групата от самите й членове:

The Other Side: За година и половина групата реализира една доста дълга серия от много силни концертни изяви и аз се чудех, колко дълго може да продължи това натрупване на качество? Преди да навлезем в настоящето, споделете как постигнахте такъв възход при свиренето на живо?

Данчо: Бяхме много мотивирани да се върнем на сцената, където винаги ни е било мястото. Ние винаги сме били концертна група и най-добре се чувстваме на сцена. Контактът с публиката, споделените емоции с хората за нас са най-важни.

Андрей: Няма някаква секретна формула за това – добрата форма на сцена идва единствено чрез свирене на сцена. Преди това бяхме в период, в който предимно се занимавахме с отрепетирането на сериозен по обем и сложност материал. Той така или иначе не видя бял свят, така че това, което се вижда отвън е просто една дупка в съществуването на HYPERBOREA. Съответно, логично беше да се завърнем със серия концерти.

Антонис: Нуждата за комуникиране с публиката е нещо естествено за една група. Особено когато се правят нови песни, много е важно да ги свирим на живо, за да видим реакцията на хората към тях.

27.03.2016 Hyperborea подгряват за Asphyx в клуб Live&Loud

27.03.2016 Hyperborea подгряват за Asphyx в клуб Live&Loud

TOS: Много хора са свързани с историята на групата, за което свидетелства и гърба на един от моделите ви Т-шърти. Стабилен ли е сегашният състав и от кога сте в силната си формация?

Антонис: Мисля че е доста стабилен, при положение, че аз от 2013 г. свирия с Андрей и Данчо и от 2014 г. с Владо. Така че “базата”е стабилна и сега ние очакваме вокалиста да внесе последни щрихи и да продължим с концертите и приготвянето на албума.

Данчо: В момента, особено след раздялата с нашия вокалист Киро, сме много сплотени и решени на всяка цена да продължим напред. Понякога е нужен късмет, а друг път времето, опита и грешките играят роля, да си намерим точния човек.

TOS: След раздялата с вокалиста ви, задава ли се някакъв рубикон за HYPERBOREA? Ще се промените ли като музика? Как бихте отвърнали на коментари от сорта на „Няма го Киро, няма и HYPERBOREA“?

Андрей: Бих казал, че по-скоро това, което няма да се промени е вътрешната ни нужда за правене на музика и съответно – запазването на цялостта на групата. Като музика – ако няма промяна тук, по-добре да не се занимаваме въобще или просто да си свирим стария репертоар в пиянски формат. HYPERBOREA тенденциозно върви към по-мелодичен и прогресивен Death Metal, като това далеч не е от вчера и още по-малко има някаква връзка с напускането на Киро. Това не означава, че се отричаме от старите ни неща – HYPERBOREA изпълнява музика от всичките си периоди.

Раздялата ни с Киро неизбежно довежда до коментари от сорта на „няма ли го Киро, няма HYPERBOREA”. Такива коментари аз лично намирам за обидни. Да – Киро е бил фронтмен, да – всички знаят Киро, но HYPERBOREA са тези, които правят и изпълняват музика, а Киро в момента не е част от тях. Тези, които държат на Киро – предполагам му имат телефона.

Антонис: Що се отнася до настоящият момент, като музика мисля, че няма да се промени нищо. Единственото нещо, което е логично да се промени, е лицето на групата на живо. Тъй като, когато става въпрос за това, Киро като frontman, за толкова много години е представял HYPERBOREA по собствен начин.

Данчо: Рубикон мисля, че не. Киро е бил вокалист на групата още от нейното създаване, и е нормално като фронтмен, и като човек, който всички знаят като вокалистът на HYPERBOREA, да е нещо като човека-HYPERBOREA за повечето фенове на групата. Но в момента HYPERBOREA просто си търси нов вокалист, това е. Нищо друго няма да се промени.

Владо: Бих искал да допълня малко казаното от Андрей, затова че видиш ли няма го Киро – няма я и групата! Много, между другото, хора твърдят, че ни познават от дълги години и ми е малко странно, как тогава не знаят, че цялата музика е писана от Данчо, Андрей и мен, а и от Крум преди много години в първия албум!? В различни степени всеки от нас си е дал душата да пише музика, като, ако един е давал по-малко в писането на музика, то той е бил полезен по друг начин за развитието на HYPERBOREA. Допълвали сме се. Имаме, както изцяло авторски парчета, така и общи творби с фигури или идеи на всички нас. Текстовете са писани деветдесет и осем процента от Данчо, а Киро мисля, че има един или два текста за целия си престой, като фронтмен, в групата. Това е което Киро е дал в творческия път на групата, но разбира се, никой не отрича всичко останало, което той е направил за израстването и популяризирането на групата. Както вече казах, всеки от нас по един или друг начин е давал от себе си. Така че, нали, би било хубаво, да получаваме и ние дължимото ни признание и уважение за труда, който сме положили през годините. Нека бъдем честни и справедливи. Не казвам, че Киро е лежал само, да не кажа друго, защото всеки е помагал за развитието на групата с каквото може.

20.02.2016 Заедно с ветераните от Past Redemption в Rock Bar Fans

20.02.2016 Заедно с ветераните от Past Redemption в Rock Bar Fans

TOS: На концертите ви често представяте нови парчета. Има ли готов материал за записи?

Данчо: Имаме готови шест нови парчета. Раздялата ни с Киро ще ни забави разбира се, но ние усилено пишем нов материал. В момента подготвяме седмо парче.

Владо: На път сме да започваме да записваме трета „дългосвиреща плоча”, така че наистина ни трябва сериозна персона, която да запълни дупката в отбора. Аз съм сигурен, че нашият човек скоро ще се появи.

TOS: Как седи въпроса с лидерството в групата? Има ли един локомотив, който задвижва нещата? Единна ли е групата в решенията си?

Данчо: Донякъде в момента Владо е този човек. Той е най-деен и инициативен и постоянно мисли за групата, дори и сега, когато му се роди син. Да ти е жив и здрав, Владо! Иначе, всичко се обсъжда, и тогава решаваме какво да правим.

Андрей: Има три вида локомотиви: мениджърски, музикални и гръцки. На гръцкия често му кипва водата, преди да е вдигнал температура, но това е заради крехката възраст. Иначе потвърждавам, че Владо е този, на когото мениджърските умения се отдават съвсем естествено.

Владо: Край. Гасете тока! Почвам ви. – Всички се смеят.

Антонис: Аз съм лидера, разбира се…

09.10.2015 На Autumn Souls of Sofia Festival

09.10.2015 На Autumn Souls of Sofia Festival

TOS: Забелязвам, че колкото са по-нови композициите ви, толкова са по-усложнени. Как протича творческият процес при вас? Ще се задълбочава ли комплексността на музиката ви? На къде ще се развивате?

Антонис: Различният състав има много голямо вляние върху формирането на песни. Друг състав в повечето случаи означава и различна музикална посока. Тази посока също се влияе и от зрелостта на членовете, които измислят повечето материял. Други музикални идеи е имал Данчо на 18 години от сегашните му на 43 години. Опа извинявайте на 34 имах пред вид…

Данчо: Усложнението не ни е самоцел. За нас е най-важно ние да се кефим на това, което композираме – трябва да има чувство, иначе се губи смисъла. А седнем ли и си кажем: „Ето сега трябва да това да го направим сложно“, се губи чувството.

Андрей: Не влагаме усилия в посока „комплексност“ – това не е мерило за музика. Работим в посока влагане на повече съдържание в музиката. Музиката просто трябва да бъде разнообразна и интересна, а това не се постига с повтаряне на 3 акорда в рамките на 5 минути. И така в следващите 5 песни – в случай, че някой не е схванал посланието.

TOS: Какво се очаква от новия човек зад микрофона? Без какво е немислимо да бъде един певец на HYPERBOREA?

Данчо: Очакваме от него да е сериозен и отдаден на групата. Немислимо е HYPERBOREA да му е някакво временно забавление.

Андрей: Очакваме също така да бъде силен фронтмен/фронтгърл.

Антонис: Очакваме също и да носи разновидност на алкохол на репетиции.

TOS: Вие сте солидно име на българската Death Metal сцена. Има ли кандидати за поста на основен вокалист и как се представят?

Владо: Има, да! Вече имахме възможност да пробваме няколко човека, които се справиха добре, но ние сме си поставили за цел да дадем възможност на повече мераклии да се пробват, за да имаме и ние по-добра база за сравнение и да направим избор. А и не сме си поставяли ограничения от рода на пол, възраст и т.н., нито пък срок, в който трябва да се намери вокал. Защо пък да не се появи някоя мома с изродски гласови данни? Отворени сме към всички, които имат желание да се пробват, а и за сериозна работа. Тук е момента да кажа, че ние сме осигурили апаратурата, на която да се изявява кандидат „викалото”, т.ч. да не се притесняват, кандидатите, от липсата на такава. Ако, все пак, си донесат микрофон, на който, да разгънат талант и да ни омаят, това ще ги издигне в нашите очи.

TOS: Какво трябва да е готов да жертва един член на групата? И какво жертвате вие в името на музиката си?

Данчо: Музиката отнема много време, пари и усилия, но всичко се възвръща стократно. Така че, не бих казал, че ние жертваме нещо – компромиси с някои неща – може би, но жертва не.

Андрей: Ако жените ни бяха зли, тогава обаче щеше да има и жертви.

Владо: Моята ме бие. – Усмихва се заговорнически Владо.

Антонис: Моята не ме бие. (Чакай бе, аз нямам…)

TOS: В историята на групата е имало периоди, които са по-бедни на концертни изяви. Те били ли са свързани с проблемите по окомплектоването на бандата? Задава ли се известно затишие от ваша страна във връзка с намирането на нов човек зад микрофона?

Данчо: Ако намерим човек бързо, няма да се зададе затишие. Иначе, имаше един период, в който имахме друг басист – Динко, и тогава се бяхме съсредоточили върху писането на нов материал, и затова нямахме толкова концерти.

27.03.2015 Bar-Club Adams

27.03.2015 Bar-Club Adams

TOS: Какво би било перфектното развитие на нещата за групата в сегашната ситуация? Какви са близките ви планове?

Данчо: Перфектното развитие би било да си намерим бързо вокалист, който да влезе бързо в час и още есента да имаме участия. Близките ни планове са, както вече Владо каза, да запишем EP. Материалът за него е почти готов.

TOS: Препоръчайте ни силни заглавия от българската и международна сцена, които не бива да пропуснем! Какво слуша HYPERBOREA днес?

Владо: Ние имаме много приятели – музиканти, групи, знайни и незнайни! За да не обидим някои от тях, че не сме ги споменали, ще кажем само, че и в нашата татковина има класни банди, които си заслужават да бъдат посещавани по концерти и да им се отдава подобаващо уважение. Иначе всеки от нас слуша разнородна музика. Ето Тони, например, слуша гръцко! – Настава всеобща веселба, в която Антонис не е причастен…

TOS: Вашето послание към феновете?

Владо: Знаем, че е право на феновете да мразят и обичат, която си поискат банда и да казват каквото си искат за нея, за нас, но нека не губят вяра, в това че ние ще се предадем и ще захвърлим с лека ръка всичко, за което сме се борили и постигнали през годините. Аз смятам, че в този състав Данчо, Тони, Андрей и аз сме една чудесно смазана машина и ни трябва само още един елемент, за да не „бръмчим” напразно, а да „газим” смело по сцените. Уверяваме Ви, че това няма да стане! Нашето послание е чрез музиката, която правим и ще правим, затова бъдете сигурни, че пак ще се видим, скоро, на сцената, на някой от клубовете. Всеки, който иска да се свърже с нас може да го направи чрез страницата ни във фейсбук, така че, не се притеснявайте да ни потърсите там! Бъдете здрави и наздраве!

Цялата група шумно и с одобрителни реплики се присъединява към казаното от Владо, след което преминаваме към невербалният етап от срещата ни…

Интервюто взе Rock Thrashler

%d bloggers like this: