The Other Side

Начало » Интервюта

Category Archives: Интервюта

Благотворителен концерт за Пламен Богоев – Бандата в София на 28 октомври
Metal Madness Fest III

Архив

Vanja „Obscure” Plavsic (MARTYRIUM): Вдъхновенията ни не са само от музиката

Според онлайн енциклопедията Metal Archives в Малта има 62 банди от които 40 активни. Островната държава, разположена в центъра на Средиземно море, е с площ 316 квадратни километра. Там живеят малко над 430 000 души, като на всеки почти 11 000 се пада по една активна банда. Ако предположим, че в една група има средно по четирима музиканти, то около 160 жители на Малта свирят в групи. Шестима от тях под името MARTYRIUM ще видим на 5 август в Бургас на петото издание на Sea of Black Festival. Повече за това, които са MARTYRIUM, от гърлото на бандата Vanja „Obscure” Plavsic.

От другата страна – Привет, Vanja! Кои са MARTYRIUM?

Vanja „Obscure” PlavsicMARTYRIUM сме група от Малта, в която участват хора, които споделят една и съща страст към музиката и окултизма. Бандата е създадена през 1999 г. Точно когато втората вълна на блек метъла започва да набира скорост в ъндърграунда и да се разпростира от Северна Европа по света. Днес MARTYRIUM сме малко по-различни от началото, защото стилът ни се разви с прибавянето към него на различни музиклни жанрове. Ние сме го нарекли „симфоничен блек/дет от отвъдното”. В момента MARTYRIUM сме стабилна група със солиден работен план за 2017 година и с четири албума зад гърба ни. Освен със създаването на музика и турнетата, се занимаваме и с организацията на концерти и фестивали. MARTYRIUM допринасят много за развитието на метъл общността в Малта. Това накратко сме ние днес.

От другата страна – Какви трудности срещате като група от Малта?

Vanja „Obscure” Plavsic – Когато живееш в Малта, по средата на Средиземно море, означава, че където и да искаш да отидеш, трябва да използваш самолет. Всеки път, когато имаме концерти навън, трябва да летим. Много време изкарваме по летища. Това е единствената разлика между живота в Малта и на континента. Иначе всичко останало е същото.

От другата страна – Сигурно е доста скъпо, всеки път да летите за концерти…

Vanja „Obscure” Plavsic – Да, така е. Първо трябва да се качим на самолет, за да започнем турне. Не можем да скочим направо в тур буса, както правят групите от континента. Останалото е същото.

От другата страна – Защо избрахте симфоничния блек метъл, за да се изразявате?

Vanja „Obscure” Plavsic – Истината е, че пътят на MARTYRIUM тръгва от блек метъла, но днес музикалните ни влияния обхващат различни по стил банди дори в това число и саундраци на различни класически филми. Вярваме, че ако искаме да сме музиканти, трябва да сме широкоскроени и да не се ограничаваме само в един жанр. Някои от групите, които са ни вдъхновили, са DIMMU BORGIR, SAMAEL, LOST SOUL, харесваме FLESHGOD APOCALYPSE, BEHEMOTH, GOJIRA, VITAL REMAINS и много други. Вярвам, че блек метълът е перфектната комбинация от тежест и мистицизъм, за това и присъства толкова осезаемо в музиката ни. Едва ли има друг стил, който да те накара наистина да почувстваш мрака на Трансилванските гори през студена зимна нощ. За мен блек метълът е перфектния стил.

От другата страна – Ще споделиш ли няколко думи за екстремната сцена в Малта?

Vanja „Obscure” Plavsic – Независимо че Малта е много малък остров, метъл сцената тук е много силна. Имаме много действащи групи, както и много фестивали и концерти. Винаги окуражаваме феновете да идват на нашите събития и то не само, когато сме изпълнители. MARTYRIUM са домакини на много метъл фестивали. На 2 септември тази година организираме един двудневен фест с групи, на които зад микрофона стоят дами. Той се казва „Voices Of The Succubi“ и ще бъде подкрепен от „битка на бандите”. Хедлайнъри ще бъдат XANDRIA. През ноември SINISTER идват в Малта, за да оглавят друг фестивал, който е насочен към феновете на дет и траш метъла. След което през януари ни предстои още едно събитие, на което основна банда ще бъдат HATE. Това са само част от концертите, които намират почва на острова ни. Щастливи сме, че имаме и страхотен съпорт от феновете в Малта.

Martyrium

Martyrium

От другата страна – Какви са предимствата и недостатъците да си част от банда като MARTYRIUM?

Vanja „Obscure” Plavsic – Предимствата са, че сме се събрали хора, които мислят по един и същ начин и които използват този начин, за създаването на музика. Предимства са също така пътуванията, посещенията на различни страни, свиренето с велики групи, както и срещите с фенове, които харесват музиката ни. Но най-голямото предимство е, че MARTYRIUM ни дава възможност да изразим себе си и да разпространим мрака по света. Недостатъкът е, че участието в група, понякога отнема много време. Нямаме възможност да се занимаваме с други неща.

От другата страна – Интересно е, че сте от слънчева страна, а мракът ви е обладал…

Vanja „Obscure” Plavsic – Предполагам, че това идва от интереса ни към окултното. Също така вдъхновенията ни не са само от музиката, а от много други места. Например изследването на изоставена сграда, сенките в нейните ъгли, напуканите камъни – това също може да послужи за вдъхновение. Тези преживявания предизвикват мисли за жалкото състояние на нещата, за онези плачевни страни на съществото, които живеят във всеки един от нас. Вдъхновението може да те осени навсякъде. Не смятам, че животът в една слънчева страна като Малта, оказва влияние на мрака в MARTYRIUM.

От другата страна – Сменяме темата – как според теб некомерсиалните стилове като блек метъла, могат да достигнат по-широка публика?

Vanja „Obscure” Plavsic – Основно с турнета, но това се отнася за всяка група без значение от стила. Трябва да се свири на живо и да се правят, колкото е възможно повече концерти. По този начин се привличат сподвижници. Всяко начало е много по-трудно, заради структурата на бизнеса, защото за непозната група е почти невъзможно да получи предложение за концерти. Така че ако искаш да те познават, трябва да свириш на живо и то много. Да разпространяваш музиката си навсякъде. Трябва да създаваш фенове и приятели. Да правиш така, че да привличаш вниманието на хората към творчеството ти. Това е най-важното. Пак казвам, че за току-що прохождаща група да се намести в системата, е много трудно. Много е трудно за една непозната банда да се закачи за някой фестивал или да тръгне на турне с известно име. Важното е да накараш хората да те харесат, да харесат онова, което правиш и да ти повярват. Тогава те самите ще започнат да помагат на групата.

От другата страна – За близо 10 години какво не успявате все още да постигнете?

Vanja „Obscure” Plavsic – 2017 се оказва много добра година за MARTYRIUM. Тур-плановете ни стават все по-големи. Метъл сцената в Малта се разраства… Не знам… Следващата стъпка, за която досега не ни се е отдала възможност, е да направим и да продуцираме сами наш албум. Надявам се да го постигнем със следващия, който ще бъде пети в дискографията ни. Вече започнахме да събираме оборудването, което ни е необходимо и да превръщаме репетиционната ни в студио. Надяваме се, че следващият ни албум ще е готов в края на другата година. До момента все търсихме други хора, за да постигнем звука, от който се нуждаем и искаме. Този път решихме да действаме сами. Това е следващата ни цел, която досега все ни се изплъзваше.

Sea Of Black Festival 2017

От другата страна – Тогава какви са предизвикателствата пред Вас при създаването на музика?

Vanja „Obscure” Plavsic – Усилията всеки път са едни и същи – да включим всички елементи, които са основни за звука ни и в същото време да развиваме нови измерения в музиката ни. Работим малко като археолозите – всеки път се опитваме да достигаме нови територии, без да бягаме от себе си.

От другата страна – Кое е най-голямото недоразумение, което се носи за MARTYRIUM като група от Малта?

Vanja „Obscure” Plavsic – Наистина не знам. Всеки има собствено мнение за групата. Всеки възприема музиката ни и онова, което правим по различен начин. Това обаче е добре за нас, защото няма как да сме отговорни за всичко, което се случва в главата на някого. Всеки може да мисли, каквото си пожелае. А ние като MARTYRIUM, искаме да покажем нашето изкуство по нашия начин. Понякога получаваме странни коментари, но в момента на мога да се сетя за нещо конкретно…

От другата страна – А нещо, което не много хора знаят за бандата, но би искала повече да научат?

Vanja „Obscure” Plavsic – Че сме отворени за онова, което правим във всякакъв аспект. Хората не знаят за нас единствено онова, което все още не сме съобщили или направили. Например следващата година ще имаме участия на много фестивали, които все още не са анонсирани. Нямаме търпение да споделим тези мигове с феновете ни.

От другата страна – Последни думи…

Vanja „Obscure” Plavsic – За първи път ще сме в България и нямаме търпение да се срещнем с всички вас и да разпространим завета на Велзевул. Концертът ще бъде невероятен!

Интервюто с Vanja „Obscure” Plavsic (MARTYRIUM) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 31 юли 2017 г.

Toep Duin от SINISTER: Death Metal сцената все още си е същата, феновете обаче са нови

Холандските Death Metal легенди SINISTER идват на Sea Of Black Festival 2017 на 5 август в бургаския Летен театър. Барабанистът Toep Duin даде интервю за предаването „От другата страна“, което ни бе любезно предоставено от водещия Мартин Николов.

От другата страна – Здравей! Добре дошъл в България! Какво си спомняш от първите Ви две идвания в страната ни преди няколко години?

Toep Duin – Свирихме в Русе през 2012 г. Беше жестоко, на някакво страхотно военно място, в района на Летния театър. Не беше точно зала за концерти в смисъла, който влагаме в Холандия. Но феновете и екипът бях много добри. Беше уникално изживяване. А първия път, когато SINISTER бяха в България, не бях част от групата.

От другата страна – Пуснахте новия албум „Syncretism“ в края на февруари. Какви са досега реакциите на фенове и критици?

Toep Duin – Дори по-добри от очакваното! Трудно е да се харесаме на всеки фен с дискография като нашата. Винаги има фенове от старата школа, които искат да чуят само „Cross the Styx”, но и много млади почитатели, които харесват и по-новите ни албуми. Опитваме се да се фокусираме върху правенето на добра музика, припомняйки си постоянно каква е историята на SINISTER. Но сега критиките от всички посоки са удивително добри.

Sinister

Sinister

От другата страна – Каква е разликата между „Syncretism“ и предишните Ви албуми?

Toep Duin – Бих казал, че дискът има по-мрачна атмосфера. Добавили сме и някои синтезаторни ефекти. От една страна се усеща окултната енергия от първите ни издания, а от друга – енергията от по-новите ни записи.

От другата страна – Какво се случи със стария състав? Сега имате нови музиканти в SINISTER. Беше ли трудно да ги откриете?

Toep Duin – Да свириш в група като SINISTER не е същото като да свириш в местната училищна банда. Без да обиждам никого, за да го правиш, се изискват много и ежедневни усилия. Така че всичко опира до баланса. Когато някой не е способен да го поддържа, заради работа, семейство или просто заради липса на мотивация да пътува през цялото време, той напуска бандата. Случва се в повечето групи, които познавам. За момчетата, които сега са в SINISTER, музиката е начин на живот. Разбира се, имаме семейства и деца, но всички знаем как да се справяме и да запазим баланса.

От другата страна – Имаш ли странични проекти и работиш ли и с друга банда извън SINISTER?

Toep DuinSINISTER е приоритет №1 сега. Понякога свирим като гост-музиканти с някои групи. Но не се занимавам със странични проект в момента.

От другата страна – Aad Kloosterwaard беше барабанист, сега е вокалист…

Toep Duin – Знам единствено, че Aad не искаше повече да свири на барабани. След кратко прекъсване през 2004 г. реши да грабне микрофона. Не го питай иска ли да свири на барабани отново. Отговорът ще е „не”… Хахаха!!!

От другата страна – Кой е най-важният албум в дискографията на SINISTER и защо?

Toep Duin – Бих казал, последният. Но също така би могъл да бъде и „The Carnage”, защото с него поставихме новото начало след сериозните промени в състава. Тогава за щастие вече бяхме получили шанса да се докажем и той се оказа един от най-добрите ни албуми. Разбира се, „Cross the Styx” и “Hate” бяха също важни, защото допринесоха за успешното начало през 90-те години и за успеха на SINISTER.

От другата страна – Възприемате ли SINISTER като Death Metal легенда и мислиш ли, че бандата получава признанието, което заслужава?

Toep Duin – Според мен SINISTER трябва да се възприемат като Death Metal легенди! И ние получаваме от феновете си този признание. Навсякъде, където свирим, публиката е екзалтирана и реакцията й е невероятна!!! Пречка е, че някои организатори все още не забелязват завръщането на SINISTER и независимо че дори феновете говорят за „добрите стари времена”, когато SINISTER беше една от най-големите Death Metal банди на земята. Но е хубаво как това се променя стъпка по стъпка!

Sea Of Black Festival 2017

От другата страна – Как виждаш Death Metal сцената днес в сравнение с началото на 90-те години?

Toep Duin – Ако ме питаш, сцената все още си е същата, феновете обаче са нови. А и сега се появиха много нови поджанрове и всякакви видове екстремен метал. Но ъндърграундът е мощен и верен на банди и фенове.

От другата страна – Какво би посъветвал младите групе, които тепърва започват своята кариера?

Toep Duin – Всичко е въпрос на мотивация и свирене, репетиции и свирене, изпълнение, инвестиране. И всичко трябва да идва от сърцето, не можеш да си купиш успех или респект. Трябва да ги извоюваш със сериозна работа. Когато през 1990 година започнах с една група, карах с колата си четири часа само за да бъдем съпорт като ни плащаха със стек бира и ни даваха някакви пари за бензин. И така седмица след седмица, докато хората не започнаха да говорят за нас и предложенията ставаха все по-добри и по-добри. Това е дълъг път, но ако той е начинът ти на живот, нищо друго няма значение. Да свириш в банда е велико!!!

Мартин Николов, От другата страна

Спомен от първото гостуване на SINISTER в България през 2006 г., когато The Other Side бе съучастник (снимките са на Димитър Баръмски):

Даниела Висоцкая (Daniela Shumway) за проекта „Да запазим къщата с ягодите“

Изключително много се радвам че за пореден път ще те представим в The Other Side и то за такава хубава кауза. Списъкът ми е пълен с въпроси но нека започнем с най-главните които вълнуват до голяма степен обществото.

Защо реши да подновиш петицията „Да запазим къщата с ягодите“?

Наблюдавам от много време тази къща, смея да твърдя че съм и проучила почти цялата история. Влюбих се в нея още от първият път в които я видях. ОБОЖАВАМ Я! Но това далеч не е причината поради която желая да я спася.

Наистина. Отдавна наблюдавам подобни теми в интернет отностно архитектурните паметници в България но тази къща определено е една от най-дискутираните.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

През миналата година подписката достигна около 10 000 души което ме зарадва много. Подписката достигна до нужните организации и толкова, още чакаме някой да предприеме действие и нещата отново стоят на едно място! Чакаме решение…

Именно поради тази причина реших да подновя подписката, колкото повече хора толкова по-добре. Когато едната страна натиска повече и не се отказва в действията си винаги печели. Една проста стратегическа логика. Мисля че решението ми определено не е грешно.

Темата определено вълнува доста столичани и няма как да не попитаме от къде идва името „Къщата с ягодите“?

Името идва от там че преди време във двора е имало много диви ягоди,точно както във моята къща за жалост не са останали много, горската ягода като цяло се самонасява и трудно можеш да я присадиш някъде, изключително рядко можеш да ги срещнеш в някой двор, тъй като предпочитат горски почви.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

В началото каза че знаеш доста за историята на къщата. В какъв точно стил се изразява неината архитектура?

Архитектът които я е строил е учил във Виена. Построена е около 1927 г.

Къщата е по скоро смесица от стилове от колкото точно един определен за това е толкова интересна но определено описва много добре аристократическата красота и изящество. Личи си че е строена за не кого и да е.

След това имотът е национализиран. Бил е румънско посолство, търговско представителство на СССР в България, щаб на народната милиция, седалище на администрацията на различни структури.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Обявена е за национален паметник на културата но за жалост последвала съдбата на още редица красиви къщи с неясна съдба,имали лошият късмет да бъдат построени в България.

Колко време планираш проекта?

Доста пъти ми е хрумвало да направя снимки там но голям проект не бях планирала, причините бяха редица тогава. Голямото планиране дойде след като разбрах че нещата не вървят на никъде.

Трудна ли беше подготовката за проекта?

Почти веднага се ориентирах веднага закупих бижутата и другите аксесоари. Нямах особенни затруднения. Корсета го бях купила предварително за рожденият ми ден от Авангард.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Какви емоции те връхлетяха първият път когато я видя на живо?

Беше доста интересно първият път когато я видях отидох специално заради нея там, бях говорила с фотографа ми предварително да отидем беше един слънчев горещ майски ден оказа се че бяхме тръгнали в другата посока на Сан Стефано, но ни упъти един полицай. Както си вървяхме и говорехме видях номера на една кооперация №8 и си спомням че казах на Георги: „О, Боже мой следващият номер трябва да е къщата!“

И ето ме там аз стоях пред нея тя пред мен с цялата си величествена красота. Бих казала че определено те запленява.

Как се почуства когато за първи път пристъпи вътре в нейната „сърцевина“?

Много се радвам че ме попитахте този въпрос. Чуството беше много странно в началото подходих уверено но после имаше известна доза притеснение.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Притеснение имаше и при Георги Велев все пак това е голям проект нямаше как да не се развълнуваме.

Пък и все пак стъпвахме в чужд имот.

В първият момент в които влезнеш в двора веднага те връхлита нейната енергия води те в отминало време и сякаш спира времето вътре. Мога да кажа че съм истинска късметлийка че успях да досъпя до там.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Чуството когато се качваш по стълбите на централният вход към вратата е уникално за описване.Сякаш изпадаш в друго измерение. Усещаш изминали мисли,емоции и много мрак. Това е толкова красиво.

Какво точно изразяват снимките ти на това красиво място?

С тези снимки целя да събудя отдавна потъналата красота в това място да пробудя душите на хората да вдъхновя подкрепата им,да вдъхновя подкрепата им още повече!

Снимките изразяват една аристократична душа на отминалото време, съчетана с изисканост подчертавайки готическата нотка която всъщност притежава самата къща.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Притесняваш ли се че много хора след като видят снимките ти ще тръгнат да ги копират и ще дръзнат да влязат в къщата за да се снимат?

Много често ми се случва за съжаление снимките и идеите ми да са изкопирани от някой друг. Лошото е че си личи много.

Което само говори по себе си човекът що за личност е, личност която е без интереси, липса на всякаква творческа мисъл, лишена от всякакво вдъхновение и вкус към нещата.

Личност която не може да изобрети своята мисъл по скоро и предпочита да краде идеята на някой друг защото е по-лесно така. За жалост нещата не могат да се променят…

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Видях че отдавна някои моделки като мен имаха интерес за снимки в къщата след мен ще има много които са се престрашили да влязат в къщата за да направят снимки но ще ви попитам: ЗАЩО СЛЕД МЕН?

Защо след като аз бях първата която пое нещата в свои ръце след като отдавна сте проевили някакъв интерес защо не организирахте кампания събиране на гласове или нещо от типа или единственото нещо което ви интересува е вашата кариера,„снимки за вашето собствено его“?

Как протекоха снимките и колко време снимахте?

Снимките протекоха добре. Снимахме около два часа но за сравнително кратко време направихме много снимки дори не сме спирали за почивка. Всичко направихме на един дъх.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Някои хора се заглеждаха които минаваха отсреща на улицата други просто подминаваха тъй като има доста трева и трудно може да се види нещо.

Издай малко повече неща за себе си с какво се занимаваш, какво работиш?

Имаме интервю на тази тема с вас попринцип но тъй като някои хора не ме познават. Освен готиката, имам хобита доста,пиша книги, сценарий,занимавам се от осем години с метъл и рок пеене.

Тренирам тенис на корт непрофесионално. Работя във финансовата сфера но за съжаление не ми е позволено да издавам повече информация за работата си! Смея да твърдя че за толкова млад човек съм доста амбицирана.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Какви са наблюденията ти за петицията и това как приемат хората цялата организация?

Като цяло видях че има много хора които подкрепят идеята ми но имаше и много хора които изобщо не се интересуваха и говоря предимно за познати. Пишат се за големите патриоти но изведнъж ми казват: „Ми аз съм чужбина“!

И какво от това това че си в чужбина по-малко българин ли те прави?

Защо си мислиш че като избягаш от държавата си не си обвързан с ценностите и? Други го правеха от чиста гледна точка завист.

Трети не харесваха готиката съответно и самата мен и си мислят че има нещо нередно в нея. Това далеч не е така, готиката е по-скоро светоглед, епохата може да е остаряла и модерният човек вече не се интересува от нея и вярва че в нея има нещо сатанистко защото са му наложени грешните виждания и нещата с които от всякъде са ни наложени ги мисли за правилни.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Уверявам ви това изобщо не е така. Ако разчупите вижданията си светът ще стане най-малкото по лесен за вас това може да го смятате и като личен съвет!

Кратки думи за филма „Опашката на дявола“…

Мога много да кажа, но за сега само това: Филмът има много готин сюжет трябва да го изгледате!

В клипа към снимките ти защо реши да включиш песента „Mein Herz Brennt“ на RAMMSTEIN?

Какво по-добро от това? Веднага питам? Няма такава песен. Това е най-подходящото парче за снимките съдържа метъл с готическо звучене. Песента е толкова величествена носи едновременно тъжно,стряскащо и красиво излъчване точно като къщата.

Пък и какво по подходящо заглавие от Сърцето ми гори /превод от немски/.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Какво ще се случи ако не успееш да запазиш къщата с ягодите?

Това емного интересен въпрос. Не мога да променя станалото но ще знам че съм опитала всичко да запазя къщата цяла!

GRIMAZE: Обичаме музиката, записваме албум и готвим турнета

Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…

– Ние сме група GRIMAZE. Обичаме музиката – да творим; да си раздаваме жизнената сила по концерти; да правим каквото можем, за да развиваме и обогатяваме музикалната култура. Обичаме и природата – да изкачваме планини; да се радваме на слънцето, снега, дърветата; да почистваме, когато и колкото можем човешките отпадъци, разхвърляни наоколо. Обичаме си бандата и приятелството, което имаме и общо взето се радваме на живота заедно 🙂

Grimaze

Grimaze

Изпратихме 2016 г. Каква е равносметката за GRIMAZE?

– Равносметката като цяло e, че сме изключително заредени с творческа енергия и сме благодарни, че намерихме много приятели през изминалата година, които споделят идеите и ценностите ни.

Иначе с малко повече формалности и статистики:

• Направихме над 35 концерта в България и Европа

• Започнахме инициативата „Да Живеем в Чистота“ – facebook страничка, в която публикуваме снимки от почистени от нас отпадъци в природата. Бързичко събрахме над 6 000 последователя, много от които започнаха да ни изпращат снимки от техни почиствания. До този момент заедно сме изчистили над 123 000 литра отпадъци за изминалата година

• Направихме си сайт – GRIMAZE.com

• Започнахме да си водим блог, в който да споделяме опита си и погледа си върху живота, като до този момент сме публикували 29 статии

• Издадохме EP с 6 песни

• Направихме първото си Европейско Турне, като минахме през Скопие, Крушевац, Ниш, Сараево, Будапеща, Виена, Мюнхен, Суботица, Букурещ, София

• Направихме първото си турне “Да Живеем в Чистота“, което включваше събития за почистване и концерти в 9 български града. Заедно със стотици хора се зареждахме вечерите с метъл, а на другия ден чистехме и така събрахме заедно около 55 000 литра отпадъци

• Пуснахме Официално видео на „Survival of The Fittest”с кадри от концерти

• Свирихме с бруталистите POPPY SEED GRINDER

• Пуснахме видео от турнето ни „Да Живеем в Чистота“

• Свършихме по-голямата част от работата по идващия скоро дългосвирещ албум, където материалът ще е предимно нов, може би само 2 песни от EP-то ще влезнат.

Grimaze

Grimaze

Направихте няколко ударни турнета, включително из Европа, из страната. Но ще ви питам за турнето и инициативата “Да живеем в чистота” – как се роди идеята? Как премина турнето?

– Като цяло ни харесва да пътуваме и да прекарваме времето си заедно като приятели, а като има и свирене – тогава вече е като сбъдната мечта. Турнетата ни помагат да израстваме като личности, да се сплотяваме като група, да минаваме през предизвикателства, да трупаме опит, да намираме нови приятели и изобщо само градивен ефект имат, така че ни предстои много такава активност, ако разбира се – звездите позволяват.

Покрай първото ни турне “Да Живеем в Чистота” също осъзнахме, че също много ни харесва като имаме реална кауза зад музиката и бандата ни. Просто ни мотивира още повече.

Идеята за това турне си дойде сама – от хората, които ни питаха дали и кога ще организираме по-структурирано събитие за почистване. Натурално решихме, че така и така свирим и чистим насам натам, по-добре да го направим организирано, за да могат да се включат още хора. И така от град на град – вечер свирим, на другия ден по обяд почистваме, направихме първото си турне, в което даваме “Метъл за Смет” 🙂

Това турне толкова много ни вдъхнови, заедно с всичките хора, които участваха в него, че решихме да го направим традиция. Просто е много яко да виждаме хората сплотени около нещо наистина градивно за всички, за цялото общество и изобщо екосистемата, която сме. А не коства кой знае колко – просто практични действия в рамките на деня и мястото, където сме 🙂

Какви са ви плановете за 2017-та?

– Плановете ни са да се развиваме като личности, да следваме мисията, която усещаме, да предаваме вътрешния си свят в музиката си, да правим много музика и да се грижим за природата ни.

– Работим си върху албума ни “Planet Grimaze”, като сме вече към края. Ще правим второ турне “Метъл за Смет” тази пролет. Ето ти малко информация за него:

Метъл за Смет

– В момента работим по организацията и на второ Европейско Турне

– На 22 февруари ще свирим с DEAD CONGREGATION и RELICS OF HUMANITY.

– Ще почистим, колкото можем повече отпадъци от природата

– Ще търсим, изследваме и ще се радваме по детски във всичко, което правим 🙂

Имате ли планове за нови видео клипове?

– Може би, имаме някои идеи, но наистина трябва да се развият яко и естествено. Просто не ни харесва идеята да се правим, че куфеем в някое хале или нещо от тоя сорт, сещаш се за стереотипа на метъл клип. Ако ще е видео – да носи реална емоция, история, вдъхновения, а бе – да е истинско и да има дълбочина за нас, ние така си правиме всичките неща. Не може просто – дай да правиме, щото да има.

Grimaze

Grimaze

А за нова студийна дейност?

– Без съмнение. Това е нещо, което не спира за нас, защото каквото и да преживяваме – го пресъздаваме в музика. Както казахме по-нагоре – и сега си работим по албум. В песните отразяваме вътрешния опит от непосредственото преживяване на Живота. В инструменталите имаме и много части, които са се случили в репетиционната, докато сме джемили заедно, което е яко, защото е спонтанно и непресторено. Като цяло си търсим музиката, която искаме да слушаме, но я няма в света и изобщо все повече сякаш експериментираме, ходейки по неотъпкани пътеки.

Grimaze

Grimaze

GRIMAZE… Каква история стои зад това име?

– Идеята дойде уж случайно, без да има конкретен смисъл, просто харесахме тази дума написана и произнесена, но във времето видяхме, че няма случайни неща. Музиката ни изследва непознатите дебри на вътрешния ни свят и реално чрез нея, ние опознаваме себе си в дълбочина, а ако разгледаме етимологично “GRIMAZE” – то може да означава “мрачен лабиринт”, какъвто е вътрешния свят на повечето хора по света. Така че името на бандата много конкретно си пасва с музиката ни, само че не го знаехме, когато го измислихме, защото нямахме и една завършена песен тогава.

Какво е вашето мнение за българската метъл сцена? Има ли нови банди, които да са интересни?

– Може би има някаква тенденция метълът да става модерен и много неща започват да се наричат метъл, без реално да са това. И това не е само за България, но и за цял свят. Но нека не забравяме, че метълът е бунтарска музика. Музика, която излъчва сила и активност. И най-вече – музика, която предава брутална искреност.

Grimaze

Grimaze

Въпреки това повечето “метъл” банди следват някакви “метъл” норми и правила, имитират някакви установени “метъл” образи, вместо да инвестират времето си в това да опознаят себе си и да си позволят да застанат срещу света с истинското си лице и музика. Това за нас е метъл.

Има потенциал за развитие на метъл сцената у нас, има интересни артисти с интересни идеи, но ни трябва на първо време искреност, спонтанност, заземяване и яко бачкане.

Къде виждате GRIMAZE след 10 години?

– На върха на планината K2 🙂 Не бе, шегуваме се. Не може такива дългосрочни планове да се правят, Животът сам ще покаже къде ще сме, като ние ще го държим в наши ръце, доколкото можем. Но ще се радваме да сме допринесли за това всички хора да сме по-сплотени; по-приемащи различията на другите; по-искрени в проявлението си; обичащи природата си и всички останали представители на живота, извън нашия вид. Да сме изпълнени с радост и мир, да не вредим на планетата с изборите си, да сме реализирани човешки същества с талантите и дарбите си. Изобщо – да ни е по-хубаво на всички в тоя свят.

Grimaze

Grimaze

Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…

– Благодарим ви, че ви има и че подкрепяте българската сцена. Не спирайте да ходите по концерти и да преживявате музиката “ЖИВА”, защото тогава магията и се усеща най-силно. Подкрепяйте, както можете, артистите и нека заедно работим за по-сплотена сцена. Музиката е от най-прекрасните неща в тоя живот и благодарим, че я споделяме.

Последни думи…

„Умът е като парашут. Не работи ако не е отворен“ – Frank Zappa

RED HARVEST: Ние се завръщаме, защото се забавляваме повече

Hail! Представи се накратко…

– Аз съм Ketil, китарист на RED HARVEST. Присъединих се към групата през 1995 г. и свирих с нея докато не решихме да се разделим през 2009 г. Имахме покана да свирим на концерт през 2016 г. и ние решихме да го направим. Беше забавно и ние решихме да направим още концерти и да издадем нов материал.

Какви са новините от RED HARVEST?

– Добре, сега се занимаваме с промоцията за преиздадената/премастерираната версия на албума ни „Hybreed“, който излезе през 1996 г., работим по нова музика за издание през 2017 г. и готвим концерт през април. Ние живеем далече един от друг, затова репетициите и другите дейност трябва да бъдат много добре планирани.

През 2016 г. отбелязахте 20-годишнината на излизането “Hybreed” и той бе преиздаден. Разкажи повече за новото издание.

– Френският лейбъл Cold Dark Matter Records пожела да преиздаде и премастерира материала, с нова визия и бонус парчета. Сметнахче, че ще е хубаво нещата да бъдат видяни от нови очи, чути от нови уши и се съгласихме. Като цяло албумът бе освежен и се получи добре. Бонус парчетата бяха записани на нашия първи концерт в Берген, Норвегия.

Red Harvest

Red Harvest

Нека да припомним на феновете от новото поколение някои подробности… Къде и как бе записан?

– Бе записан в студио в Осло през пролетта на 1996 г. Бе записан на живо. Това значи, че всички свирехме заедно в студиото по едно и също време, без кликове и компютри. Само по-късно добавихме вокалите и още китари. Както си спомням, това бе записано на VHS ленти. Работехме с много алтернативна (за онова време) структура на слоевете на песните, използвайки звукови вериги и семпли.

Разкажи нещо за текстовете в албума? Кой е авторът?

– Jimmi, другият китарист и вокалът написаха целия албум. Музиката и текстовете.  Червената линия на албума е за пречистването на душата и намирането на мир в природата.

Да се върнем дълбоко в миналото: RED HARVEST – каква история се крие зад това име?

– Първото име на бандата бе ARCTIC THUNDER. След няколко промени в състава дойде време за ново име. Момчето, което свиреше на китара в групата преди мен е предложил RED HARVEST. Никаква представа от къде го е взел. Много години след това разбрах, че това е известна детективска/криминална новела, носеща същото име.

Как определяш музикалния стил на бандата?

– Ние свирим Metal с Industrial/Human елементи. Ние сме много различни от много други банди, така че предпочитам да казвам нещо такова. Трудно е да ни поставят етикет.

Доволни ли сте от Cold Dark Matter Records?

– Да. Това е много енергичен и много идеалистичен малък лейбъл с персонална отдаденост и преданост, които високо ценя.

Red Harvest

Red Harvest; photo by: A. Linnerud

RED HARVEST се разпадна през 2010 г. … Да разбирам, че нещата вървят към реюниън?

– Добре, ние вече сме на път да се съберем.  Но без да бързаме и без да се стресираме. Ние се завръщаме, защото се забавляваме повече, отколкото през 2009 г. Тогава спряхме, защото повече не намирахме удоволствие и осъзнахме че е по-разумно да спрем преди да сме станали врагове. Е, ние правим нова музика, скоро ще запишем всичко и тогава ще видим какво ще се случи. И приемаме покани за концерти, намираме го за добро, интересно и възможно за нас.

Какви са ти впечатленията относно днешната екстремна Metal сцена? Каква е ситуацията в Норвегия? Някакви нови групи с млади членове?

– Честно казано, нямам никаква представа, защото не живея повече в Норвегия. Но метълът, какъвто го знаем в Осло е нито повече, нито по-малко то това, което съм чувал. Мисля, че сега Берген и Колбот са горештите метъл точки.

Знаеш ли нещо за българската Metal сцена?

– Не, за съжаление.

Red Harvest - Hybreed

Какви са личните ти планове за бъдещето?

– Ще работя по песните на RED HARVEST и ще се опитам да запиша всичките си китарни партии през 2017 г.  Вероятно ще запиша музика за другата Industrial банда, в която свиря – KP RIOT BRIGADE. Тя се базира във Флорида, САЩ. Преди няколко седмици излезе дебютният албум. Също така, записах всичките си китарни партии за още една банда, в която свиря, наречена GOTHMINISTER, албумът ще излезе през октомври 2017 г., тогава ще има и турне.

Забравих ли да те питам нещо?

– Хммм, не знам. Може би ще възникнат допълнителни въпроси, като прочетеш отговорите.

Последни думи? Твоето съобщение до читателите на The Other Side…

– Вземете си новия „Hybrid“ и го чуйте. За тези от вас, които се интересуват от този вид Metal, вероятно ще чуете, че сме били преди от много други групи. И се надявам че ще можем да свирим в България, защото никога не сме го правили.

Mrazek, януари 2017 г.

С любезното съдействие на Cold Dark Matter Records

Greg Chandler (ESOTERIC): Композирането при нас е естествен процес, по-скоро изявяваме емоциите си

Днес започва второто издание на екстремния фестивал „Autumn Souls Of Sofia“. Една от най-тежките и най-мрачни групи, за които участието на феста ще бъде и първи концерт в България, са британците ESOTERIC. Вокалистът на бандата Greg Chandler сподели в интервюто, което даде за „От другата страна“, че ако групата е на сцената около час, сетът им ще съдържа едва четири композиции…

От другата страна – Привет, Greg, в началото представи ESOTERIC на българските фенове, защото Ви предстои първи концерт в България.

Greg ChandlerESOTERIC е група, създадена през 1992 година. Изпълняваме тежък и екстремен вариант на дет/дуум метъла, примесен с много сайкъделик влияния, ембиънт елементи. В композициите ни могат да бъдат открити много звукови пространства, които въздействат на слушателя чрез музиката ни.

От другата страна – Кой Ви насочи към този стил и откъде всъщност произлизате като музиканти?

Greg Chandler – Повечето от нас слушат основно дет и блек метъл. Нека го кажем така – дълбоко сме навлезли във всички форми на екстремната музика. Когато основахме бандата, фюнеръл дуумът и въобще тежките стилове все още не бяха много добре развити особено във Великобритания. Единствено традиционния дуум метъл с чисти вокали беше добре разпространен. В началото на 90-те по света имаше едва няколко групи, които газеха в наистина тежките дуум жанрове. И въпреки това екстремно бавните дет фюнеръл групи отсъставаха от картата.

От другата страна – Чувствате ли се като пионери на стила?

Greg Chandler – Не бих определил ESOTERIC като пионери, защото по същото време се появиха и други групи, но като съоснователи – да. Тогава музикантите в този стил не се понавахме, защото нямаше интернет, комуникацията се осъществяваше по друг начин. Научавахме за другите от фен-зинове. Информацията в ъндърграунда се разпространяваше много бавно. Основната причина да основем ESOTERIC, беше, че по онова време нямаше групи, които да свирят подобна музика – тежка и бавна, подплатена с екстремни вокали и много сайкъделик влияния. Дори и днес има едва няколко банди, които миксират екстремизма със звукови картини и ефекти, както ние го правим.

От другата страна – Как градът, в който живеете – Бирмингам, се отразява на творчеството Ви? Особено с групите, които са тръгнали от там като BLACK SABBATH и JUDAS PRIEST…

Greg Chandler – Ако говорим за постигнатото от групите, които посочи, не мисля, че сме повлияни чак толкова много от тях. Слушаме ги, уважаваме ги, но между техния звук и нашия има голяма разлика. Осовно влияние са ни оказали банди като GODFLESH, NAPALM DEATH, които също са от Бирмингам, BOLT THROWER и други екстремисти като тях. По-скоро средата, в която сме живяли и живеем, се отразява на музиката ни. Все пак Бирмингам е пост индустриален град, времето не е хубаво, самото място е много окаяно. В някаква степен в композициите ни рефлектира средата, която ни заобикаля.

Esoteric

Esoteric

От другата страна – Какво стои скрито зад музиката на ESOTERIC?

Greg Chandler – Това, което произлиза от текстовете, които са философски и отразяват нашия светоглед като личности. Те представят мислите ни за света, гледната ни точка, вътрешните ни терзания, вглеждането ни в собствените ни съзнания, психичното ни състояние и емоциите. Всичко това намира израз в музиката ни.

От другата страна – С музиката на ESOTERIC търсите отговори или задавате въпроси?

Greg Chandler – По-скоро представяме лични състояния, отколкото да търсим нещо. Музиката ни играе роля на себеизразяване. С нея освобождаваме лични мисли и чувства. А основната причина за това е, че творим онова, което искаме. Още повече, че когато създадохме групата, не бяхме и чували подобен звук. ESOTERIC запълни празнината между нас и нашите емоции.

От другата страна – Последният Ви албум е от 2011… Участваш и в LYCHGATE. Те ли са основен приоритет за теб днес?

Greg Chandler – Не. Вече работим по нов диск на ESOTERIC, който трябва да излезе през 2017-а. Завърнахме се към процеса на създаване на музика. Вече имаме доста нови композиции. Репетираме. Новият диск ще бъде записан следващата година и ще излезе тогава.

От другата страна – Когато създавате нова музика, какво търсите първо в нея?

Greg Chandler – Композирането при нас е естествен процес. Не си поставяме цели и не вървим нарочно в някакви посоки. По-скоро изразяваме емоциите си. Лично за мен най-доброто време за създаване на музика е, когато настроението ми е тягостно, когато са ме обхванали мрачни мисли, които имам нужда да изразя.

От другата страна – Имаш ли си специално място, където се вдъхновяваш?

Greg Chandler – Това зависи от животът ми, отнесен към съответен момент. Не е нещо, което можеш постоянно да провокираш. Понякога е по-добре да се оставиш на течението и процесът да се получи естествено. Понякога разочарованието от живота е предпоставка за добра композиция. Опитът също е много важен. Въобще има периоди от съществуването, които плачат да бъдат изразени с помощта на музиката. Създаването на мрачни, тежки и тягостни композиции помага за освобождаването от деструктивните човешки състояния.

От другата страна – Тогава ESOTERIC за теб е хоби, одушник или зад бандата има някакъв по-голям план?

Greg Chandler – Групата е по-скоро хоби, от което не вадим пари. Всички имаме постоянна работа, от която живеем. От друга страна обаче ESOTERIC е повече и от хоби, защото толкова много години вече сме ангажирани с бандата. Тя много по-важна от смисъла, който повечето хора влагат в съдържанието на думата „хоби“.

От другата страна – През последните години има възраждане на дуум метъла. Смяташ ли, че ESOTERIC вече получават онова, което са заслужили?

Greg Chandler – Отговорът е труден, защото когато създадохме групата в началото на 90-те, реално нямаше сцена за екстремния дуум метъл. Интересът към него беше почти нулев. За това и никога не сме имали някакви особени очаквания. Още повече за постигането на някакъв успех. Пишехме музика и основахме групата, защото това искахме да правим. Дори и днес ситуацията е същата. Не композираме и не правим концерти, за да гоним успеха. Просто го правим, защото го искаме.

От другата страна – В такъв случай след повече от 20 години като една от първите дуум дет банди, как изглежда музикалното Ви наследство през твоите очи?

Greg Chandler – Май, нямам определено мнение по този въпрос, защото когато си въвлечен от близо в нещо, не мислиш за него, от перспективата на онези, които стоят от страни и наблюдават. Не се връщам назад, защото съм бил част от цялата история на групата. Всеки момент е сам за себе си. Няма как да анализирам наследството на бандата от гледната точка на слушателя или фена, защото съм бил и все още съм част от историята на ESOTERIC.

От другата страна – Собственик си на „Priory Recording Studios“. Какво предпочиташ – да записваш с групите, в които участваш или студийната работа като продуцент?

Greg Chandler – Определено записването на собствената музика е процес, който ми носи огромно удоволствие. Едно от най-добрите неща, когато си в група, е подготовката и издаването на албум, неговото прослушване в завършен вид. Самият аз много обичам музиката, тя е моята страст. За това ми харесва и работата с други групи и стилове – нещо, което правя с удоволствие всеки ден.

От другата страна – Назад към концерта на ESOTERIC в България – готови ли сте със сет листа?

Greg Chandler – Когато сме на сцена, изпълняваме песните с техните оригинални дължини. Никога не ги съкращаваме за концерти. Просто избираме онези, които пасват на дължината на сета ни и времето, с което ще разполагаме. Когато сме на сцената около час, свирим четири композиции, когато слотът ни е по-дълъг, изпълняваме повече.

От другата страна – Имате ли любми парчета, които обичате да изпълнявате на живо?

Greg Chandler – Смятам, че има песни в дискографията на ESOTERIC, които звучат на живо по-добре от други, но самият аз нямам любими.

От другата страна – Тогава посочи композиции, които са по-добри за концерти…

Greg Chandler – Това са песните, които не са толкова сложни за изпълнение, което ги прави и по-лесни за възприемане. Като 20-ет минутната „Circle“, която публиката слуша и възприема по-лесно, околкото някоя друга композиция, която е по-многопластова.

От другата страна – Коя е най-вълнуващата част от концертите на ESOTERIC?

Greg Chandler – Това е фактът, че когато свирим на живо, изпълняваме песните така, както са записани в алубмите. Не спестяваме нищо нито от структурата на композициите, нито от аранжиментите. Постигаме същия звук, който сме записали в албумите, използваме същите ефекти. Така концертите на ESOTERIC се различават от изявите на повечето групи, които преправят музиката си, защото не могат да я изпълнят така, както са я записали в студиото, заради липсата на достатъчно музиканти или апаратура. С ESOTERIC винаги сме били на мнение, че на концерт трябва да представим студийния звук на бандата без да спестяваме нищо от него.

Мартин Николов

Autumn Souls Of Sofia 2016

SEPTEMBER CODE: Когато композираме бягаме от стереотипа „трябва да звучим като“…

Гръцките Progressive рокери SEPTEMBER CODE идват в София на 13 октомври 2016 г. за участие на фестивала Autumn Souls Of Sofia в рок бар Фенс. Вокалистът и китаристът Dim Koskinas отговаря на въпросите на The Other Side.

Здравей, Dim! Представи членовете на групата…

Поздрави от Атина! Благодаря ти за интервюто. Бандата се състои от:

Dim Koskinas: вокали/китари;
Sotiris Pomonis: китари;
Renos Miliaris: клавири/пиано;
Theo Botinis: бас;
John Dimoulas: барабани.

Всички сме професионални музиканти, работим с различни артисти в Гърция, също така преподаваме.

Какви са новините от SEPTEMBER CODE?

Вече излезе третият ни албум, просто озаглавен “III”, вече репетираме нов материал, който да представяме на живо. Искаме да подготвим по-тежки неща, както нашия предишен албум   (“Remembering Mirrors”) и нямаме търпение да видим реакцията на феновете!

September Code

September Code

Да се върнем в миналото: SEPTEMBER CODE – каква история се крие зад това име?

SEPTEMBER CODE се създава през 2002 г., първоначално прокто като… SEPTEMBER! Името дойде, след като открихме че 4 от 5 члена са родени през септември! С това име свирихме на местни концерти, правихме турнета из Гърция и издадохме първия си диск, озаглавен “2 Smiles Ago” през 2006 г.

След промяна в състава, след присъединяването ми към групата, за да „нагласим“ името – добавихме “Code” след SEPTEMBER, заради авторските права, издадохме  “Remembering Mirrors” през 2011 г.

Как определяте музикалния си стил?

Комплексно е…! Ние идваме от различни музикални среди. Слушаме METALLICA, MILES DAVIS, KING CRIMSON, даже класическа музика, всичко между това!Неща в този спектър! Когато композираме се стараем да нямаме стереотип от сорта „трябва да звучим като“, защото имаме етикет  “Progressive”. Ако харесваме това, което чуваме, то това остава, без да има значение стила. Надяваме се да имаме наш собствен стил, но определено да се вмества под чадъра “Progressive Rock”.

Разкажи ми за текстовете? Кой ги пише?

Всеки може да пише текстове, също така музика. Всеки, който има идея и може да я сложи на масата! Темата на песента може да варира от политика, лични чувства, всекидневни ситуации. Зависи от състоянието!

Каква е ситуацията с четвъртия ви студиен албум?

Тази година излезе “III”, отзивите да много добри! Много уебзинове, списания, радио станции дадоха положителни рецензии. Главният ни фокус е да свирим възможно най-много, да дадем шанс на хората да го чуят на живо.

September Code

September Code

Имате ли планове за концерти и турнета?

Ще свирим в София на 13 октомври, седмица по-късно свирим в Атина. Ще имаме друг концерт в Атина, вероятно през ноември, също така се надяваме да свирим в редица европейски градове през пролетта и лятото на 2017 г.

Имате ли планове да направите видео?

Правим го в момента, факт! В момента преговаряме с режисьорите, продуцентите, със специалистите по ефектите, за да направим видео. Не мога да ти разкрия повече… Извинявай!

Ще подготвите ли нещо специално за фестивала Autumn Souls Of Sofia?

Подбрахме плейлиста, която мислим, че ще се вмести във фестивала. И обещаваме, че ще дадем най-доброто от себе си!

Autumn Souls Of Sofia 2016

Каква е вашата визия за днешната Progressive сцена? Каква е ситуацията в Гърция?

Много е добре, че тук има много велики банди. В днешно време талантливите деца имат сериозни технически възможности. Но това създава и най-големия проблем, който срещаме: свръхдоза техника и скорост, противопоставени на това, първо да се напише песен. В Гърция имаме много активна метъл сцена, мног обанди, велики музиканти, можеш да ги чуеш и видиш!

Знаеш ли нещо за българската метъл и рок сцена?

За да бъда честен, не много! Но се надявам да се срещнем и да разговаряме с много музиканти и банди, с които можем! Надявам се да се срещнем!

Какви са плановете ви за бъдещето?

Концерти и… добре… концерти! На това се фокусираме в момента. И може би, следващата точка от плана ни е, да започнем да пишем нов материал догодина.

Забравих ли да те питам нещо?

Да, ние сме готини пичове!!!!!

Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…

Още веднъж благодаря за възможността да се представим пред българската публика. Надявам се да се видим на 13 октомври в рок бар Фенс!

Въпросите зададе: Mrazek

Barry от BOLT THROWER: В Death Metal-а е важно да свириш това, коeто обичаш

Имаше тъжни новини за BOLT THROWER… Това интервю го взех по телефона, публикувах го през 2005 г. в The Other Side и бе излъчено в „Зла Вечер“… Имах щастието да ги гледам на живо по-късно, през 2010 г. в Солун. Нека се върнем назад във времето…

2005: Може ли някой да си представи британската екстремна сцена без стенобитната машина, вече две десетилетия поразяваща слуха на феновете? Дойде време да представим BOLT THROWER на нашите читатели, а поводът за обаждането на китариста Barry Thompson е новия албум „Those Once Loyal“ (Metal Blade/Wizard)… Да започваме.

Здравей, Barry! Доволни ли сте от работата по новия ви албум „Those Once Loyal“?

От определена гледна точка, да. Отне ни 3 месеца и наистина е доста различен. Но като цяло мога да кажа, че съм доволен.

Имате ли някаква интересна случка по време на записите?

Ами не, нямаме всъщност. Просто за нас беше огромно удоволствие да се мотаем из студиото с китарите, в частност аз. Всички бяхме заедно и наистина беше жестоко и се забавлявахме.

Bolt Thrower

Bolt Thrower

Планирате ли да заснемете някой нов видео клип?

Не. Но в момента мислим да заснем някои концертни кадри и да ги сглобим през януари.

В началото на 2006 стартира турнето ви… Кажи две-три приказки по въпроса…

Това е първата ни стъпка, първата фаза. После ще последват фази 2 и 3, сътветно през февруари, март и част от април. Всеки може да проследи първата фаза в нашия сайт, където са сложени първите 30 дена от турнето.

Bolt Thrower - Those Once Loyal

Bolt Thrower – Those Once Loyal

Бихте ли свирили в България?

С голямо удоволствие. Бихме искали да свирим във всяка една страна, където не сме свирили преди. Винаги е голямо удоволствие да свириш на нови места. След около половин месец нашият сайт ще работи на пълни обороти и контакта с нас ще е много по-лесен. От тази гледна точка ще можем да получаваме повече оферти в бъдеще и наистина се надявам, че някой български промотър ще се свърже с нас.

Разкажи за рисунката на обложката…

Това е истински метален мемориал от войната. Има го в Британския музей и мислим, че идеално се връзва с нашата концепция и с това, което правим.

Какво мислиш за войната в Ирак?

Fucked up. Да им го на….. на Ирак. Първо те ни преебаха по някакъв начин, после ние тях даже в повече и така…

Дай определение за Death Metal?

Никога не съм мислил за това. За мене дори няма значение как се казва парчето. В крайна сметка просто свирим музиката която ни харесва. Това е напълно достатъчно, за да започнеш с нещо или поне да започнеш близо до замисъла. В Death Metal-а е важно да свириш това, което обичаш.

Bolt Thrower

Bolt Thrower

Какво е твоето мнение за днешната Metal сцена?

Не следя достатъчно подробно събитията. В Англия не е толкова комфортно да се занимаваш с метъл като цяло, дори списанията ни не са на особено ниво. Така, че ако искаш да знаеш какво наистина се случва в метъл сцената в Европа просто трябва да се поровиш из Интернет и да се информираш за последните новини.

Забелязах, че в програмата на турнето ви няма британски дати?

Не, няма да има в момента, а по-късно, през април-март. Няма да има отделно конкретни дати за Англия, а ще нагласим нещата успоредно с турнето в другите държави.

Кави са ви плановете?

Просто турне и каквото се получи. Сега сме заедно, за да свирим и се ослушваме за още концерти, където да свирим. Не планираме нищо друго конкретно в момента.

Bolt Thrower

Bolt Thrower

Какво е твоето послание към българските ви фенове?

Благодаря ви много за съпорта през всичките тези години, наистина го оценяваме много силно. Бих искал да свиря във вашата страна и ако се намери някой, който наистина се интересува от това, моля просто да почерпи информация от нашия сайт и да се свърже с нас. Благодаря ви.

Благодаря ти, Barry, за това интервю! Надявам се да се видим в България на ваш концерт!

Аз се надявам на това също. Много бих искал.

Страницата на групата: www.boltthrower.com

Интервю на Mrazek
12 октомври 2005 г.
Снимки: Sarah Bennett

Интервюто е взето с любезното съдействие на Wizard, публикувано в The Other Side и излъчено по „Зла Вечер“, радио NET.

ps. Даже една правописна грешка от 2005 г. се е промъкнала, че и в заглавието я пренесох…

ISOLE: Изолирани, отдалечени, самотни…

Здравей, Daniel! Представете членовете на групата отвътре…

Здравейте! В момента съставът ни е:
Crister Olsson – китара и вокали. Един от основоположниците. „Старото“ момче в бандата.
Jimmy Mattsson – бас и ръмжащи вокали. Луд по MANOWAR и обича метъла от 1980-те.
Victor Parri – ударни. Най-новият ни и най-млад от членовете ни. „Неспокойна“ душа, който свири в дузина банди.
И… аз: Daniel Bryntse. Вокали и ритъм китара. Също съм от членовете основоположници. Експерт по отлагането.

Какви са новините около ISOLE?

Напоследък нещата при нас вървят доста бавно, повече защото всички членове имат много работа по другите си банди и проекти. Ние, въпреки това, напоследък обсъждаме началото на писането и работата по новия материал, който да последва “The Calm Hunter”. Също така, започваме нашето турне зеедно с NOVEMBRE и SHORES OF NULL.

Isole

Isole

Разкажи повече за вашето последно издание „The Calm Hunter“…

Вероятно това е нашият най-мелодичен, прогресив и дуумаджийски албум досега. Но е и тежък, няма спор!

Къде и кога бе записан?

Записахме го в нашето собствено студио, Studio Apocalypse, ние си го продуцирахме. Миксирането и инженеринга са на нашия барабанист и на Jonas Lindström.

Разкажи повече текстовете в него? Концепция? Кой е техният автор?

Повечето текстове в албума са написани от Crister. Това не е концептуален албум, но текстовете докосват сходни теми… като отчаяние, тъга, самота, спомени, вина и така нататък. Не обичам да говоря много за текстовете, предпочитам слушателят сам да пави своите заключения.

Да се върнем в миналото: ISOLE – каква е историята на това име?

Да се върнем в 2000-те години, когато нашият китарист Per Sandgren го предложи. Това е адаптация на френската дума isolé, което означава изолиран, отдалечен, самотен. Бандата започна под името FORLORN в началото някъде в ранните 1990-те (хей, и аз правех уебзин с името Forlorn! – бел. ред.). Ние решихме да сменим името след като се появиха няколко банди с името FORLORN, но запазихме същото звучене (и аз така – бел. ред.).

Как определяш музикалния си стил?

Progressive, Epic и Melodic Doom Metal. Вдъхновени сме от групи като CANDLEMASS, SOLITUDE AETURNUS, OPETH и други.

Щастлив ли си с вашия лейбъл Cyclone Empire?

Да. Нашето сътрудничество работи добре за нас. С тях се работи леко и също така са големи фенове на нашата музика.

Някакви планове за концерти и турнета?

Оосвен турнето, което започва сега, не планираме нищо друго на този етап.

Имате ли планове да направите видео?

Направихме лирик видео към заглавната песен “The Calm Hunter”. Няма да правим повече видео клипове за този албум, но ще видим какво ще се случи, когато новият ни албум е на път.

Приготвил ли си нещо специално за предстоящото шоу в София?

Както винаги – ние ще направим най-доброто заедно с феновете за да направим вечерта незабравима, но не сме планирали нещо специално за концерта в София.

Какво ти е мнението за съвременната екстремна метъл сцена? Каква е ситуацията в Швеция?

Не следя сцената от близо, но тук има няколко качествени банди, както нови, така и стари. Лично аз предпочитам да слушам по-класически групи като CANDLEMASS, BATHORY, великите IRON MAIDEN и т.н.

Isole

Isole

Знаете ли нещо за българската метъл сцена?

Трябва да си призная, че знам много малко за българската музикална сцена. Но се надявам да открия повече, когато посетя вашата страна!

Какви са плановете ви за бъдещето?

Освен вече споменатото, надявам се да правим повече фестивални концерти в бъдещето. Ще работим и с другите си групи в нашето студио (предимно ще миксираме и мастерираме). В личен план ще продължа борбата, която се подразбира от факта, че съм баща. Не ми остава много време за други неща.

Забравих ли да те питам нещо?

О… не знам. Това зависи ли от това, какво искаш да разбереш още?

Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…

Нека пламъкът гори! Rock’n’roll god DAMN it!

Интервю на Mrazek

Doom Over Sofia 2016

ANTIMATTER: Смъртта, лудостта, другата страна на реалността

Здравей! Представете членовете на групата отвътре…

Привет, добре, ANTIMATTER съм аз самият, като от време на време отварям вратата за сесийни музиканти в студиото и на сцената. Когато дойдем в България, аз ще свиря с акомпанимента на повечето студийни сесийни музиканти от последния албум „The Judas Table“, които са на турне с групата.

Какви са новините около ANTIMATTER?

На 23 септември ANTIMATTER издава два нови сингъла, „Welcome To The Macine“ и „Too Late“ чрез моя собствен звукозаписен лейбъл Music In Stone. „Welcome To The Macine“ е Progressive Darkwave версия на класиката на PINK FLOYD от 1975 г. и е любима песен на феновете, за първи път я представихме миналата година и от тогава постоянно присъства на нашите концерти. Отделно от това аз работя по дебютното ни DVD, озаглавено „Live Between The Earth And Clouds“, което се очаква да излезе в началото на 2017 г. И турнета, много турнета.

Разкажи повече за вашето последно издание „The Judas Table“…

„The Judas Table“ е шестият албум на ANTIMATTER и моят седми, ако се брои „Under The Same Sky“ на SLEEPING PULSE. „The Judas Table“ е последната ми работа и все още съм доста свързан с нея. Много съм щастлив с различните музикални цветове които той показва. Използвах съвсем различен състав за този албум в сравнение с предходното издание „Fear Of A Unique Identity“, решил съм да използвам различен състав и за следващия албум.

Mick Moss - Antimatter

Mick Moss – Antimatter

Къде и кога бе записан?

Записахме барабаните в престижното ливърпулско студио Parr Street Studios, със саунд инженера Jon Withnall (COLDPLAY, Rhianna). Останалата работа бе извършена в моето собствено Wyresdale Studios. Предпочитам да работя в мое собствено пространство, където мога да правя нещата по начин, който аз искам, без да гледам часовника.

Разкажи повече текстовете в него? Концепция? Кой е техният автор?

Аз пиша и аранжирам цялата музика и текстове за ANTIMATTER през последните десет години. Текстовете за последния албум разглеждат моите мисли за предателството, за движещата сила, която кара един човек да забие нож в гърба на приятеля си. Стигнах до извода, че е пълно с егоистични хора.

Да се върнем в миналото: ANTIMATTER – каква е историята на това име?

В оригинал ANTIMATTER бяхме аз и Duncan Patterson. Да се върнем към 1999-2000 г., когато търсехме име, аз стигнах до ABSOLUTION (преди MUSE да издадат албум със същото име) като изкупление, текуща част от моите текстове. Междувременно Duncan беше получил флаер за клубна нощ, която беше озаглавена „Antimatter“ който харесахме и ни хареса как звучи. Останалото е, както се казва, история. За мен то представлява смъртта, лудостта, другата страна на реалността.

Как определяш музикалния си стил?

За мен това е много трудно. Като текстове се опитвам да начертая нещата, за които хората намират трудно да се говори. Като музика, не знам, аз рисувам повлиян от много неща. Цялата музика, която някога съм слушал и обичал. Цялата музика, която обичам да слушам.

Щастлив ли си с вашия лейбъл Prophecy Productions?

Разбира се, те подхранват ANTIMATTER от най-ранните дни. Тяхната вяра ми позволява да продължа развитието.

Спомена за концерти и турнета… Нещо по-конкретно?

Аз постоянно съм на път, това е моята същност – да съм на турне, имам постоянна нужда да свиря на живо. През следващите седмици ще посетя Белгия, Германия, Швейцария, Холандия. През следващите месеци ще бъда много зает, което е добро време за мен. Когато се местя от място на място съм духовно здрав.

Имате ли планове да направите видео?

DVD-то „Live Between The Earth and Clouds“ ще бъде следващото ни издание. Отделно от това, вашите читатели могат да гледат нашето прекрасно промо към песента „Stillborn Empires“ от последния ни албум. То е направено от Tomfoolery Pictures тук, в Ливърпул. Харесвам начина, по който е направено. Гледайте го в Youtube 🙂

Свирил си тук през 2009 г., какво си спомняш от България?

Трудно ще си спомня нещо, бях пиян през цялото време. В момента не консумирам алкохол в такива количества, надявам се да си тръгна от България с много прекрасни спомени този път. Допреди пет години пиех преди концертите но се усетих, че това е неуважително към феновете които са отделили своето време и пари за да дойдат и да ни гледат. Мислих си, че текилата, уискито и каквото там пиех ми разширяват границата, когато на трезво преслушвах записите, виждах, че това ограничава способностите ми и ме превръща в пиян идиот.

Приготвил ли си нещо специално за предстоящото шоу в София?

Всъщност, ние още не сме подготвили репертоара и песните, които ще свирим, ще прекараме цяла седмица в репетиции преди да дойдем. След това ще свирим старите песни на ANTIMATTER, които не сме свирили дълго време на концерти Надявам се че една или две от тях ще ги направим специално за вас.

Какво ти е мнението за съвременната екстремна метъл сцена?

Не слушам екстремен метъл. Най-екстремното, което съм слушал беше DEICIDE през 1990 г., когато бях в сцената. Сега ако слушам метъл или нещо в тази област, то това са обичани банди от извора, които съм слушал, все още ме грабват OBITUARY, IRON MAIDEN, SLAYER, но не слушам новите и модерните банди от този жанр.

Какви са плановете ти за бъдещето?

Да продължа да работя до дена на смъртния си одър, който се надявам, ще е много, много далече във времето…

Забравих ли да те питам нещо?

Забрави да ме питаш за моята вечеря. Да, благодаря ти, имам добре опечен стек. Не очаквай да отида с теб в леглото, не го правя от първата среща (тоя па, шегаджия – бел. ред.)

Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…

Разпознайте нарцисите, киселяците, разрушаващите хора и стойте далече от тях. Междувременно следете какво прави ANTIMATTER на www.antimatteronline.com и www.facebook.com/antimatteronline

Интервюто с Mick Moss взе Mrazek

Antimatter live in Sofia

%d bloggers like this: