The Other Side

Начало » Българска сцена » Папагалският нагон срещу творческото начало (Tribute to Chuck Schuldiner 2017)

Папагалският нагон срещу творческото начало (Tribute to Chuck Schuldiner 2017)

Категории

Архив


Няма да се уморя да повтарям, че феноменът, който се роди още през 2002 г. в България е уникален с характеристиките си на творческа лаборатория. Tribute to Chuck Schuldiner никога не е бил „tribute” по смисъла на това, което чалга културата наложи в ресторантьорското свирене на рок музика! И макар най-мрачните „трЕбютни” години да отминават, този цикъл от концерти все още се завръща към изначалния си смисъл.

Ето какво авторът е споделил с вас през 2015 г. за това събитие: „Самата инициатива излиза от средите на ъндърграунд метъл музикантите, независимо кой се нагърбва с организацията през годините”. През 2017 г. организаторът отново е друг, но стройността на подредеността на концерта бе значително подобрена, не без приноса на сериозното музикантско ядро на изпълнителите! А запълненият капацитет на клуб Live & Loud, говори достатъчно за подготовката.

Hecktic

Първи на тазгодишния манифест на наследниците се явяват HECKTIC. Младежите, които през цялата година ни доказваха, че слагат доста батковци в джоб и чиито талант не бе подминат с обичайното безразличие от редица организатори, отново започнаха с нова композиция, изтъкана от идеи и радееща се с MEGADETH/ANACRUSIS. Последвалите три кавъра на DEATH бяха интерпретирани с личния саунд, характерен за HECKTIC. Може би очаквано, китарите не достигат до внушенията, които постига Chuck чрез свиренето си. Мекото звучене не подхожда на тези песни. С небезизвестна тяхна авторска композиция завършва стегнатият 25-минутен сет на групата.

Fragments of Existence

FRAGMENTS OF EXISTENCE излизат с гост вокалиста Данчо Иванов (CUPOLA, HYPERBOREA), за да забият три от най-знаковите песни на DEATH. Тази серия е прекъсната само от едно авторско парче, изпълнено от оригиналния състав на групата. Дългият среднотемпов Prog.-Thrash дава право за гордост, докато момчетата демонстрират повече скромност в сценичното си поведение. Материалът им от наскоро излезлия им дебют би могъл да е причина за гордост. Кавърите им се получават с някои забележки, предизвикани най-вече от липсата на усет към неравноделните паузи у барабаниста им, откъдето тръгваха някои разминавания между музикантите при представянето на творчеството на DEATH.

Impenitence

Death Metal-ът на IMPENITENCE е със сериозна Black Metal закваска. И ако виелицата в авторския им материал е подходящ за творческите търсения на бандата, то разместените в сета им кавъри на DEATH са изпълнени така, все едно слушам концерта на MAYHEM от Лайпциг… Липсата на ясен риф и логика в синхрона между лява и дясна ръка у китаристите, обезобразява кавърите. Призивът „Всички ръце горе!” чувам за пръв път от поне двадесетина години насам! Двойните каси са зверски разклатени и доведените на места до бластове удари внушават тотален хаос. Енергичното и ентусиазирано представяне има своя завладяващ ефект, но непрецизностите обезсмислят сложните пръстовки, които само наблюдаваме.

Vokyl

VOKYL стартират с кавър. С втората песен в сетлиста си доказват, че имат право да се смятат за духовни наследници на DEATH, макар и да пеят на български! Заиграването с времената е доведено до фиксидея. Хармониите докосват тези на Chuck, без да са плагиатствани. Кавърите изпълняват доволно прецизно. Говорим изключително за късните най-сложни композиции на гения!

– Песен, която смятаме, че никога не е изпълнявана в трибют в България – Представя вокалистът им „Story to Tell”.

И ако на китарите им липсва едно зрънце от звука на първообраза, то вокалите са интерпретирани прецизно и с музикантски усет, какъвто заслужава адмирациите на публиката!

The Revenge Project

След подготвеното интро THE REVENGE PROJECT влизат с балансиран саунд и увереност. Редуват кавърите и авторските песни, като и на двете демонстрират прецизност и тотален контрол над музиката. Авторското им творчество е много разнолико – нещо, което до голяма степен пречеше на групата дълго време да оформи облика си, но в момента момчетата са толкова фокусирани и уверени, че удоволствието да ги чуеш е страхотно! Max Pain (v.) ползва личния си микрофон пасивно и с постоянно ехо, но настройките му са толкова прецизни, че вплитането сред инструментите е съвършено. Част от струнниците правят беквокали със студийни параметри. Съвършената машина зад барабаните е основа за перфектното представяне на бургаската шайка ветерани. Двамата китаристи успяват да си разпределят работата така, че да докоснат нивото на Chuck Schuldiner, макар и с два комплекта струни. Групата също не пропусна да ни зарадва с нова композиция, която беше успяла да побере в себе си и Gothic влияния.

The Revenge Project

И ако някои групи от до тук свирилите предизвикаха сериозни симпатии, то THE REVENGE PROJECT мачкаха! Оправдано масово се чуха призиви за още от тях, но музикантите бяха така прецизни и в колегиалността си, както и към организацията на събитието, че отстъпиха сцената за следващите групи.

Concrete

Със среднотемпови равноделни чукове CONCRETE започват да ни обработват тази вечер. Гърленото клокочене навлиза и в бавни пасажи без да предлага нещо по-интересно в композициите. Те първо ни запознават с творчеството си, след което забиват парче от демотата на DEATH. Не може да се отрече, че са подбрали „Corpse Grinder” да се равнопоставя на тяхните постижения! Свиренето е непретенциозно, а вокалните линии – тоново редуцирани, с редки високи крясъци. По-късните песни на Chuck им идват висока топка, като „Zombie Ritual” е изпълнен в почти Punk вариант. Половинчасовият сет бе последван от възгласи за бис, но CONCRETE спазиха джентълменската традиция.

Symbolic

Специалното събиране на SYMBOLIC за този концерт бе комплимент към събралите се фенове. Около полунощ възкръстналите варненци излизат, за да защитят името си. Те имат какво свое да изсвирят и разреждат авторските си парчета с кавъри на DEATH, които си личи, че никак не са им чужди! Макар да сочат Chuck Schuldiner като основно вдъхновение, SYMBOLIC надграждат в ретроспективна посока с компоненти от творчествата на ANVIL и RAVEN така, че крайният микс е доста Thrash Metal. Деликатното боравене с инструментите е показателно за зрялата им увереност. Не липсват и виртуозни избухвания. Финалът на сета им е посветен на ранното авторско творчество и ни оставя с въпросителната, защо не са активна група? Сред множеството възгласи след 45 минутния им сет с 8 песни, момчетата се усмихват и казват, че догодина пак може да се видим… Не бихме отказали!

Symbolic

Не за пръв път се случва Tribute to Chuck Schuldiner да е своеобразно обобщение на българската метъл година! Да ни покаже силните, активните, по-небрежните, придържащите се към оригинала и творящите групи за отминалите 12 месеца. Така бе и през 2017 г. – сложени бяха последните акценти в метъл битието, които са определящи за актуалното състояние на сцената. И най-важното – бе много приятно преживяване.

Rock Thrashler
16.12.2017, Club Live & Loud


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Distorted Reality, Oldenwood и Dark Soul Architects в рок бар Фенс

Статистика

  • 390 966 hits
%d bloggers like this: