Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mingus Ah Um” от Charles Mingus. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
1959 г. е белязана с върхови заглавия на албуми, останали паметни в историята на джаза и трасирали развитието му години напред: „Kind of Blue“ на Miles Davis – квинтесенцията на джаза, „Giant Steps“ на John Coltrane – повратна точка в историята на джаза, „Take Five“ от албума „Time Out“ на Dave Brubeck – една от най-популярните мелодии в джаза, „The Shape of Jazz to Come“ на Ornette Coleman – най-същественият Free Jazz албум, и сред тях “Mingus Ah Um” на Charles Mingus – любимото заглавие на милиони почитатели.
Албумът „Mingus Ah Um“ с право заема това почетно място и индикира пълния разцвет на развитието на Mingus като композитор и контрабасист. След дълги чиракуващи години той успява да намери реномирана звукозаписна компания, защото винаги се тревожи за парите и така намира сигурност. Отделно от това живее в страна, която в онези години го смята в най-добрия пример за второразреден гражданин.

Charles Mingus – Mingus Ah Um
Беден през повечето време, дебеланко, любител на пури, темпераментен, несигурен, женомразец, Charles Mingus, въпреки че редовно е включван в списъците с най-добрите джаз музиканти и се говори за него като за един най-изтъкнатите контрабасисти и лидери на състави в джаза за всички времена, най-добрите му албуми нямат аналог и затова не са толкова популярни.
Тук изиграва роля и влиянието на класическата музика: Mingus съчетава похватите на Игор Стравински и Arnold Schoenberg с тези на джазмените Duke Ellington, Charlie Parker и съвременниците му Thelonious Monk и Dizzy Gillespie. В един момент той започва да сглобява парчетата от пъзела с постиженията си и след дълго време на подготовка идва този удивителен изблик, който представяме.
Заглавието на албума е неточна алюзия с въображаемо латинско склонение. Обичайно за учениците, изучаващи латински език, е да запомнят латинските прилагателни, като първо произнасят именителния падеж от мъжки род (обикновено завършващ на „-us“), след това именителния падеж от женски род („-a“) и накрая именителния падеж от среден род единствено число („-um“) – което предполага трансформация на името му като Mingus, Minga, Mingum.
Синът на афроамериканец с шведски примеси и майка с английски, китайски и южноамерикански корени, която позволява да се слуша само църковна музика у дома, прегръща блуса и госпъла по сложния начин, по който човек прегръща най-добър приятел, или родния си град – предпазливо, с обречена и дълбоко скътана любов.
В албума „Mingus Ah Um“ Charlie дава израз на своята почит към предците си и музикалните си предшественици. Откриваме тази почит към евангелисткото пеене и проповедите от неговото детство, към блуса и стила буги, към пионера на джаза и пианиста Jelly Roll Morton, към великия Duke Ellington и знаковите саксофонисти Lester Young и Sonny Rollins, и т.н.
Charlie Mingus се изявява и като непримирим борец за гражданските права на афроамериканците, в една от пиесите на албума откриваме губернатора на щата Арканзас Orval E. Faubus, известен със своята позиция през 1957 г. срещу интегрирането на училищата в Литъл Рок, която принуждава президента Dwight „Ike“ Eisenhower да изпрати Националната гвардия да предотврати размириците.
Записите на албума траят само два дни през май 1959 г. с участието на саксофонистите John Handy, Shafi Hadi и Booker Ervin; тромбонистите Willie Dennis и Jimmy Knepper; пианиста Horace Parlan и барабаниста Dannie Richmond.
След издаването си „Mingus Ah Um“ получава най-високи оценки от меродавни издания като DownBeat, Rolling Stone, AllMusic, а през 2013 г. е въведен в Залата на славата на “Grammy” и е включен в Националния регистър на звукозаписите към Библиотеката на Конгреса на САЩ.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 25 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!