The Other Side

Начало » Концертни репортажи » PAIN: Полет – нормален, завръщане в София с любов

PAIN: Полет – нормален, завръщане в София с любов

Категории

Архив


Не си мислете, че студеното време в София около 23 април 2017 г. е резултат на промени в климата, намалена слънчева активност или резултат на заклинанията на якутски шаман. Работата е там, че специални съоръжения са охлаждали с течен азот площадката за кацане на космическия кораб, наречен PAIN, пилотиран от капитан-комодор Peter Tägtgren.

Pain

Pain

Сред студени космически ветрве, на кръстопътя на галактитечските реки и столичните канали е разположен космодрумът Mixtape 5 (да не се бърка с Байконур). Въоръжен с фенерче тип „джобен телефон“ пробивам път през тъмните субекти-уфолози и научавам тревожната вест, че корабът още не е кацнал и концертът ще започне със закъснение. Това е повод за посещение на близката сладкарница и изяждане на запасите от сладки и солени пасти, донесени от екипажите на други космически експедиции.

След справка в галактическата информационна мрежа научаваме, че DUST IN MIND няма да свирят, за да бъде компенсирано поне частично закъснението, което, според началник-експедицията Peter Tägtgren, се дължало на „ужасния ден“ и „изпускане на ферибота“. Жалко.

Pain

Pain

Към 22:00 ч. вратите на клуба отварят и хората (жителите на нашата планета) постепенно започват да влизат, без да се правят тапи или блъсканици – тихо и спокойно. Звучи музика на DUST IN MIND, които се извиняват с надпис на мърча, че няма да свирят, и си лафят с феновете. На сцената ни посрещат „извънземните“ прозрачни барабани на David Wallin, ефектно осветени.

Pain

Pain

В 22:30 ч. гръмва популярен шлагер на Billy Idol. Клубът е пълен. Този път няма да се прибера с метрото. Ще трябва да хвана совалката. Ето го и Peter Tägtgren с развързана усмирителна риза и бяла китара. PAIN ни подкараха с „Pain in the Ass“, „End of the Line“ и „Zombie Slam“.

Pain

Pain

Бърза смяна на китарата за настройка и пробължаваме с „I wanna be“. Пушеци. Китаристът Greger Andersson подрънква (виртуозно) и на кухарката на стойката пред него. „Те идват“ – помислих си и отворих тефтера да запиша поредната мъдрост в него. В образувалата се пауза Peter сподели: „София! Най-великият град на света!“ – последван от публиката – „Пешо! Пешо!“ – след което Пешо призова да бъдат аплодирани DUST IN MIND. „Чаках да се завърна тук?“„Пешо! Пешо!“„Трогнат съм в сърцето си! Луди сте! А ако ви дам телефонния си номер, ще ми се обадите ли?“

Pain

Pain

„Call me“ – движението на групата е като торнадо по сцената, правейки прийома „поглед в очите на всеки“ (такова нещо видях на концерта на ARCH ENEMY), в момента в който всичко ескалира – бац, „технически срив“, какво става тука бе?! Peter погледна на ляво с възгласа „Идиот!“ – и там изкочи кукла на Joakim Broden (SABATON) и се включи в припева на песента. Майсторски изиграна сцена! Стана весело.

Pain

Pain

„It’s Only Them“. Не виждам усилватели, сигурно и те като барабаните са прозрачно-невидими. Един бързак от техническия екип притича и надраска нещо на сетлиста на Peter Tägtgren. Следват „Suicide Machine“ и „Great Pretender“. Движението по сцената не спира, малко пози „гръб-гръб“ като истински рок звезди.

Pain

Pain

„Monkey Business“. Нашият боен другар и фотограф Димитър Баръмски се е наврял баш у мелето и отправил обектива на телескопа към сцената и космическите обитатели там. Вижте пълната галерия от концерта. Пешо размахва ремъците-ръкави на усмирителната риза като виден развързан пациент от Карлуково.

Pain

Pain

Пак кухарката – идва ред на „баладката“, едноименната на албума и турнето „Coming Home“. Русото лелче на мърча не спря да припява през цялото време „I’m coming home“.

„Black Knight“ и „скок-подскок“ на „Same Old Sons“. „Те са тук“ – каза си жадният редактор и прелисти страницата на бележника си, записвайки сигналите от кораба-майка. Peter Tägtgren пак четка София. Представя ни басиста Jonatan Olsson и новия китарист Greger Andersson, който поздравява публиката: „Fuck you!“ – в отговор се чува самотен вик – „Е….йеее!“. Балансът е запазен.

Pain

Pain

„Jonatan, харесваш ли жени?“ – ехидно попита Пешо басиста си. Така преминаваме към „Dirty Woman“, последвана от „I’m Going in“.

В образувалата се пауза, групата имитира напускане на сцената (май не им се напускаше особено), пък и нямаше нужда да позират с прибиране зад кулисите и театрално излизане. „Върнах се!“ – отсече Peter Tägtgren и покани DUST IN MIND на сцената. Аплодисменти за французите. На сцената се появи българският трибагреник.

Pain

Pain

Peter сподели, че песента, която ще изсвирят, за него е една терапия от 1999 г. насам – „On and On“. И разбира се, усещането е, че космическият кораб каца в задния двор, а завършекът, „Grand Finale“, е „Shut Your Mouth“.

23:55 ч. Преди да се спуснат завесите, поклони пред аплодиращата публика. Аншлаг! Звучи мелодия от стар филм.  Благодарим, Пешо, благодарим, PAIN!

Mrazek
Mixtape 5, София, 23.04.2017 г.

Феновете

Феновете


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: